Здравейте, пускам тази тема, като предварително моля да прочетете внимателно и чак след като имате какво сериозно да кажете ,да пишете тук. Няма пързалки. 
Моят мъж е болезнено ревнив и за да преодолее тази си слабост без да я осъзнае и признае пред мен ме тормози психически ,много пъти съм била пред раздяла. Опитва се да ме изолира от хората всячески , да ме изпокара с приятели и роднини, но аз се боря все още заради децата ,които имаме. И заради това ,че иначе съм единствената жена в живота му ,беше импотентен и девствен когато се оженихме ,аз го направих мъж. Обича ме ,но тази обич е по-скоро ужасна психоза и мъчение. Какво бихте направили в тази ситуация? Съвсем не всичко е лошо, но определено човека си има психологически проблеми ,които прехвърля на мен , а вече и на децата. Нямам към кого да се обърна, разговаряла съм с родителите си ,но те отричат ,че е толкова лош , направо застанаха срещу мен
Може би просто не им се занимава на тази възраст с проблеми.А и той когато общува с тях е мил и добронамерен, но когато сме само ние ме тормози всячески. Редува един ден добре и после десет зле, вика ,недоволства ,сърди се, отказва секс. В моментите ,когато сме в добри отношения казва ,че с друга жена не би могъл да бъде, че ще ме обича цял живот 
Моля пишете какво мислите, ако беше единствено и само лошо щях отдавна да съм си тръгнала, но има и доста истински и хубави моменти, всъщност като изключим този психически тормоз ,който постояннно упражнява, може да се каже ,че имаме добър живот, всъщност този човек е неотменно до мен ,направо не ме изпуска от очи. Още повече че работи на смени и има тази възможност. И така вече шест години.
Моят мъж е болезнено ревнив и за да преодолее тази си слабост без да я осъзнае и признае пред мен ме тормози психически ,много пъти съм била пред раздяла. Опитва се да ме изолира от хората всячески , да ме изпокара с приятели и роднини, но аз се боря все още заради децата ,които имаме. И заради това ,че иначе съм единствената жена в живота му ,беше импотентен и девствен когато се оженихме ,аз го направих мъж. Обича ме ,но тази обич е по-скоро ужасна психоза и мъчение. Какво бихте направили в тази ситуация? Съвсем не всичко е лошо, но определено човека си има психологически проблеми ,които прехвърля на мен , а вече и на децата. Нямам към кого да се обърна, разговаряла съм с родителите си ,но те отричат ,че е толкова лош , направо застанаха срещу мен
Може би просто не им се занимава на тази възраст с проблеми.А и той когато общува с тях е мил и добронамерен, но когато сме само ние ме тормози всячески. Редува един ден добре и после десет зле, вика ,недоволства ,сърди се, отказва секс. В моментите ,когато сме в добри отношения казва ,че с друга жена не би могъл да бъде, че ще ме обича цял живот Моля пишете какво мислите, ако беше единствено и само лошо щях отдавна да съм си тръгнала, но има и доста истински и хубави моменти, всъщност като изключим този психически тормоз ,който постояннно упражнява, може да се каже ,че имаме добър живот, всъщност този човек е неотменно до мен ,направо не ме изпуска от очи. Още повече че работи на смени и има тази възможност. И така вече шест години. 
Когато сме разделени по някакъв повод ,плаче със сълзи за мен, когато сме заедно недоволства от мен.Чувствам се в детската градина, но той не е имал и друга връзка може би затова. Чудя се дали някога ще влезе в нормални релси или винаги ще е така. Иначе знае ,че нямам към кого да се обърна в този момент и го използва за да ми извива ръцете.Ковти работа! 
не съм имала такъв съпруг , но пък такъв баща ми беше предостатъчен 
).. и не сте стигнали до никъде, та... каквото и да говорим тук, няма да спре човечеца. 
