как да постъпя?

Дима, няма готови формуляри, нито изисквания, просто се описва ситуацията възможно най- подробно, набляга се на факта, че не е единичен случай, по възможност се посочват и други такива с конкретни данни- дата, място, свидетели и се иска общо вземане на мерки. Ако детето ти пострада в училище директорът ще да следва да поеме отговорност, още повече учителят, натоварен да се грижи и да отговаря за децата в учебно време. Има съдебна практика по ЗЗД стара и голяма. В неучебно време отговорни са родителите на хлапака.

А в случая кой е отговорен, пак учителя, нали?
Според мен тр да се вземат мерки с-у агресора.

подай оплакване до директора да вземат мерки

То и по закон е виновен възрастният, под чийто надзор са децата. Не може да се избегне и това е така не амо у нас. С "агресора" е забранено в редица държави да се комуникира директно от родителя на пострадалия. У нас може да му направиш само забележка, която я хване декиш, но я по- скоро не хване.

Както казаха и по-горе. Описваш възможно най-точно. Описваш, че това не е един - два пъти и не се получава от невнимание по време на игра. Свидетелите са почти задължителни и.. по твое желание можеш да напишеш, че родителя на детето не го е грижа какви ги върши побойничето. Миналата година ( в четвърти клас) и при нас имаше същият проблам, само че моята, ако и налитнат на бой не се сдържа ии.. няма пострадал  Още от малка е свикнала така. Аз и моя докато бяхме в Турция тя живееше тук в БГ само с баба си. И то нашият квартал ( в бг) е пълен циганчета, които се закачат. И тя е свикнала да се защитава, затова се получаваше така и в училище !

Според мен личният контакт с директора е по-добрият вариант за да чуеш и страната на директора какво той ще предприеме. Ние имахме страхотни проблеми в у-ще с дъщеря ми тя беше подложена на тормоз от ученичка в по-горен клас и проведохме разговор с учителката след това имаше среща с учителка и родители след това с родители и директор - резултат нямаше и отидохме в полицейското районно управление подадохме оплакване и другата страна беше извикана в детска педагогическа стая в районното и нещата стават сериозни и тормоза беше прекратен. Но преди това бащата се държеше изключително грубо и нагло.

Ами наистина срещата с директора е най-доброто решение според мен. 
Но не оставяй нещата така!

Не ги оставяй в никакъв случай защото това дете е само на 9 г., а какво ще прави като порасне със съзнанието за безнаказаност и стане по-силен? Така и баща му ще разбере, че няма да се допуска и толерира подобно поведение. Много бих искала да знам дали същия този баща ще реагира така ако ситуацията е обратната и неговото дете е тормозено?

Благодаря Ви мили момичета за съветите. Днес пуснах оплакване до директора на училището. Заведено е с номер и имам обещанието, че ще има среща с родителите на детето. Ще бъда информирана на e-mail адреса ми за резултата.
Още веднъж благодаря за подкрепата. Желая приятен ден на всички!!!

С уважения към таткото, но и аз, въпреки че съм мама, съм се била в училище, но винаги след това е имало санкции, които ме научиха своевременно да се стопирам, както и останалия такъв подобен на мен народ. 
В ІV клас при един такъв нищо и никакъв бой моя приятелка докара до сътресение на мозъка един съученик. Тя редовно си се биеше. Тук вече не се усмихвам. В класа на сина има момче, което още в І клас беше към 70 кг, когато бутне дори сученик, последният може да се сгъне като хартиен фенер. Често бяха налице конфликти с това дете и негови съученици. Повдигнахме въпроса и за три години редонво ходене по род. срещи нещата се усмириха.
Та мисълта ми е, че когато едно дете проявява агресия редовно, по отношение на доста и различни деца, трябва да се вземат навременни и адекватни мерки, докато някой не е пострадал сериозно, защото когато пострада е вече късно, понякога безвъвратно късно, както и има шанс самото дете да коригира поведението си, не самичко, а и с помощта на възрастните около себе си- родители, учители и т.н. Често родителят е субективен и не вижда, не вярва, не асимилира реалността- отрочето му е чест инициатор на проблеми. Добре е да се обърне внимание навреме и да се вземат мерки, защото след определен брой години е късно и невъзможно нещо да се промени.
Определено съм срещу решаване на проблемите чрез животински методи. Защото ако синът ми днес напердаши някой, който го закача, утре ще се намери "по- бати" от него, докато агресията не ескалира до неподозирани нива и не се стигне до сериозна, редовна саморазправа, която може да коства и здравето, а и живота на някой по веригата. Животинското поведение няма нищо общо с мъжествеността, а само показва липса на контрол, възпитание и дори акъл. В "напечена ситуация" оттърваните нерви са най- лошият съветник, а юмручните методи нямат много общо с разсъдъка.
Съгласна съм, че децата трябва да изпадат в разнообразни ситуации и че е нужно "да си изработят модел на поведение за ситуации на агресия", но за мен лично този модел изключва налагането само с физическа сила, тъй като с напредване на възрастта той става все по- недопустим и рядко приложим на практика. Предпочитам да възпитавам децата си по друг начин. Големият ми син нарочно и редовно го пускам да играе сам, от 6 годишната му възраст, в квартала, с всякакви деца. Първата година съм се разправяла редовно с родители, само на по- големи. Защото те си позволяват да нападат, но не като проява на "мъжко поведение", а като елементарно нападение над по- малките и слабите, което си е жива комплексарщина. Никой не е говорил за него като за "маминото синче", напротив, три години по- късно компанията стана единна, не ми се е налагало от две години да се разправям с когото и да било, нито някой се оплаква у нас.

Някой си , а ако детето няма татко който да му предаде уроци по бокс и няма възможност да ходи на спорт тогава как се процедира.
В у-щето на моите деца сега едно момченце във втори клас лежи в болница със скъсан далак и счупено краче защото съучениците му решили да обърнат върху него маса за тенис. Те са само във втори клас и инициатора на това дело редовно тормози децата около себе си. Така, че трябва да се взимат мерки защото сега децата са много агресивни и не е само борба както е било едно време.
И по-добре мама да го спаси от колкото да го посещава в болница или не дай си боже на друго място!

Някой си

дали пак същото ще пишеш ,ако твое дете пострада  тежко в побой между деца

Джуди,,съгласна съм с теб

и да--принципно съм" за" --да се ходи на спорт,,но ,,в добра школа ,с кадърни учители
да се научи детето на дисциплина ,самоконтрол,самозащита

Да де, то с "удар в корема и изкаран въздух" се поставя или началото на недопустимо поведение или просто някой е имал късмет, че не се е случило нещо по- лошо. То и при катастрофите не при всяка се стига до смъртен случай или нараняване, но джигитският начин на каране няма нищо общо с опитния шофьорлък. Няма значение, че за първи път е инцидентът на авторката на темата, от огромно значение е, че това не е прецедент за самия побойник, това е важното, неговото поведение.
На кое дете да се даде шанс да справи? На битото? Едва ли. По- скоро да се даде шанс на агресора да се коригира, което с мълчание не става.

Джуди, съгласна съм с теб 

Някой ,си твоите спомени са от друго време, а сега агресията е огромна.

И в този случай авторката беше написала, че всички са вдигнали ръце от това дете, а то е само на 9г.  За това трябва да се взимат мерки навреме да не се стига до по-лоши последици.

Димма  поздравления, че не си останала безучастна и си предприела нещо.

Ако не се обръща внимание децата си мислят, че могат да правят каквото си искат и няма да има последствия за тях. И какво става после ......

Не можеш да знаеш това, без да си присъствал и да си запознат със ситуацията.
Може и да е било резултат на обикновено боричкане, а може и да е било отявлена агресия.
Според мен срещу такова поведение трябва да се вземат мерки, независимо дали е почнало като невинна игра или не. Трябва ли да се стига до тежки телесни повреди, за да направи някой нещо?

От учители и ученици разбрах, че "побойникът" не за първи път ще "ходи" при Директора. Но както практиката показва - какво от това. Доколкото знам родителите му са разделени и той живее с баща си. Баща му твърдо го защитава, в което няма нищо лошо, но след толкова посещения при Директора май е време да започне и да си задава някои въпроси.

Защо ли ми звучиш като бащата на въпросното агресивно дете?

Здравейте!
Получих отговор. На "побойника" ще бъде отправено наказание "забележка" пред цялото училище. Дано това да помогне, но класната  му не вярва.
Добре, че идва Голямата ваканция!
А пък на есен: нова година - нов късмет....

Поне си получила някакъв отговор, което би трябвало да се смята за добре.