Публикувана: 20 май 2009, 12:47 ч.
Последно мнение: 20 май 2009, 21:43 ч.

Дали си заслужава да чакам?!

3 220
45
1

Гост

Отговори

# 30 20 май 2009, 15:14 ч.

София
Мнения: 17 322

Цитат на: Търпение в ср, 20 май 2009, 14:46

Но дали с това не се опитвам да го оправдавам и да си "крия главата в пясъка" ...

За съжаление точно това правиш.

Приятелят ми е на 33, не е имал сериозна връзка досега и няма женени приятели; аз съм разведена с дете. Живеехме в различни градове и след 6 месеца миткосване напред-назад, вече живеем заедно и правим планове за семейство и още деца.
Няма нещо, което би спряло един мъж, ако иска да е с теб.

# 31 20 май 2009, 15:24 ч.

Мнения: 4 668

Цитат на: Бърди в ср, 20 май 2009, 15:14

Няма нещо, което би спряло един мъж, ако иска да е с теб.

Това е точно така Peace

А този мъж много ми напомня на един мой приятел , който е на същата възраст и живее при мама и сестричка ...
Ами ... той е трагичен случай - много хубав и харесван мъж , но без грам желание за връзка . Вижда се с разни жени само за секс . После си се прибира при мама и така ... Confused

Просто казва , че в момента не желае да си усложнява живота Rolling Eyes

И при теб Търпение нещата не са никак розови , за съжаление ...

# 32 20 май 2009, 15:43 ч.

София
Мнения: 161

Сетих се по този повод и за един приятел на баща ми - професор в университет в чужбина е - реши се да се ожени някъде на около 45, взе си жена на 30 естествено и в момента вече имат 2-ро бебе. Но си помисли дали ти се чака 3-5-10 години и дали като(ако) се реши ти ще си неговият избор, е не някоа по-млада и "трудоспособна". Гадно звучи ама е факт - един мъж и на 50 да е пак може да си вземе жена на 25 Sad

# 33 20 май 2009, 16:06 ч.

Мнения: 4 202

Имам няколко приятелки в подобно положение, от години се борят с половинките си. Всъщност те живеят заедно, но мъжете не дават и дума да се издума за деца. Едната двойка вече се разделиха, той после много я моли да се върне, но на нея й беше писнало. 2рата двойка са пред раздяла, а 3тата си живеят привидно щастливо. Момичето прекалено много е обсебена от младежа и прекалено много я е страх да не го изгуби, за да предприеме нещо Tired

# 34 20 май 2009, 16:09 ч.

Мнения: 3 634

Търпението е добродетел, но не е сред моите качества. Laughing

Ако чаках мъжът ми да се сети за общ дом, брак и дете ... още щяхме да се изпращаме вечер. На 4-тия ден след запознанството лично му пренесох багажа у нас. След месец му казах, че докато направя 25год. трябва да съм омъжена и така стана. После влязох в спалнята и казах: "Тази вечер ще правим бебе!".

Не ме бива в чакането, винаги казвам директно какво искам и в какъв срок. Не обичам важните неща в живота ми да зависят от нерешителността на друг. Това ме оставя с чувството, че губя ценно време, в което мога да съм щастлива.

# 35 20 май 2009, 16:28 ч.

Мнения: 868

Какво да чакаш, човека го е страх.Следователно ти вземаш инициативата.Няма какво да се чудиш.Успех!

# 36 20 май 2009, 16:32 ч.

София
Мнения: 17 322

От какво го е страх бе Laughing

# 37 20 май 2009, 16:54 ч.

Мнения: 868

Цитат на: Бърди в ср, 20 май 2009, 16:32

От какво го е страх бе Laughing

От финансовата криза Joy

То мъжОт е душа нежна, душа камбана.

# 38 20 май 2009, 17:09 ч.

Мнения: 7 474

Направо си говори с него, предложи му дори да се пренесе при теб. Питай го какви са му плановете и изобщо има ли такива, защото след две години връзка не може да не е наясно какво ще прави. Ако не иска и откаже, значи не си струва. Колкото и да го обичаш ще го забравиш.

# 39 20 май 2009, 17:21 ч.

Мнения: 158

Цитат на: vasilisa ujasna в ср, 20 май 2009, 13:15

Защо не поживеете първо малко заедно? Така по-лесно би стигнал до идеята за деца и семейство, а и ти самата ще си наясно дали си заслужава да продължаваш връзката си с него.

И според мен е така, много правилно решение, че едно е като гаджета, друго е като семейство. Дори и ти сама за сабе си ще си наясно за какво става дума. Успех!

# 40 20 май 2009, 17:27 ч.

Мнения: 573

Цитат на: Бърди в ср, 20 май 2009, 15:14

Цитат на: Търпение в ср, 20 май 2009, 14:46

Но дали с това не се опитвам да го оправдавам и да си "крия главата в пясъка" ...

Аз съм на същото мнение. Ако имаше сериозни чувства към теб отдавна САМ да се е пренесъл при теб.

# 41 20 май 2009, 20:09 ч.

ЯМБОЛ
Мнения: 1 022

На 30 години вече трябва да имаш самочувствие и твърдо да отстояваш собствените си желания.Сега,като не можете да говорите открито по толкова важни въпроси,кога?!Ако станете семейство,пак ли ще те е страх да поставяш важните въпроси на масата и да искаш заедно да ги решите?Мисля обаче,че този мамин дин ще си остане такъв-търсещ собствения си комфорт и бягащ от сериозни ангажименти.