Липсата на лично време/пространство и семейно щастие

  • 5 025
  • 97
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 11 154
Какво беше туй "лично време"  newsm78

Родих на 32, след 14 години много и отговорна работа, но за сметка на това без фиксирано работно време... Всичкото ми време беше "лично".
Детето ми е: кърмаче на поискване (все още не яде почти нищо друго);
спи само в мен или до мен на спалнята - и денем, и нощем (като по-малка и с търчане след количката навън);
никога не е "оставяна" на никого да я гледа, дори за час-два (баща й е я разхождал няколко пъти навън, когато е нахранена и наспана, предимно след шестия й месец);
баби и домашни помощници не ползваме (макар че второто бих искала, поне за чистенето);
почти целия шести месец бяхме сами с малката (мъжът ми беше командировка на друг континент).

Е ми оцелява се, но на моменти е много трудно.
Ходим си навсякъде заедно двете - в банята, на фризьор, по магазини, заведения - само открити, разбира се. Зимата беше по-тежка.

Почти не готвя. Лятото ядем салати или навън. За детето също още не готвя, понеже е почти изцяло на кърма.
Не чистя, освен една бърза прахосмукачка през 2-3 дни - основното чистене в събота върши почти изцяло таткото.
Постоянна грижа ми е само дрехите да са изпрани, подредени в шкафовете и да има чисто спално бельо. Гладех само за малката, след 6-7 месеца и това разредих.
Чета, докато сме навън на разходка или кърмя.
По някоя минута за компютъра, докато си играе.
Останалото - вечер, след като заспи.

# 31
  • На черешата
  • Мнения: 8 393
 Майчинството беше супер, изключение прави само по-ограничения социален живот. Родила си вашето дете, не твоето. Нека вечер тати да излезе с малкото човече, ти си направи маникюра, отиди на прическа. Детето е било кисело, не си сготвила- излезте навън, ресторанти с градина се намират много. Разпределете домашните задължения, не си слугиня. Намерете си почасова детегледачка и излизайте.
 

# 32
  • Мнения: 2 252
.... ти си направи маникюра, отиди на прическа. Детето е било кисело, не си сготвила- излезте навън, ресторанти с градина се намират много. Разпределете домашните задължения, не си слугиня. Намерете си почасова детегледачка и излизайте.
 
А случайно да се сещаш,че може и да не могат да си позволят тези неща хората?

# 33
  • На черешата
  • Мнения: 8 393
 Кое не могат да си позволят, таткото да гледа детето ли ?
 Маникюр ако не може да си позволи, може да си го направи сама.
 Прическата може да замени с един хубав топъл душ или вана и после просто да полежи на спокойствие пред телевизора.
 Хапване навън не значи винаги голямо охарчване.
 За детегледачка може да ползват баба, леля, вуйчо или добри приятели. С удоволствие ще гледам бебче на приятели, знаейки колко е трудно, няма да откажа. Начини винаги има, но със самосъжаление и мрънкане не става.

# 34
  • Мнения: 4 296
Абе то и аз искам почасова детегледачка, пък и мога да си го позволя ноооо, бебето ми е кърмаче на поискване и няма как да стане.
В събота бяхме на сватба и решихме бабата да я гледа, даже бях изцедила кърма. Сигурна съм, че няма смисъл да разказвам какво приключение беше и как веднага след като взехме булката, се прибрах и отидох направо в ресторанта и то в 20.30. След като я накърмих и приспах.  Whistling

# 35
  • Mars Hotel
  • Мнения: 4 879
Често казано майчинството не ме е лишило от нищо. Да, детето ми иска да съм до нея непрекъснато, по цял ден сме двете и сега тя не иска да стои при никой друг. Да, кърмя я още, и то много често, така че не мога да пия или пуша. Да, само аз я приспивам, така че не мога да изляза вечер.

Но тези неща не ми липсват. Радвам се на времето, прекарано с дъщеря ми, скоро няма да е така. Направила съм своя избор да имам дете, значи ще му отдам всичкото си време и усилия. От време на време ми се прокрадват някакви мисли за разнообразие в ежедневието ми и липса на лично време, но с положително мислене и нагласа бързо идвам на себе си.  Grinning

Признавам си, че понякога не смогвам с домакинската работа  Embarassed, но съпругът ми е разбран човек, слава Богу.

# 36
  • Мнения: 4 784
Да е жива и здрава майка ми - тя е човека, който ми дава възможност за достатъчно лично време. Никога не ми е отказала да гледа малкия и го прави с такова огромно желание, че малкия никога не е възразявал.
Също мъжът ми - може да не гледа малкия, но пък винаги, когато има възможност използваме да пътуваме, нещо, което лично мен много ме разтоварва, също така да почиваме или да излизаме с приятели.
Но честно казано, ако не бих могла да разчитам на майка ми, сигурно вече щях да съм пред истерия!

# 37
  • Мнения: X
Майчета, записвам се да ви чета (макар че все още нямам деца), защото това е един от големите ми страхове, свързан с майчинството - че двамата с мъжа ми няма да се справим с всичко, че ще бъдем вечно изнервени и никога няма да ни стига времето...

# 38
  • На бял кон в Pierrefonds
  • Мнения: 1 451
Изобщо не ми пречи липсата на лично време и пространство. Обожавам да съм с детето. Семейно щастие ли? Ми то никъде не е ходило, та да ми липсва  Grinning

# 39
  • Мнения: 189
                               В на4алото ми се струваше 4е целият ми ден минава само в хранене,сменяне и грижи за бебето.
                               Но постепенно свикнах да си организирам така нещата,4е ве4е ми остава време за 4истене,за компа,
                               за телевизия,дори и за при4еска.Гледам я сама,ако искам да изляза или свърша нещо без да я взимам с мен я
                               оставям на свеки.Таткото отсъства за по няколко месеца и не мога да раз4итам много на него.
                               Въпреки вси4ки по трудни моменти и промени,се питам как съм могла да живея преди без моята принцеса.

# 40
  • Пловдив
  • Мнения: 410
Хм, темата ми хареса.
Не смятам, че всичко е въпрос само на организация, понякога нещата не се случват така, както ги редиш по план, но има значение разбира се и това, как си нареждаш нещата предварително.
И така - с първото дете излязох в болнични от началото на втория месец и до край. Домакинската лежеше изцяло на мен, а не бяхме само аз и съпруга ми, така че зорът ми беше голям. Съпругът ми винаги и много ми е помагал, но дори с негова помощ се справяхме трудно.
Сега имаме и ново попълнение - за щастие - от една страна, вече живеем сами. За нещастие, от друга - не получаваме помощ от никой. Вярно е, че пълно щастие няма, но всичко си има и недостатъци. Опитвам се да си организирам максимално нещата - докато тати е в отпуск, няма проблеми, но като започне работа съм сигурна, че ще се скапвам буквално. Голямото ми дете ходи на ясли и не го спирам по простата причина, че е много палав и вкъщи с двете деца ще полудея буквално. Страдам от угризения обаче, че той е на ясли и ще бъде на ясли през цялото лято, няма да отиде и на море тази година, по обясними причини, но пък за сметка на това чувствам семейството си пълно. Така е - който иска деца, няма много свободно време. На тези, дето успяват да си го "набавят", завиждам благородно, аз така и не успявам, а и явно след тежкото раждане бавно се възстановявам и имам нужда от почивка. В резултат на всичко това намалих малко домакинската - не гладя всичко, не се вманиачавам, чистя по-рядко, съпругът ми ми помага неотлъчно във всичко, което може и най-вече - в гледането на по-голямото дете, защото то си иска неговото, а аз с малката и режимът й на хранене е невъзможно да го извеждам. Е, когато тати го няма, сме като затворници буквално - стоим си вкъщи, но какво да се прави - както казах, пълно щастие няма. Щастието е в децата, а като ги има - трябва да си даваме сметка какво имаме, така че.........

# 41
  • Мнения: 164
Наистина личното време е въпрос на организация.
Но при положение ,че имаш непрекъснато ревливо бебе......
Като порасне нещата ще се нормализират, надявам се

# 42
  • Ботевград
  • Мнения: 2 289
Майчета, записвам се да ви чета (макар че все още нямам деца), защото това е един от големите ми страхове, свързан с майчинството - че двамата с мъжа ми няма да се справим с всичко, че ще бъдем вечно изнервени и никога няма да ни стига времето...
Спокойно, като дойде момента ще се справите - аз мислех също като теб + работохоличка и кариеристка бях, но сега съм 3 година по майчинство с 2 малки породени деца. Справям се доколкото мога, но темата ще ми е супер полезна и ще я следя с интерес.
Въпрос на организация, желание и време.
Децата няма да са цял живот мънички, ще порастнат и много ще ни липсват тогава.  Hug

# 43
  • Мнения: 991
Казвала съм и пак ще казвам: "Има време за всяко нещо под слънцето!" Има време, когато можеш да се киприш по 2 часа пред огледалото и да изпробваш нови гримове, има време когато едва намираш минута да се срешеш. Има време когато прекарваш часове в приказки с приятели, има време, когато търчиш по деца и симулираш, че уж се виждаш с някой. Има време, когато ходиш по 10 пъти в годината на ваканции и почивки, има време, когато почивката, ако се решиш на такова нещо е по-скоро уморителна, защото непрекъснато се грижиш за деца и то в непозната за тях и теб обстановка.

Не е лесно понякога човек да се приспособява към промените, но за мен рецептата е една. Живей в настоящето и се опитвай да вземеш най-доброто от днес. Защото когато си имала време да се гласиш пред огледалото ги е нямало ангелските личица на дечицата ти, грейналите им очички, заразителния им ентусиазъм да изучават света. Те няма да са вечно малки. Ще пораснат и след някоя и друга година пак ще имаш повече време за себе си. Наслаждавай се на децата си:)

# 44
  • Пловдив
  • Мнения: 3 711
Казвала съм и пак ще казвам: "Има време за всяко нещо под слънцето!" Има време, когато можеш да се киприш по 2 часа пред огледалото и да изпробваш нови гримове, има време когато едва намираш минута да се срешеш. Има време когато прекарваш часове в приказки с приятели, има време, когато търчиш по деца и симулираш, че уж се виждаш с някой. Има време, когато ходиш по 10 пъти в годината на ваканции и почивки, има време, когато почивката, ако се решиш на такова нещо е по-скоро уморителна, защото непрекъснато се грижиш за деца и то в непозната за тях и теб обстановка.

Не е лесно понякога човек да се приспособява към промените, но за мен рецептата е една. Живей в настоящето и се опитвай да вземеш най-доброто от днес. Защото когато си имала време да се гласиш пред огледалото ги е нямало ангелските личица на дечицата ти, грейналите им очички, заразителния им ентусиазъм да изучават света. Те няма да са вечно малки. Ще пораснат и след някоя и друга година пак ще имаш повече време за себе си. Наслаждавай се на децата си:)
  202uu

Общи условия

Активация на акаунт