Публикувана: 25 май 2009, 10:39 ч.
Последно мнение: 5 юни 2009, 09:42 ч.

имате ли идея

3 350
66
1

Гост

1
2
3
4
5
Всички

25 май 2009, 10:39 ч.

Момичета и момчета Wink

Имам голям семеен проблем. Според мен, което значи , че проблем има, но не съм сигурна в кой е грешката. Вие как мислите.
ситуацията е следната.

Със съпруга ми се запознахме преди 10 години. Много мило, умно и внимателно момче , страшно сърдечен и човечен ... семейството му е от рода на родители, които непрестанно за нещо се разправят, той не ги харесваше. Майка хипохондър и налагаща се, баща нервен , амбициозен, преви забележки. Но си обича родителите.

Омъжихме се преди 5 години, имаме син на 3 години. Беше ни трудно след раждането на детето и не обръщах много внимание на съпруга ми. Т.е имаше доста работа , напрежение и нямаше много време за нас си. Миналата година преживя психичен срив. Паническо разстройство, хипохондрия, проблеми с нервите. Оправи се трудно с мног омоя помощ. Казаха , че е предразположен , като се има в уредвид семейството му в кризисни ситуации и при напрежение да ре агира така.
Сега детето поотрасна, вече не е тежко , занимавам се изключително с баща му, всичко имаме , каквото иска - прави. НЯма причина за проблеми и ... но пак се започна нервно напрежение. Само избухвания, сам срещу всички, липсват му приятели, но хората са такива и онакива , иска да спортува - спортува, иска ... каквото иска има го. Не го занимавам с нищо, а той няма нерви за нищо. Е днес пак се повтори . Аз се питам какво да правя? ДА го оставя ли? Каквото и да му говоря полза няма - нищо н ни бил направил, не разбирал какво искаме от него ... Но тези нерви за всяко най малко нещо, тази нетърпеливост и вечна неудовлетвореност са направо убийствени и изнервящи.
Сега кажете. Аз ли имам много изисквания аз ли ограничавам и прекалено много обяснявам ,говоря .... или просто той в някаква криза или не се е оправил от предната? Никой от роднините и приятелите ни не може да го познае Sad

лошо се държи с всеки Sad

Как да постъпя?
Мога да се отдръпна и да не го занимавам, да си се оправям с детето и да не го закачам, но мога и да се занимая, да видя какво мога да направя. .. н отова на мен вече 2 години ми струва от живота и детето се изнервя ... а обича баща си?
ще мине ли този период?

# 1 25 май 2009, 10:55 ч.

това ми написа той току що след сутрешните изблици:
sujaljavam za vsichko koeto stana, hich ne mi e dobre poslednite dni, ne moga da kaja zashto (kakto vinagi), vsichko mi izglejda
nared, mnogo mi e muchno za deteto i teb i dano svurshi po-burzo
napravo mi se plache i v momenta ochite mi sulzjat ne znam zasto i kak
no az ne se oplakvam, samo ne moga da razbera kakvo tochno stava i samo ti go kazvam.

# 2 25 май 2009, 10:59 ч.

София
Мнения: 139

Защо не се консултирате с психолог-терапевт?
Мисля че, ако искаш да запазиш брака си ще е нужна професионална помощ и много търпение и любов от твоя страна.

# 3 25 май 2009, 11:01 ч.

Мнения: 156

според мен да го оставиш е драстично, макар че само ти си знаеш какво ти е. съветът ми е на всяка цена да получите помпощ от добри специалисти, насочете всичките си усилия нататък. не може това състояние да няма начин да се контролира!

# 4 25 май 2009, 11:04 ч.

Мнения: 577

Цитат на: LadyAngel в пн, 25 май 2009, 10:59

Разбира се.Изпаднал е в някаква емоционална дупка.Току -така няма да отмине-дори ще се задълбочат проблемите.

# 5 25 май 2009, 11:06 ч.

Мнения: 593

Да отиде на доктор, ще му изпишат хапчета със зелена рецепта и ще се оправи...

Естествено, в такъв момент има нужда от много любов и подкрепа.
Заедно ще го преодолеете! Успех!!!

# 6 25 май 2009, 11:07 ч.

Мнения: 134

Ако той самия не иска да направи нещо със себе си няма как някой друг да му помогне.
А лекарска помощ използвал ли е или сам се бори с кризите си?

# 7 25 май 2009, 11:07 ч.

Перник
Мнения: 396

Наистина трябва да потърсите специализирана помощ. За жалост такова поведение трябва да има причина, а може и да е здравословна, напр. психично разтройство. Имам наблюдения върху подобно поведение, затова го казвам. Недей да отлагаш. А да го оставиш, само ще му навредиш. След като не може да разичта на родителите си, ти си най-близкият му човек. Помогни му и го подкрепи, той има нужда от теб. Успех Peace

# 8 25 май 2009, 11:09 ч.

Естествено, че не желая детето ми да расте без баща. Аз съм израсла без баща и разбирам какво е. А и детето го обича , акто и той обича детето. Просто нещо не е наред , криза на 30 те или хормони поради проблеми с щитовидната?
Не знам.
Психолог? Били сме. Ходи цяла година на психотерапия. В същност има избор или да се пребори сам и да разреши проблемите със себе си и света сам или да пие лекарства.
Той е доста спортен, храни се правилно, грижи се за себе си (може би прекалено много си обръща внимание даже ) и ако взима лекарства щее голям удар за него. В същност хипохондричния му срив беше , защото откриха проблеми със щитовидната и не желае8е да приеме факта, че ще пие цял живот хапчета.
Аз 2 години се боря, непрестанно съм до него, предъвквам му и му обяснявам всяко нещо ... приказваме, приказваме ... вече мисля , че няма смисъл. Ако искаше да разбере от моите думи, до сега да е разбрал. Сега си мсиля , че е добре да го оставя да се опита да се справи с проблемите си сам. Сам да стигне до необходимите изводи. Само да се пребори ... Само на думи май му минава покрай ушите!
Жалко за моето семейсвто, защото аз не съм имала щастливо семейсво , надявах се на грижовен съпруг и поне 2 деца ... е сега получих 2 "деца" и не грижовен съпруг, а още някой за когото да се грижа Sad

# 9 25 май 2009, 11:15 ч.

Перник
Мнения: 396

Ами, май наистина трябва да приема някакви медикаменти, дори и да е под формата на болнично лечение. Но той трябва да го проумее. Така наистина смятам, че ще се пооправят нещата.

Пак казвам, имам наблюдения върху подобно поведение, затова съм толкова твърда в думите ми.

# 10 25 май 2009, 11:19 ч.

И цял живот няма да може да разбере себе си и да проумее реакциите си ? Вместо да се изправи срещу проблема и да се научи да го разбира и продолява, ще пие хапчета ... живее ли се така? Всички се борим, няма в живота хапче за всички неуредици и проблеми, кото трябва да разрешим ?
Не знам дали медикаментите ще помогнат в дълговрочен план или само за момента ?

# 11 25 май 2009, 11:33 ч.

Мнения: 924

ПР е голяма гадост но не е непреодолимо Peace

Мисля че трябва да го подкрепиш, никак не му е лесно на твоя съпруг казвам го като човек който го преживява Tired

Добър психиатър или психолог , правилно лечение и много любов и подкрепа Simple Smile

# 12 25 май 2009, 11:39 ч.

София
Мнения: 17 283

Медикаментите си помагат, недей така с лека ръка да ги отписваш.
И са важна част от лечението - не основна, а важна.
Все едно да не дадеш обезболяващи на човек със счупен крак, а директно да започнеш да го учиш да ходи, не става така.
Добър лекар, категорично, ви трябва, ти не си медицинско лице, за да му помогнеш с това, че говориш с него.
Ако искаш наистина да му помогнеш, единственото, за което трябва да говориш нон стоп, е да търсите специалист.

# 13 25 май 2009, 11:46 ч.

Благодаря за отговорите.
Нали ви написах, че ходи на специалист. Личния лекарс също го наблюдава. Смята , че е на нервна почва и според психотерапевта има обремененост от детството в семейството, в което има подобни проблеми.
Никой от тях не му изписа лекарвта, защото смятат, че той не е да не може да се оправи сам с нервите си. Казаха му, че лекарства не са му необходими според тях, но ако той иска и не иска да се оправя сам , ще му изпишат. Е той не иска. Аз също смятам, че може да се орпави, ако поиска, но нещо го дразни.
Сега се чудя дали аз с толкова приказки, с много изисквания, с непрестанните ми наблюдени да не се нервира и пр. не го изнервям и ограничавам?
Дали да не го оставя този път да се оправя и бори сам с настроенията си ?
Дали проблема не е до голяма степен и в мен.
За това пуснах темата.
На мен ми е ясно, че той има проблем, но не знам аз къде бъркам Hug

# 14 25 май 2009, 11:58 ч.

Перник
Мнения: 396

Цитат на: Бърди в пн, 25 май 2009, 11:39

Напълно съм съгласна с теб. Исках да напиша същото, ама ми е трети пост в темата и си казах да не ставам досадна. Медикаментите са за да помагат.
Чудна, недей да си мислиш, че ти си виновна. Дали не е по-добре да потърсите и друг специалист. След като толкова време посещава психолог, а резултат няма. Ако е със слаба психика, дори и да го ставиш сам да се справи, няма да успее, а напротив, може да се влоши.
Темата ми е много интересна и искрено се надявам да има хепи енд Hug

# 15 25 май 2009, 12:07 ч.

Не съм сигурна, че аз нямам вина. Аз съм с доста тежък характер. Правя доста забележки. Взимам решения сама и се съобразявам с всички , но изключително спрямо моите разбирания и идеи ...
Той твърди, че се налага, аз не го възприемам така. Аз не си задавам въпроси и не питам. Имам проблем -> виждам решение -> реализирам го ... при което се окавза, че правя най доброто за всички , но някои са настъпани по мазола и не се чувстват добре.
Т.е имам си ръбове ... Опитвам ...

# 16 25 май 2009, 12:11 ч.

Мнения: 260

Положението е за лекар и изследвания. Такива повтарящи се състояния, с параноя, гняв към близките, след които той се чувства объркан и не знае какво се случва, за съжаление говорят за нещо повече от депресия или емоционална дупка. Ако не се вземат мерки, нещата само ще се влошават. Най-добре е да отидете на доктор сега, защото в по-късен етап може да се стигне до положение да не пожелае сам да отиде Sad

Стискам палци всичко да се нареди.

# 17 25 май 2009, 12:32 ч.

Изобщо не е лесно! И не е лесно, защото не знам със сигурност къде е проблема.
Ако проблема е , че моето поведение предизвиква реакции, то защо да лекувам човека от това, че живее в такава обстановка. Ако аз трябва да се променя , за да се оправят нещата? Или е късно вече , защото реакциите са изработени?
Ако знаех къде е проблема , щеше да е много по лесно!

# 18 25 май 2009, 12:53 ч.

София
Мнения: 17 283

Без да съм у вас и без да съм специалист, само като страничен наблюдател, смятам, че правиш огромна грешка.
Дотолкова си се вторачила в твоята вина, че това не ти позволява да видиш, че съпруга ти е болен човек.
Ако имаше някакви бъбречни или сърдечни проблеми или нещо друго, щеше ли да седиш да се вайкаш къде си сбъркала или щеше да търсиш втори, трети, пети лекар?
Ходил е година на психолог и той не му е помогнал, ама търсете нов, недейте така оставяте нещата.
Тези заболявания не се дължат на това, че жена ти прави това или онова.
И имат нужда от лечение.

Пиша ти всичко съвсем добронамерено, надявам се не се обиждаш.

# 19 25 май 2009, 13:10 ч.

Мнения: 0

Цитат

В същност има избор или да се пребори сам и да разреши проблемите със себе си и света сам или да пие лекарства.

Виж, Чудна, това състояние, което описваш не се оправя без лекарства. Причината е, че в мозъка настъпва химичен дисбаланс и колкото и човек да си повтаря, че няма проблеми, колкото и да му се иска да се справи сам, не може - химията му е разстроена. Затова ти трябва не психолог, а психиатър - не се притеснявай от тази дума. Те не лекуват само луди, а и съвсем нормални хора с неврози, депресии, хипохондрии и т.н. Лекарствата се пият по-дълго 6м - година, зависи кога ще се възстанови нарушения химичен баланс. Но помагат! И няма нищо лошо да ги пие. Сега има много свъвременни медикаменти, които категорично не се пият цял живот. Иначе ще измъчва себе си и вас. Особено напролет - тогава тези състояния са най-силни и вероятно през есенно-зимния сезон. Колкото повече слънце има, толкова по-леко би трябвало да му е след като започне да пие лекарства.

# 20 25 май 2009, 13:12 ч.

Не се обиждам изобщо.
Просто нещата се измениха толкова изведнъж и то на 180 градуса . Не е лесно, да не можеш да познае8 човека до себе си, нее лесно и да си разбираш соята вина в един конфликт.
Добре, всеки ли който избухва има нужда от лекар? Това не е ли човешка характеристика? И аз избухвам. И съм удрялала и съм крещяла ... в дадени моменти и ситуации и съм била нещастна и раздразнителна в определени периоди ... и ако си помисля, че всеки път някой е можел да ме помъква по доктори ... не ми се мисли!
Аз си знам проблемите и недостатъците и мога да живея с тях и се уча ... но не виждам как един лекар може да ми промени характера и как може да ми промени същността и то за цял живот?
Кога наистина човек е болен ?
И така. Защото огромна греша е понякога не се помага на човек да си разреши проблемите , а да се праща на лекар.
Няма хапче за безметежен живот . Или?
Ако той поиска да иде на лекар и да вземе хапчета - аз няма да се противя. Но аз се уморих и не съм сигурна и няма да предприема нищо.
ще се грижа за себе си и за детето и няма да се натрапвам с мои решения и мнения. ще оставя човека да реши сам за себе си Hug

# 21 25 май 2009, 13:21 ч.

Мнения: 0

Чудна, това не е обикновено избухване, това е депресия. Причните не са толкова важни, но не може сълзите да са му на очите, да ти пише, че съжалява и не знае защо е в това състояние, да му е тежко без да има реален сериозен проблем и това да е само избухване. Няма хапчета за безметежен живот, наистина, но това са само фрази. Истината е, че всичко е химия и когато се наруши тя, нещата се объркват точно както ти го описваш. Трябва му лекар. И от това състояние се излиза. А той изпитва ли някакви страхове?

# 22 25 май 2009, 13:22 ч.

и Бърди, ти как би се чувствал да ходиш на трети, пети .. лекар? болен, нали? а щастлив ли е един човек, който не стига , че си има някакви проблеми го водят по трети , пети и пр. лекари? Не.
И колко в реме трае това? Та да смениш 5 лекаря ... ще трае поне година? Как ще се чувства човек след това, освен като един болен човек?

И колко помагат антидепресантите не знам, но сестра му пие вече 7 ма година ... 25 годишно момиче , завършило току що университет с отличен и вече 7 ма година на антидепресанти, че се стряскала от изпитите и плачела , а майка им е хипохондър и за нея всяка емоция, хрема , прокашляне и пр ... се потушава с хапче!

Целия си живот като дете е изживят така - зимата не е излоизал навън, за да не изстине, та му носила майка му сняг в леген , да пипне!
Егати ужаса. И сега да го помъкна пак по лекари, защото се караме по смейно му?

# 23 25 май 2009, 13:25 ч.

Да . Има страх от хронични болести и най вече диабет (появи се след откриването на проблема със щитовидната).
Иначе не е научен да бърка или губи - цяла трагедия е и не понася упреци и забележки от околни.
Друг проблем няма.
Обича да има приятели, компания и хора с които да си приказва за каквото и да е. А сега нямаме много приятели, нали се преместихме и е трудно да се създае среда.

# 24 25 май 2009, 13:37 ч.

София
Мнения: 17 283

Виж, аз затова започнах с "не съм у вас" и не мога да говоря от личен контакт, нали така.
Но ако ставаше въпрос само за раздразнителност и избухвания, темата ти щеше да бъде в смисъл - съпругът ми лесно избухва, какво да правя. Явно ти самата не смяташ, че става въпрос за избухливост.
Също така това, което е преживял миналата година - паническото разстройство си е сериозна болест, която не знам как сте преборили без медикаменти.
Та така де, няма как никой тук от нас да знае болен ли е или избухлив.

Но ако е болен и не взимате мерки от цитираните долу съображения, е направо .... безотговорно, да не кажа глупаво.

Цитат на: чудна в пн, 25 май 2009, 13:22

Когато човек е болен, да не го водиш по лекари, защото ще се чувства като "един болен човек" ми е меко казано, странно.

И пак казвам, това при положение, че наистина не е просто нервен, откъде да знам.

# 25 25 май 2009, 13:38 ч.

Мнения: 6 618

Пие ли си хапчетата за щетовидната жлеза ?Скоро правил ли си е изследвания на хормоните?Проблемите с нея оказват силно въздействие в/у нерваната система.

# 26 25 май 2009, 13:40 ч.

Мнения: 0

Ами виж какво, ако тези са страховете му, наистина има само депресия. Но като се зачетох по-сериозно ми се струва, че явно тя рецидивира. Още повече, че му е заложена от семейството.Трябва му добър специалист. Ако имате лош опит с антидепресантите (личен или както се вижда и по сестра му) и не искате да пие, му трябва много силна воля и желание да се измъкне сам от дупката, в която е попаднал. А хората в такива състояния най-малко имат воля. Може би и психотерапевтите помагат, незнам, това е толкова ирационално лекуване.

# 27 25 май 2009, 13:47 ч.

Там е работата, че и аз не знам.
Но вече гледам на лекарите с не добро око, след като го размотаваха 1 година по какви ли не кабинети и изследвания и всеки си връзваше гащите (УНГ, зъболекар, уролог, невролог ,вътрешни, хирурзи и още какви забравих ... х няколко не по 1 от всеки вид ) , като му изписваше по антибиотик или болкоуспокоява9о ... за всеки случай - 17 антибиотика изпи и какво ли още не ... докато се намери един вътрешен, който се осмели да каже да иде на психотерапия , а не да го изпрати от кабинета си с поредното лекарство.
Как да идеш на лекар, ако не си сигурен, като могат да те направят на маймуна там с пачка напътствя - абе я иди си виж за всеки случай ... ? за да не поемеш отговорността!
И не сме ходили на 1 психотерапевт , а на 3 ма ! Като едната накрая на цялата му лекарска сага се опита да го прати пак по същите кабинети , та да била сигурна, че болките му не били истински. После другата и тя ... ами аз сега ако ви кажа да мислите позитивно нищо ново няма да ви кажа .
Как се оправи тогава ли? Ами не отиде отново по всички кабинети и я разкара първата и с успокоителни на растителна основа, много спорт, ваканции и ... много усилия.

# 28 25 май 2009, 13:51 ч.

А има и страх да не стане дебел като баща си и да не пусне шкембе. По скоро мани му е , но всеки ден има по 40 мин. във фитнес залата след работа .

По повод на антидепресантите - нямам опит, но като гледам майка му и сестра му не са им помогнали хич. Така си живеят.

В моето семейсвто не сме имали опит с такива лекарства, но на мен дядо ми беше лекар и хич нямаше вяра на лекарите , та за да се лекуваме от нещо ... трябваше наистина да сме болни - иначе вярваше в трудотерапията и не ни оставяше да лежим по диваните - училище- спорт- ужилище , чистене на къщата ... не сме пили хапчета.

# 29 25 май 2009, 13:55 ч.

Мнения: 348

Цитат на: чудна в пн, 25 май 2009, 13:25

Здравей, Чудна.
Щитовидната жлеза определено може да има връзка с тези състояния.
Но пиенето на хапчета за нерви не е окончателно решение на проблема и щом самите лекари не намират за необходимо, не започвайте - имам опит. Има и друг начин. Той се състои в работа над себе си с помощта на енергийна медицина и психотерапия. Ако думата енергия не те плаши - всичко е енергия. Емоциите особено! С такава работа се постига трайна и овладяна от самия човек промяна на характера към добро, оттам стабилност в психиката, здравословното състояние... и естествено - спокойна семейна атмосфера. Аз съм го изпитала и бих помогнала.

# 30 25 май 2009, 13:58 ч.

Пловдив
Мнения: 1 742

Чудна,лекувала съм 1г.щитовидната си жлеза и повярвай ми ако мъжът ти има проблеми с нея,няма да може да се справи сам,нито с твоя или без твоя помощ.Точно при заболяване на щит.жлеза има нерви без причина,изблици и т.н.Аз лично докато не разбрах какво ми е сама не можех да се позная,усещах,че нещо става с мен,но незнаех какво.Дано скоро си решите проблемите!

# 31 25 май 2009, 13:59 ч.

white soul
Багодаря много. ако искаш да ми помогнеш моля те ми кажи аз какво да направя? Какво да правя? Как да реагирам, как да се държа? И особено когато ми се случи аз да съм изморена и да избухна.
Имаш ли материали?
И не ме плаш думата енергия. В същност не съм от страхливите Wink

# 32 25 май 2009, 14:01 ч.

Жижи той си пие тироксин 75 и прави изследвания . псоелдно преди 2 м. всичко там е в норма. антитела няма. изменения няма, само подфункция и си пие редовно хормона. не пропсука. гарантирам за това.

# 33 25 май 2009, 14:04 ч.

Пловдив
Мнения: 1 742

Значи не е в това проблема,много кураж ви желая и на двамата!

# 34 25 май 2009, 14:06 ч.

Мнения: 348

Има материали, доста са разхвърляни. В този форум са в темата "Лечение с прана" или "Пранично лечение" към подфорум Алтерн. медицина.
За такова лечение или трябва да се обърнеш към компетентен лечител, или да се образоваш - едно - две нива. Има една издадена на бг книга, предстои втора, има много литература на много др. езици.Може да видиш и в Гугъл - това е обширна система.

От друга страна аз ползвам много от книгите на Петър Дънов - има по всички теми. Ако ти е труден за четене, има и други книги с езотерично-психологическа насоченост.

Ако се регистрираш, пиши ми и на лични - както предпочиташ.

П.П. Излезе мн. книжно, но е трудно да се обясни с 2 реда. Има същинско лечение, има възможност за самостоятелно лечение с дишане, гимнастика, концентрация, медитация.... човек взема нещата в свои ръце.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=356131.0

Последна редакция: пн, 25 май 2009, 14:16 от white soul

# 35 25 май 2009, 14:16 ч.

Мнения: 617

Така като те чета добивам представа за теб като за една силна, борбена жена, която умее да взема решения и да се справя с проблемите, а мъжът явно е заел твоята позиция - на слабата съпруга, която вечно мрънка, не е доволна от живота си, страх я е да не надебелее, да не се разболее, да пие хапчета и т.н. и т.н. За мен проблемът има две страни - или е лигавщина на слаб мъж, който като се е видял в ролята на баща и отговорностите на съпруг се е стреснал или има нужда от психиатър и адекватно лечение.

# 36 25 май 2009, 14:19 ч.

В същност много благодаря за всички отговори, защото ми дадоха идеи и ме накараха да разсъждавам над някои неща, а бях зациклила и не виждах посока.
Сега ще видя как и какво може да се предприеме и леко ще пробвам различни варианти за да видя какво става у дома Wink

И разбира се , че ако нещата са за лекар - ще идем на лекар, но не и преди да е ясно това поне на 1 от двама ни ... защото ние тук си приказваме за човека , но и той може да мсили и да разбира , вервайте ми Laughing

и стискайте палци

white soul много благодаря. И аз мисля, че трябва да го оставя повече да взима нещата в свои ръце и да не контролирам и да не се бъркам толкова ... а аз съм доста урсуз.

Той прави йога , но предпочита сега фитнеса и колоездене. Казва, че го разтоварва повече и щом така го чувства - ОК.
Ходи на курс за техники на разтоварване. Т.е ходи на няколко. Казва , че разтоварва най добре при физическо активно натоварване, пасивните не му помагали особено - запивал и спинкал през целия курс newsm78

# 37 25 май 2009, 14:20 ч.

Мнения: 216

Аз бих му предложила да опита с Йога, като за на4ало. Щом казваш 4е е избухлив и оби4а спорта-това определено ще му помогне със вътрешният баланс. Отделно не разбрах как полу4ил хипохондрия като не иска да е болен и не иска да приема лекарства( хипохондриците са напротив- мислят 4е имат всяка болест на света и 4е ще умрат от нея ако не се обърне внимание)

# 38 25 май 2009, 14:24 ч.

monnnn може би си права в първата част. чудно ми е само защо така бързаме да набедим другия . Според мен той не е конфликтен и не иска да влиза в конфликт с мен и по негов си начин преболедува именно моята ... "агресивност" ли да го нарека или по скоро "енергия" Sad

Но и той има много енергия ... просто не влиза в директни конфронтации, премълчава и трупа, докато не се почувства свръх дискомфортно ... Така го разбирам аз

# 39 25 май 2009, 14:26 ч.

Мнения: 348

Цитат на: чудна в пн, 25 май 2009, 14:19

Ходи на курс за техники на разтоварване. Т.е ходи на няколко. .... пасивните не му помагали особено - запивал и спинкал през целия курс

И на мен ми стана интересно за тези практики, ако искаш - сподели, може да е от полза и за други. А това, че спи на нещо, не значи непременно, че не му е подействало. Важно е как се чувства след това.

Поздрави и успех!

# 40 25 май 2009, 14:28 ч.

Lil_Vixen от страх да не би всяка усетена болка да се превърне в хронична болест и да се налага лечение с лекарства ... ходеше да се уверява какво му е и ... тези идиоти го направиха луд. Сега не може да мине покрай аптека , без да се разтрепери. Като види някой в бели дрехи минава на другия тротоар. Но лека полека и това го преборва и вече ги подминава по леко.

# 41 25 май 2009, 14:29 ч.

Мнения: 0

Може да се е оправил преди време, но след като нещата се повтарят, значи не се е излекувал. Не ти го пиша, за да те плаша, а защото ми е минало през главата. И ти съчувствам искрено. Но ето, твоя опит ти показва, че и с лекарства няма гаранция, че нещата ще се оправят (като съдиш по сестра му). Само че те помагат да се закрепи нервната система и балансират натрупаното напрежение и страхове, които измъчват човек.
И не се доверявай толкова с лека ръка на всички приказки за енергии. Ученията на Петър Дънов са изключително мъдри, но трябва много опит, за да помагаш без да вредиш. Езотериката може и да помогне на мъжа ти, но може и да го хвърли в някакъв друг вид депресия - на мистичност и откъснатост от реалността. Той е лабилен и трябва да се пипа много внимателно.
Явно си против лекарствата - опитай хомеопатия (макар, че е слаба).

# 42 25 май 2009, 14:30 ч.

Цитат на: white soul в пн, 25 май 2009, 14:26

Цитат на: чудна в пн, 25 май 2009, 14:19

Доколкото разбрах ги е проспал. Имаче били 12 часа с 12 техники. Не се запсиа за още една серия, защото предпочитал да иде на фитнес и сауна .
Ако нещо помни ще ти кажа

# 43 25 май 2009, 14:35 ч.

Kotana Krotana изобщо нямам намерение да го хвърлям в теории. Имам намерение лично да ги прочета.
НЕ съм против лекарствата, ако знам , че е правилно. Но последните 2 години на такива идиотизми от страна на лекари се нагледах, че не вярвам на някой , просто защото има бяла престилка и казва така.

# 44 25 май 2009, 14:49 ч.

Абе тоз твоя има ли от нещо да не го е страх?

Извинявай, не искам да те обидя, ама мисля че си направила каквото трябва и сега трябва да го оставиш сам да се справи със страховете си,

Не говоря "ей туй ,наизуст", виждам себе си в него - майка ми е страхлива невроза, истеричка, баща алкохолик, който така ни строяваше, че сега не мога мога да се отпусна и да си живея живота - откачам ако нещо не съм направила както трябва, а така като анализирам всяка мисъл,всяко действие, което аз или някой друг около мен прави по 100 пъти, винаги си мисля, че нещо съм казала или направила не както трябва и така се омотавам в собствените си мисли и страхове че най-малкото нещо ме кара да избyхна и крещя,
просто не мога да си "отпусна душата"
попила съм всички страхове на майка ми и цялата невроза на баща ми....

Но ми е ясно че никoй не моje да ми помогне,
Трябва сама да се справя,и сега съм мн по добре, уча се да запазвам самообладание, да не се разтрпервам и крещя при най- малкото нещо....
Мисля че колкото повече му "слугуваш" на твоя, толкоBa повече ше се държи като разглезено бебе.
Живота е труднен, беден,богат, здрави и болни хора, всички имат проблеми и всеки може да го "чака" диабет зад ъгъла...

# 45 25 май 2009, 14:59 ч.

venka10 нещо такова мисля да направя, но малко по полека Wink

# 46 25 май 2009, 15:01 ч.

Мнения: 216

Имате нужда от професионална помощ, може би ако се обърнеш към пишещите в Здраве и Здравословни проблеми, да ти препоръ4ат добър спецялист. Това вашето не е семейно неразбирателство ами здравен проблем, пре4ещ на семейното разбирателство. Ето ти линк към страхова невроза (англ.) и това е по-подходяща диагноза от хипохондрия мисля. Най-доброто ле4ение е комбинирана терапия( лекарства и психотерапия. Това си е психи4но състояние( заболяване) при4ината за което, както при други такива, е хими4ен дисбаланс.

http://www.adaa.org/GettingHelp/Treatment.asp

# 47 25 май 2009, 15:12 ч.

Пък аз разбрах, че той вече доста и всякаква професионална помощ е потърсил? newsm78

И пак не стават работите? newsm78

Май май той не иска да си помогне ( щото не е лесно, иска се воля и постояннство и др работи), че чака някои доктор да изфабрикува магическо хапче и жена му да му подгазурква?

# 48 25 май 2009, 15:15 ч.

Lil_Vixen aко беше минала през всички тези исзледвания, кабинети, лекари и лекарства , без причина, само защото някой не му стиска да ти каже нямаш проблем ... и ти щеше да се плашиш без да имаш хим. дисбаланс.
Ако преживееш катастрофа или се давиш в морето после ще имаш страх.
Зависи от страха, но той не е дисбаланс, а нормална човешка реакция към нещо, което ни е наранило.
Поне в случая с лекарите е така.
Виж да го е етсрах от диабет , след като няма показатели и нее имал ... това е друго нещо.

venka10 нещо такова, но не толкова грубо Wink

# 49 25 май 2009, 15:24 ч.

Мнения: 216

Момент само, страх ли го е( и в какво то4но се изразява страха му ) или просто няма доверие на лекари. Ако няма доверие( за това ви препоръ4ах да попитате хората от здравния) е много трудно, и ще се наложи да го убедиш да даде шанс на ле4ението, защото все пак не е "един размер за всеки" а трябва да се изгради план на ле4ение спецялно отговарящ на неговите нужди с минимален страни4ен ефект. И защо на доктора да не му стиска да ти каже 4е нямаш проблем, като нито пе4елят от рецепти, нито им е ж интерес да лекуват поредният хипохондрик? Не виждам връзката между катастрофата и опита му с лекарите- да не са го мъ4или или да е имал остър страни4ен ефект от ле4ение. Повярвай ми не се заяждам просто не го разбирам от професионална гледна то4ка/

# 50 25 май 2009, 15:26 ч.

Мнения: 617

Цитат на: venka10 в пн, 25 май 2009, 15:12

Пък аз разбрах, че той вече доста и всякаква професионална помощ е потърсил? newsm78

И пак не стават работите? newsm78

Ми то магическото хапче е изфабрикувано - казва се антидепресант.
Пък и аз никъде не прочетох да е потърсил помощ от необходимия специалист - т.е. невролог или психиатър.До сега май се е лекувал доста абсурдно - с антибиотици.Той явно НЕ осъзнава проблема.

# 51 25 май 2009, 15:27 ч.

Извинявай, не искам да те обидя,
Но такъв човек как би се стреснал и би се взел в ръце ако си все така добричка и обгрижваща с внимание?
Знам колко е трудно, защото аз се боря с характера си всеки ден...имам страхотен мъж, той ме подкрепя, но не разисква, точи, обсъжда моите страхове, ако му обяснявам нещо само слуша и клати глава, мисля, че ако беше се впуснал да ме третира като болна, слаба и да ми подгазува аз бих се почувствала като още по-болна, и бих си помислила че наистина съм мн зле...
Не знам откъде я вземаш честно тая сила да го гледаш така , като "писано яйце",
Значи ти се бориш с живота, а той само хленчи и не иска да се бори.....
Някак си не ми се вижда честно....

# 52 25 май 2009, 15:39 ч.

venka10 ти си най близко до проблема. Явно е. ще се оправим.

Лил - когато получи нервния срив ... то не беше така очевидно. Започна се с болки в зъбите - онези му направиха за 2 седмици 11 снимки на зъбите + на синусите + го пратиха да си слага шини на зъбите + .... абе ела гледай какво стана , само една зъболекарка му каза, че трябва да се е преуморил за да се чувтсва така и че му няма нищо на зъбите. Другите не поемаха отговорностат да кажат няма ти нищо при положение , че се оплакваше от болка, въпреки изследванията.
После се започна по същия начин с мног одруги неща. Виеше му се свят и отслабна ... заболя го кръста от носене на детето и хвана някаква инфекция на пикочните - личния му даде пачка направления - за проверки на дистибуларния, за уролози, за ортопеди за каквото ти хрумне ... и като завися по кабинетите с оплаквания за болки те не вземат да му кажат - абе момче - на 30 години си , нямаш никакви отклонения в никакви изследвания. здрав си! Ами взеха да го изпращат с антибиотиче за всеки случай и обезболяващо и поредното направление за поредното изследване , че все пак можело ... Аз по едно време започнах да ходя с него и като видях какви са изроди ми се догади! При 3 УЗ на бъбреци и пикочни и при сонда за простата и какво ли не които показваха никакъв проблем идиотката му изписа за пореден път 21 дена да пие антибиотик, защото "ако имало все пак нещо недовидяно щяло да се излекува" ... И това при всички направления. Накрая аз хванах и на вътрешния разказах цялата картинка и той го спря от тези и го прати на психотерапия. Ама тази касапница на която бях свидетел никога няма да забравя. Лекарите са се превърнали в дно голямо страхливо племе, което разполага с машини и медикаменти и не желае да поеме отговорност за никакво решение! Страх! сигурно е някакъв масов дисбаланс!

# 53 25 май 2009, 15:54 ч.

Мнения: 216

И аз говоря за спецялист психиатър, и невролог би свършил работа, но не може да о4акваш да ходи на спецялисти с оплаквания и те неоткривайки нищо да го пратят в къщи с болки, а пък за антибиотиците да доста глупаво, защото ако има нещо много бързо се проверява с едни кръвни изследвания, дори прегледа да не засе4е инфекция. Но не забравяй, вси4ки изследвания са базирани на симптомите които той им казва 4е има, и ако лекаря не каже в заповедта на лабораторията какво да провери- те няма на4ин да го открият( с две думи ако има нещо извън границите, и лекаря пропусне да го спомене те не го тестват, много пъти се изисква и разли4ни проби заради разли4ният на4ин на тестване)Както и да е, наистина опитай се да намериш спецялист, който първо да се погрижи за страховата 4аст( въпреки 4е пак не разбрах от какво го е страх) а после да ви насо4и кум подходящ спецялист/диагностицик.

# 54 25 май 2009, 15:58 ч.

Със страховата част сме оправени!
Сега се оправяме с избухливост и нерви и мания да не стане дебел!

Невролог-психиатър го гледа още в началото заради световъртежите - няма проблеми. Няма проблеми при невролог. Това е . Машините с лепки на главата и пр. чукчета, лампички и какви ли не глупости - писа го здрав!

# 55 25 май 2009, 16:03 ч.

Lil_Vixen не ми ги хвали лекарите!
още като му даде пачката направления д ходи да си загуби акъла и година от живота с идиотщини , аз бях там и се обърнах и го попитах - а виде мислите ли , че е болен и той се изхили и каза - не !
Това ти казвам. НА всички им е било пределно ясно, че му няма нищо, но на никой не му стискаше да каже - няма ти нищо, а го препращаха не като жив човек, а като опитна мишка. айде стига, че още ми се гади от всижки накуп.

# 56 25 май 2009, 16:40 ч.

Мнения: 924

Чудна стига си се чудила ами го хващай под ръчичка и на психиатър само той може да му помогне.
И в болест и здраве и в добро и в лошо и.....................нали така беше. Действай, не се умира от страхова невроза нито от ПР трябва да се лекува Peace

# 57 25 май 2009, 17:13 ч.

Цитат на: чудна в пн, 25 май 2009, 11:09

В същност хипохондричния му срив беше , защото откриха проблеми със щитовидната и не желае8е да приеме факта, че ще пие цял живот хапчета.

Мила,
тя причината си е ясна. Всеки що-годе свестен лекар ще ти каже, че проблемите със щитовидната жлеза (недостатъчно активна, струва ми се), водят най-напред до депресия, а като не се лекува - и до деменция, и то каква! Никаква хипохондрия не е това, ами чиста проба здравословен проблем. Четете и в нета, има материали много, лекарствата не са вредни и са животоспасяващи.
Иначе никаква психотерапия няма да помогне, слушай патило! Веднага при добър ендокринолог!
Успехи!

# 58 25 май 2009, 17:22 ч.

София
Мнения: 71

Прочетох постовете ти много внимателно и съм на твърдо мнение, че мъжът ти трябва да отиде на психиатър. Не виждам ти как ще му помогнеш, наистина. Преминала съм нещо подобно преди години, така че говоря от опит. Скоро след като разбрах за фатално заболяване на много близък човек започна да ми става лошо, получавах сърцебиене, световъртеж, чувство, че ще умра, болки навсякъде, ужасна история! Не направих връзка между двете събития, просто не бях информирана. Тръгнах по лекари, обиколих всякакви. Ама всякакви! За разлика от случая с твоя мъж, на мен всички директо ми казваха, че съм здрава. Някои ми пускаха изследвания, правиха ми какви ли не неща, но накрая ме отпращаха с мнение, че нищо ми няма. Най-накрая, след неколкомесечно обикаляне (придружено, разбира се, със твърдото убеждение, че нещо не ми казват) един ендокринолог, Господ здраве да му дава, ми каза директно, че ме праща при негов приятел психиатър. Естествено реших, че явно полудявам. Но отидох. Е, не ме изяде. Оказа се изключителен човек и професионалист, ходих при него известно време, малко пих лекарства, нищо особено. Оказа се също така, че имам паническо разстройство в следствие от стреса. Често срещано при по-чувствителните хора. Докторът ме научи как да се боря с това. Сама. Не беше лесно, но с воля всичко става. Спрях да се изживявам като болна, каквато и не бях, спрях да се оплаквам, спрях дори да говоря за проблема си. От години съм си ОК. Онова, което исках да ти кажа е, че колкото повече дундуркаш мъжа си и му обръщаш внимание, колкото повече се занимаваш с него и го третираш като болен човек, толкова по-дълго ще продължи страданието му. Съответно и твоето. Направила си всичко по силите си, сега го остави. С това, неговото, трябва да се пребори сам с малко помощ от психиатър. Нищо му няма физически, психиката му играе номера. Но и за това си има лечение и чалъм и всичко се оправя. Успех! Hug

# 59 25 май 2009, 18:34 ч.

Мнения: 617

Благодарение на ''услужливи'' хорица като теб, Чудна, моя позната не може да излезе сама от къщи, защото я е страх, че ще и стане лошо.Така, че си направи сметката дали му помагаш така или не.Имай в предвид , че той ако не се лекува непрекъснато ще си измисля нови и нови мании и страхове.

# 60 26 май 2009, 10:33 ч.

Цитат на: monnnn в пн, 25 май 2009, 18:34

да минахме през такъв период , благодарение на ''услужливи'' услужливи лекари , които му обясниха , че има малка разлика в зениците на очите и можело да значи незнам си кво си в мозъка ... минахме през неизброими ожни кабинети, изследвания, очната клиника, лекари, главни лекари, машинарии , магнитен резонанс на цялото тяло и глава и какво ли не ... докато не казаха , че нищо му няма и пак не му дадоха направление за психотерапевт тогава. Само му казаха, че имал здрави очи и да си проверял вече ен помня какво Rolling Eyes

и да наблюдавал незнам си какво Shocked

Е така се наблюдаваше след всички манипулации, че беше убеден, че не може да си фокусира очите и погледа и че не вижва еднакво с двете очи (беше изключено от мноооого прегледи с паратури) и не искаше да излезе от в къщи , защото на светлината виждал петна, които с всеки ден се умножавали и придобивали различна форма ... (безобидните летящи мушички)
Е да сега излиза , че и планината катери и спортува и изобщо няма проблем с очите благодарение на ''услужливи'' хорица като мен, защото взех отпуската си, отидохме на планина, на море, отидохме на екскурзия в Канада и то не без истерии , но ги изтърпях , н окато се врнахме от отпуска каза , "добре беше,че отидохме и разбрах, че мога да виждам добре. Колко много неща видях ".
И както казах на невролог-психиатър , психотерапевт (х2) и психоаналитик ходи. Не съм го спряла.
Както лижния лекар разбра до какво доведоха направленията му и спря да го препраща и му каза , че добре и той лека полека взе да се справя сам и за 1 месец се пооправи. Псоле 3 месеца по късно пак имаше "световъртеж и кръвно", но личния този път реагира адекватно и просто го измери и му каза, че нищо няма.
Сега 6 месеца по късно няма оплаквания от нищо. Даже когато един роднина почина от рак му стана мъчно , но не изпадна в криза.
Просто има моменти на нервни избухвания и е раздразнителен повече, но ... е на моменти. По 2 -3 дни и веднъж в месеца ... ами дали всички не сме така, а аз в предвид случилото се не го гледам под лупа?

# 61 28 май 2009, 11:16 ч.

Мнения: 9 052

Доста мои роднини и познати са пострадали от лекарски грешки.

# 62 2 юни 2009, 10:11 ч.

venka10 & всички, благодаря много за мненията.
И аз се чудих , дали не му обръщам прекалено внимание и дали не се вглеждам прекалено много и не приказвам прекалено много с него за самия него и всяка негова постъпка ...
Е да ! Прави бяхте. Много внимание му обръщам и прекалено под лупа го гледам да не би да му хрумне нещо!
След като пуснах темата , пуснах в действие следната тактика ... каквото и да прави - сякаш нищо не се е случило ! Аз си се обличам хубаво, излизам си с детето ,а на него му звънкаме да дойде с нас, ако иска ... Не му коментирам поведението и постъпките изобщо и не му приказвам за правилно / неправилно за кой кого обидил и как може / не може така ... дрън дрън и ... се съвзе човека . От една седмица няма ни 1 разправия Laughing

Стискайте палци Wink

# 63 4 юни 2009, 09:09 ч.

Мнения: 155

Чудна, на кратко само ще ти разкажа нещо, не е много по темата, но може да ти свърши работа Преди 10 години мъжът ми се разболя, минахме през най-тежката диагноза (около 2 седмици живяхме с тази мисъл), после се оказа друго - по-малко зло Казаха ни че до две години ще бъде инвалид на количка, че цял живот ще пие кортизони и ще живее с болки Предложиха му да се пенсионира и т н Какво направи мъжа ми? Забрани ми да казвам на когото и да било и да се държа с него като болен Просто отказа да се възприеме за такъв Е още пие по някое и друго хапче от време на време, болят го малко ставите, но ако го видиш не може да разбереш че е болен, бачка по 10 часа на ден включително събота и неделя ВСИЧКО Е ПСИХИКА
Бъди до него, обичай го, но не го жали много Все пак има ангажименти към теб и детето
Моя приятелка има същия проблем с мъжа си И те минаха през всякакви лекари и психиатри Търпя, търпя и накрая му каза - или си поемаш ролята на съпруг и баща или си събирай багажа Плака цял следобед на моето рамо, мислеше че това е края и е постъпила гадно като е избухнала по този начин, но при нея помогна Това го издърпа нагоре от блатото в което беше затънал, започна с друг акъл да ходи при психиатъра си, да си пие хапчетата и наистина да поиска да се оправи Сега година след това се смеем с него, когато разказва от своя гледна точка за перипетиите си като хахо (това е негово определение)
пожелавам ти успех

# 64 4 юни 2009, 21:05 ч.

Мнения: 6 618

чудна стискаме Peace

# 65 4 юни 2009, 23:29 ч.

Vienna
Мнения: 519

ау, все едно това а3 съм го писала. моят е абсол. същия. и а3 съм се видяла в 4удо. на моменти е по добре, търпи си, на моменти е просто ужас да се живее до него.

# 66 5 юни 2009, 09:42 ч.

eriana благодаря. И аz намирам нещата точно както ти ги описваш. С моя има проблем, че наистина ина хронично zаболяване на щитовидната жлеzа, което не може напълно да приеме и докато е фит всичко е супер, в момента в който нещо се скапе ... я умора, я нещо иzял и веднага се zахваща да мисли дали нее от жлеzата и дали няма да му стане хронично ooooh!

Е тук трябва да се zаемам да му обяснявам, да не се вкарва в старите филми и ми коства много усилия. Но zа сега всzприема. Подобни периоди овладяваме с 1 до 3 раzговора по темата ... после и на него му минава отпадналия период и zабравя ... сякаш никога не е било #Crazy

Иначе си напслно права zа всичко.
Благодаря zа стиснатите палци.

Lucy никой психиатър няма да ти направи мъжа идеален и никакви антидепресанти няма да го преобраzят в принц. Само ти можеш, но е голяма битка . Но ако човека си струва , а сигурно го поzнаваш от преди да го прихване , и битката си струва Hug

Успех.

Препоръчани теми

Не знам как да продължа и какво е редно

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Сексуално несъвместими в семейството

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Причина:

Причина: