За да избягаме за малко от ежедневието и проблемите.
Коя е любимата ви приказка?
Коя е любимата ви приказка?
- Публикувана: 2 юни 2009, 14:13 ч.
- Последно мнение: 28 юли 2009, 10:13 ч.
Четете ли приказки ?
Чета вечер преди заспиване. По 1, 2, а понякога 3. Поучителни са.
Скоро четох "Малечко" и се отвратих - човекоядец, който обича да яде деца, но Малечко разменил шапките на братчетата си с тези на дъщерите на човекоядеца, и той по грешка изял собствените си деца през нощта. Разбира се, спестих тези подробности на детето.
Скоро четох "Малечко" и се отвратих - човекоядец, който обича да яде деца, но Малечко разменил шапките на братчетата си с тези на дъщерите на човекоядеца, и той по грешка изял собствените си деца през нощта. Разбира се, спестих тези подробности на детето.
В голяма част от адаптациите на Американски, Африкански и т.н. приказки съм отвратена от езика, сюжета и развръзката. Много често така се получава, че вместо да чета приказката с кръвожданите и гадни моменти, аз я преразказвам, съкращавам и даже преиначавам. Два-три сборника имаме в къщи, които съм ги скрила, защото не ми харесват. Други приказки - много извистни от детството ми, така са ги орязали и променили, че се изненадвам на моменти, ама на пазара има много готини книжки, просто трябва да се прегледат преди да се купят.
В голяма част от адаптациите на Американски, Африкански и т.н. приказки съм отвратена от езика, сюжета и развръзката. Много често така се получава, че вместо да чета приказката с кръвожданите и гадни моменти, аз я преразказвам, съкращавам и даже преиначавам. Два-три сборника имаме в къщи, които съм ги скрила, защото не ми харесват. Други приказки - много извистни от детството ми, така са ги орязали и променили, че се изненадвам на моменти, ама на пазара има много готини книжки, просто трябва да се прегледат преди да се купят.
Май си готова за собствен сборник с приказки.
......Обичам поредицата за Гората.
Аз също
Всяка вечер чета различни книжки.
Чета, нали си имам 2 пиленца...
Обичам поредицата за Гората.
Обичам поредицата за Гората.
И аз я обожавам. Даже по едно време се усетих, че си купувам книжките повече за мое удоволствие.
И ние си четем всяка вечер книжки. Задължително е ! Иначе почва един рев :"мама че ми че кижка", "мама че ми че кижка". За сега са по-интересни римуваните като - "Мравче -Подигравче" , "Мишоран -Калпазан", "Буболечка - Пречка" и др. от поредицата. Тези ги четях и на каката като беше мъничка.Бяха й любими.После четяхме и приказки за по-големи. Между другото бях гледала едно предаване в което казваха,че е много хубаво да се чете и на по-големи деца, дори и на 12-13 г./важно било за развитието и за връзката с детето/.Не знам, ама сега не подхваща книга -дали има 3 книги прочетени. Нямам думи....... 
Иначе е хубаво да се чете, тъкмо и мама да си почине малко
Иначе е хубаво да се чете, тъкмо и мама да си почине малко
Обичам приказките от дете. Никога не съм преставала да ги чета /препрочитам/. Имам доста книги /даже и Андерсен от 1932год/. Нямам любима приказка, но има такива които все още ме натъжават - Малката кибритопродавачка, Малката русалка, Славеят и розата .....Децата ми също обичат приказки и за мое щастие вече си ги четат сами. 
Купувате ли от старите издания на книжките с приказки?
Не ги купуваме, а ги изваждаме от кашоните или библиотеките на родителите.
Скоро успях да намеря сборниците на Николай Райнов. Мисля,че са малко по-стари от мен, но и приказките, и илюстрациите са страхотни. А иначе-аз чета фантастика. Изобщо не съм спирала с приказките.
Имам три тома Приказки на балканските народи...обаче като ги чета на децата ме хваща уртикарията, защото са над 10 стр едната 
Ами децата ти следят ли с интерес дългите приказки?
Моята дъщеря предпочита по-кратки, защото от дългите й доскучава...
Не ги купуваме, а ги изваждаме от кашоните или библиотеките на родителите.
А иначе-аз чета фантастика. Изобщо не съм спирала с приказките.
А иначе-аз чета фантастика. Изобщо не съм спирала с приказките.
По-добре не бих могла да го напиша. Същото е и при мен.
Момчето ми е още много малко, но пък си има вече завидна библиотека
Дано обича книгите 
Аз още не съм почнала да чета приказки на малката.Просто защото на тая възраст са й по-интересни картинките.Разказваме си по тях.Всяка вечер й оставям няколко книжки и тя си ги разглежда,докато заспи.Ако аз тръгна да я приспивам ,изобщо няма да заспи.Но без книжка просто не може да си легне.Много се радвам за което.Аз съм същата.Ако не почета малко преди лягане не мога да заспя.НЯмам търпение да порасне малко и да почнем да четем приказки.Имам страшно много книжки с приказки,останали от моето детство.И то такива книжки,които не могат да се намерят сега.Страхотни са и като илюстрации,и като съдържание.На мен любимата ми беше Пип ДЪлгото чорапче.Ще си призная без бой,че и досега си я ..преглеждам. 
Чета вечер преди заспиване. По 1, 2, а понякога 3. Поучителни са.
Скоро четох "Малечко" и се отвратих - човекоядец, който обича да яде деца, но Малечко разменил шапките на братчетата си с тези на дъщерите на човекоядеца, и той по грешка изял собствените си деца през нощта. Разбира се, спестих тези подробности на детето.
Скоро четох "Малечко" и се отвратих - човекоядец, който обича да яде деца, но Малечко разменил шапките на братчетата си с тези на дъщерите на човекоядеца, и той по грешка изял собствените си деца през нощта. Разбира се, спестих тези подробности на детето.
Но те повечето приказки са такива- има и смърт, и убийства, и завист, и детеядство...маправо не знам какво ще чета на дъщеря си, като стане по- голяма и започне да задава много въпроси...
Без никакво желание за спор или заяждане:
Добре де, нали и на нас са четени тези приказки. И за Малечко и за Синята брада. И в "Червената шапчица" има убийство, в "Снежанка" - опит за такова. Доколкото си спомням се ориентирахме кое как е. Дали не се подценяват децата?
Добре де, нали и на нас са четени тези приказки. И за Малечко и за Синята брада. И в "Червената шапчица" има убийство, в "Снежанка" - опит за такова. Доколкото си спомням се ориентирахме кое как е. Дали не се подценяват децата?
не подценявам децата. Не знам как да обясня на собственото си дете неща като смърт, убийство, да изядеш другарчето си
, да набуташ лошата бабичка в огъня, защото е искала да изяде братчето ти... Признавам, че като дете ми беше много по-лесно и еднозначно да тълкувам всичко.Но от синята брада се бях стресирала доста сериозно си спомням
Аз "Синята брада" я четох на 5-6г. някъде, но си спомням,че после сънувах, нашите нещо се бяха ошашкали, проверяваха ме после какво чета.... Та специално тази си е хорър, но останалите не помня да са ме плашели. Освен една книга-на Миоко Мацутани. Така и не я дочетох, не и помня заглавието, но много дълго време после(години!) не исках да оставам на тъмно сама.
От друга страна-приказките на Николай Райнов ми бяха любими. Не си ги спомнях, но си спомнях,че ужасно много пъти съм ги чела(всъщност заради тях се научих да чета). Та сега ги изрових и почвам да ги чета на сина ми. Той също много ги хареса, просто изведнъж му се промени отношението към приказките.
Оообачееее, аз буквално настръхвам като ги чета! Абе много са страшни, поне за мен. А хлапето се кефи-явно децата възприемат нещата по-различно.
От друга страна-приказките на Николай Райнов ми бяха любими. Не си ги спомнях, но си спомнях,че ужасно много пъти съм ги чела(всъщност заради тях се научих да чета). Та сега ги изрових и почвам да ги чета на сина ми. Той също много ги хареса, просто изведнъж му се промени отношението към приказките.
Оообачееее, аз буквално настръхвам като ги чета! Абе много са страшни, поне за мен. А хлапето се кефи-явно децата възприемат нещата по-различно. 
Лелче Ог,каза ,че четеш фантастика.Четеш ли фентъзи?Тери Гудкайнд?Тери Пратчет? Въпросче за всички:бихте ли насърчавали децата си да четат тези автори и защо?
А защо да не ги четат? Е, Гудкайнд не ми е еталон за автор, ама нека го прочетат, да оценят по-добрите. А Пратчет е за доста по-големи, там трябва да си понатрупал обща култура, та да го оцениш по достойнство.
А за страшното в приказките - Умберто Еко има една статия за създаването на твърде идилична представа за света у децата. Като пример посочваше истински случай на дете, пострадало от мечка в американски зоопарк - скочило в заграждението да си поиграе с нея, нали всички животни са добри и приятели на децата! Когато децата приемат понятието за зло от приказките, по-лесно могат да го разпознаят в реалния живот.
Китана, чета повече фентъзи. 
В последно време няма нищо интересно и се дразня. Издават се само някакви "саги" по 365 тома и още недовършени 
, буламач. Иначе -не бих насърчила детето си да чете едно или друго. Бих му предлагала хубави книги. На него може да му харесат и руската класика, и Стивън Кинг, и Зелазни, знам ли! Има невероятни произведения във всички стилове, но трябва да можем да ги приемем. Който смята,че фантастиката е глупост, нека прочете "Говорителят на мъртвите" на Орсън Скот Кард!
Гудкайнд и на мен не ми е ососбено любим. Събрах 7-8 тома от "Мечът на истината" и бях до там. За Пратчет-хехе, там е друго! Там има твърде много намигвания към литература, наука, история, митология, мания просто. И без обяснения-кой разбрал-разбрал. Да не ти казвам,как е в оригинал!
Ще се радвам децата ми да четат, да обичат литературата, независимо какъв стил харесват.
В последно време няма нищо интересно и се дразня. Издават се само някакви "саги" по 365 тома и още недовършени , буламач. Иначе -не бих насърчила детето си да чете едно или друго. Бих му предлагала хубави книги. На него може да му харесат и руската класика, и Стивън Кинг, и Зелазни, знам ли! Има невероятни произведения във всички стилове, но трябва да можем да ги приемем. Който смята,че фантастиката е глупост, нека прочете "Говорителят на мъртвите" на Орсън Скот Кард!Гудкайнд и на мен не ми е ососбено любим. Събрах 7-8 тома от "Мечът на истината" и бях до там. За Пратчет-хехе, там е друго! Там има твърде много намигвания към литература, наука, история, митология, мания просто. И без обяснения-кой разбрал-разбрал. Да не ти казвам,как е в оригинал!
Ще се радвам децата ми да четат, да обичат литературата, независимо какъв стил харесват.
Да, вечер, преди сън. По принцип сама си избира.
Но в категорията любими са "Франклин".
После четохме по една глава вечер от "Пипи"...
После пък минахме на детските енциклопедии. (пак неин избор) Е това ми е най-трудно. Гледаме картинките, четем, обяснявам...особено терминологията...
Последната беше за Слънчевата система... Преди това една на Larousse за животинския свят...
Но в категорията любими са "Франклин".
После четохме по една глава вечер от "Пипи"...
После пък минахме на детските енциклопедии. (пак неин избор) Е това ми е най-трудно. Гледаме картинките, четем, обяснявам...особено терминологията...
Последната беше за Слънчевата система... Преди това една на Larousse за животинския свят...
Когато децата приемат понятието за зло от приказките, по-лесно могат да го разпознаят в реалния живот.
Животинчетата все са показани като приятелчета на децата в книжките, но моето дете бързо схвана, докато бяхме в зоопарк, че не са толкова безопасни като на картинките /малко отклонение- вие как обяснявате на децата си, че пиленцето, зайо Байо, рибката и какво ли още не хем са ни приятелчета, хем си ги хапваме за вечеря?/
Вчера четохме "Малката русалка". Дъщеря ми много се разстрои, че русалката е станала на морска пяна за едното нищо.
Забелязвам, че в новите книжки спестяват изяждането на бабата и ваденето на сърцето на Снежанка. Измислили са по-леки варианти и на мен ми е по-лесно така да чета, на момичето ми.
Тя е чувствителна и сама избягва по-страшните истории. Понякога просто четем комикси.
Иначе любимата ми приказка е за Пепеляшка.
Тя е чувствителна и сама избягва по-страшните истории. Понякога просто четем комикси.
Иначе любимата ми приказка е за Пепеляшка.
...Да, но в приказките има такова зло, каквото в живота няма! А пък и злото е толкова разнолико, че е трудно за разпознаване.
...
...
А пък в живота има такова зло, дето и в приказките го няма.
Важното е, че децата точно чрез "страшните" стари приказки усвояват някои основни правила за самосъхранение (не замръквай сам по тъмно, не се доверявай на непознати, ако те заплашва беда - скрий се или бягай и т.н.). А краят винаги е щастлив или поне поучителен, както се полага за приказка.
Чета и обичам приказки (може би и затова на дърти години си падам по фентъзи 
)
Вечер като си легнем с дъщеря ми първо аз й прочитам една приказка, после тя - не мможе да чете, но разказва по картинки.
В интерес на истината приказките, които не обичам са на Андерсен - много са ми тягосни - до ден днешен плача на Малката русалка или на Малката кибритопродавачка.
Предпочитам по-весели и поучителни истории, но оставям щерка ми да си избира какво да й чета.
)Вечер като си легнем с дъщеря ми първо аз й прочитам една приказка, после тя - не мможе да чете, но разказва по картинки.
В интерес на истината приказките, които не обичам са на Андерсен - много са ми тягосни - до ден днешен плача на Малката русалка или на Малката кибритопродавачка.
Предпочитам по-весели и поучителни истории, но оставям щерка ми да си избира какво да й чета.
И аз не чета, защото доста ме отвращават, много кръвожадни истории, брейиии 
Чета. Обожавам да чета приказки! Любима ми е Снежната кралица.
Наистина има трудно смилаеми приказки за деца. Или по-скоро приказки, които колкото и пъти да прочетеш (на различна възраст имам предвид) ще осмислиш по различен начин. Такива приказки за мен са част от тези на Андерсен (пр. Малката русалка, Малката кибритопродавачка, Снежният човек, Елата... всъщност повечето от тези на Андерсен), приказките на Оскар Уайлд (Себелюбивият великан, Щастливият принц, Славеят и розата...) и още много.
Правило ми е и впечатление, че в различните страни приказките се разказват по различен начин. Бях силно впечатлена от кръвожадността на английските. Въпреки, че и ние имаме страшни, жестоки сюжети, но с времето са се изменили, адаптирали са се и са станали по-човешки, някои дори са отпаднали от графата "популярни".
Наистина има трудно смилаеми приказки за деца. Или по-скоро приказки, които колкото и пъти да прочетеш (на различна възраст имам предвид) ще осмислиш по различен начин. Такива приказки за мен са част от тези на Андерсен (пр. Малката русалка, Малката кибритопродавачка, Снежният човек, Елата... всъщност повечето от тези на Андерсен), приказките на Оскар Уайлд (Себелюбивият великан, Щастливият принц, Славеят и розата...) и още много.
Правило ми е и впечатление, че в различните страни приказките се разказват по различен начин. Бях силно впечатлена от кръвожадността на английските. Въпреки, че и ние имаме страшни, жестоки сюжети, но с времето са се изменили, адаптирали са се и са станали по-човешки, някои дори са отпаднали от графата "популярни".