Не можах да открия подобна тема, за това реших да питам в нова. Кога започнаха да се хранят сами вашите деца? От два дни опитваме с моя син и като цяло е доста успешно, но ми се струва, че вече осъзна колко по-лесно му е аз да го храня, а той да си гледа телевизия през това време. Трябва много да настоявам, докато го накарам сам да вземе лъжицата и да яде. Може, но се лигави и вика "мамо ,помагай"! Късно ли се сетих да го уча на това?
- Публикувана: 4 юни 2009, 09:04 ч.
- Последно мнение: 7 юни 2009, 14:21 ч.
Самостоятелно хранене...
Първо започна с ръце, омазан до ушите. Важното беше той да вкарва нещо в устата. Като му минеше мерака, довършвах с лъжичка. Не помня кога започна, но още преди да започне заковахме една миеща се плоскост на стената (гръб от гардероб), за да я спасим.
Като започна да държи уверено лъжицата и видях, че се справя, спрях да го дохранвам, за да си изгради чувство за глад и ситост. Колкото изядеше с толкова оставаше, до междинната закуска (плод, плодово мляко)
Като започна да държи уверено лъжицата и видях, че се справя, спрях да го дохранвам, за да си изгради чувство за глад и ситост. Колкото изядеше с толкова оставаше, до междинната закуска (плод, плодово мляко)
На година и половина вече ядеше сама.
Друг е въпросът, че половината отиваше в устата, а другата половина около масата.
Месец-два по-късно вече ядеше успешно сама.
Друг е въпросът, че половината отиваше в устата, а другата половина около масата.
Месец-два по-късно вече ядеше успешно сама.
Мисля, че е до дете. Моята госпожица рядко проявява желание сама да се храни. Предпочита аз да я храня, а тя да се занимава с нещо по-интересно.
ако сте у дома-да.в яслата, със сядането на масата игри и занимания се прекратяват.
Изобщо не ме притеснява факта, че храната ще е намазана по масата, лицето, ръцете, дрехите ... Не се притеснявам и от времето, което ще отнеме самото ядене, защото обикновено за никъде не бързаме. Притеснявам се, че е вече достатъчно голям, за да разбере, че е много по-лесно и удобно за него да го храня аз. Чудя се как да го стимулирам да се храни сам. Пробвах с приказки, че е голямо момче вече, че всички деца могат сами, че ще го похваля на баба и дядо ...
Да,малко късно си се сетила.
Много по-рано е трябвало да го оставяш сам да се опитва да се храни,колкото и да не успява.
Алекс на около годинка и 4-5 месеца го оставях в началото да се опита и после го дохранвах аз.
Като тръгна на ясла се научи без проблеми.
Наистина не е добра идея,нито телевизора,нито игри по време на хранене.
Опитай се да му обясниш,че е голямо момче,почти колкото мама и тати и така както те се хранят сами и той трябва да го прави.
Много по-рано е трябвало да го оставяш сам да се опитва да се храни,колкото и да не успява.
Алекс на около годинка и 4-5 месеца го оставях в началото да се опита и после го дохранвах аз.
Като тръгна на ясла се научи без проблеми.
Наистина не е добра идея,нито телевизора,нито игри по време на хранене.
Опитай се да му обясниш,че е голямо момче,почти колкото мама и тати и така както те се хранят сами и той трябва да го прави.
... Късно ли се сетих да го уча на това?
Зависи дали преди е искал да се храни сам.
Дъщеря ми се храни сама от почти бебешката си възраст, но в момента, в който поиска, й връчих лъжицата и вилицата и яде само колкото сама иска.
За сметка на това все още предимно аз я облчам и къпя и то точно, защото е по-лесно да си играе или да гледа ТВ, а мама да прислужва...
Но вината си е само моя - нямах търпение да я чакам да се облича сама, когато го поиска, нито когато поиска да се къпе сама. 
Първия път, когато поят син посегна към лъжицата, стана голяма драма, че не успя да си улучи устата нито веднъж 
. Беше около годинката някъде. Тогава измислих следното упражнение: слагах 2 купички с 2 лъжички. Едната празна пред него - да бърка вътре и тренира на сухо какво се прави с лъжицата. В това време аз го хранех с другата. От време на време сменяхме лъжиците за малко. Беше му доста забавно и бързо се научи да улучва устата. После спря да опитва ей така изведнъж. Няколко месеца го хранех пак аз. И сега, от около месец, поиска пак да яде сам. Слагам му манджата и го оставям. Колко ще изяде зависи от това колко е гладен. Като се понаяде хваща купичката и ми я дава. Опитвам малко да го дохраня и го оставям, никога не съм го насилвала да яде. Давам му и с вилица да опитва, но като цяло му е трудно с "набучването" и му помагам малко.
Та опитвам да ти отговоря: Това се учи като се интересува детето. В останалото време според мен е безсмислено. Явно като е искал ти не си му дала и сега няма интерес. Остави го малко, може след известно време пак да посегне сам.
. Беше около годинката някъде. Тогава измислих следното упражнение: слагах 2 купички с 2 лъжички. Едната празна пред него - да бърка вътре и тренира на сухо какво се прави с лъжицата. В това време аз го хранех с другата. От време на време сменяхме лъжиците за малко. Беше му доста забавно и бързо се научи да улучва устата. После спря да опитва ей така изведнъж. Няколко месеца го хранех пак аз. И сега, от около месец, поиска пак да яде сам. Слагам му манджата и го оставям. Колко ще изяде зависи от това колко е гладен. Като се понаяде хваща купичката и ми я дава. Опитвам малко да го дохраня и го оставям, никога не съм го насилвала да яде. Давам му и с вилица да опитва, но като цяло му е трудно с "набучването" и му помагам малко.Та опитвам да ти отговоря: Това се учи като се интересува детето. В останалото време според мен е безсмислено. Явно като е искал ти не си му дала и сега няма интерес. Остави го малко, може след известно време пак да посегне сам.
Дъщеря ми има огромно желание да се храни сама. От доста време /може би откакто стана на годинка/, иска винаги да седи в мен, докато аз се храня, а тя ми взима приборите и действа Естествено пред нея слагам храна, която е подходяща за нея. Яде без проблем с вилица - боцка си и си слага в устата. С лъжицата й е по-трудно - винаги я обръща наобратно преди да я вкара в устата си и съответно всичко се изсипва върху нея. С ръце яде без проблем.
Естествено пред нея слагам храна, която е подходяща за нея. Яде без проблем с вилица - боцка си и си слага в устата. С лъжицата й е по-трудно - винаги я обръща наобратно преди да я вкара в устата си и съответно всичко се изсипва върху нея. С ръце яде без проблем.
Никол се храни сама от доста време. Ако е съсредточена и гладна, няма много поражения.
Но в повечето случаи блее и яде и редовно изсипва лъжицата. Но си знае слага си прибори и салфетка, сяда точно на нейното място на масата, задължително яде от съдове като нашите, и всички ако може да са на масата.
От скоро почна да пие и от чаша без поражения, преди не можеше да си прецени колко да наклони чашата и се оливаше.
Ама винаги е имала интерес към кухненските съдове, като малка даже тренираше на сухо с бебешката кухня.
Предполагам че всяко дете, само си решава кога да започне да се храни само, няма смисъл да го насилваш, все ще започне
Но в повечето случаи блее и яде и редовно изсипва лъжицата. Но си знае слага си прибори и салфетка, сяда точно на нейното място на масата, задължително яде от съдове като нашите, и всички ако може да са на масата.
От скоро почна да пие и от чаша без поражения, преди не можеше да си прецени колко да наклони чашата и се оливаше.
Ама винаги е имала интерес към кухненските съдове, като малка даже тренираше на сухо с бебешката кухня.
Предполагам че всяко дете, само си решава кога да започне да се храни само, няма смисъл да го насилваш, все ще започне
Преди да стане на 1 годинка се мъчеше с пластмасова виличка да боде каквото види за ядене.
На 1 и половина, за 1 седмица на яслата се научи сама да се храни с вилица и лъжица, както и да пие от чаша.
Ако имате някое близко дете, което се храни само, някой батко или кака, нека седнат заедно да се хранят, мисля, че твоето дете ще копира по-голямото и може и да поиска сам. Мама и татко понякога (според мен), не са достатъчно интересни, но виж, някой батко или какичка ще свършат работа. Нали по яслите и градините гледат едно от друго децата, копират се и се учат на нещата по-лесно.
На 1 и половина, за 1 седмица на яслата се научи сама да се храни с вилица и лъжица, както и да пие от чаша.
Ако имате някое близко дете, което се храни само, някой батко или кака, нека седнат заедно да се хранят, мисля, че твоето дете ще копира по-голямото и може и да поиска сам. Мама и татко понякога (според мен), не са достатъчно интересни, но виж, някой батко или какичка ще свършат работа. Нали по яслите и градините гледат едно от друго децата, копират се и се учат на нещата по-лесно.
До Авторката:
Аз изпуснах момента и сега връщане назад няма и знам че грешката е моя. Сина ми изобщо не желае да се храни сам, въпреки че не е злояд. Чака да го нахраня и ако не го нахраня стои гладен. Вече 4 месеца гладува по цял ден в д.градина, въпреки че са му предлагали да го хранят. Големия проблем е че от известно време той не желае друг освен мен да го храни , а преди нямаше проблем който и да е.
Ако не го храня аз се инати и не иска даже и пробвах 2 -3 седмици да го оставя да започне сам, но той яде само само хляб и мляко тогава.Разбира се не устоях да го държа гладен и отново започнах да го храня.
Настоявай от сега,въпреки че си позакъсняла, защото след това е доста трудно.
Намери се кой да ти го каже
Аз изпуснах момента и сега връщане назад няма и знам че грешката е моя. Сина ми изобщо не желае да се храни сам, въпреки че не е злояд. Чака да го нахраня и ако не го нахраня стои гладен. Вече 4 месеца гладува по цял ден в д.градина, въпреки че са му предлагали да го хранят. Големия проблем е че от известно време той не желае друг освен мен да го храни , а преди нямаше проблем който и да е.
Ако не го храня аз се инати и не иска даже и пробвах 2 -3 седмици да го оставя да започне сам, но той яде само само хляб и мляко тогава.Разбира се не устоях да го държа гладен и отново започнах да го храня.
Настоявай от сега,въпреки че си позакъсняла, защото след това е доста трудно.
Намери се кой да ти го каже
Дъщеря ми започна да се храни "сама" на 1г и 4месеца. Най-напред беше доста непохватно и трудно (имаше повече храна по нея, отколкото в устата и).
Сега мога да кажа, че без проблем се храни самостоятелно в стола за хранене, на 1г и 9месеца е.
Яде супа, кисело мляко, ядене (манджичка или примерно картофи или ориз с месо и др. подобни). Служи си добре и с вилица и с лъжица. Пие всякакви течности от чаша също сама.
Понякога се глези и повече си играе с храната, но в такъв случай аз и давам от време на време някоя хапка.
А за родителите на деца, които не искат да се хранят сами.....сестра ми беше така някъде до 2ри клас (значи 8г), беше и много по-лесно някой да и дава (защото така я бяха научили баба и дядо), отколкото тя сама да се храни. Не че не можеше, просто така можеше да стои цял ден на масата.
Започвайте да оставяте децата сами да се справят, най-напред ще се цапат повече, или няма да искат, но ще се научат.
Сега мога да кажа, че без проблем се храни самостоятелно в стола за хранене, на 1г и 9месеца е.
Яде супа, кисело мляко, ядене (манджичка или примерно картофи или ориз с месо и др. подобни). Служи си добре и с вилица и с лъжица. Пие всякакви течности от чаша също сама.
Понякога се глези и повече си играе с храната, но в такъв случай аз и давам от време на време някоя хапка.
А за родителите на деца, които не искат да се хранят сами.....сестра ми беше така някъде до 2ри клас (значи 8г), беше и много по-лесно някой да и дава (защото така я бяха научили баба и дядо), отколкото тя сама да се храни. Не че не можеше, просто така можеше да стои цял ден на масата.
Започвайте да оставяте децата сами да се справят, най-напред ще се цапат повече, или няма да искат, но ще се научат.
На 9 месеца започна да успява да загребе и сложи в устата си известно количество от храната.
На 12 месеца вече ядеше сама, но се цапаше.
На 15 месеца ядеше без да се цапа и обираше от купичката или бурканчето всичко до дъно.
На 20 месеца започна да си играе с храната и ако не е особено гладна или не и е много вкусно, започва да го бърка с ръце и да хвърля по пода и стените. За да не се случва това, се налага по-нелюбимите храни да и ги давам аз
Като цяло, миналата година по това време имаше по-изразено желание да яде сама, отколкото сега.
На 12 месеца вече ядеше сама, но се цапаше.
На 15 месеца ядеше без да се цапа и обираше от купичката или бурканчето всичко до дъно.
На 20 месеца започна да си играе с храната и ако не е особено гладна или не и е много вкусно, започва да го бърка с ръце и да хвърля по пода и стените. За да не се случва това, се налага по-нелюбимите храни да и ги давам аз
Като цяло, миналата година по това време имаше по-изразено желание да яде сама, отколкото сега.
Моя син може да се храни сам,но предпочита аз да ги храня.И с лъжица, и с вилица се справя много добре,но когато не иска да яде сам,започва да се лигави,да си играе с храната.И предпочитам аз да го нахраня,отколкот да омаже къщата.За сега ще е така,пък като тръгне на ДГ ще се научи.Няма не научени деца. 
Стимулирам самостоятелност при най-малкия повик от тяхна страна,за всичко.Аргументи-по-бързо,по-чисто са ми абсол.неприемливи.Ядат сами с лъжица от купа от 18м възраст.На 2 се хранеха абсол.сами,с вилица и лъжица.Ния реже с нож от навършени 5.Не храня никого от 18м им възраст насам,ако са гладни чудесно си целят устата,ако не са=стават от масата.
Започна да проявява желание да се храни сам, когато тръгна на ясла - на година и пет месеца. Друг е въпросът как точно си нацелваше устата, де... Обаче имаше един период, в който категорично отказваше аз да го храня. Слагах го на столчето и го оставях да се справя както може.
Сега в яслата ми казват, че се храни сам при това доста внимателно и чисто. У дома обаче глезотийките му идват в повече и ситуацията не е точно такава Ако го оставя, ще се омаже до ушите.
Обаче имаше един период, в който категорично отказваше аз да го храня. Слагах го на столчето и го оставях да се справя както може.Сега в яслата ми казват, че се храни сам при това доста внимателно и чисто. У дома обаче глезотийките му идват в повече и ситуацията не е точно такава
Ако го оставя, ще се омаже до ушите.
Синът ми започна да се храни сам, когато тръгна на градина.Преди това -на около одина-прояви интерес детето, но и аз бях от онези, които се страхуваха, че ще изпоцапа всичко.Няма да разказвам за неприятностите, че не може да се храни сам, които имахме в градината.Чувствах се виновна, че причиних това на детето си, а той е и по-чувствителен, а децата въобще не жалят и отнесе много негативни емоции заради мен.И тогава реших, че ще поправям грешката.Връщаше се вкъщи овълчал от глад.Сервирах му храната и се махах от стаята.Тогава оставих и сестра му да се храни сама-тя беше на годинка.Махах се, за да не искат да им помагам, за да не припадам от мръсотията и за да са спокойни те.Гледаха се едно друго и се научиха.Много бързо.И аз не отстъпих.Кой колкото изяде-толкова.Не се шашках от количества.Оставих си децата сами да се справят и го направиха.Аз също се справих с глупостта си да се притеснявам за незначителни неща катэо изцапани покривки, под, дрехи и т.н.
Като ви чета и се обезкуражавам. Моя син ще тръгне след година най-рано на градина, а дотогава?
Иначе напредъка ни до сега, е че изяжда няколко лъжици и после категорично отказва и чака да го храня аз. Изяжда почти половината от порцията си. Чудя се да го оставя ли гладен (сърце не ми дава), за да има стимул за следващото хранене, или да си го дохранвам и да чакам момента в който ще си изяде всичко сам?
Иначе напредъка ни до сега, е че изяжда няколко лъжици и после категорично отказва и чака да го храня аз. Изяжда почти половината от порцията си. Чудя се да го оставя ли гладен (сърце не ми дава), за да има стимул за следващото хранене, или да си го дохранвам и да чакам момента в който ще си изяде всичко сам?
Като ви чета и се обезкуражавам. Моя син ще тръгне след година най-рано на градина, а дотогава?
Иначе напредъка ни до сега, е че изяжда няколко лъжици и после категорично отказва и чака да го храня аз. Изяжда почти половината от порцията си. Чудя се да го оставя ли гладен (сърце не ми дава), за да има стимул за следващото хранене, или да си го дохранвам и да чакам момента в който ще си изяде всичко сам?
Иначе напредъка ни до сега, е че изяжда няколко лъжици и после категорично отказва и чака да го храня аз. Изяжда почти половината от порцията си. Чудя се да го оставя ли гладен (сърце не ми дава), за да има стимул за следващото хранене, или да си го дохранвам и да чакам момента в който ще си изяде всичко сам?
Щом изяжда по няколко лъжици сам настоявай и не го дохранвай.
Моята грешка беше точно тази(на същата възраст като при твоето детенце),че го съжалявах че ще остане гладен, а не е трябвало.
По същия начин и моя син правеше и аз се подадох и го дохранвах и така реши че му е по лесно. По-горе писах, че резултата е, че сега е голям на близо 4г. и отказва категорично да се храни сам с лъжица и се инати дори и да стои гладен седмици на ред, т.е на по 1 коричка хляб на ден и 2-3 хапки нещо сухо, което сам си вземе с ръка. И в д. градина гладува вече 4м. и не желае сам да се храни изобщо.
Според мен ще се получи ако го оставиш да разбере че ако не се нахрани сам няма кой да му дава, ако не е злояд по-принцип.
Не повтаряй грешката ми.
Ако имам второ дете ще имам урок от първото.
За щастие не ми се е налагало да се сблъсквам с този проблем, достатъчно лакомо дете си беше и сам си имаше желание да се запознае с лъжицата. Факт е че като тръгна на ясла на година и 6-7 месеца го донаучиха да се справя сам.
Главна буква
радвам се, когато прочета, че някой е превъзмогнал "манията" си за чистота в името на детето.
Имам и такива познати, които в стремежа си да е вечно чисто не дават на децата си дори с водни бои да рисуват
Главна буква
радвам се, когато прочета, че някой е превъзмогнал "манията" си за чистота в името на детето. Имам и такива познати, които в стремежа си да е вечно чисто не дават на децата си дори с водни бои да рисуват
Според мен ако е лакомо ще започне да се храни само рано,но ако е като моята девойка,без никакъв апетит и интерес към храната,съответно доста по-късно.
При нас положението е сигурно трагично според някои
.На 3,6г е.
Изобщо не иска да се храни сама в къщи,в ДГ уж сама,но ходи много рядко заради болести.
Няма абсолютно никакъв интерес към храната и яденето е много досадно задължение за нея.Никога не е гладна,ако не я накараш да яде ще си кара на въздух,без да и прави впечатление
.
wish моя съвет е-не насилвай нещата,защото явно детето не е от най-яшните,така че,ако усети някакво напрежение и настояване от твоя страна,може съвсем да не иска да яде,камо ли сам.Точно в тази възраст,всичко правят и неправят на инат.Ако мислиш,че изяжда прекалено малко от порцията сам,дай му още малко,но само докато иска,а не докато свърши порцията
При нас положението е сигурно трагично според някои
.На 3,6г е.Изобщо не иска да се храни сама в къщи,в ДГ уж сама,но ходи много рядко заради болести.
Няма абсолютно никакъв интерес към храната и яденето е много досадно задължение за нея.Никога не е гладна,ако не я накараш да яде ще си кара на въздух,без да и прави впечатление
.wish моя съвет е-не насилвай нещата,защото явно детето не е от най-яшните,така че,ако усети някакво напрежение и настояване от твоя страна,може съвсем да не иска да яде,камо ли сам.Точно в тази възраст,всичко правят и неправят на инат.Ако мислиш,че изяжда прекалено малко от порцията сам,дай му още малко,но само докато иска,а не докато свърши порцията
Започна да се храни сам около година и половина с лъжичка, около две с виличка.Имаше и периоди когато и аз съм го хранила, защото не искаше да се храни сам, но те бяха много кратки.Сега вече е много самостоятелен, храни се добре/без да се цапа много / и сам си взема виличка или лъжичка според това какво има за ядене.
/ и сам си взема виличка или лъжичка според това какво има за ядене.
Изабела тръгна на ясла на 1 година и там се научи да яде сама с ръце. Яде сама (с ръце) докато и омръзне или доскучае, после се заиграва с лъжицата и аз я дохранвам. Тя обаче много иска да ни копира и да прави точно каквото ние правим, за това аз и набождам хапката на вилицата, давам и я, тя си я изяжда и ми я дава обратно. Много е горда. 
Лъжица и давам само, ако помагам малко. Причината - не ми се чисти повече отколкото е необходимо. Въпреки това удома под масата може да си отглеждаме прасе. Няма как.
Лъжица и давам само, ако помагам малко. Причината - не ми се чисти повече отколкото е необходимо. Въпреки това удома под масата може да си отглеждаме прасе. Няма как. 
ами все още рядко се случва....и то само с любими храни...като чириоз с мляко...или боровинкова торта....плодовете си яде сам...понякога и филийка.....
да седне манджа или супа да яде сам в къщи....не съм го виждала....
в градината се храни....като го дохранват....и така...ама той си е голямо бебе....
да седне манджа или супа да яде сам в къщи....не съм го виждала....
в градината се храни....като го дохранват....и така...ама той си е голямо бебе....
Вече не помня добре, но и двамата проявяваха голям интерес към самостоятелното хранене още от момента, в който можеха да седят и да държат лъжица. Давах на детето една, а аз пъхам в устата с другата. После се оказа, че е по-лесно да бодат с вилицата малки парченца плод. Всичко стана толкова плавно и естествено, че не го усетих. дори се оказаха големи чистофайници и много сръчни.
Трудно успявам да и натъпша по някоя друга лъжица 