се грижеше повече за самия себе си отколкото за другите , щеше ли да има много по малко нещастни хора ?Вие как мислите ?
- Публикувана: 4 юни 2009, 20:19 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2009, 01:46 ч.
Ако всеки .....
Ами да ти кажа, има нещо логично тук. Защото в момента имам адски близък човек, който има голям проблем. Отразява му се зле, аз настоявам да не му пука, да се погрижи за себе си, но.. нейсе. Покрай него и аз страдам, защото тревогата ми е огромна. Така че, респективно от тази ситуация си права в някакъв смисъл. Не знам дали другите мислят така. 
Интересна тема, и много близко до мен от известно време и аз така се чудя, аз самата се разкъсвам, и при мен става както Паси е казала. Понякога искам дори да се погрижа за себе си, и е така да се направя на перде, ама не става. Труден въпрос 
Междудругото винаги, ми е интересно да чета мненията на Паси, AGAPH и Китана. А аватарите винаги са ви готини. Странно как един човек, може да ти стане много симпатичен виртуално, само чрез компютъра
Междудругото винаги, ми е интересно да чета мненията на Паси, AGAPH и Китана. А аватарите винаги са ви готини. Странно как един човек, може да ти стане много симпатичен виртуално, само чрез компютъра
Ами виж, аз често поставям чуждото добруване над моето. Но е много объркано ако се замислиш. От една страна за мен лично щастието на близките ми хора е по- важно от моето, защото когато при тях всичко е наред, аз съм спокойна. Но, както вече казах, ако всички мислят като мен и поставят чуждото добруване над своето излиза, че аз трябва да се грижа първо за себе си, че да са щастливи моите близки и те да не се тревожат за мен. Не знам дали ще ме разберете, понеже криво го обясних.
А докато се грижим за другите , не пренебрегваме ли себе си ?Някой даже и се жертват . Пък след това не бил живота който са си представяли ....
Ами за добро или за зло, хората сме социални създания. Много малко са абсолютните егоисти, които са си самодостатъчни.
Разбира се, че понякога сме поставени през избор аз или друг човек, но ако това е някой когото обичаме, "жертвата" не тежи толкова.
Ако само едностранно даваме, без никой да ни обича, би било тежко, но дори и тогава само грижейки се за себе си поне аз не бих била щастлива.
Да усетиш нечия любов, да усмихнеш някого, това е много повече ...
Не мисля. Понякога щастието е точно в грижата за друг, както и в това, да усещаш, че си обичан и че можеш да разчиташ на някого.
Ако всеки ..... се грижеше повече за самия себе си отколкото за другите, щеше да има много повече самотни хора. Аз бих се чувствала нещастна.
Не става въпрос за чист егоизъм . Хората който могат да се грижат добре за себе си са психически много по-уравновесени, докато хората за който се грижат се чувстват постоянно под нечий натиск, преследват ги различни страхове, депресии и недоволства.Много по лабилни са . И от тук всички нещастия .......
Може и да са болни , от къде да знам ? Ама няма да си признаят със сигурност .....По принцип ....Мъжът и си има любовница , ама се грижи за сметките и за детето - и тя търпи и страда ......Имала странична връзка без кондом - съмнения за коварни болести , е как нема - пак страдание и мъка ....Тя на 20 тина иска бебе ,той с друга -тя го чака и пита какво да прави и пак мъка .....и т.н и т.н . За това питам , ако тези хора се бяха погрижили малко повече за себе си , щяха ли да бъдат всички толкова нещастни ?
и пак мъка .....и т.н и т.н . За това питам , ако тези хора се бяха погрижили малко повече за себе си , щяха ли да бъдат всички толкова нещастни ? 
Е, ама недей така. Всяка история си има своята предистория. Не може да се обобщава, ако не беше направил ето това, щеше да си по щастлив. Да, ама никога не можеш да си 100 % сигурен както е щяло да стане при друг избор.
Ако вече тенденциозно и мазохистично настояваш в една връзка (казвам връзка защото предполагам от примерите, е за този тип отношения се вълнуваш) тогава може да се говори така,но иначе ... не мисля. Особено отстрани не може така лесно да се прецени кой в каква възможност е бил, какъв избор му е поднесъл живота.
В общи линии повечето хора се стремят и желаят взаимност в грижите си, единствено към децата сме единствено даващи. Но да се мисли, че ето аз само себе си ще гледам, никой друг не ме интересува и ще стигна далеч, ами може и да има такива хора, но все пак живота е така устроен, че никой не е независим. Може и да се справи, но ще е доста самотно занимание това.
Ако вече тенденциозно и мазохистично настояваш в една връзка (казвам връзка защото предполагам от примерите, е за този тип отношения се вълнуваш) тогава може да се говори така,но иначе ... не мисля. Особено отстрани не може така лесно да се прецени кой в каква възможност е бил, какъв избор му е поднесъл живота.
В общи линии повечето хора се стремят и желаят взаимност в грижите си, единствено към децата сме единствено даващи. Но да се мисли, че ето аз само себе си ще гледам, никой друг не ме интересува и ще стигна далеч, ами може и да има такива хора, но все пак живота е така устроен, че никой не е независим. Може и да се справи, но ще е доста самотно занимание това.
Не мисля. Понякога щастието е точно в грижата за друг, както и в това, да усещаш, че си обичан и че можеш да разчиташ на някого.
Ако всеки ..... се грижеше повече за самия себе си отколкото за другите, щеше да има много повече самотни хора. Аз бих се чувствала нещастна.
А това за късането на презерватива , нещо като на филм ми прилича....ама няма значение (за този случаи се сетих ) . Ставаше въпрос за мазохистичното настояване в една връзка. Огромна част от хората са с илюзията, че зависят от други хора и обстоятелства. Това ги подтиска изключително много, те се чувстват онеправдани жертви и не могат да вземат живота си в своите ръце.
се грижеше повече за самия себе си отколкото за другите , щеше ли да има много по малко нещастни хора ?Вие как мислите ?
Според мен е много относително... кои са другите? За близки хора е едно, за другите е друго. Понеже споменахте, че ако човек е по-спокоен ще е добре и за него, и за околните. Т.е. си трябва егоизъм в някаква доза. Аз започнах да се уча да съм егоист, понеже по природа не съм. Ще дам пример.. от известно време се опитвам да не се натоварвам с проблеми и страшни неща, случили се на непознати за мен хора. Може би е егоизъм това, обаче реших, че трябва да съхраня психиката си здрава, за да съм полезна на себе си и близките си. А тревогата на близък човек няма как да ме разтърси. Тогава е друго...
Много от проблемите на хората са именно между двете им уши! Не става въпрос дали се грижат за себе си или не. Просто си вменяват, внушават, създават и т.н. проблеми - нереални или реални.
А, тук си много права!
Така и така става дума за темите в ДиС, аз такова драматизиране на глупости съм чела, че чета и се чудя, абе тез хора наистина ли в живота си не са имали проблеми сериозни, че така се втеляват за дреболии.
Не мисля. Понякога щастието е точно в грижата за друг, както и в това, да усещаш, че си обичан и че можеш да разчиташ на някого.
Ами не може да се абсолютизира
Май пак опираме до златната среда, грижа за себе си -да естествено, уважавай се, за да те уважават, помогни си да ти помогне бог и т.н. клишета, които естествено са доказана истина. Грижата за другия -да, но ако е желана, търсена, необходима и ако другия не злоупотребява с това, в смисъл разчитането на чуждата грижа да не го прави пасивен и немотивиран за собствено развитие. Един отговор няма, а просто огромен спектър от обстоятелства, с който трябва да се съобразяваме, когато му дойде времето за решение.
Май пак опираме до златната среда, грижа за себе си -да естествено, уважавай се, за да те уважават, помогни си да ти помогне бог и т.н. клишета, които естествено са доказана истина. Грижата за другия -да, но ако е желана, търсена, необходима и ако другия не злоупотребява с това, в смисъл разчитането на чуждата грижа да не го прави пасивен и немотивиран за собствено развитие. Един отговор няма, а просто огромен спектър от обстоятелства, с който трябва да се съобразяваме, когато му дойде времето за решение.
Не съм съгласна с казаното от авторката!Освен за себе си, на първо място се грижа за детето, мъжа, родителите си , на роднините помагаам винаги , и после за познати и непознати.Тогава съм щастлива, като видя усмивка и сълзи в очите 
Ей, на съм майка Тереза, но всичко що е по силите ми
Ей, на съм майка Тереза, но всичко що е по силите ми
Ако всеки се грижеше повече за самия себе си отколкото за другите , щеше ли да има много по малко нещастни хора ?Вие как мислите ?
Ами, това всъщност е основополагащият постулат на класическата икономическа теория, изложен от Адам Смит още през 1776 г.
Само че по отношение на пазара - когато всеки максимизира собственото си благо, крайният резултат е максимизирано обществено богатство. Впоследствие е претърпяла доста модификации чрез въвеждане на някои социални функции на държавата, но общо взето, остава си валидна и до днес. Та, знае ли човек, донякъде е валидно и в сферата на емоциите - ако ти самият си неудовлетворен и потиснат, няма да помогнеш много и на останалите... се грижеше повече за самия себе си отколкото за другите , щеше ли да има много по малко нещастни хора ?Вие как мислите ?
Амо ако баба ми беше мъжка, мен нямаше да ме има
Ако , ако , ако...... по този начин не може да се мисли ...
А за какво точно е темата, търсиш си повод да станеш пълен егоист или?
Има неща, които се случват в живота и не зависят нито от собствените нито от чуждите грижи и повярвай ми точно те са най големите нещастия. И в такива моменти е най важно да имаш някой до себе си, защото хората са казали споделена радост двойна радост, споделена мъка половин мъка.
Има неща, които се случват в живота и не зависят нито от собствените нито от чуждите грижи и повярвай ми точно те са най големите нещастия. И в такива моменти е най важно да имаш някой до себе си, защото хората са казали споделена радост двойна радост, споделена мъка половин мъка.
А аз мисля, че трябва да има баланс - не може да се пренебрегваш напълно и да мислиш само и единствено за околните, но и не може да бъдеш пълен егоист, ако искаш искрена топлина и истинска връзка с хората около теб. И все пак - всеки е щастлив по своему и по свой начин намира нещата за редни или не, така че най-важното е да си "паснеш" с хората около теб! Това е тайната на щастието според мен!
Абе , знаех си го , ама исках и други мнения 
Аха, сега разбрах!
Просто искаш в темата ти да пишем каквото ти ИСКАШ да чуеш!Браво! Супер! Само така......................
се грижеше повече за самия себе си отколкото за другите , щеше ли да има много по малко нещастни хора ?Вие как мислите ?
пълни глупости ... точно обратното е.
Да се грижиш повече за себе си и да не обръщаш такова внимание на другите-това е егоизъм!А не е ли радост да се грижиш за някого и да се чувстваш полезна и значима?Ако някой обръща повече внимание на себе си,отколкото на хората около него,този човек рано или късно остава сам...А тези,които пък прекалено много мислят за другите и забравят за себе си,те пък рано или късно се разболяват....Така,че трябва да има равновесие според мен!
Ако всеки...
се грижеше повече за самия себе си отколкото за другите , щеше ли да има много по малко нещастни хора ?Вие как мислите ?
По-малко нещастни хора би имало, ако всеки се грижеше за другия повече, отколкото за себе си