Когато детето удря мама и тате...?

  • 4 699
  • 54
  •   1
Отговори
6 юни 2009, 23:35 ч.
  • Мнения: 2 641
Не успях да намеря подобна тема и ето ме тук с питанка.

Детето ни е на година и пет месеца, отглеждан с много любов и нежност, все още кърмен и естествено никога не сме го удряли.
От няколко дни обаче започна да ни удря когато не му харесва нещо. Примерно хайде да вдигне панталонките, той обаче не иска и хоп удря мен или баща си (който го държи). В началото казвахме това не е хубаво, не се прави така, извини се - и той се извиняваше гушкайки се. Сега обаче продължава да удря и да вика не не. Сякаш се забавлява с това. Но определено разбира че така не се прави.

Чудя се, период ли е някакъв или какво? Къде е видял такова поведение? И най вече как да реагираме, че да не го нараним а да разбере че така не се прави.

Моля ви споделете ако ви се е случвало. Мисля си как бих се чувствала ако го направи и навън...

# 1 6 юни 2009, 23:49 ч.
  • Мнения: 9 448
А,ходи ли на ясла?Възможно е да се учи от други деца и да го предава вкъщи на вас.

# 2 7 юни 2009, 09:17 ч.
  • Мнения: 411
децата ми никога не са ми посягали,племенницата(3год) се опита заЩото и се скарах 4е удря по секцията с бебеШката коли4ка ,но само като замахна и скръцнах със зъби и й казах"да не си посмяла"естествено сестра ми присъстваШе.винаги трябва да е на нейната,но не и у дома.сестра ми казва 4е детето Ще ме намрази 4е само й се карам,но за сега не е така,раздава целувки и кара майка си да ми се обаждат по телефона да ходим в парка.много и приставам в игрите,но глезени истории не оби4ам.
когато е с майка си е най невъзможното дете (както казва сестра ми),но когато мама я няма си нямате на представа какво добро дете е.
едно дете за да посяга на родителите си ,вината си е в тях.

# 3 7 юни 2009, 09:44 ч.
  • Мнения: 7 821
Случвало се е да посегнат в тази възраст, но никога не съм допускала да ни удрят.
Още като посегне, хващам ръката внимателно, но здраво, гледам право в очите на детето и с нисък и тих тон казвам "не", държа ръката докато не усетя, че детето се отказва да удари.
Всеки път реагирам по този начин, така реагира и мъжа ми. Независимо, че от безсилие детето може да се разреве или дори да изпадне в истерия, винаги съм била последователна.
И много говорене, че не това е начина, че ако си сърдит трябва да обясниш защо и т.н.
Това, че децата са малки и може би веднага не разбират, не ме е спирало и в никакъв случай, не мисля, че трябва да чакам "момента да отмине".
 Момента отминава, но някой деца се научават, че да удрят е неприемливо, други, че с удар получават каквото искат.

# 4 7 юни 2009, 10:26 ч.
  • Мнения: 1 181
И при моят син се е случвало. Посягал е, пробва да види какво ще стане. Твърдо и категорично казвам "Не!". Ако посегне докато го държа съм казвала "не" и съм го оставяла в кошарата или леглото. Той започва да плаче съответно. След две-три минути пак го вземам  и същата процедура се повтаря. И сега, и сега се опитва от време на време. Само  че не удря, а замахва с ръка от разстояние, демонстративно.

# 5 7 юни 2009, 10:32 ч.
  • Мнения: 2 478
Досега не се е случвало синът ми да посегне да удари когото и да било, но при бебе на 1г 5м ми се струва, че това е някаква игра.
Поне моят син на тази възраст беше 100 %- ово бебе и не правеше нищо преднамерено.

# 6 7 юни 2009, 11:43 ч.
  • Мнения: 2 641
Le Soleil, Ели, Кара, Кристал благодаря ви.

Синът ни го гледат бабите и ние когато не сме на работа. От около 10 дни се появи на площадката едно момиченце което започна да го удря. аз всеки път обяснявам че така не се прави и го браня съответното от невероятно красивото но злобно малко детенце. Когато за първи път тя го удари той беше толкова учуден. Възможно е това да го е провокирало.

И да, всеки път хващам ръката и казвам твърдо не, но той се смее - наистина му изглежда като игра. Преди около 6 м имаше пак такъв период - тогава беше игра, правеше го от радост,говорехме много. Отмина. Сега обаче разбира по вече. И съм притеснена.

# 7 7 юни 2009, 11:51 ч.
  • Мнения: 103
И моето дете имаше такъв период, но отмина. Аз също се чудех от къде се е научило, защото и ние не сме го удряли. Според мен ще му мине, още е твърде малко да му се обяснява за това.

# 8 7 юни 2009, 13:42 ч.
  • Мнения: 84
Според мен това е някакъв период. Ще отмине. И при нас го имаше. То си мисли, че си играе. Виждайки вашите реакции му се иска пак и пак да го направи. Когато дъщеричката ми беше на същата възраст почна да посяга. Оставих я да ме удари и аз започнах да "плача". Тя се стресна. Разбра, че като прави така мама я "боли" и повече не посмя да ме удря. Но при всяко дете е различно. Пробвай няколко начина описани и от другите мами. Но помни че то е още бебе. Не всичко обяснено с думи разбира. Опитай с различни гримаси, примерно, че те боли или че си му ядосана, или го погледни страшничко. Успех Peace

# 9 7 юни 2009, 13:55 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 6 470
и моят син се е опитвал да го прави-не го позволявам.хващам му ръцете и казвам:"така не се прави,ако си ядосан кажи го с думи,а не с удари.можеш да ми кажеш,че си ядосан,сърдит и т.н.,но няма да позволя да удряш!това е недопустимо".
вече се научи да борави с думи,а не да замахва да удря.
при много деца се случва,важното е родителите да реагират адекватно и правилно,за да спрат това навреме.
и също толкова важно е родителите да НЕ удрят в отговор на подобна постъпка на детето.

# 10 7 юни 2009, 14:05 ч.
  • Мнения: 31
При моето дете посягането и удрянето беше период, който отмина за няколко месеца. Имаше и скубане  Mr. Green А нашите действия -  обяснявахме твърдо и търпеливо , а за скубането даже и показахме,  ше така не се прави  Peace

# 11 7 юни 2009, 14:46 ч.
  • Мнения: 4 434
И при нас това отмина,особено като ни се ядоса нещо и така си го изкарваше.Също и скубане Crazy,щипане,хапане... Simple Smile

# 12 7 юни 2009, 15:17 ч.
  • Мнения: 4 413
Имаше и  има :посягане,скубане,хапане,дори ме е замеряла с играчка.Наказвам я да седне на столчето и да не играе за малко,понякога се разсърдвам и казвам че няма повече да играя с нея защото никой не обича лоши деца.Пу-пу до сега действа,но моето 2 год. мъниче е изключително палаво и много темпераментно и понякога прекалява с игрите.Опитвам се да балансирам и с нежност да бъда и строга -за сега има ефект.Проблема е ,че само аз мога да я усмирявам като се разиграе.Бабите се надпреварват коя да е по-добра и позволяват абсолютно всичко  #Cussing out.Много е лошо като няма единна политика  Tired.

# 13 7 юни 2009, 15:41 ч.
  • Мнения: 2 331
Когато реагират неадекватно и не знаят как да се справят, обаснявам емоцията.Хващам ръчичката или гушкам детенце и казвам нещо от сорта:"Добре, ядосан си, но хората не се удрят/крещят, плачат.../, а си говорят.Думичките са затова, за да ми кажеш, че ти е мъчно, че си ядосан, че ми се сърдиш...Кажи сега, какво има, обясни на мама!"...Сега вече синът ми не изпада в емоционални кризи и си разпознава емоциите и може да ги обясни и да се разберем.С малката все още сме далече, но времето е пред нас.Знам само, че не бива да се оставя да отминава сам периодът.

# 14 7 юни 2009, 16:37 ч.
  • София
  • Мнения: 38 571
Айде, "честито"!
И нашата хубавица почна на тази възраст и до сега полека отминава.
И това, дето го пишат някои за родителите - не е вярно!
Преди тя да започне, аз никога не съм и посягала.
Изтърпяла съм доста сериозни удари и хапане.
Говорих, говорих, от време на време и плясках.
Особено като ми хапеше ръката, докато и мия дупето.

# 15 7 юни 2009, 21:19 ч.
  • София
  • Мнения: 622
Откакто синът ми тръгна на ясла започна този период и още се борим с това.  ooooh! Никога не сме го шляпали, чак вече чувам мнения, че това ни е грешката. За лелите в яслата знам, че не удрят, но едно от друго се учат. От малка будаличка, която не умееше да се защитава, сега той е тероризатор  Sad Постоянно съм зад него по градинките, за да го хващам навреме. Извинява се, гушка след като е ударил и така до следващия път. Говорим, говорим, говорим, той казва няма повече и после всичко се повтаря. Много е емоционален, много енергичен и не умее да си сдържа емоциите-чак се чудим как се е получило така, при положение че и двамата с баща му сме спокойни натури. Страшно контактен е, закача се, гушка и целува и си говори с непознати, няма страх от нищо и е много чаровно детенце. Лелите ни съобщават за непослушанието с усмивка и все повтарят, че не могат да му се карат, защото е много сладък. Говорих и с тях, че вкъщи се опитваме да сме твърди по въпроса, казват, че е период, че ще отмине и че не го прави от лошотия, а просто има много енергия и още не може да изразява желанията си. Трудно ни е, защото е много буен, тръшка се, плаче за всичко и се надявам с много търпение и разговори да премине и тази фаза.

# 16 8 юни 2009, 09:07 ч.
  • Мнения: 2 641
Благодаря ви момичета ! Hug Hug Hug

Започнах да хващам ръчичката когато посегне и гледайки го в очите да казвам не, така не се прави. Каква беше изненадата ми когато детето каза "Дане, дане"  (Дани е момиченцето което го поступва на детската площадка). Аз казвам нека Дани бие, Лео не бие. Това не е  хубаво.  - и виждам как се появява някаква мисъл в малката главичка.

Много ми хареса и подхода на Главна буква, но той още не умее да говори всичко - в бъдеще обаче ще го ползвам.

Благодаря още веднъж  Hug

# 17 8 юни 2009, 09:54 ч.
  • Мнения: 1 800
На тази възраст  е нормално, децата попиват вси4ко от нас, в парка, по тв и тн.

Също не знам дали в Б-я втората година се води като трудна, но тук се казва в превод ужасната втора година или бебешки пубертет. То4но това е проблема на деца, които преминават през него-биене, щипане, тръшкане и тн.
По принцип отминава около третата годинка.

# 18 8 юни 2009, 09:56 ч.
  • Мнения: 2 641
Цитат на: benson10 в пн, 08 юни 2009, 09:54
На тази възраст  е нормално, децата попиват вси4ко от нас, в парка, по тв и тн.

Също не знам дали в Б-я втората година се води като трудна, но тук се казва в превод ужасната втора година или бебешки пубертет. То4но това е проблема на деца, които преминават през него-биене, щипане, тръшкане и тн.
По принцип отминава около третата годинка.


Това което се нарича първо юношество ли? ама то не е ли от втория до около третия рожден ден? Много ориентировъчно и относително разбира се.

# 19 8 юни 2009, 10:10 ч.
  • Мнения: 1 800
Същото е, но при сина ми запо4на, когато беше на около година и половина. Отмина за известно време. Сега разбира пове4е и е по-лесно да му обяснявам, но още се слу4ва да посегне.

# 20 8 юни 2009, 10:17 ч.
  • Мнения: 2 331
Цитат на: Nivea :) в пн, 08 юни 2009, 09:07
Много ми хареса и подхода на Главна буква, но той още не умее да говори всичко - в бъдеще обаче ще го ползвам.
Само да ти споделя, че действам по този начин отдавна.Не чаках да проговорят, защото бях сигурна, че разбират какво имам предвид-по интонация, по жестове, по интуиция, нищо, че не могат да изразяват всичко с думички.Можеш да го питаш за емоциите му така, че да може да ти отговаря с "да" или "не"."Тъжно ли ти е сега?Мъчно ли ти е сега?", като преди това си му обяснила какво чувства, а той само да потвърди или отрече.
Радвам се, че си намерила правилен път към детенце и той е дал ответна реакция! Peace

# 21 8 юни 2009, 11:31 ч.
  • Мнения: 2 641
Цитат на: Главна буква в пн, 08 юни 2009, 10:17
Цитат на: Nivea :) в пн, 08 юни 2009, 09:07
Много ми хареса и подхода на Главна буква, но той още не умее да говори всичко - в бъдеще обаче ще го ползвам.
Само да ти споделя, че действам по този начин отдавна.Не чаках да проговорят, защото бях сигурна, че разбират какво имам предвид-по интонация, по жестове, по интуиция, нищо, че не могат да изразяват всичко с думички.Можеш да го питаш за емоциите му така, че да може да ти отговаря с "да" или "не"."Тъжно ли ти е сега?Мъчно ли ти е сега?", като преди това си му обяснила какво чувства, а той само да потвърди или отрече.
Радвам се, че си намерила правилен път към детенце и той е дал ответна реакция! Peace

Много ти благодаря че сподели! Hug Определено имам нужда!

# 22 8 юни 2009, 11:45 ч.
  • София
  • Мнения: 38 571
Освен всичко друго, втората година обикновено е времето, когато майката тръгва на работа.
Преди това тя непрекъснато е била с детето.
Имам чувството /а и бях чела някъде/, че детето изразява чрез тази агресия тъгата си от това, че мама го е изоставила.
Ако е тръгнало и на ясла, нещата са още по-тежки.
Моята хубавица обикновено ме нападаше вечер, когато се връщах от работа.

# 23 8 юни 2009, 12:01 ч.
  • Мнения: 2 641
Къде да намеря стойностно инфо за тази прослувута втора година или първи пубертет?

# 24 8 юни 2009, 13:20 ч.
  • Мнения: 7 821
http://www.biberonbg.com/info/parvo_iunoshestvo.htm
http://www.biberonbg.com/info/parvo_iunoshestvo_ii.htm

# 25 8 юни 2009, 15:26 ч.
  • Мнения: 1 763
Не посяга да удря като изблик на злоба, а когато ни се радва. Това не ме притеснява. Обаче, когато е ядосан, се опитва да ни хапе. В градинката други деца са му посягали, виждал е майки да плясват децата си, но това хапене от къде го измисли въобще не знам. В такива спучаи гледам да му отвлека вниманието. От обяснения на този етап няма смисъл, защото нарочно прави обратното. Напоследък започна да  разбира от по-строг тон, но гледам да го използвам рядко, най-вече, когато прави нещо, което пряко застрашава него или друго дете, за да има ефект. Други деца до момента не е посягал да удря или хапе, само им се "кара", когато влязат в спор за играчка. Когато започне и това да прави, ще трябва да мисля за по-ефективен метод за справяне със ситуацията.

# 26 8 юни 2009, 21:14 ч.
  • Мнения: 8 242
Еха.. мойта тема Simple Smile
Удря не само мама и тати.. ами който му падне  ooooh!
И не е период - даже се задълбочава във времето.. При все всякакви опити по какви ли не начини да го превъзпитаме - с добро, с лошо, с необръщане на внимание.. Еми..
Няма.
Като "го ухапе нещо" .. и като включи..
Чети после и в темите за агресивните деца..

# 27 8 юни 2009, 21:58 ч.
  • Мнения: 2 448
Да удряше, хапеше, ужасно беше. Но отмина, когато започна да разбира повече и да говори. И понеже при него стана доста по късно от обикновеното за децата, по дълго продължи трудното поведение. Но с много търпение и обич се преодолява.
Сега е изключително миролюбив и мил както към нас, така и към децата.

# 28 8 юни 2009, 23:02 ч.
  • Мнения: 542
децата започват да се осъзнават и не винаги са съгласни с нас!моята хубавица същоняколко пъти се е опитвала,но и аэ хващам ръчичката и не позволявам да удря!

# 29 9 юни 2009, 01:57 ч.
  • някъде
  • Мнения: 4 956
Според мен е мьничко и не осьзнава добре постьпките си Peace. Или е игра от негова страна или като се разсьрди не знае как да изрази емоциите си. Моят син на около годинка и половина опитваше да ни хапе рьцете Crazy

# 30 9 юни 2009, 09:29 ч.
  • Мнения: 801
Няма дете, което да не е минало през такъв етап. Това е начин за изразяване на мнение, като започне да говори, ще изчезне.
Сега ви остава само да му хванете ръчичката и кажете "Не, това боли! Не искам да го правиш!" и да се извини, да помилва ударения. Често сме напускали демонстративно стаята, за да разбере, че не е добре да удря.

# 31 9 юни 2009, 16:38 ч.
  • Мнения: 2 641
Благодаря ви мами Simple Smile  Hug Hug Hug

Стигнахме до там, като му кажа " ти си добър и мил, нали? Само галиш и гушкаш всички, нали?" и той ми отговаря с много оплакващ се тон "дане, дане!" Това е детето което удря на площадката. Simple Smile тоест лео е добър, но дане удря Simple Smile

# 32 9 юни 2009, 16:52 ч.
  • Мнения: 3 929
Да, позволяваше си да ме удря, да ме хапе или ощипе. Знаех, че това беше защитна реакция от негова страна, но му обяснявах, че така не е редно да прави, защото ни боли, че и него ще го заболи, ако ние му направим същото. С времето разбира, че това не е нормално поведение, дори да не знае как да се защити. Има други, неагресивни начини да покаже, че е сърдит, обиден или наранен. На задължително трябва да се "пресекат" подобни опити за агресия, че прекрачи ли тази възраст, не знам дали ще можете да я отучите. Важното е да разбере, да осъзнае, че не трябва да го прави. Положителното противодействие/тактика от страна на родителите върши чудеса.

# 33 9 юни 2009, 16:57 ч.
  • Мнения: 2 100
Удря ни и не мисля, че е период. По-скоро е да видят до къде може да стигнат. Но моя син е доста как да кажа...непокорен. Каквото и да му кажа, прави с усмивка обратното. Пробвали сме всичко - от мек обясняващ тон, през по твърд, каране, та до шамар (по памперса или по ръчичката), но нищо не помага. Например от месеци насам се опитвам да му обясня, че не трябва да блъска по витрината, защото ще му падне на главата и ще се нареже. Нъцки.  ooooh! Аз се притеснявам обаче, че се удря сам...Като се ядоса и започва с ръце да си удря главата и то много пъти.  Confused

Замислям се, че е възможно по такъв начин да ни показва, че не иска нещо...незнам. Но и да става по неговата, пак сме яли шамари, на които много се кефи, разбира се.

# 34 10 юни 2009, 08:53 ч.
  • Мнения: 2 641
Много трудно това възпитание, ей!

# 35 10 юни 2009, 15:02 ч.
  • Мнения: 7 418
    Мисля,че на едно детенце по-скоро трябва да му казваш,какво е хубаво да се прави,отколкото да му казваш какво да НЕ се прави.
    Вместо, хващайки замахнатата му ръчичка ,да му казваш "не така!",хвани същата тази ръчичка,погали с нея по бузата си и кажи:"ето така е хубаво!браво на детенцето!колко си добричек(добричка!)".
    Според мен,даже и да казваме НЕ,трябва веднага да предлагаме на детето варианта ДА,тоест веднага да му предлагаме варианта на правилното поведение.
    Затова ние най-вече трябва да подсказваме,показваме,демонстрираме посоката на държанието,а не само да "бием по спирачките" с нашето "НЕ!". Simple Smile
   

# 36 10 юни 2009, 15:22 ч.
  • Мнения: 7 821
Цитат на: Селма в ср, 10 юни 2009, 15:02
       Вместо, хващайки замахнатата му ръчичка ,да му казваш "не така!",хвани същата тази ръчичка,погали с нея по бузата си и кажи:"ето така е хубаво!браво на детенцето!колко си добричек(добричка!)".
   
А според мен не е редно да го караш да те гали когато ти е толкова ядосано, че му иде да те прасне по главата  Wink. Или детето няма право да се сърди и ядосва?
Редно е да му помогнеш да изрази негативната емоция с думи вместо с шамари, но това става след като детето проговори.

# 37 10 юни 2009, 15:44 ч.
  • Мнения: 7 418
Цитат на: .Ели. в ср, 10 юни 2009, 15:22
А според мен не е редно да го караш да те гали когато ти е толкова ядосано, че му иде да те прасне по главата  Wink. Или детето няма право да се сърди и ядосва?

   Разбира се,има право!Но как?Нужно е да му дадеш вариант КАК да си изразява яда,ако не те бие.
    Не искаш да те бие,кажи/покажи му какво да прави!Защото то не знае!
    Ако смяташ,че галенето не е подходящо,предложи нещо друго!Не можеш да чакаш,докато проговори. Simple Smile
    А НЕ-то не предлага нищо,то само спира. Peace
    

# 38 10 юни 2009, 15:58 ч.
  • Мнения: 7 418
  Не винаги детето удря,защото е ядосано.
  Някой път просто експериментира :"какво ли ще стане?".
  Едно момиченце често удряше моето детенце.Не от яд,а просто ей така идваше и го  шамареше!Може би,за да го заиграе,може би ,за да изрази симпатията си,може би по друга причина....Но с майка й решихме да й внушаваме ,че е добричка и по принцип не се бие.След като удареше за пореден път моето дете и казвахме:забравила си,той обича да го гушкаш(галиш,милваш).Нали си добричка!Ние знаем! Grinning
    Дали ви се вярва или не,момичето се бие все по-малко!Защото все повече осъзнава,че всички го смятат за добро и защото знае,какво да прави,вместо да се бие! Simple Smile

# 39 10 юни 2009, 17:15 ч.
  • някъде
  • Мнения: 4 956
Цитат на: Джиджа в вт, 09 юни 2009, 16:57
Например от месеци насам се опитвам да му обясня, че не трябва да блъска по витрината, защото ще му падне на главата и ще се нареже. Нъцки.  ooooh! Аз се притеснявам обаче, че се удря сам...Като се ядоса и започва с ръце да си удря главата и то много пъти.  Confused
а пьк моето сядаше на земята и си биеше главата от пода ooooh!

# 40 11 юни 2009, 09:49 ч.
  • Мнения: 2 641
Работи Simple Smile Лео все по малко удря Simple Smile

Благодаря на всички за подкрепата  Hug

# 41 11 юни 2009, 10:05 ч.
  • Плевен
  • Мнения: 854
Нивеа, благодаря за темата, много е актуална  Peace
Дъщеря ми е на 1.9 г., ходи на ясла и прави същите неща. Като се ядоса и ме удря и казва "Бий мама Ани". Хващах и ръчичката, говорих и, че не е хубаво да се прави така, че само лощите деца правят така. Слуша ме, разбира ме, но продължава. Явно е начин да си изрази яда и го е научила в яслата, вкъщи не сме я удряли, освен леко пощляпване по помпита, но мнооого рядко.
Последното нещо, което подейства беше, че и казах да си бие собственото дупе, а не мен, че аз слушам и нищо не съм и направила. Веднага се укроти, и казва "Няма бие дупето"  Crazy Успех!

# 42 11 юни 2009, 10:25 ч.
  • Мнения: 115
Дамо да е период.
Ние не сме имали подобни проблеми и добре ,че е така.
Трябва да се реагира веднага и да не му се позволява да удря или да хапе.
Бих била доста строга в подобна ситуация, защото после ще започне и децата на вън да удря .
Няма не мога. Naughty И винаги трябва родителят да си държи на думата, а не да отменя наказанието.

# 43 11 юни 2009, 11:06 ч.
  • София
  • Мнения: 17 592
Хвани му здраво ръката, с която удря, евентуално я притисни до тялото му, скарай му се твърдо - "не" с по- скоро груб, от колкото лигав тон. Ще отвикне.

# 44 11 юни 2009, 14:29 ч.
  • Мнения: 115
Грешка е, че повечето майки си мислят, че децата на възраст 1г. и половина все още са бебета.
Не е така. Децата на тази възраст почти всичко разбират. Много повече отколко вие си мислите.
Затова бъдете по-твърди когато се налага, иначе ще ви манипулират дълго 'хитрите мишлета' Wink

# 45 11 юни 2009, 14:56 ч.
  • Мнения: 2 309
Период. Отминава за 1-2 месеца и се забравя. От ваша страна - търпение, обяснения...Понякога има случаи, когато се задълбочава, но затова сме ние - да наблюдаваме.

# 46 11 юни 2009, 15:09 ч.
  • Мнения: 7 418
Цитат на: katiABV в чт, 11 юни 2009, 11:06
Хвани му здраво ръката, с която удря, евентуално я притисни до тялото му, скарай му се твърдо - "не" с по- скоро груб, от колкото лигав тон. Ще отвикне.
  Права си,че акцентираш вниманието в/у тона!
   С какъвто тон ние говорим на детето,със същият в последствие ще отстоява своите права и то! Peace

Последна редакция: чт, 11 юни 2009, 15:20 от Селма

# 47 11 юни 2009, 15:10 ч.
  • Мнения: 8 242
Цитат на: Денерис в чт, 11 юни 2009, 14:56
Период. Отминава за 1-2 месеца и се забравя. От ваша страна - търпение, обяснения...Понякога има случаи, когато се задълбочава, но затова сме ние - да наблюдаваме.
Дам.. моето го чакам да отмине и да забрави вече 2 години  Tired

# 48 11 юни 2009, 15:22 ч.
  • Мнения: 2 309
Затова съм казала, че има случаи, в които се задълбочава и родителя трябва да наблюдава. И да реагира. Мразя да проповядвам. Всеки си знае детето.

# 49 11 юни 2009, 16:33 ч.
  • Мнения: 4 546
при нас това е актуалният проблем в момента. удря, когато е ядосан и не само нас, ами и стената, шкафа или това, което го е ядосало в момента. също от яд си удря главата - в стената , в пода, в каквото му падне и то със сила. ние също не сме го удряли, нито пък се бием в къщи. просто незнам от къде му идва да го прави. естествено, обяснявам, че така не трябва, но обикновенно това е придружено с тръшкате от негова страна и не съм сигурна въобще дали ме чува  Rolling Eyes още не говори, не казва да или не. мисля си, че като проговори и започне да казва какво иска ще започне да преминава и това, но знам ли..към момента просто се виждам в чудо  Confused

# 50 11 юни 2009, 16:58 ч.
  • Мнения: 1 121
herelina, и при нас е същото, което описваш. Като се ядоса започва да бие всички подред. Аз най-редовно си ходя синя Confused ако му хвана ръката ме удря с другата, ако хвана и нея, се опитва да ме ухапе или да ми удари главичка Crazy също така рита... ужас е просто. Отскоро започна да удря и бута и други деца. Всеки път го наказвам (в ъгъла за 2 минути), но засега виждам краткотраен ефект. Също така хвърля разни предмети като се нервира Sad и това е от 10 месеца насам. В момента започва да проговаря, почти всеки ден казва по някоя нова думичка, но продължава и с боя ooooh! говорих с педиатъра и той ми обясни, че на тази възраст е нормално, но ако към 2 год 6 мес. не спре, ще е хубаво да го види детски психолог. Ако не се оправи, ще го водя Confused

# 51 11 юни 2009, 22:57 ч.
  • Мнения: 819
Това, че "ще отмине", не означава, че не трябва да му се обяснява. Дори да не разбира всички думи, то разбира тона.
Не бива да се позволява и да се подминава с извинението, че е малкои, че е период. Свидетел съм на 7 годишно дете/момиче/, което си позволява да посяга и да удря родителите си. При нея този период не е отминал...защо ли  Wink
За мен това е недопустимо, независимо от възрастта. И е редно да се пресече още от началото, не да се чака определена възраст.

# 52 12 юни 2009, 11:24 ч.
  • Мнения: 2 641
Много много ми харесаха добрите методи  Hug

# 53 12 юни 2009, 11:59 ч.
  • Мнения: 2 309
Никита, нещо не разбрах моите думи ли визираш. Да, това е период от израстването - голям % от децата на тази възраст, които съм наблюдавала по градинки, на приятелки, съфорумки и колежки са го минали. Пояснила съм, че родителя трябва да е търпелив и да обяснява. АКО  продължи повече, родителя да предприеме мерки. Надявам се да пиша на ясен български, че нещо вече се съмнявам.

# 54 13 юни 2009, 00:00 ч.
  • Мнения: 819
Цитат на: Денерис в пт, 12 юни 2009, 11:59
Никита, нещо не разбрах моите думи ли визираш. Да, това е период от израстването - голям % от децата на тази възраст, които съм наблюдавала по градинки, на приятелки, съфорумки и колежки са го минали. Пояснила съм, че родителя трябва да е търпелив и да обяснява. АКО  продължи повече, родителя да предприеме мерки. Надявам се да пиша на ясен български, че нещо вече се съмнявам.

 newsm78  Защо реши, че визирам теб? Върнах се да прочета какво си писала, не виждам разминаване? Но пак да кажа - аз лично съм против, когато НЕ се реагира по НИКАКЪВ начин.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата