Ходите ли често в командировки? А половинката?
Какво правите докато го няма другия?
Какво правите докато го няма другия?
- Публикувана: 15 юни 2009, 23:33 ч.
- Последно мнение: 16 юни 2009, 15:23 ч.
КОМАНДИРОВКИТЕ
Моят в момента е в германия 
Той ходи, аз-не. Преди ходеше често и в началото не ми беше особено драго. просто ми липсваше и доста го ревнувах. Но това беше 1вите пъти. После свикнах и си избих мислите и вицовете за мъжете в командировка
.
Като родих се случи така, че почти не се прибираше-няколко обучения едно след друго.
Просто се свиква и това е.
Какво правя като го няма?
ами, като нямахме деца винаги излизах някъде, вечер се виждах с приятели, идваха у нас приятелки...
Сега с децата просто си седя вкъщи, както и другите вечери
Той ходи, аз-не. Преди ходеше често и в началото не ми беше особено драго. просто ми липсваше и доста го ревнувах. Но това беше 1вите пъти. После свикнах и си избих мислите и вицовете за мъжете в командировка
. Като родих се случи така, че почти не се прибираше-няколко обучения едно след друго.
Просто се свиква и това е.
Какво правя като го няма?
ами, като нямахме деца винаги излизах някъде, вечер се виждах с приятели, идваха у нас приятелки...
Сега с децата просто си седя вкъщи, както и другите вечери
ОООООООООООООООООООХ, любимата ми тема 
Аз ходя 3-4 пъти годишно за по два дни.
Него го няма поне 6 от 12 месеца.
Каква правя междувременно?
Депресирам се.
Ако някой има други идеи-ще "слушам" активно
За следващата му командировка съм замислила да си убивам времето във фитнес.
Относно ревността - казвала съм го и преди. Избрах да му вярвам.
Аз ходя 3-4 пъти годишно за по два дни.
Него го няма поне 6 от 12 месеца.
Каква правя междувременно?
Депресирам се.
Ако някой има други идеи-ще "слушам" активно
За следващата му командировка съм замислила да си убивам времето във фитнес.
Относно ревността - казвала съм го и преди. Избрах да му вярвам.
той не ходи. аз уж ходих миналата година 3 пъти за по 5 дни, но тази година май няма да се повтори. обожавам да пътувам, а не се чувствам зле и като остана сама за малко (но не за много де). другия месец ще се командировам сама за 4 дни на един музикален фестивал. нямам търпение!
Ходя в командировка рядко, но за сметка на това задълго.Тогава милото ми идва на свиждане Той пък е командирован поне веднъж в месеца за три-четири дни, я до Цюрих, я до Варна.Не ми липсва особено-тогава се виждам с приятелки и се отдавам на занимания за които иначе не ми остава време.Гостуват ми с преспиване, правим си маски на лицата, косите, маникюр, пийваме по бърбън или коктейлче, много дъра-бъра и смях...ей такива женски глезурканици...Е, телефонните разговори са нонстоп, естествено...
Ревност??? Какво беше това???
Той пък е командирован поне веднъж в месеца за три-четири дни, я до Цюрих, я до Варна.Не ми липсва особено-тогава се виждам с приятелки и се отдавам на занимания за които иначе не ми остава време.Гостуват ми с преспиване, правим си маски на лицата, косите, маникюр, пийваме по бърбън или коктейлче, много дъра-бъра и смях...ей такива женски глезурканици...Е, телефонните разговори са нонстоп, естествено...Ревност??? Какво беше това???
мъжът ми ходи по-рядко, но за дълго време. сега го нямаше 3 седмици и го чакам да се върне в четвъртък, за да отлетя аз в петък сутринта .
аз липсвам всеки месец , но за по няколко дни. но не е командировка точно.
нищо не правя аз лично като го няма другия. откровено казано, мисля, че си почиваме чудесно един от друг докато ни няма. взаимозаменяеми сме, когато мен ме няма- той се грижи за деца и домашни любимци, когато него го няма - аз.
изобщо не го ревнувам, само това остана
.аз липсвам всеки месец , но за по няколко дни. но не е командировка точно.
нищо не правя аз лично като го няма другия. откровено казано, мисля, че си почиваме чудесно един от друг докато ни няма. взаимозаменяеми сме, когато мен ме няма- той се грижи за деца и домашни любимци, когато него го няма - аз.
изобщо не го ревнувам, само това остана
Това ми е болна тема.
И на двете ми работи съм ходила само за през деня, с преспиване само веднъж. Той ходи 2 пъти седмично като тръгва много рано, за да се прибере до вечерта. Непрекъснато има някакви обучения, семинари в страната и чужбина.
По тази причина аз не мога да приема нова работа, свързана с пътувания - няма да има кой да гледа детето.
И на двете ми работи съм ходила само за през деня, с преспиване само веднъж. Той ходи 2 пъти седмично като тръгва много рано, за да се прибере до вечерта. Непрекъснато има някакви обучения, семинари в страната и чужбина.
По тази причина аз не мога да приема нова работа, свързана с пътувания - няма да има кой да гледа детето.
Хах при мен съпружеското тяло отсъства по 4 месеца в годината. Да ти кажа свиква се и то не че толкова ми липсва или нещо го ревнувам, а по - скоро с положението, че ти си на първа линия и трябва да се справяш със всичко сама. Пример : изписват ни от болницата в неделя с бебето и вторник той заминава... връща се детето на 2 месеца готово отгледано, минали са всички баби, дядовци, лели и т.н.т. а на него му е спокойно. Винаги когато го няма я хладилник ще се развали, я колата абе.....справяш се като нямаш избор.
Като цяло нито го ревнувам нито го тормозя, мисля си, че не му е по - добре да е далеч от нас.
Като цяло нито го ревнувам нито го тормозя, мисля си, че не му е по - добре да е далеч от нас.
Командировката е хубаво нещо. Когато на мен ми се налага, мъжът ми не прави проблем от това. Когато той ходи (което е всяка седмица) аз съм доволна, че ми остава време за мои си неща - никога не скучая, когато го няма. Така съм си подредила дните, че не съм зависима нито от присъствието му, нито очаквам да ме занимава и развлича, нито го ревнувам. Той от своя страна е доволен, че не му звъня по пет пъти на ден да го излагам пред колеги или клиенти. Всеки от нас е намерил удобни и приятни начини да си запълва времето, когато другия го няма. А когато се върне го чакам с бутилка вино за вечеря.
Но нашият брак е вече на 14 години - нормално е всеки да търси лично време. Може би в браковете на по-малко години е обичайно да има ревност и ядове от липсата на другия. Важното е да намериш баланса и да не се тровиш. Защото като се тровиш, най-голямата загуба е за собствените ти нервни клетки.
Но нашият брак е вече на 14 години - нормално е всеки да търси лично време. Може би в браковете на по-малко години е обичайно да има ревност и ядове от липсата на другия. Важното е да намериш баланса и да не се тровиш. Защото като се тровиш, най-голямата загуба е за собствените ти нервни клетки.
Командировка беше всяка седмица: от понеделник до четвъртък или петък. Какво правех, нищо по-различно, ежедневните занимания. Вместо на 4 очи, по телефона се чувахме и си споделяхме деня. Понякога си организирах и женски събирания/излизания, за които и иначе нямам проблем, ама ми беше съвестно, нямах желание да си губя времето с такива, докато той си беше в къщи. Сега ще видим как ще е . Тоест и по този начин сме живели и не виждам кой знае каква разлика.
Абе няма проблем, ама като имаш дете и нито една баба наоколо си е кофти....
Всеки път, когато него го няма, трябва да моля да не си ползвам обедната почивка, за да тръгна в 17ч и да взема детето или да си пускам отпуска, която да ползвам по 1-2 часа на ден. Сутрин трябва да ставаме много по-рано,за да го заведа на детска, трябва да си планирам всички излизания и командировки съобразно неговите.
Тази седмица ще отсъства 4 вечери, следващата поне 2. Имам среща на групата от университета и единствения ми шанс да ида е да заведа и детето с мен.
Щях да преглътна всички неудобства, работенето в извън раб.време, дългите отсъствия, ако поне си струваше финансово, за да си позволя аз да работя по-малко и да си гледам детето спокойно.
Оплаках се.
Всеки път, когато него го няма, трябва да моля да не си ползвам обедната почивка, за да тръгна в 17ч и да взема детето или да си пускам отпуска, която да ползвам по 1-2 часа на ден. Сутрин трябва да ставаме много по-рано,за да го заведа на детска, трябва да си планирам всички излизания и командировки съобразно неговите.
Тази седмица ще отсъства 4 вечери, следващата поне 2. Имам среща на групата от университета и единствения ми шанс да ида е да заведа и детето с мен.
Щях да преглътна всички неудобства, работенето в извън раб.време, дългите отсъствия, ако поне си струваше финансово, за да си позволя аз да работя по-малко и да си гледам детето спокойно.
Оплаках се.