Разрешавате ли детето да отиде на почивка с БНД ?

Разрешавам, нямам никакви проблеми с това..Все пак освен с безотговорният БНД ще има и жена с дете, нали? Би трябвало това да те успокоява..
Аз вече го пратих малкия (на 8г) по Гергьовден на почивка с тати, новата и нейното дете - върна се въодушевен и говори само хубави неща за "една приятелка" на тати..

Бих я пуснала, но той не е предлагал до момента.
Всъщност първото лято след раздялата ни очаквах да инициира съвместно море с детенце, но той не го направи.
Наближава месеца, който прекарва при него и бих предпочела да отскочат и до морето, но знам, че това те ще си решат.
А приятелка незнам да има.

Мен това ми притеснява повече. Ако беше само с баща си, нямаше да си притеснявам толкова. Ама откакто лелята присъства в живота на БНД по-осезаемо, той понамали издръжката /даваше по 90 лв., но в един момент реши, че трябва стриктно да спазва решението на съда/, съвсем спря да се интересува от детето. Грижа от негова страна - никаква. Даже една от причините, които ми изтъкна, за да не взима детето при него с преспиване, беше, че се е пренесъл да живее при лелята. Та се чудя каква е нейната роля във всичко това. А и нейното дете е по-голямо и е момче. Като си знам моето с какво характерче е, ще има война на световете. Особено при положение, че никога преди това не са се виждали. Все още клоня към отговор Не. Все ми се струва, че тази покана беше отправена нарочно, 5 мин. след като разбра, че тръгваме на почивка. И то с тайната надежда да му откажа. Разделени сме от 3 години, от 2 сме официално разведени. Защо досега не се сети нито веднъж да я заведе дори на разходка с колата извън града, а сега на почивка?

До сега не я е вземал и за една седмица, какво остава за цял месец ...

Може просто да иска да прекара известно време с дъщеря си, любимата си и нейното дете.
Може да няма подсмисъл

Дали ще разреша-в моят случай да.Защото има още куп роднини,с които ще тръгне.Даже последният уикенд прекара с тяхното семейство и го пуснах точно защото не беше само с баща си.
Според мен детенцето е голямо и можеш да поговориш с него.Да му обясниш и да се опита да свикне с мисълта,че ще е с тати през това време.
Вслушай се в детето,то ще ти покажа правилното решение.

Само мисълта, че с БНД има жена с дете ми действа успокояващо. Все пак детето ти  е на 7г ( не е на 3-4-5 ) ...
Мисля, че тъкмо  това  второ море ще е повод детето да се  сближи  с баща си
Аз бих пуснала моето  с баща си ако не е сам - но още кака на хоризонта  няма и се замислям дълбоко .... И той  е на 7г  а миналата година остана да  нощува при баща си 2 вечери  а БНД го изкъпал със студена вода  и той се разболя .... Не мисля, че е достатъчно отговорен ... а какво остава да  го пусна на море  с него. Все пак не съм категорична в моя случай , че няма да го пусна!

На 7-8 г детето абсолютно може да прецени само дали иска да отиде или не..Ако обясниш правилно ситуацията и притесненията си -смятам, че само ще ти даде решението..

Ами то мисли в момента. Иска първо да се запознае с лелята и детето й и тогава да каже иска или не. Беше шокирана от новината, че татко й се е пренесъл при лелята. Обаче като си я познавам, на момента може да каже да и след два дена да си промени мнението. Или пък там да й накривят шапката за нещо и ще им се стъжни ... а те изобщо не я познават, включвайки и баща й в това число. То хубаво е да искаш да прекараш с детето си известно време, ама защо след три години пасуване, се сети на четвъртата ... и не можеше ли да има някакъв плавен преход от едната ситуация в другата. 

Мисля, че знам защо - защото любимата е с дете. И на него изведнъж му се е приискало и неговото да участва в кюпа. Незнам дали ме разбра - това го е подсетило, че има дете. От колко време е с нея - знаеш ли? Определено е добре да се позапознаят преди да тръгнат, ако решиш да я пуснеш.

Той е с нея повече от две години. И предишните две лета ходи с тях на море, без да иска да вземе детенце с тях. Даже първата година каза, че няма да ходи на почивка и на следващия ден беше на морето с нея и сина й. А когато ние тръгваме, даже не дава и 5 лв. за сладолед. За това всичко ми си струва много странно, много нагласено. Да стане така, че аз да откажа да я пусна и да съм кривата. Вярно, че от скоро се е преместил да живее при нея, но за две години и половина не поговори нито веднъж по този въпрос със собственото си дете, никога нищо не й обясни. А при моите настоявания да я взима с преспиване, отговорите винаги са били, че няма възможност и не може да я вземе дори и за една нощ при него. А за опознаване и дума не може да става. И продължавам да се чудя къде е уловката в цялата тази работа.

Аз пък не разбирам защо след като са от 2 години заедно - ти чак сега казваш на малката?

И аз не разбирам , но щом бащата не се интересува толкова от детето и не иска да го взема с приспиване за какво опознаване говорим тогава??? И аз не бих казала на детето ... Таткото  трябва да го направи. Но щом все пак се е сетил ...

Не мислех, че точно аз трябва да направя това... А и връзката им май беше на приливи и отливи.

А какви са евентуалните доводи да не я пуснеш?
Той й е баща, явно не е груб или пияница или нещо такова.
Какво толкова има да разсъждаваш върху причините, решил е сега и толкова.
Не мисли защо го е поискал, а за плюсовете и минусите на пускането на детето, прекалено си се вторачила в другото.

Аз не бих пуснала моето дете със създателя и жена му на море дори и да го искаха ( не че го е потърсил 3 години де ) Тя мрази детето ми защото аз съм му майка, а ония пухлю ревеше на нейното рамо когато се разделихме. Аз я познавам много  добре и знам как ще се държи ако моето дете отиде някъде с тях и не бих причинила това нито на себе си нито на сина си. Но пък бившата на съпруга ми би пуснала и пуска детето им навсякъде с нас. Не бих казала че го прави от симпатия към мене, но явно се е доверила, че не бих навредила по някакъв начин на детето им, нито аз нито моя син. Децата ни не се разбират особено имат разлика в годините, момиче и момче са, и се гледат и възпитават по много различен начин, но ние се стремим да няма неприятни ситуации когато са заедно и нещата се получават. Ти най добре можеш да прецениш как да постъпиш, ако имаш колебания ....... по добре не си причинявай излишни негативни емоции.

Аз миналата година пуснах не едно, а двете си деца с баща си на море за една седмица. И се справи чудесно човекът. И малкото не беше навършило още три години. Тази година пак ще ги пусна. Разбира се и аз ще ги водя на море - също.
Твоят случай е по-друг, но си мисля следното - и ти и бащата имате вече свои си светове и детето ще прескача от твоя свят в света на баща си.  Помагай му, като го насърчаваш мило и мъдро ( освен, ако не искаш тотално да откъснеш детенце от баща си, което мисля, не го искаш ).  Нека детето има участие и в света на баща си, за да не се чувства пренебрегнато или изоставено, дори и да има подобна нотка от страна на баща му. Не бива да му се натрапва това с разсъжденията на възрастните.  Ако виждаш, че иска да иде на море с баща си, но се колебае, помогни й да вземе решение, като сериозно поговориш с нея за някои елементарни неща от ежедневието ( грижата за себе си, хигиената, храненето, в общи линии за нейните отговорности, когато е без теб) и я снабди с един gsm, ако ти е възможно, за да можеш да я чуваш, когато поискате и двете ( ако не можеш да си сигурна, че бащата ще й дава да ти се обажда, когато си поиска от неговия тел.).
 Не й показвай, че се страхуваш и не я товари с твоята негативна емоция, защото предполагам, че момичето ти все пак си обича баща си. Бъди толерантна, каквото и да ти коства това, но направи така, че детето да знае как да реагира в различни ситуации в отношенията с баща си.  Просто поговори с нея мило и внимателно, кажи й че я разбираш и че искаш тя да се чувства добре и че в този случай и ти ще се чувстваш добре. Иначе ще се обърка и както казваш един ден ще е добре, на другия ще е объркана и ще иска да си дойде при теб, което раздвояване би било лошо за нея.  А идеята да се запознаят с другата жена на бащата също е добра, даже е желателна.  И за това събитие ще трябва да я подготвиш, като я заредиш с оптимизъм и радост.
Успех ти пожелавам, каквото и да решиш.

Разрешавам, и още как! Ама жена му не разрешава 
Извинете, истерясвам напоследък.

Това, че са от две години, а чак сега е решил да се прави на баща ми естранно. Но пък може да идва от това, че чак сега живеят заедно. Абе няма да разбелем, докато не стане.

Може да му е дошъл акъла и да се е затъжил за детето си  Мъже!
Трябва им мнооого време,за да осъзнаят,че са бащи!

Бих го пуснала на почивка с баща си и съм го правила. Миналата година бяха 1 седмица някъде на палатки - само дето нямаше "леля", а бяха с брата и семейството му на БНД.
Тая година пак бяха 1 седмица при братовото семейство. Ама ние нямаме още "леля", та не знам как бих реагирала в твоя случай... Най-вероятно бих го пуснала. 

E да , но  е бил със семейството си ! Имало е и други хора! И аз няма да се колебая да пусна детето ако знам, че семейството на БНД е с него или пък има  кака .... 

Пускам я, разбира се.Благодарение на баща си видя Париж, беше на почивка в Италия.Много съм им благодарна, че я заведоха(той и жена му).Освен това, се радвам, че има възможност по този начин да опознае братчето си.Хубаво е да имат връзка.Кръв е това.
Друг е въпросът, какви изводи си прави детето...Оплака се, че трябвало да гледа брат си докато баща и и жена му са на ресторант.Но аз не мисля, че това и е навредило, напротив.

Аз пък не бих я пуснала малката. Не че БНД се е засилил да я води на море! А и той с каката си ходят без "ремаркета" - общото им дете пребивава по разните баби докато те са насам-натам. И някак не се връзва да пращам малката в такваз идилия.
Но при нас нещата са доста по-различни и принципно не бих пуснала малката при каката. А и малката не знае за наличието на полубрат, така че нещата при нас са ясни - където мама може да я заведе, там се ходи! Та затова се старая да я водя поне на две почивки лятото.

Аз не разбрах какъв ти е проблема - това че ти е предложил след  5 минути офертата си, или пък това че ти дава 60 лв. издръжка, а може би това че живее с друга...
Баща й е и колкото ти самата имаш право да я водиш на море, толкова и той. Противния случай го решава съда. Ако сега му откажеш изобщо не се надявай втори път да ти предложи. Пък грижата и привързаноста при мъжете се засилват от времето прекарано заедно с детето.
Ако си мислиш, че го прави с тайната надежда да му откажеш - ми съгласи се, така най-бързо ще разбереш.

Аз не бих я пуснала. Като извод от малкото информация, описана в първия пост.

Пускам детето си само там, където ще съм сигурна, първо за нейната безопасност и второ, че ще бъде обгрижвана достатъчно добре. Защото, ако не е така, всички неблагоприятни последици от липсата на горните две, си ги отнасяме после аз и най-вече детето.

Ами това е в крайна сметка и моето решение. Няма да я пусна. Та той още не е благоволил да запознае детенце с приятелката си и сина й. Не мога да позволя да отиде някъде със съвсем непознати хора, визирайки и баща й в това число. /Само да кажа, че през последните два месеца контактите му с детето се ограничават в телефонни обаждания, а преди това я е взимал два пъти в месеца за по няколко часа/. Детето ми няма да се чувства добре с тях, поне не и на този етап. Ако иска да приобщи дъщеря си към общия "кюп" с лелята, да го направи по нормален начин. А не от вратата и за краката. Самото дете не се чувства уверено, то още не може да си обясни как така баща й не живее вече при баба и дядо и каква е тази жена и друго дете, които се появяват на хоризонта. И се притеснява да е без мама на друго място. Ами логично, та ние сме 365 нощи в годината двете с нея. Като е решил да се прави на баща, да го прави, както трябва. Първо да поеме малко повече ангажименти към детето, да направи прехода към новата ситуация по възможно най-безболезнен начин за малката и тогава да говорим за морета.

Мила, мисля, че в случая отговора се крие в споразумението, което сте подписали при развода и ако там това е споменато (а то няма начин да не е) всякакви разсъждения по темата са излишни.
Ако можех и ДНК-то му бих изтъркала от гените на сина ми , но въсщност факта си факт - детето е и негово.
Освен това мисля, че факта, че БНД е решил да си поиграе на баща всъщност е положителен, хайде малко и той да поеме отговорност, това дете да не си си го донесла от мама?
В крайна сметка, ако прекалено много се притесняваш, остави на дъщеря си да реши.

Ще използвам темата и аз да изплача колебанията си. Със съпруга ми не сме разведени, но се разделихме преди повече от 2 месеца. Аз като че ли все още се надявам, че не е окончателно, макар той да ми дава непрекъснато доказателства за обратното. Синът ни е на 3 годинки и живее с мен. Таткото го взима често с преспиване, за което аз нямам никакви притеснения.

Сега, обаче, иска да го заведе на море. Аз се притеснявам - Момчо е малък още и не съм уверена, че съпругът ми ще се справи сам с него за повече от 2 дни. От друга страна си мисля, че по-скоро не ми се иска да го пускам заради собствената си болка, че съпругът ми за 6 години не организира нито едно море за нас, а сега, в момента, в който се разделихме и хоп, веднага...

Дали е наистина майчинско притеснение или собствения ми егоизъм и огорчение?

Права си, пише го - един месец през лятото. Но това го пишеше и миналата година, пишеше го и по-миналата година, ама не я е взимал не за един месец, не за седмица, за една вечер дори не я е взимал при себе си. Той и сега не иска да я вземе за един месец, а за 5-6 дена. Нека да започне да се прави на баща, да поема отговорности за собственото си дете, а не само да недоволства и да сумти. Аз му го говорих това в продължение поне на година, докато разбера, че на него не му пука за детето - все нямаше време, имаше работа, беше зает. Той се е развел с мен, не с дъщеря си, ама от инат е имало моменти, когато не се е обажда да пита как е по цели месеци. Но аз вече взех решението си, а и детето не иска да ходи с тях, защото не ги познава, притеснява се и тя за някои неща.     

Разрешавам, разбира се. Било ми е свито сърцето, признавам, но в крайна сметка синът ми се е чувствал много добре. От друга страна използвам това време да си почина и заредя малко батериите.

Iggiberry, мисля че тук се крие отговорът на твоя въпрос. Ако нямаш притеснения, сигурна си, че за детето ще се грижат добре, знаеш че бащата познава детето си достатъчно добре, знае и се интересува от навиците му, знаеш че детето ще се чувства комфортно там, както с баща си, така и с околните...и т.н. - мисля, че отговорът е ясен.

Аз, лично отговорих с не, както и виждам dadiba, защото ситуацията при нас е съвсем различна. Не, че и аз нямам нужда от почивка, релаксация и прочие. Надали тук има майка, която да не е желала за това. Помня, имах един период, дъщеря ми беше доста по-малка, но открито казвах, че бих била благодарна, ако имах някой, който да ме отмени и за 10 минути.

Независимо, обаче какви са моите нужди, ако аз не съм на 100% сигурна, че човекът, на когото поверявам дъщеря си, няма да се грижи за нея достатъчно добре, никога не бих я поверила в тези ръце.

Извинете ме, че връщам тази тема, но ми се случи нещо, което искам да споделя с вас...

В крайна сметка пуснах без коментари сина ни с баща си на море, макар че ужасно много ми се искаше да отидем тримата. Ние не сме още разведени, но сме разделени повече от 3 месеца.

Като дойде таткото да вземе Момчо, обаче, ме покани да отида с тях... Аз останах като гръмната и не тръгнах веднага, но се присъединих към тях на 3-тия ден. Е, по ирония на съдбата, това беше най-хубавата почивка, откакто сме се оженили. Момчил, разбира се, беше на седмото небе, но и мъжът ми беше доста грижовен и внимателен и към двама ни (какъвто винаги съм искала да бъде), а аз пък не мрънках и не мърморех за щяло и нещяло както обикновено правя. Изобщо... изкарахме страхотно и дума не обелихме за отношенията си или пък нещо да се изясняваме и да се обясняваме. Все пак негласно, и неизказано, като че ли се носеше във въздуха, че това си е само за почивката и нищо не значи.
Аз бях инициатор на раздялата ни, но сега знам, че не съм постъпила правилно. Мъжът ми пък е достатъчно засегнат и обиден, за да не желае повече да бъде с мен. И сега... не знам... тази почивка заедно беше толкова хубава... дали пък не значи нещо...

Iggiberry, недей така, бъди сигурна, че си постъпила правилно като си взела решението за раздялата. Такова решение всички знаем, че не се взима импулсивно, а е плод на много мислене, тръгване напред и връщане назад.
Една почивка абсолютно нищо не значи.
Имахме и ние един дълъг уикенд в началото на раздялата ни, точно както разказваш - спокойно и доволно.
Обаче това са си 4 дни, на фона на 10-те години преди това ... няма как да натежат.

Стига бе мацка, как може от една почивка да си направиш грандиозния извод, че не си постъпила правилно???
Предполагам, че доста си мислила преди да вземеш решение за раздяла, то не е било случайно хрумване.
Освен това мисля, че почивката ви е била хубава точно, защото сте разделени и двамата доста сте се
постарали заради детето.
А това дали значи нещо... според мен - не, но ти си познаваш човека.
Все пак нищо не ти пречи да го питаш, нали така?

Нещо си се размекнала явно..
Нормално - често става така.. Мъжете изведнъж започват да се напъват в опит да покажат, че си в грешка.. Не бих се вързала..

Иначе и при мен е нещо подобно- откакто сме се разделили, за пръв път общуваме свободно и се разбираме от раз..че и даже добре си прекарваме, когато сме заедно..Чувствам го много по-близък отколкото в последните години..
Ма не ми и минава мисъл за връщане ..

Месеци, след като се разделихме, продължавах да се чудя дали съм била права.
И, честно казано, за това се провъзгласявам за абсолютно ненормална!
След като пред очите му си изнесох бохчичките, той изведнъж взе, че стана много грижовен, обаждаше се да пита как съм, добре ли съм, имам ли нужда от нещо, имам ли пари?!?! За пръв път в живота ми!!!
Не че и до ден днешен, вече 15 месеца, е дал и стотинка, не за мен, за сина си...
И всичко това, при условие, че след първата ни раздяла съжалявах горчиво, че съм се върнала още на 6-тия час?!?!
Е, ненормална съм била!!!
Iggiberry, след като те е поканил да отидеш с тях, значи за него брака ви все още не е приключил, но много добре си помисли за възродени чуства ли става на въпрос или за сантименталност и любов към...навика?
Един от принципите ми е "Там, от където си тръгнал не се връщай, защото задължително ще си припомниш защо си тръгнал!"
Наруших го един път и ... сбърках.
Успех 

Сега като си чета поста, виждам, че е малко подвеждащ.

Почивката не ме е навела на мисълта, че съм сбъркала.

По-скоро доста мислих през последните месеци и си дадох сметка за грешките, които аз съм допуснала (за неговите и да мисля, няма как да ги поправя). Затова знам, че не съм постъпила правилно - трябвало е да предприема нещо, но не това. Споделих с него тези си мисли, но той беше непреклонен, че връщане назад няма. След това дойде почивката... т.е. тя не е предизвикала у мен тези размисли, а по-скоро ми дава вяра, че и той може би е премислил някои неща. Ако е така, струва ми се, че имаме шанс.

Като мислиш, че имате шанс, поработи здраво по въпроса, но този път с много разум и търпение. Аз винаги съм била ЗА събиране на разделените, стига да си заслужава. И сама си намерила начина за разрешаване на голяма част от проблемите с него - споделяне и разговор. Не точно тук е мястото да се говори за това, но от сърце ти пожелавам успех.