Домовете за сираци, абортите и младите майки...

Docent_Ivanova , каква е целта на проучването ви? Кого представлявате? Вие какво точно вършите по превенция на изоставянето на деца в институция? Имате ли идеи? Осъществени? Проекти?

Бърза реакция!

  Направих едноименна петиция, с която да популяризирам идеята да се осиновяват деца в България. Освен  това във всекидневието си правя проучване на точното състояние на обществената "болест", защото този неоснователен страх не виждам с какво може да бъде сравнен!?! Онова отношение на българските мъже към осиновяването на дете, завършващо със заключителния въпрос: "Аз не мога ли да си го направя?" и почесване в слабините е нещото, с което се боря. Започнала съм от човека срещу мен (над мен, защото живеем на отделни етажи в момента)... Искам да осиновим още едно дете, имаме две в момента. На този етап смятам за достатъчно и това. Вие какво смятате по въпроса?

Хубаво до тук, но нали си давате сметка, че не можете да осиновите всички изоставени деца.   Има известен страх у хората, относно осиновяването, но не е само той. Има доста неща, които трябва да се променят - на законодателно ниво първо, после на бюрократично и чак тогава може да се започне информационна кампания, за да се популяризира осиновяването и приемната грижа.
За да има ефект в голям мащаб, нещата трубва да се решават глобално.
 

Няма нищо лошо в осиновяването на детенце. Друг е въпроса че в България това е една доста дълга и допълнително усложнена процедура. Лично аз имам познати които искат да си осиновят детенце, но чакат от години. Това го няма в нито една от развитите държави (живяла съм известно време в чужбина и съм се убедила).

Дълга и сложна процедура си е хлъзгаво понятие, защото когато човек е решил да направи една постъпка няма какво да го спре, нали? Нужни са няколко неща: 1) Доходи и възможност да се отгледа едно дете или още едно дете; 2) Нужните медицински удостоверения, че кандидатродителите са физически и психически здрави; 3) нерви и усърдие да се пускат безброй молби и пр. по институциите... Мисля, че една година - година и половина е достатъчна, ако вече са избрали детето!!!  Най-важното е вътрешната сигурноств кандидатите, че могат да се грижат за детето като за свое, без да го отделят по никакви признаци от останалите си деца, ако имат свои... В крайна сметка, защо както хората страдат за инвитро оплождане, правят стачки (и с право), петиции и друг вид протести, не застанат пред някой дом и не пожелаят да го заличат от лицето на Земята, като вземат децата?! В Благоевград има толкова хубави дечица, когато моят син беше в болница там, аз ги видях и от тогава нямам мира. Детското отделение се намираше до дома, когато ги извеждаха сърцето ми се късаше. На по 2-3-4-5 годиники, има и по-големи, бели, черни  хубави дечица. Повечето са много руси със сини очички, като германчета са:)) В Благоевград има два университета и много студентки, предполагам,че от там са дошли и дечицата... В същото време децата не са били повече от две групи, при град с над 70 хил. население! Убедена съм, че всяка статистика ще покаже, че бездетните семейства са десетки пъти повече и само желанието и смелостта у хората липсва за да изчезне дома...

Не мога да се съглася със теб.
Процедурата съвсем не е чак толкова сложна,колкото се плаши,че е такава.
Явно твоите познати имат големи изисквания и затова толкова дълго чакат.

Царица Йоана , да направя едно уточнение - нямате право да избирате детето предварително. Нито при осиновяване, нито при приемната грижа. След заявяване на желание и процедурите, които са доста дълги и отегчителни, тогава ви се предоставя някакъв избор. Решението да осиновиш дете не се взима лесно. А и е твърде отговорно. Аз лично съм за спазването на някои процедури при подбора и утвърждаването на осиновители и приемни семейства.

Темата наистна е болна за страната ни. Нито една институция в България не е заинтересована за тези деца, само филмите на BBC и "осъдената" Баклава успяха да дадат малък тласък на държавните органи за елементарната грижа за сирачетата. Може би трябва много по-скандални филми да се направят, за да се подобри пложението на тези деца. Хубаво ми става като прочета, че все пак някой прави нещо за тях, например ПИБ от няколко години инвестира в развитието на уменията им за самостоятелен живот, това е много добре, защото знаете в какви се превръщат като пораснат - пълнят затворите и магистралите.
http://bluelink.info/?AA_SL_Session=bcc38b3a3a61706d376f682f0fb784b5&x=7179

твърдението за дългата и сложна процедура по осиновяването в българия е мит и легенда.
не е вярно. чака се точно толкова, колкото трае една бременност.
ограничения няма почти никакви. българия е държавата, в която законът е безкрайно мек спрямо осиновителите. няма човек, подал документи за осиновяване и неосиновил дете, освен ако сам не се е отказал.
могат да осиновяват неомъжени жени, няма ограничение във възрастта, в материалното положение, няма изисквания за собствено жилище.
осиновителите могат да отказват деца, да имат претенции за произход, пол и възраст.

чакащите с години са тези, които искат на всяка цена дете с доказан български произоход и на много малка възраст.

премните семейства са малко и това е основният проблем, както и липсата на достатъчно проекти за преструктуриране на домовете в по-малки такива.
малко са защитените жилища, малко са организациите, които се занимават с видоизменяне на грижите за децата, лишени от родителски права.

домовете, в този им вид, трябва да бъдат закрити.

друг момент е политиката на лекари и акушерки, които убеждават майките на деца с увреждания да ги оставят в домове и липсата на каквато и да е подкрепа за семейсвата на тези дечица.
дори със становище един дом да бъде закрит, той продължава да съществува, по простата причина, че заинтересуваните се борят заради работните места в него.
международните осиновявания са малко, тенденцията е да нарастват, но това става бавно.
основния проблем е, че повечето осиновяващи не желаят да осиновят дете от ромски произход, а тези деца са по-голямата част от децата, лишени от родителски грижи.
към това се прибавя и тази част, на децата с неуредени документи, която също е огромна.
и като финал, нежеланието или невъзможността домовете да работят в тясна координация със отдел закрила на детето.

Царица Йоана, а знаете ли от тези всичките дечица в дома в Благоевград, колко са с уредени документи? - точно 2 в момента

Абсурдите в нашата страна са както обикновено много. Защо ще се борят да си запазят работните места в този формат? Ами да работят с децата в защитените жилища. Персонала на тези домове не е ли загрижен за тези деца?
И това,че никой не иска да осинови дете от ромски произход - хайде кажете,че не сме расистка държава.ЗАщото такава е по принцип нагласата на българите към ромите  - да ги държим по-надалече. Аз също съм възпитана така,и повечето хора така са възпитавали и продължават да възпитават децата си
И за това ,че може да се осинови дете и после да се разсинови - ума ми не го побира. 
И за това как карат родителите да оставят деца с проблеми - виждала съм няколко дечица,отгледани от семействата си напук на тези съвети,как децата им няма да живеят дълго и няма да са пълноценни - да,ама не.
Това,което ме обнадеждава е приетото в сила решение да се дават за осиновяване деца непотърсени 6 месеца.Дано това успее да намали бройката на големите деца поне в домовете.

Мен пък друго ми е интересно Появяват се от някъде си някакви активистки, пускат тема с гръмко име и някакви лозунги и после дим да ги няма.  Няма позиция, няма участие и коментари. Просто ей така. Поредната безмислена тема от някой, дето вместо да свърши нещо смислено, взел та се разписал в бг-мамма.

Видеото е тежко и ако сте по-емоционални го имайте в предвид.

На английски е - става въпрос за дете от БГ-дом за сираци.

http://www.youtube.com/watch?v=nDA-nZuwCeI

Жената във видеото е от тази организация: http://www.oneheart-bg.org/index.php

след този филм
http://www.youtube.com/watch?v=d1V53U3XHOA&feature=PlayList& … =0&playnext=1
нищо не може вече да постави повече нервите ми на изпитание.........

За съжаление английския ми не е добър,но само при вида на това детенце,оставено сякаш да чака смъртта си направо ми прязлява от нашата незаинтересованост и егоизъм .
Какво ни има на всички като общество? Явно ние сме болните и за съжаление и за нас няма шанс да се оправим.
Това прилича на дете от третия свят,а ние се борим да се равняваме с Европа 

Детeто има хидроцефалия. Въпросната организация е подпомогнала лечението й, но то се оказва без резултат (към момента на снимане на видеото). Проблема е, че състоянието на детето изисква постоянни грижи, кавито не са полагани за него в дома - трябва да се прави физиотерапия, за да не атрофират мускулите. Детето има нещо като екзема на ръката (ръката е mucussy and pussy - Mucus е слуз, а Puss не можах да преведа, но е нещо подобно), която била почистена от хората, които снимат, но отново се появява след15мин (така че и в дома може да е била почиствана периодично и просто те да са я видели в момент, когато пак се е появила). Неприятното е, че ръката е нападната от мравки, които пълзят по цялото дете включително под пижамата (очевидно не са много но ги има). Хлебарки също има.

Аз отново искам да помоля някой да ми обясни смисъла на тази тема    Ако е за да може да споделяме кадри на домове в окаяно състояние и на изоставени деца, кажете, да постна няколко папки.  Ако е за конкретни идеи и предложение - дайте да ги видим, да ги обсъдим и да ги прилагаме. Така само с писане по форуми нещата не се променят. Живота на децата остава непроменен, докато ние се намъдруваме и нафилосфстваме.

http://www.oneheart-bg.org/donate.php Ми ето тази организация е добър пример, от който може да се поучат някои бг организации или пък да бъдат създадени такива. Освен това може да дарите пари или да станете доброволец.
NB Попаднах на тази НПО случайно и всичките ми впечатления са от сайта.
Извинявам се, че пуснах видеото тук, направих го, за да не пускам отделна тема. Мен ме впечатли, може би защото нямам опит. 

Това,което аз мога да направя е да възпитам децата си така,че да не смятат хората в неравностойно положение за прокажени,да знаят,че има деца,които са изоставени и те не са по-лоши от тях. Същото се отнася и за децата с проблеми в развитието. Това е което може да направи всеки от нас,дори да не е сържавен служител ,на когото му е работата да прави закони и да изведе децата от там,дори да няма много пари и да не може да прави големи дарения. Това,което трябва всеки да направи е да научи децата си на толерантност и да промени мисленето ни  българско,че слабите,болните,изоставените трябва да са отделени там някъде,така че да не ги виждаме и да не затормозяват съзнанието ни. Когато това стане тогава тези деца ще имат по-голям шанс да бъдат равноправни членове на обществото ни.Защото знаете какво стана с децата от Могилино - всички много плакаха какъв ужас,как е възможно,а когато се намериха средства и се реши да ги преместят на по-добро място хората не ги искаха около себе си  Ето това трябва да променим най-вече - СЕБЕ СИ.

Не съм съгласна, че ме няма:) Просто не бях в страната за известно време... Благодаря, че сте толкова активни все пак!

За мен такива теми с гръмки думи и заглавия са абсолютна глупост.
Да си говорим пак, когато авторката се запознае с реалностите, осинови дете и се сблъска с проблемите, предизвикани от институционализацията на детето. Дотогава за мен това си е чесане на езици.

Вие въобще не познавате авторката! Единствената ми пречка да осиновя дете е българина до мен!!! Тъй като имаме брак, аз съм зависима и не мога да предприема нужните действия! Нищо не би ме спряло! Та аз ако нямах никакво дете щях да спя и пред вратата на община, на парламент, на Министерски съвет,  на детски дом и въобще нямаше да им дам минута спокойствие докато не ми дадат детенце! Щях да пиша писма ден и нощ ако ще и до ЕС... Щях да осъдя и държавата ако не ми даде дете, а аз нямам, а хиляди се мъчат и гладуват и за хляб и за човешко майчино отношение!!! Сега ако отида да търся дете, при положение, че имам две, всеки ще каже, че нямам връзка с главен мозък , нали? Но наистина се чудя на тези, които нямат деца, а не искат да осиновят поради разни фобии...... Единственото, което няма край е онова без начало! Започне ли процедурата по всички изисквания, и ако те са изпълнени не виждам никакви пречки!!!

Последния ви пост доказва безсмислеността на темата. Никой няма реагира по посочения от вас начин, защото искате да осиновите дете, при наличието на ваши две. Този сценарии е единствено  в ума ви. Това е и една от причините, поради които не сте предприели нещо по въпроса. Несъгласието на мъжа ви, също е оправдание,което използвате, за да се оправдаете пред себе си. Не разбирам само , що се напъвате, като не ви стиска.  И кой ви дава право да обвинявате семействата и двойките,които имат репродуктивни проблеми. Тези хора носят толкова много болка. Вие дори нямате ни най-малка представа, седнали сте да ги обвинявате, защо не били си взели дете.  Коя сте вие, че да ги съветвате и да ги осъждате. Като сте толкова напориста , та да пишете писма до ....., зарежете и действайте.  Ама не ви стиска. Само драскате по форуми дръзки фрази . Нещо конкретно направили ли сте? На едно дете поне помогнахте ли? Или само поствате сърцераздирателни кадри?

Авторката, пак ти казвам, запознай се с процедурата и тогава пиши. Щото така наистина пишеш безсмислици и ставаш смешна.

С гръмки думи не става, с петиции не става. Това, което правиш е грубо навлизане в личното пространство на хора, преминали през неща, за които и идея си нямаш, затова си запази нападките и обвиненията към тях.

Осиновяването не е решението за спасението на децата от домовете, а приемната грижа.

За твое сведение тук има подфорум за тези неща с доста подробна информация, от където можеш да разбереш защо ти казвам, че пишеш глупости.

Ти също не познаваш пишещите в темата, така че си запази патоса за нещо, за което с в час.