Интересувам се коя депресия е по-тежка ? Споделете как се получи при вас? Аз в момента съм супер чувствителна,преди малко имаше голям рев и затова реших да пусна темата.
- Публикувана: 19 юни 2009, 21:36 ч.
- Последно мнение: 8 юли 2009, 14:28 ч.
Следродилна депресия или предродилна депресия???
Аз не съм имала никакви депресии, нито преди нито след!
Преди да родя ме беше много ама много страх,единственото корто ми помагаше беше мотото на Скарлет О'хара да мисля за това не днес, а утре,и да се успокоявам че има време
.До последно си го повтарях, и когато влезнах в операционната (за секцио) си казах, че се вече наистина има от какво да ме страх...ама къде ще мърдам 
След родилна депресия не съм имала, и незнам какво е...Единственият ми проблем беше, че бебето беше с ужасни колики и нон-стоп ревеше...Та бях постоянно недоспала и уморена, ама депресирана-Не!
Леко раждане ти желая и кротко детенце
, та да се наслаждаваш спокойно на майчинството!
Преди да родя ме беше много ама много страх,единственото корто ми помагаше беше мотото на Скарлет О'хара да мисля за това не днес, а утре,и да се успокоявам че има време
.До последно си го повтарях, и когато влезнах в операционната (за секцио) си казах, че се вече наистина има от какво да ме страх...ама къде ще мърдам След родилна депресия не съм имала, и незнам какво е...Единственият ми проблем беше, че бебето беше с ужасни колики и нон-стоп ревеше...Та бях постоянно недоспала и уморена, ама депресирана-Не!
Леко раждане ти желая и кротко детенце
, та да се наслаждаваш спокойно на майчинството! 
Преди да родя си поплаквах много честичко.Хващах се за най-малкото нещо и се започваше един рев....сега като се сетя 
След раждането,престоя в болницата ми се отрази мнооого зле.Вместо да се радвам,че имам живо и здраво детенце,аз плачех по телефона на мъжо.
Изпитах и предродилна и следродилна,но като ,че ли следродилната е по-гадна
След раждането,престоя в болницата ми се отрази мнооого зле.Вместо да се радвам,че имам живо и здраво детенце,аз плачех по телефона на мъжо.Изпитах и предродилна и следродилна,но като ,че ли следродилната е по-гадна
Предродилна не съм имала - нямах време, защото до последно работих. Средродилна имах - видя ми се доста тежка в комбинация с умората и драстичната промяна - до вчера търчах насам-натам, а от днес - затворена в къщи и с бебе, което не знаех какво да правя. За около месец ми мина. Добре че беше мъжа ми, да ми помага - много е важно да му обясниш, че това е нормално, за да прояви разбиране, защото мъжете не усещат нещата така като нас.
.
И аз докато бях бременна се чудех що е това депресия 
С такова желание и въодушевление се подготвях за бебчо, но ето че и мен не ме подмина следродилната депресия, и то 3 месеца след раждането! Беше ужасно, имах натрапчиви мисли, чувствах че губя себе си и полудявам 
Ако не бяха мъжа ми и близките ми, не знам дали щях да се измъкна от това състояние! Влачих се така няколко месеца, сега съм по-добре...Тогава беше и зима, явно и хормоните са бушували...На никого не го пожелавам 
А на когото се случи - споделайте, момичета, следродилната депресия не е болест а състояние! НО ако се затвориш в себе си може да има тежки последствия! 
С такова желание и въодушевление се подготвях за бебчо, но ето че и мен не ме подмина следродилната депресия, и то 3 месеца след раждането! Беше ужасно, имах натрапчиви мисли, чувствах че губя себе си и полудявам Ако не бяха мъжа ми и близките ми, не знам дали щях да се измъкна от това състояние! Влачих се така няколко месеца, сега съм по-добре...Тогава беше и зима, явно и хормоните са бушували...На никого не го пожелавам А на когото се случи - споделайте, момичета, следродилната депресия не е болест а състояние! НО ако се затвориш в себе си може да има тежки последствия! Аз от раждането не се страхувам чак толкова,защото е неизбежно,рано или късно бебето трябва да излезе. Но се усещам че изпадам в задълбочен рев за глупости,а преди само съм минавала с насълзени очи за такива неща. Това ме плаши и ме навежда на мисълта че полудявам 
Това са нормални неща, преминават. Да имаш деца не е много лесно от много гледни точки. Но си струва 
Не искам да те отчайвам,но аз и в двата периода се чувствах ужасно.Преди раждането плаках и аз страшно много-от страх от неизвестното,от самото раждане,от промяната в живота ми...След раждането пък всичко ми пречеше,бях адски нервна,не можех да свикна с новия режим,с това че вече има за кого да мисля и то сериозно и тн.Всичко според мен е нормално,това да станеш майка е голяма стъпка напред в живота
Предродилна депресия нямах, до последно ходих на работа, а после като си останах вкъщи правихме ремонт и не ми беше до това. А също така и пазарувах за бебчо, така че ми беше спокойно. Но следродилната депресия ме повали месец след раждането. Ако обстановката у дома е спокойна и таткото участва активно не само за бебето, но най-вече за домакинството, не би трябвало изобщо да има негативни мисли.
Предродилна не съм имала, НО следродилната ме попиля. Хормони, недоспиване, едно непрестанно ревящо бебе и не на последно място фактът, че преди моето дете не съм имала никакви контакти с други бебета и/или деца, просто не знаех какво правя, ме довършиха. Тежко изкарах първите три месеца, обаче не само, че си заслужаваше, ами сто пъти ще мина през това, само за да съм майка. Всичко минава и остават само хубавите и щастливи спомени.
,поплаквах без причина... и ми мина.Не е страшно,щом си наясно с явлението. 
,или те мен пропуснаха,но и при двете раждания нямах такова нещо.Освен ако не съм ги минала без да се усетя 
Предродилна не zнам какво е. Следродилната беше ужас.
Все едно аz съм го писала това, а освен това тогава нямаше форум, никоя от майките около мен сякаш не се чувстваше така, не смеех да си приzная, смятах, че само аz съм луда. Не вярвах, но мина...
Слава Богу, само след първото раждане ме налегна. Втория път нямах такива мрачни гости, а от това ме беше най_много страх с втората бременност
П.С. Честито второ бебче на Франческа Салиери, не те поzнавам, но до скоро виждах бременната линийка, а вече е сменена
Предродилна не съм имала, НО следродилната ме попиля. Хормони, недоспиване, едно непрестанно ревящо бебе и не на последно място фактът, че преди моето дете не съм имала никакви контакти с други бебета и/или деца, просто не знаех какво правя, ме довършиха. Тежко изкарах първите три месеца, обаче не само, че си заслужаваше, ами сто пъти ще мина през това, само за да съм майка. Всичко минава и остават само хубавите и щастливи спомени.
Слава Богу, само след първото раждане ме налегна. Втория път нямах такива мрачни гости, а от това ме беше най_много страх с втората бременност
П.С. Честито второ бебче на Франческа Салиери, не те поzнавам, но до скоро виждах бременната линийка, а вече е сменена
Предродилна имах и давта пъти.
Следродилна - не.
Следродилна - не.
И двете депресии ме подминаха. Докато бях бременна, имах периоди, в които бях много чувствителна, но в депресия не съм изпадала.
Преди ражданията не съм изпитвала друго освен някакво смътно безпокойство дали всичко ще мине добре за детето и за мен. Но определено след първото раждане изпаднах в депресия - не особено тежка и продължителна. А след второто раждане нямаше такава, направо хвърчах и кипях от енергия и щастие и нито недоспиването, нито задържането вкъщи, нито умората можеха да ми повлияят на настроението.
Лично според мен, малко се прекалява и преувелича с тези депресии 
Тъй че радвай се, че не си иzпитала, ама никак, повярвай, не се "преувеличава с теzи депресии"
Даже е хубаво да се говори, колкото повече жените са наясно, толкова повече ще могат и да се предпаzят. А и да не могат, поне няма като мен преди 9г да си мислят, че са единствените и полудяват.А и още нещо, не ги zастига само "лиглите и глеzлите"...
. Изобщо не бях готова за подобно нещо.
Аз през цялата бременност бях в нещо като депресия,хич не се възприемам бременна.А иначе като наближи раждането се почувствах по-добре-видя се краят на мъките.Като наближи терминът и всеки ден се надявах да родя вече.(родих 8 дни преди термина 
)
След раждането-нито следа от депресия,напротив-няколко седмици пълна еуфория,не можех да спя от радост.
)След раждането-нито следа от депресия,напротив-няколко седмици пълна еуфория,не можех да спя от радост.
Според моя опит мога да кажа, че бременните жени може и да са по-емоционални и да си поплакват. Но при първото дете такава следродилна депресия ме гонеше, че няма база за сравнение. А и не е толкова емоционално като както си бременна - по-скоро целият свят ми беше като в сън, мислех, че с живота ми е свършено, че завинаги съм си загубила индивидуалността и такива ми ти глупости. Ако се бях усетила, че е следродилна депресия, щеше да ми е много по-леко, но понякога човек не се вижда сам отстрани. А тогава нямаше подобни форуми
Така бях зомбясала, че дори не ми се мисли за този период. А при второто дете въобще нямах подобни проблеми. Може би защото очаквах тези 2-3 месеца след раждането с ужас, всъщност въобще не се чувствах зле - даже напротив
Така бях зомбясала, че дори не ми се мисли за този период. А при второто дете въобще нямах подобни проблеми. Може би защото очаквах тези 2-3 месеца след раждането с ужас, всъщност въобще не се чувствах зле - даже напротив
Имах следродилна такава , но не продължи дълго! Дължеше на промяната в ежедневието и ревливостта тогава на сина ми като новородено, което допълнително наля масло в огъня. 
Но всичко отминава , аз много дължа на майка ми и на мъжа ми , който не знам как налучка правилните думи в точният момент.
Но всичко отминава , аз много дължа на майка ми и на мъжа ми , който не знам как налучка правилните думи в точният момент.
Предродилната депресия е непозната за мен.
Виж следродилната ме "хвана" и двата пъти.Първият път бях нервна ,неуверена ,тревожна.....трябваше ми около месец да усетя нещата.Вторият път мина по бързо и се коренеше предимно в тревогите ми -ще успявам ли да свърша всичко така както досега,ще имам ли време да обръщам внимание на голямото дете, как голямото ми вече момиченце ще свикне и възприеме новата обстановка.Около месец и нещо бях напрегната ,бързо се разчвствах , уморена,беше ми криво без видима причина .......е времето показва правилният път.
Виж следродилната ме "хвана" и двата пъти.Първият път бях нервна ,неуверена ,тревожна.....трябваше ми около месец да усетя нещата.Вторият път мина по бързо и се коренеше предимно в тревогите ми -ще успявам ли да свърша всичко така както досега,ще имам ли време да обръщам внимание на голямото дете, как голямото ми вече момиченце ще свикне и възприеме новата обстановка.Около месец и нещо бях напрегната ,бързо се разчвствах , уморена,беше ми криво без видима причина .......е времето показва правилният път.
И аз си имам мнение по въпроса... Ако си сам с едно или вече и с второ дете, няма баби, лели, стринки, приятелки и изобщо никакви помагачи и хора, на които да се оплачеш, просто не можеш да си позволиш да изпадаш в депресии и да се гевезиш, колкото и да ти е тежко на моменти....децата ти си искат своето! 
в сравнение с това което дойде след като родих 
Подминаха ме и двата вида.
Имах предродилна,но по-лека депресия,но като се роди малкия ме втресе още повече Първия месец след раждането нямам никакви спомени,а и получих мастит,вдигах постоянно температура,човечето беше решило да плаче денонощно,имах и други проблеми свързани с болест при баща ми и се чувствах много зле.За моя радост с минаването на времето се окопитих и сега няма и спомен от този период.Да са ни живи и здрави рожбите-другото минава и заминава
Първия месец след раждането нямам никакви спомени,а и получих мастит,вдигах постоянно температура,човечето беше решило да плаче денонощно,имах и други проблеми свързани с болест при баща ми и се чувствах много зле.За моя радост с минаването на времето се окопитих и сега няма и спомен от този период.Да са ни живи и здрави рожбите-другото минава и заминава 
Предродилна не съм имала,напротив въпреки трудната бременност, едва чаках момента да я зърна.След раждането настъпи купона.Много е трудно на една жена,която има динамично ежедневие,изпълнено със социални контакти,да премине на "домакинско":предимно в къщи,недоспиване,нерви....Да не говорим за дните,в които дори неможеш и пет мин. да починеш.При мен не ме избива на реване,а всичко ми е едно сиво и безразлично.Интересува ме само бебето.Борбата с килограмите допълнително усложнява положението.