Забременяване от непознат донор

Имам приятелка, която е решила да забременее по този начин, за това ще следя темата, току виж съм й полезна с нещо.
Иначе, аз лично не бих го направила.

Аз също не бих го направела .

Предполагам че става въпрос за т.нар. донорска инсеминация.Според мен е добре да се обмисли внимателно и мисля че в чужбина са по-подготвени за подобни процедури,защото се иска сериозно проучване на донора и много изследвания(тук чух че правят изследванията по веднъж,а по принцип трябва донора да се изследва 2 или 3 пъти през 6 месеца преди да използват ''материала'' му).Желая ти успех и хубаво обмисли нещата  

Да създадеш дете и да си самотна майка е сложно. Още повече от непознат донор. Неминуемо ще дойде деня, в който детето ще зададе въпроса "кой е и къде е моят баща". На твое място бих искала да мога да отговоря на такъв въпрос. Но предполагам, ти тези неща си ги обмислила, щом се решаваш на такава крачка. Аз не бих го направила.....

Добре де, а защо да не опитат по този начин жените, в семейството на които реално има проблем?   Аз лично не виждам нищо лошо в това, стига и съпругът да няма нищо против, разбира се. Така детето със сигурност ще е наполовина собствено. А ако става дума за самотна майка, тогава пък проблем наистина не би трябвало да има никакъв. В крайна сметка това е вариант при условие, че и ин-витрото не заработва. Незнам откъде се пораждат страховете. Предполагам, че донорите се подлагат на достатъчно изследвания преди да се вземе материал. Така си мисля, че трябва да е поне. И е наистина някакво решение за двойките с репродуктивни проблеми или самотните майки, които мечтаят за свое собствено детенце.
  

Какво, какво?  

Кой казва, че не трябва да опитат? Както си преценят хората. Но в случая доколкото разбирам става въпрос за жена без съпруг. Ако има съпруг/ партньор е много по-лесно впоследствие за самото детенце.

Не бих забременяла от непознат донор. Нямам такива познати.
_{Темата май ще иде в ДиС}  [/color]

И аз така разбрах, че става въпрос за жена, която няма съпруг или не може да си намери а репродуктивните и годинки намаляват. Не виждам нищо лошо, всяка жена иска да има дете и ако само това е начина защо не. Само не съм убедена, че в България ги изследват достатъчно. Обяснението е най-малкия проблем и винаги може да се намери начин, нима е по-лесно да обясниш на едно дете, че има бащо но той не иска да има нещо общо с него  или пък е алкохолик и е биел майката или нещо подобно . Успех каквото и да решиш!

Има още 2 теми в искам бебе и проблемното..И според мен е кофти ситуация самотна майка и дете с неизвестен баща/ ама наистина неизвестен/. Споделих това мнение,обаче така ме нападнаха 
Благородно е , да , да имаш дете-аз самата правя това,макар и на доста годинки вече. Обаче не ми стига акъла как ще му отговоря защо в акта за раждане пише баща неизвестен, носи моите имена и т.н....

Това е вариант, който работи отдавна в чужбина. Донорите се подбират прецизно, спазват се многобройни показатели и условия. За съжаление в България на това се гледа меко казано "странно" Одобрявам го, при положение, че майката е преценила предимствата и недостатъците, има възможност, сила и кураж да отгледа детето и не се трогва от консервативни подмятания и коментари. Трябва да има близки хора, които да подкрепят морално и да дават кураж, със сигурност трудностите, с които би се сблъскала майката са големи, но според мен си заслужава

 За мен пълната неизвестност е много по-лош вариант. Не искам да споря. Въпросът е силно деликатен и се надявам авторката добре да помисли преди да действа.

Съвсем наскоро в едно холандско списание попаднах на статия за една жена с детенце от донор. Там пък ситуацията е още по-странна (поне за мен). Доколкото разбрах тук има един интернет сайт, в който можеш да се свържеш с донори. Тя си избира мъж със семейство и достатъчно деца, за да е сигурна, че няма да има после претенции към нейното. Уговарят се, една сутрин й носи "материалът" вкъщи и така... Забременява и си ражда детенце. Донорът също го вижда от време на време, за да може детето да знае кой е баща му. Не си спомням добре, но ми се струва, че тя искаше и второ дете от него... Ако те интересува мога да потърся списанието и да ти разкажа повече.
Мен лично ме впечатли, защото ми беше странен този факт с мъжа с друго семейство, който става донор и дори вижда детето. Ние "южняците" не знам дали бихме способни чак на такова нещо. 
При всички случаи уважавам желанието на всяка жена да стане майка. Но аз съм израстнала без баща от малка и много ми е липсвал. На една определена възраст човек има също така нужда да знае откъде е дошъл на този свят. И ми се струва някак тъжно да знаеш, че си наполовина от неизвестен "донор"... Аз моя баща поне го познавам, виждала съм го, знам в какво приличам на него.
Лично за себе си винаги съм си мислила, че ако нямам собствени деца ще си осиновя. Наистина не се преживяват моментите да си бременна, но пък майчинството не е само това. Толкова много деца имат нужда от любов и това е най-ценното, което всъщност дава една майка, била тя "истинска" или осиновителка. 

за мен е поредният вариант...
ако и това не сработи - осиновяване..и така... които иска да има дете, нека пробва всичко.

Лично аз бих предпочела осиновяване,макар че е трудна и бавна процедура.
Това да износиш и родиш детето не е най-важното.Важно е какво ще му дадеш след това.
Все пак е лично решение,не леко при това.Желая на авторката,каквото и решение да вземе,да не съжалява след години

не е най-важното....но пък ще му е биологична майка ако се получи;)

Имам приятелка, която съвсем скоро роди след донорска инсеминация. Не виждам нищо странно или страшно.

Всеки различно го приема все пак.И аз не бих.

Мисля, че все по-често ще се засяга този въпрос, напр.  жена, която много би желала да изживее майчинството, но до нея няма любим мъж , с когото да създадат дете- всеки има право да има дете, така че и това е вариант.

Авторката не пита дали вие бихте или не бихте направили подобно нещо. Напротив - тя се обръща към жени, които обмислят или вече са се решили на подобна стъпка. Според мен темата изобщо не е за тук, при положение, че повечето, отговорили с "Аз не бих" имат поне едно дете.

По темата - нямам такива познати, но намирам, че това е един напълно приемлив начин една двойка (или самотна майка) да станат родители. По същия начин, както сурогатството намира все по-широко приложение по света. Предполагам, че, ако се решите на подобна стъпка, има психолози, с които може да обсъдите евентуални емоционални последствия. Не вярвам във форума да намерите нужните за вас отговори. Или поне не в този подфорум.

Напълно споделям мнението на авторката. След 25-тата си година започнах да се замислям точно за това. Ако чакам цял живот да срещна подходящия мъж ..... **************  Е сега съм на 30 и вече имам дъщеричка на 1 год и 8 месеца. И какво от това, че татко и не е донор (макар че той за такъв си мисли че съм го ползвала). Все едно, вече не сме заедно. Нито се интересува от детето, нито помага по някакъв начин. Та да попитам тези които са против -  Каква е разликата между т.нар "донор" и този тип "татковци" като този на дъщеря ми? Кой от двата варианта е по добрия като отговор на въпроса "Аз имам ли татко". Вариант 1 - "Имаш, но не си го виждала, защото не му пука за теб" или другия 2." Той не знае че съществуваш". Според мен и двата отговора звучат еднакво нелепо. Донорския вариант поне гарантира по спокоен живот, от този на разделена двойка при която единия от партньорите се опитва на всяка цена да съсипе живота на другия 

Нямам такива познати.
Аз не бих го направила,но ти щом така си преценила за добре мога да ти пожелая само успех. 

Имам такава роднина , която забременя така.Съпругът и беше болен и избраха този вариант.В последствие той почина , но никога и по никакъв повод не сме разговаряли по въпроса.

Аз пък бих го направила. Ако много искам дете, времето ми за това изтича, а до мен няма подходящ човек - да, бих пробвала и този вариант. Осиновяването ще е най-последния от всички.

Нямам познати, които са забременели от донор, но това е защото имат деца от собствените си съпрузи. Смятам, че е напълно нормално една жена да забременее от донор ако иска дете, а няма друг начин да се сдобие с такова. Сигурна съм, че тези жени намират начин да обяснят на децата си всичко, все пак за да се решиш на такава стъпка се предполага, че си обмислил нещата. Не виждам какво е по-трудно за обяснение от това да ти обяснят защо си заченат ин-витро или защо татко ти живее с друга жена и има деца и от нея.

Имам позната, която прави два опита по тази схема, но за жалост без успех, което окончателно я обезвери и вече мисли за осиновяване. Смятам, че това е един чудесен вариант и подкрепям жените, които осъзнато са стигнали до това решение. Така ще постигнат мечтата си да имат деца и късмета да им бъдат биологични майки 

Никъде ни прочетох жената да пита "Бихте ли го направили или не"

Абсолютно точно 
Не е много реално, ако не се поставим на мястото на теzи жени. Все пак ние имаме деца. Лесно е да се каже "Не бих" ей така, все едно това е нещо, дето не е кой zнае колко важно. Но все пак, аz бих, раzбира се, ако ми се налагаше.. Съвсем нормално ми се струва, алтернатива да имаш свое дете...

  подкрепям мнението на cvetyab 

Прави сте,ние вече имаме по едно /две деца.Ако нямахме,може би щяхме да мислим по друг начин.

бих се навила на подобен вариант в краен случай

Аз съм ЗА донорската инсеминация,защото всяка жена има право да бъде майка по един или друг начин.Осиновяването е много дълга процедура и пак не е сигурно че ще завърши с успех,ин витрото е решение но ако жената си има половинка,а в случая не е така. Относно това какво ще каже на детето след време, при осиновяването го има същия проблем.Към авторката:щом мислиш за този вариант желая ти успех,проучи внимателно въпроса и извинявай че се повтарям но проучи нещата за чужбина-не те съветвам да правиш подобна процедура в България.

За мен по един или по друг начин се получава така , че човек остава сам и за мен това е прекрасен начин да дариш любовта , която имаш в себе си на някой и още повече на детенце . Аз съм ТВЪРДО ЗА този метод всеки има право да има дете ако желае , а щом не е срещнал подходящия човек , намира най - добрия начин за него . Имам позната останала сама с течение на годините и преди години подаде документи за осиновяване - одобрена и до там още си чака и с чакането ще си остане ( за съжаление ) . Тя е с добра работа , материално осигурена и всичко , което изискват от нея е на лице - само не и така желаното от нея детенце  .
Към авторката : възхищавам се на хора като теб , направи това , което ти подсказва сърцето . Каквото и да решиш за себе си ти желая много , много успех .

Само не разбрах защо правите разлика между инвитро  и донорската инсеминация.
Нямам такива познати,но лично аз бих го направила и то точно защото имам дете и знам какво е да си майка.

Разбира се, защо не?
Аз обаче винаги си мисля за мъжете, които са сами и искат дете. При тях е много по-трудно...

Така е,за съжаление.От няколко дни на площадката се засичам с едно семейство .Първо мислех че това са майката и дядото.После ми се стори че детето го нарече"тате" и се заслушах.Правилно съм чула .Та този татко ,абе не знам ,може и да му е втори брак и да има и друго дете,но по-щастлив човек не бях виждала  .С такава любов му говореше и си играеше с него!

Не намирам нищо лошо в това ,ако няма друг вариант да се забременее от непознат донор. Не познавам такива майки ,защото повечето се страхуват, не е познато и затова.
Покланям се пред всяка майка или баща които правят всичко възможно ,за да имат и да отглеждат дете .

Темата не е за или против.жената пита как става и дали има някой който е минал по този път.Имам приятелка, която също се е замислила на тази тема, живее в чужбина, но е решила да го направи в бг.За сега прави някакви изследвания в МА / на нея самата/ и септември може би ще предприеме действия.
Ще следя темете ако има нещо интересно да и кажа

Аз не съм си и помислила ,че темтата е за или против!
Щом пиша ,значи и аз я следя !

Нямам познати, забременели по този начин, или поне не ми е известно. Уважавам желанието ти и ти се възхищавам. Желая ти успех!

 Да, познавам такава жена, забременя с инсеминация от непознат донор.Гледа си детето и е щастлива.Уважавам решението ти и ти пожелавам много късмет и щастие!

Нямам такива познати, или поне не знам. Имам доста познати с осиновени деца.
Имам приятелка, с множество операции. Може би за нея това е едно решение. Но за такива неща не се пита.

И аз така мисля.Сигурна съм ,че донорите се избират прецизно и не всеки определят като подходящ за такъв.
Щом има жени и семейства ,желаещи такава инсеминация-защо не

Нямам такива познати, но поздравявам авторката на темата за това решение. Аз самата не бих се колебала на подобна стъпка, ако се наложи и наистина не разбирам закостенялите разсъждения на някои изказали се тук, още повече че темата не е "за и против''. Желая ти късмет и по-добре сама с едно прекрасно дете, отколкото просто сама! Когато имаш нужда и сили да дариш едно малко човече с любов и да го накараш да повярва, че въпреки всичко, светът е чудесно място за живеене - всякакви графи '' баща неизвестен'' и комшийски клюки остават толкова далеч, колкото е нашето махленско общество от това в едни по-развити и хуманни държави.

Благодаря на всички, които сте писали до този момент. Честно казано, окуражихте ме.
Да, до този момент не съм срещнала човек, от когото да имам дете, а съм на 33. Дала съм си нещо като срок още година  и половина и ако все още съм сама, ще започна да си правя нужните медицински подготовки.
За донорите - при всички случаи ще е от Дания /поне засега само от там има "внос"/, защото там им правят необходимите изследвания + такива за генетична обремененост. Доколкото съм чувала, на бг донори това не им се случва. Иначе процедурата ще си я правя в България заради цената. Тук - към днешна дата - би струвало поне 2000 евро + по близо 1000 лева за всеки следващ опит.
А за това какво ще кажа на детето си след години - че е създадено благодарение на човек, които е бил готов да помогне на самотни жени, които са се надявали, че макар и късно ще срещнат мъжа на живота си, но са били наясно, че тогава би било твърде късно да родят дете.

Благодаря ви още веднъж! И аз ще продължа да следя темата. Всяко мнение ми е от полза

Божееее  на 33 !!! Та колко време имаш пред себе си!!!
Я спокойно!

 Sirmaa ,желая ти успех и едно хубаво бебче да гушнеш!
Ама ти си ми наборка,защо мислиш че нямаш време ?

Напълно подкрепям това мнение.Аз лично не бих го направила ,но се възхищавам на смелостта ти 

Сирма, кураж и успех, каквото и да решиш

Абсолютно съм ЗА !А относно цената мисля ,че е доста по евтино

Много точно казано!

Мила и аз мисля, че е по-евтино. А иначе ако не си се насочила към лекар  мога да ти препоръчам този на приятелката ми, той е и мой и на почти всичките ми приятелки вече. Занимава се основно с инвитро и донорска инсеминация. Мога да разпитам за всичко, което те интересува приятелката ми и ако мога да ти бъда полезна - ще се радвам.

Сирма, успех и стискам палци да получиш своето бебче, независимо от начина, който избереш.  Да, наистина в XXI в. все още се срещат хора с мислене като от XVIII в. Това е тяхно право. Но също така право на всяка жена е да дари и отгледа живот, щом има такова желание и разбира се, физически възможности. Уважавам решението ти и те приветствам за него. 
 

Много правилно! Видях, че "казването" и "обясняването" е често засягано в темата. Не виждам как това може да спре човек да има дете. Направо е смешно. Никой не знае какво ще се случи след години...
Вариант 1: Sirmaa се омъжва в последствие и детето си има баща, обича го, и на детето му е все едно, че в акта за раждане пише баща неизвестен.
Вариант 2: Произволна жена ражда дете от съпруга си, той ги напуска и детето расте само. И на детето му е все едно, че в акта за раждане пише: баща Иван Иванов.
Името на бащата в акта за раждане не дава обич и топлина на детето, дава го човек, който се грижи за него.
Успех и дано каквото и да направиш да ти носи много щастие.

Sirmaa - поздравления за решението и убедеността, с която го отстояваш. Адмирации за смелостта и успех!
Stanislava много добре го е описалаи мисля, че е "облякла" и моето мнение в думи!

Желая ти в определения срок да имаш детенце от мъж, който познаваш и обичаш

Абсолютно съм съгласна с това мнение! 

За подобна стъпка се иска кураж. Поздравления, желая ти успех! 
Не би трябвало да те спира това какво ще обясняваш един ден на детенцето. Вярвам, че, усещайки твоята обич, ще те разбере.

Еее, ама ти си още толкова млада!!! Какво са 33 години, бе жена? Свекърва ми се е омъжила на 36 и е родила мъжа ми на 37. Мисля, че имаш достатъчно време, за да срещнеш МЪЖА, от когото да си имаш детенце. От сърце ти желая тази среща да е съвсем скоро!  

Изпадам в умиление всеки път, когато видя какво сте написали. Щастлива съм, че има толкова добри и отзивчиви хора като вас. Вдъхвате ми много надежда! Не знам защо толкова ме е страх от възрастта 35 и съм приела, че е тогава е крайният срок да родя. Може би защото с всяка следваща година би било по-трудно и опасно както за мен, така и за бебето. Нали знаете какво е, когато ви влезе някакво убеждение в главата и нищо не е в състояние да го изкара от там освен обективен поглед отвън, необременен с натрапчиви мисли. За това смятам, че човек трябва да разпитва и да се съветва.
Всяка една от вас е казала по нещо много важно, което със сигурност ще ми помогне за вбъдеще. На този етап ме заредихте с голяма порция надежда!!!
Прегръщам ви! 

п.с. tzvety26, всяка допълнителна информация би била от полза, така че, ако научиш нещо, сподели. Както се разбра, не е супер спешно 

Ако аз съм самотна жена, мисля че бих пробвала и направила всичко за да имам дете. 

Пожелавам ти успех. И ще чакаме да ни разкажеш.....

Сирма, кураж и успех, каквото и да решиш.
И много скоро да гушкаш най-сладкото бебче.

Не, не, грешиш мила, изобщо не е задължително да има някакъв проблем с теб или с бебето.Независимо от възрастта. Не прибързвай. Ако в даден момент срещнеш подходящ мъж, ако забременееш от него, можеш дори да не му казваш, ако прецениш, че нямате бъдеще заедно. Ще си родиш и ще си гледаш детето. Но не бързай с непознатия донор!

Sirmaa ,аз съм на твоята възраст и имам вече две деца,но наскоро си говорихме с моят мъж и той също е на моето мнение,че няма нищо по-хубаво от голямото семейство.Дали ще се решим за трето,кой знае,но не мисля че ни остава съвсем малко време.И да,след 35 год. се води рискова бременност,но не е задължително да имаш проблеми с бременноста или с бебчето.
От сърце ти желая скоро да си го гушнеш и то не от непознат донор!

Мила, приятелката ми е на 38, нямаше проблем нито със зачеването, нито с бременността, така че както са ти казали и другите мацки, не е задължително да имаш проблеми. А иначе пиши, ако искаш и на ЛС какво точно те интересува по-подробно, ще питам и ще ти кажа.

защо пък не, аз не виждам нищо нередно в това. майките, които забременяват от познати мъже да не би да ги изследват прецизно в продължение на година . няма нищо по-хубаво от това да станеш майка и си заслужва всичко възможно да се пробва, ако няма други варианти.

Sirmaa , 35 си е идеална възраст, аз забременях тогава от раз, имах страхотна бременност макар и двойна, родих нормално, никога не са ме водили с някакакъв риск тук. Виж в БГ още от 25-годишна бяха започнали да ме оплакват едва ли не, че съм престаряла и още не съм родила 
Хората раждат и на по 40, толкова много примери напоследък 

Сега по същество, аз успях да издиря онази статия, за която бях писала преди. Значи не се бърках, мадамата има 2 дъщерички от един и същи донор. Намира го чрез един сайт http://www.bam-mam.nl/ (за съжаление на холандски). Както споменах той си има семейство и деца, разбират се и й носи вкъщи "материалът". Тя всъщност прави сама "инсеминацията" със спринцовка във влагалището, не прави инсеминация в болница, където спермата се внася директно в матката (малко профански го обяснявам, но така е ясно). Обикновено тук такава процедура се препоръчва за жени над 38 години. Дъщерите й виждат баща си веднъж годишно, за да го познават все пак.
По закон в Холандия донорите нямат право да имат претенции към децата, нито имат задължения към тях. На донорите не може да се плаща. От 2004-а година е задължително за се знае кой е донорът, за да може детето да има информация за произхода си ако пожелае.

Дано съм ти била полезна! Ако те интересува още нещо, заповядай!
 

Sirmaa, прочетох само две от твоите мнения и няколко други от темата. Няма смисъл да гледам останалите.

Включих се само, за да ти пожелая сили, успех и много щастие   

Като самотна майка - приветствам решението ти и напълно те разбирам във всичко