Отчаяни съпруги или нормални жени

Аз не се имам за отчаяна съпруга.Ако има натрапници около мен казвам няколко пъти че не ми е приятно присъствието им .Но ако не се откажат(има и такива говеда.) заявявам че съм скочила на другия бряг и по никакъв начин не ме вълнуват думите му.не знам защо,но при мен винаги действа.Аз по принцип съм си заядлива и такъв тип мъже "ми лягат на сърцето много".И мисля че е страшно глупаво от тяхна страна да си мислят че си съгласен на всичко само и само да не си сама.Но имам 2 любими реплики на подобни навлеци.Едната е:ОХ,ГОРКАТА ТИ.гледаш СИ САМА ДЕТЕТО И НЕ СЕ ОПЛАКВАШ.СИГУРНО ТИ Е МНОГО ТЕЖКО."Направо откачам като тръгне някой да ме съжалява.Втората е:"АЗ МОГА ДА СЪМ БАЩАТА ЗА КОГОТО СИНА ТИ ВИНАГИ Е МЕЧТАЛ.ПОВЯРВАЙ МИ,АЗ НЕ СЪМ КАТО ДРУГИТЕ" Но всяка маймунка с номера си.Някой с цяла програма.

Заявявам най-честно, че до момента нито един мъж не е отправил към мен каква да е реплика, свързана с това, че сама се грижа за дъщеря си. Не съм го усещала и в поведение. Разбира се, имам приятели (мъже), с които сме обсъждали проблемите на родителството, обсъждали сме лични мои преживявания, но не съм долавяла съжаление.
Мисля, че в това отношение съм късметлийка, защото съм заобиколена предимно от толерантни и разбиращи хора, а мъжете около мен са или джентълмени или въобще не ми влизат в полезрението. Изработила съм си страхотната тактика да допускам до себе си, включително само за разговор, хора, с които имам какво да си кажа на една и с които сме на една и съща честота. И те знаят, че моята раздяла е не по-травмираща от неприятностите, които на тях са им се случили - аз не правя драма от факта и не търся съчувствие, защото няма за какво.
Близките знаят що за птица съм и ако ми стане нервно или криво сама си казвам, познатите пък не ме разпитват. Но тъпи коментари в мое присъствие - не е имало. Нито пък навлеци

Не ме приемат за отчаяна съпруга, не давам такъв вид, всъщност по важното е, че по характер не съм такава и ми личи 
По-скоро имам обратния проблем - притегателен център съм за мрънкала и отчаяни мъже  , нещо което аз самата ненавиждам.
Но, това не е от сега, винаги съм имала фенове по-слаби по характер мъже от мен, сигурно си търсят нещо като майка или закрилник, не знам - lol....

Аз имам няколко много добри приятели-мъже (не интимни), които ми се възхищават, окуражават ме, но не ме "оплакват", напротив дават ми сила да продължавам напред в трудните моменти.

Но, извън този кръг и аз забелязах,  че след раздялата съм станала много "привлекателна" ...хммм...за женени мъже. Отврат направо.
Опитвала съм да погледна от тяхна гледна точка и сигурно жена в моето положение им е много удобна. Улегнала, няма да ги тормози да се развеждат, има дете и прочие. Така си мисля, може и да бъркам. Но ми е безкрайно противно.
Напълно те разбирам как се чувстваш 

О, даааааааааа, защо си мислят, че светът ми се е свършил и ТОЙ ми е последната сламка?! Аз натискам "игнор" и въобще не ми пука. Да ходи да сваля нещо много младо и много русо.

Зукини, аз си мислех, че най-добрите ми приятели (които са все мъже) нямат никакви интимни чувства, а се оказва, че някой са същите гадни нахали. М да, и програмата аз ще съм най-добрия татко, за най-прекрасното ти дете настина ми бъркат в червата.



Ама то така между "игнор" да не изпуснем пък влака?

Не мога да разбера едно нещо-трябва да ги отрязваме, защото сме решили, че повече няма да допуснем мъж в живота си или...?!?!
Ако все пак искам да открия "точния" човек как ще разбера, че това е той, ако го ампутирам още на първото "Здрасти"?
Слава Богу, не съм попадала в подобна ситуация, но мисля, че просто условията трябва да се сложат на масата още от първата секунда.
"Не си падам по еднократните изпълнения, не съм закъсала за секс, трябва ми човек, който да е на 100% зад гърба ми до мен и ще приеме детето ми като свое собствено. Условията ми са 1-во..., 2-ро... и т.н. Искаш да си с мен? Добре, докажи ми го!"

Не, нее...аз много добре разбирам какво е имала предвид авторката.Има си една категория "мъже", които са си въобразили, че разведената жена е втора категория и би дала мило и драго едва ли не да има "честта" да си легне с тях...Това обикновено се случва в по-малките градове, където всичко се знае и всеки познава всички...

Аз не мисля, че става въпрос за отрязване на първото "Здрасти". Въпреки, че го има и момента за няколкото изречения и съпровождащо поведение, през което можем да си направим, понякога и предостатъчен извод за кой-стои-срещу-нас.
Но, май темата е по-скоро за случаите, при които няколкократно вече е показвано съответно поведение.

А относно това:


се замислих...Да, от една страна даваме ясен сигнал какво искаме, въпреки че тези условия с 1, 2, 3 малко ми звучат като стока за продан  Просто при човешките взаимоотношения трябва да има и толеранс за някакъв компромис. Не, че и на мен не ми се иска всичко да е на 100% и да срещна Mr.Right (както го наричат тук).
А i от друга страна ми се струва, че се създава предпостaвка за налагане на граници, с които някой съвсем съзнателно може да злоупотреби. С две думи гаранция никаква.

Аз, за себе си си мисля, че няма нужда на точния човек/хора да обяснявам от какво най-много имам необходимост. То е безкрайно ясно и ако някой се опитва да "играе", че не разбира, то проблема не е мой. За мен остава раздразнението и неприятното чувство.

Инчока - за приятелите - да, изживяла съм го. Права си. Много ми беше неприятно, особено за един. Радвам се, обаче че въпреки всичко успяхме да си съхраним приятелството. Аз много държа на този човек. Даже сега приятелството ни е още по-силно, в смисъл че няма недоизречени неща между нас и е освободено от очаквания.
Знам, обаче че не винаги нещата завършват така 

Съжалявам, че подхващам националния манталитет, принципно не съм нихилист..
Ноо, в Бг сме царе в лепенето на етикетчета и предразсъдъците..
Неомъжените над 30 са стари моми..
Нераждалите са нереализирали се жени..
Разведените са не само отчаяни, за прекрасната българска дума парясници, сещате ли се?!
Бившите са непременно лоши, следващите задължително кифли..
Да продължавам ли 


Споко, не е бил твоят влак 

Аз смятам, че всичко си е в нашите глави. Околните те приемат така, както ти сам себе си възприемаш. Ако през повечето време се харесваш, самоуверена си, знаеш какво искаш - точно по същия начин те приемат всички останали. С други думи харесват те и те уважават. Аз лично се смятам за точно такава, виждам същото и в поведението на околните спрямо мен. Нашият манталитет няма да коментирам, просто не се обграждам с хора, които го споделят и толкоз!

Зависи какво искаш.
И аз върху тази дилема си блъскам главата.
Разделих се с вторият си мъж и пак съм сама.
А сега де!!! Какво да правя?
От къде да започна.
Според мен мъже от категория "Който и да е" дори са полезни.
Сега ще кажа защо.
Ние си мислим, че те използват нас заради секса, да ама и ние можем да ги използваме за същото. Или поне да ги използваме за кафе и за губене на време.
Може би съм леко крайна, но идеални няма, или поне са малцинство.Ще кажете-това е ясно, да ама моите крайни убеждения са, че идеалните са всъщност тези , с които ни е добре, тези заради които сме склонни на компромиси, а ние няма как да срещнем въпросните, ако не излизаме с мъже от категория "който и да е" .За мен всеки е в тази категория, поне из начало.Ако успее да ме впечатли минава на горно ниво, ако ме отблъсне, давам шанс за реванш, ако се провали за втори път-слагам катеанеца и хвърлям ключа.
 Но истината е, че ние жените сме точно толкова грешни колкото и те мъжете. Ние също не сме идеални, ние също не акаме маргаритки, пръцкаме и си бъркаме  носа.За мъжете ние също можем да сме в категорията " Която и да е" Всичко сме в тази категория, всички...докато не забележим палмъчето

Искам да добавя нещо лично аз как се чувставм.
Вечер, когато синът ми заспи, когато съм сама в хола, сама пред телевизора, когато видя влюбена двойка с дете, когато видя семейни приятели се чувствам като "отчаяна съпруга" -признавам. Скоро се разделихме с мъжа ми- не са минали и 2 месеца
НО!!!!! Никой не може да разбере как се чувствам от вътре, как се чувствам вечер, понеже излизам навън с усмивка и високо вдигната глава, настроила съм се да гледам света през очите на слънцето и знаете ли приличам на една от четворката от " Сексът и Градът"

   Не, не се чувствам отчаяна съпруга, нито пък някой ме възприема така. Въщност изобщо не съм отчаяна, направо си се чувствам екстра. Всъщност мисля да се възползвам от такъв тип мъж и да си получа полагащият ми се секс. Тъй или иначе, както е казала по-горе Ardea alba всички сме в категорията "кой да е" в началото. На мен за момента не ми се стига до категорията "единствен и неповторим" - за сега така ми е добре.
 След ужасно много време на разпад напоследък установявам, че съм станала доста цинична, но най-вече, че не ми пука. Странно е, но и толкова хубаво в мен да тлее само едно леко носталгично въгленче. Имам нещо вече изживяно и мога да се отпусна, предполагам раздялата ви е твърде скорошна и затова все още приемаш нещата така.

Съгласна с теб, но според мен това е възможно в големият град, като можеш да запазиш анонимността си на личният ти живот.  Опитай в малко градче, където всички се познават да излезеш с двама трима и да не ти лепнат етикет, при това винаги ще е обиден. Не че сме длъжни да плащаме данък обществено мнение, но голяма част от жените се съобразяват със средата в която са.

la_sonrisa , права си.Аз съм от Пловдив, но също съм се сблъсквала с етикети. По кварталите на големите градове е същото като в малките градове. Но все пак отчитам, че в една Пещера , например е много по-трудно да запзиш тонуса си и да не се смачкаш от подмятанията , от колкото ако си в едно Русе, например...
Но все пак lilivid е безкрайно права , а именно:

Момичета, вземете се в ръце!   
Я си помислете само: първо, и да сме отчаяни, сме свободни, никой не ни мами, унижава или тормози повече! ; второ не сме (вече) и съпруги! 
Единствените отчаяни съпруги (наистина горките!) са законните жени на въпросните навлеци.
Не се опитвам да ви ободря - та това си е самата истина 
Имам един съсед, който дори когато излиза е с жена си, не спира нагло да оглежда цици и дупета (вкл. и моите   ) жена му върви до него и гледа боязливо, на лицето и е изписана тъга...как да ви кажа..личи си че брака им не върви...жал ми е за нея  Пълно е с такива двойки...много рядко виждам семейство, което си личи че е искрено сплотено...а и никога не се знае какво става под лъскавата обвивка на отношенията, които ние виждаме!
mikita75 , разбирам обидата ти, но недей...на навлеците гледай като на кал по обувките ти и смело напред! Да, единственото тъжно е че не се срещат често така стойностни мъже. Ей за това, сигурно трябва да ни е тъжно... Но това е проблем от глобален мащаб  , на всички жени, освен на малкото успяли да ги срещнат, безспорно има и такива.
И малко офф: Никой (мъже, жени) не е в състояние да ме накара да се чуствам втора ръка  или да ме обиди - онези, които се опитват да ми го сторят, най-вероятно го правят, защото в техния живот нещо не е наред или избиват комплекс, или са си вродено злобни. Мен лично това, което ужасно ме дразни в хорските приказки спрямо мен е изказването: "Е, поне си имаш детенце" Често ми идва да отговоря: "Имам си детенце, а и много повече от вас! запазете съжалението за себе си, че ще ви трябва!"

Хей, момичета, толкова сте свежи, че се замислям до колко е удачно заглавието на темата  Невероятни сте, така ме разсмяхте. Дай Боже всекиму такъв дух!!!

Мдам.. темата е много на място. Много добре разбирам за какво иде реч. От както останах сама ми се повръща от мъжете, които ме накацват и то не защото нещо ми се е прецакало в главата или един като ме е разочаровал, айде всички под един знаменател. На мен ми е прекрасно, че имам дете.. всичката гнилоч окапва покрай него, то ми действа като метличка, която измита всичко фалшиво, дето доста "мъжки" си го залепват на лицето в стремежа си да бъдат идеални.. но кофтито е, че след измитането.. нищо не остава  Но аз съм на този принцип, сама не съм, имам си детето, щастлиВИ сме, но по-добре ние двете, от колкото някой, дето само ще ни мърси 

аз като бивша "отчаяна съпруга" ще кажа, че това е безумно неточно определение
никой не предлага на отчаяни съпруги - това са нечии чужди жени дето и собствените им мъже не се отнасят добре с тях
така, че е повече от неуместно заглавието за темата

самотната майка е вече друга категория
просто да не смесваме нещата

Правилното заглавие би следвало да е "Бивши отчаяни съпруги или настоящи нормални жени" 

След развода си станах най-ентусиазираният човек. Взех се в ръце  много бързо! Никога не съм се чувствала отчаяна след развода  Напротив - по време на брака си бях нещастница! Но сега .... дишам, живуркам ( според възможностите си)    Имах наистина такива обожатели .... Нали съм била в особено положение, сама с дете на квартира .... Божеееее ...мислеха , че съм изпаднала в остра нужда от какъвто и да  е мъж  после ме обидиха , че не стига че ми правели услуга ами аз съм се държала като студенокръвна кучка ...
Нормална жена съм!!! вече си имам добър мъж до себе си и детето - не ми  е обещавал нищо , не ми  е говорил, че е различен от другите мъже - аз сама го  видях и разбрах! Не ми е обещавал , че ще се държи като баща на детето ми ( което вижда татко си веднъж годишно защото не е в БГ) .....Но се държи наистина като баща - защото сина ми го възприема точно като такъв!
Игнорираш разните му там навлеци дето искат да ти помогнат 
Истинския ще се пояи точно когато не очакваш и няма да ти се натрапва с глупости!
Ние не сме отчаяни съпруги - НОРМАЛНИ сме - даже по -силни !!!    

Силни и борбени...И пълни с мечти
Нашето щастие предстои..и не бива да се даваме на отчянието

услуга?каква е тази услуга? Понякога става смешни без да се усетят.

Ми как....  услуга защото щели да ме оправят и да ме задоволят ....видите  че след като съм разведена и с дете не мога да си намеря мъж да ме сайдиса   

Хи-хи, сладурка! Как ме радват мнения като това последното! Ама да ви кажа хора, преди или аз съм била сляпа, или не бях такава притегателна сила за идиоти.. 

Амми ..... само ти да си....   аз все си мислех , че на челото ми  е изписно: "Всеки луд може да се пробва тук" .... Слава Богу този луд период  премина, но тогава  ми беше много странно - или пък аз съм бил странна....Де да  знам!

stelsi, направо ме разби.Страхотна услуга ти правят,няма що. Само дето ще ти направят по-голяма услуга ако отидат да се гръмнат

Страшно ме разсмяхте!

Първо да започна с това, че БНД се опита да ми внуши, че съм втора ръка, второ качество и че му било мно-о-о-го жал за мене, понеже сега на над 30 и с дете кой щял да ме вземе, после запя друга песен и започна да рони сълзи за.... себе си.

И аз все още не мога да намеря баланса, приятелите ми казват, че все още издавам онзи специфичен сигнал "заето", който спирал ентусиазма на мъжете, но подкрепям с две ръце тезата, че не мъжете използват нас, а ние използваме тях, било то и само за секс. Е, хайде, ползата понякога е взаимна.

Драго Драганов, който пише за Ева (много ме кефи този човек) веднъж беше писал, че  имаш няколко пътя, или седиш под навесчето и чакаш твоя номер рейс да мине, или решаваш да се прикачваш от рейс на рейс с надеждата по-бързо да стигнеш до местонахождението си, или ... събуваш токчетата и тръгваш пеш, пък като те настигне някой случаен, дано се окаже твоя.

Да хубаво е първия още да се окаже правилния, но това е рядкост, а и самия път на търсене, макар и често пъти разочароващ, не е чак толкова неприятен. В малките градове обаче наистина може да ти навлече "име".

И не, не съм отчаяна, не се хвърлям на всеки на врата и не правя компромис, защото някой може би си мисли, че съм "в нужда", напротив, някои мачове вече съм ги играла и си мисля, че съм даже по-внимателна.

Откакто съм разделена не съм имала връзка, в която наличието на детето да е оказвало някакво влияние, просто защото връзките ми са били от друго естество, но предполагам, че когато се появи Правилният, той и по този показател ще е на мястото си.

Дерзайте, духът ви е заразителен. 

Съгласна съм с последния ти пост.
Когато обаче замениш "ползата е взаима" с "любовта ни е такава", ще се помоля за емотикон *респект*. Но и това по реда си

Е, сега вече се чувствам половин жена
За почти 2 години ни един "навлек" или там какъвто е не се е опитал даже да се залепи... Аз ли съм сляпа ,или пък ми е рано? Явно нещо ми куца А пък доста свободно го раздавам
Не знам дали съм "нормална жена" , понеже още не мога да определя кое е "нормално", бивша съм , но не съпруга.
Според мен с поведението си привличаш или отблъскваш хората. Показваш им до къде могат да стигнат. Не някакъв мухльо да седи и да ти казва колко си го закъсала, а ти да седиш и да му се усмихваш ,а пък всъщност да не искаш да му се усмихваш , а да му теглиш една .

Познавам такива жени,които го правят с цел да не обидят човека срещу тях.Но аз лично не толерирам двуличното държание.

А кой е казал , че се усмихваме на мухльовци ?  Ако наистина закъсаме ще чакаме и мухльовците ....
А ти сигурно още не си готова за това.... или наистина не виждаш дребните  сигнали .....щото те мухльовците от  сигнали не разбират - те  са директно  с тежката  артилерия!

 
Не можах да се въздържа. Ще помоля съпругът ми да ми направи услуга тази вечер, че 5 месеца хич никакъв го няма. Няма друга , пие хапчета за високо кръвно, имат си и странични ефекти
Това извън вашата тема

Аз нямам тоя проблем сега, но я ме питайте какво ми беше преди 4 месеца!?

Ох, като отворихте приказка за ''мухльовци" аз да споделя, че сега имам флирт с 2-3 -нищо сериозно, просто ухажване...
Единият е един неардерталец...имам чувството , че ако има как ще ме грабне под мишница и беж в пещерата....
Другият е един напорист- и той раведен- има деца- ама пък му личи , че аз съм "първата срещната " за него( след развода), и бърза да ме гепи, че нали съм свястна жена, пък съм и хубавка... .
 За ни един от двамата не изглеждам отчаяна, понеже не ме привличат кой знае колко и съм доста завоалирана с тях- знам, че да направя ''щрак'' и са мои - та дори и за ''една нощ''
ама третият гУсподин....така ме действа...толкова жега ми дава-такава дистанция, че 100% в неговите очи съм чиста проба "отчаяна" съпруга.
Та мисълта ми е...хората ни приемата така, както се държим...
ние се държим с хората, така, както ни провокират да се държим...И не знам колко е по темата възкицанието, което ще напиша, но:
"Господи, защо най-труднодостъпните мъже са най-желани....."

Може би точно това ги прави желани - труднодостъпността им.

zdraveite,boje vav vseki edin va6 post vijdam ne6ta koito sami poznati i sam minala ot tam,a i vse o6te mi se sly4vat.nie sas saprygt mi sme razdeleni ot okolo godina i polovina,sega ni predstoi razvod po vzaimno saglasie.no navlecite ne se otkazvat da dosajdat,bolo jeneni ili ne.
vse te sajelqvat ako mogat da pomognat s ne6to vinagi sa na liniq,no vsi4ki o4akvat da im se otblagodari6.xaxaxa.golemi sa idioti.nie sme mai silniqt pol be4e,a te..... :ooooh:nqmam dymi.gore glavata na vsi4ki,nie mojem i sami-a 6to se otnasq do sexsa,6te my doide vremeto,vse 6te se nameri nqkoi koito da e mil,da ni napravi pone malko 6tastlivi,akoi znae moje i da e za po dalgo.  

Моля те, в бъдеще време пиши на кирилица, ужасно трудно се чете така!

И това съм го чувала.Но бас ловя,че ако им звънна в 3 часа посред нощ и кажа че имаме проблем с детето ще си измислят причина да не се отзовът.Тия са ми пределно ясни

Днес се чувствам типична "отчаяна съпруга"
Цял ден се тъпча с шоколад и слушам балади... 

Недей така бе жена.горе главата.Надявам се поне да ти е олекнало малко!

Спри баладите и наблегни на шоколада!

Чувствам се напълно нормална, не виждам причина да съм отчаяна.

Ardea alba, хайде към шоколадчето да прибаваим и това http://www.vbox7.com/play:7c53fc2d та картинката да е пълна 

  НЕ С ЛОШОТО, ДЕ.... 
Обожавам руски песени....
Но сега ако напълнея от шололада, ти ще си виновна

Ще върна жеста с нещо БГ и прекрасно:

http://vbox7.com/play:0161247a

нещо, което отразява голяма част от нас-тези, които не сме спрели да вярваме, че отчаянието няма да ни победи.

съжалявам,вече на кирилица ,става по бавно,но щего разчитате.