Няма проблем, но няма и бебе.....

Rafaella Izza :    Можете да поискате второ мнение в друга клиника по стерилитет?
Какви изследвания сте пускали? Мъжът ти изследвал ли се е ? 2 години са много време и проблем
трябва да има, просто не сте го открили още.
Аз ти препоръчвам консултация с друг лекар 

 Ами, първо направихме спермограма на съпруга ми. Резултатите бяха добри. След като изключиха вероятността за стерилитет по вина на мъжа, започнаха с моите изследвания - хламидии ( отрицателен), проходимост на тръбите ( проходими са ), изследване на хормони - всичко е наред. Направи ми впечатление , обаче, че аз напомнях на лекуващия ме гинеколог за някои изследвания. Имам фамилна обремененост на щитовидна жлеза и помолих за направление при ендокринолог. Резултатите и там бяха добри. Чудя се , дали да не повторим спермограмата в друга лаборатория, защото лекаря изказа съмнение в точността и прецизността на изследването на първата лаборатория. Но в крайна сметка ми каза ''Ако искате повторете, ако не искате - не повтаряйте! ''  Тъй като лекарите едни други не си вярват в преценките и ме караха да се чувствам много объркана на моменти , отричат едни лаборатории и искат повторение в други; това, че напомням сама за някои изследвания... ме смущава и се опасявам, че не им се доверявам много.
 Две години наистина са много. Емоционално вече се чувствам изхабена. Това също ми се отразява. Съветват ме да не мисля за това, да правя секс  за удоволствие, а не с цел бебе, но как да си заповядам да не мисля, как? Всички около мен или са бременни, или с малки деца, а аз чакам ли, чакам... Както споменах и по горе, има и много нетактични хора, които не си мерят приказките и ме нараняват още повече.
 Имам една бременност миналата година, за жалост неуспешна - кухо яйце. И от тогава - нищо! Някой може ли да ми каже има ли пропуск в изследванията ми и какво още мога да направя? Лекарското "Чакай" не ми върши работа. А и щом трябваше аз да напомням, възможно е да са пропуснали нещо важно , но от значение за мен.

Не съм чак толкова запозната, но мисля, че в Проблемното могат да ти помогнат повече...
аз не съм пускала изследвания за стерилитет. Но нещата, които ми казваш за отношението.

''Ако искате повторете, ако не искате - не повтаряйте! '
 
Просто не мога да го повярвам....

 Благодаря rainy... ! И това, че ми отговаряш е помощ за мен. Имах нужда да споделя. Пред близки хора не мога вече.

Тук можеш да споделяш каквото и колко си искаш 

А защо просто не теглиш една майна на всичко? Спри да следиш овулации, спрете да се изследвате... Дай си свобода на мислите и спокойствие. Занимай се с нещо друго, което те поглъща, правете секс, но не за бебе, обичайте се. Отидете на почивка, истинска, смени си работата, намери си ново хоби... Потърси какво ти трови живота. Промени го! Не поддържай отношения с нетактични и груби хора. Радвай се за приятелите си, че имат деца, вместо да се натъжаваш, че ти нямаш. Промени си мислите някак. Не е лесно, знам го. И съвети е лесно да се дават.

Потърси къде е истинския проблем. Болките на тялото идват от болки в мислите. Това, че изследванията не откриват проблем според мен е хубаво. Проблема, ако въобще е нужно да бъде наричан така, може да е психологически. Не се стреми към бебе на всяка цена, това може да ти пречи. Ревизирай желанията си, ревизирай приоритетите си. Ревизирайте начина си на хранене. Помислете си, поговорете си, защо толкова много искате дете. Говорете един с друг за болките си. Бебе се прави от двама. Достатъчно е единия да не го иска истински, да има някакви съмнения, за да не се получава. Не го превръщайте във фиксидея. Ако вече е такава, променете го. Не се обвинявайте.
 
Предната неуспешна бременност може също да е пречка. Дълбоко подсъзнателно или съвсем съзнателно да се плашиш, че може да се повтори. Говори с терапевт. Аборта си е тежка травма. Може да не си се отърсила съвсем от нея.

Искрено ти желая нещата да се наредят и да си имате детенце!    

Рафаела, аз чакам трета година за второ детенце.
Никога не съм имала никави проблеми нито с цикъла, нито гинекологични.
И все пак миналата година правихме и спремограма, и хормонални изследвания и хидротубация.
Всичко е нормално, но бебчето го няма.Аз се старая да съм спокойна и все още успявам.
Дано скоро търпението ни се възнагради с така чаканите две чертички
Желая ти успех!

 Благодаря ви, много!
Lady, да ти кажа, теглих майни    Започнах да карам колело, излизам по често и зарязах малко домакинските си задължения. Даже вече ходихме семейно на почивка за седмица. Отрази ми се добре, каня гости. Накупих си дрешки, не скъпи, но радващи ме, но като настъпи времето около овулацията ми и пак започвам... т.е, откачам. Мъжът ми се опитва да ме разсейва. Измисля какви ли не щуротии за да ми отвлича вниманието, душичката , но колкото и да се старая да не мисля, човърка ме от вътре, яде ме. Говорим със съпруга, говорим. И той страда, иска да си имаме вече дете,  но явно ще се чака. Изследванията ми са скорошни. Ако не се получи до края на годината, пак тръгвам по тежкият път, пък каквото сабя покаже.
 Сливница, благодаря ти  

И аз на теб!   

Спокойно, Рафаела.И вие ще си имате детенце. Щом няма проблем, значи е въпрос на време.Ние нашето го чакахме 4 години, забременях когато най-малко очаквах.А бяхме решили вече да ходим по клиники и да правим изследвания.Дано и вас скоро ви споходи това щастие.

Направила си първата крачка, това не е малко. Бих се изненадала, ако от раз спреш да мислиш за това. Но може би си тръгнала по правилния път. Само може би не е добре да си поставяш срокове, това ще те затормози допълнително. И колкото повече приближава крайния срок, толкова повече ще ти тежи. Това според мен е едно от нещата, които не трябва да плануваме, а да оставим просто да се случи!  

Това,че сте започнали с излседванията,е чудесно!Спермограмата обаче е реална само, ако е направена в клиника по стерилитет,и то разширена,по Крюгер!На всяко друго място спермограмите са нереални и обикновено показват шампионски резултати,които дори в учебниците ги няма."Няма проблем,но няма и бебе" е изречение,което абсолютно не отговаря на истината.Щом няма бебе след 2 години проблем има,просто трябва да го откриете.За съжаление нещата ,които сте изследвали,са само малка част от набора изследвания,които трябва да се пуснат.Запишете си час в клиника по стерилитет,това е съветът ми.Още след 6 месечни редовни опити при нас ме загложди съмнението,че има проблем,и наистина имаше за съжаление.Не позволявайте изрази от типа "повече търпение" да ви отклоняват от изясняване на проблема.Понякога наистина една двойка не предприема нищо след години опити и изведнъж жената забремянава,но това не означава,че не съществува проблем,а се нарича просто късмет.Освен това всички неоткрити здравословни проблеми,включително тези,късаещи забременяването,с годините се задълбочават и може да осложнят още повече правенето на всяко следващо бебе,дори да приемем,че веднъж збаременяваме се е получило.Търсете причината и ще я откриете.Успех

напълно подкрепям  buena esperanza , ковек трябва да е активен, не можем да 4акаме просто да се слу4и, като минат нормалните статисти4ески срокове, няма какво да 4ака6, налъмите не цъфтят....... и аz съм от теzи които от няколко дни тръгнаха по лекари....месеzи наред ми идва6е като по 4асовник и иzведнъж спря, пия хап4ета иzписани ми от иzвестен пловдивски гениколог , но не6то в мен кре6ти, 4е всъстност сме zа спеzиалиzирана клиника, на мен спеzиално ми е трудно да приема 4е съм от проблемните, аz която никога не съм се zамисляла, аz която винаги съм успявала , но ето 4е сега седя, мисля и zнам 4е трябва и 6те направя не6то, zа6тото ина4е рискувам мъжа си, 6тастието си и мен самата .....така 4е неzнам дали има смисъл да 4ака6 с поставени срокове, дали сте е до нова година или до неzнам си кога, по добре деистваи, 4акането явно не помага......а това 4е вси4ки са бременни или с деzа, ами да това и в на6та махала е така , само 4е аz не искам да се радвам на 4уждите деzа, а искам да се радвам 4е съм маика, всъстност не понасям деzа които не оби4ам (а това zасега са само племениzите ми) и мраzя когато съм се оговорила zа кафе а приятелките ми престигат с бебетата и трябва следобяда ми да се върти около тях, но мисля 4е  е нормално, хора всякакви

Успокой психиката и нека бебето да не ти става фикс идея......
Потърсете второ мнение при специалист.
Оставе за месец термометъра и тестовете за овулация........
Може и да стане този път 

Абсолютно съгласна съм с написаното от buena esperanza. Решението е да се обърнете към реномирана клиника по стерилитет и там да направите целия набор от изследвания  Лоша спермограма, запушени тръби, хормонални нарушения не са единствените причини за незабременяване...

За пример - моя приятелка не можеше да забременее цели 4 години. Всички изследвания и доктори бяха единодушни, че проблем няма. На четвъртата година й писна и отиде в клиника по стерилитет и се оказа, че имунната й система е толкова силна, че убива спермитата преди да се докопат до яйцеклетката. Не знам през какво лечение премина, но сега е бременна в 4-ти месец... Така че... никакво отказване и никакво отчайване! Трудно е, досадно е, изтощително е... но в момента, в който видиш двете чертички, ще знаеш, че борбата си е струвала 

А каква ирония е това - да си толкова силен и имунната ти система да не допуска "чуждите" клетки. Понякога мисля, че в стремежа си да сме все силни и справящи се блокираме женствеността си и най-първичното в нас, което ни прави зачеващи, раждащи, посвещаващи се на рожбите си. Успех ти желая 

Разширена спермограма с тест за преживяемост в клиника по стерилитет. Имунологични и генетични изследвания - също в такава клиника. Време е вече за по-сериозни изследвания. Излишното отлагане ще опъне още повече нервите ти - личен опит. Успех!

Много обичам, когато някоя загрижена женица с две деца се изтъпани и започне да дава мъдри съвети! "Успокой се, спри да следиш...спри изследвания...правете секс за бебе"  
Хора, давате ли си сметка, че не помагате по този начин, напротив?! Ако момичето има проблем, но реши да послуша такъв съвет и след още две години се окаже пак на същото място, вие ли ще и бършете сълзите? Вие ли ще и върнете изгубеното време и нерви? Вие, уважаеми, ще си гледате децата и дори няма да си спомняте за "умния" съвет, даден някога в този форум!
Знаете ли, какъв процент стерилитет се дължи на психологически фактор? По-малък, от 5%. Нормално е всеки да изключи първо 95-те%, а не автоматично да се причислява към 5-те, нали?
Ама понякога трябва и да се помисли, не само да си чешем пръстите!

Бях в АГ-болница Варна, в Катедрата по инвитро при Е. Ковачев и той ми прави изследването на тръбите. Но никои не ми спомена за генетични и имунологични изследвания. Аз си мислех, че там се изследват причините за стерилитета при двойките или има друга във Варна? Към д-р Ковачев ме насочи гинекологът, при когото се лекувах.
 Решена съм да повторим спермограмата в АГ- болница. Въпросът е как да си уредя генетичните и имунологични изследвания. И без това ме изкарват луда, че без нищо съм се притеснявала    .
 Знаех си аз, че не всичко са ми изследвали! Благодаря, момичета!   

Rafaella Izza не знам кой може да те нарича луда, за това че искаш откриеш къде е проблема, който пречи да забременееш и .....
две години не са малко. така че наистина започни всичко отново, но довърши всичко докрай (направи всички изследвания), както някои са те посъветвали. няма нищо по хубаво по естествен път да забременееш, но щом не става до сега значи има някакъв проблем. намерете го и го излекувайте. колкото по скоро толкова по добре. годините си минават, проблемите стават все по трудно за лекуване, а от собствен опит знам че не е никак лесно да гледаш как другите са изпълнени с радостта да имат дете/деца.
аз съм майка на две палави момчета (вижда се в подписа ми), но също така искам още едно (вече 1год опитваме и нищо) и ти пожелавам от все сърце в най скоро време да се наслаждаваш на едно, две , а защо не и на три дечица
успех

Същия случай беше при нас повече от 2 години, от психиката е. Понякога просто друга причина няма, колкото и неприемливо да ни се струва. Бях толкова фиксирана, а и като започна хормоналната стимулация почти обсебена от бебеправенето. Опитай се да вземеш дистанция и не мисли за месец- два за секс, овулация и бебе. При нас се получи точно тогава, когато ми писна и се отказах категорично от още едно дете.
Вземи си почивка и изпусни парата. 

Според мен първо си направи пълната програма изследвания както те посъветваха по-нагоре.Ако пак ви кажат,че всичко е наред и да си чакате,тогава остави то просто да се случи.А ако ви намерят някакъв проблем се лекувайте.Но изследванията според мен са задължителни,ако не друго - поне мисълта,че ви има нещо няма да те гложди.Успех и като Чудото стане да ни се похвалиш   Всичко става с упорство,вяра и търпение!

rila11 ние сме 13 год заедно. Никога не съм била обсебена от БТ, тестове за ову и т.н. Е, преди 5 год разбрахме, че не е от психиката ми, нито от а мъжа ми.

Оказа се, че сме развили стерилитет с мъжки фактор и то това се разбра след 2 години лечение и 5 лекаря.

Момичета не давайте така прибързани решения - от психиката е. Всеки мечета да гушне своята рожба. Дори и по естествен път да стане, нищо не пречи да се направят някои основни изследвания.

Успех на всички.

Здравей и от мен. Аз съм на 33 и все още не съм станала майка - нещо ,което е най-голямата ми мечта. И при мен няма открита причина за незабременяването. Имах връзка преди време, по време на която бебето не ставаше около 5 години. Сега имам друга връзка и пак не става от 6 месеца . Никога не съм забременявала ,въпреки,че имам правени същите изследвания ,като теб - за проходимост на тръбите ,хормони, хламидия .. Спермограмата беше ОК тогава ,сега не сме правили..И на мен ми казват същото  - "би трябвало да стане"  Дори доц. Маркова от Майчин дом , Варна вдигна рамене и го каза.. Гледам да не се вманиячавам ,но само ние си знаем какво ни е.. Като видя бебе и ми идва да ревна ,а приятелките ми все ме питат и подпитвам и само ровят в раната.. Истината е,че на който не му е дошло до главата по никакъв начин не може да почувства колко много боли..
А сега моят съвет - момичетата са ти писали вече ,но все пак. Повторете спермограмата и може би е добре да опитате от по-леките процедури по изкуствено оплождане /инсеминация/ .. Това е и моят план всъщност.. ще се борим .. няма как 

Рафаела, не беше толкова отдавна времето, когато бях на твоето място. Разбирам те напълно как се чувстваш.   Зная, че няма начин просто така да спреш да мислиш за бебе. Зная, че няма начин да не страдаш при всеки М.
Истината е, че бебето  се получава тогава, когато му е времето. Никой не знае кога е това. При едни се получава веднага, при други минават години. Разбира се, би било неразумно да изключим напълно вероятността да е налице някаква пречка за забременяване. Самият факт обаче, че вече си имала една бременност, пък макар и неуспешна, говори, че по-скоро проблем няма.

При нас се получи точно в края на втората година бебеправене.   Излишно е да ти казвам как се чувствах. През това време бяхме направили само спермограма и то в обикновена лаборатория и аз си бях пуснала едни хормони - някои от които с лоши стойности. Естествено и няколко прегледа при гинеколог. В града ни няма специализирана клиника по стерилитет и ми представляваше известна пречка да посетя такава - трябваше да остъствам от работа, да пътувам и т.н. Изминаха няколко месеца подред, през които се каних да си пусна повторни изследвания. Междувременно планирахме почивка в чужбина и може би това ми отвлече до известна степен вниманието. В действителност се оказах бременна точно в момента, в който бях престанала постоянно да го мисля. Колкото и банално да звучи. Просто чаках да ми дойде М и да отивам да си карам плажа в Египет, но се оказа, че заминах бременна. Така и не стигнах до повторните изследвания.

Съветвам те да си дадеш малка почивка от лекари, изследвания и т.н. Скоро ще му дойде времето и на вашето бебенце. Ще видиш!  

Желая ти от сърце съвсем скоро нещата при теб да се получат!    

Напротив!Точно този факт навежда към евентуален проблем.

Защо не си запишеш час при д-р Александров? Той е специалист по репродуктивно здраве, достатъчно хвален от повечето момичета в Проблемното. Пуснете при него разширена спермограма.
За имунологичните и генетичните изследвания - със сигурност се правят в Плевен и София. За Варна - не зная. Попитай тук:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=362771.0

Wish,
същите неща мога да кажа и за теб. 

Нещата се получават с много търпение, вяра, инат и постоянство. Когато човек е последователен и упорит, няма непреодолими пречки.
Успех и на двете ви!

Да , Д-р Александров е човекът според мен. Аз вече говорих с него. Обадих му се още на третия месец от неуспешните опити с молба за преглед. Той ми каза да изчакам още 7-8 месеца и тогава да го потърся пак ако не сме успели. Така,че мисля Септември да се кандидатирам за негова пациентка. Незнам защо ,но лично аз нямам никаква надежда ,че ще стане по естествен път. Хванала съм някакъв "мазол на надеждата" .. Знам ,че трябва да вярвам ,но нямам сили вече .. 

Rafaella Izza, искрено ви желая успех в бебеправенето!   
Непрофесионалните ми съвети може и да не лекуват стерилитет, но определено помагат на нервите!     

Hope, не бъди ненужно груба, ако обичаш!  Пък имам ли деца, нямам ли, как съм се сдобила с тях, какво ми е струвало, колко съм услужлива и прочие факти от живота ми нямат абсолютно никакво отношение! Мисля, че това все още е форум, а не клиника по стерилитет, така че не виждам проблем да си давам тъпите съвети. Еле пък никого не съм вързала да ме слуша или да ми ги харесва и да ми ръкопляска за тях! Всеки има глава на раменете си (надявам се) и може сам да си прецени какво да прави и дали да слуша или не нечии съвети.

Wish~ при 5 месеца опити да се обезверяваш е меко казано абсурдно.Повечето лекари дават срок от 1 година,но ако опитите не са били супер целенасочени.Ако обаче се следи овулация,срока е 6 месеца.Има много време преди да се зароди дори лека обезвереност.Не започвайте опитите за бебе с тотална липса на надежда

Благодаря за мнението ,Аня,но ако прочетеш малко по нагоре съм писала ,че това е "втора серия" за мен. В предишната ми връзка имам 5 години безуспешни опити без открита причина. Така,че колкото рев съм изревала и каквото ми е минало през главата само аз си знам .
Верно е ,че 5 месеца са нищо ,но подсъзнателно се презастраховам ,защото ако трябва пак да мина по тоя път незнам дали ще издържа. 
Желая успех на всички момичета във форума ! И дано не чакаме още дълго ... 

Аз също имах 3-годишна връзка, от която повече от година опити да забременея. Ходих, веднъж на гинеколог, който само ме прегледа, каза че всечико изглежда много добре, не съм пускала хормони...и ми каза да наблягаме около средата на цикъла ми с бебеправенето. Следвах този съвет няколко месеца, но пак не стана. Разделихме се с предишния ми приятел, сега съм вече омъжена жена, правим опити от повече от 1 година, и нищо не се получава. пак ходих на гинеколог, но не ми обърнаха много внимание. Казаха да меря БТ 3 месеца и пак да отида при нея. Хормони не иска да ми пусне, защото се плащали и някакви такива...  Не знам какво общо има това, дали го каза, защото бях с направление, не знам, но ми прозвуча много глупаво. Вече 6-7 месеца меря БТ, изглежда че имам О, но защо не се получава не знам.... Уж съм спокойна, уж не мисля за това, но пак....

bebe26 , направи си първо време хормонални изследвания, провери  проходимостта на тръбите и спермограма в клиника по стерилитет.

Има една много стара приказка - " ЩОМ ВЕДНЪЖ Е ТЕКЛО - ПАК ЩЕ ТЕЧЕ".
Имаш една бременност - за жалост кухо яйце , но все пак имаш .
Нека това ти бъде спасителната сламка .
Горе главата - Пак ще стане!

Здравейте,
ние също бяхме така -нямаше проблем , а и бебе нямаше. след повече от година бебеправене отидохме в клиника по стерилитет -направиме си всички изследвания и всичко наред. Благодаря много на доктора , който ми каза да изчакме още половин година и ако тогава нишо не стане да отидем пак за да пускаме допълнотелни - имунологични и генетични изследвания. За наше голямо щастие аз забременях същия месец -дали от успокоение  или просто така се  случи незнам.... но тази година и нещо ми беше много трудна и аз бях вманиачена в тестове , овулции ..
Косата ми побеля за тази година -просто страхотно напрежение преживях. За това имам един съвет към всички вас-вървете в специаизирани клиники за стерилитет, където да си правите изследванията .Зарежете не ми даде направление , не иска да ме прати при ....Успех на всички

Косата ми побеля за тази година -просто страхотно напрежение преживях

От напрежение, свързано с това, че бебето не идва ли ти побеля косата или си имала и други неприятности? Радвам се, сте успели в "бебешката рулетка", както се казва 

При мен минаха точно две години преди да забременея, след като започнахме да правим опити с мъжа ми да имаме бебе. Обаче нито съм си правила изследвания, нищо. Все си казвах то и без това има време, не сме готови и т.н. Стараех се да не психясвам на тази тема, защото знам, че и това пречи.
Първата ми бременност завърши със спонтанен аборт. Веднага след това забременях отново. Сега вече имам две деца.
Така че смело и не се притеснявай прекалено.

Здравейте, вече 5 години правим бебе, но не се получава. В две различни клиники сме направили абсолютно всички нужни изследвания и се установи, че проблеми няма. Три неуспешни инсеминации, в момента чакам да видя какво е станало след четвъртата и много се надявам
Нито за миг не съм загубила надежда, че ще се получи! Не губете надежда и вие!

И при мен беше така, но не 2, а цели 3г. и половина, включително една неуспешна бременност. Бебеправихме хаотично и изнервящо. Мъж ми отказваше да признае, че има проблем, твърдеше, че правим малко секс (типично!). Бях адски депресирана, отношенията ни не бяха цветущи на моменти, работата ми беше силно стресираща, изнервяща, спонтанния аборт изживях много тежко.
В един момент се взех в ръце. Стартирах с мъж ми бизнес, основан на общото ни хоби, което ни сплоти. Напуснах сигурната си работа в офис и се хвърлих в това налудничаво начинание, което сбъдваше детските ми мечти. Успокоих се.
Накрая все пак поставих въпроса на гинеколога ми. Той пусна изследване за спермограма - отлична, измери с ехограф кога имам овулация и каза, че ако до 3 месеца не забременея - почва да ме изследва. На втория месец бях бременна!
Следващите два пъти забременях от абсолютен раз! А вече съм на 36 години.
Това е моят случай. Съвети не мога да давам. Това е едно ярко доказателство за психологическия фактор при забременяването.
Желая ти успех!

Здравейте и от мен,ние бебеправихме 2 години,не стигнах до изследвания,все отлагах защото ме беше страх ,постоянно четях тази часа на форума и си мислех боже какво ни има ,преместихме се в нова квартира и си взехме кученце,спрях да чета  и да мисля просто се уморих,вниманието и мислите ми се насочиха към малкото рошаво кутренце даже си му викам "маме" ..и чудото стана  във втория месец съм...сега други мисли са ми в главата но съм си обещала да мисля позитивно.Успех на всички който чакат 2-те чертички 



П.П Моя приятелка си взе зайче ей така за утеха ,че нямаха и те детенце и след няколко месеца забременя,сега има сладко момченце.

 На пълно подкрепям,като знам как правихме секс под схема ,даже и дане ни се правеше 

Здравейте и от мен- и на мен тази фраза ми звучи добпе позната. имах аборт със задържане миналия септември и от декември се мъчим- всеки месец измервания на овулация, планиране на дни - секс през ден и тн...и всек имесец разочарование и сълзи. не знам как да следвам съвета - не мисли за това- е как да не го мисля като това ми е най-съкровеното желание, а и без участие от наша страна просто няма как да стане!
вчера правих тест- отрицателен, за съжаление - вески месец уж имам овулация, пък не става. сега сде готвим август за море, но направо ме е страх да отида- миналия път на бебето му спря сърцето в десетата седмица,точно на морето. но тогава бях забременяла първия месец като почнахме да опитваме....
много ми е мъчно днес. а и хората около мен не ме разбират- вживявала съм се, прекалявам и т. да, знам, сигуно съм писнала до болка на тия около мен, но ....добре ,че сте вие, момичета!!!!

_Hope_ доста грубо.
Според мен също напрежението и стреса играят огромна роля .   

Следиш ме по темите ли, драга? Личното ти отношение прозира отдалеч.   
Изказах мнението си по темата. Онези, който са се вживяли в ролята на щрауси, просто да подминават постовете ми и да се съсредоточат върху елиминиране на стреса.

  Кои теми? с теб сме се засичали до сега само в една тема. И да , там също изказването ти беше извънредно грубо.

sako_ksana,
очевидно не си запозната, но във форума чувствата се изказват на ЛС /лично съобщение/. Добре би било да спазваш правилата и, ако случайно пак се втрещиш от мой пост, излей си мъката на ЛС.  
Изказа ми, груб или не, определено не е предмет на темата! Хайде, със здраве!

именно с това правило наистина не съм запозната и ще те помоля да го цитираш, защото не успях да го открия с функцията за търсене. Но пък открих други правила , според които не трябва потребителите да бъдат наричани обидно ... например хора смятащи стреса за вреден - "щтрауси" . Моля те да спазваш правилата на форума все пак