От няколко дена насам ми се върти един въпрос, а именное какво би ви накарало да се върнете в България? Най-вече питам тези, които живеят с чужденец......
- Публикувана: 29 авг. 2005, 13:56 ч.
- Последно мнение: 30 авг. 2005, 10:02 ч.
Какво би ви накарало........?
Ако месечният доход там беше достатьчен за издрьжка на семейството ми,на родителите ми в БГ и за някакви спестявания,ако имаше по-голяма сигурност в утрешния ден за бьдещите ми деца,ако улиците и пьтищата не бяха разбити и можехме да си караме возилата нормално,ако хората там биха могли да бьдат по-честни спрямо чужденеца,а не опитвайки се почти винаги да го прецакат.Ако майка ми е болна/недай си боже/ и не иска да напусне БГ....и се наложи аз да се грижа за нея там.
Ние сме обсьждали вьпроса за врьщане и установаване в БГ,но засега това не е по-добрият и по-рентабилен вариант.
Ние сме обсьждали вьпроса за врьщане и установаване в БГ,но засега това не е по-добрият и по-рентабилен вариант.
Прекалено много се разглезих от взаимоотношенията между хората тук, от реда и чистотата която има и се поддържа, да не говорим че мъжа ми не познава друго и не може да приеме все още парадоксите на страната ни, за да искам да се върна в България за постоянно
Аз се изнервих за 5 седмици зимата, пък не знам ако е за по дълго .....
Децата засега нямат проблем, ама щерката почнала да задава разни неудобни въпроси и карала баба си да се изчервява. Чуди се милата защо тя като поздрави другите не и отговарят, защо колите не спират на пешеходна пътека или се хвърля болука по улицата.
Милата , първа боклукчийка ходела да събира хартийките и празните шишета по улицата да ги хвърля в коша.
Майка ми се чудела къде да се скрие от срам, че е толкова възпитана
Когато няма да се налага да се крием че сме добре възпитани в собствената си страна може и да се замисля, но дотогава ще си налягам парцалките тук
Аз се изнервих за 5 седмици зимата, пък не знам ако е за по дълго .....
Децата засега нямат проблем, ама щерката почнала да задава разни неудобни въпроси и карала баба си да се изчервява. Чуди се милата защо тя като поздрави другите не и отговарят, защо колите не спират на пешеходна пътека или се хвърля болука по улицата.
Милата , първа боклукчийка ходела да събира хартийките и празните шишета по улицата да ги хвърля в коша.
Майка ми се чудела къде да се скрие от срам, че е толкова възпитана
Когато няма да се налага да се крием че сме добре възпитани в собствената си страна може и да се замисля, но дотогава ще си налягам парцалките тук
......от реда и чистотата която има и се поддържа, да не говорим че мъжа ми не познава друго и не може да приеме все още парадоксите на страната ни, за да искам да се върна в България за постоянно
В неделя ходихме до Немско за малко,до Велбьрт,близо е до Кьолн.Там имахме 1 час свободно време и решихме да се разходим до градският в близост парк.Беше много приятно-комбинация между парк и зоопарк.По едно време гледам аз някакво разрушено "нещо"/подобно на пейка,направена като от черен мрамор/.Не мога да го опиша какво представлява и за какво служи,но е било построено от Общината и в последствие разрушено от някой хулиган.Та точно до него,имаше табелка "Ако някой знае кой са вандалите,разрушили този обект....наградата за информатора е 1000 евро"
.Ето тези неща не могат да се случат в БГ,грижата за имуществото,за природата,за общото,а не само за егоистичното - "На мен да ми е добре,па на Вуте да му е зле" или "Моя двор да е прекопан,пьк чуждата градинка кучетата да я пикаят"...
Аз не съм омъжена за чужденец, но вече замисляме "завръщане" в Родината 
...тук е по устроено и подредено, но за сега всичко ме влече натам.Няма да си затварям пътя за обратно, понеже нищо не се знае...живот
Всеки сам си избира пътя, по който да върви, и ако не му харесва - сменя посоката
Късмет ти желая
...тук е по устроено и подредено, но за сега всичко ме влече натам.Няма да си затварям пътя за обратно, понеже нищо не се знае...живот
Всеки сам си избира пътя, по който да върви, и ако не му харесва - сменя посоката
Късмет ти желая
няма нужда да ме карат,само мъжа ми да се навие и сме там 
никога не съм имала нагласата,че завинаги ще остана тук. разбира се, като си помисля,че той там трудно ще се адаптира ако се изобщо ми спада малко ентусиазма. но пък има вероятност догодина това да стане,ако не завинаги то за 2 години поне и тогава ще ви кажа как е 
а и както е казала Дидката ,ако не става се връщаме. абе не ме свърта мене на едно място...
никога не съм имала нагласата,че завинаги ще остана тук. разбира се, като си помисля,че той там трудно ще се адаптира ако се изобщо ми спада малко ентусиазма. но пък има вероятност догодина това да стане,ако не завинаги то за 2 години поне и тогава ще ви кажа как е а и както е казала Дидката ,ако не става се връщаме. абе не ме свърта мене на едно място...
Мисля че ако по някакъв начин живота ме раздели с мъжа ми, бих се върнала в БГ защото тогава тук нищо не би ми останало. Не знам дали бих могла да се справя без него а и не знам дали бих искала...
А ако имаш деца? Пак ли би мислила така и къде ще ги заведеш-там или в БЪлгария?
Бихме се върнали, ако заплатите ни иса достатъчни, за да вивеем прилично, ако бюрокрация престане да бъде толкова безумна, ако лекарите си вършат работата, ако сверата на обслужването се държи подобаващо с клиентите, ако образователната система се подобри има и други, ако...Моето семейство и приятели не бяха достатчен мотив, за да останем. Не мисля, че това, че ми липсват би могло да бъде моив да се върнем 
Фиди, браво на детенцето ти 
Няма какво да се срамува майка ти. Напротив би трябвало да е горда с чудесната си внучка 
Чуди се милата защо тя като поздрави другите не и отговарят, защо колите не спират на пешеходна пътека или се хвърля болука по улицата.
Милата , първа боклукчийка ходела да събира хартийките и празните шишета по улицата да ги хвърля в коша.
Майка ми се чудела къде да се скрие от срам, че е толкова възпитанa
Милата , първа боклукчийка ходела да събира хартийките и празните шишета по улицата да ги хвърля в коша.
Майка ми се чудела къде да се скрие от срам, че е толкова възпитанa
Няма какво да се срамува майка ти. Напротив би трябвало да е горда с чудесната си внучка 
(децата ни също). Но нищо, никога не се знае. 
Тук има един лаф " Никога не казвай никога " , но мисля , 4е докато сме заедно с мъжа ми а и дори и да остана сама някой ден ( да не дава Господ 
), на фона на последните ми преживявания в Родината не бих се върнала за постоянно
Вярно е,4е вси4ките ми близки са там и ме дърпа да ходя да ги виждам,но само за кратко и после беж обратно.
Струва ми се,4е не бих могла да издържа да живея отново там за постоянно
), на фона на последните ми преживявания в Родината не бих се върнала за постоянно Вярно е,4е вси4ките ми близки са там и ме дърпа да ходя да ги виждам,но само за кратко и после беж обратно.
Струва ми се,4е не бих могла да издържа да живея отново там за постоянно
Прекалено много се разглезих от взаимоотношенията между хората тук, от реда и чистотата която има и се поддържа, да не говорим че мъжа ми не познава друго и не може да приеме все още парадоксите на страната ни, за да искам да се върна в България за постоянно
Аз се изнервих за 5 седмици зимата, пък не знам ако е за по дълго .....
Децата засега нямат проблем, ама щерката почнала да задава разни неудобни въпроси и карала баба си да се изчервява. Чуди се милата защо тя като поздрави другите не и отговарят, защо колите не спират на пешеходна пътека или се хвърля болука по улицата.
Милата , първа боклукчийка ходела да събира хартийките и празните шишета по улицата да ги хвърля в коша.
Майка ми се чудела къде да се скрие от срам, че е толкова възпитана
Когато няма да се налага да се крием че сме добре възпитани в собствената си страна може и да се замисля, но дотогава ще си налягам парцалките тук
Аз се изнервих за 5 седмици зимата, пък не знам ако е за по дълго .....
Децата засега нямат проблем, ама щерката почнала да задава разни неудобни въпроси и карала баба си да се изчервява. Чуди се милата защо тя като поздрави другите не и отговарят, защо колите не спират на пешеходна пътека или се хвърля болука по улицата.
Милата , първа боклукчийка ходела да събира хартийките и празните шишета по улицата да ги хвърля в коша.
Майка ми се чудела къде да се скрие от срам, че е толкова възпитана
Когато няма да се налага да се крием че сме добре възпитани в собствената си страна може и да се замисля, но дотогава ще си налягам парцалките тук
Боже, все едно ми четеш мислите! Напълно същата история - майка ми дори ми плака по телефона, последният път когато се върнахме от там. Съседите били толкова шашнати от това, че сина ни поздравява( и напълно непознати хора, щото у наше село това е нормално), че започнали да клюкарстват, че съм се оженила за пастор и затова сме били толкова възпитани(а мъжа ми е най-обикновен компютърен програматор)! Ама какво да правиш, - докато не бях женена и не живеех в чужбина, говореха, че съм в секта, защото съм поздравявала, сега, че съм женена за пастор - явно според тях обикновен човек не може или по-точно казано - не трябва да бъде учитив!
Off: Правилно ли съм разбрала наличието на снимка на ембрио в подписа ти? Mай съм назад с материала!(Ох, колко съм завеяна, ама то цяла тема има по този хубав повод)
Честито мила 
Иначе по въпроса за връщане в БГ - мнението ми се покрива напълно с това на Небето:)
Мисля че ако по някакъв начин живота ме раздели с мъжа ми, бих се върнала в БГ защото тогава тук нищо не би ми останало. Не знам дали бих могла да се справя без него а и не знам дали бих искала...
А ако имаш деца? Пак ли би мислила така и къде ще ги заведеш-там или в БЪлгария?
Да, това са разсъжденията ми тоЧно в слуЧай когато имам деца. Сама мога да се грижа за себе си, но не съм убедена Че бих успяла и с деца без мъжа ми. Ако щеш и езика не мога да ги науЧа да говорят без него. Просто без него би ми се отворила такава празнина, която не мога да запълня сама.
Но това са едни такива тъжни размисли, надявам се никога да не изпадам в ситуация в която трябва да взимам толкова трудни решения.
Ami az v momenta prekarvam jivota si mehdu BG i France...Za da ostana za postoianno -mislia che mi triabva stabilnost i sigurnost!!!Ot strana na rabota i dobra zaplata....Vapreki che pri vsiako moe posechtenie v BG srechtam hora koito jiveiat dosta dobre i koito ne iskat da izlizat,ili da se jeniat za chujdenec...
Nie s maja mi obsajdame temata za giveene niakade drugade-i opitvame...
Nie s maja mi obsajdame temata za giveene niakade drugade-i opitvame...
... не съм мислила по въпроса, но това което наистина ме отдалечава все повече и повече от България е престъпността. ...... От няколко дена насам ми се върти един въпрос, а именное какво би ви накарало да се върнете в България? Най-вече питам тези, които живеят с чужденец......
Преди време бих казала: ако взимах толкова, колкото и тука. Все пак, повечето сме емигрирали по материални причини. Логично е и да се върнем, ако първоначалната причина изчезне.
Сега, обаче, когато свикнах тука, бих казала: НИЩО не би могло да ме върне в България ДА ЖИВЕЯ. И причината не е материална, а българският манталитет като цяло. Не казвам, че в Малта е рай, но тука, като туристическа страна, срещнах толкова много различни националности, е, като нашия роден манталитет няма никъде. Не бих се пожертвала да се върна отново в Бг само заради това.
Не съм емигрирала от България по икономически причини. Беше ми тясно, в един момент се усетих в малка страна с ограничени възможности. В момента усещането че живея в голяма страна и че боравя в ежедневието си със световно разбираем език ми създава чувство за свобода и комфорт. Ще се върна в Българиа ако нямам чувството за териториални граници. Например под формата на професионалист или консултант на свободна практика, който живee в България, но работи не само за България. Докато пораснат децата, се надявам ще смогна да си изтъка тази черга 
Трудно....свиква се на отношениа по - цивилизовани , на 4истота , на ред , да сигурност , на ниво на живот .....вси4ко това ако го имаше в БГ може би бихме се замислили.....но пак не зна4и нищо.....мъжът си тежи на мастото когато е в собсвена територия, защото той е глава на семейството все пак.
...какво би ви накарало да се върнете в България?
Вярвям, че най-краткия отговор е : всичко онова, което ни задържа в чужбина. Списъка, разбира се, е дълъг и силно индивидуален... За мен лично, след 14 годишна емиграция, отговорът е и още по-кратък - нищо!!!