...или как и този път не пожелаха да направят детето ми българ4е. 
Малко предистория:
одисеята запо4ва преди около година ,когато реШавам,4е е крайно време да узаконя пред българските власти раждането ( слу4ило се в Италия ) на дъЩеря ми ,българ4е по произход според Конституцията,бидейки аз и българска гражданка.
Отивам в обЩината по местоживеене ,казват ми какво е необходимо и аз бегом в Италия да оправям документи.
Правя си извле4ение от акта за раждане като под4ертавам,4е е за 4ужбина . Апостилирам го и го праЩам в Бг за превод и легализация.
Майка ми го взима и отива да Щурмува служба ЕСГРАОН на Леге 6 ( действието се развива в София ).Оказва се ,4е документите са,цитирам "перфектни,само дето пълномоЩното ви Госпожо е генерално пък то трябва да се направи друго ,специално за слу4ая".
Добре,минава известно време и аз хврък до Рим,посолството,за нов паспорт и заветното пълномоЩно.Обяснявам за какво ми трябва " Няма проблеми,ето ви бланка,дайте 7,50 евро"
и аз доволна и Щастлива литвам обратно към Милано със заветния лист хартия в ръце. След няколко седмици пълномоЩното хваЩа самолета за София и попада в ръцете на сестра ми. "Този път работата ни е в кърпа вързана" потривам доволно ръ4и4ки аз и о4аквам телефонното обаждане ,което да потвърди победата. " Да ама Не" както казваШе Петко Бо4аров.
"Госпожице ми то ,хубаво сестра ви е направила пълномоЩно ама то трябва да е и от двамата родители" Те ти булка Спасов ден 
( а досега сливи ли имахте в устата да го кажете 
).
Казвам си "Аз втори път до Рим не отивам. Като се върнем след морето Ще идем направо и няма да има нужда от пълномоЩно"
Ре4ено,сторено.
Запътваме се сутринта с татко МакДиРок към заветната служба ЕСГРАОН на централната ули4ка Леге 6,хваЩаме едно ОК 921 21,Шофьорът пафка като комин,прозорците Широко отворени и се лее една 4алга ,ама ние доволни,та доволни не забелязваме ниЩо. Пристигаме,плаЩам ( Шофьорът си задържа 1 лев4е отгоре плЮс закръгляване на сметката,Щото " Неам дребни",но ние дори не го забелязваме).
Стигаме в заветната стая 206. Една много лЮбезна дама ни посреЩа в своя много уЮтен и озеленен кабинет и аз се размазвам от гордост пред мъжа ми,4е най_после сме попаднали на държавен служител с главно "Г". След по_малко от 5 мин,отново " ДА,ама НЕ".
" Ама какъв е тоя акт за раждане,бе,мила. Ми то тука пиШе само имената на родителите и дата,място и 4ас на раждане на детето". "Еми вие какво пове4е искате" си мисля аз.
"Ми ние откъде да знаем,4е то4но този МакДиРоков е баЩата на детето,то в Италия сигурно има стотици като него".
4енето ми увисва,опитвам да преведа на мъжа ми ,който за три стотни от секундата вади паспорта си,в който го има детето със снимка,място,дата на раждане и тям подобни,абе официален документ.
"Кво е тва,бе"пита ме дамата. "Ми паспорта на баЩата,който удостоверява ,4е той е онзи,баЩата от акта" пелте4а аз и съЩевременно превеждам.
"4е тоя паспорт може и да е фалШив,аз откъде да знам" скръства ръце дамата.
Държа да отбележа,4е мъжът ми е един завидно кротък,спокоен и най_ве4е търпелив 4овек. Е да,ама при поредното идиотско изказване на лелката той ско4и и тръгна да си ходи. " Добре,вие ДНК проба ли искате" пъШкам безпомоЩно аз.
"А,не, ама може да отидете при един нотариус тука и мъжът ви да декларира на български,4е той е баЩата,един вид да признае детето"
Онзи ми ти МакДиРоков като 4у това и пяна му излезе на устата. Заяви ми,4е той няма намерение на никого ниЩо да доказва,4е е доволен,4е детето му няма да стане гражданин на Ъпсурдистан , държавата в която европейските паспорти ги обявяват за фалШиви и официалните документи ( с апостил ) ги ползват за тоалетна хартия.
Оказва се в последствие,4е майка ми е била при съЩата тази дама,която дале4,не е била толкова лЮбезна с нея,но затова пък и е погледнала документа,сире4 акта и е казала" Да,това е Ок,само пълномоЩното да си оправите" ?!? Зна4и един път е ОК а втория път не
На мен ми останаха срамът,ядът,безсилието, сълзите и въпросът " ЗаЩо все на мен.....". ( Спестих ви доста от цялата трагикомедия,заЩото и без това стана цял ферман,за което се извинявам
:cry
Малко предистория:
одисеята запо4ва преди около година ,когато реШавам,4е е крайно време да узаконя пред българските власти раждането ( слу4ило се в Италия ) на дъЩеря ми ,българ4е по произход според Конституцията,бидейки аз и българска гражданка.
Отивам в обЩината по местоживеене ,казват ми какво е необходимо и аз бегом в Италия да оправям документи.
Правя си извле4ение от акта за раждане като под4ертавам,4е е за 4ужбина . Апостилирам го и го праЩам в Бг за превод и легализация.
Майка ми го взима и отива да Щурмува служба ЕСГРАОН на Леге 6 ( действието се развива в София ).Оказва се ,4е документите са,цитирам "перфектни,само дето пълномоЩното ви Госпожо е генерално пък то трябва да се направи друго ,специално за слу4ая".
Добре,минава известно време и аз хврък до Рим,посолството,за нов паспорт и заветното пълномоЩно.Обяснявам за какво ми трябва " Няма проблеми,ето ви бланка,дайте 7,50 евро"
и аз доволна и Щастлива литвам обратно към Милано със заветния лист хартия в ръце. След няколко седмици пълномоЩното хваЩа самолета за София и попада в ръцете на сестра ми. "Този път работата ни е в кърпа вързана" потривам доволно ръ4и4ки аз и о4аквам телефонното обаждане ,което да потвърди победата. " Да ама Не" както казваШе Петко Бо4аров. "Госпожице ми то ,хубаво сестра ви е направила пълномоЩно ама то трябва да е и от двамата родители"
Те ти булка Спасов ден ( а досега сливи ли имахте в устата да го кажете ).Казвам си "Аз втори път до Рим не отивам. Като се върнем след морето Ще идем направо и няма да има нужда от пълномоЩно"
Ре4ено,сторено.
Запътваме се сутринта с татко МакДиРок към заветната служба ЕСГРАОН на централната ули4ка Леге 6,хваЩаме едно ОК 921 21,Шофьорът пафка като комин,прозорците Широко отворени и се лее една 4алга ,ама ние доволни,та доволни не забелязваме ниЩо. Пристигаме,плаЩам ( Шофьорът си задържа 1 лев4е отгоре плЮс закръгляване на сметката,Щото " Неам дребни",но ние дори не го забелязваме).
Стигаме в заветната стая 206. Една много лЮбезна дама ни посреЩа в своя много уЮтен и озеленен кабинет и аз се размазвам от гордост пред мъжа ми,4е най_после сме попаднали на държавен служител с главно "Г". След по_малко от 5 мин,отново " ДА,ама НЕ".
" Ама какъв е тоя акт за раждане,бе,мила. Ми то тука пиШе само имената на родителите и дата,място и 4ас на раждане на детето". "Еми вие какво пове4е искате" си мисля аз.
"Ми ние откъде да знаем,4е то4но този МакДиРоков е баЩата на детето,то в Италия сигурно има стотици като него".
4енето ми увисва,опитвам да преведа на мъжа ми ,който за три стотни от секундата вади паспорта си,в който го има детето със снимка,място,дата на раждане и тям подобни,абе официален документ.
"Кво е тва,бе"пита ме дамата. "Ми паспорта на баЩата,който удостоверява ,4е той е онзи,баЩата от акта" пелте4а аз и съЩевременно превеждам.
"4е тоя паспорт може и да е фалШив,аз откъде да знам" скръства ръце дамата.
Държа да отбележа,4е мъжът ми е един завидно кротък,спокоен и най_ве4е търпелив 4овек. Е да,ама при поредното идиотско изказване на лелката той ско4и и тръгна да си ходи. " Добре,вие ДНК проба ли искате" пъШкам безпомоЩно аз.
"А,не, ама може да отидете при един нотариус тука и мъжът ви да декларира на български,4е той е баЩата,един вид да признае детето"
Онзи ми ти МакДиРоков като 4у това и пяна му излезе на устата. Заяви ми,4е той няма намерение на никого ниЩо да доказва,4е е доволен,4е детето му няма да стане гражданин на Ъпсурдистан , държавата в която европейските паспорти ги обявяват за фалШиви и официалните документи ( с апостил ) ги ползват за тоалетна хартия.
Оказва се в последствие,4е майка ми е била при съЩата тази дама,която дале4,не е била толкова лЮбезна с нея,но затова пък и е погледнала документа,сире4 акта и е казала" Да,това е Ок,само пълномоЩното да си оправите" ?!? Зна4и един път е ОК а втория път не
На мен ми останаха срамът,ядът,безсилието, сълзите и въпросът " ЗаЩо все на мен.....". ( Спестих ви доста от цялата трагикомедия,заЩото и без това стана цял ферман,за което се извинявам
:cry
, а получава гражданството на баща си). При първата визита (около 20 минути) оставихме документите, а при втората и тя толкова си получихме новия папорт. Можеше и по пощата да стане, но посолството е в центъра на Отава и ни е удобно за ходене. 
Това на майтап. Свалени са ве4е на топа на мъжа ми , 4е аз оЩе съм без комп ( срам,срам) а и в нас сме на дайал ъп оЩе 
като се започнат поредиците от бележчици, удостоверения, печати и марки в България! А лелките са му направо като екзотика! 
coment 
)
което незнам... може би??? 
Логи4но обяснение на неЩата оЩе не мога да намеря....