Край на скатавката

Линка не се отваря, но аз го копирах и успях да видя всички снимки.
Винаги съм смятала японците за изклчително подредени хора. Като гледам градините и историческите им места се убеждавам, че е така. (или поне в по-голямата част)

ние с мъжът ми ме4таем за Япония, и до година мислим да я посетим, сигурна съм ,4е страшно ще ми хареса. а вие ще се прибирате ли в бг?

 Много са хубави снимките и разказа ти е интересен! Аз не съм имала контакт с японци, много бях впечатлена от книжката на марко семов "За Япония, като за Япония"(дано си спомням правилно) и ще ми бъде интересно да науча повече неща!

леле, колко е хубаво!Завиждам , че имаш възможността да поживееш там.Аз съм лудо влюбена в Азия.Ходила съм в 4-5 страни, ама още толкова много имам да видя.......Догодина ще направим нещо по въпроса......

Къде го чукаш, къде се пука  . Е, време беше да се покажеш и добре дошла 
Така се вълнувам като разказваш за това далечно и толкова различно място. А снимките са прекрасни (много интересни русички японки имало  в Япония )
Вулканите са ми супер любопитни. Много ли е горещо наоколо?
И оризищата са много симпатични. Нощната снимка е фантастична!
А тези последните нарочно ли ги сложи, а? Ужасно невъзпитано от твоя страна 12 опустошени порцийки + 13тата на път     

Иначе и на мен ми се ще да ти задам въпросчетата на Хондичка, особено за дечковците. Интересно ми е и как свикнахте с тесните пространства там? Мъжът ми каза, че навсякъде му е изглеждало тясно и сгъчкано. Вътре в къщите и в сградите става въпрос.
Аз самата едва ли бих издържала това:
Което сигурно е до сто часа. Брррр
И при вас с мъжа ти ли е така?

Здравей и добре дошла при нас!
Снимките са стархотни - разгледах ги няколко пъти

Снимките ти ми припомниха посещението ми в Япония през есента на 2000 година. Бяхме на симпозиум  в Сендай, оттам отидохме до Осака и Киото, след това до Хирошима, където бяхме отседнали в риокан (това за незапознатите е традиционен японски хотел) и накрая се върнахме в Токио за 1 ден. Междувпрочем, също ходихме до Миаджима (?) - нямам думи за красотата на будисткия храм там. Отделихме доста време на музея в Хирошима - спокойно мога да кажа, че това бе един от най-потресващите моменти в живота ми. Който е видял този музей просто не може да не стане пацифист. Музеят е направен по много интелигентен начин - започва с общи приказки за ядрената енергия и човек си казва "боже, колко ми е безразлично"; постепенно се минава към централната част, където има макети на Хирошима преди и след падането на бомбата и там аз започнах да чувствам лек гняв към безумието на ядреното оръжие, но след като минеш в залата с експонати от събитието оставаш потресен! Експонатите са озглавени на пръв поглед много безлично, като постепенно стават драматични и ти късат сърцето! например " Колело на тригодишно дете. Колелото е било любимата играчка на ......., който на сутринта в деня на взрива си е карал колелото по улицата. В резултат от взрива, ..... се разболял и след 1 месец починал. Родителите заровили колелото му заедно с него". И така за всеки един експонат. Казват ти на кого е принадлежал (име, години); какво е правил човека в деня на взрива и т.н. и ти изведнъж ставаш "близък" и съпричастен на жертвите.
Съжалявам, че се отплеснах, но Хирошима има много специално място в сърцето ми след този музей! Скоро имаше предаване по телевизията за Хирошима, което не издържах до края.....

Az kato fotograf da si kaja - strahotni snimki,prekrasni... Edno vreme v 8 i 9 klas si pi6eh s 1 momi4e ot Japan, mai se kazva6e Naoko. Ima6e 1 igra Penfriends (spored interesite i vazrastta na deteto izpra6taha  6 adresa na deca ot razli4ni strani), ta taka si pisahme v prodaljenie na 2 godini. Be6e mi pratila suvenir4eta, mnogo sladki i o6te si gi pazia. Sa6to i snimki na ka6tata i gradinata im(kato tezi tuk). Biah se 6a6nala... az kakvi da i pratia, na terasata na 7 etaj ili na 13-etajnia ni olu6ten blok. I vzez 4e se snimah v gradskata gradina. Goliam dert mi be6e, 4e ne moga da se pohvalia i az s takiva krasoti.
PS: Dnes to4no si misleh, 4e ne sam sre6tala v foruma momi4eta ot Страната на изгряващото слънце. Радвам се 4е ве4е се появи.
ПС2: абе какво стана, изведнъж запо4нах да пиша на кирилица. Цял ден се мъ4их и не успях. Кажете как стана това, 4е не разбрах.

Ха- ха ,разбрах какво съм направила, чукнала съм на КРЕДОРА, дето цял ден го търсих.

Добро утро 
Патенце, ние след няколко месеца се прибираме вече в Бг, така че догодина няма да сме тук, но ако решите да идвате към Япония, аз ви препоръчвам Киото, Нара, Кобе. Снимките на храмовете са все от този район.  За мен Киото е много специално место. Той е стара японска столица и има невеоятна атмосфера.
Хонда, това на снимката са много ситни камачета. Японските градини винаги са аранжирани с камъни - малки, големи, всякакви. Така е не само около храмовете, но и в частните домове. Всяка сутрин ги оформят, на знам как да го кажа, аз му викам "разресване" с помоща на нещо като грапа.
Има доста действащи вулкани, около тях е топло и миризмата не е особено приятно, но са интересно място за посещение. И аз си падам по тях. Близо до Ноборибетсу има едно кипящо езеро, което е върху вулкан. То буквално бълбука и прилича на тенджера с врящ булион.
Не знам много как възптават малките деца, но това което ме впечатли най-много по отношение на децата е че през зимата ги оставят боси. Навън вали сняг, родителите са облечени и обути добре, а децата, в това число и бебетата са с боси крачета, вече посинели от студа. В детските градини също по цял ден стоели боси.
Аз досега съм виждала едно дете, което си играеше в калта, мажеше се по лицето и дрехите, а майка му стоеше до него и го гледаше, все едно това е най-обикновенна игра. Наистина като че ли родителите оставят децата да се самовъзпитават.
В ежедневието японците ходят нармално облечени. Само за празниците си слагат кимоната. Често обаче виждаме по-възрастни японки да се разхождат облечени с кимона. Младите момичета като цяло ходят с провиснали и развлачени дрехи. Много елегантно облечени съм виждала само жени на средна възраст. На работа обикновенно се ходи с костюм.
Снимките на сушито са специално за Деметра. Добре си проброила чиниите - това е което хапнахме вчера. За тези, които не знаят, ще разкажа за този тип суши ресторанти, които се казват гуру-гуру суши. Няма нищо общо с представите ни за ресторант, защото всички посетители седят на нещо като огромна маса. По средта се върти една лента, на която са подредени чиниики със суши. Те обикновенно са по 2 парченца, по рядко 3 или 4. Различните по цена суши, са в различен цвят чиниики. Всеки си взема от лентата, каквото му харесва и си прави камарка от чинииките, които е изпразнил. После някои от персонала проброява чинииките с различен цвят и ти пише сметката.
Белинда, адаптирането беше доста трудно. Аз така или иначе никога няма да свикна с някои японски порядки, просто защото не ги приемам, не ги разбирам. Но ги спазвам, защото тук реда се спазва от всички. Е, от чужденците се очаква да правят разни нередни неща, но това е преди всичко, защото не знаят какви са порядките.
 Едно от нещата, които ние не спазваме, а то е неписан закон, е ваканцията да е не повече от 3-4 дни. Такова нещо като 2 седмици отпуска няма. Ние обаче нямаме безкрайно много време тук, а аз искам да видя колкото се може повече от Япония, така че "разваляме дисциплината" и почиваме колкото ни се полага. За това сме видяли много повече кътчета от Япония от всичките ми колеги 
Аз понеже се ползвам с "привилегиите" на чужденка, при това семейна, обикновенно не работя след работно време. Много рядко ми се случва да довърша след работа нещо, което не може да остане за следващия ден. Мъжът ми има "вечерен час", кото аз съм му сложила и  той е 19, 30. В общи линии си го спазва  Преди да дойдем, много се притеснявах, че той ще работи като японците до към 22 часа, но за щастие опасенията ми се оказаха напразни. Иначе и двамата не работим в събота, за разлика от колегите ни (това също е привилегия само на чужденците, за което сигурно сме си спечелили негодуванието на колегите)
Ходили сме на гости на японски семейства, но обикновенно те не канят много хора в домовете си. Основната причина е, че жилищата им са малки и тесни. Посрещането е било съвсем обиковенно, като при нас, без някакви специални ритуали.
Стаите обикновенно са много тесни и определението на много от българите за японските жилища е че приличат на склад, защото всичко е сгъчкано и натрупано едно върху друго. Японците обикновенно не спят на легло, а на футон. Това е нещо като дюшек, които се навива сутрин и се прибира някъде, за да освободи пространство. Футона заема почти цялото пространство в спалнята, която в повечето случаи е многофункционална стая, така че можете да си представите за какъв размер става дума.
Лаура, страхотно си описала Хирошима и музея там. Не бих могала да го направя толкова добре.
Оле, като видях колко съм изписала само докато отговарям на въпросите ви ми стана неудобно. Дано не съм отегчила някой.
Спирам.

Мале, малеееее.. големи красоти! Не сте ли мислили да се установите в Япония? Или си ви дърпа към България?

Благодаря за виртуалната разходка из Япония. Много са красиви снимките, а и света изглежда толкова различен от всичко познато и видяно. Ние също сме запланували някога в бъдещето да посетим Япония, но засега не е ясно кога точно. Разкажи, ако искаш кой вятът ви отвя там и как се работи в японска фирма.

Много се радвам , че се "раzкри", Мър
МНого екzотично местенце е Япония. И всичко ми е толкова интересно
Раzкажи ни повече, плийz
А как се справяШ с еzика? Научи ли японски или се оправяШ на английски
Вярно ли са луди по компутерните игри? .....И японците са по_точни и от Швейцарски часовници?

Имам страшно много снимки (над 100), но не са дигитални. Обче вчера си купихме ново бюро за компютъра - ОГРОМНО и вече си инсталирахме и скенера (преди нямаше място за него). Ако ми остане време и аз ще пусна някои снимки. Япония е много красива!
Хайде, като сме заразказвали за Япония да ви разкажа за риокана. Много е впечатляващо! Това е традиционен японски хотел, к. обикновено отсядат японци. Ние обаче (бях там с колеги от Финландия) имахме резервация за там от домакините ни. Хотелчето бе много малко, в една от централкните улици на Хирошима, заобиколено от сгради. Стаята ни бе специална за гости неяпонци, защото вместо традиционната японска тоалетна, която мен лично ме отвращава  имахме "нормална" тоалетна с душ. освен това в стаята ни имаше телевизор. Като съм отворила тема за тоалетни, в Япония за пръв път видях електронна тоалетна (не зная дали се казва така), но във всички хотели в които бяхме, "западните" тоалетни бяха снабдени със седалка с електронно командване. Може да си стоплиш седалката, да си пуснеш музика, да я ползваш като биде с пръскане откъдето ти душа иска. Когато се върнах заявих на сегашния си мъж, (тогава още гадже), че искам такава!!!!
Да се върна на риокана. Подът бе постлан с татами и за да влезеш трябва задължително да се събуеш бос. В средата на стаята имаше ниска маса с две възглавници, а на масата - традиционния зелен чай. За нас имаше и наметала (не са кимоно, но подобнни на кимоно дрехи; забравих точното наименование). От вътрешната страна имаше стена от оризова хартия и врата. Вратата всъщност ни отведе към "западната" част на стаята, к. имашемаса с два стола, сложени под прозорец. В началото дори не погледнах към него, защото предположиш, че ще видя тухлената стена на сградата до нас. Но не! Там имаше зен тераса, толкова красива, че просто не можех да повярвам как на това местенце - някъде към 50 см на метър може да се направи цял парк!
След като се настанихме в стаята (там до момента нямаше легла) дойде време за вечеря. Вечерята бе също традиционна японска и бе обща за всички от групичката ни (четири). Вечерята започна със сядането ни около една маса, естествено на земята и пиене на зелен чай. След това започна едно внасяне на храни, до безкрай! Суши, сашими, мариновани зеленчуци, ориз, не мога да изброя всичко, но ще кажа, че го ядохме 2 (два) часа! След като се нахранихме отидохме на последния етаж в хотела, к имаше търадиционна японска баня - нещо като плитък басей, в който има страшно гореща вода. Чувството е като в мокра сауна. След като се върнахме по стаите си установихме, че централната маса е заменена с два дюшека на земята (пак традиционни) и аз си легнах. От тази баня почувствах страхотно облекчение и отпускане - наистина бях впечатлена - като че ли не съм релаксирала толкова друг път.
Това е  за риокана.

Японки, разказвайте още, много е интересно р моля

Риоканите наистина са много впечaтляващи. Там може да се усети типичната японска атмосфера. Единственият им недостатък е, че са доста скъпо удоволствие.
Японската баня, за която Лаура разказава е любимо място за релксиране на японците. Казва се онсен, а ако е на открито се нарича ротембуро. Тези които са на открито обикновенно имат спираща дъха гледка към някое езеро, планина или море. Водата в онсените е минерална, с различни лечебни свойства според мястото, на което се намират. Разделени са на мъжки и женски, т.е не можеш да отидеш да се изкъпеш и релаксираш с половинката си. Това, което мен ме притесняваше малко в началото е, че е задължително трябва да се къпеш гол. Един чужденец винаги предизвиква интерес у японците, а когато е гол - още повече.  За мен е станно това къпане голи, защото то е като да отидеш на басейн и да се къпеш гол. Въпреки, че за японците това си е баня, защото старите японски къщи не са имали бани и всички са ползвали такива онсени. Преди влизането в онсена е задължитено да си пуснеш душ. Това става в отделно помещение, преди да влезеш в самия онсен. След онсена се чувсваш като обновен.
Понеже Лаура повдигна въпроса за тоалетните, не мога да се въздържа да напиша, че аз съм много прятно впечатлена от тях. Не става дума за вида им, а за потдръжката. В която и тоалетна да влезаш, може да е на някоя забутана крайпътна отбивка, винаги е много чисто и задължително има тоалетна хартия!
Японците са луди не само по компютърни игри, но и по електронни. До всеки по-голям търговски център има и по една огромна зала за забавления, пълна с електронни игри.
Аз се оправям само с английски. Знам малко думи и изрази на японски, разбирам по малко, ако разговора е по-елементарен, но не мога да говоря. По принцип езиците не са ми силна старана. Опитах се в началото да уча японски, но това изиска твърде много време, а аз не разполагам с такова. Когато дойдохме ми беше трудно да разбирам японския английки, защото японците имат ужасен акцент, но постепенно свикнах. Освен това те винаги използват много жестове, така че общуването от езикова гледна точка не е проблем.
За съжаление ние тук посрещнахме две много самотни Нови години. Нито колеги, нито българи организираха някакво парти и ние празнувахме сами. Първата година ходихме в центъра, където имаше много пищна украса, сцена и концерт. Но нямам някакви незабравими спомени.
За Коледа обаче правихме парти с колегите. Всеки трябваше да направи нещо за ядене и аз приготвих баница с късмети. Получи се невероятен купон. Всички много се забавляваха с късметите, които им се паднаха и самата традиция ги впечатли сташно много. Подобна беше и реакцията, като занесох великденски яйца. Голяма борба с шарени яйца, голямо веселие.
Ние не сме мислили да се установяваме тук. Имаше някакви идеи да си удължим малко престоя, но се отказахме. Япония в момента е в не много добро икономическо състояние и намирането на добре платена работа е доста трудно. Все пак имаме възможност да дойдем отново след време. За сега обаче, Родината ни зове Тук е хубаво, спокойно и екзотично, но толкова дълго време и в толкова различен свят понякога е малко трудно.

В повечето случаи е така, но това отдавна престана да ме впечатлява. Всъщност така е, от момента в който приех разликите, като нещо което не може да се промени.

 Мур, много интересно! Благодаря ти!

Много красиви снимки и интересни разкази. Страхотно е, че споделяте с нас момичета.

Наистина много впечатляващо! Благодаря ви, че споделихте Мур и Лаура!   
 
ПП: Мърчо, когато следващият път отидете на гуру-гуру, мисли за мен  (със сьомга, с тон и авокадо - поне по две чинийки; тия рулцата ли бяха маки или другите дето ги плякат с двата пръста?  )

Мър, много интересно. Това си е един друг, по-разли4ен свят. Тук, в НЗ, имаме познат българин, женен за Японка. Децата им знаят английски и японски. Български - не. Но то си е до родителите ...
Ти нау4и ли се да правиш суши? Обожавам го!!!

Mur naistina e mnogo interesno vsi4ko koeto razkazva6 za Yaponia naistina e ne6to dosta po-razli4no,ot tova, koeto 4ovek bi vidial v Evropa.

Мъррр ми е ника, (защото си оставих котето в Бг и все си тъгувам за него).
Тук има 2 данъка - един национален и един локален, който е в две части, една за префектурата и една за населеното място на работещия. Националният данък е между 20  и 37 %, в зависимост от заплатата. Локалният е между 5 и 15 %. На пръв поглед излиза, че всеки работещ плаща 25-52 % данък, което никък не е малко. Обаче на практика има много данъчни облекчения и реално японците плащат не повече от 20 %, обикновенно към 10-15%. Тези, които са семейни и имат деца, ползват най-големи привилегии, а това са повечето японци, тъй като тук по прицип се женят рано. По големите компании осигуряват квартири или плащат част от наемите. Изобщо за всичко е помислено и е направено много добре. Можем само да им завиждаме за законите.
Японките по принцип след като се омъжат не работят вече. Основното им занимание е да се грижат за семейството, а след като поотраснат децата имат много свободно време и започват да ходят по разходки и екскурзии с приятелки. Мъжете имат задължението да осигуряват семейството финансово и май почиват чак след като се пенсионират. Мъжете и жените имат много повече индивидуални забавления и удоволствия, отколкото като семейство. Мъжете например често ходят на запивка с колеги след работа и се прибират в къщи доста късно. Ако някой отсъства от тези меропрятия, му се пише черна точка.
Като написах "пенсионират" се сетих за едно семейство, с което се запознах миналата година. Мъжът каза, че е на 72 години и жена му видимо изглеждаше на същата възраст. И какво мислите, че правеха тези възрастни хора?..... Тъкмо бяха открили много симпатично семейно ресторантче и правеха планове да си го движат поне докато станат на 85 години и чак след това да почиват!!!! Страшно се впечатлих от жизнеността им, от плановете им, изобщо от духа на тези хора.
За днес спирам, но обещавам да ви разказвам отново интересни впечатления и да пускам нови снимки 

  Е, как може японките така да дремуцат в къщи при децта си (мама Кенга), що ги мързи толкова да работят

Всичко е много интересно и снимките са страхотни. Определено и на мене Япония ми е една от желаните  дестинации за вбъдеще
С голям интерес ще следя продължението на темата  

По-лесно им е така. Въпреки че на мен би ми било много, много скучно.
Обаче, покрай въпроса ти се сетих за една друга случка. Тук по Коледа се прави голямо чистене - в домовете и на работното място. Като казвам голямо, имам предвид че ние например 3 работни дни чистихме   , от които едния точно на връх Коледа (тук не се води за официален празник). Аз бях направо полудяла, ама какво да се прави. По интересното е, че един колега, който е женен, но нямат деца и жена му не работи, ми разказва, че тя го чакала за да правят голямото чистене в къщи заедно. И аз се питам, какво прави по цял ден тази жена, та чака мъжа си, който работи 6 дни в седмицата, за да чистят заедно на седмия ден  
Ей, за това и на мен любимата ми фраза е "ИСКАМ ДА СЪМ ЯПОНКА"  

явно си изтървала голямата кошия в темата *Ако можете пак да избирате българин или чужденец*, за това се отнасяше моята ирония

Миналата година работих на кораб, на който повечето пътници бяха японци и трябва да ви кажа, че през цялото време играеха на карти с залагания. Също и казината тук са пълни с тях. Май доста си падат по хазарта горките,а?

Mur, аз само да напомня да питаш за размерите