Опитай се да го представиш не като недостатък , а като предимство - нещо което не се среща често, нещо различно. Може да му се хареса на мъжът до теб.
- Публикувана: 21 авг. 2009, 15:57 ч.
- Последно мнение: 8 окт. 2009, 11:24 ч.
Комплекс!
Много помагате на момичето, няма що.
Ще се опитам да бъда полезна без да съм многословна. И аз съм така "отдолу" и никога това не ме е притеснявало по някакъв начин. Забелязах го когато бях на 6-7 години и се къпахме заедно с една приятелка и тя ми каза "А, и аз съм така, ама отвътре". Майка ми е гинеколог и никога по никакъв начин не ми е по/дс/казала, че това е нещо странно и ненормално. Ако беше така, убедена съм, че тя щеше да е първата, която да ми предложи операция за намаляването "им". По този въпрос говорих скоро с нея, след раждането на сина ми и то защото по време на бременността ми бяха станали още по-големи. И може би, защото взех да ставам по-критична по отношение на тялото си. Тя ми каза: "Ами, ако смяташ, че са ти големи, може да ги оперираме. Но бъди сигурна, че са си съвсем нормални и около 10-15% от жените са така." Не смятам нищо да ги правя, да си стоят така. Не че ги харесвам кои знае колко, но пък са си мои.
За секса...Никога не съм се притеснявала от секса на светло или от френската любов. За близо 20 години полов живот съм имала 5-6 сериозни и малко повече несериозни гаджета. Никой по никакъв начин не ми е показал, че това го притеснява или му се вижда странно. Което ме кара да мисля, че или не им прави впечатление, или им харесва. Не ми се е налагало да го коментирам.
Ако сега по една или друга причина трябва да си легна с нов мъж, много повече би ме притеснявал белега от секциото или леко увисналия бюст, отколкото големината на срамните ми устни.
Ще се опитам да бъда полезна без да съм многословна. И аз съм така "отдолу" и никога това не ме е притеснявало по някакъв начин. Забелязах го когато бях на 6-7 години и се къпахме заедно с една приятелка и тя ми каза "А, и аз съм така, ама отвътре". Майка ми е гинеколог и никога по никакъв начин не ми е по/дс/казала, че това е нещо странно и ненормално. Ако беше така, убедена съм, че тя щеше да е първата, която да ми предложи операция за намаляването "им". По този въпрос говорих скоро с нея, след раждането на сина ми и то защото по време на бременността ми бяха станали още по-големи. И може би, защото взех да ставам по-критична по отношение на тялото си. Тя ми каза: "Ами, ако смяташ, че са ти големи, може да ги оперираме. Но бъди сигурна, че са си съвсем нормални и около 10-15% от жените са така." Не смятам нищо да ги правя, да си стоят така. Не че ги харесвам кои знае колко, но пък са си мои.
За секса...Никога не съм се притеснявала от секса на светло или от френската любов. За близо 20 години полов живот съм имала 5-6 сериозни и малко повече несериозни гаджета. Никой по никакъв начин не ми е показал, че това го притеснява или му се вижда странно. Което ме кара да мисля, че или не им прави впечатление, или им харесва. Не ми се е налагало да го коментирам.
Ако сега по една или друга причина трябва да си легна с нов мъж, много повече би ме притеснявал белега от секциото или леко увисналия бюст, отколкото големината на срамните ми устни.
.Яд ме е ,защото не мога да се насладя пълноценно на секса ни и знам,че и него го дразня много с постоянните си откази.Какви ли неща си мисли вече не знам .
За неги не знам какво си мисли ... но пък аз си мисля .... ако това е най-големия ти проблем .... какъв ли е най-малкия
Сега видях,че темата се е превърнала наистина в поле за надсмешки.В което не се е и съмнявах.
Благодаря на Пасинет,че ми посочи темата от преди време,в която да почета.
За останалите , които наистина имат поглед над този въпрос и искат да помогнат ще кажа :
На 25 години съм.Имам самочувствие- точно колко трябва нито по-малко нито повече.Харесвана съм много от мъжете.Смятам се за хубава жена.Имала съм две сериозни връзки,в които естествено съм правила секс но винаги този ми комплекс не ме е оставал на мира..., винаги съм гледала да е тъмно, да не ме вижда точно там и т.н. Което ми е голям проблем. С човека,за когото сега говоря вече го направихме.И беше хубаво.Въпроса е там - че отново беше на тъмно.Сутрин не искам да правя секс точно поради тази причина.Яд ме е ,защото не мога да се насладя пълноценно на секса ни и знам,че и него го дразня много с постоянните си откази.Какви ли неща си мисли вече не знам .
Проблема ми наистина е в комплекса.....Искам да е светло,да мога да се отпусна и да се харесвам.Тогава наистина ще е друго....
Надявам се този път да останах разбрана. Относно дали мога да си позволя финансово процедурата - ще мога,да. Просто се чудя дали си струва да се подложа и дали няма да стане по-зле след корекцията...Малко ме е страх...
Ще съм благодарна на всеки адекватен съвет.
Благодаря на Пасинет,че ми посочи темата от преди време,в която да почета.
За останалите , които наистина имат поглед над този въпрос и искат да помогнат ще кажа :
На 25 години съм.Имам самочувствие- точно колко трябва нито по-малко нито повече.Харесвана съм много от мъжете.Смятам се за хубава жена.Имала съм две сериозни връзки,в които естествено съм правила секс но винаги този ми комплекс не ме е оставал на мира..., винаги съм гледала да е тъмно, да не ме вижда точно там и т.н. Което ми е голям проблем. С човека,за когото сега говоря вече го направихме.И беше хубаво.Въпроса е там - че отново беше на тъмно.Сутрин не искам да правя секс точно поради тази причина.Яд ме е ,защото не мога да се насладя пълноценно на секса ни и знам,че и него го дразня много с постоянните си откази.Какви ли неща си мисли вече не знам .
Проблема ми наистина е в комплекса.....Искам да е светло,да мога да се отпусна и да се харесвам.Тогава наистина ще е друго....
Надявам се този път да останах разбрана. Относно дали мога да си позволя финансово процедурата - ще мога,да. Просто се чудя дали си струва да се подложа и дали няма да стане по-зле след корекцията...Малко ме е страх...
Ще съм благодарна на всеки адекватен съвет.
Та оправи се,преди 3 години и сега си е ок.Травмата от такава операция е минимална,да не кажа,че почти няма.Наистина поговори с лекар и не се шашкай 
Просто се чудя дали си струва да се подложа и дали няма да стане по-зле след корекцията...Малко ме е страх...
Води се козметична операция, така че не е толкова страшно.
Да кажа пак - аз наистина мисля, че това може да е предимство... операцията ми се струва крайно решение и само при прекалено по-голям размер... т.е. наложително ли е наистина? А комплексите се лекуват като комплекси. Причината не винаги премахва комплексите. Да не стане така, че после ще се притесняваш за друго или пък че след операцията не са станали съвсем естествени, съвсем както си мислила и т.н. (аз не разбирам от козметични операции).
Така както описваш, незнам дали оглеждаш от всички страни. Мисля, че игрите и закачките на светло не са пренебрежимо малка част от едни взаимоотношения. Дори обратното. Никой не би бил щастлив, ако когато са открили Америка, бяха видяли, едно към едно, огледален образ на Европа. И определено трябва светлина - гледаш охлюв, пипнеш му рогцата - я, гледай каква реакция - и се смеем. Смешно, но не злобно или подигравателно - просто се радваме на откритието. Има очарование в това да си откривател, изследовател, археолог и т.н. А нашата котка, сутрин рано се закача с каквото намери - рови под завивките, търси крака, хапе ни пръстите. Не се вълнува много от това, че са по-големи от нейните лапи; нито от това, че денем я закачаме с ръцете, а не с краката. (хм... дали го обясних добре...)
Съгласен съм с това. Ето един сценарий - остави всичко само да си стане. Да не ти пука дали е сутрин или вечер. Ако той угаси лампата - добре; ако не - пак добре. Може би ще се притесняваш и няма да се стигне до секс. Друг сценарий: атаката, най-добрата защита - "Искам да те питам нещо, ама сериозно, ама общай да не се смееш... ти нали знаеш, че не обичам на светло... ами това е защото...".
Така ще видиш какво мисли той. Ако реагира "неадекватно" или "нетърпимо" за теб - кажи му, че ще си правиш операция. Ще го видиш какво мисли и за операцията... Едно ще получиш съвет, второ ще сравниш двете реакции... може би, малко криво ще е ако тази операция е единственото което би задържало приятелят ти и връзката ви.
Така както описваш, незнам дали оглеждаш от всички страни. Мисля, че игрите и закачките на светло не са пренебрежимо малка част от едни взаимоотношения. Дори обратното. Никой не би бил щастлив, ако когато са открили Америка, бяха видяли, едно към едно, огледален образ на Европа. И определено трябва светлина - гледаш охлюв, пипнеш му рогцата - я, гледай каква реакция - и се смеем. Смешно, но не злобно или подигравателно - просто се радваме на откритието. Има очарование в това да си откривател, изследовател, археолог и т.н. А нашата котка, сутрин рано се закача с каквото намери - рови под завивките, търси крака, хапе ни пръстите. Не се вълнува много от това, че са по-големи от нейните лапи; нито от това, че денем я закачаме с ръцете, а не с краката. (хм... дали го обясних добре...)
Опитай се да се изправиш срещу страха си. Опитай се да действаш на светло, колкото и първият път да е плашещо.
Така ще видиш какво мисли той. Ако реагира "неадекватно" или "нетърпимо" за теб - кажи му, че ще си правиш операция. Ще го видиш какво мисли и за операцията... Едно ще получиш съвет, второ ще сравниш двете реакции... може би, малко криво ще е ако тази операция е единственото което би задържало приятелят ти и връзката ви.
....Ако той угаси лампата - добре....
Моята идея е да е на дневна светлина, без пердета.
Все пак, аз и вълкът сме мъже, а вероятно жените в темата много по-добре от нас схващат какъв е реалния размер на страховете на авторката. Наистина най-лесно е отстрани да кажеш "к'во ти пука, живей си". Така че, колкото повече жени наистина помогнат на дамата с личен опит и съвети, толкова по-добре ще говори за нас и като форум, и като общество...
Упс, отвях се нещо...
Добре де, всяка жена си има някое комплексче-я размер на гърди, я форма на дупе, а някое килце в повече. И аз си имам такова-признавам. Лечението е този, с когото си, този на когото държиш да те харесва. Ако не го е видял, как би била сигурна дали точно това, което те измъчва не му допада пък на него особено много. Моето комплексче съпруга ми окончателно изби с целувки на съответното място и честно изобщо не ми пука вече дали това, което ме е тревожило не се вписва в някакви общовалидни правила за красота.
Ще кажа направо - харесвам по-големи малки срамни устни! Предполагам, че не съм единственият. Естествено, един харесва едно друг друго, но досега не си спомням случай да съм се разделял с жена заради анатомията на вулвата и. Разбира се там жените са доста различни, особено раждалите (и шити след това), но за мен това има много по-марко значение от цвета на очите, например.
Момиче, ако си си втълпила, че това е проблем, не мога да ти помогна. Но ако всичко друго си е наред, извинявай, това си е пълна глупост! Това не е дефект , а особеност, която на мнозина се харесва.
Радвай се на живота!
Момиче, ако си си втълпила, че това е проблем, не мога да ти помогна. Но ако всичко друго си е наред, извинявай, това си е пълна глупост! Това не е дефект , а особеност, която на мнозина се харесва.
Радвай се на живота!
Лечението е този, с когото си, този на когото държиш да те харесва.
Така е, но ако наистина го харесва, а не да се прави, че е така или че е все едно или , че те харесва въпреки нещото, защото става по зле. А това се усеща, няма как да е толкова добър артист за дълго време.Така, че късмет на авторката да попадне на мъж, който харесва такива жени. Защото всеки е с различен вкус, на един би му допаднало, на друг не.
Така е, но ако наистина го харесва, а не да се прави, че е така или че е все едно или , че те харесва въпреки нещото,
Трудно се имитира 'харесване' т.е. ерекция - личен опит
