Официално се завърнахме и ние...

Ми почнах с коментирането, но нещо ми се прецака работата и ще продължа я днес, я утре... зависи от настроението ми.

Миличка, туй с никовете ще ми е малко трудно защото не можах да запомня по-голямата част от имената на мамите. Има там някой прекрасни личности които знам де... Ще ги наименувам при първа възможност.

За втори път му е да ходи в БГ. Първия беше на 2 годинки и пътувахме с кола.
Български не говореше, проговори го що годе и така, че само аз и роднините ми го разбирахме. Но после като се върнахме и човека продължи да си говори българския на финландците тука. Днес обаче е превключил отново на фински.
Със хората се оправяше, той си е такъв контактен.
Със средата... ми в началото му беше странно, после се окопити и на моменти беше все едно е израстнал там. Играеше с децата пред блока, гонеше кучетата и котките. Разби си носа, изпохапаха го комарите.
Искаме ощееее

Ооо айде бе маме! Липсваше ни тука.
Бандата почна да се събира по старому и купона си тече.
Радвам се, че сте си изкарали добре. Аз паднах във Варна и бях в гипс 15 дни та нямам хубави спомени от това лято.

 

привет .
4удесни снимки си имате . голяма среща - наистина би било готино да понапи6е6 някое друго име отдолу ,аз само една "мамка" разпознах и толкоз . пък и да поопи6е6 мако пове4е за преживяването в  БГ .Гледам след хапката на срещата и по дискотеки сте се вихрири , пък и от другите снимки има доста купонджииски  

Супер са снимките,личи си,че добре сте си изкарали А малката каква е сладуранка и как се къпе в морето... И на мен ми се приходи на море в България

Ще има, обещавам. Малко време само ми дайте... сега май бебата се разболява... аз от оня ден подсмърчам, синкото от вчера... сега Неа пуфти и се върти в леглото със запушен нос. Дано но се размине леко този път. Стига ми летния повърняшки вирус дето ни спипа във Варна и загубих почти една седмица в лежане по дивани и легла превита на 2 с болки в стомаха и притичвания към тоалетната.

Мноог сте сладкички....всички и тез дини..оле....как ми се прияде, ама българска, от Своге..

Моф, да са ти живи и здрави  хубавите дечица и ти покрай тях  

добре дошла и добре заварила;)
Двете ти съкровища са супер, снимките са заразителни;) Искам и аз на село и на море!

Имам въпрос - освен теб някой друг говори ли на детето ти български във Финландия?Пускаш ли му касетки с бг приказки или двд-та с бг филми за да учи езика или го знае само от комуникацията с теб? питам и събирам съвети, за да закореня езика при дъщеря ми.

Привет финландска мамо  ,

Добре си до6ла обратно във форума и във финско...Само исках да ти се представя, 4е си ми май единствената, най близка "географски" мама
аз съм в Куопио. Ако иска6, пи6и на ли4ния, да не ги занимаваме другите мами 
късмет и хубави дни ти пожелавам. и да се оправи дребни4кото     

Добре си дошла 
Снимките са страхотни, а малките много са пораснали. Да са ти живи и здравички 

МОФ4е,добре доШла отново сред нас 
Снимките са много сладки а децата колко са порастнали , не е истина 
Искренно ти завидях за среЩата ,която сте си направили...И все пак,разкажи как мина 

Та значи, тръгнахме в 10 сутринта на 27 юли. Пътувахме с влака от Турку до Хелзинки и бяхме там в 13:00. На гарата си бяхме уговорили среща с едно момиче което беше писало тук във форума, че ще ходят да работят за лятото във Финландия. Та един час си чуруликахме с нея и с мъжа й след което те ни натовариха на автобуса към летището където Оливер заспа.
На летището предадохме багажа (аз разбира се се оказах с 3 ръчни чанти плюс раницата на Оливер наблъскана с играчки) и таткото се появи да ни види. Поседя малко, пък си тръгна а ние влязохме през паспортната проверка и покръстосахме магазините на летището.
В самолета от Хелзинки до Будапещ нямаше премеждия. Имаше едни откачени австралийци с 2 малки момиченца които бяха пропътували половината свят за да стигнат до Лондон, през Париж-Хелзинки-Будапещ). В Будапещ щяха да ходят да гледат формула 1 състезание. Едното от момиченцата си го бяха кръстили Мика (на Мика Хаккинен)... фенове големи.
На летището в Будапещ изхабихме малко нерви, нещо митничарите не искаха да ни обърнат внимание. След половин час висене пред едно празно гише в претъпкана с народ зала без климатик най-сетне се смилиха над нас и минахме през проверката след което се натирихме в една детска стая с играчки и там висяхме доста време (4 часа на отиване и 6 часа на връщане).
Самолета за Варна излиташе в полунощ и децата бяха вече сдали багажа. Оливер се настани в едно от креслата на първа класа и не искаше да се мръдне от там. С триста зора го изкарах и избутах до нашите седалки при простолюдието. Стюардесите на втория полет бяха под всякаква критика. Не ми се приказва за тях, че виждам черно.
Дечковците се държаха геройски де.

Кацнахме във Варна... аз де да знам какво си представях. Викам си, ще изляза от самолета, ще ме лъхне оня ми ти влажен топпъл миришещ на море морски вятър... а то... лъхна ме, ма не беше влажен и не беше миришещ на море.

Като за начало още докато карахме от летището до къщи започнах да се възмущавам от начина по които българина кара кола. Тоз мигач за какво ли е сложен в колата?
В къщи ме посрещна останалата рода... ех, то бяха сълзи, смях, радост. Оливер се пулеше милия... ни спал, ни ял както трябва. Към 4 сутринта си легнахме... аз рано рано на другата сутрин станах, да не изпусна и аз нещо. И тръгнах...

Цели 2 седмици се не спрях. То бяха срещи, то беше хойкане всяка вечер на някъде... караоке, бар, ресторант, кръчма... вечерни разходки из Морската градина... Бях забравила, че съм майка. Децата ми ги гледаха вуйчо ми и вуйна ми, баба ми от Пазарджик също дойде. Но всяко нещо стига до края си... така и моите волности.
На родата не им хареса изобщо, че си карам кефа. Започнаха се едни: няма да излизаш днес, всеки ден си някъде... и подобни. И аз какво да правя... подчиних се. Пък и един летен грип ни спипа. Повръщане, разстройство... изпопадахме един след друг. Там се и загубиха доста дни, около седмица.

Бяхме планували да ходим към Пазарджик и Пловдив, но пък наводненията ни попречиха на плановете и след това вече беше късно да се ходи там. Не можах да се видя с пловдивската част от форума... но пък с варненските мами се видяхме.
Изкарахме си райски... Няколко от нас запрашиха към Златните където бяхме на дискотека... DJ-я много ни хареса, цяла нощ валяха поздрави за БеГе-Мама (зачуди се той., що е туй та ходих да му обяснявам). Хоро играхме.... Ааах, искам пак. На другия ден ми четоха конско у дома... хехе... все едно бях отново малко момиченце.

На плаж ходихме, но не всеки ден. Веднъж бяхме и с бебата. Тя гък не каза дори. Много й хареса.

С мамите и с бебетата се видяхме веднъж, за около 2 часа бяхме заедно. На мен ми се скапа цифровия та не можах да правя много много снимки, но има там някой които са правили снимки... само да се сетя как се казваше темата. С Туфи, Янчето, Десир, Стрелче, Афродита и Кисса се засякохме няколко пъти из Морската... те милите все питат за децата... а аз все без децата.

На връщане бяхме съвсем скапани... събраха ни се 18 часа път за един ден от врата до врата и малко не толкова положителни емоции в началото и края на пътуването. Но главното е, че изкарахме добре, върнахме се живи и здрави и искаме отново да потеглим.

Супер,МОФи  4ак ти завидях благородно за купона дето сте си правили 
Не се коси за отрицателните емоции,то без тях не може а и важното е ,4е положителните са пове4е и ,4е имаШ желание за нови подвизи 
А де4урлигата слуШаха ли родата,Щото моята например не се отлепяШе отмен,като сянка ми беШе 

 Добре дошла,МОФ
Снимките и разкара ти много ме ободриха,толкова усмихнати лица и сьбития на куп....било е много весело
И каква млада прабаба си имате само..... .Лигите ми потекоха като видях бялата купа с домашните домати-ей това ми липсва тук!Сладостта на дините,сьщо!
Децата са ти безценни ськровища!!!!!Страшна декорация сте направили за Рожденният ден на Оливер....сигурно и много подарьци е получил,та сте се вьрнали с още една раница с играчки
А варненските мами големи сладуранки....аз си харесах една мама облечена в бяла ластична рокля и с този тен-страшна мадама
Сега почивай и сьбирай сили и финанси за следващата почивка в БГ 

Браво МОФ! .Страхотен купон си завъртяла...Само дето се надявах да се похвалиш с някой пи4...

Добре дошла мамо фин, ама добре сте си изкарали в Бг/то де.А и какъв купон- мали мали

Да, мамата с бялата рокля е Афродита (тя е главната виновница за конското след дискотеката на Златните).

Хонди, Небесната КрасТавица е... сиреч Алма.

Плажа е до Варна. На някаква си там местност наречена Ветеран. Има и бунгала там и щяхме да си вземем такова за 3 дни (по 7 лв на човек/ден), но всичко беше заето. Имаше и нещо като почивна станция, не знам какви цените бяха за там. Ние искахме на бунгалоооооо... оф, чак пак ми стана мъчно за тази неосъществена мечта.

Нейчето (да му и името дето й го залепих и сега май си й остана да си я глезя с него) още не пълзи напред... старае се момичето, но нещо не става както трябва. Но пък за сметка на това като е така на колене и подгъва единия крак под дупето, другия го слага някак си на страни и готово- седнала е. Малко е нестабилна, но в количката седи седнала без да се подпира без никакви проблеми.

За подаръците на Оливер... ОСТАВИХМЕ ГИ ТАМ... този човек каквото пипнеше в България и го чупеше. Подариха му една кола с дистанционно... е 5 минути след разопаковането на пакета и вече беше счупена. Един замък с рицари... същата работа. Останаха му рицарите. Не помня още какво имаше (то бяха играчки, то беше чудо), но на края всичко беше счупено и единственото нещо което си донесохме от там беше един динозавър които става на робот.

Тортата е дело на вуйна ми... не знам рецептата, тя е майстор на измислянето на сладкиши.

Тулумбичките бяха мнооооооого вкусни... дините също... имаше и пиперки (или чушки или какво им се вика???) и така ми се услаждаха със сирене...

Контейнера се намира срещу военната база на Галата до Варна (за туй и тез заплахи и черепи).

Доматите бяха... мммм... толкова сладки, прелестни. Жалко, че не съм доматаджийка.

Оливер не се отлепяше и той... само че той не се отлепяше от роднините ми. Вуйна ми, братовчедите ми и приятелката на единия от тях бяха на особенна почит. При мене не го свърташе (не, че и аз много се свъртах покрай него де). Мнгоо беше непослушен, разлигави се съвсем (викат му "лигльооо"), ревеше и реве за всяко нещо което ме подсети, че щях да пускам тема по тоз повод...

Ох, стана едно дълго пак... отивам да си разтоваря торбите след пазаруването...

Ааа, виж. Той моя се оказа хитрец. Питаше все де ще ходя и като му се стореше тъпо и скучно и ме оставяше без тръшкане. Но недай боже му кажех, че отивам на плаж... какъв рев, каква олелия до небесата вдигаше.
А бебата... тя пък ревваше ако съм била до нея и след това отида в друга стая.
Но общо взето- слушаха.