Деца с очила

Синът ми е на 5г.От месец и половина носи очила (мързеливо око).След като ги носи две седмици за да свикне,започнхме да скриваме едното око.За първи път ги сложихме още в кабинета и за мое очудване ги свикна много лесно.Повтаряхме му колко е хубав така и колко му отиват,как така очето ще оздравее и той ще стане шофьор.Също така,когато виждаме дечица с очила му казваме-"виждаш ли,има и други деца с очила".Трудно беше в началото,когато познати ни виждаха и го питаха защо носи очила и така фокусираха вниманието му върху тях и все питаше кога ще ги махаме.Синът ти е по-голям и спокойно можеш да му обясниш(ти или лекаря),че това е временно и колкото по-редовно ги носи-по-добре или нещо от този род.Успех  .

Моят син носи очила от началото на лятото. Няма проблем с тях, не го дразнят и не му пречат, не ги носи постоянно - само като си товари очите -т.е. на училище ще трябва да е постоянно с тях, надявам се това да не му създава неудобства.

При нас явно е наследствено ,защото и аз съм с очила а и майка ми . Лошото е че никой от тяхният клас няма с очила. Опитвам се да му обесня колко е важно сега да ги носи докато е малък но е трудно. Все повече деца са с повредени очи. Моят син гледа много телевизия а и с този нет и скайп направо е ужас.

И аз като малка трябваше да нося очила, но не ги носех на училище. Свалях си ги пред входната врата, защото много ми се смееха. Струва ми се обаче, че сега има повече толерантност в това отношение от страна на децата. А и твоето не е съвсем малко. Успех.

На познато моиченце преди време му сложиха очила. Аз много говорих на дъщеря ми да я подкрепя за да и оздравеят очичките, родителите също трябва да помагат. Отстрани ми се струваше, че детето бързо свикна с очилата, но и майката не е споделяла, че имат проблем с носенето им. В групата на дъщеря ми доста деца бяха с очила и тя по едно време искаше да и купуваме
mama opra изберете рамки, които детето да харесва за да ги носи с желание.

Нямаме проблем с мотивацията за носене на очила. Детето си знае, че няма друг начин и толкова. Дори с голямо внимание си избра рамки и май гледа на тях като на аксесоар, а не като на коригиращо средство. Не е имало случай някой да го изкоментира негативно, по-скоро съучениците не обръщат внимание.

Дъщеря ми от това лято също е с очила ,но не иска да ги носи ,а ще бъде в първи клас и се налага постоянно да е с тях.Надявам се да няма проблеми в училище и съучениците и да не и се подиграват.Дано децата да са по толерантни.

Aз в първи клас бях с очила и имах голям комплекс. Не толкова, че ми се смееха, колкото аз си мислех, че ще ми се смеят. Като попорастнах, та до ден днешен съм само с лещи поради това, макар че вече коренно си промених идеята за очилата и бих носила с гордост, но съм свикнала с лещите и ми е трудно с очила. Това по въпроса за суетата и възприятията на едно малко дете, в мое лице.
Иначе - не съм имала проблеми, не са се чупели, не ми пречеха, носех ги (мразех ги, но ги носех). Не помня да са ми пречели на щастливото, иначе, детство.
Сега има такъв избор, че детето със сигурност само ще си хареса някой чифт и ще иска да ги носи. Ако пък има и с рамки на разни герои, съвсем ще бъде хитов малчуган.

 Синът ми е с очила заради свръхчувствителност към светлината.Говорих му, че трябва да ги носи за да му минат пъпките в очите, да не мига.Понякога иска да ги свали за малко и му разрешавам.Но обект на подигравки никога не е бил.

Когато бях в трети клас се наложи да ходя с очила...Носех ги точно един ден, защото не се чуствах комфортно, а и все си мислех, че другите деца ще ми се смеят и че постоянно мен ще гледат..но това не беше така...
В момента синът ми носи очила (слънчеви)..тъй като ни ги изписа лекар заради това, че има свръхчуствителност към слънцето и очите му постоянно се зачервяват...

Моята носи очила от 3 години вече. Ползва ги като работни, при писане, рисуване, четене, телевизия и навън, когато има слънце. С малък диоптър за далекогледство и слънчева алергия са дадени. До сега не съм имала проблем с деца да й се подиграват, нито в градината, където ходеше, нито в предучилищната...Но сега й предстои 1 клас и там нямам идея...Имам проблем с това, че забравя сама да ги слага, трябва някой да я подсеща...
Тя ги носи от по-малка и може би затова не е протестирала и успя да свикне по-лесно. Всички й казваха колко е хубава, оставихме я сама да си избере рамките, повтаряхме й че е модерно, учителите също помогнаха много, показваха си техните очила, шегуваха се с това на  кой са по-хубави, обясняваха и на другите деца...общо взето с много говорене и внимание от околните свикна.

Големият ми син носи очила от 7 години, сложи ги когато беше на 2 години. Като тръгна на градина беше проблем, че не ги иска и т.н. Рамките винаги сам си ги е избирал. Като стана на 6 години му правиха 2 операции и смъкна очилата за няколко месеца. В първи клас се оказа, че ще трябва да ги носи на училище, пред ТВ-то и компютъра. В неговият клас само той носи очила и в един период от време не искаше да ги слага и криеше от мен, че ги носи в учиище /в действителност не ги слагал/. Но и това време отмина, с много говорене и обяснения.
Просто трябва търпение!

Девойките ми носят очила от около две години. Аз май го преживях по-трудно от тях. Имало е деца които са  ги тормозили, но са рядкост. Избираме готини рамки, затъмняват се на слънце и ако трябва гледаме списания с хора с очила. Обещала съм като станат на 14 да им купя лещи и така...
Очилата са скъпички и като видят сметката на поредните очила направо ми се плаче, ама ...

Ще ползвам темата да попитам за оптики, в които има избор на детски рамки. На сина ми му купих обикновени черни рамки от произволна оптика, нямаше избор голям. Но ако по-натам се наложи да сменя стъклата, бих искала да може да си избере сам.

Аз като дете носех очила, скъсваха ме от подигравки и не един път див нещастен рев-и от мен, и от мама, заради тези очила.
Сега едно приятелче на дъщеря ми е с очила, но всички приятелчета и повтарят колко е хубава с очилата и как бързо ще оздравеят очичките-проблеми не е имала, дори при лош коментар от други дечица приятелчетата се намесват.Струва ми се, че сега корекцията на зрението е по-честа и човек с очила се възприема като нещо съвсем нормално(каквото всъщност си е!)

Дано да свикне по-бързо. Довечера ще ходим до една оптика и се надявам да има интересни рамки.  Опитвам се да му обеснявам на моето дете но като всяко ново начало е трудно. Радвам се че темата е интересна и други майки споделят с интерес. На мен като и на вас ми се струва, че сега не е толкова странно да се носят очила . Помня навремето в моето дество доста се подиграваха децата, но сега явно децата са по осведомени и информирани.
Успех на всички който преминават през това препядствие.

Да, има нещо, по наше време наистина беше различно и аз имам много лоши спомени..
Забелязвам обаче, че в момента като че ли са зачестили заболяванията на очите в ранна детска възраст и все повече деца носят очила, поне около нас, почти всяко второ. И така се превръща в нещо нормално за възприемане..не че е добре да се налага да носят очила, по-добре да са си здрави децата и да се среща по-рядко, но си е факт за съжаление.
А за това да са добре осведомени и да го приемат за нормално, както очилата, така и всяка друга болест, трябва да се погрижим ние родителите.

Аз нося очила от 10-11 годишна. Усетих как ми се развалят очите и бях наясно, че без тях не мога да виждам. Сама си избирах рамките. Спомням си и първите - като котешки очи. Много ми харесваха. И аз самата се харесвах с тях.  Мисля, че това беше най-важното.  Съучениците ми коментираха, но никога не съм усещала подигравки.

Бях на 12 год., когато започнах да нося очила. В началото ми беше доста неприятно, мислех че е грозно и отблъскващо дори.
По-късно, по обясними причини, започнах да нося лещи. Върнах се към очилата вече като по-съзряла...на 18 години. Сега очилата са ми любимият аксесоар, въпреки че имам лещи и ги намирам за по-удобни дори.
П.С. Важно е детето да се хареса, да е убедено, че това е неговият модел и че очилата не го загрозяват!!!

По-скоро родителите се отнасят по-отговорно към здравето на децата и ги водят на профилактични прегледи. Затова и има толкова малки деца с очила, едно време само ако детето има явни оплаквания са го водели на лекар, а тези, които минаваха по училищата бяха мърли, точно както училищните зъболекарки и не можеше да разчита на тяхната компетентност.

Малкият е с очила от 1г.2 месечна възраст - онзи ден за първи път ми се случи, и то доста нахално от нейна страна, момиче на около 8-9 години да разпитва : "Ами защо е со очила? как му развалихте очите? Кога ще ги махне..." .
Честно казано сви ми се стомахът, още повече, че майката на въпросното дете пушеше цигара до него и въобще не реагира.
Радвам се, че детето ми е още малко и не осъзнава подобни коментари.
Радвам се и за друго - да, наистина здравната ни култура е на по-високо ниво, поне що се отнася до осведомеността на родителите - напоследък виждам толкова много малки деца с очила, включително и на нашата  възраст - то е ясно, че малките деца сами не са казали, че имат дискомфорт, а родителите са ги завели на профилактичен преглед и са открили проблема навреме. Което е гаранция за бърза корекция с по-голям шанс за успех .

По темата - детето е достатъчно голямо да осъзнае потребността и ползата от очилата.
Нека си избере само рамки и да се научи да отговаря подобаващо на евентуални намеци и подигравки .

Че какво му е на коментарът?  Аз просто щях да отговоря на запитванията. Съвсем любезно.

Детето ще получава такива и подобни запитвания. Хубаво е да се научи как да отговаря на тях и да не да се чувства притеснено, а да ги приема съвсем нормално.

Коментарът е меко казано невъзпитан.
На тази възраст детето би следвало да знае, че очила не се носят за удоволствие и че майките "не развалят" очите на децата си за кеф.
Да, отговорих любезно, че детето вижда по-добре с очила, но въпросите продължиха да валят, от глупави по-глупави.
Големият ми син е на същата възраст, знам как разсъждават и какво осъзнават такива деца.
Подразни ме майката - аз в такава ситуация бих прекратила разговора на детето си. Но - разни хора - разни идеали.

Аз мислех, че важното в случая е не да се обсъжда дали детето е възпитано или не, какво е трябвало или не е трябвало да направи майка му,  а какво може да направи родителят на детето с очила,  за да не му се отразят негативно подобни коментара. Ако родителят се засяга от тях и детето ще се засяга.

Вече писах, че детето ми е прекалено малко, за да разбере коментарите.

Това беше вметка, отговорила съм по темата.

От петгодишен синът ми е с очила.
Никога не е имал проблеми с приятели и познати, възприемат го такъв, какъвто е. Доста рамки и стъкла сменихме докато се научи да ги пази, но вече е по-отговорен. Знае, че трябва да ги носи, макар да вижда добре и без тях, но има резултат от постоянството му. Сваля ги само, когато излиза да играе, за да не ги счупи. В училище и вкъщи е все с тях. Не ми се е оплаквал от недобронамерени подмятания, изобщо съм на мнение, че децата са по-толерантни и възприемат децата с очила както всички други.
Важно е детето да бъде убедено в ползата от очилата.

Благодаря ти за отговора. Според мен също е нетипично да не взима участие майката на питащото дете. Да ти кажа аз бих обеснила на питащото дете че не всички са еднакви и понякога имаме проблеми със здравето. Грозно е постъпила и майката но явно толкоз е интилекта и.

Дъщеря ми е почти на 11 и носи очила от 4-годишна. Трябва да ги носи постоянно, защото е далекогледа и с помощта им може да го израсте.
В детската градина проблеми не сме имали. Явно в тази възраст децата не се впечатляват толкова и са по-толерантни.
В първите класове на училището - 1, 2, е имало единични подигравки, но дъщеря ми се справяше. В трети и четвърти клас обаче стана доста по-чувствителна, сваляше си очилата в училище, за да не й се смеят, плачеше, че й се подиграват много. В същото време искаше да прилича на "звездите" на класа - момичета, облечени по последна мода и естествено без очила. Та заради този стремеж на подражание и подигравките много разговори сме водили. Лекарката също ни помогна много, защото й обясни, че колкото повече носи очилата, толкова по-рано ще ги свали.
Естествено, всяка учебна година поръчваме по два чифта очила. Просто не оцеляват при нас и това си е. Трудно пази, а е и много подвижна и енергична - с момчетата футбол играе, по дървета се катери... как да оцелеят

А според мен това изобщо не е коментар, а въпроси   Дъщеря ми също ги задава, по всякакви теми свързани с физически недъзи, с очила, абе с каквото се сетиш. Самат аз съм късогледа и тя знае какво значи да носиш очила. Това не й е пречело да пита защо децата с очила ги носят. Тя самата не носи очила и е нормално да пита. Понякога родителите вменяват мисленето си и на децата си. И как пък прецени, че върпосите са глупави за дете на 8-9 г. Леле като си помисля, че някоя майка ще помисли детето ми за невъзпитано щото задава подобни въпроси...  

А по темата... ще ви препоръчам да вземете книжката за Джиго. Дано не се е изчерпала. Аз много харесвам разказите на Юлка и смятам, че за деца с очни проблеми тази книга е страшно подходяща, защото Джиго е УМНО момче, което се справя във всякакви ситуации.  

Ето я книгата
http://www.book.store.bg/c/p-p/m-237/id-23107/prikliuchenia-s-dz … -spiridonova.html

А ето и разказче тук
http://www.az-deteto.com/index.php?page=view&aid=643 

Прецених, защото имам дете на същата възраст.
Да, вкъщи също разговаряме по подобни теми, но навън детето ми никога не би задавало подобни въпроси на напълно непознат човек.
Ще ме попита мен, когато отминем и останем сами.
Защото аз възпитавам децата си да са деликатни, скромни, тактични.
Това включва избягване на подобни разговори с непознати.
Защото в един момент детското любопитство се превръща в махленска клюкарщина.
Границата е тънка и родителите сме тези, които трябва да я поставим.

mari_eta, отново пренасяш своите възгледи на възрастен човек върху деца   Но все пак приемам... всеки възпитава своето дете според възгледите. То и моето дете е умно и разтропано, ама това не значи, че децата на нейната възраст, които не са такива ме дразнят или са невъзпитани. По този начин ти самата показваш притеснението си от факта, че детето ти е с очила. Личи си от далеч. Махленска клюкарщина... що за израз...!  

Аз съм с очила от 5 годишна и САМО веднъж съм имала проблеми с едно диване когато бях на 10-11 . Такъв бой му хвърлих, както си бях с очилата, че още ме помни сигурно ( то беше и пред калешката му компания). Един съвет: когато получите очилата заведи го на кино,  по-лесно се адаптират очите така, казвам от личен опит за час и половина се свиква .
Хубави детски рамки има в оптиката на Мария -Луиза и Симеон на ъгъла. Гледай да не се допират плътно до слепоочието защото при потенето кожата започва да щипе и смъди и дразни. Това от мен

Коя майка не би се притеснила за детето си?
Какво не ти харесва на израза?

Ако възпитаваме децата си в по-голяма тактичност и толерантност тази тема нямаше да я има, нали .


 

Браво на теб!

Аз нямах предвид притеснение за състоянието, а притеснение от това, че ще му се смеят най-общо казано  Самата аз съм с очила и знам, че се изпитва притеснение. Ако майка ми постоянно ми е насаждала страховете си щях да имам чувство за малоценност.

И именно защото възпитавам детето си да бъде толерантно му позволявам да попита защо това дете е в инвалидна количка например, а най-хубавото за мен е когато родителят на детето обясни на дъщеря ми. Защото ще го направи при всички случаи по-добре от мен  Мен трудно някой може да ме обвини в нетолерантност, обаче опредлено ще се вбеся сериозно ако съм майката на питащото дете и коментара ти е насочен към него  Толерантност се изисква и от двете страни, нали така?

И не пропускай в яда си линка, който съм ти дала, като майка, възпитаваща детето си да се интересува от проблемите на останалите деца 

Ако си чела внимателно поста ми - не съм отправила директно никакъв коментар и се подразних от поведението, по-скоро липсващото такова на майката.
Аз яд не изпитвам, откъде реши това?
Не насаждам никакви чувства за малоценност у детето си, защото проблемът ни е временен и живот и здраве скоро ще се справим с това.
Линка вече го разгледах, малкият още е малък, а големият отдавна е с изградени такива ценности. Благодаря.
Мисля, че достатъчно оспамихме чуждата тема .

Ами аз точно това обясних, че предпочитам майката на детето да обясни на моето, а не аз да го правя. Щото могат да се чуят доста нелепи обяснения от родители за "специални" деца. В случая с очилата не виждам дори драма. Дразнещото е квалификациите на майката и на детето. Така сякаш ти носиш очила и си лично засегната. Е, аз нося очила от 15 годишна. Никой не ми се е подигравал. А сега дори съм по-секси с очила  Така че драма не виждам или притеснение, че някой ме е питал що ги нося

За книжката.. твоя работа, щом преценяваш, че няма смисъл занапред...

Ми то е пределно ясно защо някой носи диоптрични очила, какво тук има нужда да се разпитва. И докато детето ми стане достатъчно голямо само да обяснява, тази функция поемам аз.
Но понякога е доста трудно да отговаряш на подобни...хайде, няма да казвам какви въпроси, че пак ще се хванеш за думата .

Засега инвестирам в картонени книжки с шарени картинки и енциклопедии за баткото.

Обещавам, че от утре започвам да просвещавам дъщеря си кои очила с какъв диоптър са. Подробно! Ще я заведа в оптика и ще накарам жената да й покаже разликата в - и + Тамън покрай нея и аз ще се науча да ги разпознавам   Обаче тогава ще възникне проблемът, че понеже е общителна и разговорчива може вместо да пита някое дете защо носи очила и кога ще ги свали да иде да удари една лекция какъв е видът  на очилата, за какво са изписани и как се лекува съответното очно заболяване.

Аз бях дотук!  

За книжката... Моля който наистина се интересува от проблема със самочувствието на децата с очила да "хвърли едно око", по-специално на втория линк  

Този път прекали с иронията си.
Разликата между слънчеви и диоптрични очила осъзнават децата доли на 3 години.
Винаги бих пояснила накратко на малко дете, но подобен род изблици от нескончаеми въпроси...се отправят към близките, не към непознати.
Не искам да се поставям на мястото на майката на дете в инвалидна количка, на която ще се наложи да обяснява надълго и нашироко това, което ти си длъжна да разясниш на дъщеря си.
Подобен род "бъркане в раната" не ми е хоби.

Вземи попрочети малко повече по въпроса из форума 

Извън темата, обаче онзи ден и моето дете, което също носи очила, но не и навън, срещна момченце с очила и започна да го разпитва за тях - защо ги носи, далекогледо ли е или късогледо, има ли астигматизъм, докога ще ги носи и т.н.
Тези въпроси ок ли са ако ги задава друг очилатко, както в нашия случай?

Нас пък доста често са ни питали и деца и родители - Защо носим очила, Защо едното им око е залепено и тн. Изобщо не го намирам за невъзпитано. За мен е чисто детско любопитство и любознание. Заради моите обяснения доста познати са си завели децата на преглед.

Смятам, че ако си говорим един с друг (независимо познати или не)  ако се изслушваме и разбираме, светът ще бъде далеч по-приятно място.

И от моите деца едното (на 9г.) носи очила от една година, наследствено късогледство е. Аз също се притеснявах дали няма да отказва да ги носи, или някой нещо да му каже, но не се е случвало досега, за по-нататък не знам.
Изказала си бях притеснението и пред очната лекарка, и нейният коментар беше, че лещите също са решение - и тя, и колегите й предлагали обучение на деца и родители как да поставят лещи и да се грижат за тях. Но на мене очилата ми се сториха по-лесен вариант. А и като гледам снимката на стената на моя син и приятелите му - от 5 момченца 3 са с очила. Не искам да правя спекулации на тема какво е зрението на днешните деца. В нашия случай, ако не си бях водила детето на годишни профилактични прегледи, нямаше да знам, че има проблем, и положението щеше да остане недиагностицирано кой знае докога.

mari_eta, а как се установява късогледство при дете на 1,2 години?            Питам, защото дъщеря ми е на толкова и  още не съм я водила на преглед, а в семейството имаме тежко наследствено късогледство, като аз съм с най-високия диоптър.
Интересува ме чисто практически как протича прегледът и как познават дали детето има проблем.

Моето с е с далекогледство .
Всяко едно разстройство в зрението на толкова малки деца се установява от опитен офталмолог, по възможност детски, със стандартен преглед с разширяване на зениците.
Проверява се дали детето проследява с поглед предмети, дали фиксира. След разширяване на зениците се установяват евентуални диоптри и се оглеждат очните дъна.
Всичко отнема около 5 - 10 мин с 30 мин. чакане заради разширяването.Няма нищо страшно, ако имаш съмнения, най-добре заведи детето на профилактичен преглед за твое успокоение.
В подфорум Деца с увреждания има тема за деца с очни проблеми - винаги можеш да попиташ за координати на най-добрите специалисти.


Не винаги нещата са наследствени - при нас няма никаква фамилна обремененост и в двата рода.

Мерси, задължително ще я заведа на преглед скоро. 

Но бъди внимателна.
И за моята казаха, че трябват очила за забавено движение на едното око, а после беше отречено от друг лекар.

моето дете сложи очила на 1г , аз самата съм носила от малка 3г до към 9 клас - а оттогава с лещи
досега не съм имала проблеми с детето в това отношение , само в началото докато свикна , но изобщо не съм го притискала стана постепенно и естествено за 1-2 месеца , явно разбра че с тях вижда по -добре.
наистина стреса беше по- скоро повече за мен - но получих много добра подкрепа от някой мами тук.
за малкия - никога досега не са му пречили пред децата явно и самите деца са свикнали вече  много са децата с очила напоследък , пък и аз като дете не съм имала проблем в това отношение
доста ги хвърля като се ядоса за нещо , но рамките сега не са като в моето детство и не се чупят лесно , поправят се - аз съм доволна от ''лив ливант'' , има страшно гъзарски рамки мисля че по -скоро ще го красят отколкото ще му пречат . верно скъпо излиза , но пък като ги купиш не са еднодневни като едно време.

Моята дъщеря сложи очила на 9. Лекарката -наша много близка приятелка и обясни, че нейния дефект налага да носи очилата непрекъснато и че няма да го "израсте" през пубертета. Купихме и очила които тя си избра и беше много доволна, че вижда толкова хубаво. Носи си ги през цялата лятна ваканция и единственото и притеснение беше от реакцията на съучениците и на първия учебен ден Обяснихме и че каквато и да е тя, ще е за кратко. Така и стана. На 15-ти септ. искаше да ги свали, но не го направи. Децата я харесаха, 1-2 момчета и казали "цайс", но всяко чудо за 1 ден/в случая/. Това се случи преди година, сега отново ще сме на преглед

Моя син е на 4г. и 8м.и носи очила около от 5 месеца в началото беше много трудно да го накареме да ги носи но той си свикна и дори вече сам се сеща и си ги слага и непрекънато е с тях.Просто сега в началото го натисни да ги носи посли ще свикне и няма да му прави впечатление.

Съжалявам, че използвам тази тема, за да попитам, нещо което ме вълнува, но не ми се пуска нова. Кога трябва да се заведе детето за първи профилкатичен преглед на зрението, още повече когато има семейна обремененост с късогледство? Той е на 2г и половина и към този момент не съм забелязала да има проблем със зрението.

на 1 год възраст е първият профилактичен преглед.
той трябва да се извърши от опитен детски специалист, защото има случай в който дори в специализирани клиники някой лекари не могат нищо да установят
няма как да разбереш - моят син вижда и най -малките прашинки , по нищо не му личеше че има проблем
точно на 1г беше когато го заведох и до точност установиха диоптъра който е доста висок

Моите деца са с очила от година и два месеца и всичко започна, когато на едната и избиха два ечимика - на всяко око по един. Лекарите казаха, че при деца с далекогледство това била причината за ечимиците . Цепихме ги, много хора ме увещаваха да не го правя, защото "веднъж започнели се не спирали да избиват и да си стоели така" - пълни глупости. След манипулацията сложихме очила на едната. Не че е голям диоптъра +0.50, но има астегматизъм и на двете очи и трябва да ги носи постоянно. На другата след тази одисея и направихме профилактичен преглед и тя се оказа, че и тя е с астегматизъм и на нея и изписаха очила. Но след цепенето на ечемиците и още повече, че сестра и седя с превръзка и на двете очи никоя от двете не си и помисли да не си носи очилата, въпреки че в началото едно-две деца се опитаха да им кажат нещо. Сега ги махат само когато играят с топка навън, защото вече счупихме по един чифт.

И моят син е с очила, носи ги вече година. Аз също съм с очила и, може би това му помогна да ги приеме толкова лесно - казах му "сега и ти като мама ще носиш очила, защото очичките ще се чувстват много по-спокойно с тях..."такива неща. Мисля, че те само усещат, че наистина с очилата се чувстват по-добре, не им се изморяват очите толкова, по-добре виждат...моят понякога сам си ги търси, защото се случва да забрави да си ги сложи (преобличал се, примерно...).
По-сложното е да ги научим да се грижат за очилата си, май...отначало той си ги наместваше на очите като ги наискаше по стъклата  после разбра, че така само ги замазва, ама минахме през такъв период...другото е да се научат да ги оставят върху рамките, не върху стъклата, когато не са на очите, да не ги оставя по дивани и столове, а на определени места...аз обяснявах, показвах, после отидохме на гости на родителите ми и накарах баща ми да си остави очилата на дивана, сложени върху стъклата и ги показах на Мишо - беше изненадан, че дядо му не знае как да се грижи за очилата си  и му обясни надълго и нашироко  даже после всеки път, когато го видеше пак му обясняваше, да му затвърди знанията на дядо си 

Маето голямо момиченце също е с очила, от 1 година. Аз бях по-притеснена от нея, когато разбрах, че ще носи очила, цял живот съм носила, подигравали са ми се много! Естествено, сега ми е кеф да си ги нося, да са ми модерни рамките и т.н., но тогава...

Не мога да кажа, че децата вече са различни, децата са си деца, просто ние вече не сме, хората, с които се срещаме също са големи и зрели, това променя мнението ни на "вече нещата са различни". Притесненията ми около това, дали някой ще й се подиграва, никога няма да стихнат, защото тя е много чувствителна, много инат и просто се моля да съм до нея, когато някой подходи нетактично, за да контрирам негатива с успокоение и здрав разум.

Иначе бързо свикна с тях - просто ги сложи и това беше. А диоптърът не е никак малък, на едното 4,5, на другото 5,5 далекогледство. Бях потресена когато докторът ми каза, а отидох ей така на шега, защото трябваше аз да си сменя диоптрите. Ходя при лекаря, който ме гледаше от дете, детски лекар е, подходи към нея много мило. Но бях просто зашеметена - как така, такива диоптри и аз нищо не съм забелязала. "Ами как да разбереш, тя е на 3 години, не чете! Когато тръгне на училище ще я боли глава, тогава щеше да разбереш", ми каза. "Ти защо не ми я доведе на 1 г. Нали ти казах!" Истина е, че ми каза, тогава пак бях при него, той ми каза, че децата се гледат тогава - на 1 г., после на 3 години... Най-много ме разтърси реакцията на мъжа ми: "Ето - каза ми насаме, - край с балета! Балерина с очила виждала ли си!" Не, не съм виждала, ама и аз не носех очилата си в часовете по физическо, в морето, и тя няма да ги носи тогава. Просто му казах: "Предполагам, че си бил от онези деца, които са се подигравали на такива като мен", "Да, така беше"

Сега е време да заведа малката на преглед.

След 2 седмици сме на преглед и вероятно синът ми ще трябва да сложи очила, а после и да затъмняваме стъкла. Притеснява ме повече неговата безопасност в детската градина. Чупливи ли са стъклата на детските очила? Как ги предпазвате по време на игра?

 От скромния ни опит с яслата - 4 дни до обяд - никое детенце не е реагирало на очилата и не е посегнало дори.
Поръчайте нечупливи /пластмасови/ стъкла. Проблемът с чупенето касае по-скоро рамките, затова в началото се заредете с търпение .

Пишеш "затъмняване на стъклата" - ако говориш за амблиопия /мързеливо око/ - вариант за 100% успешно лечение са оклудерите /лепенки/ които се залепват директно върху очето. Това с лейкопластът върху стъклото е отживелица.

Ще ни кажат на прегледа кое точно е - амблиопия или страбизъм. Аз вече се сдобих с картинки на деца с очила и се надявам да няма инциденти.

Моето момиченце от 4-5 години е с очила. Нямаше проблеми, самичка си ги избра и прие като аксесоар. Имало е и злобни намеци, че й били болни очите, не била хубава с очила и пр.но засега  не се впечатлява. Тя понякога ме пита дали цял живот ще ги носи, но осъзнава, че благодарение на тях вижда по-добре.

Друго мене много ме тревожи. Диоптрите й се повишават много бързо. Вече са- 5 на едното око и -3,75 на другото. Тя е с късогледство и астигматизъм.

yasmina благодаря ти! Явно е, че вече съм закъсняла с първата профилактика, но съвсем скоро ще го заведа и дано разсея страховете си от наследственост.

♥ Doro ♥, а дали не са били такива от самото начало. Моят лекар ми обясни, че за окото е стрес да се сложат актуалните диоптри от самото начало, ако става въпрос за големи такива. Затова лекарите го правят на стъпки по... ще те излъжа... един път годишно ли беше..., докато дойдат тамън, а после се борите за сваляне...

Вале, за съжаление диоптрите преди година бяха -3 и -2,75. Обясниха ми, че с израстването й в периода на пубертета ще се покачват. Очилата, които й изписаха не бяха с точните диоптри, ами постепенно ги увеличаваха. Сега сме с 4,75 за оченцето с 5 диоптъра и 3,5 за оченцето с 3,75 диоптъра.
Тревожа се много от това рязко покачване на диоптъра й.

Две от трите ми дъщери като малки бяха с очила - детско далекогледство. Още като разбрах, че трябва да носят очила въпреки че бяха малки ги оставих сами да си изберат рамките. Разбира се , че съм изказвала мнение дали им отиват и те пък са се съобразили с него. Направихме хубави очила и те са си ги носили редовно. Говорила съм им, че това е начина да ги свалят след време. В училище на госпожите също бях казала, че децата ми са с очила и така те са обръщали внимание дали се носят. Не сме имали особени проблеми с тях. Възможно е някой някога и да ги е дразнил, но в общи линии те си имаха самочувствие. По късно единия племенник сложи очила, но направо с желание. Каза - най-после и аз да нося очила.

За детската градина не мога да кажа, защото моят син тогава не носеше очила, от 8-годишен носи, втора година. Стъкла не е чупил, макар че не се е спирал да играе. Счупи веднъж рамки, но това е, защото нарочно ги кривеше на всички посоки  - така, както му демонстрираха в оптиката, за да му покажат колко са здрави и гъвкави. Забравиха обаче да му кажат да не ги имитира прекалено много. Вторите рамки вече не ги криви и са все още здрави.
По физическо също играе с нормалните си очила. За спорт обаче се е случвало да му искат специални очила, за сегашния футбол например. Същият диоптер, само че рамката е някаква пилотска/скиорска. С ластик отзад и по-плътно обхващаща стъклата.

Бяхме днес при д-р Лолова, много съм доволна от отношението. Първоначалното й мнение е астигматизъм и +3,5 за двете очи. След 2 седмици сме пак, този път на преглед с разширяване на зениците. Тогава и ще си каже окончателното мнение.

Радвам се, че не подцених проблема и отидохме толкова скоро. Д-р Лолова също много се изненада защото първоначално трудно откри проблема. Засега казва, че ще купуваме очила, но няма да се налага да затъмняваме стъкло.

досега никога не сме чупили стъкла , очилата не са като преди 25 г., стъклата са нечупливи, най- много да излезнат от рамките
ние ползваме рамки на ''лив ливант'' , много са здрави , рамките като се счупят някъде ги даваме на ремонт , и ги правят като нови , как ли не сме ги давали даже сгънати на две
не го пазя когато играе, досега не ми се  е случвало дете да му посегне на очилата, той като се ядоса за нещо си ги изкарва на тях и ги хвърля постоянно със сила но нищо им няма
  за затъмняване на стъкла има лепенки които са върху самото око, има и накрайници за самите рамки , но ние няма да ги ползваме  лекарката ни предложи едни капки , които обаче макар че са евтини ги има навсякъде , но не и в бг и ще поръчам на някой да ми ги купи така е по сигурно хем няма да шикалкави с накрайника на стъклото , хем никой в детската градина няма да разбере , а и лепенките които се лепят освен че е страшна гледка защото е с цвета на кожата и все едно няма око , ами и след 2 дни кожата ололо окото се зачервява

Капки за какво ? Да заместват оклузията ли ?

Има и много сладки детски шарени лепенки с картинки, както и хипоалергични - по принцип не правят проблеми, слагаме вече почти година, 1-2 пъти да се е зачервявала леко кожато около очето в горещините, но на сутринта няма нищо .

да тези капки замествали

Интересно ми е на какъв принцип действат, можеш ли да разясниш ?
Смисълът на оклузията е да изключи напълно здравото око, така че мозъкът да е принуден да "работи" само с болното.
Не мога да си обясня как капки ще направят това - т.е. здравото око да не вижда за определен период...не е ли опасно?
Лично аз не бих рискувала ...

Аз сложих очила в 6ти клас.  Лекарят каза, че не е задължително да ги нося постоянно, тъй като диоптърът беше малък (но не обясни, че има предвид да не ги нося от раз постоянно, заради галвоболието), поради което аз ги носех само като гледах телевизия, а на училище си ходех без очила - резултатът не закъсня, на следващия преглед с 1 диоптър отгоре. Оттогава започнах да ги нося както си му е редът, т.е. не ги свалях. Не са ме коментирали, въпреки че по наше време рамките бяха ужасно грозни и човек приличаше на сова, а стъклата си бяха дебели лупи. Аз се харесвах с очила, откакто навлязоха модерните рамки и олекотените органични стъкла, не мисля, че очилата трябва да са повод за комплекси.

Моите диоптри също много нарастваха, всяка година с по един - казаха, че се дължи на израстването през пубертета, но така или иначе при всеки е индивидуално. Покачването спря чак на 18 г., след това като студентка, особено по сесиите съм си товарила много очите, но не се отразявало на диоптъра.

Но има и друго - нашето поколение не израстна пред компютрите и телевизора, а играехме на ластик в градинката, при все това
в класа ми в гимназията, от 24 деца 12 бяхме късогледи - само трима бяхме с очила, тези с по-ниски диоптри не ги носеха, останалите бяха с лещи. Предполагам сега като масово смениха дъските да е по-добре, защото за късоглед човек написаното с тебешир на замазаната дъска създава допълнителни трудности. Проблемът не е в това че не се носят очилата, а че очите се напрягат да виждат. Т.е. особено при момчета може би е препоръчително при по-активни и спортни дейности очилата да се свалят не само за да не се счупят, но и при евентуален удар да не се набият в окото.
Всяко дете по различен начин се отнася с вещите си, някои чупят, други ги губят. За толкова години аз само веднъж съм чупила стъкло на очилата, а дъщеря ми е на 3 г., носи слънчеви очила от 1,8 г. - ами пази си ги.

тези капки правели същото , още един избор за оклузия
вие не сте ли от варна сякаш съм го виждала детето ти , пък може и от нета да се заблуждавам
и на мен ми
звучи страшно , но лекарката ни има много опит с тях и аз много и вярвам, ако има повод за притеснение едва ли щеше да ни ги изпише

ако някой е ползвал такива капки да каже как е
цялата процедира траела 5-6 мецеца , като на месец и половина се ходило на преглед и ако има ефект се разреждали дните на капване , а те са всяка сутрин по 1капка, ако не се спирали , но обикновенно давали добри резултати

Не, не съм от Варна .
Коя ви е лекарката, ако не е тайна? И какви са капките?
Това означава ли, че като се капнат капките окото не вижда ?
Честно, не бих рискувала, ами ако се увреди здравото око?
Процедурата с лепенките изобщо не е толкова страшна, колкото изглежда и обикновено децата я възприемат добре .

капките са атропин
аз писах и в другата тема даже , не съм решила още окончателно дали ще сме на този вариант
те са май разширяват зеницата и така се постига ефекта
ние сме ползвали лепенки всякакви , но не постоянно

А това всекидневно разширяване на зеницата не е ли опасно?
Защото принципно прегледите с разширяване на зениците се правят най-малко с интервал 6 месеца, явно има защо.

Здравейте по-опитни мами, бихте ли ми дали съвет моля!
Миналата зима сина ми започна да мижи с очи, когато гледа телевизия. Заведохме го на преглед в Токуда при Топов, чието име взех тук от форума, като най-често спрягано. Предписа очила с около 3 диоптъра далекогледство. Купихме хубави рамки и стъкла обаче детето си промени поведението. Спъваше се непрекъснато и се пребиваше. Не смееше да тича от страх да не падне, стъпваше като в паници, очилата му стояха на върха на носа и затова все ходеше с повдигната глава да не му се изхлузят. Направо ми беше жал като го гледах.   
На въпроса как вижда по-добре с очила или без, той отговаряше -без! Махнахме очилата и го оставихме така. Няколко месеца през лятото пи витамини за очи обогатени с лутеин. Гледането на телевизия го сведохме до минимум, гледахме все да играе навън за да се тренира окото. Не съм го виждала да мижи с очи. Сега наскоро пак пред телевизора започна да търка очите.( Разрешавам му рядко да гледа телевизия, но гледа ли половин час започват да го притесняват очите)

Искам да го заведа отново на преглед да видим какво му е състоянието, но се колебая дали да е отново при Топов или при друг лекар. Ако отидем отново при него, вероятно ще мърмори, че сме махнали очилата. Но това решение си беше чисто наше лично с таткото. На детето определено не му беше добре с тези очила. Сега през зимния сезон ще се наложи детето повече да стои вътре на изкуствено осветление, което вероятно пак ще му причини дискомфорт в очите.
Ако отидем в Медицинска Академия дали лекарите там не са по-добри? Притеснява ме това, че Топов като много популярен, може да не обръща достатъчно внимание.

Чувала съм за мързеливо око при децата, което се лекува с гимнастика. Преди време нашия хомеопат ни посъветва да потърсим някакви упражнения на Норбеков, които имали поразително добър ефект. Аз бих предпочела да прави упражнения,отколкото да носи очила, ако разбира се очилата не са напълно необходими. Струва ми се, че ако носи очила зо постоянно това ще въпрепиятства физическото му развитие като му се затвърди страха от падане. Някой от вас има ли опит с подобни упражнения?

При това положение при този лекар повече не бих стъпила  Отидете при друг специалист - не е нормално детето да се чувства така с очилата, би трябвало да чувства облекчение, а не натоварване.
Ние сме пациенти на д-р Облашка във Вита, според мен е добър специалист и затова я препоръчвам.

kalimbi, ние сме при д-р Лолова в Окръжна болница. Утре ни е последния (от първите) прегледи и вече ще се сдобием с рецепта и очила. Според лекарката Мите сам ще започне да си търси очилата защото ще вижда по-добре с тях.

Аз веднъж ходих на преглед и също ми предписаха очила. Оказа се, че моя приятелка има същата рецепта и очила. Още когато сложих нейните разбрах, че нещо не е наред. Чувствах се като с лупа и отидох на преглед при друг. Категорично отхвърли очила на този етап.

Заведи детето при друг. 

Да, определено очилата не са читави, след като го натоварват. Това може да е следствие на некачествен преглед, когато диоптърът е определен неправилно или от некачествена изработка, когато стъклото е поставено неправилно. Освен това може би сте му избрали голяма рамка, ако очилата му падат и са на края на носа постоянно.

Мога да дам добър отзив за частната клиника, която се намира в 18 поликлиника в Сухата река. Последно там ходих на преглед, заедно с голямата ми дъщеря, и двете сме с очила. Много добре и щателно преглеждат. Колкото съм ходила в София на прегледи, от тях останах най-доволна.

Да дам отчет за днешния преглед. +6,5 на дясното и +7,5 на лявото...  Имаме рецепта за очила и един месец, в който да ги носи. За това време трябва да проверим дали продължава да криви очите когато е с очила. Също така искат и епикризата от операцията на мъжа ми.

Очните дъна и нерви са добре, но диоптера е доста. Може ли някой да ми обясни колко вижда човек с такъв диоптер?

Ето това намерих на руски: Патологическая дальнозоркость выражена сильнее, и главное – не проходит с возрастом. Дети с таким диагнозом остаются равнодушными даже к самым красочным и ярким картинкам, интересным, увлекательным книжкам. При патологической дальнозоркости ребенку слишком трудно фокусировать зрение. Он видит словно сквозь «туман». Пытаясь преодолеть искажение зрения, малыши чрезмерно напрягают глаза, постоянно трут их руками. В результате – воспаленные веки, покрасневшие белки и даже сходящееся косоглазие.
Източникът: http://www.domsemja.ru/vivr/27/kapriz.htm

здравей синът ми е с +5.5 на лявото и +7.5 на дясното , с очила  не криви , но ги носи постоянно
при вас защо 1 месец не разбирам с този диоптър? закривате ли око?когато са различни диоптрите трябва
иначе и аз съм с +5-6 на двете , и ти отговарям какво вижда човек; когато съм с очила(лещи) виждам всичко идеално все едно нямам проблем даже понякога забравям че са ми на очите
когато ги махна ако не се съсредоточа виждам размазано , но като се напрегна виждам всичко дори най- малките прашинки , даже книга мога да прочета
но това напрагане не е приятно и изморява , затова са очилата да виждаш гладко без усилие
аз ако  не съм си сложила лещите се чувствам дисконфортно , така бях и с очилата - затова това ми е 1-та работа като стана и ги свалям само когато спя или да ги почистя.

Няма да закриваме око, а само месец ще ги носи защото предполагам д-р Лолова иска да е сигурна, че се е спряла на правилното лечение. Каза, че ако продължава да криви очите и през очила ще потърси друго решение, а вероятно и друга диагноза.

Ловет, благодаря ти!

Благодаря за съвета момичета   

Октоподче, за д-р Лолова трябва ли предварително да се запишем? Можеш ли да ми дадеш телефон или някакви приемни дни? В петък мисля да не пускам Кало на градина за да може да отидем на преглед. Взела съм направление, предполагам че работи със здравна каса.

Мис Ловет купихме очилата от детска оптика на бул Мария Луиза. Продавачката ни препоръча модел, който според няма да позволява на детето да хитрее и да гледа над очилата. Той също си ги хареса. Обаче дали рамката, дали стъклата се оказаха тежки. Смъкват му се по носа и стоят на крайчето. Ходихме в оптиката да ги нагласят, но резултата беше същия. Стъклата са някакви френски, пак там ни ги препоръчаха като по-леки и нечупливи.

Аз също нося очила от време на време, но за разлика от детето съм късогледа. Последните очила, които ползвам и в момента направо ме очароват. Толкова леки и удобни рамки не съм имала. Макар че диоптъра ми се е уверичил вследствие многогодишно цъклене в кофти монитори, очилата са ми страхотно удобни.
Обаче за детето ми е трудно да преценя каква рамка ще е удобна. Ужким очилата на детето са с италианска рамка, но явно това не ги прави по-леки. Там изцято се доверих на продавачите в магазина. Аз лично исках да му вземем пластмасови рамки, но се оказа че нямат. Имаше само за съвсем малки дечица.

Тя приема само в сряда от 8ч., но се чака доста. Часове се записват през цялата седмица, дават ти номер и после чакаш. Горе-долу, ако запишеш час отсега за 21.10 ще си сред първите за деня. Работи с НЗОК.

За избора на очила тя ни даде съвет да не стъпват с "крачета" на носа (дано се изразявам правилно  ) защото така се разкривяват и смъкват. Трябва на носа да са с цял силиконов "крак" като на маска. Ние сме избрали много леки рамки с удължен край зад ушите. Горе-долу изглеждат като тези и струват само рамките 35лв. Много са гъвкави и има избор от цветове.

каквато и диагноза да постави с тези диоптри няма как да се размине само с месец носене на очила или аз май нещо не разбрах
а за рамки аз съм фен на ''лив левант''- много са красиви и издържливи около 40лв са

Д-р Лолова ни дава месец, в който да наблюдаваме дали криви очите и когато е с очила. А не, че ще се оправи за един месец. След месец ще може да прецени дали сме на прав път, защото да криви очите и когато е с очила явно ще означава нещо друго.  

Октоподче, много ще бъда благодарна ако ми пуснеш телефонче на докторката, може и на лични за да мога да запиша час за другата седмица.
.....тези диоптри, за които говориш ми се струват доста големички. Синчето на една приятелка беше с диоптър 6 или 8 не мога да се сетя в момента. Това което тя ми каза, е че като сложил очилата за първи път, се ухилил до ушите. Горкото то не знаело какво е да виждаш добре.  За 1 година ги е намалил почти наполовина. Сега мисля че е с 4 . Още носи очилата, но вече диоптъра е чуствително променен. Вече е втори клас и не съм чула да има проблеми с ученето заради зрението. Така че явно при децата е по-лесно да се коригират диоптрите. Майката казваше, че преди да сложи очилата толкова силно кривял очите, че чак ги кръстосвал. 
Знаеш ли дали това нещо на нослето може да се сложи допълнително? Аз лично никога не съм виждала такова.

Ясмина къде се продават рамки на Лив Левант? Ние се изкихахме 70лв за неговите рамки, но то човек като не знае....Много са хубавички на вид синички с оранжево зад ушенцето, но може да са за по-голямо детенце. Иначе му стоят чудесно, на вид не ми се струват тежки, само дето пълзят надолу по нослето. Ще взема да ги премеря колко тежат тези очила в някой магазин...

Здравейте и от мене!Днес бяхме на преглед за дъщеря ми която е на 5.5 год и ни поставиха диагноза хиперметропия.Изписаха ни очила на едното +2 на другото+3,а реалните са с диоптер на горе.Незнам какво да мисля направо съм в стрес не го очаквах и незнам какво да си мисля.Моля Ви, каже те ми много ли е страшно и какво да очаквам за в бъдеще.Ако не я бях завела на профилактичен преглед нямаше да разбера,тя никога не се е оплаквала и сега ми доиде като гръм от ясно небе.

Нямам й телефона, часове се записват на регистратурата на ДКЦ-то в Окръжна болница, а не в кабинета й. Трябва ти едно листче с подпис, дата и час.
...
Ние купуваме очила с помощта на една съфорумка, която работи в оптиката в CCS. В събота ще ходим при нея и мога да я попитам за такова силиконово "краче". За нашата възраст навсякъде има един и същ модел метални рамки.

ето това мисля и аз. И това и мен ме притеснява... Нашите диопрти приближават 2... Казаха, че до 14-15г. възраст може би все още ще "качва" диоптри. 
Успокоявам се, че след време може да се подложи на операция за премахване на късогледството й (ако все пак е приложима за нея). Пък и една бременност, също влияе. Но има време, до там да стигнем.

Иначе никой не й се подиграва. Даже всичките й съученици я молят да не си маха очилата, че иначе не могат да я възприемат. Та със ставането от сън, веднага си ги слага. И уж вече сме се разбрали да ги пази (2 чифта счупи по невнимание). Само преди 10-ина дни й купих новите рамки с новия (увеличен) диоптър. 

От 2006-та е с очила. Сменихме 4 рамки и сега е с 5-та. Просто щом д-рката изпише нови диоптри, сменяме всичко. И без това рамките тип телени бързо се амортизират, пък и една топка я уцели точно в носа... добре, че нямаше счупено.

Някой питаше за д-р Лолова... Понеже тя е и нашата д-рка (бих казала, че цялото семейство ни лекува  ), ще си позволя да дам нейния сайт:
www.lolov.com

Аз лично, отивам в частния й кабинет и не се разправям с изнервени старчоци, в Окръжна б-ца. Там може да чакаш и до 3-4 часа, за да влезеш при нея. Ааааааа, не. Вече не.

Момичета, здравейте! По едно време темата забави скорост и аз съм решила, че е привършила, он гледам, че обсъждате лекари и диагнози.

Нашият лекар също иска да вижда Биляна 1 месец след като е предписал новите стъкла, но мисля, че това е нещо във връзка с направлението - имаш право на контролен преглед до 1 месец от посещението при специалиста.

Ние ходим при д-р Цонев, който преди беше в частната клиника на 18-а поликлиника, а сега е в очен център "Вижън" до Пирогов. Много съм доволна от него, както ви казах, той винаги ми е предписвал и на мен очилата, още от малка ходя при него, той тогава беше млад - ехей, детски лекар е, но и аз съм още дете нали. Работи със здравната каса. Последния път като ми заприказва за бъдещите ми стъкла, как в началото може да ми се стори, че стъпвам в паници, обаче като свикна ще се родя направо, се бях подготвила за труден преход, но още в магазина като си взех готовите очила си ги сложих и не съм имала проблем. Не само това, ами направо наистина се родих - вече без очила не ми е комфортно и кафето да си изпия, какво остава да си ги забравя (старите редовно ги забравях вкъщи и цял ден после в офиса...). Много е компетентен и му имам страхотно доверие. Няма да забравя как един път обясни на баща ми (аз тогава тийнейджърка) по въпроса за лещите - лещи не бих сложил и в очите на тъща си.

Дошло ни е време и на нас да ходим пак - Биляна я иска на около 6 месеца да я вижда, а е време и за първи преглед на малката.

Валентина, чувала съм много добри отзиви за клиника Вижън, но мислех, че работят само с възрастни. Сега от теб чувам, че има и детски офталмолози. Наистина е много важно да знаеш, че имаш сериозен лекар на когото да се довериш. 
А защо не е добре да се носят лещи? Имам приятелки, които носят много отдавна.