Старото чекмедже с любимите ни детски книжки!

Имаше едни списания "Дъга", много го обичах! Барбароните ги помня. Обожовах приказките на братята Грим. И "Пипи Дългото Чорапче". А най-интересното е, че ги знаех наизуст. Сега не помня даже за какво се разказваше в тях  . Помня, че барбароните бяха розови, а Пипи си имаше лунички. От списанието помня само как изглеждаше "логото". Явно цяла вечност е минало. Най-обичах истоиите дето някой герой натрива носа на лошите! После се вживявах... Да мъ извиняват комшите, че те все бяха лошите...

О-ооо, Дъгата я имам от първия до последния брой. Та нали там за пръв път побликуваха части от Хобит и Властелина на пръстените на Толкин. От дето ми е и ника де.
Аз за никовете не знам, теми пускали ли сме?

"Пипи Дългото 4орап4е" и аз много я оби4ах и си я пазя книгата.
Имам си и една много любима и пазена книга "Слушането най-тежи". Купи ми я дядо като се нау4их да 4ета. Бяхме заедно на разходка и аз си я избрах. Взела съм си я и тук.
Оби4ах много и да слушам приказки от грамофона - "Пипи Дългото 4орап4е", "Пепеляшка", "Вълкът и седемте козлета" ...

Пипи дългото чорапче. Спомням си, че баба ми ми я четеше докато се хранех и след като се научих да чета прилично я препорочитах непрекъснато. Зная я наизуст. Като малко по-голяма обичах да препрочитам "Без дом", "Стас и Нели" и приказките на Вилхелм Хауф. Много хубави приказки, но се оказва, че много малко хора ги познават.

"Стас и Нели" и нея я имаше в Дъга. Много е хубава. Гледала съм я и на филм.

Да, бееее, грамофоонаа. Ходихме в комшийчето да ги слушаме. Малее, майка му как ли ни е изтърпявала горката женица. 

Елф, страхотна тема!
И аз си спомням с умиление моментите с книжките под мишница!  Пазя всички книжки от детството си и ги давам сега на синът ми !
Любими книжки:  "Патиланци", "Двойната Лотхен", "Пипи'" и вси4ки на Астрид Линдгрен, "Мечо Пух", "Малкия МУк", "Доктор Дулитъл", толова са много че има да изреждам до утре! Много искам да създам в децата си любов към книгите!

А, моля, моля.. тая не е за деца. Ние си я четем с мъжът ми двамата. 

Аз си спомням още нещо
само част де много весела книжка в рими

Макс и Мориц назовани
 а по прякор - хулигани ..."
Оказа се, че е от Вилхелм Буш според Гугъл

Ааааааааааааааааа за мои и ваш  късмет я намерих
Добра ръка напук на авторското право я е публикувала за радост на бедните БГ интернетаджии дето не могат да си я купят ня цената от 13лв - колко хляба са това ? - 20?

Макс и Мориц
х, веднъж ли, дваж ли вече
в книги, вестници и речи
става дума за хлапета
като тези тука двете,
Макс и Мориц назовани,
но със прякор „хулигани“!
Пакости да вършат нови
те са винаги готови:
да закачат мирни хора,
на животни зло да сторят,
да откраднат круши, сливи -
за това ги много бива!
По-удобно е накрая
не в училищната стая
със другарчета да учат,
а цигари вън да смучат.
Но уви, аз зная: няма,
да прокопсат тези двама!
Точно затова реших
във картини и във стих
тук да ви разкажа всяка
тяхна безразсъдна пакост.

Първа пакост

Не един покрай дечица
гледа у дома си и птици
и от залъка дели
за кокошки и петли.
Тъй за едного е страст -
иска просто всеки час
на житейските си дни
с работа да уплътни.
Друг обаче – и със право! -
твърде здраво разсъждава.
Щом попиташ за какво ли
си създава главоболия,
той ще отговори: „Чакай,
ползата е тук трояка!
Първо: даже проста раса
яйчица редовно снася;
второ: ясно е – защото
много вкусно е месото;
трето: същите гадини
имат мека перушина,
със която вместо с вълна
и юргана ще напълня,
че досадно е за мене
да си лягам на студено.“
Тази тука на портрета
е добрата тетка Грета.
Тя по този начин също
мисли, затова във къщи
има три кокошки бели,
а четвърти е петела.
Но ги виждат Макс и Мориц
тъй наперени по двора
и решават в миг зловещо:
„Трябва да направим нещо!“
Хитрият по-малък брат
вади хляб – голям комат -
някъде от свойта пазва
и със ножчето отрязва
равни четири парчета.
После другият зашета:
с два канапа яки бързо
залците в средата върза.
Наземи ги слагат кръстом
и офейкват пак на пръсти.
Пръв съглежда ги петела,
запява с клюн, тръби повеля:
„Кукуриги! Кукуриги!
Кът, кът кът!“ и те пристигат.
Всяко глътва своя залъка
в лакомията нацяло.
Но след гълтането славно
те не могат да пошавнат.
Бре, беда! Но чакай! Щом
тъй не може, то – кръгом!
Много тясно е на двора -
фър! - нагоре към простора!
Туй дърво отгде пък взе се,
та семейно ги обеси?
На чепат изсъхнал клон
секва сетния им стон.
Със разкривено лице
всяка снася по яйце,
след това дъхът им спира
и изпружени умират.
Тетка Грета не е млада,
та почива след обяда -
вече я във сън унася,
но отвън долита крясък.
Нещо смътно я тревожи,
и изтичва вънка с ножа.
„Лейте, лейте се без мярка,
от очите сълзи жарки!
Край на всички мои прежни
чувства, светли и надеждни!
Ах, уви, уви – каквото
ми запълваше живота,
висне мъртво на дървото!“
Непосилна е за тетка
неочакваната гледка.
С нож в ръка, с душа убита
спира тя пред мъртъвците,
реже бързо и телата
тупват глухо на земята.
И напуска с много жал
своя двор осиротял.
Чухте първата им пакост,
ето – втората ви чака.

Втора пакост

Поотдъхна си сърцето
на добрата тетка Грета
и размисля тя какво ще
трябва да направи още,
християнско и достойно,
с тварите, уви, покойни.
Мисли и решава бърже
във тиган да ги опържи,
след това, ах, как да е ...
с мъка ... да ги изяде.
Страшно, страшно е да гледа
тъй безмълвни, голи, бледи
и изкормени, и жалки
своите любимци малки.
Със подпухнали клепачи
тя започва пак да плаче.
Шаро пък стои до нея
с поглед тъп и ум разсеян -
явно той не проумява
за какво е тази врява.
Но онези хулигани
имат остро обоняние.
Ето ги на този покрив,
със уста, от лиги мокри,
те застават до комина
с връв и кука на върлина.
Весело глави навеждат
и поглеждат със надежда
неведнъж, а дважди, трижди
и с наслада крайна виждат
пилетата във тигана.
Да, ще могат да ги хванат!
Със чиния във ръцете
слиза Грета във мазето -
пиле пържено със зеле
кисело е просто прелест!
Междувременно отгоре
теглят здраво Макс и Мориц.
Хоп! - едното се изкачи.
Хоп! - туй второто е значи.
Хоп! - след него иде трето.
Хоп! - накрая и петлето.
Шаро наблюдава с гняв
и се къса: „Джаф, джаф, джаф!“
Шаро лае. За какво ли?
Двамата са вече долу
и, ухилени, веднага
с плячката далеко бягат:
пък и колкото са гладни,
има лапане да падне.
Тетка Грета се завръща
и предвкусва, и преглъща,
но с уплаха най-голяма
вижда: пилците ги няма.
Ех, разбира се, че Шаро
пак виновен ще изкара.
„Мръсно и проклето куче,
ей сега ще те науча!“
Разгневена, със черпака
напердашва Шаро яко:
той пищи, скимти и вие -
без вина защо го бие?
Тука двамата хайдути
със коремчета надути
в сянката на дървесата
хъркат с кълка във устата.
Чухте втората им пакост,
ето – третата ви чака.

Трета пакост

В същия градец шивачът
майстор Бок е много тачен
(Бок във превод отговаря
горе-долу на Козаров).
Той е майстор на балтони
и на тесни панталони,
а пък дългите сака
шие винаги така,
че и от градчета чужди
идат хората при нужда.
Тъй изкусно пък съдрано
със конеца си ще хване,
че и час да гледаш – в края
где бе няма да познаеш.
Не е никак горделив,
а обратно – услужлив:
няма да те срещне свъсен,
копче ако ти се скъса,
а с любезно настроение
във игла конец ще вдене
и ще го зашие здраво,
както си застанал право.
Славен майстор е шивачът,
затова го всички тачат,
но коварно Макс и Мориц
мислят пакост да му сторят.
Вън пред къщата, в която
той си гледа занаята,
май на метър-два пред входа,
се извива пълноводен,
не широк, ала дълбок,
застрашителен поток
Не е сигурен и моста -
вижте: дъска е проста.
Бързият поток ромони,
а над него със триона
пакостниците познати
срязват отстрани дъската,
после по обиден начин
се закачат със шивача:
„Днес козаря от пазара
старата коза докара!“
Майсторът е с хрисим нрав,
ни е злобен, ни дребнав,
ала гавра с честно име
всякога е нетърпима.
Той подгонва със аршина
хулиганите двамина,
че отвъд потока те
пак му се присмиват: „Ме-е-е!“
„Ах, ще ми платите скъпо!“
Разярен, на моста стъпя,
ала счупва се дъската
и накрая той краката,
а отсреща гласове
блеят непрестанно: „Ме-е-е!“
Не умее той да плава
и започва да се дави.
Две големи яки гъски
пред носа му плахо съскат
и от страх ужасен двете
той улавя за нозете,
лесно после с гъши полет
кацва на земята долу.
Ех, спасява се, обаче
нещо не е в ред шивача.
Старата стомашна язва
пак жестоко го прерязва.
Ох, кажи ми, душо бедна,
где да легна, где да седна?
Но жена му се досеща
и ютията гореща
му поставя
на корема.
Не минава дълго време -
слух се носи из махалата,
че е хванал пак иглата.
Чухте третата им пакост
и четвъртата ви чака.

Четвърта пакост

Запомни: за да сполучиш,
трябва здравата да учиш!
С просто а-бе-ве, уви,
във живота не върви:
да четеш и пишеш само,
не е качество голямо;
да брои или да смята,
може всеки на земята.
Искаш ли човек да станеш,
с мъдростта започвай рано!
Този мъж със очила
учи на добри дела,
но защо на Макс и Мориц
тия работи говори?
Те не слушат го, защото
слушат все гласа на злото -
нямат нужда от учител
да им пълни с ум главите.
Знаят двамата отдавна,
че добрият им наставник,
строг, но инак благодушен,
свикнал е с лула да пуши.
За човек на възраст вече,
върне ли се в къщи вечер,
след житейските досади
пушенето е наслада.
Макс и Мориц мислят много,
по какъв ли начин могат
на човека с очилата
да направят зло с лулата.
Привечер една неделя
пакостниците видели,
че учителят отива
с изражение щастливо
във читалищната сграда
зад чешмата на площада,
та пред публика отбрана
да посвири на пиано.
Те нахълтват крадешком
във напуснатия дом,
влизат в стаята, в която
съхранява той лулата.
Без боязън и без смут
те натикват я с барут.
„Беж сега оттука, бако,
да не ни завари някой!“
Ето го, със ключ и ноти,
с ведър дух, макар самотен,
пианистът се завръща
в малката си тиха къща.
„Първо – казва си добряка,
съблечи веднага фрака
и си облечи халата;
второ: запали лулата!“
Да, това за пианиста
е отдавна радост чиста:
вечер да седи на стола,
сам от себе си доволен!
Бум! - със неочакван тласък
и с ужасен гръм и трясък
дълголетната лула
дига пушек и мъгла.
Мигом печката насреща
пък и всички други вещи
тук надясно, там наляво
в стаята се разлетяват.
Пушекът изчезва скоро
и учителят, съборен
от светкавичния взрив,
още диша и е жив.
Но ужасно е пострадал,
сякаш че е слизал в ада.
Вижте двете му ръце,
вижте черното лице -
а и космите последни
са изчезнали безследно.
Страшно е. Сега кажете,
кой ли занапред в градчето
нашите деца ще учи
и в живота сух и скучен
кай ли ще внесе промяна
щом посвири на пиано?
И на стола, мирно сгушен,
вечер кой с лула ще пиши?
Знае се от опит: с време
той все пак ще се съвземе,
ще възвърне също всички
свои нявгашни привички,
но в лулата дълголетната
няма вечер жар да светне.
След четвъртата има пакост
ето – петата ви чака.

Пета пакост

Който в село или в град
има чичо – бащин брат,
нему тука ще напомним:
дръж се ласкаво и скромно!
„Ах, добрътро, мили чичо!“ -
казвай му със тон приличен
всяка сутрин рано-рано,
от леглото като стане,
и с усърдие крилато
мигом му подай лулата.
Посочи му интересни
новини във някой вестник,
па попитай да не би
някъде да го сърби
и прилежно почеши го,
докато ти каже: „Стига!“
Случи ли се той да кихне,
ти се обади усмихнат:
„Ха, наздраве!“ - та дори
и число му избери.
Върне ли се вечер в къщи -
все едно дали намръщен
или весел, - ти веднага
посрещни го и на прага
му обувките свали
и попитай го дали
иска грейка за нозете
или капки за сърцето,
или ... но ще бъда кратък!
Но за Макс и Мориц нищо
не е важно тук и вижте
двамата какво скроиха
на добрия чичо Михел.
Бръмбарите са познати
насекоми по земята:
ту пълзят и се катерят,
ту в летеж крилца разперят,
но обикновено шетат
по овощните дървета.
Двамата дървото клатят
и ги трясват на земята.
След това затварят тия
буболечки и във кесии,
после ги изсипват тихо
в одъра на чичо Михел.
Чичото е свикнал рано
да се мушне под юргана
и сега, очите склопил,
пада в сънните въртопи.
Бръмбарите от дюшека
маршируват към човека.
Този, който е начело,
за носа го щипна смело.
„Вай!“ - пищи като попарен
чичото и хваща звяра.
Вцепенен от страх и потен,
скоква бързо от леглото.
„Вай!“ - наместил се е друг
горе чак, а трети – тук...
И в количества безмерни
пъплят гадовете черни.
Гневно с чехъл той ги трепе,
тъпче ги с крака свирепо.
Свършено е – труп до труп,
всичките лежат накуп.
И без страх от тези твари
чичо пак очи затваря.
Чухте петата им пакост,
ето – шестата ви чака.

Шеста пакост

Светъл празник наближи ли
с неизбежното гъмжило,
за пекарите тогава
ето че се появява
дългочаканата сгода
да предложат на народа
съблазнителни изделия
и пари да поспечелят.
Макс и Мориц са наблизо
и да хапнат нещо искат.
Майсторът, намерил време
да отиде за бадеми,
мисли: „Хм, за всеки случай
трябва да заключа!“
Двамата, ужасно гладни,
са решили да откраднат,
но остава им да минат
с труд и мъка през комина.
Хоп! - и тези хулигани
слизат черни като врани.
Бух! - и пак беда велика:
падат право в брашненика
и излизат най-подир
бели като тебешир.
Ала ето недалеко
ги подмамват три геврека:
Прас! - и столът ядовито
ги отхвърля във нощвите.
Бре, загазиха, защото
цели в плен са на тестото.
Връща се отвън пекаря,
пакостниците заваря
и започва като бесен
двамата на хляб да меси,
после с тежката лопата
злобно във пещта ги мята.
Този нов тип хляб е вече
като всеки хляб опечен.
Но пекарят е наивен -
вътре те са още живи.
Като мишки сгризват ловко
хрупкавата опаковка
и пекаря без да питат,
в миг си плюват на петите.
Чухте шестата им пакост
и последната ви чака.

Последна пакост

Ах, не знаят Макс и Мориц
своята жестока орис!
Вмъкнали се във хамбаря,
два чувала с нож разпарят.
Пст! Стопанинът пристига
и един от двата дига.
Бре! Изпърво беше тежко -
май че има нещо грешка!
Пообръща се и гледа -
вярно: имало повреда.
Но във купчината жито
вижда Макс и Мориц скрити.
Тръгва страшен като хала
и напъхва ги в чувала.
Няма нужда от плесници -
близко има воденица.
Сваля шапката и пита
може ли да смели жито.
Ей хунията – във нея
бухват тези два злодея.
Па-ка, ра-ка! - без да чака,
воденицата затрака.
Тук останките им тленни
се търкалят едро смлени
и след малко сладко-сладко
ги излапват двете патки.

Заключение

Никой, края им узнал,
не изпита скръб и жал.
Тетка Грета тихо рече:
„Тяхната се свърши вече“,
а шивачът се обади:
„На хъшлаци тъй се пада!“
Пианистът пък закима:
„Ще послужи туй за пример!“
И пекарят каза: „Да,
да си лаком е беда!“
Чичо изръмжа: „Така е,
злото свършва зле накрая!“
Селянинът дяволито
попримига със очите
и си рече: „Туй за мене
няма никакво значение“.
И накрая – всеки жител
радост прояви открито:
„Мир ще има, щом ги няма
тези хулигани двама!“

Вилхелм Буш

 Елф, нали я помниш тази песничка "Къде са ми детските книжки, кажи ми мой прашен сандък....А днес моя собствен наследник извършва геройски бели!......щом той ме повтаря , нали?!"

Мъжът има винаги право
той сам си е майка, баща
и може спокойно да прави
цял куп забранени неща.

Не можеш му кажеш - Я стига!
След гостите кой ще мете?
Мъжът може истински тигър
да купи на свойто дете.

Какъв ли ще стана ме питат?
със сигурност още не знам,
обаче едно предпочитам
да стана, да стана голям.

Какъв ли да стана се питам?
със сигурност още не знам,
обаче едно предпочитам,
да стана, да стана голям.

Къде ми са детските книжки,
кажи ми мой прашен сандък?
Закусиха сивите мишки
с вълшебните букви - язък!

Къде ми е класната стая,
къде е коравия чин,
а, б, в, тире, запетая,
забравих ги вече - амин!

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели
не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря нали?

Къде е момчешката дързост,
след мене защо не върви,
отминаха стъпките бързи
и ехо не чувам дори.

Къде ли се водят войните
за мойте наивни мечти
дали пък не са ми сърдити
че съм ги отрекъл почти?

ПЕСЕН: от филма "Войната на таралежите"

И още по-лесно, в песничките на "бг-мамма" е под номер 69.

не исках да я пиша цялата , но си признавам 4е ми стопли сърцето! честичко я пея на Жоро!

Тъй ли? Аз пак питах чичко Гугъл. 

Всички книжки на Астрид Линдгрен, особено Пипи..., Доктор Дулитъл, Незнайко, Приказки на Андерсен, братя Грим и дуги всякакви. Имаше една дебела книга с приказки на Николай Райнов за самодиви, змейове и юнаци, как ми се иска да я имам, но не съм я виждала от години. Също така приказките на Лазаркевич. Сега като си бях в България видях, че са ги преиздали в отделни книжчици - веднага си купих Гъбарко, Шишарко и Медената пита.

Fey, веднага ти я давам да си я ксерокопираш!

Фей, точно на Николай Райнов имам двете му книги, едната с български приказки, за която ти говориш и една друга с приказки от цял свят. Бяха ми настолни.
А най си обичах Емил от Льонеберя, Братята с лъвкси сърца на А. Линдгрен, Маншон, Полуобуква и мъхеста брада, Стас и Нели, Приключенията на Лукчо и някои др на Джани Родари.
Айде спирам че пак се олях

А някой дали няма тия за семейство Барба, съгласна съм да си ги платя и дори да са ксерокопирани! 

Всичко на Астрид Линдгрен, Вилхелм Хауф, Приказките на Андерсен, Братя Грим, Български народни приказки, Макс и Мориц...
Аз съм Макс,
а аз пък Мориц.
Той е Мориц,
той пък Макс.
Вдигне ли се олелия,
значи там били сме ниееееееее. И тук се сетих как овесиха кокошките...
Благодаря за темата, Елф.

Даваха ги за Сънчо навремето, помниш ли?

като бях малка даже участвах на международен конкурс за детски рисунки в Москва и рисувах барбароните,даже и чаршафи на барбарони имах други любими,които си препрочитам редовно са ми Приключенията на Лукчо, Романи за деца на Ерих Кестнер, Това е моето училище(на една руска авторка).

А и това май го имаше филмирано.  Ако не ме лъже паметта май Стоянка Мутафова играеше баба Цоцолана?!

Страхотна тема  
и аз да си кажа, т.е. да попитам. ако някой ми каже, 4е е 4ел "4опърцила", 6те полудея от радост това е първата ми "самостоятелно" 4етена книга, държала съм я обратно (с главата надолу, книгата де) и съм рецитирала   прекрасна, за едно непослу6но мом4енце. сега и синът ми я оби4а (ама не колкото мен, може би за6тото е изпокъсана...)
а ина4е "мъж в разцвета на силите" и "спокойствие и само спокойствие" ги употревявам от ранна детска възраст (КАрлсон, който живее на покрива )  Изоб6то Астрид Линдгрен ми е лубима. но си имам и много български лубими приказки  
хубави по4ивни дни ви пожелавам, моми4ета       

Elf, поздрави за темата!    

Имам много любими книжки от детството, но между тях с най-изтъркани корици са "Пипи Дългото чорапче","Карлсон", "Патиланци","Приключенията на Незнайко" и приказките на братя Грим и Андерсен! Наскоро купих и започнах да чета на почети 6 годишният ми син "Пипи" - и установявам, че на много неща в книжката, реагира по същият начин, по който съм реагирала аз и задава същите въпроси. А за мен беше удоволствие, да се потопя отново в безгрижният и благороден свят на Пипи и да си кажа: "Хайде хапчета чудесни, никога да не порЕсна"

Зпочнах да пиша по темата преди час, но трябваше да накърмя и приспя малкия и сега като се връщам, виждам как мнението ми се припокрива с вашите, мили момичета! Въпреки това ще го пусна и ще се включа в клуба на поодрасналите деца!

Nadq, ама ти като гледам не си ми много далече, та като нищо ще взема да организирам едно пътуване до Бон зради Николай Райнов :о)
А и Фиданчицата ако добре си спомням трябва да е пак там някъде ...
Вие ме подсетихте и за други любими книжки, тях няма да поватрям, но има още: Горската Аптека, Том Сойер, Остров Тамбукту, Буратино. Ейй какви златни спомени ми надойдоха.
Наистина, страшна темичка!

Карлсон, естествено  И досега като съм ядосана и си повтарям "Спокойствие и само спокойствие..." 
Имах и една любима книжка с приказки на Валери Петров, оба4е не се сещам как се казваше  Пук беше един от героите там.

Елин Пелин

Доктор Дулитъл,  Роня дъщерята на разбойника, Пипи, Романи за деца от Ерих Кестнер, Лорна Дун  ... и мноого много други ...

:o) , книжката за Чопърцила и аз много я обичах, тя беше на вилата и всяко лято в продължение на години я препрочитах, и досега си спомням част от текста. За съжаление не съм видяла да са я преиздали, иначе щях с удоволствие да си я купя (под претекст че е за синчето  )

Роня, дъЩерята на раzбойника
Пипи Дългото чорапче
101 далматинци
Следите остават (май беШе на Валери Петров или май се лъжа )
и прикаzки, много прикаzки, особено руските zа жар птица и Феникс синия сокол и По zаповед на Щуката да стане на минутата..........
По едно време се бях zапалила и по Синовете на великата мечка и Дивото zове, но неЩо ми мина

Павел Вежинов?

На Вежинов е, да.
Моето издание е заедно с "Произшествие на тихата улица"

И двете ги зная почти наизуст. Едно време само книжки четях. Какво ли не съм чела!

Това направо ми е класика!А иначе съм фенка на Астрид Линдгрен.Дори по-късно по случайност ми се падна курсова работа да пиша за нея

Тъй верно
На Вежинов беШе напоследък zабравям имена на иzвестни личности в БГ . И моето иzдание е съЩото, с двете истории вътре
В Следите остават едно момиченце пееШе и се zаяждаШе с ПеШо, но той по иzклучение не я напердаШи
ПеШо, ПоШка,
майка ти кокоШка,
татко ти петел, много е дебел

Ех,как ме вьрнахте в детството....всичките книжки и заглавия които изброихте са ми минали през рьцете и усмивката,стоплили малкото ми детско сьрце.Помните ли от училище даваха списьк сьс прочит на задьлжителна литература през лятото,както и с препорьчителна.....и аз като ходех при баба/лека и прьст/ четях много и всичко от списька/добро дете!/.Израстнала сьм сьс историйте на Пипи,Карлсон/който живееше и у нас /,Пинокио,Емил от Льонеберия,Незнайко,Ласи,Барбароните и т.н.До ден днешен си пазя книгите-повечето от тях бяха много луксозни и с дебели корици/особено тези от световната класика/.
А имахте ли книгата "Да си поговорим девойчета"...хахаха...по едно време ги бях сьбрала 3/все ми подаряваха/,касаеше пубертетното развитие и промените които настьпват у девойките ....а мен ме беше срам,срам да я чета навремето

Забравих за ПИФ! Сещате ли се за Пиф и леля Агата? Додо и чичо Алфред ли беше? Котарака Еркюл (иначе Херкулес)!  

Искаш ли да те издразня? 
Имам няколко дебели подвързани тома с 30-40 броя на ПИФ и даже си пазя някои от играчките 

 първата ми книжка бе6е ПИПИ дългото 4орап4е
 но любими си ми остават Индииските приказки - има6е стра6ни книжки с още по страхотни  илюстрации . приказки за брах..... е нямам спомени ..но бяха около 3 -4 книги . понеже баба  ми бе6е библеотекарка съм се ровила доста по рафтовете .. така поне си спомням и все някакви енциклопедии изравях - с картинки на животни , описания ..в общи линии не ме вълнуваха детски ,детски книги . после по4нах да 4ета Салгари ,Марк Твен, после Дюма ..и сега се връщам в детството ..основно ве4е се забавлявам с книжки от рода на хари потър , тери прат4ет , фентъзита    

Помня.
Колко са лишени днешните деца се замислих...

Обичах всичко що е за принцове и принцеси: Пепеляшка, Спящата красавица, Неродената мома ... Опитах да трогна моите момченца с тях, но те категорично отказаха да си трошат главите за принцеси. И разбира се - Андерсен още ми е голяма любов.

Благодарско Елфче за хубавата темичка....ех, спомени...

Спомням си "Дъга"-та и математическите задачки в нея  как постоянно исках мама да ми направи плитки и да съм като Пипито как ме разсмиваше сестричката ми с баба Цоцолана...и още многооооо
За Сънчо - толкова е жалко, че го снеха от екран - аз харесвах "Зъбчо и Ушко", "Педя човек - лакът брада"....спомних за филмчетата "Неочаквана ваканция", "Синьо лято" и т.н.....

Има ли сме хубаво детствооо  

Ей, ама ти защо така тъжничко ...? Те си имат своите Елмо, Дора, Барни, Спот, и си мисля, че те ще им създават същото чувство на романтика, стане ли въпрос за детството. По-скоро тъжничкото е за нас, че няма приемственост между нашето и тяхното детство. Не е като при американските родители, които са расли със Sesame Street, си мисля. Но - това е положението.

На мен като малко и после по-големичка любима ми беше "Куклата с розовата рокля и синьото балонче" на Леда Милева,а наи тормозех баба да ми 4ете "Игра на криеница" че беше доста дълга Те са в една много дебела книга с червени корици само с български приказки-много ми е ценна.Покраи брат много се запалих по Винету,и сп.Дъга-п4елата Любка ми беше любимкаВси4ки книги с приказки които докопвах 4етях.Сега много ми липсва.Даже скоро намерих в Нета- Ян Бибиян

И аз имам в Ловеч. А за другите най-ного да ти цъфна нагости да четем Пифо-ве.

Да, Драги ми Господине, това "Ние врабчетата" е велика книга!

Хехе, телефона ми звъни с мелодията от неочаквана ваканция, а "Приказки под шипковият храст" ми беше лЮбимото Сънчо.

Обожавах "Вълшебникът от Оз" защото моми4енцето от Канзас се казваше Дороти 
"Патиланско царство"
"Хитър Петър"
"Хензел и Гретел"
"Ме4о Пух"....много имам любими, даже още си спомням съвсем бебешките приказки, когато сим била на 3, 4 години, у4ех ги като стихотворения, нали са римувани..за "Гъбарко" и "баба Мецана" 

Войната на Таралежите, Емил от Льонеберя, Човекът с чадъра (раzкаzи с неочакван край, не е детска, но съм я чела десетки пъти), Джейн Еър, Пипи, Бертолдо Бертолдино и Какасено...  това ми бяха (и все о6те са) настолните ми книги

То6ко Африкански съм я слу6ала на плоча ехееееееееееей... колко пъти 

За6то не си ги вzеме6 на ДВД? Добрин си ги купи (уж zа Сара, де  )

ХАХАХА, аz това го пея редовно на Сара, но само първия коплет, чЕ бях zабравила втория (по едно време прическата и бе6е 6тръкнала и това ме подсети) 
Благодаря ти, че ми припомни и втория коплет 

Ха, откъде бе? 

Добре си ми дошла   

Първо виж тук http://www.barbapapa.fr/gb/catalogue/introduction.html

http://search.stores.ebay.ch/search/search.dll?GetResult&sof … fsop=2&fsoo=2

http://www.nastynip.co.uk/Merchant2/merchant.mv?Screen=CTGY& … ;Category_Code=BP

http://www.amazon.co.uk/exec/obidos/search-handle-form/026-9617556-9756422

И аз го пея на Тити, а вече и "танцът" на двамата към песничката играем.
На Мориц ли му стърчеше перчема?

Много е пораснала Сара! Станала е голяма чаровница! Жива и здрава да ви е!

Като малка много харесвах (и още харесвам) приказките на Шарл Перо и Братя Грим. Пипи, Алиса в страната на чудесата и Карлсон също.

Не помня на кого му стърчеше кичето  обаче и танца не помня 
Благодаря zа пожеланията, и вашата красива  принцеса да е жива и здравичка!

Май на Мориц беше. 

И аз на свой ред благодаря за пожеланията!
А танцът на някоя клубна среща ще ти го изиграя.

Хихихихи!

Благодаря ви, момичета. Припомнихте ми едното там старо минало време, а и ме хвана яд, че не можах да си стигна до родния град и да си взема някой от детските ми книжки.

Макс и Мориц приличат на малки старчета.

Еххх,
Детство мое,реално и вълшебно,
Детство мое така си ми потербно,
Все се мъча света да обърна,
Яхнал пръчка при теб да се върна...

Любими книжки ми бяха за "Зайчето Питър " и "Мечо Пух"
После като "поотраснах" малко "Пипи Дългото Чорапче","Карлсон, който живее на покрива" и не на последно място"Малкия принц"- не ,че още не я препрочитам де
А и "Български народни приказки"  и "ЯнБибиян"

А пък като почнеше "Милион и едно желания" нямаше излизане

Аааа, не  Сладураната на снимката искам да ми го иzденси 

Май не видях Тошко Африкански 
Иначе аз съм откачена на тема книжки и синчето покрай мен Тази година половината от единия ми куфар беше пълна с книжки на БГ. Пипи я имаме както на БГ така и на английски, за да може малкия сам да си я чете. Карлсон на английски не намерих, затова тази година си го купихме от Родината, както и Макс и мориц, Лукчо, Тошко Африкански и Ян Бибиян. Доктор Охболи прочетохме по-миналото лято на БГ и след това купихме Доктор Дулитъл на английски. Незнайко в момента я борим, много ми е приятно да чета любимите си книжки отново. Много обичах и Мери Попинс, купих я в оригинал тук, обаче нещо не допадна на синът ми  Поръчала съм на свекървата да търси Ние врабчетата в БГ и когато се чуди какво да купи и прати на малкия, като подарък, да я изпозва нея Патиланци много го обичах, но за съжаление е трудно разбираем за нашите дечица. Ами Чернишка и По гори и води от Емилиян Станев... Ох, толкова са много, дали ще успея да ги прочета всичките на сина ми, все пак неговото поколение си има други идоли. Като например Horrid Henry и Хари Потер  
ПП: Забравих да кажа, че бях фен и на Джани Родари.
       Толкова се бях побъркала и по Двойната Лотхен, че си кръстихме така сиамското коте Лотхен или накратко Лоти 

Ииииииии, да бе! Това ми беше любимото лисиче! :

Пипи Дългото Чорапче.
Емил от Льонеберия.
Малкия Никола.
Но основно първите две.
Усещам, че не са само те, но в момента не се сещам.

Знаех си аз! Романи за деца, от Ерих Кестнер: Двойната Лотхен+Емил и Точица+още нещо беше за едно училище, не помня името, но беше супер книжка. А, да, Летящата класна стая.
БЕз дом също.

Емил и детективите, Антон и Точица (изинявай че те поправям )
А се сетих и за 35 май пак на Кестнер
Много странен автор по принцип, но детските му неща са си класика
Само Двойната Лохен колко екранни версии има, не е за разправяне

Права си, вярно,че беше Антон!
Да, да, ох, благодаря ти, не можех да се сетя за Емил и детективите!

Ха, тъкмо и аз си донесох детските книжки сега. Имах си 3 тома приказки по А.Каралийчев, те ми бяха любими. И една "Кубински народни приказки", доколкото си спомням, тя ми беше една от първите, които прочетох.

[[:o) , книжката за Чопърцила и аз много я обичах, тя беше на вилата и всяко лято в продължение на години я препрочитах, и досега си спомням част от текста. За съжаление не съм видяла да са я преиздали, иначе щях с удоволствие да си я купя (под претекст че е за синчето  )]

Их, намери се един     . А само да добавя (понеже не про4етох вси4ко, да ме извините ако ве4е сте го споменали...) Карл МАй Винету дълго време го сънувах...
И има6е едни поредици от сорта "Приказки на балканските народи", цяла поредица...Прекрасни.
Хубава седмица, моми4ета.

а за разбойника Румцайс и неговата дъщеря спомняте ли?Освен книжката имаше и серийки

хих, "Тимур и неговата команда", май така се наричаше. По техен пример помагахме на възрастните съседи

Ами "Как се каляваше стоманата"? 
Ех, спомени, спомени.....

Ееех мъка, мъка....толкова са много старите  хубяви книжки. А какви песнопойки има6е само, сега няма такива хубави...
Ина4е, освен вси4ки останали изброени от другите е "Дядовата ръкави4ка" съ6то хит 

Ами "И сам войнът е войн?"

Оооо 4удомир ми е лЮбим  Имам си тука едно джобно издание на "НаШенци" и като ми е криво си го 4ета и препро4итам и се хиля със сълзи   

Ина4е лЮбимите ми детските книжки....еееех спомени 
4ета от 5 годиШна и едно време се завирах да 4ета до късно ве4ер с фенер4е под одеялото 
Толкова са много,пове4ето от тях сте ги написали: Приказките на Братя Грим,Вилхелм Хауф,Ангел Каралий4ев,Шарл Перо, Индийски приказки, Български народни приказки, Приказки за Горската аптека ( от кого беШе ),Барбароните, ПриклЮ4енията на Зай4ето Питър, Роня ДъЩерята на Разбойника,Румцайс, Емил от Льонеберя ( скоро я 4етох пак  ) и Пипи Дългото 4орап4е , романите на Ерих Кеснер , МанШон Полуобувка и Мъхеста брада, романите на Емилио Салгари , Следите остават на П.Вежинов, Макс и Мориц , Тимур и неговата команда, и колко оЩе други култови книжки,които в момента не ми идват на ум 
Майка ми се смее,4е никога няма да порастна,заЩото като си ида в Бг и все си препро4итам по неЩо 

А това е за по-големи деца

Що бе Миленче, ми и аз си ги препрочитам като си дойда
Зимата бях подкарала и аз Емилчо, а сега си лягах с Братята с лъвски сърца

"приказки от 1001 нощ"    Едно 4увство ме обхващаше.....такова мисти4но....интересно....пренасящо в друг  свят.....До  голяма  си ги 4етях....