Сметнах, че тук ще е най-подходящото място за моята тема. За първи път писах за проблема си във форума "Родители в чужбина", но реших този път продължението да поместя в здравния.
Историята започва в петък следобед 2-ри септември, София. Както си играеше синът ми, 8 годишен, се подхлъзна и падна. Крачето при ходилото го заболя много, но нямаше подуване или натъртване. Пристегнах го с бинт и го успокоих, че ще мине бързо. Вечерта той се оплака, че му е студено. Дадох му Калпол, в случай че е настинал и го сложих да спи. В полунощ детето се буди с плач, от болката в крака. Поглеждам крачето, изглежда добре, но заспиване няма. Отидохме в Пирогов. Направиха снимка и диагнозата беше спукана кост на 4-5 пръст. Лечение гипс за 25 дни. Отказаха да ни дадът снимка, въпреки обяснението ни, че не живеем постоянно в БГ и ще трябва свалянето да се извърши в чужбина. Беше ни поискана сума от 15 лева, за поставяне на ходило към гипса, а този който е правил снимките помолил за "дарение 5 лв, но в стаята, а не в коридора, защото там има камери".
На следващият ден летим обратно за Англия. Авиокомпанията отказва да ни качи в самолета, защото след гипсиране, трябвало да минат 48 часа преди да полетим отново, поради медицински причини. Отлагаме полета за сряда 7-ми. Пристигаме успешно на 7-ми в Бристол.
На 8-ми завеждам детето в Болницата тук, в спешно отделение. За контролен преглед и за да уточним свалянето на гипса кога и как да стане. Тъй като гипсът е прекалено дебел, не могат да направят снимка на стъпалото. Решават да свалят гипса, за да направят снимка и да могат да диагностицират състоянието. Изненадани са, че не раполагаме със снимка и ни посрещат в отделението, където ще го свалят с думите следващият път по-внимателно да избираме страната, където ще почиваме. Аз бързо поясних, че съм си била В КЪЩИ. Не обичам майтапи на гърба на Родината ми, колкото и правдоподобни да са
. В UK не се ползава гипс, по друг начин се обездвижват крайниците. Въпреки това имат апаратура за свалянето. Започват да режат гипса и с изненада установяват, че под гипса нямало подложка 
И аз съм била гипсирана преди години, подложка не са ми слагали в Пирогов. Поради липса на подложка, машинката им за сваляне става неприложима, тъй като ще се нарани кракът. В този дух около час трае свалянето на гипса, станахме атракция за специалистите в отделението 
. Сто пъти беше повторено в коя страна е направено гипсирането. Както и да е свалихме успешно гипсовия ботуш, снимката е направена, отиваме за консултация. Диагнозата, която ми дават е, че ходилото е абсолютно здраво, няма пукване 
и няма нужда от обездвижване. Няколко лекари бяха повикани за консултация, тъй като не само аз бях шокирана от резултата. Днес петък снимката ще се раглежда и от други специалисти, за откриване на проблема и ако има такъв ще ни повикат обратно в болницата, но засега е тишина.
Мисля всеки може да си представи изненадата ми след тази диагноза. Ужасно се притесних и все още съм притеснена
Къде направиха грешка в България или тук? Ако наистина има спукване и кракът не е обездвижен, не е ли опасно?! Възможно ли е да е гипсиран здрав крак и то с препоръката да седи така 25 дни?! Възможно ли е за 5 дни така да е зарастнало спукването, че да не се вижда на снимка!? Много въпроси без отговори 
За психическите и физическите вреди, независимо кой е бил прав и кой не, не искам и да коментирам.
В момента само бих искала да получа снимката от Пирогов и да я представя на местен ортопед, но нямам идея как да стане това
Историята започва в петък следобед 2-ри септември, София. Както си играеше синът ми, 8 годишен, се подхлъзна и падна. Крачето при ходилото го заболя много, но нямаше подуване или натъртване. Пристегнах го с бинт и го успокоих, че ще мине бързо. Вечерта той се оплака, че му е студено. Дадох му Калпол, в случай че е настинал и го сложих да спи. В полунощ детето се буди с плач, от болката в крака. Поглеждам крачето, изглежда добре, но заспиване няма. Отидохме в Пирогов. Направиха снимка и диагнозата беше спукана кост на 4-5 пръст. Лечение гипс за 25 дни. Отказаха да ни дадът снимка, въпреки обяснението ни, че не живеем постоянно в БГ и ще трябва свалянето да се извърши в чужбина. Беше ни поискана сума от 15 лева, за поставяне на ходило към гипса, а този който е правил снимките помолил за "дарение 5 лв, но в стаята, а не в коридора, защото там има камери".
На следващият ден летим обратно за Англия. Авиокомпанията отказва да ни качи в самолета, защото след гипсиране, трябвало да минат 48 часа преди да полетим отново, поради медицински причини. Отлагаме полета за сряда 7-ми. Пристигаме успешно на 7-ми в Бристол.
На 8-ми завеждам детето в Болницата тук, в спешно отделение. За контролен преглед и за да уточним свалянето на гипса кога и как да стане. Тъй като гипсът е прекалено дебел, не могат да направят снимка на стъпалото. Решават да свалят гипса, за да направят снимка и да могат да диагностицират състоянието. Изненадани са, че не раполагаме със снимка и ни посрещат в отделението, където ще го свалят с думите следващият път по-внимателно да избираме страната, където ще почиваме. Аз бързо поясних, че съм си била В КЪЩИ. Не обичам майтапи на гърба на Родината ми, колкото и правдоподобни да са
. В UK не се ползава гипс, по друг начин се обездвижват крайниците. Въпреки това имат апаратура за свалянето. Започват да режат гипса и с изненада установяват, че под гипса нямало подложка И аз съм била гипсирана преди години, подложка не са ми слагали в Пирогов. Поради липса на подложка, машинката им за сваляне става неприложима, тъй като ще се нарани кракът. В този дух около час трае свалянето на гипса, станахме атракция за специалистите в отделението . Сто пъти беше повторено в коя страна е направено гипсирането. Както и да е свалихме успешно гипсовия ботуш, снимката е направена, отиваме за консултация. Диагнозата, която ми дават е, че ходилото е абсолютно здраво, няма пукване и няма нужда от обездвижване. Няколко лекари бяха повикани за консултация, тъй като не само аз бях шокирана от резултата. Днес петък снимката ще се раглежда и от други специалисти, за откриване на проблема и ако има такъв ще ни повикат обратно в болницата, но засега е тишина.Мисля всеки може да си представи изненадата ми след тази диагноза. Ужасно се притесних и все още съм притеснена
Къде направиха грешка в България или тук? Ако наистина има спукване и кракът не е обездвижен, не е ли опасно?! Възможно ли е да е гипсиран здрав крак и то с препоръката да седи така 25 дни?! Възможно ли е за 5 дни така да е зарастнало спукването, че да не се вижда на снимка!? Много въпроси без отговори За психическите и физическите вреди, независимо кой е бил прав и кой не, не искам и да коментирам. В момента само бих искала да получа снимката от Пирогов и да я представя на местен ортопед, но нямам идея как да стане това
, така че ако още пазите бележката от плащането - пращайте я на някой роднина тука и той да иде да търси снинката веднага. Как така гипс без подложка??? 
- луда работа, БОЖЕ, БОЖЕ. Ей, Спасков ще го 
Ходи и не се оплаква, че нещо го боли, но все още пристъпва със страх пък и 5 дни крачето е било обездвижено.
заведахме я на чекракчийка жената ни каза да се консултираме с друг ортопед .така и направихме,И на същата снимка се видя че крачето е пукнато(а ония некадърник в спешното 
)гипсираха крачето ,но беше минала 1 седмица от падането.
До вечерта вече не можеше да си намери място от болка. Закарах го в Пирогов. След направена снимка, която отказали да му дадът го изпратиха да си ходи, че нищо му нямало. !0 дена след това ръката го болеше ужасно и не можеше да я движи.Беше минал почти месец, а ръката му още не се движеше нормално, въпреки че след съвет на наша позната/спортна докторка/ той тръгна на рехабилитация за раздвижване. В крайна сметка след това отиде и до Горна баня, където професорът извършил прегледа и съответно снимал отново ръката го гръмна с думите:" За какво раздвижване ми говориш бе момче? Та ти още трябва да си в гипс, ръката е счупена в лакътя. 
Вчера в училището е бил център на внимание и се прибра много щастлив 
. Спи на едно походно долу, но явно довечера ще чаршафосам неговото легло. С тренировките ще изчакаме още седмица две. Сега баща му го води на плуване, за раздвижване и за да не скучае 