Пак за антибиотиците. Антибиограма?

Така е... трябва да се прави антибиограма преди предписването на антибиотик, освен ако болестта не е с вирусен причинител ( в такъв случай просто не се предписва антибиотик).  Не съм сигурна дали резултатите излизат за цели 6 ден мисля, че и по-бързо могат да излезнат ( около 48часа), може би ако секрета се вземе директно в ХЕИ, а не да се чака куриерската пратка. Ако има начин да питащ в ХЕИ. Има една лабораториа на Неофит Рилски ( или на Хан Крум - не помня точно на коя от двете улици в София беше). На нас там ни бяха вземали секрет и правили антибиограма - беше готова за два дена.

Ами тази докторка ми обясняваше че самата посявка ставала за 6 дни, а не че заради пратки и т.н. се бавело, нямало още измислен начин да става по-бързо... Ето, вие сте я взели за 2 дни, пак ме взимат за идиот значи тия доктори и ми обяснават глупости...

Аз съм давала вече около 20 пъти урина за микробиологично изследване и резултата става за 3 работни дни.  Даваш в понеделник - в четвъртък е готова. Става супер неудобно ако те хванат почивни дни. Тогава наистина докато излезе резултата - детето вече е оздравяло! Дай Боже!
По-рано наистина просто не може, защото микробите трябва да се "размножат" в посявката (хранителна среда, демек) и едва тогава да се види кои антибиотици ги морят.
И нам мен ми се струва малко невъзможно, да чакаш резултата ако детето ти изгаря от Т, или има ужасно разстройство или повръща. За това просто дават антибиотици с широк спектър на действие, с надеждата, че ще уморят и този бацил.
Добра е обаче, да имаш едно наум, че обикновено се добива резистентност към даден антибиотик дори и само с един прием. А много често се продават антибиотици с едно генерично име (състав), но с различни търговски имена. Записвай си какъв си давала и следващия път по-добре да се даде друг (ако са подобни симптомите).
А най-добре въобще да не се пият тия гадости!
И за какви пратки говори тази дофторка?! В лабораториите, които аз ползвам има микробилогия и микробиолози и те си правят всичко там. ("Цибалаб" и "Лозенец")

Е как ще стане за 48 часа, след като антибиограмата е най-общо казано поставяне на секрета от гърлото примерно в някаква хранителна среда и следене на растежа на микроорганизмите. Т.е. гледат дали има бактерии, дали се развиват и после се тестват как реагират на определени групи антибиотици. За това трябва време, а то не е 48 часа. Ако няма растеж се разбира след около 2-3 дни, но това време е загубено за лечението, защото не може да знаеш какво ще излезе от посявката.

Mеdusa, не може при всяко изписване на антибиотик да правят антибиограма, защото все пак антибиотика се изписва в крайни случаи, ИЗИСКВАЩИ взимането на такива мерки. Това означава, че веднага трябва да се вземат мерки. На Александра й правиха само веднъж посявка и антибиограма, когато имаше стрептокок. И понеже лекарката се съмняваше или за стрептокок или стафилокок й изписа антибиотик подходящ и за двете бактерии. После на антибиограмата излезе, че е стрепткоко и е чувствителен точно към този антибиотик...

Аз мисля, че трябва да имате повече доверие на педиатрите, които сте избрали!!! Ако има доверие и лечението ще е ефективно. Така мисля аз и колкото пъти да съм се съмнявала и да съм търсила мнение на друг лекар винаги нашата педиатърка е действала адекватно. Разбира се аз винаги се информирам за лечението, защо, как, какво, сигурно съм й досадна вече 

Vache, уви практиката показва съвсем друго за повечето лекари у нас. Емперичното лечение с антибиотици на малки деца  може да бъде дори пагубно: антибиотиците 1. убиват нормалната микрофлуора;2. могат да доведат до глухота, или отслабено чуване ( много често срещано явление особено при недоносени бебета) и изобщо не е тук мястото да се изреждат страничните им ефекти.
А относно антибиотиците с широк спектър на действие ще кажа - трябва да се прилагат при комбинирани бабктериални инфекции, а не "за всеки случай, дай да пие детето по-силен антибиотик, че ако има и това и това и онова, да подейства...."
За доверието към нашите педиатъри - просто няма да го коментирам.... много е хубаво че сте случили на съвестен и опитен такъв, но това е рядкост, уви!
Пожелавам на всички много здраве и повече щастие 

Това не е точно. Не правим посявки в повечето случаи, защото е възможно да се лекува и без тях. Общо взето, основно правим посявки за да търсим Стрептокок. Днес съществува бърз Стреп-тест който определя дали има Стрептокок в пробата за около 10 минути. Ако този Стреп-тест е (+), тогава се продължава с посявка, която обикновено излиза заедно с Антибиограмата за 2-3 дена.

Това не е точно. Откриването и използването на Антибиотиците доведе до огромен напредък в медицината. При деца се изписват според случая. И всичко е по преценка на лекуващият. Връзката опит<->по-малка употреба на антибиотици е много относителна.
Децата са особено податливи на тежки инфекции, които в повечето случаи започват съвсем невинно. Това особено важи за възрастта до 3 години. Когато водите за преглед едно дете с температура 39 от 1 ден, може да няма никаква находка, позволяваща да се направи точна диагноза. Прието е в тези случаи според възрастта на детето да се направи подходящ набор от изследвания. Урина и кръвни изследвания само не са достатъчни. Широко разпространените практики в БГ педиатрите ДА НЕ преглеждат и уши в рамките на стандартният преглед е крайно порочна.
Много често има септични картини, при които в първите дни може и да няма значителни отклонения в лаб.изследвеания. Затова малки деца до 3 години с температура се "водят" по начин съвсем различен от този, важащ за по-големи деца.
Останалите Ви разсъждения за широко-спектърните антибиотици просто не са вярни-един синузит например се лекува с два широко-спектърни антибиотика за около 20 дена общо курс.

48 часа са наистина достатъчни. Правих антибиограма на себе си и на гърлен секрет на Ради, но занесох пробите директно в ХЕИ. Общо взето се прави посявката заради стрептококите, а при тях ако лечението започне до 10 дни по-късно не е опасно (по отношение на ревматизъм и т.н).

Ами аз затова написах за доверието към лекаря, защото от нашата педиатърка не съм чувала израза "..за всеки случай..." Имало е доста теми за антибиотиците и винаги са били свързани с прехвърчане на искри. За мен истината е, че ползата от антибиотиците далеч надхвърля вредата им. Давам на детето си антибиотик, винаги когато го изпише педиатъра. Не мога да поемам отговорността да станат усложнения, т.е. един път така я задържах с идеята да се излекува едва ли не сама и с бабини методи и когато отидох на лекар се оказа, че нещата доста са се усложнили. Затова експерименти не Един добър диагностик винаги може да различи бактериалната от вирусната инфекция, а ако не може си прави съответните изследвания, така че по-внимателно подбирайте лекарите, който се грижат за децата ви.  

П.С. Не съм съгласна също с изказването за родните педиатри... трябва да имаш доста дълго наблюдение над огромен брой педиатри, за да се правят подобни заключения!

Докторе, отдавна не сме Ви виждали 

За стреп-теста - тук май не се прави, или поне масово не се прави, явно е скъп и не се поема от касата...

В повечето лаборатории предварителен резултат (т.е. информация дали се изолира микроорганизъм) могат да дадат за ден - ден и половина. Ако е изолиран организъм, антибиограмата + точния резултат става готова за още ден примерно. С две думи, ако си по настоятелна, в повечето случаи след 48 часа може да имаш резултат. Ако не се изолира микроорганизъм веднага, се прави повторна посявка и т.н., което вече отнема повече време. Също и ако нещо забавят/объркат лабораторията.
По повод антибиотиците, аз също мисля да почна да си искам антибиограма. Това лято едва не ми отровиха бебето - след 4 антибиотика - 2 локални и 2 през устата - не могат да и оправят гноен отит. Оказва се, че към 2 бил резистентен бацилът, единия бил  ни предписан в грешна доза, пък последният в правилна, ама прекалено късно.. Накрая стигнаха дотам да ми изписват антибиотик за туберколоза. Тогава вече избеснях и си отворих голямата уста и да видиш как ми го оправиха бебето без антибиотик...
Поне понатрупах опит с антибиограмите, родните педиатри (или поне тези, които лекуваха детето ми - да не вземе някой да каже, че обобщавам), бацилите и изписването на антибиотици........... Наскоро личната се опита да ми подметне по повед 3 дена с много висока Т пак на малката, че отдавна не била пила антибиотик, ама познай дали се получи  Даже в желанието си да ме убеди каза, че вече имало АБ, които трепели и вируси, та съм се зарекла да се ровя по темата, да видя вЕрно ли е 

Разкажи, моля те.

Ако детето ви страда от рецидивиращи отити-направете му ваксинация с Превенар (Превнар). Много е резултатна. Но и много скъпа

Не съм оспорвала ползата от антибиотиците - изобщо!!!Абсолютно съм съгласна, че откриването на антибитоиците ( Пеницилин от проф. Ал. Флеминг) е един невероятен скок в историята на медицината.
Става въпрос само за това трябва ли да се прави или не антибиограма при деца ! Та, моето мнение е че трябва да се прави, както антибиограма така и тест за чувствителност, особено ако антибиотикът се въвежда парентерално.

Бе то е дълга история, не знам с каква цел питаш или по-точно доколко те интересуват подробности. Затова казвам на кратко, пък ако искаш питай пак.
Значи след като слагахме и давахме силни антибиотици и 3 дена след всеки курс на лечение (3 на брой общо) зазляваше пак бебка, попаднахме на докторка, която "призна", че докато е пробито тъпанчето, няма страшно. Предложи ако сме навити да я водим всеки ден на промивки и да поемем риска, да я оставим без антибиотик. Така за 15-тина дена ходене в началото на ежедневни процедури, после през няколко дена (разширяване на дупчицата в тъпанчето, ако се е затворила, и дезинфекция) бебка се оправи. Междувременно ходихме и на хомеопат, не мога да кажа кое е помогнало повече, но е факт, че оттогава 2 месеца вече си е наред детето, вкл мокрене, къпане и прочее.

Birdie, благодаря ти за съвета, ценя мненията ти и с удоволствие ги чета, но съм от тези, които не са напълно сигурни в полезността на ваксините (съотношението ефектичност спрямо странични ефекти) и засега мисля да ваксинирам малката само със задължителните ваксини. Изключвам финансовата страна, щях да се справя някак си, ако бях убедена, ама пък и точно тази ваксина толкова нова ми се струва, че откровено ме е страх от нея.......

Благодаря ти. Бях чела някъде дългата история, но без края й. Просто исках да разбера как лекарите са се "справили" без антибиотик. Преди време миз беше дала един много полезен линк за изследвания, които сочат, че в около 80-90% от случаите на по-лек отит (и дори 70% от по-сериозните случаи), децата оздравяват баз антибиотик: Ear Infections (Otitis Media) in Children
Опитът ми с Ради досега сочи, че в повечето случаи, ако дадеш шанс на организма да се пребори сам, той ще се справи. За съжаление тук децата рядко го получават.

Когато правите посявки и те излязат положителни ( а не съмнителни поради замърсяване) задължително се правят антибиограми на изолираният материал, независимо дали антибиотика ще се даде пер.ос или интравенозно.

Рецидивиращите отити са голям проблем. Някои от причините за рецидиви са->>нелекувани алергични ринити, дисфункция на Евстахиевата тръба, както и в нерезултатното АБ лечение. Ваксинацията с Превенар ( Превнар) е насочена срещу най-честият причинител на отити при децата-Пневмониокок-а.
Много е спорен въпроса дали изобщо може да има "вирусен отит".
Промивките и ушните капки при перфорирано тъпанче (и изобщо при детските отити) са крайно нежелателни и според някой- вредни. При адекватно АБ лечение, перфорираното тъпанче се затваря само. Необходимо е обаче да се проследи дали детето няма алергичен ринит, синузити, алергични или хронични фарингити, както и дисфункция на Евстахиевата тръба, тъй като тези са най-честите причини за рецидиви.
Нелекуването или "лекият" подход при рецидивиращи отити, носят голям риск за увреждане на слуха при децата-особено тънки нарушения, които не се долавят лесно в ежедневието, тъй като касаят определени честотни диапазони.

Нямах предвид отитите (Ради не е имал досега), а изобщо най-честите детски боледувания.

За съжаление е така... Малцината, които имат възможност и желание да търсят повече от една гледна точка (най-често тази на педи-то) по медицинските въпроси, често намират информация когато вече е късно... Преди време например, като се рових по темата за отита и АБ, все ми попадаха статии с обратната информация - че ако не се лекува с АБ, отитът преминава в мастоидит и то в доста драматични разцветки. Ето ти една кратичка, да видиш какво имам предвид: мастоидит...
Благодаря ти за линка, дано не ми се налага да го препрочитам...

Би ли казал малко повече по въпроса? Убедена съм, че в нашия случай това бе по-добрата алтернатива в сравнение с даване на найс-ти антибиотик, но ще ми е интересено да знам за в бъдеще, ако се налага да избирам. Кое всъщност е вредно - пробиването на тъпанчето (парецентеза) или само промивките и капките? Това за капките наистина ме изненада.

Когато тъпанчето е перфорирано изтича секрета и детето получава облекчение. Единственото, което правим е да съберем ако можем секрет за посявка и да предпишем АБ съгласно Антибиограмата за 10 дена лечение. Ако вече е предписан-съобразяваме с резултатите от антибиограмата. Парецентеза се прави при специални случаи-при деца доста рядко. Но спонтанната перфорация при деца е сравнително честа.
Дупчицата при обикновена перфорация е малка и се затваря лесно, ако се контролира инфекцията. Всякакви промивки и капки разнасят инфекцията широко и разширяват дупчицата на тъпанчето, която после много по-трудно се затваря. Много от капките за уши съдържат кортизон, който само благоприятства инфекцията, вместо да я ограничава и от много отдавна не се препоръчват никакви капки за уши при детските отити. Нито пък промивки при обикновени отити аз съм препоръчвал когато и да е било.
Затова обаче трябва да СЕ ГЛЕДАТ уши от педиатъра при стандартен преглед на децата. Ако има отит се започва веднага лечение, като се съобразяват и утежняващите фактори, за които писах по-горе.
Въпреки, че понякога има спонтанни перфорации още на 2 ден след началото, често перфорациите се дължат на не навременно начало на лекуването (голям излив под налягане в средното ухо). Това е много лесно да стане, ако при преглед на детето не се гледат ушичките с отоскоп и минат 3-4 дена в наблюдения и размишления.

Ми значи ние тук пак сме някъде в миналото...


Не знам какво разбираш под "специални случаи", но тук се прави задължително при рецидив на отит и се поддържа до завършване втория (третия, н-тия) курс на лечение с АБ.


Нито джи пи то ни, нито някой от педиатрите, които са ни лекували, му е хрумвала подобна идея... Всъщност първия път заведох малката при УНГ "през главата" на джи пи то. Съмнявам се, че изобщо имат отоскоп, освен ако ЗК не ги задължава...


Birdie, а това важи ли и за случаите, когато няма дупчица в тъпанчето (било спонтанна или от парецентеза)? Напоследък се изписват едни капки (не си спомням име), които са само с нещо обезболяващо. И те ли не са препоръчителни?
Това с кортизона в ушните капки винаги ми е било интересно (то си пише с големи букви на листовките, че може да влоши инфекцията) и не слагах на детето...

Парацентеза се прави по специални показания-например 2,3 ден след началото на инфекцията, ухото не се подобрява->> детето има много силни болки и при преглед се вижда напрегнато тъпанче със значим излив. Тогава се прави от ОРЛ парацентеза-като убождане-изтича течността, детето се облекчава веднага и можем и посявка да вземем. Виждате-предимствата от процедурата тук са много.
Повтарящите се отити по само себе си не налагат никакви парацентези-нужно е да разберем само защо детето прави пак отит.
Вижте тази страница:
http://www.thirdage.com/healthgate/files/11640.html
Там са посочени всички рискови фактори и как да ги избягваме.
Парацентезата и въобще процедурите около нея са травматизиращи. Парацентезата не предотвратява повторението на отита,тя не контролира рисковите фактори. Щом като с добър АБ можем да контролираме отита, не виждам защо ще правим парецентеза и ще усложняваме нещата. И след като това е и безполезно-просто не се прави. Просто е...

Основата на лечението на случайният отит е подходящият антибиотик даден за минимум 10 дена. Основата на лечението на рецидивиращият отит е пак добрият антибиотик ( може и по-широко спектърен) плюс търсене и борба с рисковите фактори.
Прегледа на ушите с отоскоп при деца е задължителен. Без преглед на уши няма педиатрично изследване!
Забраната на капките е свързана именно със страха от наличието на малки микро-перфораций-като пропуквания, невидими за отоскопа. Капките минават в средното ухо през тях и могат да причинят повече вреда,отколкото полза.
Използването на капки при вече видима перфорация е недопустимо при деца. На страницата, която Ви дадох пише изрично:

"They cannot be used if there is any chance that the eardrum has ruptured."
any chance->>и най малката възможност!!! да не говорим за видима перфорация.
За само обезболяващите капки важат същите ограничения-след две дози добър АБ обезболяването е факт, а можете да дадете и парацетамол междувпрочем. Защо тогава да слагате капки??

Ne e vjarno! Antibiogramata izliza do 48 chasa. Onzi den pravihme na nasheto beeb-to e na 7 mesetsa. Na vsjaka tsena iskaj napravlenie za antiboigrama i ne slushaj kak te balamosvat