Аз съм едно голямо нищо за него!

Разбира се, че си много важен фактор в живота му, но явно той си позволява да не го осъзнава. С тази обща работа някак се лишаваш от лично пространство за себеизява и ми се струва, че отдаваш голяма значение на оценката му, какво казал и как се фръцнал.
Ама той просто така избухва безпричинно и плещи простотии? Агресивен ли е?

Гледай наистина домът и бизнесът да не станат само негови.

Почти идентична ситуация, всекидневни обиди , аз за нищо не ставам, аз съм никоя, не можел бил да ме гледа, търпял ме само заради децата....Слава Богу, нямаме общ бизнес и живеем в моя апартамент, колко ли още ще трябва да го търпя?
Ако не е инцидентно, а е агресивен към теб по принцип го зарежи докато е време!

За мен мъжът ти е комплексар.

Здравей.
И при нас е подобно.
Ако искам да обясня как се чувствам или защо се държи така с мен, казва, че сега не му е времето (още не е дошло). Не знам защо той  си мисли, че аз забравям, или че като не се говори за един проблем и той се забравя. Казвала съм му, че проблемите се разрешават и обсъждат, а не се заобикалят, защото болката се акумулира.
Самотна съм, замислям се какво съм правила винаги сама с детето преди да си купим комп. вкъщи?
При нас го няма проблема с дома - просто сега си купихме жилище - но ще го изплащаме 30 год.
Иначе всичко все едно аз съм го писала.
Можеш да ми пишеш и на лични, ако искаш и си самотна и тъжна понякога.

Благодаря ви за подкрепата   Виждам, че и на други се случва одобно отношение, което е много жалко.
 * Боби * изключително си права, че за да се реши един проблем, трябва да  му се обърне нужното внимание, да се обсъди и да се намерят начини за разрешаването му. А мъжът ми обикновено загърбва проблемите, разногласията и си мисли, че щом не говорим за тях и те  сами са се  разрешили. Но след време същитите тези загърбени проблеми връхлитат върху нас с нова сила. Това, че не му се говори в определен момент го разбирам донякъде. Все пак е изморен, изнервен, има си проблеми, иска да си легне и да не задълбаваме. Но може просто да предложи в друг момент (утре, след седмица, когато детето го няма) да поговорим.
НЯкой попита имал ли е друго семейство преди нас. Да имал е. Има и две деца, които обичам и никога не съм му правила проблеми да се вижда с тях. Дори скоро синът му ни гостува и аз самата предложих да остане да спи вкъщи. Децата са много добри и не ни пречат. Обичат и нашето дете и всичко между тях е добре-поне за сега, надявам се да е така и занапред. Дори мъжът ми е този, който сякаш се опитва да ги държи настрана от нашето семейство.
Проблемите ни идват от там, че още като малък на мъжа ми не му е било обяснено и не му е показано с личен пример, че семейството сме ние, а не аз и той. Че чувствата се изразяват, а не подтискат. Имам усещането, че не умее да се справя със спонтанно връхлетели го емоции. Далеч съм от мисълта, че за всичко е виновна свекърва ми, но като гледам нея, той е пълно копие.
Досега основните доходи в семейния ни бюджет са от него. Аз бях в майчински, а после самият той не беше много съгласен да започна работа. Имахме проблеми с яслата и градината на детето и така се случи , че започнахме да работим заедно. За мен това е страхотно. Работим, градим нещо заедно. НАли това е смисълът на двойката. Помагаме си и нямаме проблем с извънредни часове и празници. НЯкакси се разбираме кой д аостане на работа и кой да вземе детето от градина. Аз се чувствах полезна и заредена с енергия. И аз вече помагам , имам принос в попълването на сем. бюджет.
Относно къщата. Негова е , наистина.Купи я още докато бяхме гаджета, но толкова се радваше и по всичко личеше , че иска да е наш Общ дом. Аз вложих много в този дом. За мен това не  е просто къща, а нашият пристан. И ако той даваше парите, аз се занимавах с майстори, бягах по магазини, сама съм боядисвала, леила тапети, слагах плочки и помагах дори и в копането на градината. Исках да съм полезна. Родителите ми също много ни помагат-и материално и като подкрепа. Той самият казва, че никой не му е помагал така. Защо тогава така ме наранява. Още ми кънтят думите му. "Ами мойта е тази къща, да не е твоя?" А не е ли НАША??????????
Осъзнавам, че хората са различни като темперамент и чувствителност, но не разбирам не усеща ли той колко много ме наранява?

Може и да не усеща. Кажи му го! Кажи, че си наранена, обидена, че до сега си се мислела за равноправна част от това семейство и този дом. Да няма друга жена?

Тук ти е грешката. Не разбрахте ли, момичета - на колкото по-силна се правиш, че всичко можеш и умееш, че си superwoman и правиш всичко без да очакваш нещо в замяна (което признавам е нормално) толкова повече мъжете ви ще се възползват от това (човешко-греховно е да изцеждаш този, който така или иначе ти се предлага). Накрая какво уважение да търсим от тия мъже, как те да се стараят да са по-мъже от нас, които сме се превърнални в по-тях от самите тях? Ако схващаш идеята ми..

И да, той усеща, че те наранява. Но ти щом без усилие прекопаваш градината, защо да не можеш да поемеш някакъв словесен удар?

Замисли се в ежедневието ти каква роля играеш освен, че си 50/50 "съдружник" в общия бизнес. Може и да греша за конкретния случай, но не съм срещала мъж, който да не иска жената до него да е на първо място ЖЕНА.

Може би ще е добре да му дадеш като пример самия него и неговото детство! След като е израсъл с това виждане на нещата, то за него са нормални и това е правилното. Едва ли би искал същото детство и за децата си, ако неговото е било по-трудно?! Трябва да си търпелива, мила и да му дадеш време! Ако го притискаш може още повече да се влошат нещата. Понякога дори разговорите в/у един проблем само го задълбочават и аз ще те посъветвам  да игнорораш колкото можеш това му поведение и да се правиш че няма нищо. Просто не позволявай да ти казва дали това или онова е негово след като сте градили заедно всияко. Той си е купил къща, но ти си я направила дом! Без теб тази къща ще си остане само тухлена сграда. казвай му спокойно, че не е негова а ваша, колкото е негова, толкова е и твоя!И пак ти казвам ще ти е нужно търпение! Брой до десет! Успех

Хмм, а брак с този човек имате ли?
Защото ми се струва, че просто живеете заедно....а ако е така, и като гледам накъде духа вятъра....лошо ще е ако един ден те накара да се махнеш от дома, който ти наричаш общ, а той - негов.
Седнете и поговорете сериозно, изяснете си отношенията и всичко останало.

А някой друг случайно да се е намесил във вашите отношения?

Антонина,  Той си е купил къща, но ти си я направила дом! точно това ми беше отговорът снощи. САмият той призна, че много неща съм направила,но къщата си е негова. Ами добре , аз какво правя тогава в неговата къща????Целият скандал започна от едно куче. Купи го, за да пази един язовир, но пазачът не го гледал както трябва и кучката се разболяла. Взе я в двора ни , докато се закрепи и каза, че ще я върне обратно. Вече трета седмица кучето сере, пикае, разнася пясъци и торбички из двора, за който пак само аз се грижа и подържам. И са да не ви звучи като глупав проблем имаме още едно куче-питбул, което си живее в колибка и има синджир, за да е на вън , извън клеВтката, заължително новото куче трябва да е прибрано в другата клетка. Иначе питбула го напада. Та така, сутрин преди да изляза трябва да сменя кучетата, да ги нахраня, нова вода .... Доядя ме , че той става и заминава на работа, а аз се занимавам с тях и водя детето на градина и после хайде на работа при него, вечер след работа чистя, готвя и обикновено пак аз разменям кучетата. зе да ми идва в повече. Чашата преля, когато две седмици не успявам да се наспя. Това куче лае като лудо през 20 минути и аз се стряскам. Учудващо и слава Бог детето не се буди, а мъжът ми е толкова изморен, че спи като пън и нищо не чува. Помолих го няколко пъти да махне кучето, но той се прави на дръж ми шапката. Попитах го , добре де не те ли интересува какво мисля аз, какво чувствам колко ми е трудно, не е ли нормално да ме попиташ за това куче и да си спазиш обещанието, и последва отговорът0къщата си е моя=ще си правя каквото искам Та, така от един глупав роблем се задълбахме и на повърхността изплуваха много премълчавани и несподелени, необсъждани неща.

Mirama нямаме брак. Заедно сме от 12 години, а живеем в тази прословута къща от близо 9 години. Парадоксалното е, че точно преди няколко дни си говорихме, че  може да направим сватба. Беше леко на майтап, но нито той , нито аз се дръпнахаме като опарени.  И двамата не сме чак такива фенове на сватбата, но няма да е лошо да си озаконим връзката.
vaflichka директно не, но косвено свекърва ми припламва искрата. Винаги си прави уговорки със сина му без да се съобрази с нас и после ни поставя пред свършен факт, или решава, че събота и неделя трябва да се ходи на село и тй и се връзва. НА пръв погледн много тривиални проблемчета, но май е вярна приказката, че малкото камъче преобръща каруцата.

А ти защо изобщо си се хванала с кучетата?Ами остави ги той да си ги оправя...
Като стоят вързани три дни и двете...няма ли да ги види и да се осефери?
Май много му отстъпваш.   

Искам да ви благодаря за разбирането и желанието да ми помогнете. Проблемите ще си разрешаваме ние двмата, но благодарение на вас съм малко по-спокойна и по-сигурна. а най-важното е, че спрях да плача. Благодаря ви   

краси.мира ами защо, защото съм тъпа. Немога да търпя нещо да не е свършено, искам да помогна, а и за тях ми е жал. Питбула го гледам от бебе и не мога да го затворя 3 дни . А и нали господинът е по-зает от мен и ако аз се прибера по-рано вкъщи  си казвах какво пък толкова, ще помогна малко, нали е само временно. Аз съм си виновна, знам. Но нали на доброто се отговаряло с добро?

Не се нагърбвай с много задължения!! Аз си го знам от личен опит! "Ами като можеш да вършиш и това, направи го! Щом можеш да си смениш гумата смени си я, ако можеш и да си ремонтираш колата, не ти трябвам, направи си я сама!....." Трябва да се правиш че не успяваш, да си знае и той задължениатя. Зарежи кучетата, кажи му че са си негови, да си ги гледа! зада не гледаш кучешки лайна с извинение, ами затваряй си очите. И аз бях като теб преди и всичко сама си правех, дори и мъжката работа, с дрелки си пробивах дупки, правех си рафтове, а нашия (не става въпрос за съпруга ми а за една предишна връзка) си гледа телевизия или е на кафе.  И ако имаш съмнения, че връзката ви е към края си , спестявай си пари за черни дни!!! И да не ти потрябват, излишни няма да са!  Най-лошото е че нямате брак. В такъв случай нямаш думата при раздяла за имуществото!

Това го има само в приказките!!! А чувала ли си поговорката " Направи добро, че да намериш зло!"???

Вярно, е че при евентуална раздяла оставам без нищо. Но това не е обидното. Обидата е , че аз съм едно нищо, което няма право на глас или мнение.
Ще си позволя да споделя още нещо. Преди 3 години почина бащата му. НЯколко месеца по-късно свеки заведе мъжа ми и брат му, койъо по това време се беше върнал от чужбина и ги накара да си прехвърлят частите от апартамента на нейно има. Аз разбира се разбрах след това и то от снаха ми, която е присъствала на сделката (с девер ми имат брак и се иска и нейното съгласие. Мъжът ми беше много обиден тогава на майка си и не разбираше защо го е направила. Аз не го нападнах, а само го попитах защо не се е посъветвал с мен, да го обсъдим и да решим. След този случай той все по-често се допитваше до мен. Снощи след изказването му му припомних как се е почувствал той тогава, и му обясних как се чувствам и аз сега. Понякога ми се струва, че го е яд, че винаги излизам права или че предусещам нещата.

Мацка, мацка, вземи се в ръце и бъди за себе си и за детето нещо.
Твоят  хубавец е без значение.

Правиш кардинална грешка. А именно: когато държиш да се обсъди даден проблем, не се разпростирай върху всички останали, които те терзаят. Или поне карай поред- не прескачай от едно към друго. Защото звучи като нападане и безмислено каканижене, което изнервя и най-добронамерения към разговора....

Напълно, напълно вярно. Ерика, 

Erica опитвам се точно така да обсъждаме. Само един проблем, но то при нас като винаги разговора завърша с утре ще продължим и това утре не идва, няма как проблемите да не са навързани.

Искаше ми се да разбера вие как се справяте в такива ситуации?
Как преминавате от скандал в мирен тон? Кой проговаря пръв за проблема, а ако другата страна няма желание да го разрешите този проблем?
Сега реших, че ще изчакам той сам да заговори за скандала, макар че съм сигурна, че няма да го направи или ако изобщо го направи ще каже ти си виновна и точка. Понякога си мисля, че мъжете, а може би и жените след една определена възраст много трудно приемат чуждо мнение или пък се опитват да се вгледат в самите себе си и да открият грешките си.

моят опит е почти никакъв по тема 'скандали', но знам, че когато стане напечено и искам най-много да си изясня, обясня или получа обяснения, точно това е момента, в който трябва да млъкна. мъжът ми е странна птица - не обича изяснявания,раздувания на теми, анализиране на проблеми. винаги щом съм се опитала да изясня, всъщност излишно съм задълбавала и вместо да изпиша вежди ....

МАй и при нас е така. Аз искам да се обясняваме, да изчерпаме всичко, всеки да си каже мнението и да намерим компромис.  Тогава мога да си отдъхна, че проблемът е решен.Дори и да не е както аз искам, поне ще се очувствам убедена и ще се опитам да разбера острещната страна- ако той направи поне миннмално услие да ми обясно как , кога и защо. А Мъжката част мрази обясненията и раздуването на локуми. Е, добре тогава , питам аз, как да решим проблемите?  Аз млъквам, той се успокоява. След една седмица си мисли, че съм забравила и всичко си тече по старому. След 3 седмици, обаче същият този стар проблем назрява и вече ме изкарва извън нерви и за най-малкото възниква скандал.

не става в-с за преглъщане. по-скоро когато дойде зора казваш, че не си ок с това му поведение, оттегляш се да си рисуваш ( аз така правя), млъкваш, а като утихнат нещата  на следващия ден или след 2, намираш момент  и измяукваш  'много си ме наранил вчера...' ( и включваш влажния поглед).  той като отвори уста( обикновено сега той иска да се обясни) се усмихваш и казваш ' аз не искам да се  връщам в случката, а да знаеш, че ми е било много мъчно вчера". така малко или много ще му вмениш чувство за вина, може да си поразмърда тиквата да мисли повече следващия път.
ако нещата станат много груби вече, казваш пак тихо и кротко, че му тиктака обратното броене и излизаш от стаята.
изобщо, според мен твоят съпруг се дразни и от това, колко си предвидима и банална - пориви за разговори, обвинения, настървено желание всичко да си е по местата ...

Аз какво правя и не казвам, че е правилно, просто съм твърде емоционална и директна: Разкрещявам се здраво, изливам всичко от себе си. Съответно отсреща се мълчи опулено. Има резулта- ок. Няма резултат- примирявам се. Толкоз....
Това е след поне 2 разговора де....

Мъжете не обичат да се обясняват при скандали и караници, те обикновен но
млъкват. Имат позиция , за тях е ясна , излишните приказки и обяснения някак си
са губене на време. Ако смятат, че  проблема е сериозен, ще подхвърлят две три реплики,
повечето ще са вече взети решения. Жените обичат да говорят, а мъжете са длъжни да слушат.
Е, разбира се не е общоприето правило, ама ми е направило впечатление...
Колкото по малко му се обясняваш и го насилваш толкова по ще се затваря.
И не се подценявай не си нищо, не си слагай етикети излишно.

Аха, моят вика "трай, да те обичам!". Тва беше на майтап де, ма той майтапа е да си кажем истината.
Иначе като го карам да говорим, мълчи. Той като мълчи, аз пък говоря. После вика, ми кво да кажа, ти не ми даде думата.

Иначе, ако въобще мога нещо да те посъветвам, то няма да е по-различно от писалите по-горе. По-кротко със задълженията, с които си се нагърбила /да не чуеш после "кво ся ми натякваш, това си правила, онова... някой да те е карал?!?/, пари за черни дни, ама задължително си събери, като говорите не му казвай "ти това, ти онова", по скоро описвай ти самата как се чувстваш, иначе звучи като обвинение и нормално той да реагира кофти.

И малко по-спокойно, грижи се за себе си.

Като си едно голямо нищо за него - му казваш, че сам ще си оправя кучето и млъкваш, защото си сърдита  Ама наистина млъкваш, докато сам не поиска да оправите нещата. И спри да се стараеш толкова, удари го малко на лично разглезване.

И аз ще те посъветвам като за начало да спреш да вършиш и неговите задължения. Кучета, кучки  , да се оправя той.

Хаха Писана, само ние жените си мислим, че наказваме мъжете, като млъкнем. За тях пък е една неочаквана ваканция....   

оффффф чета ви и все повече започвам да си мисля, че с този моя няма оправия. Пробвала съм и да мълча. Сърдита съм и наистина ме боли, личи си по физиономията ми, а той говори-дай ми това, какво стана с онава, за какво си млъкнала сега, на важна ли се правиш, накрая се развиква и тръшва врата. Става по-лошо като мълча. Питала съм го директно-какво искаш-искаш ли да с е разделим. а той ми казва-"Искам малко да си наведеш главата и да не разбираш от всичко" и след 2 дни пак на мен започва да разчита-проблеми на обекта-аз се оправям, нещо трябва да се носи до офиса-аз бягам, обява да се пусне, промоции да се измислят-пак аз.
 Разбира се и той много работи, но разчита за много неща на мен и е спокоен, че щом ми е казал всичко ще бъде свършено-Аз съм идеалният войник. И всъщото време ми казва не разбирай от всичко! Иска да съм с раздвоение на личноста май.
Почти съм сигурна , че докато той не преосмисли поведението си и докато не промени начина си  на мислене, и не подреди приоритети си (които поне в 50%) да съвпадат с моите никога няма да сме хармонична двойка.
Днес си стоях вкъщи, тъй като малкият не е на градина, почистих, сготвих, изгладих, напазарувах, оставих детето в майка ми. Тази вечер ще го оставя на тишина и спокойствие, но утре го мятам за сериозен разговор. Или ще се държи човешки, или ще си мълчим и отчуждаваме и накрая всеки от където е1

Ами ако  имахме силни мъже до себе си нямаше да се налага да се превръщаме в такива.Така, че тук не съм съгласна ,че грешката е в нашия телевизор.

Имама предвид не просто да млъкне, но и да спре да тича за всичко "като войник", както се изрази тя самата.

Като ти каже - имаме проблеми на обекта...и бля, бля или помогне с еди какво си - отговаряш - аз съм едно голямо нищо за теб!!!! ЗАБРАВИ ЛИ?! И така ще го лекуваш, спираш със тоталното слугуване и тичане, нали и без това ти казват , че си нищо, от какъв зор да се стараеш те питам? Достойнство си имаш , нали?

И при нас е подобно - като започна да говаря - само нареждаш, сега си изнервена и депресирана.
Рещавам да премълча - той смята, че проблема се забравя.
Решавам да мълча, не му звъня никога (изкл. по работа) - дори не забелязва
Просто и аз мисля, че ......." че с този моя няма оправия"

Писана-права си   Ама като се знам каква съм мека Мария. Проблемът явно е в мен-не мога да търпя нещо да не е свършено. Почти 3 години бях без работа и сега съм много ентусиазирана. Все си мисля, че ако работя за непознат ще съм-по ценена. Не искам да се хваля, но как не вижда , че никой няма да му свърши нещата така както мен. Най-малкото поне е сигурен, че не го крада и ме е грижа как се развиват нещата. Днес издържах=-не отидох до обекта, аминлата събота въпреки, че пак бях с детето -се замъкнах да помагам. Утре е на работа другият колега, но в понеделник и вторник(които също са почивни дни и детето пак няма да е на градина) трябва да е някой от нас и отново ще се опитам да не ходя на работа-да се оправя сам.
Иначе днес сутринта сам си е оправил кучетата. Сега ще видим дали като се върне пак ще ги размени и нахрани. Защо трябв ада има скандал, сръдни и цупене, нагрубяване и обиди, че чак тогава да се сети  

Я си гледайте живота, приятелките, тоалетите, тръгнете по купони, а него зарежете както той вас.Не можете да си представите какъв обратен ефект има това упражнение.

Скандалът се овладява с желание, аз лично понякога просто нямам желание да го овладявам !  Ще ми се да му рекна право в куме, та в очи! Лишена съм от дипломатичност и лекота в общуването, и може би затова трудно ми се отдава да овладея неговия бяс... Дори , признавам си, понякога нарочно го разпалвам, като го иронизирам и му се подигравам...  А всички знаем, никой мъж не търпи това!
Истината е, че не ме е страх... Не ме е страх да го загубя, не ме е страх да остана сама, не ме е страх, че ще ме удари, унижи или обиди... И да го направи, няма да ме сломи...

Не разбирам подобно отношение.....но и не разбирам защо една жена трябва да го търпи от страна на съпруга си (тук няма значение дали е законен, или просто живеят заедно).
Не мога да позволя някой да ми държи подобен тон, или да ми каже - "Искам малко да си наведеш главата и да не разбираш от всичко". на подобна реплика веднага бих отговорила подобаващо.
Обясни му ясно, точно и конкретно, че не може да те третира по този начин, ти не си част от пейзажа, или някоя си там....мисля, че когато живееш с някого толкова дълго време, имате дете...трябва да се отнасяш към този човек с уважение.
А за съжаление аз не виждам уважение от този човек към теб...

Аз от мойта баба съм научала едно важно нещо - не очаквай от мъжът ти да те оцени някога! Даже напротив мъжете си падат по "слаби" жени, жени-кучки, които се грижат повече за себе си и красотата си, отколкото за тях - невероятно , но факт 

Не казвам, че го умея, защото и аз понякога се натоварвам повече, отколкото мога, но гледам поне от време навреме да открадвам време за себе си и да оставям половинката да се потруди, защото иначе - животът е дълъг и ако не се грижим за себе си бързо ще се изхабим и физически, и емоционално и той ще се огледа за нещо по така...

С някои мъже колкото повече се стараеш да оправиш нещата, толкова по-зле става. На такива- пълен Трябва да разберат, че животът без тях може да бъде по-интересен и по-забавен.

Стана ми интересно това с кучетата,в къщи имаме две немски овчарки,но са си мои и не давам да ги пипа никой В началото на брака ни как съм се впрягала просто не е истина-то рев,то сълзи,то сополи,сега чак ми е смешно ,но факт,късно е да го променям.Моят си е добричък,но е мързеливичък и като му кажа -днес нищо не си свършил,ей побеснява направо,сега след 11г. брак,вече хич не ми дреме какво е свършил,но пак я използвам тази реплика,когато искам да му вдигна кръвното леко Мъж ли е стъпи му на врата-от този съвет по-ценен няма,но като сме си наивни жените и държим да ги уважаваме,ето това се получава.Не те зачита за нищо и си мисли,че си му даденост.Накарай го да поревнува малко,грижи се за себе си,и не го поглеждай около седмица и после пак ще говорим

Отново благодаря на всички за подкрепата. Опасявах се , че темата ще тръгне в неблагоприятна осока, но за сега спазваме добрия тон. Получих много ценни съвети и мисля, че отговорите ще са полезни не само за мен. В опрелен момент човек има нужда от подкрепа-благодаря ви!  
noni2009 изключително тъп проблем е този с кучетата. Отстрани е смешно, но ето 2:00 часа е а аз не мога да заспя. Тъкмо се унеса и този звяр започва да лае. Да си прзиная не ме дразни самото куче (аз самата много обичам животни, имала съм и кучета и котки, дори и сега в двора гледаме 4 котенца)Не ме разбирайте погрешно, но съм на мнение, че когато нямаш време за нещо  е по-добре да не се занимаваш с него. ЗАщо да си усложняваме живота, като той и без това ни е доста динамичен и труден. С работа, семейство, дете, живеем в отдалечен квартал на града, където не мога да разхождам животните....Говоря от опит. Преди 2 години имахме кавказка овчарка, която за съжаление почина и питбула , който все още гледаме. НЯколко пъти изтървавахме питбула и имаше сериозни последствия за кавказката. Половината денонощие едното куче е затворено в клетка, а другата половина -другото. Не можем да ги заведем на разходка, тъй като нямаме време, те самите не могат да играят помежду си, само ги храним и им даваме вода. Това не е гледане на куче, а наказване на самото животно, и на самите нас. Вечер се връщаме скапани от работа, мен ме чакат още куп задължения, готвене, сервиране,къпане на детето и т. н. Не мога да се грижа и за кучета. И след всичките тези думи, които изнесох като аргументация пред мъжа ми, той ми казва, да ама аз искам да го гледам това животно. Ами добре-ама да ми беше казал преди да го довеш уж временно или поне да се беше опитал да ме убедиш. Като го купува ми каза почти при свършен факт, но ми излезе с аргумента, че му трябва добро куче пазач за язовира!Сега не иска да го връща там, за да не се разболее пак.Ако искам да се заям 200лв ей така отидоха за единия му кеф!Защото искал куче-като малко дете е!Аз само да не поискам пони, че тогава не знам какво ще прави!
От това куче какъв проблем станааааааааа чак на мен ми стана смешно
Лека нощ на всички ви и простете, че ви занимавам

Само че трябва да си твърда и последователна в поведението си, иначе нищо не правиш! И никога не забравяй, че не си някакво малко моливче, а един голям и важен молив! 

Надявам се, че бизнесът ви е общ и на хартия.

Ей това е решението на проблема.Но умната...той да си мисли ,че е царят и господарят ,а всъщност винаги да става ,както искаш ти.
Така хем се чувства уважаван,ценен,хем е все по твойта.
Със скандали и изясняване на отношенията обаче ...не става.Тогава мъжът се чувства нападнат /дори и да говориш със спокоен тон/, и започва да се отбранява,често нападайки теб.Защото мрази да се чувства виновен.Направо влиза в  "Атаката е най-добрата защита!"   В началото на нашата връзка и аз минах по този път.Аз казвам едно-друго,той започва да се отбранява и напада и доникъде не стигахме.
Сега ...когато едно изречение няма ефект,аз млъквам,както са те посъветвали и други.Ама не за час,два ...а докато на него не му писне от мълчание.Той ми говори,а аз отвръщам само в краен случай ,и то с едносрични думи.Вярно ,че си е до мъже,но моят не издържа повече от един ден на това.Сам започва с думите "Докога ще мълчим?"
Моят отговор "Докато оправим нещата."   И следва разговор как точно да се оправят нещата.
Но бих могла да мълча с дни...и аз си падам малко Мека Мария ,но ако ме настъпят ,такъв инат се отприщва,че...чак ме е страх от самата себе си.  
И като млъкнеш,не тичай пак да му спасяваш работата и да му разрешаваш проблемите.На мен ако ми кажат "Искам малко да си наведеш главата и да не разбираш от всичко."  само ще кажа "Ти като разбираш от всичко,свърши си го сам!"  и няма да ми види очите на работа ,докато не си наведе той главата.
Ама ,пак казвам,аз съм инат...явно не всички могат така...      

Относно кучетата,за мен този проблем не е нито маловажен,нито смешен-кучето е голяма отговорност,аз имам две както споменах,но аз ги исках и сама се грижа за тях.След като съм ги искала,съм си направила добре сметката,дали ще успявам да се справям с всичко-три години не се оплаква никой-значи съм се справила.В твоя случай дали ще са котки,кучета или щрауси все тая,важна е отговорността и разпределянето на задълженията.Ти не можеш да се товариш с всичко,така,че му казваш на твоичкия-за мен грижите по детето,за теб-кучетата.Ако е човек ще те разбере,ако ли не ти ще решиш какъв ще е финала на вашата история.И няма да му спасяваш задника,следващия път като му припари-да се оправя сам До преди година всичко можех да правя сама,нооо сега вече не мога .И се започва-ей тва сте жените,хем за нищо не ставате,хем само мрънкате,знаеш ли как си прави вече сам нещата ,приложи му малко женска хитрост и номера,хем ще си разнобразите живота,пък и той ще се научи,че не си му слугиня

Пак прочетох заглавието на темата, и знаеш ли, може би Ако си едно голямо НЕЩО за себе си, пред себе си, тогава и неговото отношение ще се промени... Започни да се уважаваш и обичаш още от днес, още от тази минута, не когато станеш по - слаба с двайсет кила, когато завършиш осмо висше, научиш китайски или си купиш онази страхотна рокля от Манго....А още сега... Защото си ценна! И единствена! 

Ох, моливче, преди 10ина години и аз си имах работа с един педераст, който ми каза да съм била уважавала неговата собственост  ама нямахме деца и станах и си тръгнах в миг. За съжаление като се появаят малките същества много трябва да се замисляме преди да предприемем каквото и да било и да слагаме тях на 1во място, не нас самите....

Благодаря ви момичета  Огромно и искрено благодаря    Осъзнах, че живея с един много изнервен и неудоволетворен от живота мъж. Вярно е , че е почти денонощно на работа и се опитва да ни осигури добър живот, вярно е, че е отговорен и не би ни оставал без храна и пари. Но пропуска нещо много важно- топлината, чувствата  и обичта не се купуват с пари.
Днес си поговорих с моя много близка приятелка, която по стечение на обстоятелствата познава и жена му (бившата му жена). Каза, че тя-бившата не е намерила сили и желание да се бори и да го накара да проумее, това, което аз съм постигнала за тези 12 години. Осъзнах,че наистина съм му показала какво е истинско семейство, топлина и уважение. Ако той не може да го оцени-проблемът си е негов.
Аз съм само на 30, смея да кажа че съм доста привлекателна, имам висше с 2 магистратури, работя без да ме  е срам каква е работата, дори двора прекопавам Дори и да се разделим-ще се оправя и няма, няма никога повече да му позволя да ме нарани! Уважавам се и затова до сега съм оцеляла. Имам родители и приятели , които ме подкрепят.
имам страхотно дете, з акоето си струва да опитвам и продължавам. Вие ми вдъхнахте кураж да се вгледам в самата себе си и да разбера, че съм силна. Разбрах, че мъжът ми се плаши от мен и му се иска да съм малко по-смирена и хрисима, за да ме управлява по-лесно, но щом иска умна и способна жена , на която всички негови приятели се възхищават не може да има няма буква вкъщи, нали така?

 Клюкарка нещата не винаги с черни и бели, има и малко сиво и малко бежаво, а понякога и розово. Обвиняваш ме, че не съм се интересувала за бившия му брак-напротив интересувала съм се и продължавам да се интересувам. Най-малкото има 2 дечица, които вече са големи, но растат без баща и го виждат рядко. От тях и от мъжа ми знам, че отношенията в семейството не са били много розови и апартамента е останал за тях. Мъжът ми си е излязал с един панталин и риза. И до ден днешен иска да си вземе поне водео-касетите с баба му, която го е гледала като малък, но уви. Оставил е всичко-обзавеждане, дрехи, пари, злата, не е претендирал за нищо. НАправи ми впечатление, че нито веднъж не съжали за голямата си златна гривна или ръстените, а все повтаряше за тези видеокасети. Сега , когато и аз загубих дядо, разбрах каква стойнаст имат те за него.
Когато сме си говорили самият той признава, че от тогава е много мнителен и може би затова сега реагира така. НЕ го оправдавам , а само искам да ти обясня, че нещата преди и сега не са идентични. Аз не съм заела мястото на бившата, а съм си извоювала ново място. Тя не е работила, била е домакиния и в един момент се е обърнала и казала-скучно ми е развеждаме се, Ускам да си си вкъщи, а ти си все на работа. И това го потвърждават много тяхни приятели. Той не искал да с е развежда. Тя инсцинира ремонт и се изнася с децата в майка си, а той се прибира при неговата. След ремонта всичкои клщчалки са сменени и молбата за развод е одадена от нейно име. Жалко-имат две прекрасни деца.
Самият той ми е казвал, че с мен чак е усетил какво е истинско семейство и каво означава да се раздаваш. За съжаление, обаче е много голям вече и му е трудно да се промени. Винаги си има едно на ум и чак  някога се ядосва на самия себе си.
Тук много от момичетата ме посъветваха да не го нападам директно, да поизчакам и да приложа малко женска хитрост. Мисля, че са прави и им благодаря сърдечно  Имах нужда от малко кураж и подкрепа и ги получих тук. БЛагодаря!

А не мислиш ли, че тези приятели, които ти се възхищават, всъщност не ти завиждат и имат пръст и те в цялата тая работа.Защото глупавите мъже като видят силна жена на свой приятел и веднага  'край, той е под чехъл''.А на един мъж нали знаеш колко му трябва при тая реплика или дори намек.А всъщност почти винаги нещата са съвсем различни вкъщи.

Никой не се развежда,само защото му е скучно. В такъв случай си намира някакво занимание,започва работа,но не и да се разведе само заради едната скука. Другото което ме озадачи са тези видеокасети. Как така не може да си ги вземе? За какво са й на бившата,видеокасети с бабата на бившия й съпруг?

Моливче!
малко ми е поомотано със това, че 12 години си му показвала какво е семейство, уют и така нататъка и чак сега след толкова години ли разбра, че синковеца нищо не оценява   Много години бе Душа, дълго си била хрисима и със наведена глава
Уж бил усетил със тебе какво е истинско семейство а неможел да се промени. А стига бе! И как тогава със женски хитрости ще можеш да го омаеш и да го промениш към добро Дано да умееш да ги приложиш но криво дърво оправя ли се. Сама каза, че е доста голям и няма да се промени. Той не иска да се промени, така му е удобно, не че неможе да се промени. Но ти си във този филм аз само те побутвам да те подсетя какво си писала по надолу за Негово Величество .
Ти 12 години си се доказвала а той още имал едно на ум
Хубаво ми прозвуча, че можеш сама да се справиш по нататъка и че имаш приятели и семейство на които да разчиташ. За това си късметлийка. Късмет ти пожелавам, ти си огън момиче щом се справяш със толкова неща-само те моля не си прекланяй много главицата-не се обезличавай, обичай се!!!

"Яж, пий, весели се и си носи новите дрехи, за да не ги носи новата жена на мъжа ти!" Не помня къде го четох, но аз лично си взех поука от тези думи.

DGDGK все ще се намери някой "умен"да обижда. Всеки в определен момент е изнервен и троснат, на тен ме ти ки се е случвало да си изпуснеш нервите, да обидиш или да нараниш. Исках д аполуча морална подкрепа тук, а не обофи. Получих я и благодарение на овечето от вас разбрах, че аз сама съм си виновна. Нагърбвах се с много неща и оемах много от товара, а тка само се влошават нещата. Магарето се товари, докато не падне.
Е, аз се опълчих преди да падна. Сега той става рано сутрин, той се занимава с кучетата, той отваря и работи на обекта, докато аз отида. Само не ми е ясно защо с лошо трябваше да постигна всичко. Ама понякога човек се улива и докато не се развикаш и не възроптаеш-няма усещане.
DELTA_DELTA самият той ми е казвал, че като сравнява с предишния си брак сега се чувства по-спокоен и щастлив, сега е разбрал истинско семейство какво е. В началото самият той ме подтикваше да стана по-решителна, по-уверена, но когато човек порасне и опита много неща, вече все по-трудно приема съвети и препоръки. Може би и аз избухвам повече, а трябва да си мълча и хитро, хитро да си постигам своето.
desi1509 ами при нея май точно така се  е получило. И до днес като се видят все споделя, че разводът е бил прибързан, дори и на свекърва ми го е казала. Не винаги мъжете са виновни за разводите. А за видеокасетите и аз не знам защо не ги дава-ей така на пук, Те вече, след толкова години едва ли помни къде са де, ама сменя ключалките, айде чао, молба за развод , нищо няма да ти дам. Все ми се струва, че е малко опит за сплашване и се е развил с неочакван за нея край, но...
Аз пак отретвам-БлАГОДАРНА СЪМ НА ВСИЧКИ ВИ-С ВАС СТАНАХ ОЩЕ ПО-СИЛНА И РАЗБРАХ КЪДЕ ГРЕАША. С МЕКО И ДОБРО ПОВЕДЕНИЕ ЩЕ СИ ПРАВЯ КАКВОТО ЗНАМ.

Как не разбрахте че розовите сънища и безразсъдната любов са до едно време. А като си отидат остава сиво ежедневие и дърпане на чергата към себе си.

Защо ви казвам аз опичайте си акъла навреме и не градете нищо без официален брак?

Защото рано или късно идва денят на истината, а тя е че всичко изведнъж се оказва негово, а ти си едното нищо и изхвърлена като ненужен боклук. А ходи доказвай после колко време и как си градила редом с него! И че си му била опора и без теб нищо да не е постигнал!

Няма признателност, жени! Има сметки. В брака трябва да има равностойни партньори и всеки по всяко време да е сигурен че му се полага по равно от придобитото. А за това се мисли от рано колкото и да са ви розови очилата.

За мен е абсолютно безразсъдно да работя в негова фирма без заплата, да градя неговия дом без да имам никакви гаранции за в бъдеще. Помисли добре накъде си с главата и какво те чака ако не промениш тези неща!

Намери си друга работа където ще бъдеш ценена в парични знаци! Още си млада, не се заробвай с мъж, който си гледа финансовата изгода за твоя сметка! Строй си отношенията така, че винаги да се страхува да не го изоставиш! Посъветвай се с адвокат какви са ти правата в общото имущество и си вземи полагащото се (колкото и да е)! И го зарязвай да си прави сам кучкарниците!

И с официален брак къщата пак ще си е негова. Моливче, сигурна съм, че си прекрасен човек, но я кажи как си се справяла да бъдеш толкова всеодайна през тези 12г. и същевременно си завършила висше и две магистратури?
Какъвто и да е отговорът, знай че не оправдавам съпруга ти и съм на твоя страна.

В една връзка винаги единят доминира. Във вашата е той. Трябвало е по-рано да му "стъпиш на врата". Сега ако му кажеш, че след като иска куче да си го гледа, ще те изкара лоша домакиня. Ако пък вземеш по-радикални мерки, с връзката ви може да е свършено, поради нейната продължителност. Хубаво обмисли нещата. Дали искаш и можеш да се справяш сама, или ще си зависима (психически) от нечие благоволение и одобрение.
А това с прехвърлянето на дяловете на името на майка му... е нямам думи...

Браво, Ксения, подписвам се под всяка дума  с две ръце, защото това е и моето мнение!!!

Ксеня обикновено е твърде цинична, но този път и аз се съгласявам с нея напълно. 

Моливче, я обясни отново, моля те, ти защо се разсърди? Затова,че не си чисти на кучетата или защото домът е "негов" вместо "наш" ? Сега бил по-спокоен, милият! Естествено, нали всичко е негово-къща, бизнес...А предишната го е изгонила с едни гащи, как няма да е по-спокоен.

Извинявам се повторния офф, но не мога да се стърпя -
за втори път в тази тема Ксения ми напълни душата. 

aunt Ogg целият скандал започна заради кучетата, акот го попитах не е ли редно да се съобрази с мен. Тогава той намеси темата за неговата къща/ В неговата къща щял сам да си решава и да не пита никой. Типичен отговор на изнервен  и объркан мъж. Сега се обеждавам, че ми е отговорил много прибързано и не е вложил чак толкова негативизъм, но поне ме накара да се замисля за бъдещето ни.

Замисляме да стром друга къща. Документите са почти готови, т.е. ще внасяме плановете за разрешение за строеж. Но.....предстои много важен разговор. Или парцела  скъщата ще е на двамата на името, или ще е дарение срещу гледане на детето ни, за да не може другите 2 деца да претендират за този имот след време.
soll справях се много лесно . Завърших задочно, през това време работих в собствен магазин. Когато не бях на очни или на изпит винаги съм се занимавала с ремонти по къщата, озеленяване на градината, ходене по инстанции, бягане  до магазина за зареждане или да се смени продавачката. Не е невъзможно при добра организация и желание. Той също много работеше, но никога не ходил един документ да оправи или да търси майстор, да избира материали и да се занимава с каквото и да било по строежа на къщата.