Тренират ли децата ни..и кой е подходящия спорт за тях?

Моят син тренираше баскетбол. Тази година нещо няма желание, не му се бяга толкова много. И той иска някакъв боен спорт, но аз го спирам. Страхувам се от травми, които могат да окажат необратими последствия.
Бих го записала на плуване, изобщо предпочитам спортовете с минимален риск, понеже сега растат и това е по-важно.
Спортните танци също са добра идея, но за него е срамно, не било за момчета.
Не разглеждам спорта като дисциплиниращ, искам той да носи радост, удовлетворение, разпускане, здраве.

Не мога да кажа кой спорт е по-за момиче или по-за момче подходящ, макар, че имам мнение Сина ми ходеше на плуване миналата пролет, после малко на карате, но от 1 година ходи на фолклорни танци и много му харесва,малкия все още никаде, но изявява желание за карате

 Моите са девойки- ходят на скокове във вода.
 Но ако искаха бойни изкуства, нямаше да съм против, важното е да им харесва и да ходят с желание. 

Моята Госпожица се записа на латино танци и е много щастлива. А по отношение тренировките по бойни изкуства аз съм напълно за стига детето да има желание, няма значение дали е момче или момиче. Тези занимания възпитават в дисциплина и според мен са много полезни.

Точно така,нека децата ни сами да направят избор към това което ги влече.Не може да се каже момичетата да тренират еди какво си и момчетата също.Ето например моята дъщеря ходи на художествена гимнастика от дълго време и не е проявила желание за друг вид спорт изобщо,въпреки че постоянно ходят в училище разни и ги зарибятат за какво ли не - то плуване ли не беше,разни танци и...............квото се сещаш.Нека си ходи детето на киокушин щом изка , това е желанието и,това я влече

Не съм я спирала от никога от нищо.Сама се ориентира към спортните танци и плуването.

моята щерка иска да тренира плуване и тенис, ама за сега ходим на тропкане - народни танци

Темата е удоволствие за окото ми и се включвам веднага
И двамата големи тренират карате - големия от 5 години, малкия от 3. Големия тренира и баскетбол в училището си. Същевременно през есента и пролетта ходят на плуване - неделите, а през зимата са на ски.
По едно време бях записала големия на тенис, но явно му доскуча и го отписах. За мен е важно да тренират, но това да им носи и удоворствие.

Иначе по темата - за възрастта 7-10 години  и за двата пола най-добрите спортове са плуването и леката атлетика, за момчетата - футбола, за момичетата - гимнастики.

Втори клас,от две години тренира таекуондо.Мисля,че е по-добре детето да е ангажирано и със спорт,без значение от пола.Важното е да му харесва и ходи с желание.В групата на синът има и момичета,който се справят чудесно.Не може само английски!!!!!

И ние сме се ориентирали към плуването. В градината имаха басейн и плуваха, а сега търсим учителка по плуване, и къде ще е най удобно да ходи голямата. За мен е страхотен спорт. Но и бойните изкуства не са лоши, има дисциплина и при тях и ще могат да се защитават.

Плуването е страхотен спорт за подрастващите. Да, ама с мойто сине не можем да се разберем по този въпрос. Искам да си хареса някакъв спорт и да почне да тренира, но уви намира си всякакви оправдания. А, кажете сега какво да правя? Така че се радвайте, че изобщо тренират нещо децата, а не се чудете става ли този спорт за момичета или момчета, или не!

Подходящият спорт е този, който избере детето.
Моя младеж тренира две и половина години карате, заряза го. Сега ходи на баскетбол, казва, че е върха, много повече му харесва от каратето. Ако догодина поиска нещо друго, ще го запиша. Ако не пробва няма да разбере кой е неговия спорт, си мисля.

За дъщеря ми бях решила да я запиша и на карате освен балет, от който е обсебена в момента, но тя се възпротиви категорично. Настоях да я заведа само веднъж, да види, да пробва и ако не й хареса няма да ходи повече, но тя ми отвърна възмутена, че не желае да удря хората. Аз се засрамих и млъкнах   , та засега остава само балетът, който всъщност не е спорт

Понеделник, сряда, петък и събота х 2 часа художествена гимнастика /от 3-годишна/.
Вторник и четвъртък х 1.5 ч. - айкидо /от 5-годишна/.
Иска и бокс ама докато съм жива няма да стане.

И двете ми дъщери ходят на езда. Никой не ги е карал на сила. В малката, която е на 6 си личи ентусиазмът с който язди коня. Всичко и идва отвътре с хъс и огромно желание .Пробвахме с модерен балет, но в крайна сметка не се получи и сама се отказа.
Каката се запали покрай малката. Има желание ,но определено не е това което е при сестра и. Но в крайна сметка тя ще реши кога и дали ще се откаже .Определено тя е по- женствената. Докато малката в последно време се е запалила и по футбола.

това е много вярно, на сила хубост не става, каквото ги влече това е.

Така е.  Моята дъщеря си избра плуване.

Ама ..нали се сещаш ,че така от спорт на спорт през няколко години ..накрая нищо
Детето си личи по структора..за кой спорт най-добре става..вярно е ...трябва да опита няколко..
....още повече ако има хора които са се занимавали със спорт в семейството...биха преценили

..дъщеря ми плува в училище,но аз това не го смятам за сериозно..защото, знаете как е в училище

Мдааам!  И понеже и ние следваме този принцип, та досега имаме в "колекцията" си няколко месеца плуване, една година айкидо, 3 години баскетбол, а от миналата година сме на вълна бейзбол... Да видим до кога!  Е, примирих се, че шампион няма да стане, но важното е да има ентусиазъм и движение!  

..и това има хубава страна......многобоец...ще стане

Моя син тренира айкидо,лятото беше на плуване,а преди това 2г. народни танци.Вярно е,че от спорт на спорт накрая нищо,но по-важно е на детето да му харесва.Защото ако има идеална структура за някой спорт,а на самото дете не му харесва точно този спорт и ходи с нежелание то вече отива на болни амбиции на родителите.

Е...да така е..но за мен болни амбииции са.. ако ти с мъжа си сте по 2 метра високи...а детето го запишеш на щанги и обратно ..ако рода сте ниски..да тренира баскетбол.....рано или късно физиката и гена ще надделее..и ще спре да тренира
..все пак сме родители...и може да насочим детето в правилната посока...не то само да се лута

аз самия започнах с народни танци..после минах на футбол...много години...но имах жестока контузия на коляното и спрях да тренирам..започнах самбо/това беше моя спорт/..а сега като дъртак на фитнес
..но мисълта ми е ,че винаги съм тренирал спорт професионално..и това ми е дало много в изграждането на характера

Моят син от 5 години тренира плуване, от 2 ходи на езда, а от близо 2 месеца- на бокс и на всякъде ходи с удоволствие.
Най- важното за мене е, че укрепват психиката и физиката му, освен това, учат го на дисциплина, спазване на правила и норми, овладяват в огромна степен хиперкативността му и се надявам, че след време, ще има самочувствие и знае как да се пази от нападатели- в училище или другаде.

Моят син от втора година ходи на плуване. Ходи с желание, а това е много важно. Важното е децата да спортуват, какво - нека сами си изберат

Поци, много си прав, но си дай сметка, че малко родители имат тези знания, за да преценят за кой спорт е подходяща дадена структура на детето.
Освен бившите спортисти \ които някой път допускат грешката да увлекат децата си в своя спорт\ другите родители се ориентират по-трудно.
Все пак не е зле да се консултират и с някой \ познат треньор, или спортен лекар или дори терапевт, който има нужните знания \ преди да насочат детето си към дадено занимание. И наистина водещото за мен остава желанието на детето, дори да е с перфектни данни физически за даден спорт, ако заниманията са насила няма да се получи нищо. Както и обратното дори и една неперфектна физика за даден спорт, с подходящ треньор и подготовка биха дали прилични резултати.
Спорта при всички случаи ще даде поне здраве на детето, а това е предостатъчно. В края на краищата повечето хора целят именно това, а не децата им да станат олимпийски състезатели.

Напълно си права..но нали се досещаш..че желанието на детето може да бъде убито от някой "треньор"...а всъщност на детето да му се отдава
..затова пак роля има родителя..дори ако трябва да присъства на първите няколко тренировки..хем за кураж на детето...хем сам да види начина на трениране

100% съм на твоето мнение! Освен, че да спортува е полезно за самото дете, каратето ще е полезно и за самоотбрана в бъдеще!  Моя син е също на 8г. и също тренира карате киокушин, няма отделна група за деца - тренират заедно с големите. В групата има една девойка някъде 16 - 17 годишна, която изглежда супер безобидна, но само на пръв поглед, на една демонстрация направо ми "скри шапката". 
Разбира се има спортове, неподходящи за момчета от сорта на художествената гимнастика, но като цяло е тъпо да се слагат рамки в спорта, това е като "мъжка и женска работа". 

 Да бе, сртуктура..., бля-бля...
Всички треньори ме искаха на баскетбол или волейбол, ама ТЦ, не ме влечеше и толкова. На сила хубост не става, като не иска детето да не тренира. Ходих 7 години на тенис, това беше моя спорт. Баща ми се е занимавал с волейбол, никога не се опита да ми го натрапи.  Така и моите деца са оставени да избират. 

Днес и моята я осени идеята, че иска да тренира освен плуване и карате. Ако продължи да иска ще я запиша, поне да види какво е и дали ще и хареса. Но с тези темпове на ръстеж, ще пада от високо.

Има го и този елемент, но пак опираме до знанията на родителя на тема спорт. А иначе аз също съм гледала тренировките на моите в началото по-скоро за да видя какви магарии ще творят, но пък знаех къде и при кого ги пращам. Та прав си де!
Треньора трябва да внимателен, строг но не суров, да е взискателен, но не педант. Да дава възможност на детето да греши и да му показва грешката. Да е търпелив и да поощрява.

Фантич - само едно мога да ти кажа - волейбола много е загубил от това, че не се е намерил треньор, който да те увлече по него и скока височина също. ВЕРвай ми 

Тренира футбол. Сам си го избра и ходи с желание. Според треньора се справя добре.
Баща му винаги го гледа, докато тренира. Аз също съм гледала тренировките му в началото. Салва богу сме случили на треньор.
Скоро спомена, че иска да ходи и на карате... Не сме го записали.
Така едва успява с домашните, а ако включи и още един спорт...
Като физика е по-дребен от връстниците си, но все пак е роден в края на годината. (2001)

Моят син иска да тренира бойни изкуства, но проблема е в това че немога да намеря клуб с  треньор с добър подход към деца! За пръв път ще го записвам да тренира и според мен тренера е много важен как ще подходи! Сина ми е на 8г. и ако може някой да ми препоръча клуб в Люлин, ще съм му много благодарна!   

Моята дъщеря тренита плуване.
Ходи с голямо желание и за сега и харесва!

Записвам се и аз в спортната тема Даже може добавим и" кои спортове са подходящи за родители" , че да сме във форма да се грижим за хлапетата
И аз мисля, че каратето е чудесно и за момичета.То всъщност е един от спортовете, които развиват най-разностранни умения, физически и психически. Има в него и философия, и изкуство. А колкото до възможните травми- съмнявам се да са повече отколкото в художествената гимнастика( признат, нали, за най-момичешки спорт)
Поци, щом на щерка ти и харесва, и и се отдава ( при вас явно има и наследственост добра), трябва да си супер доволен. Надявам се не им се връзваш прекалено на тия дето не одобряват.

И след възхвалата на каратето, да си кажа, че колкото и да го харесвам, по стечение на обстоятелствата то не е нашия спорт. Засега поне
Мойта малката щерка тренира от първи клас 4 години фигурно пързаляне, случайно попадна там и си го хареса. Това не е от спортовете, в които нашето семейство има традиции( щото доста други са ) Отказа се когато смени училището по комплексни причини. В един и същ момент тренировките взеха да стават всекидневни и двуразови+ балет+ сухи, а се налагаше и да учи много повече. Нямаше как да се съвместяват нещата. Освен това, тя е с фигура по-скоро висок скок, или плуване и нямаше перспектива да стане шампион по  кънки, въпреки че се справяше доста добре.

Искам да спомена плюсовете и на фигурното пързаляне:
  -Въздуха над леда е страшно полезен и съчетан с движение на студено, закалява изключително( това го отличава от другите спортове)
  - Развива много добър контрол на тялото в пространството и гъвкавост( това важи и за каратето, балета, гимнастиките)
  - Дава силно усещане за смисъла от положените усилия. Когато се усвоява всеки нов елемент той изглежда невъзможно труден, децата мечтаят да го направят, полагат усилия, стараят се, и в достатъчно близко (за да помнят колко трудно им е било) бъдеще успяват. Това усещане,според мен, е един от най-големите плюсове на спортовете, които го дават. Предпоставка е децата да успяват и да са мотивирани изобщо в живота.

Мога да напиша и за минусите на фигурното пързаляне, но ще е друг път, че стана мн. дълго

А, само да добавя, малката сега ходи на тенис, ски, танци, понякога на плуване. Всичко това в по- любителски дози. Трекинг, тенис на маса, сърф, каяк- също са в сферата на интересите и. Понеже и на цялото сем. също няма как да е иначе.

Голямата щерка тренира спортни танци вече година и половина, с голям хъс и желание (лошото е, че остана без партньор), към клуб "Тандем" са (имат доста клипове в нета, някои правени и от мен .
Иначе към училище имат народни танци, тенис на корт и пак спортни танци, но щерката не ги посещава.
По едно време ходеше на баскетбол, но бързо и омръзна.

 Даа.. това с партньорите в танците си е проблем... Пак поради предразсъдъците, че не спорт за момчета, те са малко в танците.
Дано да намерите !

Делфин,много сладка случка  , просто си я представям деликатната балеринка !
Може да я запишеш на айкидо, хем е боен спорт, хем идеята е да се защитаваш само, като използваш и направляваш силата на нападателя. Там май може и да не удря хора 

В групата по айкидо на сина ми има вече 2 момичета и са наистина много надъхани момиченца. Да там не се удрят хора,но може да се каже,че се нараняват и то сериозно......такива извивания на ръце и начини на чупене на крака и вратове има,че макар да ги предупреждават кое е много опасно малко се притеснявам......Общо взето всяко бойно изкуство си има методи за нараняване и техниките за самоотбрана в айкидото въобще не са безобидни,защото не е просто да се отбраниш,а и да обездвижиш(май не е точната дума) противника,за да не стане и да те нападне отново.Така,че ако на малката госпожица не и се нравят тези неща по добре да не я насилвате.

Моят син ходи на плуване, а преди и на айкидо.И на двете с долямо желание.Айкидото го отрязохме  т.к физически не остава време.
Според мен ако дадения спорт, който  детето тренира не му влияе на същността ,защо да не е подходящ за пола му.Имахме едно съседско момиченце, което от малко беше с по-момчешко поведение- като маниери, речник, дори и външен вид.Тръгна да тренира футбол и след няколко години когато поотрастна съвсем момчешки се държеше, че и походката му е момчешка.В този случай мисля, че "мъжкия" спорт не е бил в полза на детето.

cayenne ..разбира се ,че не се връзвам..всеки има право на мнение
..аз виждам с какво желание тренира и ходи на тренировки..никога няма да я накарам насила да тренира..защото в спорта това е недопустимо
..вече поръчахме и кимоно/по настояване на треньора/..говорих с него......дали тя има бъдеще в този спорт..той твърди ,че се справя много добре..вглъбява се в тренировката и друго не я интересува..дано да е прав

Поци, браво на детето! Щом тя е убедена, а и треньорът казва, че си е попаднала на мястото, успехите няма да закъснеят. Хубаво е, че и ти я подкрепяш.  Хайде и скоро да се похвалите с медали

О..аз не искам медали..искам да се научи на спорт,дисциплина,дух...това ми стига..да стане човек

Никога не ми е идвало на ум да се надявам на медали или някакви постижения. И за мен важното е да спортува с желание, да се научи на дисциплина.

Все пак това е идеята..да ги ангажираме..и да избегнат лошата среда/ако има такава/..а в това време...тя е навсякъде

djolii погледни  тук имат занимания в Люлин 4, ако ти е близо препоръчвам ти ги.


Напълно споделям написаното. Спорта дава много и дава неща, които иначе е почти невъзможно да бъдат възпитани у едно дете.

Наистина най-важното е на детето да му харесва това, което прави! Спомням си, че аз самата тренирах лека атлетика (имам 1 сребърен медал от регионално първенство   ), но ако някой ме накараше да играя 2 мин волейбол откачах. Това ми е най-противния спорт!

Ще подкрепя детето си, какъвто и спорт да избере.   И съм изключително против определянето на спортовете като мъжки и женски!

Здравейте,на всички
споделям напълно мненията ,че спорта учи децата на дисциплина,работа в екип,
толерантност и все добри черти в характера на човек.
Каката е тренирала и таекуандо,и тенис ,и спортни танци.
Личи и по стойката,по това как си изпълнява задълженията/без значение в къщи
или в университета/,винаги подрежда и приоритетите си по важност не само за нея,
а се съобразява и с другите.
Мисля си ,че няма значение какво е спортувала,а какво е научила от него.
Спорта възпитава-поне за мен е така.

Здравейте
От 3 години синът ми тренира лека атлетика.Тази година пожела да се запише и на футбол,не го спрях.
На тези години(13) спорта е задължителен независимо какъв.
Виждам как се променя външно,но и вътрешно ,станал е отговорен.
Спорта учи на много неща.
По добре да тича на стадиона отколкото да виси на компютъра.

здравейте......имам дъщеря на 8 год,която се занимава с худ.гимнастика тук в Кипър...от 3 год.миналата година треньорката ми каза,че е добре да я пусна в ансамбъла,за да ходи на състезания...така една година дъщеря ми положи добри усилия...всеки ден беше на гимнастика по 3 часа.същевременно ходи и на училище и програмата и е пълна....сега когато дойде момента за първото и състезание,треньорката ми сподели,че дъщеря ми се затруднява при някои упражнения и ще и бъде трудно да се състезава в група,но понеже цяла година тя се труди и посещава редовно тренировките..ще се яви на състезанието само в едната програма   и от другата година ще я тренират за самостоятелна програма....моята дилема е?:"дали да продължа да наблягам толкова на тази гимнастика(все пак тя и краде от часовете за подготовка на училищният материал)  или просто да си ходи на гимнастика за хоби???!!!!!!....треньорката ми каза.че:"има хляб в нея..имала качествата",но в нашето семейство няма спортисти...дали това има значение?.......объркана съм....

АНчЕ , а какво иска дъщеря ти?
В много от случаите водеща е мотивацията и желанието на детето, а не амбициите на родителя или суперлативите на треньора.
При добра мобилизация ще се справи с училището, ако има желание детето - подкрепи го!

Не мисля, че има неподходящи спортове за момичета и момчета. Всеки спорт е подходящ и задължително е детето да се занимава активно поне с един. Дъщеря ми се занимава с народни танци и плуване. По-късно ще запишем и волейбол.

Миналата година средният ми син тренираше баскетбол и ходеше с голямо желание.За съжаление треньора ни се разхождаше извън залата с телефон в ръка през половината тренировка и голямите момчета тормозеха по-малките.Отписа се.Другите двама тренираха карате.Тази година само малкият тренира плуване,катерене и таекуондо.Батковците наблягат на ученето,а що се отнася до това какъв спорт да изберем за момиче или момче,споделям мнението на повечето майки "Каквото си избере детето,и каквото му е приятно."

Lennyh,тя много обича този спорт-худ.гимнастика....днес говорих с треньорката и тя ми каза,че дъщеря ми е добра,но не достатъчно....за да бъде в А група,затова когато ми каза че ще я премести в Б ,малко ми олекна.,защото преди всичко училище..все пак тя говори два езика и се затруднява в у-ще...и това с гимнастиката и идва повечко...затова изпаднах в дилемка????????но сега когато знам ,че не е нейното призвание да бъде гимнастичка...(но ще продължава да ходи разбира се)...нещата си дойдоха на мястото.....

..браво

Голямата щерка е на 17 и ходи на фитнес.

17 е добре..за момиче още повече
.....но за момче си мисля ,че е малко рано..по-добре да тренира..профи спортове на 17 г..отколкото..малки момчета.. без никаква физика.. да се мъчат по залите..
..днес видях 3-4 момчета сигурно на 13 г във фитнеса..компания явно..не знаят за какво са дошли..модерно било..батковците им на фитнес ходели..
..питам ги..ги..какво правите в момента/защото едното тренира..а другите го гледат/..те не знаят
..аз се радвам като видя деца във залата..ама..
..няма ли стадиони и писти да бягат,,,да направят мускулатура,физика..па после фитнеса..
...ама явно времената се сменят

Ппав си Поци и аз мисля така. Смятам че в тази възраст всякакъв спорт е подходящ, плуване, водна топка, баскет, волей, но не и фитнеса, тож е по като за нас.

Определено фитнесът е за по-късна възраст, след като са дръпнали на ръст. Той е от спортовете, които забавят растежа. И ако за момиче това не е проблем, то за момчетата не е точно така. Ако на 13-16 год. тренира подходящи спортове, ще е поне 4 - 5см. по-висок, отколкото с активно фитнес натоварване.
Това важи и за по-малките. Особено за хлапе на което единият или двамата родители са ниски, а го записват на спортна гимнастика или фигурно, например. Ако искат да дръпне на ръст, далеч по-добре е плуване, волейбол, някои дисциплини от леката атлетика.

Съгласен съм с теб...въобще фитнеса е спорт който не е за деца...децата трябва да тренират групови или профи спортове..за да имат профи треньор..във фитнеса нищо не се научва..няма режим и дисциплина
,,,,фитнеса според мен е спорт ...който го практикуват бивши спортисти
..никой не е тръгнал от фитнеса

Да не забравяме и възпитателната роля на спорта. Той не формира само тялото, но и духа. Особено колективните спортове, така подходящи за малките деца, могат да ги научат на много неща и да ги подготвят за реалностите в живота.
За жалост днес, когато децата все по-рядко играят с приятели навън и все повече се заседяват пред компютрите, индивидуалните спортове вземат превес над колективните. В резултат децата не могат да се организират и да действат в екип, не могат да подчинят егото си в името на колектива, с две думи - възпитаваме си успешно тълпа от индивидуалисти, лишени от умението да се самоорганизират в името на единна цел и обща полза.
Мдам. 

ПП Е, това поне е от полза за фирмите, организиращи тийм билдинг. 

.....да да...така е .сега като се замисля ето моята дъщеря играе в отбора по худ.гимнастика и всеки ден се сблъскваме с трудните моменти и характера на съотборничките и,но пък за см,етка на това моето дете се научава да общува и съобразява с децата от отбора...балансират се....което е хубаво...

Напълно споделям  и подкрепям. Фитнес без контрол и супер печен треньор би могъл да донесе по-скоро вреда преди 17-18 години, отколкото полза.

според мен децата все по малко се занимават със спорт,имам чувството че в провинцията спортуват повече.може би защото в София почти всяко дете има вече компютър и така му е много по-лесно,отколкото да се поти в залата

Ще ме извиниш, ама не си права. Дали детето има компютър или не изобщо не зависи от това дали расте в столицата или в провинцията. Живея в много забутано градче, а в класа на сина ми има 1 или 2 деца без компютър.
А по темата- моето гардже играе народни танци. Не е точно спорт, но със сигурност детето се движи, развива куп положителни качества, учи се да работи в колектив. За сега- това, по- нататъка ще се радвам ако се запали по още нещо.

Компът няма нищо общо, да. Ние имаме такъв у нас от преди да се роди големият ми син. Родителят е този, който следва да реши кога, от кого и колко да се ползва.
Моят син обича плуването и сега хареса нещо ново- ориентирането.

Мисля, че всеки спорт (с изключение на тежката атлетика за малките) е за предпочитане пред никакъв. Синът ми предпочита индивидуалните спортове - ски, ролери, колело. От няколко седмици започна да ходи на баскетбол и му харесва засега.

и двамата ходят на плуване целогодишно 3 пъти в седмицата,
лятото и всеки ден.

Виждам, че си писала отдавна, но все пак исках да те попитам - дъщеря ти къде тренира художествена гимнастика, доволни ли сте от треньора, как разбра, че има талант и колко време и беше необходимо за да стане пластична. Дъщеря ми е почти на 5 и от една година посещава курсове по худ. гимнастика, но все още не може да направи шпагат и вече мрази този спорт, а пък аз го обожавам.

 Привет     от 1 до 7клас  фигурно пързаляне и от 2 месеца плуване.Плуването започна като един вид рехабилитация , но на нея много и хареса,  и реши да продължи да плува 2 седмично за тонус.
И двата спорта са много подходящи за деца с респираторни заболявания. 
Фигурното пързаляне е много красив и  доста травматичен спорт. по напред в темата имаше един  подробно описващ коментар  с който съм напълно съгласна.  за автора

 Пиша в другата тема "Къде спортуват нашите деца"
Да питам и тука - Има ли акробати

...моята дъщеря е на 8 години и от 5 годишна тренира худ.гимнастика...в ''а'' група е...в началото много я мързеше,но после се ''дрогира''с това !стана и навик.....доволна съм,ще ходи до тогава докато училишето и върви добре...понеже то е най-важно!!!а ако иска профисионално да се занимава с този спорт-това ще и запълва времето и така не знам кога ще се подготвя за у-ще...но за сега спортува за удоволствие!

спорта не е само спорт..той изгражда характер,дисциплина,уравновесеност..тези неща..няма как да се случат във фитнеса..затова дъщеря ми е на карате...при най-добрия треньор ..и най-важното е ,че не я карам насила..влюбена е в спорта

..в провинцията сме без ток и вода даже
..не зависи от компа/дъщеря ми има два/..а от родителите......както за спорта..така и за правилното хранене на детето
..аз и жена ми спортуваме ..това е примера...и  не само това...на детето трябва да харесва това което прави..колко спорта изредихме..и колко кръжока..но каратето и лепна..щом като седне на компа търси статии за карате..считай

Съгласна съм 4е треньорът е много важен.Къде ходи дъщеря ти?при кой треньор?

Тренира да.шотокан -карате-до и плуване

 Аз трябва да съм го писала, моята тренираше фигурно. Много и даде този спорт, но почти година след като спря имаше болки в коляното на отскачащия крак. Не ми се мисли ако беше продължила още какво можеше да си причини. Сега ходи два пъти седмично на танци с голям ентусиазъм. Достатъчно и е да поддържа форма, без травми и без да и пречи на уроците.
 Е, разбира се има и други спортни занимавки, като плуване, ски, ходене по планини, но при случай и вдъхновение, не по график.

тогава значи родителите сме виновни. може би на нас ни е по-лесно така.

Къде тренира карате?харесва ли й?

Ох, не тренираме, а ни е необходимо В у-ще има карате и танци, опитахме и двете и след 1 год. се отказа. Другите спортове изискват - водене, връщане, кой ще го прави

защо се отказа?не й беше интересно ли?къде тренирахте?

В началото започна с интерес, постепенно охладня, предполагам защото всяко нещо се прави с много повторения - нормално, но децата са така. Пък и моето гардже си е такова, кибритлия, лесно се запалва и лесно изгасва.

там идва проблема с треньора.Той  трябва да прави така че на децата да им е интересно.Всеки път да има нещо ново и интересно

Тъй де , ама аз ли да им давам акъл.

Тренира,да-плуване.Много и харесва
Преди ходеше на волейбол,но нещо не и се получи и се отказа.

Да харесва мУ  ето това е линка на клуба http://www.funakoshiteam.com/karate/ определено привлече и сестра си която е на 4 г от  догодина може да запишем и нея

Не.просто смени инструктора и клуба

И мойте и двамата ходят на карате.Първо започна баткото, а покрай него и малката.Той ходи вече 5 години, а тя от три.
Много съм доволна и от клуба и от тренорите.

можеш ли да ми дадеш повече инфо за клуба и треньора,ж коя част на София е?

..спортиста в детето или ги има или го няма..защо трябва да е интерсно ..това не е забавачница..помня,че треньора ми беше много груб и корав човек..тренировките му бяха да припадък..но от неговата школа са излезли европейски и световни шампиони..и досега като го срещна  го поздравявам..велик човек....сега се сещам за Нешка Робева

Поци, стана ми любопитно,защо ти е такава снимката?

А иначе по темата - децата ми не са спортисти по природа, аз това го знам, но се старая да ръчкам когато и както мога.
Навремето в личен разговор бях казала същото и на Сенсей "не му помня името". Както и накрая подчертах, че и той , и аз сме заинтересовани децата да продължат с тренировките.
Тъп галош, все едно, че съм говорила с Михаля, точно още две тренировки и бях категорично уведомена, че каратето се прекратява.
Кажи ми сега, ако си беше направил труда да помисли как да мотивира и да задържи децата си нямаше ли печелившите да са трима - той, аз и децата. Абе, какво да разправям...

очевидно моят син не е спортна натура. заведох го на пързалката на славия - каза, че му било по-интересно да лази по леда, отколкото да се пързаля. 2 месеца и толкова.
на плуване го заведох - там пък си помисли, че е като на морето - да си играе с помощните уреди.
сега ни останаха спортните танци - там още няма оплаквания или капризи, но не очаквам, че ще го видя някога на паркета.
човекът е заявил, че иска да става учен, а в къщи играе шах. може би другата учебна година да се замисля на шах да го запиша

..Абе има го и този момент..но дисциплината и тежестта на тези тренировки не на всички деца се нравят..особенно в бойните спортове..там няма много възможност за импровизации
...какво и е на снимката..спортувам,не пуша