Отговори
  • Мнения: 85
Пускам тази тема за да чуя и вашето мнение. След една неуспешна бременност, вече няколко месеца доста усилено бебеправим. Здравословно всичко ни е наред, но не става и не става дори и по два пъти на ден да правим секс и да сме хванали овулация.

Наистина мислите и чувствата са ми насочени не изцяло, но мога да кажа доста често към заветната цел. Няма как да не се тормозиш при всяко месечно разочерование.Или благородно да завиждаш да приятелките ти забременели от първия път, които ти повтарят спокойно, не мисли за това, гледай положително, но не вярвам че и те не са се интересували.
 
Не съм съгласна, че емоционалното ти състояние ще попречи на забременяването. Четох някъде статия, че единствено силен стрес или някаква силна семейна трагедия могат да повлияят на това.Това, че мислиш и по- някакъв начин се опитваш да намериш причината не мисля, че оказва влияние. Може би това е  оправдание за поредния неуспешен опит...............а причината трябва да се търси другаде

Какво е вашето мнение...........

 newsm78

# 1
  • Мнения: 1 622
Абсолютно застъпвам мнението, че емоциите и мислите са фактор за успешна бременност! Самата себе си виждам като пример за това.
Преди 3,5 г ме оперираха от извънматочна, след която рухнах. В следващите 2 години на много близки мои хори са случиха много лоши неща и аз си позволих да бъда съсипана. Започнах да търся начин ментално да преодолявам това, което се случи на мен и семейството ми. От ноември 2008 станах пациентка в клиника по стерилитет и от първото посещение разбрах, че психологическият ми възход започва. Намерих в този форум моята среда и спечелих много приятели, които ми помогнаха да намеря обратно себе си и вярата си. През юли-август направих първият си опит ИКСИ, който въпреки всички невероятности е успешен! Смея да твърдя, че по-големият процент от успеха си дължа на уравновесеността и вярата си!
От мен никога няма да чуеш/прочетеш: "Не го мисли толкова много! Успокой се и ще стане." Не, ти самата трябва да намериш начина да се успокоиш. Дали това ще е задълбочаване в темата, посещение на репродуктивен специалист (в клиника по стерилитет), почивка на екзотично място, нова/много работа, ново хоби, задълбочаване на стари приятелства - ти ще решиш.

Търси това, което ще ти даде отговори и ще те успокои. Дерзай и се стреми към мечтата си и ще я постигнеш.   bouquet

# 2
  • Мнения: 85
Благодаря ти  Hug

# 3
  • Мнения: 850
   След 2 неуспешни бременности , се връщам назад във времето и когато се сетя за момента в които съм забременяла сме правили не секс а истинска любов без грам умисъл , а само с чуства и удоволствие!  Embarassed Имам предвид , че задължението да правиш секс в точния момент го е нямало , а просто ме се отдавали на любовта си ! Незнам , но мисля че това е важно ! Успех на всички бебправешти !  Heart Eyes

# 4
  • София
  • Мнения: 1 946
Доста почаках, докато забременея и само една мисъл имаше в ума ми, а бебето не ставаше. После се случи един месец, в който бяхме два пъти за по няколко дни извън града - приятели, купони, нямаше време за секс... Та сме го правили само веднъж след едно от прибиранията и си беше чиста любов, аз знаех, че не съм в ову и просто се наслаждавахме един на друг. Тоя месец си го бях отписала, дала си бях почивка и ето, че точно тогава е станало.

Повярвай, знам колко безсмислено ти звучи да ти казват "не го мисли". Това няма как да не го мислиш. Винаги съм го мислела... е, освен онзи път..

Желая ти успех и скоро да сбъднете мечтата си.  Hug

# 5
  • Севлиево
  • Мнения: 162
И на мен ми казват да се успокоя,да не го мисля,че ще стане.Е как да се успокоя?Вярно сега съм малко по-оптимистично настроена,но все пак...И аз искам да правим истинска любов,а не секс по календар.Много е тъпо това,даже вече започнахме да не се съобразяваме.Но аз пак тайничко си мисля дали този път ще стане.

# 6
  • Мнения: 9 463
Да смятам, че емоциите и мислите оказват влияние.
Преди да забременея, правихме опити около година и половина ,като през това време бебето ми беше станало фикс идея.Доктора ми беше казал ,че колкото повече го мислиш, то толкова повече не става.И така, вече се бях примирила ,че не мога да забременея и след два месеца чудото стана.

# 7
  • Мнения: 205
Две деца имам и двете са били желани бременности ,но не планирарани.Подкрепям да емоциите оказват влияние.

# 8
  • София
  • Мнения: 5 260

Според мен също влияят и то много  Crazy Колкото по положително мислиш, толкова
по-лесно става всичко  Mr. Green А пък колкото повече не го мислиш, а се отдаваш на
положителни емоции, толкова по-неусетно става  Blush

# 9
  • Стара Загора
  • Мнения: 5 560
Когато наистина здравословно  всичко е наред - остава емоционалният  фактор.

# 10
  • Мнения: 817
 При нас първият път решението да имаме дете доиде на шега и наистина нито един от нас не го е мислил повече.Нито ову съм следяла,даже в месеца имаше случаи, в които сме ползвали презервативи(имах малък проблем),а то взе че стана веднага.Сега искаме второ дете :хормони,прегледи,фолиева кисилина,овулация.......ама не става.Даите го по-спокоино и ще стане,стига здравословно да няма проблеми.

# 11
  • Мнения: 682
Аз много се ядосвам, като ме срещне някой познат и ме пита, нямам ли дете, какво чакам.И винаги следва съветът-не го мисли.Те откъде знаят, за какво мисля?
Не харесвам неуместни съвети, знам че никой не го прави целенасочено, за да ме нарани, но вече започва да ми втръсва.При положение, че сме заедно със съпруга ми от десет години, и от 6 сме жежени, едва ли още се пазим ooooh!
Не може да не се изживява нещо, което осмисля целия ти живот.Нещо, което единствено и само може да те накара да намериш вяра в света и сила да се бориш.
Не може да спреш да мислиш, че искаш дете, но всичко, което е пресилено, маниакално и водещо до лудост ме натоварва.Смятам че взаимната обич и голямото желание на партньорите са решаващи в този процес.Надявам се, че тази формула, ще е резултатна за нас,както и за вас.
Желая ви късмет и щастие! Hug

# 12
  • Мнения: 85
Именно и аз съм съгласна с мнението на beba81-"Не може да не се изживява нещо, което осмисля целия ти живот". Всичко друго е толкова преходно..И наистина ако мислите ти оказват влияние то те са насочени към нещо хубаво и в такъв случаи трябва да се получи много лесно...но уви...

Всеки си знае какво изпитва и как изживява дългия преход..Живота е несправедлив и тези като нас трябва да дадат много "жертви", усилия, терзания, ходене по лекарски кабинети, семейни отношения, в които и двете родителски страни и всички приятели питат вие не правите ли опити за дете....има ли някакъв проблем....не го мисли ще стане...

Да ви кажа стискам палци на всички ви, но и това сигурно сте го чували....и едва ли помага..

Вярвайте и не спирайте да мислите в щастливия край...само това ни остава..

# 13
  • Мнения: 7 201
И аз искам да правим истинска любов,а не секс по календар.Много е тъпо това,даже вече започнахме да не се съобразяваме.
Психиката е много важно нещо и толко тъпо звучи да ме успокояват, защото всеки  ми говори,че трябва да съм спокойна и наистина се вбесявам от подобни думи...
След повече от 2г. бебеправенето вече е на всяка цена...
И в този контекст-Няма несбъднати мечти.Има изоставени желания!
Дерзайте! Peace


Четох някъде статия, че единствено силен стрес или някаква силна семейна трагедия могат да повлияят на това.Това, че мислиш и по- някакъв начин се опитваш да намериш причината не мисля, че оказва влияние. Може би това е  оправдание за поредния неуспешен опит...............а причината трябва да се търси другаде
Peace Абсолютно съгласна съм!

# 14
  • Мнения: 1 710
Аз пък не съм на мнение, че положителните мисли са кой знае какъв фактор. Ако наистина е доказано, че няма никакъв проблем, който пречи на забременяване, е възможно напрежението и постоянните мисли, че не става, да окажат отрицателно влияние. Тогава съм съгласна, че всичко, което е в състояние да успокои двойката и да я отдалечи от дейността бебеправене е добре дошло и ще помогне. По-малко секс с цел забременяване и повече правене на любов, наистина дават страхотен резултат. Форума също дава страшно много кураж и подкрепа. Но ако има проблем, дори и дребен и лесно преодолим, нещата няма да станат само с оптимизъм и хубави емоции и мисли.

Аз забременях, точно когато се отчаях и реших, че е време да кажа на близките си приятели и роднини, че вероятно няма да имаме деца. Само месец след като ми свърши и последната надежда и си изревах сълзите, забременях. До тогава положителните мисли извираха от мен, но с нищо не ми помогнаха. Така че ако не се получи чудото след 6 месеца, запазете оптимизма и не се поддавайте на черногледство, но задължително посетете лекар, специалист по стерилитет, я не просто гинеколог и настоявайте за пълни изследвания свързани с репродуктивната система.

# 15
  • Бургас
  • Мнения: 6 470
за мен емоциите и вярата,че ще стане и че всичко ще бъде наред са първият и основен фактор за успешно забременяване!

# 16
  • Лондон
  • Мнения: 449
Колко познати имена  Hug

На въпросчето - аз вярвам, че освободеното съзнание и необременността с това, че нещо трябва да стане на всяка цена е много важна, ако не и най-важна...
При мен нещата се стекоха така, че никога, ама никога не съм си  мислила, че едно дете ще осмисли живота ми...Моля никой да не се шокира, точно така съм го чувствала, не съм чакала някой да се появи и да ми осмисли живота, имах други мечти, желания, хора, на които да помагам и така...годините си минаха. После на 33 срещнах мъжът, с когото реших, че ще продължа живота си, той също мислеше така, и продължихме да правим всички неща, които двамата харесвахме. На 38 бях убедена, че аз собствени деца няма да мога да имам, но пък можем да си осиновим, толкова деца имат нужда от грижи...И така, никога не съм следила овулация, не съм се напрягала да забременея, не сме се подтискали от мисълта, че животът ни ще бъде безсмислен без деца, и съвсем скоро след като решихме, че то така и няма да стане...всичко се обърна Joy
Малко дълго стана, но исках да кажа, че положителната мисъл е важна, здравословните проблеми не са за пренебрегване, но за решаването им също трябва положителна настройка...И нека не натоварваме прекалено много децата си, още преди да са се появили на бял свят вече да искаме от тях да осмислят живота ни...нека го осмислим самите ние и те само да допълнят хармонията, която ние вече сме създали

# 17
  • Мнения: 7 263
Емоциите и мислите определено са могъщ фактор, както за постигане на желаната бременност така и понякога за неволното стопиране на процеса.
Човек трябва да намери вътрешната си хармония, за да успее.
Силно ти препоръчвам да погледнеш книгата на Джон Кехо "Подсъзнанието може всичко".
И трите ми бременности бяха желани и планирани, две от тях бяха и изстрадани във времето и чакането ме е разсипвало, затова добре те разбирам.
Но и трите пъти забременях в моменти, в които съзнанието ми беше заето с друго, а не непременно с мисълта за забременяване \ тя пак си беше там, но някъде дълбоко скрита\.
Последното ми забременяване беше най-точния пример за това. На доста години все пак и с огромно желание да имаме още едно дете, бяхме зациклили в кръга - овулации, клиники и изследвания - бебето не идваше година и повече.
В един момент решихме да се откъснем за седмица от сивия делник - просто така. Отидохме с група приятели на приказно място, отдадохме се на страхотни емоции - нови места, всеки ден впечатления, красоти, обиколки - тотално забравихме, че "правим бебе" и каква беше изненадата ни - то дойде още в края на този прекрасен месец  Heart Eyes
Така че помисли какво би донесло - радост, спокойствие и хармония на теб и съпруга ти и ще видиш че ще се получи - от все сърце ти го пожелавам!

# 18
  • Мнения: 2 562
Не мисля че само положителната нагласа и позитивните емоции ще помогнат за забременяването.Имам позната която беше в супер стрес от опитите за бебе до раждането.А от нетърпението си няма как да избягаме...Колкото повече време минава,толкова по-невъзможно е да се запази спокойствие.Която го може-браво на нея!

# 19
  • Мнения: 146
Подкрепям всички мнения, че целенасоченото бебеправене натоварва психиката, изнервя ни и само ни отдалечава от желания резултат.
Първия път забременях след 2 месеца, без никакви "помощници". сега вече трети месец купувам тестове за ову, меря БТ, следя физически признаци и само за бебеправене мисля и.......нищо Confused

# 20
  • Мнения: 95
И аз като всички тук подкрепям мнението, че насочването на мисълта само към бебеправенето оказва ефект на емоциите ( а няма как да не мислим). Няколко месеца със съпруга ми пробвахме и не ставаше, аз започнах да се изнервям, ходихме на лекари - всичко ок... Стана в месец, когато ни съкратиха от работа, бяхме улисани в започването на новото място (секса си беше секс, а не бебеправене) и хоп, в един момент се замислих, че евентуално трябваше да ми дойде тези дни!

Най - искрено желая успех на авторката!   Praynig Hug

# 21
  • Мнения: 3 695


Според мен също влияят и то много  Crazy Колкото по положително мислиш, толкова
по-лесно става всичко  Mr. Green А пък колкото повече не го мислиш, а се отдаваш на
положителни емоции, толкова по-неусетно става  Blush

Peace много ми харесва, остава само да го следваме и в живота

# 22
  • Мнения: 445
И с мен беше същото, тестове за овулация, секс по график и не става и не става. Мислех почти постоянно за това. Лекарите казваха, че няма причин да не мога да забременея. Бебето стана в момент, в който изобщо не съм мислила за това, просто ми беше хубаво. Дори като ми закъсня не очаквах, че съм бременна, мислех че има някакъв проблем, защото една нощ се събудих от много силни болки в корема и бях решила да ида на гинеколог, тест си направих за всеки случай - да не е все пак да има бебе, да знам да не ходят да ме бъркат. Направо не повярвах, като видях двете чертички и после доста дълго не можех да повярвам.

# 23
  • Мнения: 682
Повечето мами казват, че бебетата стават, когато най-малко се очакват.Може би така е по-сладко.Една хубава изненадка.
И аз така: не го мисля, не го мисля, омммммммммммм newsm56

# 24
  • Мнения: 582
 Забременняването е сигурно един от най-естествените процеси в природата, резултат е от емоционалните и физически отношения на двама души и в тази връзка си мисля, че бременността настъпва тогава, когата партньорите са отдадени един на друг и на желанията помежду си. Всъщност всичко е толкова просто и красиво.
 За съжаление знам какво може да причинят думите "стерилитет" или "проблем" на психиката на една жена. Тогава именно се почва с графиците, часовниците, термометрите. Мисля си, че ако има здравословен проблем в семейството, той трябва предварително да бъде отстранен и след това животът да си продължи по старому- любов и секс, без излишно затормозяване.  bouquet

# 25
  • Мнения: 92
   След 2 неуспешни бременности , се връщам назад във времето и когато се сетя за момента в които съм забременяла сме правили не секс а истинска любов без грам умисъл , а само с чуства и удоволствие!  Embarassed Имам предвид , че задължението да правиш секс в точния момент го е нямало , а просто ме се отдавали на любовта си ! Незнам , но мисля че това е важно ! Успех на всички бебправешти !  Heart Eyes
Напълно съм съгласна с това,изхождайки от личния си опит.  bouquet

# 26
  • Мнения: 154
Как да не се затормозяваш когато всеки познат когото срещнеш те пита "да не си бременна" - а аз просто напълнях от хормоните с които ме тъпчат. Много тежко преживявям въпросите на свекъра ми ама всяка седмица сякаш може да се забременява веднъж седмично. При мен положението от гледна точка на това "не го мисли и ще стане" е много зле, та аз само това мисля, секса е изчислен и дори когато го правим мисля за това дали ще стане. Никакви успокоения не могат да ме откъснат от тази мисъл, изчела съм всичко тук знам, че не трябва така но не мога - искам бебе. Работя на главната улица в моя град и покрай мен минават имам чувството всички майки с бебенца в града, поплаквам си понякога след тях, друг път ги закачам тайничко и те ми се усмихват, това ме прави щастлива.

# 27
  • Мнения: 723
Това с фиксирането в/у желаното забременяване е много ключов момент от проблема!
Баща ми е психолог и работи и с много жени, които не могат да забременеят дълго време и той ми е казвал, че почти 1/3 от всички жени, при които бременността закъснява реално се самоблокират с притесненията и нервите. (При останалите се дължи на някакъв медицински проблем).
Някакъв хормон се освобождавал като се фокусира една жена много върху това и колкото по-яростно го желае и се фиксира, толкова по-трудно е на организма да зачене.
Именно заради това често работата става именно когато жената се разсее с нещо или по някаква друга причина забрави да мисли за проблема - защото тогава  е оставила организма си "на спокойствие" и става почти веднага...

Успех на всички момичета искащи бебе!!    bouquet

# 28
  • Мнения: 154
Мисля,че преди всичко имам нужда от психолог, но в малкия град в който живея просто няма. Как да се справя сама? Как става да спреш да мислиш за това, да не го превръщаш в единственото нещо за което живееш?

# 29
  • Мнения: 682
opsss , товеа е може би най-трудното нещо на света-да се научиш да не мислиш за най-голямата си мечта.Но наистина, може би в момента, в който решиш да си дадеш почивка и сметнеш че няма шанс да стане точно при тези обстоятелства, се получава.
Късмет и дано щастието споходи всички  Praynig

# 30
  • Мнения: 582
 Opss, може да се откъснеш от тази мисъл като запълниш ежедневието си с други интересни неща. Занимавай се с нещо странично, пътувай, учи, забавлявай се и ще видиш как неусетно ще правиш любов, а не бебе. Така ти гарантирам, че ще стане!

# 31
  • Мнения: 154
Но когато трябва да работиш по цял ден всеки ден, за да имаш пари за лекарите някак си не можеш да се забавляваш, още по малко да пътуваш или да учиш - нямаш възможности за тези неща и време нямаш.

# 32
  • Бургас
  • Мнения: 839
Колко познати имена  Hug

На въпросчето - аз вярвам, че освободеното съзнание и необременността с това, че нещо трябва да стане на всяка цена е много важна, ако не и най-важна...
При мен нещата се стекоха така, че никога, ама никога не съм си  мислила, че едно дете ще осмисли живота ми...Моля никой да не се шокира, точно така съм го чувствала, не съм чакала някой да се появи и да ми осмисли живота, имах други мечти, желания, хора, на които да помагам и така...годините си минаха. После на 33 срещнах мъжът, с когото реших, че ще продължа живота си, той също мислеше така, и продължихме да правим всички неща, които двамата харесвахме. На 38 бях убедена, че аз собствени деца няма да мога да имам, но пък можем да си осиновим, толкова деца имат нужда от грижи...И така, никога не съм следила овулация, не съм се напрягала да забременея, не сме се подтискали от мисълта, че животът ни ще бъде безсмислен без деца, и съвсем скоро след като решихме, че то така и няма да стане...всичко се обърна Joy
Малко дълго стана, но исках да кажа, че положителната мисъл е важна, здравословните проблеми не са за пренебрегване, но за решаването им също трябва положителна настройка...И нека не натоварваме прекалено много децата си, още преди да са се появили на бял свят вече да искаме от тях да осмислят живота ни...нека го осмислим самите ние и те само да допълнят хармонията, която ние вече сме създали

Скоро не бях чела толкова мъдри думи в този форум. Евала!   bouquet
opsss , заслужава си да ги препрочетеш. Не знам на колко години си, но дано ти помогне този постинг, много добре е казано всичко!!!

# 33
  • Мнения: 737
Много хубава тема и много интересни мнения.
Аз не знам какво да кажа - освен, че съм враг номер 1 на тестовете за овулация и мисленето кога е  най-подходящото време. Но когато "стреляш на посоки" като мен, шансовете  не са високи. В главата ми е, понеже бъдещите планове винаги имат опция "бременност", а тя не става. А когато някой ми каже "споко" настръхвам. Това не е тяхна работа!

# 34
  • Мнения: 397
Винаги съм смятала, че положителната нагласа и спокойствието са много важни и едва ли не, когато си в кондиция и хоп-бебе, но започвам да се чудя...
Всичко си е наред, не се притеснявах/доскоро/, не следях овулации и тем подобни, просто си се обичахме, пък ако стане.Но последните две-три седмици почвам да се чудя-осем месеца и нищо, въпреки спокойствието и "немисленето"
Та съм разколебана на тема "положителна нагласа"

# 35
  • Мнения: 582
Винаги съм смятала, че положителната нагласа и спокойствието са много важни и едва ли не, когато си в кондиция и хоп-бебе, но започвам да се чудя...
Всичко си е наред, не се притеснявах/доскоро/, не следях овулации и тем подобни, просто си се обичахме, пък ако стане.Но последните две-три седмици почвам да се чудя-осем месеца и нищо, въпреки спокойствието и "немисленето"
Та съм разколебана на тема "положителна нагласа"

 Докторът ми каза, че ако при половин-една година редовен полов живот без предпазни мерки няма бременност, трябва да се посети специалист. От там се тръгва по мъките- снимки, тестове, термометр и т.н , но идеята е след като премине семейството през евентуален курс на лечение, през който минават болшинството двойки в този под форум, жената да се отърси от цялото това напрежение и да се опита да не мисли за това.  Peace

# 36
  • Мнения: 85
Здравейте,

Вече преполових една година при опитите за забременяване. Времето си тече...

Вече не мисля, не правим и толкова често секс. Не вземам никакви тестове за овулация, не броя дните. Незнам дали ще се получи или ще дочакам една година и ще тръгнем по всички всевъзможни изследвания и сблъскване с проблема "вторичен стерелитет".

Желая на всички здраве и силна психика доколкото е възможно...

# 37
  • Мнения: 12
Винаги съм смятала, че положителната нагласа и спокойствието са много важни и едва ли не, когато си в кондиция и хоп-бебе, но започвам да се чудя...
Всичко си е наред, не се притеснявах/доскоро/, не следях овулации и тем подобни, просто си се обичахме, пък ако стане.Но последните две-три седмици почвам да се чудя-осем месеца и нищо, въпреки спокойствието и "немисленето"
Та съм разколебана на тема "положителна нагласа"
и аз така мисля

# 38
  • Мнения: 847
Аз смятам, че емоциите оказват особено силно влияние и след опитите за забременяване. Надявам си да си внушавам, но мисля, че много пречи ежедневния стрес, преумората в работата, физическото изтощение и всички тези неща, които знаем, че трябва да се избягват, но не можем да избегнем... Embarassed

# 39
  • Мнения: 453
Добре де, ами ако сме си склонни към стрес повече, отколкото е "нормално". В смисъл - някои хора са по-спокойни, други реагират по-остро на всяка несгода и т.н. Тогава как да променим природата си ? Ясно е, че трябва да сме спокойни, ама как да стане, ако сме си неспокойни натури по рождение ?   Crazy

# 40
  • Мнения: 39 515
Я да вдигна нагоре тая тема  Mr. Green

# 41
  • Мнения: 1 346
Много е хубава темата и виждам как момичета, които са споделяли в нея притеснения и страхове вече имат бебета, или си ги чакат всеки момент. На мен ми беше полезно да я прочета мисля, че всеки може да намери нещо за себе си в нея.
Успех на всички с бебеправенето!

# 42
  • Мнения: 397
Мдам, аз съм една от майчетата, дето вече си имат бебчета.При мен се получи така: притесних се и отидох на гинеколог, за да видим как стоят нещата поне на пръв поглед.Оказа се, че имам раничка, която трябва да се лекува.Започнах лечение -една седмица /съответно забрави за секс/ и после чакай да ми дойде цикъла.Чакай седмица и нещо, тест и се оказва, че когато съм тръгнала да ходя на гинеколог съм била бременна на няколко дни. Laughing Всъщност, две седмици след като съм писала предишния пост.Интересното е, че точно тогава ми беше напрегнато, та и секса беше мираж, така и не знам как се е случило. Е, резултата утре става на пет месеца!

# 43
  • София
  • Мнения: 265
Момичета, аз съм психолог. Не съм имала проблеми с правенето на бебето, но хора, с които съм работила са имали.
Няма да ви казвам да се успокоите. Не звучи добре от моята уста. Само се вмъкнах да оборя една теза по-горе- а именно, че само големиете житейски трагедии, водели до стрес. Това не е вярно!!!
Вече е доказано чрез изследвания,мога да се поразтърся, че именно ежедневният стрес, а не големите житейски драми, нанасят в пъти по-тежки последици върху психичното здраве на човека.
Ако наистина няма здравословни проблеми пред двойката, причината е някъде другаде. Доста хора така да се каже "блокират" именно психически. Знаете ли,че това оказва влияние ма психиката на мъжа, на качеството на спермата дори.
Затова са и тези съвети успокой се. Наистина звучат ужасно от нечия чужда уста, но по-горе едно момиче беше написало,че всеки трябва да намери своя път към спокойствието.
Пожелавам на всички много усмихнати бебешки муцунки. Целувки  Hug  bouquet.

# 44
  • Pb
  • Мнения: 1 183
Темата е много хубава! Благодаря на всички за споделените мисли!   bouquet

именно ежедневният стрес, а не големите житейски драми, нанасят в пъти по-тежки последици върху психичното здраве на човека.
Да съгласна съм с това и ми напомня на "водата дълбае водата не със сила, а с постоянство", така и стреса в малки, но редовни дози, си оказва своето.

Добре де, ами ако сме си склонни към стрес повече, отколкото е "нормално". В смисъл - някои хора са по-спокойни, други реагират по-остро на всяка несгода и т.н. Тогава как да променим природата си ?  Crazy


Трудно е да избягаш от себе си, но нещата могат да се подобрят, стига човек да го иска и да осъзнае, че избухливостта му не му носи нищо добро. Всеки ден се опитвам да работя върху себе, самоанализирам се, правя си равносметки на поведението и т.н. Мога да кажа, че съм постигнала резултат и съм поизгладила някои трески на нрава си.

Та така, душевния комфорт и здраве са не по-малко важни от физическата ни кондиция!  Simple Smile

# 45
  • Мнения: 2 265
Убедена съм в това, че негативните емоции влияят на забременяването, както и в последствие биха повлияли и на бебето. Често обаче, хубавите неща се случват когато човек най-малко ги очаква.

# 46
  • Мнения: 3
Много интересни мнения. Аз съм за положителното мислене и съм страхотен оптимист.
Първата ми бременност с дъщеря ми се получи, точно защото си представях как съм бременна, не четях толкова форумите, на желаещите да станат мами, а четях форумите на родилите и съпреживявах техните чувства.
Няма нищо по-хубаво от това след полунощ с чаша хубаво мляко с малко кафе да си почетете такива разкази. През нощта или ако сте ранобудни примерно в 5 сутринта ще можете да се вглъбите в тази си задача най-добре, тъй като тогава народеца ни мил спи и вашите негативни мисли също. Simple Smile
Другото, което смятам, че ми помогна е естествено една брилянтна снимка на бебче на десктопа, така винаги бях във фокус какво искам.

# 47
  • Мнения: 85
Здравейте,
Минавам да ви поздравя и да ви дам кураж. Аз започнах темата- бях много обезверена, чувствах се дефектна и неспособна, но след дълга борба и в съчетание с помощ от лекарите и вяра, че все някога ще се получи и че и аз ще бъда някога майка, в момента съм бременна и живи и здрави през април чакаме бебе....Знам че е много трудно и само тези, които са минали през дълга борба разбират, как се чувстват другите като нас...Имайте много вяра, упоритост, не оставяйте така нещата да се решат от самосебе си ако има някакъв проблем, търсете решение и нещата ще си дойдат на мястото....само трябва малко повече търпение и усилие..
 Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug

# 48
  • Мнения: 64
Честито Никита_02! Дай боже всекиму бърз резултат и реализиране на най-съкровената мечта! А след търпението и усилието предполагам,че е още по-сладко!  bouquet Hug

# 49
  • Мнения: 54
Аз също те поздравявам   bouquet Явно позитивизма ти е помогнал. според мен всичко се крие в съзнанието ни и това колко силно искаме едно нещо да се случи, то повече от това колко вярваме, че ще се случи на нас. Лека бременност Simple Smile

# 50
  • Мнения: 136
Здравейте мили момичета...Мисля,че психологическият фактор при забременяване е изключително важен....Аз също немога да забременея от доста време и колкото повече мисля толкова по лошо става....Но немога и да спра да мисля  #Crazy

Общи условия

Активация на акаунт