Трудно ли е...

моите щерки са с две години разлика.трудно е първата година и половина-две докато им се уеднаквят режимите и интересите. голяма хамалогия е, няма да те лъжа. но като почнат да се заиграват, става даже по-лесно отколкото с едно дете, че като е самО, все теб търси за другарче, а докато се занимават едно с друго ти остава и по малко време за тебе. най-тежки е времето сутрин и вечер - ставане, миене, закуска, вечеря, баня, лягане - и двете имат нужда от помощ и внимание. но чак до побъркване е малко вероятно да стигнеш .
леко раждане и по-спокойно - ще се справиш. щом толкова жени са успели, и ти няма да се даваш. пък и щом до тук си стигнала, имаш ли избор ?

Чуждият опит в тоя случай няма никакво значение.Това са твоите деца и те не са като децата на комшийката.Не се впечатлявай от подобни изказвания,всичко си зависи от децата.Моите са с голяма разлика и не мога да дам съвет,но имам доста познати,на които децата са с малка разлика и ги изгледаха безпроблемно.

Може би първата година ще е трудничка, но им даваш шанс за огромна близост през зелия им живот.
Майка ми и вуйчо ми са точно с 2 г. разлика и твърдят, че е било супер детство, а и сега са добри другарчета.
Пожелавам ти най-лекото раждане и поспаливо бебче 

И аз мисля като елси, а и майка ми и вуйчо ми са със същата разлика. Много са се биели, но пък са били неразделни другарчета .

И аз това се питам, но скоро ще узнаем отговора и двете

Амиииии трудничко е!
Моите са с разлика от 1г. и 8м. и малко се побърквам! Сутрин и вечер наистина е най-трудно, докато ги измиеш, облечеш и нахраниш! Почна да храня каката и бебето започва да реве кански от глад и тогава започвам да пея песнички на каката та да се разсейвам, че откачам като го слушам да плаче а аз не мога да я гушна в момента! Или пък излизаме навън и Деничка хуква през улицата, аз зарязвам количката и хуквам след нея, тя започва да се дърпа на другата страна към люлките и не иска да се върнем до количката! Бебето усетило, че количката е спряла започва да мрънка и аз ставам  ! Най-редовно люлям люлката с едната ръка а с другата клатя количката! Добре, че Дени ходи на ясла и съм с двете само вечер и събота и неделя, че иначе съвсем ще откача!
Особено както Лъчезара е доста ревливо бебе и иска постоянно да е гушната, а Дени като види, че съм я гушнала и веднага тича при мен и нея да гушкам!
Незнам ама вечер като заспят и двете /някъде към 12ч.  / се чувствам като изцедена! Може би още не съм свикнала! Дано по-нататък да стане по-лесно!
Леко раждане и след време да се похвалиш как е при вас!

При мен разликата е 4 години и трудното беше първите 6 месеца,  докато бебо се очовечи и всички свикнат с новия член на семейството .
Сега вече е по- лесно . Голямото гледа малкото .
Вярно , че при вас разликата е на половина , но това не значи не трябва да изчеткваш баткото честичко .... колко е добър , умен и колко мнооого ти помага за бебо / това за в бъдеще/ .
Истината е че след като се прибрах в къщи от родилния ... гушкам едното да го накърмя / с едната ръка/ и гушкам другото / с другата ръка / и чета приказки .... понякога ми се искаше са имам поне още 2-3 ръце. После бати носеше кърпите , "помага" да къпем бебо , носи памперсите / той избираше с каква картинка да е памперса , тогава бяхме на "Памперс"/ , подаваше ми мокрите кърпички и избираше кое боди да му се облече .......  включвах го във всичко което е свързано с бебо и той го прие много бързо .
Сега вече си играят заедно .... единя строи -другия руши  .
Само за инфо .... имам брат с 1 година и 4 месеца  по-малък .... много е готино , щото "дребното " е с 1 глава по -високо от мен ,  много се разбираме и обичаме ..... мъж ми пък има сестра 1,5 години им е разликата .
Трудното е за майката , но за децата си е страшно готино / като поотраснат и спрат да се конкурират за обичта на родителите/ .

Не се настройвай още от сега,това ще го разбереш като родиш.Е сигурно ще е трудно,но не си единствената.Много хора гледат по две деца с малка разлика,гледай да си по спокойна и да приемаш нещата малко по-повърхностно,щото иначе ще изперкаш.Ще се справиш споко,да са ти живи и здрави и двете,това е най важно,а от теб се иска да ги обичаш и да се грижиш за тях.

Мойте са с разлика 1г.5м.
Големият не е проявявал агресия към бебето, най-много да му вземе бибата, но после гордо му я даваше
Опитвах се да го ангажирам в гледането на бебето, да ми носи памперси, кърпи, да му дава бибата, той проявяваше самоинициатива да му дава шише с вода.
Най-трудно ми беше навън, в началото излизахме с две колички и винаги ми трябваше помощник. Малкият искаше непрекъснато да го возят, а големия беше като фурия и все някой след него трябваше да тича.

Едва ли някой ще ти каже че е лесно с две, то с едно си е лудница.
Зависи си от децата и от твойта организация. Ако има и някой да помага, най-добре.

Успех!

При нас е същата работа с разлика между децата  1 г. Напослесдък излизам само с големия, а малкия на двора с тати или гледачката. При храненето докато единия дъвче, подавам на другия, после обратно... По-трудно е, но само в началото, при нас нещата вече започват да стават по-лесни, а като тръгнат и двамата по ясли и градини ще мога и да си напиша дипломната работа ! 

 Ами Димана и Момчил, разликата им е 2г. и 10 месеца, никой не ми е помагал, от 1-ят ден си се оправях сама, но аз съм си така, ако ми цъфне някой, само ще ми пречи.
 Ами не е много весело и има доста изнервящ период, но като пораснат по-големи, става голям купон

Само мога да предполагам,че ще е трудно,та Ади на 2 години си е бебе още,иска си облужването отвсякъде!Така,че мила въоръжавай се с търпение и нали знаеш "идеална разлика няма",важното е да са живи и здрави дечицата!

Аз съвет не мога да дам. Нямам опит, но искам да кажа друго. Аз и сестра ми имаме то4но 1 година и два месеца разлика. Майка ми си признава, 4е не и е било лесно. Сестра ми не е била планирана, но с радост си я родили и нея. Познайте сега кой ми е най-близкия 4овек на света?!

Здравей,
На мен лично, първите месеци ми беше по-лесно отколкото като поотрасна малкия. Достатъчно е да си организирана, а и да им разминеш режима. Сутрин първо оправях бебето, а вече обратното първи беше баткото.
В началото малкия спеше доста и имах време за баткото, а и за себе си.
Големия ревнуваше, но не е биел или тормозил бебето.
Ще се оправиш, няма къде да ходиш  .
Леко раждане ти желая  .

Да, и на мен ми казваха, че ще ми много трудно (разликата им е по-малка, отколкото ще е при вас), поне до навършването на 4-тата година, ама на бебето   

Трудно е наистина, особено в началото.
Добре ще е някой да ти помага поне месец, докато ти и по-голямото детенце се адаптирате с новия начин на живот.
Вероятността голямото бебе    да покаже колко е ревниво и на какво е способно, за да привлече вниманието ти е огромна...

В този дух ще си позволя да цитирам/копирам какво д-р Фицхю Додсън споделя и съветва в книгата си "Изкуството да бъдеш родител" относно ревността у децата:

"Сега бих искал да се спра на вечния проблем за ревността у детето или както ние, психолозите, я наричаме, „съперничеството между деца от един брак".
Всеки път, когато малко братче или сестриче се появи в семейството, детето ви реагира по определен начин. Изобщо не вярвам на майка, която ми казва: „Томи обикна сестра си още от първия ден", защото това е психологически невъзможно. Да направим заедно едно предположение. Представете си, че утре съпругът ви съобщи следната забавна новина: „Мила, другата седмица старата ми приятелка Рок-сана ще дойде да живее у нас. Аз, разбира се, все така те
обичам. С теб ще бъдем заедно в понеделник, сряда и петък. Но вторник, четвъртък и събота ще бъда с нея. За неделята ще теглим жребий." На всичкото отгоре, когато тази съперница се настани у вас, вие откривате, че няма намерение и пръста си да мръдне, за да ви помогне в работата, че по цял ден безделничи, чете си списанията и се налива с разхлади-телни напитки. Какви чувства ще изпитвате към нея? Несъмнено ще си умирате от яд! Е, детето в предучилищна възраст реагира горе-долу по същия начин на раждането на братче или сестриче. То се чувства ощетено, огорчено, то е направо вън от себе си.
 Струва му се, че майка му го е изоставила, когато е влязла в болницата, за да роди новото дете. А веднъж прибрала се с новороденото, тя има твърде малко време да се занимава с по-голямото. Цялата се отдава на натрапника. Като капак роднините и приятелите, които идват вкъщи, до един се прехласват пред бебето, твърдят, че е много сладко и пренебрегват „големия" брат или "голямата" сестра. Да се учудваме ли тогава, че всяко дете изпитва враждебност към брат-чето или сестричето си?
Невъзможно е да му попречите да я изпитва, но можете да я поприглушите.
Необходимо е преди всичко навреме да съобщите на детето за раждането, за да не бъде то пълна изненада за него. Не става дума за девет месеца предварително, този период е твърде дълъг. Един месец стига. (То и без това ще разбере по-рано, като слуша разговорите около себе си.)
Ще помогнете на детето си да се освободи от чувствата си към новороденото и ако му подарите гумена кукла с пелени, люлка и ваничка. В зависимост от възрастта и пола си то ще поиска да се грижи за нея или да я бие, или ще изрази по друг начин отношението си към бебето чрез заместилата реалността кукла.
Преди да отидете в болницата, скрийте някои малки подаръци из къщата. След това се обадете по телефона от болницата и му кажете, че за него има изненада. Така то няма да се чувства толкова изоставено. Ще усеща, че наистина мислите за него, макар да сте далеч. Като се приберете, опитайте и вие, и съпруга ви да не се суетите прекалено около новороденото и да не пренебрегвате по-голямото. Намерете време да му окажете внимание и да, му засвидетелствате обичта си."

И аз така по препоръка на д-р Додсън  , докато бях в болницата след раждането на дъщеря ми,  давах указания на Дани къде са скрити любимите му бомбони, къде да намери камиочето, което мама е купила специално за него.
Дори в деня, когато ни изписаха, когато се прибрахме у дома, бебето Ива подари на батко Дани подарък - детски инструменти, изглеждащи и действащи досущ като "истинските".
И досега е очарован и обяснява как бебето още като го е видяло, толкова го е харесало, че веднага му е подарило голямата чанта с батковските инструменти   

Ако искаш можеш и ти предварително да купиш нещо, което много иска и когато с Бебка  се прберете у дома, тя лично да му го даде...
Повярвай ми, детенцето никога няма да забрави този мил жест.


За опазването, бях предупредена от една майка, на която 2 годишния батко давал тайно на 3-месечното бебе бонбони лукчета и луканка. 
Как не се е задавило това бебе, не знам.
Добре, че майката е влязла малко след това и е извадила храната, дадена от любящия батко 
Та в този дух, първото нещо, което показах на Дани беше, че бебето няма зъби, което безспорно означава никакви солети, бисквити, бонбони и прочие.
И досега не се е пробвал да й даде нещо - много ми е добричък той 

За по-бързата адаптация на по-голямото дете съветът ми е да го включиш в повечето дейности, когато се занимаваш с бебето, за да се чувства не само полезен, но и неигнориран.
При нас това помогана, дано и при вас да е така...
Нашия батко (тогава беше на година и девет месеца) още от самото начало подава памперса, после хавлията, за да я забърша; когато я кърмя например стои до мен с помпата за кърма и "помпа" от другата гърда  - това докато тя беше по-малка и не толкова любопитна, де
Когато трябваше да се изцеждам - взимаше помпата за кърма и го правеше сам, с малко помощ от моя страна, де - чувства се много горд и доволен тогава 

По едно време беше в период, когато искаше да пишка или ака в гърнето, точно когато бебето се храни - дърпах бебето от гърдата и го слагах на гърнето, тя естествено започваше да плаче (и аз бих се разплакала, ако някой ми извади шиколада от устата  ). Питах го дали му харесва, че бебето е тъжно, че плаче, защото е гладно и как той трябва да каже, че му се пишка преди да я сложа на гърдата. За моя най-голяма радост периода отмина за само 2 дни 
Около седмица след това, за да посвикне, всеки път преди да храня Ива го питах дали иска нещо - да седне на гърнето, да пие сок или вода.

На мен най-трудно ми е на обяд, когато и двамата са гладни и уморени.
Значи тогава - храня първо Ива, след което я лягам на шезлонга в кухнята, защото не иска да заспи, ако батко й не е в леглото  , и слагам Дани в столчето за хранене. Ако беба ми дава зор, докато той се храни, закачам някаква играчка на главата си, или на гърба - да се занимава, винаги действа. 

Добре е и да свикнеш дечицата поне един час на обяд да спят заедно, за да имаш лично време, в което спокойно да подишаш например 

Ти, доколкото си спомням даваш детенце на ясли, или се лъжа 
Ако е така, ще ти е по-лесно, дано само голямото не кара много вируси в къщи 
А мислиш ли да си ги гледаш двамата в къщи, или ще даваш баткото на градина?


В началото, докато се реорганизирате, е най-трудно - храненето, разходките и т.н..
Пожелавам ти от все сърце този период на адаптация да е кратък! 

Пожелавам ти добър и грижовен батко, като нашия 

Пожелавам ти също най-лекото и безпроблемо раждане и възстановяване и най-здравата, кротка и чаровна Беба 

Малеее, какъв дъъъъъълъ постинг само, извинявам се за което 
Дано поне не съм те/ви отегчила с писанията си   

Деянче - виж, има зор и ако някой ти каже, че не е така, лъже  .
Ама е само 2-3-4г. зора и после живооооооооот. Ти си млада, ще го изтърпиш тоз не лек период и после - УРААААА  !
Надявам се след време, ти лично да ми потвърдиш думите 

Айде - леко раждане 

значи след 4-тата година викаш ще е супер лесно.... Устройва ме