Има ли друг начин.

Здравей,
Когато се тръшне на земята и нищо не помага, просто го прескачам и излизам от стаята. Ако направи същия номер докато сме на вън го отдалечавам от децата или го извеждам от магазина и го оставям да се нареве без да обръщам внимание или просто го гушвам и го прибирам в къщи и го оставям там да се нареве.
Има няколко интересни материала в Библиотеката относно "кошмарните две", а може да пуснеш и търсачката ще изскочат доста теми.
Успех и си пази нервите  , не очаквай да ти ги пази детето  .

И мойта щерка ми ги е правила тия номера като по-малка, почти до истерия е стигала. Никога не съм я шамаросвала, макар че е имало случаи едвам да се въздържа, нито съм се опитвала да я надвикам. Просто я оставях да си крещи и да се тръшка, дори и да сме на улицата - рано или късно и минава и спира. Случвало се е да продължи толкова дълго, че съм сигурна, че в един момент дори забравяше за какво реве. Никога, обаче не съм отстъпвала, успокоявах я когато са разтрои прекалено, но никога не отстъпвах. Не казвам, че това е начина за справяне в такава ситуация, но така постъпвах аз. Бях решила, че ако от едногодишна възраст почне да ме разиграва, по нататъка може да стане страшно.....Това беше просто един период при нас, за щастие съвсем кратък, явно разбра, че това не е начина да постигне своето. И при вас ще мине, само трябва да се въоражиш с търпение

И аз процедирам като другите момичета - оствям го да се тръшка и излизам от стаята. И навън да сме - пак го зарязвам.
Ето пресен случай от преди няколко дни. Влизам с него в хранителен магазин и за да не опипа всичко в магазина го вдигнах, той се разпищя на умиране.
Като излязохме навън, легна на земята и продъллжи да пищи, а аз се правя, че не ми дреме. След малко идва една баба, която явно имаше опит с такив аизблици и го заговори:
"Ти защо пищиш такъв. Я тръгвай тогава с мене, а майка ти я сотавяме тук"
Вдигна го от земята, при което той започна да вика "мама, мама".
Взех го и млъкна на мига, даже побърза да се обърне към жената и да и каже "Тао, тао бабата"

И при нас започнаха подобни кризи и е ясно че и аз се изнервям понякога, но сега като чета изказванията се успокоявам. И аз я оставям да си реве и сякаш напоследък кризите стават по-кратки. Може би трябва наистина да не отстъпваш под никакъв предтекст и накрая ще постигнеш нещо. Разбирам колко неловко е като си навън, но пробвай вкъщи.

Аз имам твърд принцип - или отстъпвам веднага или не го правя изобщо! Иначе детето добива чувството, че колкото повече реве толкова по-вероятно е да успее. Съветвам те за известно време да започнеш да отстъпваш или да разсейваш, а като по забрави тръшкането като метод за получаване на облаги  да приложиш отново безразличието.
Успех

Ами какво да ти кажа... изпадам в безтегловност от яд.... направо побеснявам и много често пердаша.... Знам, че няма ефект, от опит го знам, обаче не мога да се въздържа, така ми пада пердето. Освен това моята вече се някои неща ги прави подигравателно. Примерно казвам "Не ходи там!", тя продължава да върви и през рамо ме гледа и се хили нагло и подигравателно. В магазините пък прави цели циркове. Оня ден в Бриколаж щях да я смачкам.... то не беше тръшкане, крясъци, рев,ужасно!!!! И всичко, защото не й давахме да събори рафтовете с болтчетата... лошото е, че имахме належаща работа там и не можехме да си тръгнем веднага. Има го и момента, че зависи аз в какво състояние съм. Ако съм много изнервена пердаша, ако не съм търпя повече, убеждавам с думи и понеже не става накрая пак пердаша. Абе пълна безизходица... Четох в Спок, че родителите не трябва да подтискат негативните си чувства. И те са хора и имат право да са разгневени. Детето трябва да вижда и положителните и отрицателните чувства, така ще се научи да изразява своите.

Миии ако съм вкъщи и аз като Ели я прескачах и отивах в другата стая, където се възнаграждавах за търпението с малко интернет, като няма алкохол вкъщи  . Случвало се е да се обадя на баща й да му съобщя да се прибира по-рано, защото съм много изнервена и не отговарям.
 

Ха-ха-ха и на мен ми се е случвало... "Идвай, че малкото зверче ще си го отнесе след малко...."

Да, и аз опитвам с убежденията и разсейването...като не помага...не питайте колко пъти съм се скривала зад най-близкото дърво, когато не иска да си трагне от някъде....Отначало не й пука, ама след малко се почва "мама, мама" и само да се покажа - тръгва кротко на мига! Гледам винаги по джобовете да имам всякакви шарении, за да се разсейваме. А ако стане неудържимо - избутвам я от магазина навън, там да крещи..понякога имя някоя като гореописаните баби, която казва че ще я вземе и нещата се решават на мига с тишина и покой
Иначе вечер имам понякога проблем с обличането - адски се кефи ако успее да ме ритне и тогава се случва подплясването с обяснение защо точно това се случва - то е леко, но тя го възприема като страшна обида - вирва нос, обаче спира да беснее и гледа гузно......То и като и се скарам пак така - трепери й брадичката да не заплаче, но мълчи - голям рогатко е тя...ама нали ми е слънце, ще се борим с възпитанието!

 Оооооо, много обичам такива съобразителни баби, колко пъти са ни помагали, когато се "тръшнем" на обществено място. За съжаление са малко такива - повечето те гледат укорително докато ти се правиш, че не забелязваш малкото пищящо същество до  теб, а ти идва да го плеснеш.
  За съжаление аз не съм от най-търпеливите и спокойните, но напоследък особено много се старая.

Алоо мамите, не се ли тръшкаме и ние понякога, даже доста често? Постигаме своето /пред мъжете ни/ малко по-различно. Не лягаме на пода биещи с юмруци в земята, но пак с постоянство в цупенето постигаме това, което искаме, нали? Така че... децата не могат да чупят стойки като нас, затова реват сякаш ги съдираме живи, докато не постигнат своето. Не бъдете толкова критични към малките разбойници - те приличат на нас.

О, да, този проблем го имаме и ние. От около половон година поне. Като се разпищи за нещо, направо откачам! Но не удрям. Поне за това. Имаме с тати няколко модела на поведение, според ситуацията и според нашето състояние в момента.
Вариант 1 - крясваме и ние (поотделно, де, да не си помислите че всички крещим в един глас ). Следва убеждаване с постепенно снижаващ се тон.
Вариант 2 - Директно към убеждаването със спокоен тон, но много сериозно и твърдо. Първо се прави уговорката: "Спри, за да ме чуеш!"
Вариант 3 - "Спри, спри, спри, защото ще те изгхоня навън сама"...или нещо такова, придружено със стискане на ръчичката. Следва убеждаване.
Хубавото е, че детето е разбрано и се вслушва в думите ни. Има моменти на тотално откачане , обаче. Тогава просто я гоня в другата стая, обиждам й се, та после идва да ми се извинява и всеки път ми обяснява, че повече няма да плаче.... Тогава на мен ми идва да рева...И слкедва Вариант 4 - Извинявам се и аз и започвам да обяснявам защо се е случило така...Ох, деца....

Никой не е казал, че е лесно да гледаш децата си, още по-трудно е да ги възпитаваш. Понякога си мисля дали воъбще го правя както трябва? Ама нейсе, кой ще ни съди?

И моята щерка ми въртеше такива номера. Веднъж даже ме заплашиха, че ще ми я вземат ако сме живеели в нормална държава......а то детето така хубаво се въргаляше в един прашоляк, че сърце не ми даде да го вдигна.  Истината е, че тя се беше заинатила и се въргаляше ту по гръб, ту по корем в един прашоляк на ъгъла на блока. Аз съвсем спокойно си седях до нея и чаках истерията да и мине, защото ако я бях вдигнала.......случка щеше да и се случи. След коментара на възрастната ми съседка дъщеря ми стана изтупа се и сякаш нищо не е било. Май това и беше последната истерия.

ДОбреде а какво правите с тръшкащо се бебе? НА 10 месеца той не всичко разбира - така, че нито действа отвличане на внимание, нито убеждение  Боя пък прави истерията почти на захласване. Та кво да правя? 

Еми ако се тръшка докато сте самички вкъщи го игнорираш, като не е прав. Даваш му нещо за отвличане на вниманието ако сте навън и ти е неудобно пред хората. Макар, че ни би трябвало разните погледи да те стряскат. Боят поне за мен е безмислен, после и на теб ти се реве. Всяко дете си е различно, търси подхода и начина, който минава.
Успех 

На десет месеца е много малък, за да се тръшка манипулативно! Вероятно наистина усеща някакъв дискомфорт, така че аз просто бих го успокоила - с гушкане, хранене, люлеене и каквото там му трябва, за да миряса. Успех!

Преди време във форума няколко мвайки препоръчаха книгата "ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ РОДИТЕЛ" на Д-р Фицхю Додсън

Ето една малка част от нея, която на мен ми беше полезна и интересна:
Някои недоразумения по повод на детската психология
През годините, когато четях лекции по медицина и разговарях след часовете с родителите на тема отглеждане и възпитание на децата, открих, че много бащи и майки правят една основна грешка по отношение на модерната психология. Затова мисля, че преди да продължим по-нататък, би било полезно да отхвърлим някои недоразумения. Ще стигнем до това, което психологията твърди, що се отнася до отглеждането на децата, но нека първо кажем какво психологията не се наема да твърди.
Модерната психология не се наема да твърди, че е добре родителите да бъдат либерални, ако под либерализъм се разбира да оставят детето да прави всичко, което пожелае. Никой разумен психолог никога не е поддържал подобна налудничава идея. Но колкото и невероятно да изглежда, наистина съм срещал родители, които позволяваха на децата си да драскат по стените вкъщи с молив, флумастер или тебешир, защото си мислеха, че ще бъде психологически неправилно, ако им забранят! Това, което всъщност става в подобни случаи, е, че майката се бои да каже „не" на детето си и се позовава на модерната психология, за да оправдае страха си да бъде твърда с него.
Вторият принцип, от който модерната психология се разграничава, е, че докато децата изживяват различните стадии на развитието си, родителите трябва да стоят със скръстени ръце и да не се намесват, оставяйки нещата сами да следват своя ход.
Сигурно е, че децата преминават през точно определени етапи на развитие, особено в предучилищната възраст. Майка, която очаква четиригодишното й дете да действа като тригодишно, се излага на немалки разочарования. Вярно е, съществуват етапи на развитие, но това не означава, че мама и татко са безпомощни и неспособни да променят каквото и да било в тях. Виждал съм родители да търпят отвратителното поведение на децата си, оправдавайки го ето така: „То сега се развива." Или пък бащата уморено вдига рамене, сякаш за да каже: „Нищо не може да се направи."
Родителите не са безпомощни. Начинът, по който се отнасят към даден етап, въздейства пряко върху начина, по който детето ще успее да премине през него. В тази книга отделям голямо място на въпросните етапи, защото мисля, че родителите трябва да имат за тях възможно най-точна представа.
Мнозина родители смятат също, че модерната психология им забранява да напляскат детето си. Някои психолози и психиатри наистина са формулирали тази идея. Аз лично, като , психолог, съм на мнение, че е невъзможно човек да отгледа добре децата си, особено агресивните и пълни с жизненост момчета, без да ги плесне от време на време. Това не означава, че какъвто и да е бой е добър за детето.
Спомням си как една вечер говорих по този въпрос с група родители и седмици след това срещнах една от слушателките ми в супермаркета. Тя се приближи до мен и ми заяви: „Откакто казахте, че сте съгласни е боя, нашите често ядат бой, и то какъв!" Останах с ясното впечатление, че някои родители си бяха помислили: „Доктор Додсън е съгласен, значи дойде време за китайските мъчения. Ще види сега малкия разбойник!"
В главата, посветена на дисциплината, ще обясня кой вид бой е положителен и кой не. Но боят е необходим и неизбежен за отглеждането на дете със здрава психика.
Според друго разпространено схващане добрите родители никога не показват раздразнение или гняв. Само че всички ние изживяваме периоди на еуфория и на депресия. Има моменти, в които с лекота се справяме с трудното поведение на някое от децата ни, и то без да се гневим. Но има и други, когато и най-малката глупост ни кара да избухваме.
За родителя е важно да изразява чувствата си искрено. Психологията не учи, че трябва винаги да сме спокойни и ведри. Ако изискваше това, тя би подложила родителите на невъзможно емоционално напрежение.
Хората често си въобразяват, че психологът ще им каже какво да усещат като родители и какво нормално от научна гледна точка поведение трябва да възприемат спрямо порастващите си деца. Жалко е, че някои психолози са дали на родителите повод да смятат така. Защото за беда човек не може избегне тревогите, нито да си забрани да мисли както е свикнал. Нашите чувства са спонтанни, мислите от само себе си изникват в съзнанието ни и ние не сме в състояние да ги контролираме.
Няма да се опитвам да ви обяснявам какво би трябвало да изпитвате като родители. Ще ви кажа само какво следва да вършите. Защото вашите действия са подчинени на волята ви, а чувствата ви не са. Ще ви дам идея как по-добре да разбирате децата си, както и някои предложения за това какво да правите с тях, та да израснат като щастливи и интелигентни същества.
Може би някои от вас ще бъдат чисто и просто неспособни да последват съветите, дадени в тази книга, както и във всякоя друга, посветена на детската психология. Или пък ще забележите, че въпреки най-искрените ви усилия децата ви се изплъзват от контрол и че сте на края на силите си. Подобна ситуация предполага, че най-вероятно ви е необходима помощта на специалист. Тоест нужно ви е нещо друго, не книги. Отчаянието ви показва, че у вас има афективен блокаж, който само професионалистът може да ви помогне да преодолеете. Ако мислите, че случаят ви е такъв, вие абсолютно сигурно се нуждаете от консултация с компетентен специалист - психолог, психиатър или психотерапевт.
Сега, след като разсеяхме недоразуменията по отношение на модерната психология, да видим какво трябва да знаят родителите в тази област.

Тоя доктор няма деца.
Суха материя... Така може всеки без опит в истинското отглеждане.
Не можеш да слагаш някакви норми. Всяко дете е различно, като нас, нали?
Всяко дете си е индивидуалист, и всяка една от нас го възпитава по свой си начин. Няма грешно и нередно, има това - което върви!

Още нищо не си видяла- много е малък- и по- лошо те чака!  Боят на детето не помага с нищо, но поне майката малко си пуска парата. Случвало ми се е да ги ударя, но секунди след това съжалявам. Не прави обаче грешката, ако си го плеснала, да го гушкаш- има обратен ефект! Някои деца просто имат такива периоди- дано при вас да отмине по- бързо  Успех!

Амиииии...... май има деца. Ако е верен този цитат: "Намерението ми е да споделя с вас онова, което съм научил от над двайсетгодишната си професионална практика и от личния си опит на родител."
Но по принцип си права, dessyaja. Децата са различни и всяка майка отглежда и възпитава детето си по свой начин. Не вярвам някой да твърди обратното. Не че смятам някого да агитирам да чете или да вярва в книгата, която посочих по-горе, но още на първата страница и въпросният доктор го е казал.

Ох, и при нас от 1 седмица започна периода но реване и тръшкане. Понякога успявам да я залисам с нещо друго, но все по-рядко ми се отдава. Оставям е да се натръшка, когато не мога да я залисам. Гадно ми е, но ако започна да огаждам на всички капризи незнам докъде ще се стигне.

Един ден децата ни ще ни съдят, кой друг?
На онзи етап от възрастта помагаше отвличането на внимание. При дъщеря ми беше много лесно и много добре действаше. Може би зашото е много любопитно дете. И сега действа, но много по-рядко, и трябва да е нещо наистина много интересно и заслужаващо нейното внимание.