Баба или ясла?

Радавай се че имаш избор
И той е детска учителка! Че хората пари плащат!
Аз ако можех бих следвала следната схема - след 1.5 на баба заради парите иначе бих гледала до 2 сама, след това на 3-4 на ДГ или ясла - не знам как се нарича!
Децата гледани от баби обикновенно са по-добре развити - лично мое наблюдение и мнение - друго си е някой лично и персонално да се занимава по цзял ден с дететео!
НО бих пуснала детето и на детска - като считам, най-късна възраст - 5г. След това според мен ще се приспособи по-трудно!

Щом имаш избор - остави го на баба му. Категорично съм против яслите и сега съм в абсолютно нещастие, че се налага да пратя дъщеря ми в такава (защото поради липса на връзки не мога да я тикна директно в ДГ). Като стане на 3г. го прати в ДГ-ще има достатъчно време да се социализира.

Аз съм категорично за яслата пред алтернативата баба, пък била тя и детска учителка.
Ако трябва да съм по-крайна бих казала особено ЗА яслата пред баба Учителка
А че няма да ти гледат детето както ти ще си го гледаш - то ясно, ама и бабата няма да го гледа като теб.

Само ти можеш да прецениш,тъи като ние не познаваме бабата.По принцип ние се гледаме самички,но ако трябва да избирам определено ще е ЯСЛАТА пред бабата (колкото и да съм против яслите  )Успех с избора!

            Ето още едно мнение по въпроса баба или ясла.Изобщо не става дума кой как гледа детето.Всеки един може в даден момент да го гледа много добре и да мине през пръсти в друг.Аз лично съм за алтернатива на детската ясла.Дали ще е баба,дядо или някой друг няма значение.Въпрос на възможности.В детската ясла ежедневно детето е подложено на много по голям контакт с различни заболявания поради факта,че там са 20-25 деца.Когато баба,мама или някой друг го гледа колкото и да го разхожда и среща с деца няма такава възможност.Още повече едно дете под 3 години е по-зависимо емоционално.Това предполага ,че много по-тежко преживява раздялата с близките си,по-трудно му се обяснява защо мама и татко изчезват и остава някаква непозната леля.Моят опит показва,че едното ми дете ,което ходи на ясла преживя много по-тежко включването в детския колектив,за болестите да не говоря,косите ми побеляха.Другото ми дете ,съпругът ми бе категоричен,не е ходило на ясла и много лесно и безболезнено на 3 години тръгна на детска градина.Боледувала е само разните шарки и дребни простудни заболявания.В никакъв случай не е загубила,че не е ходила на детска ясла.Така,че избора е чисто личен.Вие си знаете бабите,а в детските ясли също работят отговорни хора/не всички разбира се/.Така,че в даден момент всичко опира до късмета.Можете да попаднете на различни хора в яслата, а бабата си я познавате и с плюсовете и с минусите.Така,че успех при преценката и избора.В двата случая има рискове,вие преценявате къде са по-малко и къде е по-добре за детето ви.Това всъщност е въпросът къде моето бебче ще се чувства най-комфортно.

Аз също имам избор, но смятам да дам детето си на ясла, защото ми се струва, че у дома не мога да му осигуря така да се каже социален живот. Виждам, че детето ми е щастливо като го събера с други деца докато като е само в къщи започва да капризничи. Може би ако имаше братче или сестричка щеше да е друго...Това е мнението ми преди още да сме тръгнали на ясла, ще видим дали ще си остане такова...

ЗА яслата, въпреки по-честото боледуване. Моят син свикна бързо и сега ходи с желание. Не мога да си представя, че бих го лишила от контактите с други деца, още повече, че сега идва зима и срещите на детската площадка ще са доста по-редки.
Ние процедираме така: когато е здрав - на ясла, ако се разболее го гледа баба, ако аз не мога да си взема болничен.

ЗА яслата!

Извини ме, но аз лично не виждам защо първо трябва да спориш и второ - защо точно със свекърва ти го правиш...   Аз подобни решения съм взимала след нормален разговор с мъжа ми, а свекърва ми е последния човек, с когото бих обсъдила въпроса, камо ли да седна да споря с нея и по-точно да й позволя тя да спори с мен.
При подобна баба се сещаш моето мнение какво е - категорично за яслата. И независимо каква е бабата - също.Ако се наложи помощ тогава е нормално да се разчита на тях, но не и потоянно и за дълго да се лишават децата от социални контакти, от приобщаване към колективен живот и т.н.

като започнете да говорите за социални контакти при деца на 1-2 години и се чудя - да се смея ли, да плача ли... 
синът ми тръгна на 4 години на ДГ ... уверявам те - няма никакви проблеми с общуването с  деца или възрастни...

а иначе на въпроса на Анита - аз лично бих избрала бабата...но...сама трябва да решиш - най-вероятно ще имате търкания  със свекървата, касаещи методите на възпитание и отглеждане на детенцето, но пък в ДГ едва ли ще го гледат по-добре...
и...още нещо...каквито и грешки да допуска бабата - едно е сигурно - тя ще го гледа и ще се грижи за него с много повече любов, отколкото лелките и госпожите в ДГ, а за едно бебе /защото до 2 години са такива/ това е много по-важно от социалния котакт...

ЗА ЯСЛАТА.
Моето мнение е все пак пречупено през призмата на моето семейство, т.е. бабата го гледаше до 1,4м. Определено  смятам, че за детето(според мен не е бебе) е важно не количеството, а качеството любов и внимание което получава от заобикалящата го среда. Не само социалният контакт е предимството на ДГ, навиците, организацията на ежедневието, подражанието на връстниците, кукленият театъри и хилядите други игри спомагат за интелектуалното развитие на детето. Всяко дете е различно и неповторимо така, че на този въпрос не може да се отговори еднозначно и с определени рецепти.

Аз съм ЗА яслата. Там на децата им е весело. Учат нови неща - песни, игри, рисуват и др. Не вярвам бабата да може да забавлява така детето. Още повече, че децата са пълни с енергия, тичат, щуреят. Ти как виждаш една баба на 60 г. да пррепуска в парка след внучцето?
От както Силви ходи на ясли всеки ден има някакъв напредък.
Най-важното е, че стават по-контактни и самостоятелни. Относно болестите - децата боледуват и когато са гледани в къщи, това си е до имунна система. На 1 г. ние искарахме бронхит, макар, че я гледах у нас. Скоро на една приятелка детето и хвана някъкъв вирус - стояха доста време в инфекциозното. /детенцето също е гледано в къщи от майката/
Мисля, че щом детето контактува с други деца е нормално да боледува. Лично аз съм гледана от баба до 1 клас. И когато започнах училище наред с истинките изкарах и две пневмонии. Няма гаранция.

Сега ходим на ясла, щото няма начин, но от април до юли го гледа свекърва ми. Ако имаше начин да го гледа и тая зима, ама няма.
Винаги ще намериш кусури...нашта баба го гони непрекъснато с лъжицата...е с доста повтаряне и нагледни опити видя, че като е гладен сам си търси манджа.
Иначе за социални контакти, той съвсем скоро започна да се заиграва с деца, така че преди две годинки това изобщо не може да е критерии за пускане на ясла.
Моето мнение е направо на детска. Все пак си зависи от детето. Моя вместо да свиква с яслата всеки ден става по-зле.

Да ти кажа че свекърва ми в тая част е много добра, нищо че не е детска учителка. То трябва да ти идва отвътре.

Да попадне на свестни учителки или да има свестна баба.....брех тоз пусти късмет


 

Аз също все още имам резерви относно яслата, въпреки че малкия вече я посещава до обяд.
Относно боледуването - болни са винаги двамата с батко му (заедно тръгнаха на ясла и градина). Смятам че от боледуването няма да те спаси бабата, детето ще боледува когато тръгне на градина.
Притесненията ми са от това, че той има нужда от мен, а не от децата  ..... ще видим до кога ще ходи, но баба няма да го гледа.
Но от друга страна споделям мнението на Sakri, с баба която от сега се опитва да ти се налага ще береш ядове, дано се окажем лоши пророци  .
Успех в избора 

Определено на ясла!!!! В нашата ясла гледат децата много добре. Според мен показател е това, че детето ми обича да ходи на ясла, чака с нетърпение всяка сутрин да играе с децата. Учат ги на много неща, социализират се! Дори и да имахме баба, която да може да я гледа Александра щеше да си ходи на ясла и бабата бихме я "ползвали" да помага примерно в прибирането или ако детето е болно да го гледа, за да мога да взимам по-къси болнични...
Това е моето мнение, което е твърдо! Виж ако става дума за проблем, както детето на моя колежка направи пристъп на бронхиална астма (не от яслата разбира се) и трябваше да бъде спряно от детско заведение за 1 година, тогава няма начин вече...

Аз лично нямам избор и ще си гледам детето до 2г. и след това - на ясла. Но ако имаше баба, която да го гледа бих го оставила на нея докато навърши две години и след това пак на ясла. Да свиква с децата и болестите. Ако само дсетето не си изгради имунитета с лекарства ли ще му го изграждаме?.
 Такаа, че сама прецени какво да направиш. Все пак идва зима, а с нея и много болести .....

Противно на повечето мнения тук, аз съм за бабата докато детето навърши 3 години и може да ходи на градина. И аз се чудя какви социални контакти бленувате на 1-2 годишни деца. Вярно, че децата боледуват независимо дали тръгват първо на ясла или на градина, но организмът на едно 3 годишно дете е много по-силен, отколкото на едно дете на 1 година. С моят син се гледахме до 3 години, но просто работата ми позволяваше да си я върша и в къщи. А и нямах алтернатива баба или ясла, защото просто нямаме баби наоколо, на които да разчитаме.  Могат да го гледат лятото по за 15-тина дена, когато са си в отпуски в БГ. Но бабите са по-търпеливи от нас, по им се занимава с децата и няма да има голяма разлика в наученото от яслата и от бабата. А и нищо не пречи жената да го извежда и да го оставя да си играе с други деца на неговата възраст. Определено съм за детска градина пред баба, но не и за ясла пред баба.    

 

Аз съм за ясла или детегледачка, но не и баба

Може би наистина израза "социални контакти" наистина не е подходящ... С удоволствие бих го заменила с "контакт със себеподобни".Също така си права, че зависи от самото дете.Всяка от нас преценява случая от собствената си камбанария.Сина ми до 2г.възраст го гледах аз и не ми се налагаше да работя, но умишлено го партих на ясла именно и само, за да му осигуря целодневен контакт със себеподобни деца.Беше свит, плах, децата го налагаха в градинката, беше се лапнал за мен като пиявица.Именно в яслата се ощрака, придоби разни навици, които аз не успявах да му създам, вкючително и чувството за колективизъм.Която и баба да е на света не би могла да му осигури такова общуване с деца.Няма да говоря в случая за това, дали бабата или г-жите и лелките ще се грижат за детето по-добре, тъй като лично за мен не е от първостепенно значение дали детето ми ще спи точно от 2 до 4 часа или от 2,17 до 3,48 часа, както дали ще се нахрани до пръсване.Дори съм на мнение, че бабите прекаляват с обгрижването, наставленията, напътствията и глезенето на децата ни и така ги задушават и ограничават.Не че това е абсолютно правило, но лично за мен е по-полезно едно дете да се развива в своя, себеподобна среда, дори и от 1,5 годинки.По-полезно би било само да опознава света в естествена за него среда, а не бабата да му сервира нещата от своя гледна точка.Също така съм на мнение, че прекаленото и специално внимание и пак обгрижване на  бабите не влияят на децата ни съвсем правилно.Тук нямам предвид бабината обич - децата имат нужда и от нея, а говоря за това, че тя често се видоизменя до обсебване и чувство за собственост, което твърдя, че подтиска и детето и майка му/снахата/.Друго мое мнение - нашите методи/на майките/ на възпитание се доближават или покриват с тези в яслите и градините и почти винаги се различават с тези на бабите.Не съм чула майка да е съгласна със свекърва си или майка си по тези въпроси.Аз лично дори и с майка ми имам разногласия, но са минимални, а свекърва ми я допускам до децаа ми само в супер краен случай.Сигурно съм предубедена към споменатата свекърва в първия пост, но съм повече от убедена, че с нея не само ще има търкания, а велики биг мама скендъли, щом си позволява да се бърка в генерални решения касаещи внучето и...Помнете ми думата - за всяка дреболия ще е така и за в бъдеще Зная го от собствен опит за съжаление...И детето ще се обърква невероятно от различията в методите на възпитание и всичко останало между майката и бабата, както и от търканията между тях, защото и тях ще усети.

Това, че в яслата децата боледуват повече е пълна измислица. Детето ми е по ясли и градини от 1г и 10 м. и боледува по-рядко от доста гледани в къщи. Знам само, че след 1 ден при баба си и вече се лигави за щяло и нещяло, едвам се търпи. Бабите имат склоността да задоволяват всички прищевки, които са отказвали на децата си. В детската градина ги учат да общуват и да са самостоятелни. Пък и аз да го гледах в къщи едва ли щях да го уча на песни и стихчета всеки ден. Сигурна съм, че всеки трябва да реши за себе си, не налагам моето мнение, просто го изказвам

Е как да нямат социални контакти  . Дъщеря ми беше на 1 г. и 8 м., когато вече си имаше 2 приятелки от групата. С тях се държеше много по-различно отколкото с другите деца, сънуваше ги и говореше насън за тях. Сутрин като отидеше и тичаше да ги прегръща и двете. Сега те отидоха в градината и тя страда за тях. Е това ако не е социален контакт здраве му кажи.... Чак съм се учудвала как от малки имат вече приятелства и раздели... но е факт....

Забравих да кажа и друго.Не ми се говори направо за баби - бивши учителки... Свеки е учителка все още по пеене и музика и направо си е с професионални изкривявявания в психиката, които пробва върху децата ни...и върху мен и децата си даже... Трябва учителите да ги пенсионират по-рано по принцип, за да не изкукат съвсем !

С очите си виждам и с всичко останало, че дъщеря ми расте и се развива по коренно различен начин още от 6 месечна дори, защото има постоянния контакт на брат си, на друго дете...Просто едно дете според мен трябва да расте и да се развива сред деца колкото се може повече, а не сред баби каквито и да са.Пратих я Криси направо на градина, защото брат й вече не й стигаше, както и децата пред блока два пъти на ден по 2-3 часа само в игра.Друго си е цял ден да общува с деца в различни ситуации - хранене, обличане, миене, игри, обучения, подготовка за сън и т.н.И едва ли децата ни имат този респект към бабите в сравнение със същия към г-жите, лелите, г-жите по музика и т.н.Дори и това лично за мен е полезно за детето ми.

Цитат на: jen в Сряда, 28 Септември 2005, 08:55
Определено смятам, че за детето(според мен не е бебе) е важно не количеството, а качеството любов и внимание което получава от заобикалящата го среда.

Да попадне на свестни учителки или да има свестна баба.....брех тоз пусти късмет

 Ами знаеш ли пък може ида има този късмет
Всъщност имах предвид не само бабите и учителките, а и майките и татковците, дечицата и други близки на семейството. Моето дете расте сред много хора и деца и именно това имах предвид под "Заобикаляща среда"

Това също е единствено до имунна система независимо дали детето е на ясла и градина или вкъщи.За щастие моите деца не са болнави.Даже съм ги тикала при шаркави деца, за да минава по-рано и тази гадост и пак НЕ ! Криси я гледах вкъщи три години и очаквах сина ми да влачи вируси от у-ще, ма пак НЕ.Имам комшийско дете, което го гледаха 7 години вкъщи като цвете в саксия и голяма част от доходите на семейството отиват за всевъзможни лекарства и сиропи и т.н.Да не ви изреждам кви болести е изкарало детето и продължава да изкарва дори в момента...Вече е първи клас и дано не пропуска учебни занятия поради тази причина.

Имат, разбира се. Но нуждата от тях /за 1-2 годишните деца/ не е толкова голяма, че да посещават целодневно ясла, при условие, че има алтернатива. На тази въэраст и 2 часа общуване със себеподобни е достатъчно. В този смисъл изрази като "лишаване от социални контакти" са смешни.