Свижданията с бащата

Мирясай малко:-).казах ти нещо по кротко и по благо с таткото.Мирясай и ти,ще миряса и той:-)И ще се съберете:-)И няма да се налагат свиждания:-)

Ти имаш още време за това.Детето започва да разбира и да страда след година и половина.Първата година няма да усети таткото до него ли е или го няма.Тогава ти ще го усетиш.Що не се оставиш малко на течението,остави си главицата да ти почине от такива мисли.Така си се нахъсала,че само си тровиш нервите.Я си гледай живота и се поглези малко/с нещо любимо/ и го остави твоя никаквец без да му обръщаш ама грам внимание.Малко време да мине,пък тогава ще ти се избизтрят нещата ,ще се появи бебчето и тогава ще си ангажирана с него а не с евентуални разводи.Иначе по темата-зависи от човека срещу теб.Моя предложи по взаимно съгласие ,за да не правим циркове и да не викаме свидетели/срам пред приятелите ни,щото те не са ни видяли ни да се караме ни нищо,че да ги поставяме в ситуации да лъжат и да мажат/И тъй като детето остава при мен и тежестта от възпитание ,отглеждане,ежедневните грижи падат върху мен,аз съм майката и знам какво е добро за детето ми-аз определям как да се виждат.Трябва да ти кажа,че щеше да ревне като си помисли,че може да не си вижда детето,но го прие ,защото за него ако аз съм добре и детето ще е добре.Е,дотам не се стигна,виждат се.
НО...винаги има едно но...живота е въртележка,незнаеш какво ще се случи утре.Само времето ще покаже.Може един ден детето ти да отиде да живее при баща си,дори да не са се виждали 5 години.Може да стне така/не дай си Боже!/Ти да не можеш да се грижиш ...после идват ученическите години.Абе -сложно е,спор няма.Ама само времето ще покаже кое е било правилно и кое не,а сега и да го мислиш-полза няма.

ако мога да дам някакъв съвет той е - не се виждай с него сега, но ако иска после - дай му шанс да види детето - ще разбереш дали има шанс той да се промени...
аз съм много войнствено настроена - ти знаеш, но дай му шанс да види детето ако прояви желание - сигурна съм, че ще си проличи дали ще му дадеш да види бебчо отново!
не се мъчи то сега с тези проблеми! почивай си и се успокой! всичко ще се нареди от самосебе си! сигурна съм
успех и спокойно! ще се оправи всичко! сега мисли само за малкото и колко е хубаво да го чувстваш толкова близко и направо в себе си 

Мила, напълно те разбирам. Аз изкарах такава бясна бременност. Вечно имаше срокове за разговори и размисли...И се теглеха едни ластици, не ти е работа...Правеха се едни идеалистични планове - как ще останем ама толкова добри пирятели, как ще бъдем супер идеалните родители, само дето няма да живеем заедно?! абе, главата ми се беше подпалила от глупостите на бившия!
После нещата се развиха по техен собствен си начин...Или както много мъдро се казва - животът е това, което се случва, докати си правим планове!
Така че, успокой се малко. Недей да чоплиш с разни разговори, никога не става така както уж хората са се уговорили. Ако има желание онзи хубостник да ти помага - ОК, ако не - прав му път!
По закон виждането е 2 уикенда месечно от 9 до 18 часа. Но когато ставало дума за бебе било според нуждите на детето - не можеш да го дадеш за цял ден ако е на 3 месеца примерно....Издръжката по закон също е смешка. Ако решите по взаимно съгласие да се разведете - договорете се за парите и за това как ще иска да вижда детето. Но сега не го мисли...рано е...Нека, живот и здраве да се роди бебчето първо!
Леко бременеене, вземи да излезеш с приятелки и направете нещо приятно и любимо - страшно помага да се почувстваш гот! Успех и слънце!   

Зна4и ако си взела решение да не се виждате, да не ти се бърка в живота и да му отнемеш вси4ки права има на4ини. Така да се каже заобикалят се някои неща от закона, но после си шапка на тояга. Говори с адвокат, нещата може и да са се попроменили с времето, но на4ин има. 

понеже нямам опит с другото, мога по този въпрос да ти помогна:
 
Според Смейния кодекс мъжът няма право да иска развод по време на бременността и до навършване на една година на детето.
Така че него никой не го пита кво иска. Ако ти искаш - може да подадеш молба за развод - може да бъде :
1. по взаимно съгласие, ако са минали три години от сключване на брака и той е съгласен.
2. поради дълбоко и непоравимо разстройство на брака.

Второто е общия случай, след като се заведе делото, може да се сключи спогодба /ако има съгласие по всички въпроси - жилище, дете, свиждания, издръжка/ между съпрузите, за да не се протака във времето.
Обикновено съдът присъжда виждане два уикенда месечно, и определен брой дни през отпуска, които не съвпадат с отпуска на майката.
успех

Ами то не му е тук мястото, ама не искам да отварям нова тема, че аман. От мен. Само искам да споделя, че вчера и онзиден се чувствах не много добре/физически съм добре де, и бебко също./ Ама днес направо се разбих. Цял ден плача. Поспра, поспра да събера сили и давай, пак. Вие имали ли сте такива моменти. Трети ден вече ми е много кофти. Само затова мисля... Незнам, така ли е винаги... Кофти ми е много, мъчно ми е... Опасявам се за бъдещето си и това на детето. Абе с една дума съм отчаяна. При вас колко продължи? В смисъл емоциално да се пооткъснете... Ами като се роди бебето пак ли така ще цивря? Ами то няма да му е добре с истерична майка. 

Каси,точно тук му е мястото.Сигурна съм ,че всички са имали такива моменти, и ще имат-щом става дума за детето! И аз  съм в един много отвратителен момент-детенце научило думата "тати" и не спира да я повтаря. А баща му хал хабер си няма...Интересно ,че след единствената среща с нашият "татко"/след раждането/ се почуствах много,много зле и супер отчаяна. Точно в такъв момент пуснах моята тема.Опитвам се да бъда силна,обаче е много трудно...
Просто трябва да се държим,това е,отдай всичката си любов на бебчо,всичките си мисли/само положителни/ Бебчо има нужда от теб и да знаеш ,че усеща всичко,затова недей да плачеш,натъжаваш и него.Усмихни се,погали бебчо,говори му,радвай се,че ще го имаш....Прегръдки от мен,кураж!

Миличка аз бях същата.По време на бременноста някой да ми кажеше "добър ден" и аз почвах да цивря.Нормално е да си супер емоционална,всичко ще отмине.И мисли за бебчо.Моя сега е на 2години и като ми каже "ко е това мамо"сърцето ми треперя.Това чуство е най великото на света.Докато бях бременна моя не ни щеше.А сега аз не го искам.Даже като зависи в къщи почва да ме изнервя и се чуда кога ще си ходи за да си легна на дивана.А преди немога да ти опиша колко му ревах да дойде при нас,била съм луда.Че аз имам в момента мъж за 100 мъже дето истински ме обича СИНЪТ МИ.

аз също бях много нервна, но тъй като бачках докато легнах в болницата не се поддавах... пък в болницата имаше толкава по-нещастни и изкрейзили, че за да не ги депресирам допълнително пак се сдържах, и като се роди бебето и беше стреса пак се сдържах, а после...ми май рухнах когато ми спря кърмата ама пак не се отпусках щото мразя да плача пред някого а в къщи постоянно имаше някой!

Ами,аз редовно си изпадам в подобни настроения,но гледам да го правя вечер насаме,да не ме обвинят ,че съм депресарка.Хубаво е да поплачеш,да изкараш негативната емоция,пък нали знаеш-то е на периоди-помисли си колко хубави моменти те чакат след това. 

То май и аз вечер насаме си позволявам да се отпусна и да изрева ежедневния стрес и напрежение!
И още нещо - ей сега някой ще ни обвини, че не знаем какво искаме...За мен за разлика от Алена ми е много по-трудно "интересуването " на бащата и през дневното му идване.....Не мога да го гледам, какво остава сега зимата да ми кисне в къщи през ден за по час-два да "виждал" малката......Та моя съвет е добре да помислиш сега (то после емоциите ще ти се сменят още няколко пъти де  ) ама да помислиш, колко често можеш да го изтърпяваш бившия? Да поговорите той колко често се вижда да идва...макар, че и това се променя с времето....И така ще бъде с договорки във всеки етап на развитие....няма начин!
Иначе нареви се хубаво, ама не прекалявай!  Днес има още малко слънчице навън - използвай го, за да се разведриш! Стискам палци и леко бременеене! 

Ей така, просто да има какво да си говорим. Ми обади се сперматозоида след като си препратихме по 1 гневен мейл. Ти ме мразиш... Обичам ВИ. Викам ти да не искаш да си идваш? Ми то и без туй явно вече аз не съм го искала вече... Аз ако съм го вземела обратно щяло да бъде само заради детето ... . Та туй явно по повод адвокатката, щото вчера уж щеше да ходи да подписва, ама не отишъл, и се уговорили за четвъртък. Ма той: тя ме вика в четвъртък.Ти вика си се подписала била. Ми викам отдавна... Нещо се уплаши ... Да сме се видели, да сме говорили... финансово как щели сме да се оправяме, други глупости. Дъра бъра... И кво сега? Само за НАС мислел. Баси.
  пък аз изпадам в депресии и истерии ежедневно...  за тоя дето духа

Мила аз не разбирам защо изпадаш в депресий и истерий.Като вече си наясно какво искаш

Ах, как те работи само този сперматозоид!!!! Явно нещо като психологическа атака ти прави, понеже не е очаквал, че чак развод ще поискаш! Напълно те разбирам - все имаш надежда, че нещата могат да се оправят.....Не знам какво да ти кажа....Аз точно с този факт трудно се примирих - искаше ми се малката да има нормално семейстмо и не бих се поколебала да направя какво ли не, за да го имам. Ама не съвсем всичко и не на всяка цена! Успокой се малко, премисли още веднъж, не бързай - както се казва 10 пъти мери, веднъж режи! Не те агитирам нито да се връщаш, нито да се развеждаш, а да прецениш как ще се чувсташ ти и бъдещето дете най-добре! То не винаги е лесно да се знае какво искаме....по-лесно е да знаем какво не искаме! Стискам палци, мила, да вземеш най-доброто решение за теб и бебо!

Ми ако не съм. 
Пак искам да ви питам. Ми снощи си говорихме с говедото 100 часа. Да сме се виждали, хората така правели. С чингел накрая му изкарах от устата "Ми да почнем съвсем отдалече". Първо само да сме се виждали. На въпроса ми какво ще си приказваме като се видим той казва: за бебето ще си говорим, как ще го гледаме и така. Да ама последния път като се видяхме уж като приятели ме прегръща и целува... ми то това какво приятелство е. Съвсем честно казано вика: страх ме е да не стане както преди. Кое както преди? Иди го разбери. Не ми превежда пари, последно каза/понеже му е счупен ключа и нямал излишни пари да си вади нов  /че щял да ми ги пусне под вратата.  Но не. Като се видим поне ще кихне нещо, той това с парите го използва като повод да се видим - да ти дам някой лев да купиш нещо. А иначе не ми ги дава. Както и да е, това не е най-важното.
Вика аз ще подпиша споразумението, да се разведем, защото 1. да си предоговориш заема/той преди много пъти е искал да го правим, но банката не даваше, понеже имахме висок доход/ и 2. да започнем отново, да не сме обвързани, така ще се види най-добре дали има нещо между нас. Според неговите думи така щели сме наистина да започнем начисто. На въпроса: тебе брака ли те притеснява той вика: ми май да.
Лошото е, че той ми се обажда най-често. Въпреки всичко, той ми звъни поне 2 пъти седмично, а никой друг не го прави. Майка ми дори ми се обажда по-рядко. 
Той беше и си остава човекът, който най-много му дреме за мен. Ми представете си останалите. 
Това е единственото, което е в негова полза. И мога да го използвам финансово повече, като се виждаме. Е да ама ако ми стане пак мъчно и гадно и почна пак да цивря. Ако мога да го приема по-безразлично някакси, няма проблем да го виждам.. уфф. Просто все ми се иска да оправим нещата, а знам, че няма оправия.. че нещо счупи ли се веднъж. Обаче знам, че по някакъв начин ме обича и му пука за мен, и мен за него, и мисля че трябва да опитам да му простя. Ми ако не на него, на кой. Ако не за него да направя тази жертва... като нямам други близки хора...съвсем сама съм. Уфф, стана дълго.

Слушаи сега Касиопче думите ти "май на него саму му пука за мен".Ако на някой му пука за някой няма да му помага само ако го вижда,иначе един лев да не дава и то при условие че и дете имате .Дори и да си на другия край на света ако имаш нужда финансова и му звъннеш,веднага тябва да ти помогне.Ти помисли върху това и не залагаи на стари лаври.Това дето ти е гадно минава максимум до 3 год. и ти става безразличен .А от баба си да знаеш и моя не ми даваше пари като не ни виждаше.Това какво означава че ние не се храним,детето не се разболява и няма нужа от лекарсва абе ние фотосинтезираме като не сме с него.И имаме само нужа от пари като ни види.Направих експеримент изчезнах с детето за 3 месеца.Да му се скрия за да го заболи.Само че аз се криех ама никой не ме търсеше.И си викам"Айде бе аз ще се чуда как да свържа двата края а моя се чуди с коя да си похарчи парите,и от всичко това детето ми страда."Върнах се при него ама с ясната представа къде съм аз и къде е той в живота ни.Сега мък се бил чуствал използван щото аз съм се интересувала само от пари .Ебати те все са пренебрегнати.И на мен ми беше гадно и емоционално не се бях отървала от него,а и моя си живееше с друга тогава.Ама преглъщаш заради детето.И не се претиснявай на всичко му идва времето.Ама гадно е че когато ти стане все тая те тогава почват да се усещат.Преди му казвах къде ще ходя.А той " не ме интересува".А сега като ме попита дали ще мога примерно в еди колкоси часа да съм на еди кое си място.Аз му казвам "ами ангажирана съм,мога по късно".И последния път избесня и след моя отговор не минаха и два часа  ми звъни и ми вика"и с какво си ангажирана че неможе да дойдеш"а  му викам "моля"и той " и аз веднъж да те попитам какво ще правиш и къде ще ходиш".Унемях,айде сега с твойте камъни по твоята градина. 

А на всичко отгоре имам болки от няколко дни и сега се обадих на док и ме прати да си ходя вкъщи.  . И чии ще го ... сама вкъщи. И нямам и нет, дано да успея скоро да го пусна, че да мога с вас да си говоря, че иначе ще откача. Вика през цялата бременност имаше болки, пък ходиш на работа. Вика вече няма да ходиш. Та  тъй.

Ти прочете ли това което ти написъх

casiopeiya аз да съм на тебе ще му кажа да не мис е обажда повече и да не ме търси - развод и край. Като има свиждане на детето - да го взема. като няма - да не се мярка пред очите ми. А и за свижданията бих го оставяла бебето на майка ми да му го предава и да го приема. Закъснее ли 5 минути да го върне - званя в полицията! Месечната издръжка  - с пощенски запис. И КРАЙ.

Така се тормозиш излишно. Нищо няма да се получи. Не му пука особенно за тебе, щом всичко това ти го сервира бременна. Колкото по бързо спреш да си говорих и виждаш с него толквоа по-бързо ще изтрезнееш и ще си погледнеш напред в живота. И да се съберете какво? Нима няма цял живот да чакаш кога ще те зареже пак? ми ако те зареже отново бременна с 2рото или 3тото бебе?

Я да се стягаш и вземаш в ръце! Не си първата ни последната дето и се случва това...  и моя големия син е от брак разпаднал се по време на бременност. Ама аз хък-примък, така-онака, ми да се виждаме-да не се виждаме, д а си говорим-да не си говорим,  пари-без пари  не търпя! Айде в детската градина като незнае какво иска! НИМА ИСКАШ ТАКОВА ЛЕКЕ ДА Е БАЩА НА ДЕТЕТО ТИ? Я му бий дуспата един път завинаги! нареви се после хубаво и му забрави телефона и му забрани да ти се обажда!
само след месец-два ще си като нова!

А и сама знаеш, че той не е единствения, а най-добрия ти шанс да срещнеш "истиснкия мъж" един ден е ако му биеш дуспата отсега.  Че то както е тръгнало цялата ти младост ще замине в това-онова искам-неискам.... А и си отговорна не само пред себе си да си щастлива, а и пред детето да му намериш истиснки родител! А тов няма да стане държейки това ЛАЙНО наблизо...

Съжелявам, рязка съм - ама имаш нужда някой да ти го каже!
Както и ти ще го кажеш след няколко години на другите хора, ама дано бързо се усетиш и спреш тоя сопол да ти проваля повече живота!
НАДАЛЕЧЕ И ЗАВИНАГИ!

Да
Благодаря. Наистина имам. Хич не съм сигурна в какво се забърквам. Поне имам добра работа с малка помощ от родителите си и финансово няма да завися от него, което е супер.
И аз мисля като теб, в смисъл ако някой на мен ми я разказва тая история ще му кажа съвсем същото. Обаче като си вътре в нея е трудно.
Ми дано да сте прави. Само това с трите години ме безпокои. Просто не ми се стои сама, това е. Ама то и тъй съм си сама... 

Деси Супер,и аз това и написах ама не с толко рязък тон.Ама проблема е че тя влага много емоций спрямо него. Чак аз и се ядосвам.

И аз съм съгласна с теб,Деси! Но не смея да я посъветвам нищо Касиопея,защото личи,че тя още го обича. Точно това я кара да бъде така отстъпчива и нерешителна....

Ох...проблема е не в това, че тя ще го изрита, ами в това КОЛКО ВРЕМЕ ще и отнеме да го направи.....

Дали след като си чупи няколко години главата в надежди или веднъж завинаги навреме ... 

И аз бленувах за какви ли не развития - добре, че навреме се озъзнах...сина ми израстна с втория ми мъж, няма спомени за първия, той си му е вече татко и по документи...едва ли щеше всичко да е толкова розово при мен ако с години бях таила надежди че онова леке ще порасне...

за жалост винаги постановката е една и съща. Лекетата захабяват плата- единствената поправка е да си купим нова дреха, а захабеното - В КОША 

Така така.И аз бях същата много ме беше страх да не си тръгне и никога повече да не се върне,бях супер емоционална и му се молех като на малко дете.И един ден така ми вдигна кръвното че отворих вратата в къщи и му казах "марш от дома ми".Той унемя попита ме "ти гониш ли ме"не му се вярваше.Аз му викам "а на теб на какво ти прилича, да не би да те посрещам".От тогава да видиш как почна да се съобразява какво ще каже.А аз все още немога да разбера откъде събрах тази смелост да го изгоня,като ми идеше да се гушна в него и да поплача .     

Е и само недей казва, че не се почувства след месец МНОГО ама МНОГО по-добре ....

отколкото дори и да беше получила така желаната прегръдка и утешаване....

знаеш ли...жените сме големи ПАТКИ в надеждите си....

ама на Каси и  се ядосвам, щото и на детето живота сасипва.

дано събере смелост и го разкара преди да роди!

mi da, prava si, i az si se iadosvam
Neznam, sviknala sum - toi mi beshe edinstvenata opora, puk sega si niamam.  Moje li da sum bila tolkova naivna, ne znam. Mi taka stava, kato sum si otdala jivota na 1 4ovek ei ti na sega.
V smisul, biah niakak si se otdala samo na nego, prenebregvah priatelki, rodnini, vsichki. Puk to i ot rodninite samo maika mi me podkrepia...doniakude. I tia se nadiava, 4e 6te se opraviat ne6tata. Iska i se da se pribere govedoto.

Mиличка майка ти винаги ще иска ти да си щастлива. Така както ти ще искаш да е щастливо твето дете. Затова и винаги ще те подкрепи КАКВОТО и да решиш!
За всички ни мъжа с който сме си делили живота е бил единствената упора. Разбира се, че по този начин е трябвало да го възприемаш. А и колкото и да не ни се иска винаги приятелите остават на заден план пред семейството - каквото и да е то.
Но сега трябва да разбереш сама за себе си дали искаш да ти е такъв живота и за напред. И да се прибере "говедото" нима вярваш, че няма да трепериш после цял живот кога ще се случи отново?

Събери сили, повяярвай, че ти си тази сега която а силната и му бий шута. разбира се, не е лесно, ще ревеш после, ще съжаляваш...ама ще дойде ден когато ще си благодарна на себе си за това което си направила. Ще дойде и ден ще срещнеш ПРАВИЛНИЯ баща за детенцето ти - ама него ще срещнеш само ако си се отърсила от всичко това. А за това трябва време... и колкото по-рано сложиш точка на тоя кошмар толкова по-бързо ще се излекуваш от илюзията, че той ти е упората... Никаква упора не е едно леке дето може да постъпи така с детето и жена си! Майната му на парите, на упората и всичко останало. Ако иска да дава - с пощенски запис. Каот не дава - майната му и толкова.
Ама затова ТИ трябва да решиш какво искаш - цял живот да му играеш по свирката или да си живееш живота така КАКТО ТИ заслужаваш...

Само така един ден ще имаш истинска упора от истински мъж... И повярвай ми и майка ти и всичките ти роднини ще те подкрепят в решението ти. Защото ТИ имаш право да си щастлива.
И най важното - ТИ ще се почувстваш така!

Време е сега ТИ да го зарежеш...ама рязко и завинаги.
Срещите ви само агония ще ти носят... БЕЗКРАЙ.

Каси, нима ДЕси не ти пише това дето и аз по-рано ти казах?!
А не те ли предупредих, че ако не спреш да го чуваш пак ще се докараш до депресия? А за опасността за бебето казах ли ти? Помисли как влияе стреса на детето ти - виж в нашия си форум за специални деца съм пуснала анкета - прочети и виж мнението на хората...
Бъди силна! Хората те обичат, за близките говоря, но сигурно не го показват така както ти се иска...
Изгубих ти номера иначе бих ти се обадила! МОля тие звънни ми пак!

Извинявай,но ме заинтригува това за анкетата-дай повече инфо,къде да търся и аз?

Сега ще ме оплюете всички пак. Обади ми се единиа ден, искал да се видим. Казах му, че не искам да се караме повече, викам ще се видим. Викам аиде ще поддържаме някакви отношения.. Много мислих и реших, че наистина 1. От ситуацията мога да спечеля баща за детето си. Пък да видим дали иска и може да е такъв. Тои казва - искам /засега???/ да сме само приятели. Ми какво губя? Да се депресирам, наи-много. Ама ако не пробвам няма как да разбера и 2. Ако го оте... тотално, какво печеля. Спокоиствие за мен. И дете без баща. Това, че ще намеря някакъв рано или късно е ясно на всички, още съм млада. Но дотогава то няма да има такъв.
Може пък да се окажа в ситуацията на Тонката, когато тои е добронамерен и полага все пак някаква грижа. Не за мен, за детенцето.
Знам ли вече...

casiopeiya  този човек неможе да е баща на детето ти... Ако го избереш за такъв ти би наказала това дете.
НИма искаш един ден да имаш син, който да постъпва по същия начин с жените? Или момиченце, което да расте с мисълта, че трябва да лиже гъза с извинение на мъжете?

Ако той иска да е родител - няма начин ако го отрежеш да му го отнемеш - ще има възможност да вижда детето всяка седмица или както ви е споразумението.


това със спечелването на баща на детето си.... и ти и то определено бихте загубили...

и недей забравя, че има деца на тоя свят, които страдат от това,че растът с 1 родител. Но много деца на тоя свят страдат, от това ЧЕ НЕ РАСТЪТ С 1 РОДИТЕЛ.... 

Не става дума някой да те оплюе. Това е твое и само твое решение - просто ние също сме го вземали навремето и се си строшили главата.
Дай Боже всичко при вас да се нареди... Но много се съмнявам,че освен още болка друго няма да си докараш.

Миличка,писахме си в съседната тема,как трябва да се говори с мъжа,но това важи само,когато виждаш,че въпреки всички проблеми,трудности и караници,той иска да бъде с теб.Това е друго...
Аз също мисля,че този човек не заслужава да те има.Той е този,който в този момент трябва да те носи на ръце.Боже,та ти носиш неговото дете,а той ще ти вика"Ще ти дам развод заради заема"или заради други глупави и безсмислени причини.Според мен,той просто си мисли какво ще си кажат хората или как детето му някой ден ще го мрази!
Деси,а и другите са много прави!
Бъди сигурна,че колкото по-рано събереш смелост да го изхвърлиш от живота си,толкова по-рано ще намериш човек,който да те подкрепя.Няма идеални мъже,но този,определено не струва.
Даже си мисля,че като се роди бебчо,ще се сети какво е изпуснал,но ти трябва да се бориш и да търсиш щастието си!Няма да си самотна,все пак бебчо ще е с теб!Най-голямото щастие в живота ти ще те подкрепя и гушка,докато заедно намерите вашият истински Човек!
Знаеш ли колко жени си мечтаят само за това и нищо друго не им трябва.
Не карай детето си да се измъчва с баща,който утре пак може да си тръгне и да те разиграва цял живот!
Един живот живееш и той е в твоите ръце!Бори се до края!