Не знам как да постъпя

Първо искам да те питам той на колко години е

Съвсем не е до смях. Неразбрах той на колко години е, но предполагам че разликата ви е малка. Имам познати с такива съпрузи, явно е срещано явление. Аз лично винаги съм считала, че това са мъже неизживяли пубертета. Искрено ти съчувствам за създалите се отношения в дома ти, но ти небива да се жертваш заради незрялото отношение на мъжа ти. От опит знам, че няма нищо по-лошо от това да говориш "със стената" - ти да се пениш, а той да мълчи. Аз бих пробвала с някакъв сериозен разговор (ама много сериозен) и като начало бих измислила нещо като пробни срокове (примерно седмица, две) за определен вид държане с който да се опитаме да спасим връзката. Мислила съм по въпроса покрай моите познати и знам, че е много трудно, но ти не се предавай. Просто покажи, че това те разтройва и те прави нещастна. Пожелавам ти да намериш път в тази безизходица и стискам палци нещата да да временни.

Наистина ще ти е трудно. Обсъдете темата за промяната. Обясни му, че това е нормално, все пак в живота ви има ново човече и е нормално вниманието ти да е обърнато повече към него, все пак то е малко и безащитно. Може би трябва да ти помага повече в къщи с домакинската работа  и с малкия, за да имаш повече време за него?!?!  А щом иска да обсъждаш проблемите си с него, за бога обсъждай ги, докато му се надуе главата. Обяснявай му за всичко което те впечатли, претесни и т.н. Може пък да е от хората, които обичат да държат положението под контрол и да са наясно с всички подробности, а ти да се справяш сама и това да го травматизира Въпреки това смятам, че варианта да "бягаш" от вкъщи не е удачен. Баща ми казваше, че затвориш ли веднъж вратата от външната страна, няма връщане назад и мисля, че е прав, т.е ако си решила да се разделите направи го завинаги, но такива временни раздели непомагат.

Арабско възпитание имат много мъже в нашата мила родина, моя го излекувах, но не беше толкова тежък слу4ай, всъщност няма  нищо общо с твоя. Ще ти кажа истината оба4е, като един пророк , след дълги месеци или години на мъ4ение рано или късно ще се разделите.Ти няма да издържиш, а той атакува защото атаката е най 4есто срещаната защита на виновните. Сигурно доста си похожда. Да не ти зву4и пресилено, ама от това дето 4ета, до такъв извод стигнах. Аз съм за истината, колото и тежка да е тя.

Миличка,да ти е живо и здраво детенцето !Как мина празненството-какво докопа първо вече ходещото детенце?!На това малко слънчице му трябва спокойна и усмихната мама,защото нервността,безпокойството и раздразнителността на майката се предават по невидимата нишка и на детенцето.Уви,твоят мъж е от типа дето са си чиста напаст за семейството си.Такъв "проклет"характер не се променя за жалост!И що за живот е твоя-във вечен страх да не бъдеш нахокана за нещо,пак виновна,злепоставяна пред хората....и без самочуствие!?АААА НЕ!Изправена си пред трудно решение-как ще живееш за напред-в мъка и ужас без край или ще сложиш и изтърпиш един мъчителен край!
Ние сме с теб!Изпращам ти една виртуална прегръдка с много положителна енергия

Това ми хареса... сега започнах да си отварям очите за някой неща при мене. Мислиш ли?
При нас положението е подобно, естествено с някой разлики... но това че няма какво да си кажем и т.н. е негово мнение, не мое. Също че съм се променила /още нямаме бебе... но явно с идеята за бебето съм се променила/, не съм била същата като преди....А исканията му от мене са също толкова дребнави и абсурдни, като на твоя мъж. Същата работа... С тая разлика, обаче, че сега сме разделени.
Това, че рано или късно ще се разделите... смея да не се съглася. Ако 2ма се обичат ВИНАГИ могат да намерят начин да са заедно. Така мисли моичкия - ако не сега, по-нататък ще се разделим. Щото не иска да направи някой и друг компромис.
Иначе много ме обичал.. праща любовни смс-и как съм била любовта на живота му, но не можел да живее с мен. 
Аз мисля, че нещата между вас могат да се опрявят, но не с усилия само от твоя страна, а и от негова. Усилия си трябват, винаги, във всяка една връзка. Нищо не става наготово... Важното е да има любов.

НЕ бързай да си казваш "край". ДАлече е времето когато наистина ще настъпи края, така че имате предостатъчно време или да изгладите различията или просто да ги задълбочите!
НО не бързай да си разваляш брака - има много неща които могат да повлияят негативно на мъжа ти - той май е един много горд и спихав мъж! И не би споделил с теб ако има опасения ил проблеми - в семейството или в работата. Плюс това може да го е налегнала "критическа" - тази ревност негова само сочи не толкова егоизъм, колкото силна неувереност - нещо коет отой би умрял, но не би ти признал. Изглежда самочувствието нещо му е пострадало - затова и твоя отказ за секс го кара да се чувства още по-неувеерн.
Ако можеш парви го винаги когато той иска и даже бъди инициативна ти - това ще му повдигне самочувствието. НЕ му обръщай внимание като мърмори - просто си помисли колко неща прави за семейството си. Когато се карате не го "мачкай" - само по-зле ще стане дори да си права.
Ако нищо от това не помогне ... тогава вече нещата са тежки, но поне опитай! Лесно е да си развалиш семейството - трудното е да го спасиш!
А и това за разговор от друг мъж - който да му намекне, че не е прав все да вика - е добра идея. НО ако е сръдлив - по-добре не рискувай - щото "надуши" ли заговор, може да стен 1000 пъти по-зле!

Как само сте си говорели!!! Кажи му гушкахме се и разни други работи, ти какво очакваш - само кафе ли да пием! Трябва разнообразие все пак! Това е в кръга на шегата, разбира се.
Иначе искрено ти съчувствам, защото е супер гадно да имаш до болка ревнив мъж до себе си. Предполагам, че се пали и когато непознати по улицата просто те заглеждат. Може би разликата в годините го прави несигурен в себе си, но теб това едва ли те топли. Надявам се, че ако успееш да обърнеш нещата на бъзик може да започне да ги приема по-спокойно, но не е много сигурно. За мен ревността си е заболяване. Вярно, че всеки, който обича и ревнува, но всичко трябва да е в границите на нормалното, излезе ли извън тях вече става проблем и си изисква адекватна реакция.

ОФФ мъже аз ако можех щях да се пиша УМОРЕНА на квадрат Ние си говорим и се сърдим така от 8 години мислех 4е детето ще го о4ове4и малко но уви... За съжаление само моя живот се промени неговия нямаме право да го пипаме. За "пускането" и ние сме така само че той просто неможе да проумее че след уморителна разходка за да спи  малкия че в нас не иска след адското пищене от колики след обед аз вече все едно че съм копала 5 декара лозе и вечерта когато вместо да ми помогне примерно да вдигне масата той сяда пред компютъра и на моя забележка казва: Аз жена имам ли или нямам ?! Ама хич не ми е до секс а да му захлупя тенджерата на главата! За споделянето с другите Ми че как няма при положение че него не го интересува и ми казва че всеки път дъвчем едно и също аз ако не споделя с някой ще се пръса то така издържа ли се  А да ти кажа обвинява този който прави това което си мисли че прави другия ... Убедена съм. Вчера пак виках и обеснявах че това че съм си по цял ден в нас не означава че си клатя краката и се чудя какво да правя че не съм спала от месец и половина и че вчера даже на гинеколог ходих с малкия защото няма кой да го гледа ама да не мислиш че е хванало дикиш това дето го говоря амииииииии след 2 седмици най - много пак ще си го повторим . Идва ми да си грабна сина и да си замина при родителите и там няма да ми помага никой но поне няма да гледам още едно бебе.

То ясно и се почват едни намеци: Преди ква беше а сега ... Не ме гледаш по същия начин не ме обичаш.
Ами УМОРИХ СЕ ама наистина то угода няма ... Значи разкъсваш се ти между сина ви/ дъщеря ви и него а те егоистите никога не им е достатъчно. Един единствен път опита да спи с нас и каза че повече няма да направи тази грешка. И си спи отделно естествено да не му се нарушава съня защото трябва да работи. ОК ама защо аз се чуствам вечно гузна като трябва да поискам пари за нещо ? И като неудачница защото не вкарвам нищо ?! А той се бие в гърдите и вика : О Ако не бях аз ?!  На всичкото отгоре вчера му казвам То по добре да си отида в Карнобат поне ще ми помага някой ... И знаеш ли какво не се стресна : Ми заминавай си ?! Искаш ли още утре да си идеш и ей така Ако не беше толкова малък дребния да съм си била камшика на момента. После следродилна депресия ... Нищо подобно следродилна депресия кара той. Че се прибирам и виждам че в деня в който аз раждам сина ни той се сваля с колежката по кю-то а на мен ми се правят намеци че не ми е чиста работата с тия форуми и висене в интернет ... Кажи ми как да не изпушиш.
Вчера го заплаших че съм малко лабилна напоследък от недоспиване да не от недоглеждане да му сипя цианкалий в така рядко готвените манджи.

уффф, накъде отиде тоя свят....

Ей Уморена ама все пак твоя мъж като на Womanitka ли е или не е 
До сега беше само ревността а сега се оказва, че той хойка...
Или се подвеждаш по чуждото настроение?
Не се настройвай излишно и допълнително срещу него! Утачни недостатъците му - те не са от вчера и помисли защо преди не са ти пречили а сега ти пречат!
А това за секса - гадно е да искат когато не искаш, ама си е много гадно да ти отказват! Ако беше на негово място - ти да искаш той да е вечно уморен - друга песен щеше да пееш 
Не се пали излишно а помисли какво да направиш за семействотго си, че да го опазиш!

     Говориш, като че ли ТИ си мъжа на Уморена, олеле...


    Уморена,  тоя сорт мъже не се променят...Ще си карат така, додето не пречупят човека до него или не го изгонят.
     Хич не ми се връща в спомените, но имах такъв приятел. Изтръпвам, като си помисля че имаше време , когато исках семейство и дете с него. Бях над 30-годишна , със своя среда, приятели... започна / мнооого постепенно/ реплики :"те ли са по- важни" "Каква работа имаш тях"  , "Чукаш ли се с тоя адвокат"  " какво толкова си говоритес тая, за мен ли говорите" , "Гримирала си се като курва"/ аз почти не се гримирам". Мнителност, ревност, сприхавост. Всеки опит за спор се въртеше в омагьосан кръг, имахчувството че говорим на китайски... накрая ревях и зверски ме болеше глава. Той избухваше най- нелогично, за глупости...имах чувството че ме проверява, дали ще "репликирам", дали ще се "подчиня"/  това също се изискваше/... После мълчи... Не , че не сме говорили, напротив., не беше лош човек  - Наясно съм, че това е модела в неговото семейство. Таткото ги е тормозил на почивки, пък и побийвал . / забележете! Говорим за интелегентни хора с по 1 висше - и ни е и те/ 
     Съзнавах, че се опитва да ме пречупи....хората около мен забелязаха промяната. Престанах да се усмихвам.. да поздравявам,за да си нямам скандали после. Тъпотия.. но се опитвах да променя нещо. ГЛУПОСТИ на търкалета. Променях се само аз и то на лошо.
        Прочее, останахме в добри отношения, просто има мъже, които стават за приятели, но не и за съпрузи...  Той щеше да тормози и мен и бъдещото си дете.
         Имах късмета, че в един момент, / за да ме превъзпита, непрекъснота ми вменяваше чувство за вина/ си грабна багажа една вечер. Познайте дали позволих да се върне. Междувременно, срещнах сегашния си мъж, който като прочете за какво иде реч само каза: " Още ли има такива мъже ,бееее, докато има жени, които да ги траят, какво се чудя/ Но от мен да знаеш  , хич не са рядкост.
       Не искам да давам съвет как да постъпиш , имате дете.  Аз и с дете , нямаше да го трая вечно. Стигат ми разбитите нерви, и тихия ужас, кога пак ще се почне. А се обичахме. Сто пъти по- добре сама, отколкото това. Пък и детето копира модела  и кръгът се затваря. Самият той е пример за това.
     Ако имаш сили, бягай.   Ако не , ти копираш модела на майка ти и пак ще оцелееш , но с цената на какво.

Не говоря като че ли съм мъжа, а като човек на който му омръзна да вижда как при проблем при някого повечето просто влизат и викат "ай изхвърли го тоя от живота си!"
ама не е така лесно
то и аз виках "само да го гепя че изневерява" - е гепих го! и открих, че не е хубаво да даваш съвети ако не си преминал през нещо

считам, че Уморена много лесно се подвежда по хорското настроение - влиза някой и пише нещо успокоително и тя е в по-добро настроение, влиза друг и оплюва мъжа й - и тя се наежва!
Затова я съветвам да вземе и трезво да прецени какви са недостатъците на мъжа й, а не просто да казва "ай моя е като твоя"!

И все пак Уморена не бързай да си мислиш, че виж каква си нерешителна страхливка само щото както ще те съветват някои не си се развела още преди месеци! Съветват хора дето яйцето не им се пече на гъза!
Бъди търпелива - прегледай всички "за" и "против" и не забравяй че най-лесно е да си съсипеш брака и да се разделиш!
Успех!
И за да съм ясна за всички - съветите ми не са да му се подлагаш, а просто ако можеш да се опиташ да си спасиш брака - защото да имаш дете от него щом не е случайно, значи този мъж ти е харесвал и си го обичала!

     Кетнадийн, наистина съм го преживяла, но както виждаш избягвам да давам съвети, просто описах аз какво направих или бих.
     Хората са различни, въпреки подобните ситуации. Аз съм доста свободолюбива и ми пречи диктата./ при мен беше диктат/ужасно самотна бях и в този момент дори това ме устройваше. е, приключих , изстрадах го.


Уморена, миличка,най- малко съм искала да те отчая. Хората наистина са различни пък и вие сте млади, някои неща наистина могат да улегнат. Когато човек  започне да разбира, че губи нещо ценно, може да се промени и то не малко. 
    Има два варианта : да се поочупите и да олекне това положение... Другият е да ти писне наистина много и да прецениш , че няма смисъл да си губиш времето и нервите . Аз нямах време да експериментирам, а и доста по бързо се уморих. ти имаш време да изчакаш и / за кой ли път / да опитваш.
    Опъни му се, по дяв......., да не си слугиня, гледачка и чистачка. / е, и аз го правя, но и ми помагат много:-)/  Да се цупи. Щом е като дете, действай го като дете.   Къде миличко, къде не. Момчето  ти има шанс.  додето не си се уморила..  окончателно. Тогава няма да питаш нас, а в себе си ще знаеш какво и как точно да го направиш.
     Моичкия, бившия си беше завършен тиранин и го съзнаваше и в началото сам ми обесняваше, че е труден и невъзможен за съвместен живот. Кой да ти слуша. Наперих се да пробвам, да го направя щастлив./ и мъничко щастие и за мен, барем/  Не успях. Но го уважавам дълбоко, научи ме на зверско търпение и нежност,  които неща правят сегашния  ми брак , с моето слънче, песен:-))
успех миличка, много съжалявам, ако съм те натъжила. Съжалявам , че не си наблизо да поговорим. )

айде пак аз..

     И да съм честна, пред себе си... ДА! можех и да остарея с гореспоменатия тиранин даже. Тъкмо започвах да "напипвам" тънките струни...когато той попрекали. Трябваше да имам много нерви и сила за да изкарам от този брилянтен, но  студен мозък цялата красота  на характера.  Но прецених, че въпреки болката, обичта, нямам сили  ВРЕМЕ и не мога да се боря./ имам и голямо дете и болни родители/
    При вас е друго има дете и семейство и по написаното от теб, смятам, че няма да се откажеш без бой , а и не бива.
    Не се пречупвай... пооглади него. Пожелавам да намериш начин и сила.  Изискай си свободата на общуване, изглеждаш общителна и мила. Затварянето е убийствено, ох, знам го. Дано и той го разбере.Ако не го разбере, губи.   Лошото е, че малко късно се усещат говедата   и се започва едно сваляне на звездиии...Едно демонстриране на благ и сговорчив характер. Че и приказлив:-))

      Знам, че не ти е до смях...Стискам палци и ще се радвам  да си върнеш усмивката и бясъка в очите. /  Люби го,  закачай, го  цункай го без повод... ей така.. гледай реакциите,  и се смей много, опитай...лекаството си го бива/

     Нямаше да давам съвети, пък то.... 

Уморена, не съм и помислила, че ще развалиш брака заради два постинга - но те могат да те разстроят, а това е достатъчно в този труден момент!
Примера за хойкането беше да видиш как се подвежда човек по чуждо настроение - Womanutka описа нейния съпруг, а ти се ядоса на своя и пишеш, че твоя е като нейния
Никого не искам да засегна, още по-малко Нейка която страшно ми допада от 2-3 постинга дето четох още повече, че и в мен теч руска кръв
Искам само да охладя страстите на хора пишещи без да помислят, че техните постинги мчогат да те разстроят и да те настроят срещу съпруга ти допълнително - а ти надали имаш нужда точно от това в момента!
Да имате проблеми, да не трябва да се счупваш заради него, но определено не считам че е унизително да се понаведеш пот товара на семейното бреме!
Успех! Ще се радвам да пишеш как сте и дано скоро той се поуспокои!

Найка мерси помогна и на мен малко поне с мисълта че не сме единствени
catnadeen - Миличка тя си беше ядосана на мъжа а в моя пост откри неща които сама би казала в момент на ярост и безсилен гняв.
Уморена миличка само едно ще кажа аз се боря вече 8 години и успях донякъде да го пречупя много нерви много сълзи и яд но е едно велико чуство че успяваш Никога от нищо не съм се отказвала без бой и никога не бих го направила Ядосвам му се пиша постинги за да ми олекне беснея и крещя но няма да ми омръзне да се опитвам да го поочовеча малко Силните успяват Меките ги пречупват при мен проблема е че и двамата сме страшни инати и деца на разведени родители и никога не бих разбила мое или чуждо семейство ако има и друг вариант макар и по труден ако не е вече крайно наложително.
Форума играе ролята на удушник за гнева защото понякога това е единственото място където може да кажеш какво ти тежи и да поспориш с някой или да получиш подкрепа пък даже и само да се убедиш че не си ти само на този хал. Безкрайно много обичам приятеля си - ние не сме женени Но никога няма да позволя да ме стъпче и мисля че именно това ни крепи толкова време колкото и да мрънка че иска жена която с всичко да е съгласна и едва ли не само като си мръдне веждата да знае какво иска знам че именно такава жена щеше да му омръзне много бързо и той го знае също .
За семейството е адски права бащата играе огромна роля в изграждане на характера . На моичкия баа му е завършен егоист биел е майка му и т.н. няма да описвам има дъщеря която се едно не съществува за него и внуци които не го интересуват особенно. Повечето идеи са набивани в главата му много време и сигурно ще ми отнеме двойно повече за да ги избия от там ... И знам че единственото нещо което ще ме накара да си замина е ако посегне на мен или детето или ако видя че сина ми става копие на дядо си и приема възгледите за жените които аз немога да понасям.
Въоражи се с търпение изкарвай си го яда ако има още тук ние ще помагаме АКО МИСЛИШ ЧЕ ИМА И 1% НАДЕЖДА НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ БОРИ СЕ !

това е криза.. всички семейства ги преживяват . моя изстрадан съвет е ако го обичаш се бори с всички позволени и непозволени средства да си го върнеш - бъди му любовница не съпруга...... успех мила