3 октомври - хей къде сте?

Привет и от нас в новата седмица. То сега да се разпиша, че като гледам колко задачи имам за вършене.... Изобщо есента ни върхлетя с пълна сила и за жалост болестите. У нас и двамата кашлят и то от хремата, та и аз не знам какво да кажа вече. Те и двамата са с алергия и трета сливица, та очаквам да сме си така цялата зима. Ама дано бързо се оправяме - пожелавам го на всички.
Та и аз да ви пожелая лека и спорна седмица. Дано успеем да си свършим задачите дето имаме да ги свършим, а болестите да ги надвием.
А като имам време ще ви напиша една две пакости - то при нас няма свършване... 

здравейте
а също тичам по задачки
бебо в петък е на преглед при невроложка да видим какво ще кажат
не ми се води на гжимнастика и аконеми кажат че е вдигнал степента - няма да говодя, че то това нервно скорпи ще получи припадък от нерви сигурно 
добре сем - малкия се опитва да се изправя сам - ем му е време ем му сепада, обича да тича в проходилката и да отваря шкафовете и да изхвърля нещата от там 
никакво гърне - в нас е като в катакомба - студ на кутийки!
аз съм много пиртеснена - да уреждаме заем за апартамента и как да го впишем на мое име така,ч е при евентуален развод мъжа ми да няма полагащите се права на "придобито по време на брак" Някой има ли представа?
Имаме си и добри и лоши мигове - като всички, малко е трудно на по 30 тепърва с бебе вече да се учиш да живееш с някого ама не е невъзможно 
ЗА сега толкова за нас

Здравейте и от нас  Ние тръгнахме на рехабилитации и хич вече нямам време. Сутрин Яни докато стане, докато закуси, после малко упражнения и то станало почти обяд, търчим до детската кухня, която ни е доста далечко, малчо яде квото яде и заспива, след час, два го будя и на рехабилитация, търчим с количката по трамваите и така, само привечер ми е по-спокойно. Ама тогава пък сме навън и аз пак търча след юнака да не се пребие или да си строши имплантанта като пада  Вечер съм като разбита, от тая количка съм станала като културист в ръцете  Пък и с тия студове, само мръзна (аз съм много зиморничева), дано тази седмица е по-топличко...
Наде, мисля, че имаше начин да го запишеш само на твое име, ама точно как, не съм в час. А ако не става така, може да го запишеш на детето...
bebiradi, за опасностите у дома, щом вече обикаляте с проходилката, дигай всичко нависоко, на контактите предпазители, вномавай с прагове на вратите, ако имате, щото Яни на такъв праг няколко пъти се обръща с проходилката и най-важното очите на 4 
Аз вече се примирих, че детето ми ще е от най-щурите и се мъча да гледам по-спокойно на щуротиите, които му ражда малката главица, щото иначе съвсем ще лудна  Последният му номер е като се качи на дивана или фотьойла, след като поскача малко, да се опита да се преметне с главата надолу, досега още не е успял, винаги го хващам 

Здравейте 
прекрасна седмица на всички     !
Наде трябва да го оформи или адвокат или нотариус/така мисля /. Ако не познаваш никой, мога да ти дам тел. на добър нотариус. И да знаеш - НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА   
Ауууууу това си е страшничко. Петя, като го хванеш, нацелувай го от мен немирника
Чао майчета, тук времето е слънчево и топло, пращам ви много горещи целувки, в сряда може би сме в СФ, който се събуди пръв в сряда-да ми пише как е времето

Ааааааааааа, тук сме, тук сме!

И ние търчим като коне насам-натам. Сутрин - ясла, обед - взимане от ясла, спане, следобяд - рехабилитация, после малко упражнения и у дома (да не отвикне ). Вечерта и ние като Петя - преследване на престъпника, който всячески се опитва да си разбие главата, да счупи процесора на импланта, а може би дори и самия имплант ! А как именно - кълбо напред в/у спалнята, което завършва или в стената или извън леглото, непрекъснато катерене в/у всички мебели, прескачане на неговото легло (с решетка) от вън - навътре и отвътре - навън и търчане с неясни последици !

Радвам се да ви чета, когато мога и да ви пиша, когато мога! 
  и 

Здравейте и от нас! Със слънчице започна седмицата, а дано само слънчеви усмивки ни съпровждат във всички начинания.
Ние още си влачим сополите и производните на тях проблеми. Общо взето си скучаем двамката и само чакаме малко да грейне, за да излезем навън. Прочетох какво ми е написала беберади за ваксините..Мненията винаги са били противоречиви, просто незнам как да постъпя.Сега му мушкам в устата Герисан на сиропче.Дано малко се стегне, че силици нямам от болести и болници.

Значи все пак сме на линия.
Привет на мамите и спорно тичане напред-назад.

НАДЯ, съвет - Ако искаш апартамента да си остане на твое име, трябва родителите ти да ти преведат сумата за него и то по официален ред. Най-добре е по банкова сметка. Ако ти се наложи някога, просто трябва да докажеш, че парите идват от родителите ти и партаментът не е купен със семейни пари.
ПЕТЯ, ние отдавна не сме на проходилка. Ради и тя е много палава, може да се каже - колкото шест момчета.
Любимото ни занимание е отваряне на шкафове. Вътре се сещате, че са натикани нужни и ненужни боклуци. Колкото и да разчиствам все остават разни неща.

Здравейте и от мен!
Първо да напиша за опасностите в дома ви, прегледайте всички играчки, които са с онези малки и кръгли батерии като на часовник и лесно се отварят капачетата и могат малките дяволчета да достигнат до тях, или здраво ги залепете тези капачета или ако има възможност сложете по едно винтче. Знаете, че моя син пострада от такава батерия, въпреки че не я взе по този начин, но това е друга тема. После всички белини, Фаворити, препарати най-различни за почистване вдигнете нависоко или затворете здраво в някой непристъпен шкаф или кофа с капак. Да знаете, че за миг става, отварят капачките, което е едно от най-интересните им занимания и колко му е да опитат. Една позната майка държала в едно чекмедже Фаворит - един доста силен препарат за почистване, а малкия много обичал да бърка вътре, защото има шумолящи торбички, които са му любими, но понеже е много лаком и обича да си хапва решил да опита какво има и в шишенцето и така право в Пирогов после. Наистина очите на четири, даже на осем и господ да е с вас, защото при нас едно много гледано дете пак успя да направи белята. Но което зависи от вас го направете. Всякакви дреболии като болтчета, копчета и моля ви ПАРИ - монети имам предвид, далече от ръцете на децата, може да не искат умишлено да го глътнат просто за миг го лапват да опитат дъвче ли се и докато си преглъщат слюнка хоп и паричката е в гърлото. После за торбичките, независимо какви са, не ги оставяйте при децата, за миг ще излезете и знаете ли какво ще му щукне, моя Мишо като видеше такава веднага на главата си я слага и ми вика: Мамо виж така трудно дишааааааам. А на мен сърцето ми се обръща. Това се сещам за сега. Много късмет на всички.
Сега за нас, и ние сме още болни, докато при другите се размина само със сополи, при нас има и жестока кашлица която не минава вече 2 седмици. А трябваше да тръгне на градина тази седмица. Ще се простим с нея за сега. Да ви се оплача, като казах на госпожата му какъв е и що е, тя едва не подскочи до тавана от страх, взе да ми разправя, че не били специализирана градина и не можели да полагат специални грижи за него, и това след като внимателно и обясних, че той е съвсем нормално дете и няма нищо странно при него, просто няма да остава да спи за да не се дави там и да скача и пищи от страх и болка - знаете какъв е ужас стомашен сок в трахеята, ако ви се е случвало да се задавите някога. Чуствам се като ..........незнам какво...........в такива случаи, все едно съм завела някакво странно същество, което започват да оглеждат, да цъкат и охкат. Иде ми да ги докопам в такива случаи и да ги оскубя поне. Ох, сега като го казах ми олекна малко, толкова гняв май съм насъбрала. Човек най-трудно се примирява с въпроса: Защо моето дете?
На всички нас желая още поне мъничко топли дни и да изкараме по-леко зимата, че както я подкарахме от сега с тези сополи и при наличието на трета сливица не ми се мисли.

bebiradi , извинявай, разбира се, че отдавна ходите  , мноооого съм зле, понеже четях в долния пост за проходилка и ми се намърда в главата  Щом отваря шкафовете, непременно направи едно почистване, като всички опасни и дребни неща скътай нависоко, или някъде където няма достъп. Щото и Яни почна само с отваряне, аз доста се карах и той знаеше, че не трябва, ама на - забраненото е най-интересно и само отваряше и затваряше бързо да не се скарам. И аз се примирих, че ще отваря и предпочетох да го оставя да се рови, вместо в бързината на затварянето да си тресне вратичката върху ръчичката (което също се е случвало). В момента си рови, пренася нещата от единия шкаф в другия и т.н., но тъй като не му се карам много, вече е позагубил интерес  , обаче всичко опасно съм изпокрила по високите шкафове.
Mama Igi, не се ядосвай. Искрено вярвам, че ще дойде време и хората просто ще "порастнат" и ще престанат да се пулят и зяпат по нашите деца, а ще ги приемат без предрасъдъци.

Мамо Иги, ама не им се давай на тия! Ега ти! Не можели, не били специализирани! Ама, как може такова безобразие! Ти пък им тропни с крак! НЯМАТ ПРАВО да ти отказват! Още повече, че неговият проблем е чисто физиологичен.
Честно ви казвам, от опита си и многото истории, които чета тук и чувам на други места, ами, направо са за пребиване всичките тези "учители", "възпитатели" и т.н. То пък край нямат техните изисквания! Едно, че детето ти трябва да е абсолютно здраво физически и психически (без право на грам отклонение от тяхната измислена права), второ, че трябва да има изградени почти всичките навици, които се изграждат в тази (а и по-голяма възраст), после да бъде "послушно", защото иначе явно не е "нормално", да не им пречи, да е облечено подходящо (днес ми казаха да не го водя повече с един панталон, с който според тях не му било удобно , а той просто е с връзка на коланчето) и какво ли още не! И какво изискваме ние от тях? Само, ако , може да го вземат, там, пък после им играем по шантавата свирка!
Леле, ядосах се! Извинете за парата, която вдигнах, ама много ме възмущава подобно отношение!
Иначе за опасностите у дома - ние сме разкарали буквално всичко, което не искаме Йоан да докопа, така че разправиите ни относно какво може и какво не може са сведени до минимум. Сега напоследък му е любимо да затръшва вратите възможно най - силно, та се принудихме да купим протектори за вратите, че иначе пръсти няма да му останат ( а също и врати ). Та, това е и моят съвет - крийте всичко и си живейте живота!

Мамо Иги, много ми е криво, че така са се отнесли. Те глупачките се страхуват да не си развалят спокойствието. Права е Петя. Не им се давай. Накарай ги те да се почувстват зле, заради човещината която им липсва.
На мои близки не им приеха детето с диабет в частна детска градина. И с пари неискат.
Чудя се на тези "педагози". Нали това е тяхната професия, тяхното призвание.
Радина е малка още, но ще ги направя луди, ако се наложи.

МАмо Иги - не се ядосвай! Всеки плаща - и затова и даскалите са на това дередже - щото докато искат леко и безпроблемно да печелят и отказват правата на хората - до тогава и техните права ще бъдат потъпквани. Всичко се заплаща на този свят!
А за опасностите - ми какво да ви кажа... Аз нещо съм през просото - твърдо вярвам, че уви ако му е писано - нали се сещате за Спящата красавица - все ще се намери вретено и кой да му го даде...
Та не се узорвам много - особено след като забелязах, че от много пазене - детето се отучава само да се пази и пропуска да се научи на някои неща.
Е гледам малки и остри предмети, които могат да убодат, или да бъдат глътнати да няма наоколо... Дано Господ го пази и той самия, че иначе считам че съм безсилна!
А и гледам да няма врати, които могат да прищипят ръката му когато той я отвори, пъхне ръката и тръгне да затваря вратата с проходилката. Същото за шкафовете.
Да нява предмети тежки, които бутнати да му премажат краче или ръка.

Здравейте милички!
Най-накрая ще се отчета. На Рибарица бяхме почти три месеца и не ми се тръгваше оттам.По цял ден бяхме навън,въздуха чист,природата красива.всякакви удобства.Калоянчо се чувстваше много добре,къпех го в басейнче,разхождахме се...Накрая ми дойде една приятелка на гости за десетина дни.Тя има 4 деца и аз с моите три-купонът беше пълен Малкото ми момченце вече е 8кг и 77см.Станал е един дебеланчо и тъй като все така иска само на ръце,много ми тежи вече,но няма как Иска постоянно внимание и целувки и не ми дава даже за секунда да го оставя сам на леглото,веднага започва да надава рев,а като го взема и млъква на секундата-на мама Хитранчото е той Да се похваля,че от около двайсетина дни е започнал да спи нощем и така имам възможност най-накрая и аз да спя Заспива към 23 00-23 30ч. и спи до към 6 00-7 00 ч.Спи също така и през деня.Денем в повечето случаи спи на ръце,но важното е че си почива.Вървим с бавни стъпчици,но все напред ...бавно,но славно,за никъде не бързам,вече спрях да го сравнявам с децата на неговата възраст и когато-тогава...колкото-толкова

Ето и малко снимки от времето,прекарано на Рибарица
http://community.webshots.com/album/455256917BsAjay

Вчера пък ходихме с децата на шоуто на Дейвид Копърфийлд,което беше нашия подарък за рожденния ден на Пиер.Аз съм очарована,като малко дете



Но аз съм си по принцип голям мечтател и наивник ,а освен това почти три години нищо интересно не ми се е случвало в положителен аспект,единствено гадни моменти. Така че снощи просто бях наистина щастлива от това,на което присъствах и още ми държи влага.Синът ми се помайтапи,че все едно било не негов,а мой рожден ден
Освен това,като бонус участвах и в последния номер с изчезващите хора от публиката.

Преводач беше Дейвид от "Господари на ефира".



Ето и някои от номерата,които показа илизионистът:
Номерът със свиването: Дейвид Копърфийлд легна на една платформа в нещо,като кутия,дълга,колкото него.Затвори  кутията отгоре и останаха отвори само за главата му и краката,като той си ги мърдаше през цялото време. Постепенно кутията започна  да се движи и да се свива от горната част към средата и в един момент главата му беше до кръста му.После кутията започна да се свива и в долната си част към средата,докато достигна и тя до кръста .В крайна сметка Дейвид се сви толкова,че главата му и краката бяха почти едни до други,все едно е човек с глава ,от която излизат само едни стъпала,ето така После кутията се разгъна и той скочи на сцената.


Номерът с табелите: На сцената имаше една голяма кутия с няколко ключалки,която през цялото време на номера седеше там. Избра трима произволни хора от публиката,като хвърляше фризби и който го хванеше,него разпитваше.Първият беше момче,което каза числата (не съм много сигурна,де) 2  и 99,след това Дейвид го попита боксерки ли носи или слипове и какъв цвят са.Момчето каза,че носи бели боксерки. Следващото фризби попадна в един по-възрастен мъж.Неговите числа бяха 3 и 16.Попита го кога за последно е правил секс и той каза,че вчера,но Дейвид го помоли да уточни преди колко часа и човека каза около 23часа. Следващата избрана беше младо момиче и каза числата 7 и 14.Нея я попита кога е родена и тя каза,че е на 14 май. Всичко това той написа на табло ето така:

2 99 3 16 7 14
 white bokser    23 hour     14 may

След това отвориха кутията и вътре на голям лист беше написано всичко това.А после извади и две метални табели за кола с регистрационни номера,доближи ги една до друга и понеже на едната пишеше 2 99 3,а на другата 16 7 14,всичко си пасна отново.



Последният номер беше да накара 13 човека от залата,свободно избрани да изчезнат.Изборът беше с едни огромни топки,които той започна да хвърля на първите редове и оттам трябваше да ги прехвърлят назад. Това под съпровода на музика и когато музиката спре,хората,в които се намират топките бяха избрани.Моят син през цялото време ме подканяше "Айде де,мамо,стани,опитай се да хванеш топка",но аз се дърпах.    Те и без това топките все в другата страна отиваха.Обаче точно,когато спря музиката една топка дойде отпред и тупна в краката ми.Огледах се насам-натам ,никой не реагира и аз скочих и я взех.  След това Дейвид Копърфийлд ни викна всички на сцената.Точно до стълбите преди да се качим,имаше две момичета,които ме попитаха"Магьосница ли сте,занимавали ли сте се с магии,ясновидство,фокуси,участвали ли сте в такива предавания?" ..Разбира се,че не съм и казах не,след което се качих на сцената.Значи да гледаш от публиката и да си на самата сцена е нещо съвсем различно.Толкова се развълнувах и радвах,а и ми се покачи адреналина.Дейвид ни накара да обиколим сцената около платформата,явно за да се разбере,че няма нищо наоколо.След това се качихме един по един на платформата и седнахме на два реда столове .Момичето до мен така се беше притеснило,че се разтрепера и вика"Ох,лошо ми е,лошо ми е!"..Викам"Спокойно бре,защо се притесняваш,сега отиваме на плажа в Ямайка!" Дадоха ни и по едно фенерче.След това ни покриха отвсякъде с платно и стана тъмно ...В залата номера е изглеждал така:Когато ни покрива с платното известно време прави разни движения и в един момент маха платното и нас ни няма ,столовете са празни.Дейвид Копърфийлд се обръща назад към балкона и посочва с ръка...хората се обръщат и...ние сме там и светим с фенерчетата. След това ни викнаха нас "изчезналите" в една малка стая и ни пуснаха на запис същия номер,само че в Америка,за да го видим,тъй като не го гледахме,поради участието си в него.Казаха ни,че и Дейвид Копърфийлд ще дойде след малко.Така и стана.Влезе,поговорихме си за номера и ни помоли да пазим тайната. Обясни ни,че един такъв номер се разработва повече от две години и зад него стоят много хора.Здрависа се с всеки един от нас и ни раздаде големи черно -бели снимки с автограф.
През това време вече шоуто беше свършило и хората си бяха тръгнали,включително и мъжът ми и децата.Те се чудили къде съм и дали ще се появя...отне ни малко време,но все пак се намерихме. Така завърши моят дебют в илюзионното изкуство.
Наистина съм много доволна,децата също останаха възхитени,а то и това е най-важното.


Целувки за всички дечица и голяма прегръдка за майките им

Дааааааааани, черна завист ме гризеееееее
Страхотно преживяване-благодаря ти че сподели прекрасните си магически моменти с нас Нямам други думи.
Целувам те.   

Искрице, колко е хубаво, че си пак сред нас!
Радвам се, че на дебеланчо и поспаланчо му се е понравила Рибарица. Обаче нещо снимките не се отварят.

Страхотно, аз съм му голям фен, но съм го гледала само по телевизията и страшно ти "завиждам"
Дали няма да има шоу и ъук се чудя

Целувки на всички мами

Нинка,къде тук?Шоуто беше в София

Еееееееее, Искричке, още като прочетох, че ще ходиш на шоуто, бях сигурна, че нещо такова ще ти се случи! Много се радвам, че такива вълнуващи неща са ти се случили! Ти си ги заслужаваш!
А вие да не би да имате къща в Рибарица? Моя много добра приятелка има също къща там и ходим лятото за по някоя и друга седмица, ама точно това лято роди и не сме ходили. Ама, догодина, ако ходите пак, може да се видим!
Браво на Калоянчо, че така добре се справя! Явно е пораснал - и на килограми, а и спането му е като на голямо момче! Дано и ти най-накрая отпочинеш!

Абе, хора, голямо затишие пада тук! Къде, наистина, сте всички? 

Искрице, сигурно е било невероятно преживяване  и как си се престрашила да участваш като е паднала топката до теб, а твоите хора сигурно доста са се чудили като не си се появила после  . А как точно от столовете на сцената се озовахте в стаичката, или е тайна?
Браво на малкия-голям юнак, нека все така дебелее и спинка нощем спокойно и много, много да напредва 

искрице, да ти е жив и здрав малкия пораснал юнак. Изглежда прекрасно! А и цялото семейство! ТИ си поотслабнала. И с мъжа ти изглеждате много добре заедно 
Желая ти само щастливи мигове от тук насетне!

Здравейте всички,
Насе днес беше на ясла за първи ден, сутринта не плака, но после почнал да ме търси и плакал... Играл си с играчки, хапнал малко супа. Като взех беше разплакан, със сух памперс (сменен) и у дома си изяде цяла купичка с манджа...
Дано потръгне...
За catnadeen апартаментът трябва да е записан на твое име с някакви условия - или като дарение от родителите ти,  право на ползване от страна на твоите родители, не съм много наясно всъщност, но исках да кажа - ако го запишеш на името на детето, това носи други неудобства, детето е още малко, ако решиш да имаш други деца, как ще се оформя собствеността... другото е, колкто и неприятно да звучи, но при евентуална злополука, детенцето няма наследници и държавата взема апартамента... Има нчини да се уреди на твое име и без да е записано на името на детето. Да не говорим, че ако се запише на името на детето, при евентуален развод бащата може да претендира за детето заради жилището... Дано всичкто това са само юридически евентуалности и да заживеете спокойно заедно, да не ти се налага да стигате до търсене на права по съдебен път...
Искрице, браво на Калоянчо! Сега ще ти дотежава, ама ще ти е радостно, че е пораснал.... А това с шоуто е страхотно... и късмет, че ти се е паднало да участваш. Този номер май го правят с огледала, които са някъде отстрани на сцената... а в наше време може и с камери и какво ли не още... Зрителите виждат отражение на празните столове, докато вие си седите там... а на балкона гледат вашето отражение... Наистина е доста трудно!

Искрица, пак съм проспала столичната програма

ама аз съм си виновна

Аз съм тук, отново с възпалени очи, този път се оказаха некачествени лещи, които така ми подредиха очите, че чак фотофобия развих
Не можех много да гледам в екрана, а при това съм се заринала в работа, а как се кара кола с фотофобия не е за разказване - мижиш с едното око докато се измори и почне да те боли и после с другото....
Затова не пиша много, ама чета. Утре най-накрая намерих време за доктор и да видим как ще се оправям. Поне вече не са ми толкова червени очите.
А момчетата в офиса предложиха да ми направят снимка и после да ми махната "червените очи" с фотошопа - да не ми било мъчно като се гледам...

Искрице,страхотно преживяване! Благодаря ти ,че го сподели с нас! Много се радвам за страхотните ти емоции и тайничко завиждам.
Браво и на Калоян!Все така да наддава и да нанка добре!
Ние ходим на рехабилитация,ревовете си продължават с пълна сила,но поне след забележката ми за синините те доста намаляха.Сега ме убедиха,че трябва да продължим,защото детето така привиквало към дисциплина и подчинение(е,не използваха точно тази дума,но това трябваше да се разбира),за да може после по-лесно да се работи с другите спициалисти. Интересно ,че другите специалисти(по-точно логопедката) не са и чували за такова нещо. Пак започнах да се замислям за ползите и вредите от гимнастиката.

nnnnina,
Моля те ако можеш да ме посъветваш? Ради от няколко вечери  се събужда с ужасен рев и писъци. Хлипа и немога да я успокоя дълго време. Какво да правя? Дали не са кошмари от болницата - скоро пак бяхме в спешно отделение. Имаме и хрема от вчера, след като и поставихме ваксина.
Питам те, защото всяко емоционално състояние й се отразява зле на нивото на кръвната захар, а от там и други грижи.
Съжалявам за очите ти. Дано се оправяш бързо, че имаме нужда да ни съветваш. Аз нося меки лещи от три години. Вземам си такива за три месеца, най-обикновени за по 9 лв. и нямам грижи.

firebird, искам и аз да се включа малко за да не объркаме catnadeenл
-Значи, ако апартаментът бъде дарен от родителитена съпругата с някакво условие, например "гледане" , то се счита че тежестта е за двамата съпрузи, съответно и дарението
- данък дарение е много голям, в сравнение с покупко-продажба. Не е за предпочитане.
- не е вярно, че детето няма наследници. Но много правилно-таткото би могъл да се възползва.
Аз по-горе си позволих да дам един съвет, но вярвам, че всеки кадърен адвокат ще ти даде най-правилното решение. УСПЕХ.

Привет и от нас!
Нинче, дано бързичко ти се оправят очите и "да бъдеш пак онази същата". Стискам палци
 firebird и на вас стискам палци, да му хареса на юначето в градината и на мама да й е спокойно 
Искрице, браво за шоуто, радвам се, че сте се забавлявали. Прекрасно е, че бебчо расте. Много е хубаво да прибираш умалели дрешки в кашони  . А сега почвайте да спинкате по цяла нощ и ще ви пишем отличен, за добро поведение
Ние с Лора бяхме на преглед до МД в сряда и с любимата й докторка много се харесаха /взаимно/, усмивки, гукане и бърборене.А после отидохме на гости на Йоан, който май имаше желание да сподели сандвича си с нея . Много грижовен батко, пращаме му целувчици  .
 В близките дни ще й правим ваксина /първата откакто си е при мен/ и малко ме тресе шубето, но няма как...Ще почвам и сокче да й давам от днес или утре, дано й хареса , че то писва половин година едно и също да ядеш  . В понеделник най-после се обърна самичка от гръбче по корем, но още й е много трудно. Трудно, но интересно, не спира с опитите, най-вече нощем около 3-4ч.
Това е от нас, поздрави на всички   

Привет и от нас в края на седмицата! Бързо да ви се махнат всички болежки на вас и децата и да бъдете добре!
Любознателна, за рехабилитацията ви си мисля от миналата седмица - много ми стана мъчно, добре си направила забележка и все си мисля, че може и е по-добре детето да си харесва гимнастиката, ти продължавай да настояваш да са по внимателни и показвай, че не ти е приятно да реве и ги считаш за виновни, че не стараят. Ние ще ходим от понеделник и ми е интересно как ще се държи Дара, защото преди беше малка, а сега вече е с по-оформен характер.
Наде, нищо не знам по адвокатския въпрос, но мисля, че доста мнения събра и дано да намериш най-доброто решение.
Сети, браво на успехите на Лора и твоите постинги ги чета - обръщането от гръб по корем е супер стъпка! Дара я захраних на 4 коригирани с пюре. Лакарите ми бяха казали с каша или пюре каквото избера, но да изчакам със соковете. Ако ще ви правят третия прием на противохепатитната, тя няма никакви странични реакции и не се притеснявай.
Ние сме добре, направихме първи прием на ДТК ваксината (Инфанрикс, не знам много за нея, но такава почнахме). Вече минаха 48 часа и сме добре. Ходи като се държи за ръце или по мебелите, вече започна да краде през решетката от нощното ми щкафче, дори и от втория ред. От понеделник ще ходим на рехабилитация, и двете й лекарки казаха, че и сега при прохождането било добре малко да се направи. Е дано да е малко.
Поздрави

Беберади, това което си мисля е:
- или я боли нещо - например зъб, който не може да пробие, или някоя част на тялото - ако е зъб, може да са топли венците, без да са подути
- или я боли мястото на ваксината - за това много помага компрес с реванол, ама внимавай че цапа - слага се напоен памук с реванол върху мястото на ваксинация и правиш лека правръзка, спада отока и спира да боли

На тази възраст според мен не могат да сънуват кошмари, ама може и да не е така, за всеки случай виж ваксиниранити място и венците

Любознателна и аз не съм чувала за такива методи на дресировка. За мен масила няма да стане, трябва да й е интересно

Браво на Лора и на всички останали

Здравейте пак!

Любознателна, много ми е на грижа твоето момиченце. Хич не съм съгласна с тази рехабилитаторка. Аз не разбрах , ама не може ли да я смените или там всички са такива?
bebiradi, може пък да е просто някакъв период. Дечицата като порастват преживяват разни неща и това се отразява и на съня им. Йоан също имаше един такъв период, който продължи няколко дни и изчезна също толкова внезапно, както се и появи.
За Лора - нямам думи! Чудесна е! Ако искате може да видите няколко снимки от нашата среща тук:http://community.webshots.com/album/375250698irLRht/1

Сладки снимки, а Лорка, дори в рокля е облечена  , като бонбонче е  Пък Йоанчо доста внимателен изглежда и аз го видях, че и подава филията 

Нина погрижи се за тези очи, не оставяй толкова време да са възпалени, като усетиш, че лещите са кофти, махай ги и слагай веднага очилата. И непременно иди на офтамолог, особено след като като работиш, продължаваш да натоварваш окото. Дано ти мине по-леко и бързо.
bebiradi, Илиян ги прави същите събуждания нощем, с писък и рев, но аз съм сигурна, че при нас е от зъбите - много го мъчат. Ако е ефект от ваксината трябва да премине за 72 часа максимум. А може и да се е превъзбудила през деня от нещо и затова да и е неспокоен сънят. Иначе гледайки моето дете съм почти сигурна, че сънуват и понякога лоши сънища, тоест кошмари. Нагушкай мъничето и дано отминат скоро.
ljuboznatelna, много се надявам за твоето момиченце най-сетне да се намери свестен рехабилитатор или поне сегашният да се освести. Не мисля, че всичко трябва да става насила, винаги има начин неприятните емоции на дечицата да се сведат до минимум, но изисква много повече време, грижи и внимание. Наистина няма ли начин да я смените тази рехабилитаторка, а ако не, продължавай да настояваш за "по-внимателна" работа с мъничката, явно има ефект от твоите намеси...
Браво на Дара и Лорка, много се радвам и за двечките.

Яни вече ми е по-послушен за упражненията, успява да се концентрира понякога и за половин час, което за него е мноооого. Но още толкова работа ни предстои и така ме гризе понякога, че и една думичка не е казал (дори сричка)  ... Много е палав, тича навън, аз разбира се след него  , ако не тичаше толкова щеше доста стабилно да си седи на крачетата, ама на - бяс... И което най-много ме радва, започнал е да се заиграва сам, е, засега не повече от 5-10 минути, но и това е нещо. Преди постоянно зад полата ми вървеше и ме дърпаше аз да го заигравам, дано за в бъдеще стане и за повечко време...

tigonew, браво на Дара . За рехабилитацията-стискам палци да я понесе добре принцесата и да е за малко  . За сокчетата ме хвърли в размисъл...Пробвох да ти пратя л.с., но не ми дава, да не би да ти е препълнена кутията...
Весели събота и неделя на всички дечица и майки, да тичате, да се усмихвате и да си се радвате много взаимно!

Сладки снимки, а Лорка, дори в рокля е облечена  , като бонбонче е    Пък Йоанчо доста внимателен изглежда и аз го видях, че и подава филията 

Нина погрижи се за тези очи, не оставяй толкова време да са възпалени, като усетиш, че лещите са кофти, махай ги и слагай веднага очилата. И непременно иди на офтамолог, особено след като като работиш, продължаваш да натоварваш окото. Дано ти мине по-леко и бързо.
bebiradi, Илиян ги прави същите събуждания нощем, с писък и рев, но аз съм сигурна, че при нас е от зъбите - много го мъчат. Ако е ефект от ваксината трябва да премине за 72 часа максимум. А може и да се е превъзбудила през деня от нещо и затова да и е неспокоен сънят. Иначе гледайки моето дете съм почти сигурна, че сънуват и понякога лоши сънища, тоест кошмари. Нагушкай мъничето и дано отминат скоро.
ljuboznatelna, много се надявам за твоето момиченце най-сетне да се намери свестен рехабилитатор или поне сегашният да се освести. Не мисля, че всичко трябва да става насила, винаги има начин неприятните емоции на дечицата да се сведат до минимум, но изисква много повече време, грижи и внимание. Наистина няма ли начин да я смените тази рехабилитаторка, а ако не, продължавай да настояваш за "по-внимателна" работа с мъничката, явно има ефект от твоите намеси...
Браво на Дара и Лорка, много се радвам и за двечките.

Яни вече ми е по-послушен за упражненията, успява да се концентрира понякога и за половин час, което за него е мноооого. Но още толкова работа ни предстои и така ме гризе понякога, че и една думичка не е казал (дори сричка)  ... Много е палав, тича навън, аз разбира се след него  , ако не тичаше толкова щеше доста стабилно да си седи на крачетата, ама на - бяс... И което най-много ме радва, започнал е да се заиграва сам, е, засега не повече от 5-10 минути, но и това е нещо. Преди постоянно зад полата ми вървеше и ме дърпаше аз да го заигравам, дано за в бъдеще стане и за повечко време...
Много странно този пост го пиша за втори път (по-точно го копнах), има го в мненията ми в профила, а от тук изчезна  Да не ме трият модераторите, ама защо???

Сети, за сокчетата - те дразнят повече стомахчетата от пюрето. Вярно, че е най-разпространената схема за захранване, но аз съм доволна, че и лекарките й бяха на мнение да се изчака. Аз я захраних с зеленчуково пюре морков и картоф, но много бързо включих и плодовите, защото прояви склоност да се запича. Първите 10 дни работата с лъжицата беше много сложна, но после свикна.
Разчистих си личните съобщения, пробвай да ми пратиш да видя дали работи, че и преди са ми казвали, че има проблем, но аз си мислех, че хората не се оправят. Ама то никъде не пише, че е препълнена или аз не виждам...
Ние няма да ходим на рехабилитация тази седмица, защото таткото занесе късно талона и въобще се чудя дали да ходим.
Искам да питам майките с по-големи деца за прегледите в клиниката по ДЦП - ако детето е над 1 година пак ли го преглеждат по Войта? Не ми дава мира мисълта, че ще хванат детето ми за 1 крак и ще го провесят с главата надолу. Нещо ми се струва много унизително за детето, а и тя е вече 9 кг. и определено ме е страх дали ще се справи лекарката.

Лорка наистина е много сладка. Тя май ни е най-малката кукличка в компанията. Браво на мъничето.
Като гледам Йоанчо как я гледа, май си иска сестричка!
Дара е тя е голяма сладурка. Какви очи има само.
Простете мами, че така им се възхищавам, но днес ми е такова настроението. До сега съм убеждавала една моя приятелка да си родят момиченце(тя има две големи момчета) и че няма нищо страшно. Дори й показвах децата тук във форума.
Петя, браво на Вас,10 минути са си много време за заиграване, значи Яни не само търчи напред назад. Ние също не говорим. То това си е индивидуално и няма нищо страшно. После така ще ни надуват главите.
Весела събота и неделя!

tigonew, и след годинка преглеждат по Войта...
Не знам за много по-големите деца, на 7-10 и повече години как процедират, но Насе на година и 4 месеца пак го прегледаха така. Той сграбчи на Бенова престилката и естествено това беше "отклонение от нормата" 
Това е, а ние сега сме болни с Насе и двамата, не знам от яслата ли, или от всеобщо циркулиращ вирус... 

Значи да ме видите колко съм отвеяна, толкова пъти се сещам да напиша на Иеппе и ПетяК за нашето читалище и все забравям. Има тук до нас читалище, ние сме до гарата, не му знам името, но ако потрябва ще науча всичко, на ъгъла на Христо Ботев и Клокотница, та значи в него има някаква програма и занимания с деца с кохлеарни имплантанти (дано не съм написала глупост), ако не знаете за него и ви интересува мога да науча телефони, а и да отида да разпитам на място, съвсем е наблизо. Знам че учат децата да говорят и още нещо, но точно как беше не успях да запомня, ако знам че вие искате да разберете повече се изстрелвам на минутата да питам всичко, условия и т.н.
Много целувки от нас и стискайте палци в понеделник ще водя Мишето на градина, въпреки че забравих да се обадя в петък и не е предвиден, та незнам дали ще стане още същия ден.

Мамо Иги, много мило, че си се сетила за нас  ! Именно там ходим ние на рехабилитация. И Петя също. Вие там ли някъде живеете? Може да се видим някой път. Все пак всеки ден сме там! 

Mama Igi, много благодаря  , много подробно си обяснила всичко, точно така е. Сигурно много се чуваме като правим упражнения, нашата рехабилитаторка тропа с един барабан и разни други инструменти, общо взето  - шумни сме  А нищо чудно и да сме се засичали по улиците  , както е писала Ieppe, ние всеки ден сме там...
Стискаме палци на Мишето за градината в понеделник, дано мине леко, поздрави от нас 

Най - после и моя милост да се включи. Петя има проблем с форума и затова понякога се губят съобщения- аз не ви редактирам, защото ви обичам
СЕТИ, ако искаш почети във двата форума "Кърмене и захранване.." и "Адаптирано мляко и захранване.."Там момичетат са много любезни и ще те отговорят на всички въпроси. Това което аз знам е, че при късното захранване се препоръчва да се започне с каша или картофено пюре, както ти е казала tigonew. Соковете ги отложи по- нататък -те не носят нещо значимо за организма на 6-7 месечно бебе(да не говорим за бебе на 40 дни, както се препоръчва по българските схеми на захранване) освен колики. Другият начин е т.нар. "педагогическо захранване"- детето стои в мама докато мама се храни и се оставя да си вземе от яденето на мама- в рамките на здравословното хранене, разбира се- пържени картофи и пържоли едва ли ще ги изяде, но защо пък да не ги оближе
Педагогическо захранване - руската схема
Библиотека-кърмене
Това са линкове към библиотеката на форум Кърмене, но методете за захранване са приложими и при деца на адаптирано мляко, естествено.
Библиотека на форум хранене с адаптирано мляко и захранване
Желая ви успех и все така бързо да растете палави и красиви 

yosarian, много благодаря, уж зяпах във форумите за захранване, но пак ще поровя като Лора ми разреши.   Ох, ами аз само бира с пържени картофи ям, все се чудя да й топна ли биберона в бирата като плаче  .
Мамо Иги стискаме сиииииииииииилно палци на Мишока да му харесат дечицата и градината ;
От името на Лора благодаря за комплиментите, тя също много се харесва и от сега обича огледалата !
...и аз го забелязах...
БебиРади и аз съм на твоята вълна, особено като прибирам умалелите дрешки на Лора и си мисля, че може пак да ми потрябват розови чорапки някой ден  Много  на голямото бебе Ради от малкото бебе Лора.
tigonew, след мъничко ти пращам л.с. да я изпробваме кутията
На Насето, стискаме палци бързо да се оправя юначето
Целувки на всички бебчовци,  на мамите.

bebiradi от хремата е!!!! Ние така пищяхме при първата ни хррема и отказа бибата - щото се души и го е страх! 100% гаранция, а ако случайно не е това - тогава са зъби.

Танче, нас ни прегледаха по Войта - но по-нежно!!! Не точно да висят, а ги накланят да покажат реакциите.

Аз бях на преглед - Калева каза 1-ва степен и под наблюдение - без рехабилитация!!!!!!!!!! Аз така или иначе нямаше да водя ДАни на рехабилитация! Той е толскова чувствителен, нервен и лесно се ядосва, че това ще го изтормози много .Ще чакам да проходи и ако има проблем тогава. Но ще си идем на преглед и другия месец.

Нинче, дано скоро се оправиш, защото си опора за много моми и техен и на децата им учител и помощник! Дано бъдеш жива и здрава!

На Сети и ЛОрка - не се притеснявайте, купете от умъртвените ваксини и ще си свиркате! Абсолютно никакви реакции! А за сокчетата - Танчето и Валчето са ти казали - можеш и започни със зеленчуково пюре, паралелно вкарай и плодово. Никакъв проблем! Сокчетата още дълго ще дразнят стомаха - реално беби почна да ги харесва - след пети, към шести!

Петенце, да ти е жив и здрав малкия - коалко време го чака да проходи - сега му се наслаждавай!

На всички - чао за сега до скоро

За пръв път се включвам в темата ви и форума ви ,въпреки че ви чета честичко:oops: Възхитена и развълнувана съм от това което видях преди малко по БТВ новините...искам просто да ви кажа, че според мен вие сте истинското въплъщение на святата дума майка. Красиво е това, което правите за своите специални и безценни рожби, прекланям се пред силата и любовта ви. 

За Една пропуснала новините, моля те разкажи ми за какво става дума?
Сети и Пете много благодаря за палците, дано всичко е наред с градината.
А иначе ние сме много близо до читалището, няма и 5 минути и играем на площадката в близост, ако сте идвали на нея може и да сме се засичали без да се познаем, въпреки че сме се виждали с част от вас. Бързо казвайте по кое време сте тук за да ви нападнем още в понеделник, там често ползваме библиотеката и сме чували наистина заниманията, а и на площадката редовно виждаме едни по-големички и много сладки деца с апаратчета, предполагам че и те идват на същото място за занимания. Ох как ще се радвам да ви виждаме по-честичко.
Много целувки.

Май трябваше първо да разкажа какво съм гледала Тъй като не мога да пусна линк от сайта на Бтв, а не мога и да го копирам, ще препиша основните неща.

Интегриране на хората с увреждания в обществото

В обществото липсва разбиране за потенциала на хората с умствени увреждания да бъдат активни и пълноценни граждани. Това се казва в доклад за правата на тези хора. Аспарух е роден със синдрома на Даун. Сега е на 25 години. Завършва 8 клас с отличие, в квартал Слатина, след известно прекъсване се пробва във спортно училище, след това и във вечерна гимназия. Завършва първи срок на 10 клас, след което директорката го изгонва ( в репортажа момчето цитираше думите й, които не искам да пиша, тя би трябвало да се срамува до края на живота си от тях ). Благодарение на родителите си и на добри хора, Аспарух завършва средното си образование и сега самият той работи, помагайки на деца с увреждания.

Останалата част от репортажа, за съжаление, съдържа черни факти за интеграцията на "специалните" дечица...

Това е, мили мами, обичайте съкровищата си и ги подкрепяйте.   

Тук намерих нещо,което е писало това момче Аспарух за себе си:

ДНЕВЕН ЦЕНТЪР ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ИНТЕГРАЦИЯ
НА ДЕЦА СЪС СПЕЦИАЛНИ НУЖДИ
"ПОКРОВ БОГОРОДИЧЕН"

историята на едно наше дете


Моя лична биография
 Роден съм през 1979 година зодия скорпион На 26 октомври, бях сладко запълнено бебе.
Тогава още не знаех нищо от нашия живот с премеждия и трудности.
Когато пораснах бях на 8 години и започнах да се уча в пето помощно училище в жителния квартал “Слатина”, завърших осми клас на 16 години бях за за първи път абитуриент. През 1998 година завърших 9 клас в спортното училище на “ЦСКА” на четвърти километър.

Понякога се чудя как се озовах в една вечерно- сменна гимназия в град София там под предлог започнах 10 клас.
 

Кажете ми сега как може всички учители да не желаят момче в зряла възраст и с проблеми със здравето да продължи да учи - уж бях болен от синдрома на даун такъв е живота.
Бях болен от пневмония и бях закаран в Александровска болница през зимата ужасно беше но няма как. Това е проблем голям нали?
На европейското първенство по лека атлетика в град Полша столица Варшава . на четвърто място бях тогава.
През 1993 година бях на европейско оборно първенство по лека атлетика, в град Дания.



Сега за Америка. През следващата 1995 година бях на европейско първенство по спортна гимнастика в САЩ и спечелих много медали златни, сребърни и бронзови. За два пъти.

В град Люксенбург бях през 1997 година и тук спечелих много медали на световното първенство по спортна гимнастика. Имаше много спортисти от Китай, Корея и Япония. Те бяха много атлетични, но аз успях да ги победя. В Люксенбург е много хубаво.



За втори път бях в САЩ през 1999 година на световното първенство по спортна гимнастика

минавайки над Италия в столица милано. На откриването се снимах с Бил Клинтън а снимката остана при него.
И тук спечелих много медали, златни, сребърни и бронзови.
Това е моята лична биография.
Благодаря ви сърдечно.

С уважение:
Аспарух Савов Василев

 

Аз гледах въпросната извадка от новините. Беше много силен момент. Сигурно майката на това момче е много горда с неговите постижения.
За нас...Бобо си има едно приятелче от квартала, което сега е болно от шарка. Надявах се нас да ни подмине, но от вчера той е с висока температура, днес пак се мъчим да я сваляме на периоди. Търся пъпки, засега няма. На коремчето му има някакви петънца и малко по вратлето. Дали е шарка?? Чудя се вече да търся ли личния, сама ли да го лекувам противотемпературни първите дни, ако няма признаци на шарка..??
Ей, побеля ми косата от тия болести.
НАДЕ, много се радвам като чета за напредъка на Дано и за това, че са ви изписали от "фитнеса".
Ти постъпваш като мен, и аз спрях да водя Бобо там преди да е проходил, но виждах, че се развива добре и е наваксал почти всичко. Ще видиш Дани като проходи колко ще си щастлива и след време как ще си спомняш за цялата болка, която сте преживели заедно. Дано всички деца да нямат нужда повече от рехабилитация като Дани и Бобо.
Ние си оставаме с болестите и температурата.

Здравейте момичета, защо ня дойде никой на есенния купон, толкова се надявах да видя някоя позната муцунка и да се наприказваме на живо, но въпреки вашата липса беше много хубаво, децата поиграха доста, като най-посещавано беше езерото, един симпатяга успя да се намокри подобаващо и си напълни ботушките с вода, жалко че рибка не улови. Мама Анди беше донесла много подръчни неща и направиха плашило, а малката и сладка дъщеричка Ани беше истинска есенна принцеса. Моето муле отказа да му сложа перелината която снощи доста късно ших и в началото се поядосах, но после реших че е по-добре на него да му е добре, отколкото да изпълни моите болни амбиции...И това е част от нещата. Ще сложа много снимки да ни се порадвате.
Да ви кажа колко съм отвеяна още веднъж, аз хубаво го глася моя утре за градина, а не се сетих да му купя обувчици с които да ходи в градината. Ама че съм заплесссссссссссссссссссссс

Иги, ако имате сандалки от лятото които още му стават- измий ги и ги занеси временно докато купиш- няма да направи на никого впечатление.

А на купона мислехме да идваме, но Тати е болен и не ме се щеше да го оставям сам с Мими, а с двамата щеше да ми е много сложно пътуването...абе ето на - заоправдавах се..много тъпо...трябваше да дойдем...