Откак се помня, съм била все с дълга коса, почти до кръста.
Майка ми не ми даваше да я подстрижа, ходих в училище с 1 плитка , че даже и опашка не ми даваше да си вържа, щото много ще се оплете и иди разресвай...
За първи път се боядисах като бях ІІ-ри курс, май беше `махагон`.
Получи се само оттенък, тъй като косата ми е тъмно-кестенява.
От тогава започнах що-годе редовно да се боядисвам, като се опитвах да го докарам на по-червеникав цвят.
Опитвала съм какви ли не бои, но цветовете са били предимно в червената гама.
Като завърших ІІІ-ти курс и реших напук на мама да си подстрижа малко косата, тя и без това беше взела да става по-рядка. Клъцнах се до раменете. Околните цъкаха и съжаляваха за гривата ми. Но не и аз
Лека-полека на моменти все по-късо и по-късо започнах да се подстригвам, докато през 2002 год. не се подстригах много късо.
За последен път се боядисах малко преди да разбера че съм бременна (2003 г) и оттгова не съм.
Вече съм със моя си естествен цвят, но нещо блясъка на косата се е позагубил и мисля да се боядисам след дългото прекъсване в патладжанен цвят, но не съм го решила твърдо.
Та сега съм с къса коса и май никога вече няма да имам дълга... а и не искам вече, толкова грижи изисква, а аз станах мързелива и нервна за да я поддържам.