Стиховете на Мадлен Алгафари

Засега само се записвам да не изпусна темичката.

И да попитам как се казва тази нейна първа книга?За "Вяра нямам",разбрах. И двете ще си ги потърся.
ЧУвала съм и преди името на тази жена,как не съм обърнала внимание......

Последна Любов

Две сбръчкани ръце се стискат хищно,
 предсмъртно вкопчени кат' коренища.
Те цял живот се търсят-от невръстни.
Откриха се ,макар и късно.

Две гаснещи тела, две сенки живи
нехаят, че живота си отива.
Душите им се любят жадно-
с любов последна, безпощадна.

За миг-в очите им тъга:
защо, Съдба, защо сега?
Пълзят напред, едва пристъпвайки, живеят и обичат въпреки!

Молитва за всяка жена - Мадлен Алгафари

Аз съм жена, аз съм вода,
без форма, цвят, но напоявам!
Аз съм жена, аз съм нощта
и с тъмното успокоявам!

Аз съм жената, аз съм дом
и топля, храня, приютявам.
Аз съм жената, аз съм стон
и в слабостта си побеждавам!

Аз съм жената, извор съм -
грехът, измиващ греховете.
Аз съм жената, аз съм сън
и мостът между световете!

Аз съм жена, чувствеността -
врата и път съм към душата.
Аз съм жена - и мъдростта,
и лудосттите на Съдбата.

Аз съм жена, аз съм началото
и бъдещето на света.
Чрез мен земята оцелява,
защото аз съм Любовта!

Първата е "Мира нямам",втората-"Вяра имам",третата-"Всички можем да летим"

Любов ,маскирана с безлюбие.
Безлюбие,маскирано с любов.
Спонтанност в пътя ти изгубена-
това си ти, човеко нов!

И нямаш никаква идея
колко си жалък отстрани.
Прости,душата ти къде е?
Не чувстваш ли ,че я боли?

Кому е нужна тази маска?
Та тя те души и тежи!
Не плаща никой пълно каско
за самоделните щети.

Убиваш себе си полека,
щом да изглеждаш ти е цал.
Да бъдеш е ,уви,не леко,
защото значи да си смел.

Страхът е твоята защита.
Да бъдеш себе си не смееш.
Но аз не мога да не те питам:
живота на кого живееш?

http://www.sibir.bg/index.php?page=displayTopic&id=1621&tid=35414

Вяра имам
                                                                
Без вяра какво са ръцете-
изсъхнали клони прекършени,
но не и антени, не и криле!
Бяз вяра какво са нозете-
отрязани корени в сушата,
но не и пъпна връв към Земята,
не сигурни опори,не!
Бяз вяра какво са очите-
угаснали слънца в тъмата,
но не и вярата към душата,
не и поглед в небесния свод!
Без вяра какво е сърцето-
кървав мускул, работеща помпа,
но не и живот! Не човешки живот!

Едно, две, три...отрязани пера.
Боли !
Подстригвам си крилете.
От утре няма да летя.
Сбогом сестрици ! Простете !
Щом можете – още летете.
От днес ще стъпвам по земя.
Ще сънувам, че съм птица,
Но ще бъде нощем.
Денем ще съм вълчица.
Ще спя на собствените си пера.
Ще ги зашия във възглавница
И ще сънувам, че летя.
Едва сега разбрах, че в глутница
Един е начинът да оцелея-
Да се науча да вия.
А аз – безсрамната наивница-
Си въобразявах, че мога да пея.
...деветдесет и девет, сто ! Последното перо !
Ужасно съм грозна ! Ще свикна !
Едно обаче се питам-
До днес ми стигаха трошици,
А сега ?...Нали не съм вече птица...
Пазете се, хора ! От днес съм стръвница.

По дяволите ! Страх ме е !
Отрязах си крилете, но сърцето...
Сърцето ми е още на птица.
Но вие няма и да разберете.
За вас ще бъда вълчица.

Прекрасни...
Непременно ще си купя двете книги!

Боже, колко искам да поговоря с такъв човек.....Малко идиотски въпрос в темата, но...много ли е скъпо при нея.....да ме поразчете малко....Извинявайте, че питам тук.

Свят френетичен ! От умора
прескача ви сърцето.
Поглеждайте небето, хора !
Поглеждайте небето !

Сами на мислите в затвора,
самоубийствено заети,
туй, дето търсите е горе !
Не гледайте в нозете !

И можем тъй да си говорим
дори и през морето !
Но гледайте в небето, хора !
И виждайте в небето !

То може да ви отговори.
Въпроси поставете !
В безкрая отправете взора !
За малко полетете !

С любов изпълнен е простора.
От бързане сте слепи.
Небето виждате ли, хора ?
Очите отворете !

Животът свършва толкоз скоро !
Глупаци сте, простете,
ако не гледате в небето, хора,
пълзейки, ще умрете !

Нямам представа,но не ми се вярва,много е готина и земна и разбираща....чудесна е!Тя е вълшебница!Тя е жена,която ще погледне в очите ти и ще разбере всичко,така си мисля.Ти си от София,не ти е далече .

За всички пропуснати мигове,

за сълзите неизплакани,

за всички изпуснати влакове,

за гарите недочакани,

за думите неизказани,

за раните ненасени,

за болките ненаказани,

за всички цветя неподнесени,

за песните неизпети,

картини ненарисувани,

за чувствата неизлети

и танци неизтанцувани,

за стиховете неписани,

за маските несвалени,

за виковете потиснати,

за ударите спестени,

за устните нецелунати,

за всички врати неоткрехнати,

за шансовете изгубени

и страхове непосрещнати,

за всички писма неизпратени,

любови несподелени,

за всичките  прошки недадени,

за пропиляното време,

за грешките непоправени,

за всяко “обичам” неказано,

за бляновете забравени,

за щастието отказано,

за всички пропуснати други животи

и избори ненаправени

сега е моментът да мислим,защото

не знаем тук колко остава ни !



"Душа,раздирана от поетични вопли,
душа трепереща от студ измислен,
която,за да може да се стопли
и огън си запалва мислен.

Тя вечно си измисля драми,
които хиперболизира.
разкъсана от болка само
умее да се чувства жива.

Душа,родена да обича,
която в плиткото умира.
До смърт след вятъра ще тича,
мъжът от мислите да дири.

И ако жив(не мислен) го открие,
душата му от нея ще зачене.
И укротена там гнездо ще свие
най-силната любов от мъж родена!

В последното стихотворение познах себе си....

Самотата не е в тишината.
Самотата не е в мълчанието.
Самотата не е в тъмнината.
Самотата не е в самостта.
Самотата е в гърмящата тълпа.
В неспирното говорене на глупости.
В убийствената яркост на цвета.
В студенината,в чуждостта
ма маските фалшиви.
Сред тяхното гъмжило
самотата ме връхлита
с двойна сила.

Защото съм ничия.


  РАЗБОЛЕЙ МЕ!

Не затваряй вратата!Нека става течение!
Поболях се от здраве тук,зад тоз катинар.
Оздравях от копнежи,оздравях от съмнения...
и живях умряла,здрава макар.

Изкърти я вратата!Остави ги да влязат-
непреболели болки,недомечтани мечти.
Не желая от днес да живея на завет!
Ветре,жива умирам!Дъхни!

Да, видях, че ги е публикувала в книгата си "Вяра имам", след първите няколко се отказах да ги чета. Много ми е симпатична Мадлен, но не смятам, че е добра поетеса. Предпочитам по-хард неща, като например БотЙов.

Преди 2-3 години терапевтичен час при нея струваше 70 лв.

Уха!Но щом има кой да ги дава,значи си заслужава.Търсенето определя цената.Но честно казано,не очаквах.Всъщност,нямам никаква представа,колко по принцип долу-горе струва такава услуга.

Не.
При Мадлен е толкова.
Има сеанси при психолог за 20лв час,но качеството е неизвестно.
http://bulgarian-psychology.com/index.php/specialisti/psihoterapevti.html

Имах желание да отида,но нямам възможност.

Хъм. За мнения за Мадлен А. можете да се поровите в нета.
Моето мнение е, че за 30 лв. може да се намери по- добър терапевт. Но цената е по- ниска, за да бъде услугата по- достъпна. Разбира се, това са хора, които работят с тежки случаи и работят по проекти за различни социални групи, а те нямат време за шоута.

...нито мъжете им са в телевизията.

Намирането на свестен психолог ми се струва трудна работа.А и на всяко ходене по 20-30 лв...

 Раздвоение -
открай време
Защо си
толкова
необходимо ?
Нали воля,
нали разум
имам.
Но разумът - и той наполовина.
И чувството да беше като чувствата.
Ту то си грабне шапката
и си замине,
ту разумът
напусне ме.
Ту вкопчвам се за разума -
изчувствена,
ту гмурвам се във чувството -
немислеща -
раздвоение - от край време!
Желание, и тебе дявол да те вземе!

ОДА ЗА ЖЕНСКИТЕ СЪЛЗИ
Мадлен Алгафари

Тя плачеше, когато я дърпаха за плитките.
Когато момчетиите замеряха с прашка птичките.
Когато до полуда в едно момче се влюби.
Когато жива се оплака, защото го изгуби.
Тя плачеше, когато остава сама.
За старите си кукли, за мама, за дома.
Когато се омъжи, очите си изплака.
Когато го изпращаше и срещаше на влака.
Тя плачеше, когато раждаше в щастлива болка.
Не мислеше защо, ни питаше и още колко.
И продължаваше да плаче над болните деца.
За хората без покрив и тези без сърца.
Тя плачеше, когато децата отлетяха
и къщата и дворът смъртоносно опустяха.
Когато се завръщаха, пак плачеше - щастлива.
И тайно, тихо плачеше, когато си отиват.
А после плака гордо, когато стана баба.
От болка - че ставаше по - немощна и слаба.
Тя плачеше, когато оплакваше мъжа си.
Преди да го последва, през сълзи каза на сина си:
- Е, сине, поплачи си, но знай: Аз съм много щастлива жена,
защото съм имала шанса да плача за всичко това!

Чак и аз се просълих!
МНого е хубаво!

Много е слаба като поетеса. Като психолог малко по-добре звучи, поне по ТВ.

И аз съм съгласна с това, че е слаба поетеса. Все едно аз съм ги писала. Не виждам никакъв талант, не ви разбирам на какво се възхищавате.


Аааа? Лиричният герой е много чувствителен или избраникът с нещо е породил такива чувства у изгората си.

Звучат ми като подписи на форумки, простете 

На мен лично Мадлен много ми харесва.
Харесва ми как говори, харесва ми като излъчване, има нещо много обаятелно в нея!
Харесват ми и книгите и.

Всичко й харесвам аз на нея,любимка ми е още откакто вървеше "На кафе" с Гала,тогава много често се появяваше.От там разбрах и за първата й книга,която беше буквално разграбена,та трябваше да си я поръчвам от Варна.Когато я прочетох,купих още няколко и ги подарих на най-близките ми.
Мисля,че нейното творчество,засяга и се харесва от определена група хора.Ние си знаем .

Демек един вид разбирачи, е не съм тези още, дами. Аз поет викам на Пушкин, да ме прощава Алгафари. Много има  да се учи за да стане забележима.

Изобщо нямах това в предвид!Боже.... Всъщност,изобщо не се учудвам,че не ти харесват,след този пост...!
Тя е разбираема и се харесва от по-чувствителните хора,да не кажа хипер чувствителните,които много често в живота остават неразбрани.

Преди време четох стиховете от първата й книга: харесаха ми, без да ги причислявам към голямата поезия. Но тези, които сега публикувате в темата са ми като изсмукани от пръстите. Те от коя книга са?

Всички,които аз съм копирала,т.е. повечето,са точно от първата.Когато си ги чела,явно същите,може да си се чувствала по -друг начин,да си преживявала нещо,затова тогава да са ти се сторили по-хубави.Зависи от емоционалното състояние.През различните етапи от живота,човек харесва различни неща,предполагам и поезия различна.Лично аз,ще си я харесвам винаги .

Спомни си кой си ,човече!
Или нямаш и спомени вече?
Тъй както нямаш вече време
и мислиш чувствата за бреме.

Душата ти си спомня всичко,
но е затворена самичка
на дъното на чер затвор,
наречена от теб позор!

А истината е, че позорен
е раумът ти, тъй покорен
на маретиалните неща
и на живота без душа!

Homo nevrotiсus normalis,
ще има истински да жалиш!
Душата повече е sapiens,
от "разума" , царуващ днес!

Наистина ли? Запомнила съм само първото: "Мира нямам...".

Рози-макси, а Петя Дубарова чела ли си?

Весела,чела съм.И тя ми харесва.Според мен,имат доста сходен стил .


Кога си играеш, приятелко моя ?
Къде тие куклата, мечето плюшено ?
Кога се изгуби дъхът неспокоен
на малката пикла, в душата ти сгушена ?

До скоро надничаше тя през очите ти,
на пръсти повдигната, мръсна и рошава.
И тичаше дръзко и нагло в метите ти
онази, хлапачката - дивата, лошата.

Къде я изгуби по пътя ? Не помниш ли ?
И толкова време живееш без пакости !
Мечтите си детски все още не гониш ли ?
Кои са днес твоите момичешки радости ?

Защо ме поглеждаш така възмутена ?
О, ти си порасла ! Узряла ! Разбирам.
Душата ти сбръчкана, очите - студени.
И даже в ирония ме подозираш.

Недей си отива, лудетино дива !
Недей я убива, глупачке ! Не смей !
Та тя зад очите ти още е жива
и още мечтае, и още се смей !

Детето в теб съвсем не си отива.
И старостта е най-голямата измама.
Доакто то живее, ти си жива !
И запомни : душата бръчки няма !

***
Не можехме ли да живеем
живота си обратно ?
И вместо да стареем,
да ставаме по-млади ?
Да се родим съзнаващи и мъдри,
унили грохнали и слаби
и побелели да се тътрим
във проходилки - старци, баби.
И после да се подмладим,
да заработим и залюбим.
Съдби успешни да градим,
за грешки време без да губим.
А края си да срещнем малки -
деца невинни и невежи,
но няма ли да бъде жалко
да ни полагат във ковчези ?
Да не съзнаваме, че гаснем,
в игри щастливи да умрем -
не би било финал ужасен,
но нямаше да разберем
защо изобщо сме живели,
защо боля ни многократно.
Затуй че Бог си има цели,
животът не тече обратно !




"На тебе нивга няма да ти стигат багрите-
 ти виждаш повече от другите.
 На тебе няма да ти стигат звуците-
 ти чуваш даже пеперудите.

 Дарена си със свръхсетивност
 и няма да ти стигат чувствата.
 Да те боли ти е необходимо,
 за да превръщаш в пълно пустото.
 
 Не всичките ще те разбират.
 Ще те отричат,ще те мразят.
 Съмнения ще те раздират,
 а ти не знаеш да се пазиш.

 Да бъдеш странница родена,
 не страдай,не е толкоз тъжно!
 Обречена,благословена,
 на глухите и слепите си нужна."



"Докъде искаш Господи да порасна ?
Да обичам въпреки - успях !
Егоизмът ми съвсем угасна.
Доста болки изтърпях.

Да прощавам въпреки научих.
Да живея въпреки можах.
Не един шамар от враг получих.
Грешки колко осъзнах !

Да работя въпреки се мъчих.
И да вярвам въпреки не спрях.
Въпреки страха си се отключих
и напук на прашките, летях !

Въпреки, че скръб ме дави,
смея се и през сълзи !
Но кажи ми, Боже, как се прави
въпреки да не боли ?"

Ти, който почваш да четеш сега това стихотворение,
изпитвал ли си някога за миг съмнение,
че поговорките наистина са прави,
че Господ бави, но не може да забрави?
Че който зло желае, страда.
А не остава без награда
доброто, сторено без корист,
и че човешката ни орис
е да се борим за доброто
и за човечността, защото
обиди, завист, интриганство,
лъжи, кавги, пиянство
тъй заразили са всемира,
че днес и вярата умира.
Без нея (тъжна констатация!) -
и цялата "цивилизация",
уви поставена в кавички.
(Но не от всички! Не от всички!)
Убиваме цивилизовано
и лъжем все по-образовано,
и с хитрости най-съвършени
прескачаме норми свещени.
Копаем на другия гроба,
а там ни очаква прокоба.
Защото Бог е заместен с Власт.
Или още по-страшно - от Аз.
И тъй си живеем умиращи
с тук-там мъдреци протестиращи -
идеалисти наивни наричани,
осмивани или отричани,
проводници на Любовта -
спасителката на света.

Ти, ако все още четеш това стихотворение.
си от последните и без съмнение
ще разтопиш на ближния сърцето,
макар метално кат' монета!
Ще продължиш любов да сееш!
С омраза не се живее
и само гибел се постига!
А обич никога не стига!

  Ефектът на пеперудата

Не тъпчете невинните мравки!
Не убивайте пеперудите!
Защото няма после поправки
за "умните" грешки на лудите!

Убитата вчера мушица
днес няма да опраши цветето!
Откъсната днес тревица
не ще завие зиме семето!

Не ще пожънем после жито.
Не ще омесим хляб в зори.
Едно дете не ще е сито,
друго няма и да се роди!

Причинно-следствена верига
върти света от памтивека.
Но само знание не стига!
Съ-знание му липсва на човека!

Хубави са й стиховете, в "Денят е прекрасен" преди време гостува и прочете нещо от тях и много ми допадна. Не очаквах

Не сравнявайте Мадлен Алгафари с Петя Дубарова, много ви моля! Освен това ако определен стил и начин на изразяване звучат очарователно, написани през 70-те от ръката на 17-годишно момиче, то през 2010 от 43-годишна жена звучат инфантилно и елементарно. И не съм съгласна изобщо, че са неразбираеми, напротив, толкова разбираеми са, че са като лексикон.

Всеки си има вкус,мнение,предпочитания!Най обичам да ми казват,кое трябва и кое не бива да харесвам !Ще сравнявам който с когото си искам!
Няма нужда,да определяш хората като елементарни,само защото имат по-различно светоусещане!

Точно така, и не бива хората, които не харесват поезията й, да бъдат определяни като нечувствителни чукундури  Светоусещането е тънка и сложна материя и не смятам, че наличието в подписа на онова за броя вдишвания или нещо подобно, те определя като чувствителен и неразбран.

Покажи къде съм писала,че си "нечивствителен чукундур" !?
Кой какъв е,си личи по начинът и тона на изразяване.И подписът,защо го намесваш?Да съм казала,че щом аватарът ти е баба Яга,значи си такава!?
Ако вляза в тема,в която се обсъжда нещо ,което не харесвам,няма нищо да напиша,просто ще изляза от нея!Според мен е грозно,да влезеш някъде,само за да оплюеш това,за което хората пишат и харесват.Всъщност,точно с това,показваш колко си чувствителна.Можеше просто да напишеш-на мен не ми се нрави,не ми допада,не мога да я сравня с Петя Дубарова....а ти нападаш!Защо,виж си публикацийте!?

Нема да се карате, и к'во като не я харесвам, вие нали нали и се радвате. Нема да се дразним . Айде...

Попрочетох от първата страница шедьоври на Мадлен Алгафари.Много слаба поезия,куха,безчувствена и преиграва.Наистина ли ви хареват или просто името ви е познато,та затова ахкате?Надявах се поне за поетеса да става,защото като психолог е много зле.

И аз много съжалявам, но не ми харесва тази поезия. Предвидима или позната ми е.

Иначе ми е много симпатична. Нямам представа като психолог как е.

Мъчно ми е, че в днешно време, ако си известен и имаш добър гръб, можеш всичко да издадеш - утре и сборник с получените смс-и можеш да публикуваш и пак ще се купува. А талантливи момичета (поетеси) нямат никакъв шанс да видят творбите си публикувани, кой издава поезия в днешно време...

Защо да не може да се споделят в тази тема всякакви мнения - да не е "Фенове на М.А. - да се преброим"?!

Мадлен определено има силна харизма, добре стои на екран и е сравнително добър психолог предвид опита си, макар че нивото й е по-скоро средно, отколкото отлично - в гилдията има къде-къде по-добре обучени професионалисти, които просто нямат нейните връзки и медиен "гръб", за да достигнат до повече хора като ги дават по телевизията

Обаче като поетеса дамата е отчайваща, по мое скромно мнение. Достатъчно ми е само да видя броя на възклицателните и въпросителните в т.н. й стихове, за да се откажа да ги чета изобщо и да знам, че абсолютно нищо съществено не съм изпуснала Всъщност изкуших се да попрочета и останах без думи, наистина се учудвам, че жена като нея, все пак с достатъчен умствен багаж може да напише нещо толкова кухо и безсмислено, да го определи като поезия, че и да го издаде

Силната й харизма се нарича сигурно Нидал.Шехина пише,че била сравнително добър психолог.Сигурно е права,аз от психология не разбирам.Но това,което тя казва в ефир на "пациентите" си,на мен ми хрумва също да им го кажа,пък една книга за психология не съм прочела.Мадлен Алгафари е много симпатична като външност,но иначе не знам защо е разрешила,да я превърнат в треторазредна актриса.

Има хубави стихчета, и ги рецитира добре. Аз ги слушах докато ги нарязвах на отделни парчета от диска към книгата ...

Ето още няколко нейни стихотворения...

Били сме,без да сме били,
Самотни,без да сме сами.

Дордето съм други обичала,май без да обичам,
И подир други съм тичала,комай без да тичам,
Ти търсил си мене,изгнанико,без мене да търсиш,
И бил си до мен,избранико,но без с мене да бъдеш.

Дордето все мене си чакал,но без да ме чакаш,
И толкоз сълзи си изплакал,без всъщност да плачеш,
Аз вече познавах те тебе,но без да те зная,
Мечтаех те нощем и денем,но без да мечтая.

Съдбата накрая ни срещна,но без да ни среща,
И всеки от нас се усеща,ей тъй-без да сеща,
Че е бил половина от другия,но без да е друг,
Че Господ е слязъл и тука,но без да е тук !

Само,че това стихотворение..първото..колкото и да го чета..нещо не мога да го схвана.. Започва с едно изречението..след което следващото й противоречи на първото..и не знам..много безсмислено ми изглжеда..Ако някой може да разясни..ще съм му много благодарна...     


Едни очи имахме. Беше ли ?
-   Беше.
Едни ръце имахме . Беше ли ?
-   Беше.
Едни нозе имахме. Беше ли ?
- Беше.
Едно тяло имахме.Беше ли ?
- Беше
Един дъх имахме. Беше ли ?
- Беше.
С половин останах !
Как да бъда ?

Аз и за второто ще съм благодарна 

Ами май е писала,но комай не й се отдава.Дали се усеща,без да се сеща?

Повторението на думата "Дордето" просто ме потресе
Архаизъм, който като цяло и никак не е благозвучен, в началото на изречението.
Не съм много наясно със стихотворните стъпки, но не е и необходимо, за да разбера, че Мадлен няма необходимият усет за рима и съзвучие, за да се нарече "поетеса".

Можеше и да е "докле", що 

Е, "докле" по-бих могла да го преглътна Но
 Не искам да си я представям как реди от куци, по-куци анафори, рецитирайки ги на глас.
Никак не й е направил услуга, тоя дето я е излъгал, че стиховете й трябва да се издадат.

Сега прочетох,че вземала 70 лева на час-е,определено вяра има!

Не са 70 лв.,по 100 са вече..  

А може да се одтеглила от поезията вече...знам ли..въпреки,че се съмнявам..но до колкото знам й предстои да издаде четвърта книга,която ще се казва "Приказки за пораснали деца"... 

Те и приказките са като поезията, слушах една при Гала.
Много странно наистина, такава липса на адекватна самопреценка от иначе неглупав човек.

Някак спънато ми вървят на доста места тези стихове.

Че са оригинални повечето като идея, замисъл, не отричам. Но кому е било нужно да се изреждат в толкова произведения толкова еднакви изрази без спир, дордето вдъхновението свърши... Ни градация някаква, ни някаква друга идея прозирам - сякаш това са били всичките, за които се е сетила и е решила, че е по-добре да ги напише всичките, да не би друг да ги допише в свой стих.

 
Валентина, ако малко си понакъсаш редовете и от три ги направиш шест, спокойно можеш да издадеш и ти стихосбирка.

За мен пък са супер банални - и като идея, и като внушение, и като език (образност, метафоричност, игра с думи и т.н.). Бих ги определила като лексиконен наивизъм от 80-те.

Да,но странното е че ги купуват  хората....и й се възхищават..не знам на кое по-точно..И с какво толкова ги привлича и омагьосва тази жена..даже и като психолог,психотерапевт..там каквато е.. не струва за мен..не го казвам,защото съм чела на другите мненията..лично е установено...Но да..определено има силна харизма,сладкодумна..и това й помага много..  Е всякакви има и за всеки влак си има пътници,както се казва..така,че здрава да е.. 

Много просто - хубава е   В крайна сметка всичко опира до това.

И е Скорпион жената - има ли скорпион без типичния им пронизващ поглед, почти хипнотизиращ Как няма да купуват хората

хахаха
сериозно?

Абсолютно сериозно. Ако изглеждаше като Велислава Дърева, дали щеше да има такъв успех?

Успех като на Дърева ли?

Аз тази не съм я чувала,сметни колко е известна тогава.. 

Дърева съм я гледала, сигурна съм, че и тя си има фенове! Много е интелигентна жената! Алгафари ми е по-женствена от нея, но пак не е мой тип 

Пронизващ поглед?

Аха, типично скорпионски. Запознатите със зодиака разбират, предполагам. Сега се сещам, че май няма сред моите познати скорпион (или човек с асц. в Скорпион), който да не притежава точно това много специфично за тях качество

Иначе за харизмата - сега прочетох назад коментара ти, Шанел. Не знам дали се казва Нидал, за мен поне Мадлен е харизматична и без Нидал, но той й дава добра възможност да направи внушението си по най-традиционния и обичан по нашите географски ширини канал - по телевизията , така Мадлен като психолог достига до огромен брой хора, които се повлияват от нейните сравнително елементарни внушения И им говори разбираемо, на техния език, както й в инфантилните й, пак по мое скромно мнение, стихове, които продава благодарение на популярността си като психолог най-вече. Нищо ново и учудващо

Стана ми люпопитно с какво предизвиква такъв интерес тая женица (в литературен клуб?!) и направих грешката да върна няколко страници и да прочета част от поетичните и излияния... меко казано съм Симпатична е иначе, има харизма наистина... и явно знае как да се продава, но много ми падна в очите... 
Чудя се... дали някой я е излъгал/убедил, че това наистина е поезия, която си струва да се издаде защото е хубава (вес пак допустимо е човек да бърка в самооценката си).... или пък и е ясно, че това са блудкави, посредствени стихове, които обаче могат успешно да бъдат продавани защото са нейни и хората я познават

На мен нейните стихове ми харесаха. Това ме учуди, като се има предвид че самата Мадлен Алгафари като медиен образ и излъчване ми е крайно неприятна, така че останах приятно изненадан от стиховете в темата. Засяга хубави теми, има внушение. Ясно е, че стиховете й са на светлинни години от голямата поезия, но са и доста над напъните, които чух по време на Поетиките в Борисовата градина преди няколко седмици.

Дразнещото е, че стиховете й ще се продават не като "стихове за...", а като "стиховете на Мадлен Алгафари", тоест като някакъв атрибут към нейния вече и без друго преекспониран образ. Респективно 90% от купувачите ще ги купуват поради тази причина, а не поради самите стихове. По същата логика съм сигурен, че ако Батето Славков напише стихове и те ще се продадат в приличен тираж независимо от художествената им стойност.  

Наскоро ми дадоха нейна книга с коментар, че има мнго полезни неща, особено като за майки.
Зачетох се аз -аци толкова повърхностни анализи небях чела. Чиста шир потреба.
Това обаче е нищо в сравнение с т. нар стихове.

Стана ми още по- противна тази жена. Само Ани Владимирова (също медиен образ наложен от Нова ТВ) би могла `и да съперничи.

След като прочетох така наречената "поезия" на тази дама ми олекна още повече като психолог. Наистина ли няма кой да й подскаже, че с тези стихове изглежда, меко казано, глуповато.

Прекалено изразен нарцис е, няма как да се осъзнае

Имам двете й книги, третата няма да си купя 
Причините сте ги посочили - всеки по различен начин 

Даа, нарцис е определено, както и графоман  .

Не мога да повярвам,че влизате някъде,само за да оплюете нещо,което други харесват.Защо!?По-добре ли се чувствате!?

Не, Rozi_maxi, аз поне не виждам проблем в това хората да харесват нещо, както например се харесва масово чалгата, но това не прави това нещо обективно стойностно. А все пак даваме оценки не просто като хора, а като хора с определена квалификация или знания за литература, култура и пр.

О,вие квалифицираните....Явно се имате за повече от "просто хора"....

Дали има шанс да достигне до някоИ от пишещите в темата предположението, че дамата може да изразява нещо от себе си и да го споделя с другите, за да им е полезна, а не за да печели пари или слава. И да е достатъчно смела (, а не нарцистична), да не се интересува от това, че формата на живото, което има да изрази, не би допаднала на "хора с определена квалификация или знания за литература, култура и пр. "

А за някой, който се е самозабравил до степен да мисли, че може да определя нещо като "обективно стойностно" поради придобити някакви квалификации, мога да да пожелая да си се спомни. Съвсем искрено и позитивно   

Cool, много патетична, но неубедителна защита И повярвай, никой от нас, които казваме, че Мадлен по-добре да не пише, не се е самозабравил - ако бяхме, щяхме да сме издали и ние поне десетина книжки с отегчителни словоизлияния А що се отнася до желанието да помогнеш на някого - няма проблем, винаги има вариант да го направиш безплатно, просто да разпространиш писаниците си без пари и да ги вземат от ръцете ти като трохите от дланите на бездомник, ако позволиш да се изразя по-художествено. В случая на Мадлен обаче трудно може да се говори за подобна безкористност, за това говорят не само смешните й поетически напъни, а и цялото й досадно постоянно присъствие по медии и пр. и т.н.

   трудно е спомнянето . . . 

Не смятам дори да я чета.

Цяла тема за стиховете на тази изявена поетеса

Няма ли кой да го заключи това, само едни и същи глупости се пишат.

Случайно попаднах на тази словесна битка и за пореден път се убеждавам,че българина най го бива в критиките и е специалист по всичко.Кризити в държавата ни доведе и до кризи в човешките взаимоотношения.Нали знаете вица за казана на българите в ада,че само той няма пазачи дяволи,защото българите сами дърпат надолу всеки,който се отита да излезе?!

Аааа, не, не може да обобщаваме така... Българина...Има българи критици и българи ценители.  Но не всички са дошли да пишат тук. Аз  харесвам стиховете на Мадлен, много са стойностни според мен. А това че има такива, които не приемат поезията и като нещо ценно-техен си проблем. Не смятам че трябва да си обременявам мозъка да ги мисля. Като им харесва да се дърлят някъде, ами да го правят.

И аз харесвам стиховете на Мадлен Алгафари  .То човек трябва да вникне,за да намери смисъла ,а да не гледа повърхностно.Аз ценя изкуството и се занимавам с такова,правя картини върху дърво с пирограф,пиша и стихове и знам как се пишат.Критиците тук знаят ли как се пишат стихове,че то няма рецепта за това,всичко идва от душата,когато те осени вдъхновението.Аз не сядам никога с предварителен план за стихотворението,римите сами ме навестяват,когато имам вдъхновение тогава пиша.Ама тук няма да пиша мои стихове,че критиците ще ме разнищят .

И да вниквам и да не вниквам, слабички ми се видят. Не отричам, че може би са искрени, но не ме трогват, не ме карат да настръхна. Ама така е, човек като се свикнал на Ботев, Фотев и така нататък.

Като мине време,тогава става ясно,кои са стойностните творци.То почти няма признание приживе.Ето например Вапцаров,който ми е от любимите поети.Багряна е имала възможността да го спаси от смъртна присъда,но тя е преценила,че не е достатъчно добър поет за да живее.