Сигурна съм, че има и др родители като мен, които са решили децата им да продължат висшето в Европа или другаде, сега са на прага на 8 клас и се колебаят какво у-ще и какъв език конкретно да изберат. Да уточня, че синът ми е с английски на високо ниво и затова съм в дилема - немски или френски като 1 език, кое е по-перспективно /разбирайте и по-достъпно като средства за издръжка в чужбина/, по-добри възможности за интересни специалности в европейски ВУЗ-ове. Ще съм ужасно благодарна на всички, включили се в темата, особено такива, които могат да споделят личен опит и мнение, също и преподаватели с мнение по темата. Средното образование ще се завършва във Варна, да уточня.
- Публикувана: 11 май 2010, 13:14 ч.
- Последно мнение: 31 март 2014, 10:07 ч.
НЕМСКИ ИЛИ ФРЕНСКИ ЕЗИК - ПО-ДОБРА ПЕРСПЕКТИВА ЗА ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ В ЧУЖБИНА
Много интересна тема! И аз се замислям по този въпрос, но не съм свързвала избора на втори език, с избор на висше образование.
За пример синът на мои близки завърши висшето си образование в германия, но в Университета там се преподаваше на английски, сега детето завършва магистратура в Лондон.
Аз пък си мисля, че е много важно перфектното познаване на английския именно заради тестовете по САТ, с които децата могат да кандидатстват за висшето си образование. Затова правя предварителни планове първия западен език, да бъде различен от английски /френски или немски/, а английския да се изучава в гимназията.
За пример синът на мои близки завърши висшето си образование в германия, но в Университета там се преподаваше на английски, сега детето завършва магистратура в Лондон.
Аз пък си мисля, че е много важно перфектното познаване на английския именно заради тестовете по САТ, с които децата могат да кандидатстват за висшето си образование. Затова правя предварителни планове първия западен език, да бъде различен от английски /френски или немски/, а английския да се изучава в гимназията.
Доста несериозно ми звучи темата - нещо като "висше образование в чужбина на всяка цена"... Все пак освен самото учебно заведение с неговите програми, преподаватели и традиции, ОГРОМНО значение има и конкретната страна, манталитета на хората, културата... Не е все едно дали ще следваш в Кайзерслаутерн, в Париж или в Аархус.
Синът ти какво смята, каква е нагласата му, какво го влече?
Синът ти какво смята, каква е нагласата му, какво го влече?
Ами да,общо взето,основното е да се махне от България и смятам че ще се интегрира по -добре ,ако ччи там,а не след това 
нито аз нито той имаме някакъв опит и предпочитания,освен английския, основно ме интересчват цените на образованието да не са много високи,затова така задавам въпроса,а дали е немски или френски- за него няма значение,френския май е по-трчден 
.Знам че питам много общо,но пък затова и питам-някой по-запознат да си каже мнението 
нито аз нито той имаме някакъв опит и предпочитания,освен английския, основно ме интересчват цените на образованието да не са много високи,затова така задавам въпроса,а дали е немски или френски- за него няма значение,френския май е по-трчден .Знам че питам много общо,но пък затова и питам-някой по-запознат да си каже мнението 
По конкретното питане - издръжката на студент в Германия е с по-ниска стойност при всички случаи, отколкото във Франция.
Бих те посъветвала да изберете немска гимназия и сертификати на Кеймбридж - това е личния ми опит - отворени са врати за следване във всички страни от Европа с преподаване на немски и английски.
Бих те посъветвала да изберете немска гимназия и сертификати на Кеймбридж - това е личния ми опит - отворени са врати за следване във всички страни от Европа с преподаване на немски и английски.
Не съм от майките, които на всяка цена висше пък и то в чужбина.
Най-голяма перспектива за висше в чужбина е анг. език, защото по-голям е избора - според мен.
Така моя позната разказваше, как цялата рода са подготвени да издържат детето в чужбина в незнамкойси университет и накрая детето тук, защото цялата компания е тук и и е гот. Пътуват много по специализации разни или какво се казваше - обмяна на опит пък и на екскурзия.
Най-голяма перспектива за висше в чужбина е анг. език, защото по-голям е избора - според мен.
Така моя позната разказваше, как цялата рода са подготвени да издържат детето в чужбина в незнамкойси университет и накрая детето тук, защото цялата компания е тук и и е гот. Пътуват много по специализации разни или какво се казваше - обмяна на опит пък и на екскурзия.
За пример синът на мои близки завърши висшето си образование в германия, но в Университета там се преподаваше на английски, сега детето завършва магистратура в Лондон.
Благодаря и на двете за бързата реакция 
Аз още не съм проучвала детайлно кои са добрите ВУЗове за медицина, а и се чудя още дали има смисъл цялото образование да бъде навън или може да се комбинира- донякъде /например бакалавър/ в България, а магистратура в някой добър университет в Германия. Решението ни до голяма степен ще зависи и от финасовите възможности за издръжка на студент за 5-6 години или само за 1-2 за магистратура. Чудя се дали качеството на образование при втория вариант е по-лошо от изцяло обучение в приличен немски университет
Ако някой има лични впечатления за медицината, моля да сподели!!!!
Аз още не съм проучвала детайлно кои са добрите ВУЗове за медицина, а и се чудя още дали има смисъл цялото образование да бъде навън или може да се комбинира- донякъде /например бакалавър/ в България, а магистратура в някой добър университет в Германия. Решението ни до голяма степен ще зависи и от финасовите възможности за издръжка на студент за 5-6 години или само за 1-2 за магистратура. Чудя се дали качеството на образование при втория вариант е по-лошо от изцяло обучение в приличен немски университет
Ако някой има лични впечатления за медицината, моля да сподели!!!!
Не мога да отговоря еднозначно на така зададен въпрос, защото перспективата за добро образование зависи не толкова от езика, колкото от качествата и знанията на кандидатстващия, неговите интереси и възможностите на семейството. Едва ли в края на 7.клас децата са наясно с избора на професия и оттам да са направили шорт-листа на желаните университети.
Със задължителен отличен англ. език и втори западен възможностите за избор нарастват, което според мен е важно.
При нас изборът на ЕГ /НЕГ/ беше по-скоро на основа семейна традиция, а изборът на професионално развитие дойде доста по-късно /края на 10. клас/.
Иначе подкрепям yav4e_mrav4e, че образованието в Германия е по-евтино в сравнение с Франция.
П.П. Лесно и медицина не виреят в едно изречение.
Със задължителен отличен англ. език и втори западен възможностите за избор нарастват, което според мен е важно.
При нас изборът на ЕГ /НЕГ/ беше по-скоро на основа семейна традиция, а изборът на професионално развитие дойде доста по-късно /края на 10. клас/.
Иначе подкрепям yav4e_mrav4e, че образованието в Германия е по-евтино в сравнение с Франция.
П.П. Лесно и медицина не виреят в едно изречение.
Освен всички разумни доводи, кое дава повече възможности, не бих подценила и желанието да детето какъв език да учи, ако го учи с желание, ще е много по-успешно.
От друга страна не съм за висше в чужбина на всяка цена. Не го ли желае самото дете няма смисъл.
А доброто владеене на езика е задължителна предпоставка, но не е и все едно къде и как ще го учи това висше в чужбина. Напоследък деца на приятели се ориентират бакалавар в България, магистър в чужбина.
Прави ми впечатление и че всяка година излиза някоя нова"модна" държава.
А издръжката на студент изключая таксите за университета в конкретната държава е много относително понятие да се правят отсега планове. Все пак никой не може да каже какво ще е след 5 години.
От друга страна не съм за висше в чужбина на всяка цена. Не го ли желае самото дете няма смисъл.
А доброто владеене на езика е задължителна предпоставка, но не е и все едно къде и как ще го учи това висше в чужбина. Напоследък деца на приятели се ориентират бакалавар в България, магистър в чужбина.
Прави ми впечатление и че всяка година излиза някоя нова"модна" държава.
А издръжката на студент изключая таксите за университета в конкретната държава е много относително понятие да се правят отсега планове. Все пак никой не може да каже какво ще е след 5 години.
...А издръжката на студент изключая таксите за университета в конкретната държава е много относително понятие да се правят отсега планове. Все пак никой не може да каже какво ще е след 5 години.
)....Едва ли в края на 7.клас децата са наясно с избора на професия и оттам да са направили шорт-листа на желаните университети.
Много може да се разкаже по темата "кандидатстване медицина в чужбина", отдавна вълнува моето семейство, но не е тук мястото. Само искам да кажа за тези, които тепърва умуват, че това е много, много тежко следване и изисква наистина много качества. Когато пък е и на не-майчин език - става много сложно. В събота моят син беше на тест в Германия за мед. уни-та в Баден Вюртенберг (дано съм го написала правилно) - няма аналог в Бг, разнопосочен по тематика, за време, за скорост, проверка на логика и т.н. около 8 часа. И това е само на входа
Данни за висше образование във Франция, която е силно социално ориентирана към студентите:
Годишна такса за икономика, право, социални специалности / не знам дали и за медицина е толкова/ 345 евро във френски ВУЗ.
Държавата поема от 50 до 70 % от квартирата на студента / процента зависи от това едно или две деца са в стаята/. Отоплението е включено в цената на квартирата.
Тъй като доходът в България е доста нисък за френските стандарти, повечето деца след първата година получават социална стипендия, която не е никак малка. Мое много близко дете получава 450 евро/месечно соц. стипендия. В студентските заведения ,с/у студентска карта се хранят за минимални суми. Учи във Страсбург , където има много български студенти
Годишна такса за икономика, право, социални специалности / не знам дали и за медицина е толкова/ 345 евро във френски ВУЗ.
Държавата поема от 50 до 70 % от квартирата на студента / процента зависи от това едно или две деца са в стаята/. Отоплението е включено в цената на квартирата.
Тъй като доходът в България е доста нисък за френските стандарти, повечето деца след първата година получават социална стипендия, която не е никак малка. Мое много близко дете получава 450 евро/месечно соц. стипендия. В студентските заведения ,с/у студентска карта се хранят за минимални суми. Учи във Страсбург , където има много български студенти
yav4e_mrav4e, разбира се, че има деца, които са наясно от ранна възраст с желанието си за професията, която ще упражняват. Аз познавам дете, което от 4. клас желае да стане архитект и вече 7-ма година целенасочено върви към постигане на мечтата си, но това са по-скоро изключения, а не често срещан случай.
П.П. Успех на изпита, познавайки по форумски детето убедена съм, че ще го вземе блестящо!
П.П. Успех на изпита, познавайки по форумски детето убедена съм, че ще го вземе блестящо!
yav4e_mrav4e, успех и от мен на момчето ти ! 
Прекрасен избор!!!
НЕГ ли завършва?
А по темата....искам само да отбележа, че наистина е много важно желанието на самото дете, афинитетът му към езиците изобщо.
И двата езика не са леки и затова трябва да се изучават с желание.
А иначе, според мен и двата езика дават перспектива за чужбина.
Ако е само за образование - немски.Ако е да се устрои изобщо "навън" - Франция - естествено е по-добър вариант.
Това разбира се е лично мое мнение!
Прекрасен избор!!!НЕГ ли завършва?
А по темата....искам само да отбележа, че наистина е много важно желанието на самото дете, афинитетът му към езиците изобщо.
И двата езика не са леки и затова трябва да се изучават с желание.
А иначе, според мен и двата езика дават перспектива за чужбина.
Ако е само за образование - немски.Ако е да се устрои изобщо "навън" - Франция - естествено е по-добър вариант.
Това разбира се е лично мое мнение!
Aз съм за НЕГ, но може би съм пристрастна. Ето друга подобна тема, в която е говорено за такси и издръжка в Германия, Холандия и малко за Франция: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=463685.0. Все пак самото дете трябва да е мотивирано. Там наистина се учи много и ако заминаването е по желание на родителите - нищо няма да се получи.
Данни за висше образование във Франция, която е силно социално ориентирана към студентите:
Годишна такса за икономика, право, социални специалности / не знам дали и за медицина е толкова/ 345 евро във френски ВУЗ.
Държавата поема от 50 до 70 % от квартирата на студента / процента зависи от това едно или две деца са в стаята/. Отоплението е включено в цената на квартирата.
Тъй като доходът в България е доста нисък за френските стандарти, повечето деца след първата година получават социална стипендия, която не е никак малка. Мое много близко дете получава 450 евро/месечно соц. стипендия. В студентските заведения ,с/у студентска карта се хранят за минимални суми. Учи във Страсбург , където има много български студенти
Годишна такса за икономика, право, социални специалности / не знам дали и за медицина е толкова/ 345 евро във френски ВУЗ.
Държавата поема от 50 до 70 % от квартирата на студента / процента зависи от това едно или две деца са в стаята/. Отоплението е включено в цената на квартирата.
Тъй като доходът в България е доста нисък за френските стандарти, повечето деца след първата година получават социална стипендия, която не е никак малка. Мое много близко дете получава 450 евро/месечно соц. стипендия. В студентските заведения ,с/у студентска карта се хранят за минимални суми. Учи във Страсбург , където има много български студенти
Уча право Попаднах точно в Страсбург по препоръка на жената, която отговаря за заминаващите студенти във Френския институт, а попаднах във Франция, защото завърших 9ФЕГ. Тогава университетът ни беше станал университет на Франция.
Та в този ред на мисли не знам коя страна би предложила повече перспективи. Моето скромно мнение е, че всичко си е до човек, амбиции и най-вече специалност (последната трябва да е определяща в избора на учебно заведение). Също така ученето зад граница определено не е за всеки, затова не разбирам как един родител би могъл да предопредели такава съдба за детето си, при условие, че този живот не понася добре на всеки. Ученето в чужбина не трябва да е самоцел, то трябва да е смислен и съзнателен избор
Едит: забравих да допълня, че благодарение на тази социална стипендия не се заплаща и таксата в университета - де факто плащаме само 4,50 евро за цялата година
Попаднах точно в Страсбург по препоръка на жената, която отговаря за заминаващите студенти във Френския институт, а попаднах във Франция, защото завърших 9ФЕГ. Тогава университетът ни беше станал университет на Франция.Та в този ред на мисли не знам коя страна би предложила повече перспективи. Моето скромно мнение е, че всичко си е до човек, амбиции и най-вече специалност (последната трябва да е определяща в избора на учебно заведение). Също така ученето зад граница определено не е за всеки, затова не разбирам как един родител би могъл да предопредели такава съдба за детето си, при условие, че този живот не понася добре на всеки. Ученето в чужбина не трябва да е самоцел, то трябва да е смислен и съзнателен избор
Едит: забравих да допълня, че благодарение на тази социална стипендия не се заплаща и таксата в университета - де факто плащаме само 4,50 евро за цялата година
...... не разбирам как един родител би могъл да предопредели такава съдба за детето си, при условие, че този живот не понася добре на всеки. ...
Всеки родител преди всичко останало е могъл да прецени дали ще "понесе" добре на детето му живота в Бг 
След седем години учене на френски, моят бъдещ осмокласник избра 91НЕГ. така щял да може да избира къде да следва - кеф ти Франция, кеф ти Германия. Никога не съм подозирала, че имам толкова задълбочено и упорито дете. След тежката година в седми клас избра да се мъчи в осми с немски.
Та това е нашето решение на дилемата френски или немски - и двата.
Успех при избора на авторката и не подценявайте децата си./Мойто отсега иска да следва медицина/
Та това е нашето решение на дилемата френски или немски - и двата.
Успех при избора на авторката и не подценявайте децата си./Мойто отсега иска да следва медицина/
... и най-вече специалност (последната трябва да е определяща в избора на учебно заведение)
Подкрепям мнението, че изборът на специалност е решаващ. И съответно въпросът ми е, конкретно в Страсбург какво друго освен право избират да учат БГ студентите? И 9ФЕГ достатъчно ли е, за да отидеш и да започнеш да учиш висше на френски език?
Има българи в почти всички специалности (все пак университетът в Страсбург е най-големият във Франция в момента), но е вярно, че в моята специалност има най-много нашенци Също така препочитани са Бизнес администрацията и Икономиката.
Да, на мен 9ФЕГ ми беше достатъчна, дори напълно. Вярно е, че в училище дават само теоритична подготовка за езика и де факто в началото е малко страшничко да се престрашиш да говориш, но и това идва и то бързо
Също така препочитани са Бизнес администрацията и Икономиката. Да, на мен 9ФЕГ ми беше достатъчна, дори напълно. Вярно е, че в училище дават само теоритична подготовка за езика и де факто в началото е малко страшничко да се престрашиш да говориш, но и това идва и то бързо
Мъничко завиждам на родителите, чиито деца от 7 клас са ориентирани какво искат да учат като висше образование и са си избрали професия. Моето не е от тях. Имаше желание какво иска да учи след седми клас, различно от моето съобразих се с нейното.
Относно висшето отсега и ние се оглеждаме, но смятам да оставя избора в нейни ръце и да я подкрепям.
Ученето в чужбина не бива да е самоцел, а съзнателен избор на един голям вече човек.
Не е никак лесно на децата, които учат в чужбина.
А перспективата е добра и за децата завършили и във Франция и във Германия, когато учат това което желаят и имат амбиция и хъс да се реализират в конкретната държава.
Относно висшето отсега и ние се оглеждаме, но смятам да оставя избора в нейни ръце и да я подкрепям.
Ученето в чужбина не бива да е самоцел, а съзнателен избор на един голям вече човек.
Не е никак лесно на децата, които учат в чужбина.
А перспективата е добра и за децата завършили и във Франция и във Германия, когато учат това което желаят и имат амбиция и хъс да се реализират в конкретната държава.
Мъничко завиждам на родителите, чиито деца от 7 клас са ориентирани какво искат да учат
На едни познати детето така искаше, незнамкой си университет, незнам си къде. Цялата рода събираха средства и така успешно, ноооо класът решили едикъде си нашенски и сега са там и много доволни.
аз обходих тази година образователните изложения в София - интересувах се по-специално от възможността за обучение във Франция,тъй като дъщеря ми ще е 11 клас в 9ФЕГ ,в момента тя е на турне във Франция и мисля ,че до голяма степен това ще й помогне да разбере иска ли или не да учи там ,както и предполагам ще й стане ясно какви са разликите между Б-я и Франция .
За реализацията -знае ли човек на къде ще го отвее вятъра ,та в тази посока да поеме от рано ?!?
За реализацията -знае ли човек на къде ще го отвее вятъра ,та в тази посока да поеме от рано ?!?
Тук съм, но за съжаление не мога да Ви помогна точно по този въпрос, защото ние бяхме освободени от изпита на френски език. По принцип не е лошо да се пробва C1, никога не е излишен още един сертификат, но мисля, че с B2 ще ги приемат във Франция 
Иначе по въпросите за самото следване съм на разположение тук и на ЛС
Иначе по въпросите за самото следване съм на разположение тук и на ЛС
yav4e_mrav4e, разбира се, че има деца, които са наясно от ранна възраст с желанието си за професията, която ще упражняват. Аз познавам дете, което от 4. клас желае да стане архитект и вече 7-ма година целенасочено върви към постигане на мечтата си, но това са по-скоро изключения, а не често срещан случай.
П.П. Успех на изпита, познавайки по форумски детето убедена съм, че ще го вземе блестящо!
П.П. Успех на изпита, познавайки по форумски детето убедена съм, че ще го вземе блестящо!
Aз в момента ще ставам 7 клас и съм 100% сигурна,че искам да стана архитект.Това го знам от 5 клас.Даже съм си направила доста скици на къщи ,но сигурно едва ли в очите на друг са нещо особено.Искам да уча в Германия ...
Хубаво е да знаеш какво искаш, но нали си наясно, че ако учиш за архитект в Германия трябва да си много сигурна/ен, че искаш и ще можеш да живееш там? Защото с образование за архитект от Германия, не можеш да работиш като такъв в България, нито където и да било другаде.
Хубаво е да знаеш какво искаш, но нали си наясно, че ако учиш за архитект в Германия трябва да си много сигурна/ен, че искаш и ще можеш да живееш там? Защото с образование за архитект от Германия, не можеш да работиш като такъв в България, нито където и да било другаде.
<>>~I''ll PaY My DuEsss~<<>, ako желанието ти е да учиш в Германия, опитай се да влезеш в Немска гимназия или паралелка. Там най-добре ще те подготвят по езика. Дори и при вас да няма класове с Шпрахдиплом, в Гьоте институт можеш да се явиш на тест за езика. В Германия има хубави университети за архитектура/Карлсруе, Аахен/ и дипломите важат в България. Все пак трябва да знаеш, че там много се учи. Успех!
Това съвсем не е вярно! Моля, не обърквайте детето!
Т.е. априори се признава проектантска правоспособност в България? Става, но след признаване от съответните български институции, издаване на удостоверение и печат. И то само дипломи от определени университети. Ако сте минали по този път, споделете дали мина лесно.
Естествено, че не е "априори", а след признаване както се практикува и за някои други професии.
Но в никакъв случай не може да се каже, че "с образование за архитект от Германия, не можеш да работиш като такъв в България, нито където и да било другаде. "
Този път, живот и здраве, ще ни предстои в бъдеще, но за медицина.
А лесно никъде няма, невъзможно също!
Но в никакъв случай не може да се каже, че "с образование за архитект от Германия, не можеш да работиш като такъв в България, нито където и да било другаде. "
Този път, живот и здраве, ще ни предстои в бъдеще, но за медицина.
А лесно никъде няма, невъзможно също!
Естествено, че не е "априори", а след признаване както се практикува и за някои други професии.
Но в никакъв случай не може да се каже, че "с образование за архитект от Германия, не можеш да работиш като такъв в България, нито където и да било другаде. "
Този път, живот и здраве, ще ни предстои в бъдеще, но за медицина.
А лесно никъде няма, невъзможно също!
Но в никакъв случай не може да се каже, че "с образование за архитект от Германия, не можеш да работиш като такъв в България, нито където и да било другаде. "
Този път, живот и здраве, ще ни предстои в бъдеще, но за медицина.
А лесно никъде няма, невъзможно също!
Просто трябва да се провери предварително дипломите от конкретен университет, къде и как се признават и пътя за легализирането им в друга държава.
В помощ на детето и неговите родители - http://www.kab.bg/a/nav/docs/docs/3
Благодаря за линка! Да, като ида в Видинската ез гимназия(дано да ме приемат ) задължително ще съм в немска паралелка.Майка ми е от Монтана и момичето на нейна приятелка е учило в Монтанската ез гимназия в някакви ,,Шпиц'' паралелки.Едновременно с това, тя е ходила на изпити мисля в София, в Гьоте института.Мама мисли и аз да правя така ,но се замисляме дали да не уча в Монтана.Аз бих предпочела в Немската в София.Някои ме знаят от темата за Американския колеж и сега мисля по друг начин.След като седнах и размишлявах разбрах,че в колежа се набляга страшно много на английския,а на немския малко ме съмнява.Аз искам да науча английския перфектно ,но също и немския,и попринцип английския ми е доооста по-лесeн немския и бих могла да го науча и без да ходя в колежа,но за немския трябва повече труд и да се набляга повече на него.В Немската мисля, че бих го научила доста по-добре отколкото в Американския колеж......Благодаря отново за линка и за коментарите ,които дадохте към моя коментар.
Да, като ида в Видинската ез гимназия(дано да ме приемат ) задължително ще съм в немска паралелка.Майка ми е от Монтана и момичето на нейна приятелка е учило в Монтанската ез гимназия в някакви ,,Шпиц'' паралелки.Едновременно с това, тя е ходила на изпити мисля в София, в Гьоте института.Мама мисли и аз да правя така ,но се замисляме дали да не уча в Монтана.Аз бих предпочела в Немската в София.Някои ме знаят от темата за Американския колеж и сега мисля по друг начин.След като седнах и размишлявах разбрах,че в колежа се набляга страшно много на английския,а на немския малко ме съмнява.Аз искам да науча английския перфектно ,но също и немския,и попринцип английския ми е доооста по-лесeн немския и бих могла да го науча и без да ходя в колежа,но за немския трябва повече труд и да се набляга повече на него.В Немската мисля, че бих го научила доста по-добре отколкото в Американския колеж......Благодаря отново за линка и за коментарите ,които дадохте към моя коментар. Паралелките се казват Шпрах и би трябвало да подготвят за изпита за немска езикова диплома.
Навремето немската гимназия в Монтана беше много силна, дано и сега да е така.
Навремето немската гимназия в Монтана беше много силна, дано и сега да е така.
Залагам твърдо на немския- немска гимназия, в края на 11 или началото на 12 клас държане на Тест ДАФ.
Залагам твърдо на немския- немска гимназия, в края на 11 или началото на 12 клас държане на Тест ДАФ.
Не мога да ти кажа с точност буквите, но това е нивото на немската гимназия. Просто Шпрахдиплом се дава от малко училища и това е алтернативата да се учи в немски университет. Децата от обикновените класове(които не са Лайстунгклас или Шпрахдиплом) в НЕГ го взимат безпроблемно. Единствено, преди 12 клас се записват на някакъв съкратен летен курс в Гьоте институт, за да се запознаят с формата на изпита. И за разлика от Шпрахдиплома, който е вечен, тест ДАФ е срочен и има смисъл да се държи само ако се кандидаства в Германия.
П.П. Въпреки, че вече ти отговориха в долния пост - попитах дъщеря ми и тя каза същото В2-С1
Залагам твърдо на немския- немска гимназия, в края на 11 или началото на 12 клас държане на Тест ДАФ.
В зависимост от показаните резултати и точките в областите четене, писане, говорене и слушане се дава ниво B2 или C1. И двете нива дават възможност за следване в Германия.
Естествено по-високото ниво е за предпочитане.
И моето дете учи немски.С немски се следва не само в Германия,но и в Австрия и Швейцария.
Taka e. Но от випуска на дъщеря ми(по-точно познатите и от випуска) се разпределиха така - 1/3 в Германия, 1/3 в Англия и Шотландия, 1/3 останаха тук. В Швейцария - никой. В Австрия - няколко човека, които не се класираха в добри университети в Германия. И в Германия се учи много и малко деца успяват да издържат до края, но в Австрия е още по-страшно. Дори ми бяха попаднали някакви статистики за австрийски университет - прием на първокурсници - 5-цифрено число, а абсолвенти 16-18 човека
. Има вероятност, когато са приемали абсолвентите, приемът да е бил по-малък, но въпреки това е шокиращо.
По официална статистика за Германия 10% от българските студенти там успяват да завършат.
Трудно е, да, нека не си правим илюзии. Но в никакъв случай не е чак дотам трудно, че да е невъзможно.
Този, който прави необходимото, успява.
Има и такива, които си мислят, че отиват на курорт и харчат парите на мама и тати. Връщат се безславно след някоя и друга година учене и до там със следването в Германия.
Имам наблюдения, че най-мотивирани са децата ,чиито родители нямат възможност да ги поддържат финансово и им се налага да работят. Правят чудеса и успяват.
Трудно е, да, нека не си правим илюзии. Но в никакъв случай не е чак дотам трудно, че да е невъзможно.
Този, който прави необходимото, успява.
Има и такива, които си мислят, че отиват на курорт и харчат парите на мама и тати. Връщат се безславно след някоя и друга година учене и до там със следването в Германия.
Имам наблюдения, че най-мотивирани са децата ,чиито родители нямат възможност да ги поддържат финансово и им се налага да работят. Правят чудеса и успяват.
що ли и моите впечатления са такива ?!? например сестрата на съученичка на дъщеря ми всеки месец получава от мама и тате по 1000-1500 евро/учи във Франция ,но не знам точно къде и то при положение , че има квартира безплатна-гледа деца срещу това/ ,а от други студенти пак там разбрах ,че живеят съвсем прилично с 500 евро / м /като в това число им влиза социалната стипендия + помощта за квартира ,която получават
Предполагам, че е трудничко и то почти навсякъде. При нас проблема идва от разминаване между моето виждане за добро място и нейното. След като 9 години учи немски, макар да не и е много по сърце и 5 години английски- за който има FCE и тази година смята да се готви за САЕ. Немски учи от 1 клас в 73то, сега в НПМГ пак е в немска паралелка /аз я накарах, защото иначе нямаше да иска допълнително да го поддържа и щеше да го позабрави/, но до момента не се явявала за никакъв сертификат. Предполагам, че докато не е сигурна, че е стигнала ниво В2 или С1 няма смисъл да го прави. С английския, макар че е втори език е много по- сигурна в знанията си и е много по- насърце и оттук идва разминаването между нас.
Тя иска да кандидатства медицина в чужбина, но ако може с английски и възможно по- далеч от нас Например в Канада
Аз пък смятам, че с немски ще има повече възможности, защоно в Германия има много добри университети с медицина и май неможе там да се учи на английски, а и таксите са по- поносими. И Германия не е като Пловдив, ако иска, може хич да не си идва, което мисля че ще се промени като виждане в нея.
Струва ми се, че съм права, но как да я убедя...
Вие смятате ли, че за медицина е най- добре в Германия, има ли някакви резервни идеи с английски, но с поносими такси /мисля, че Англия тутакси отпада/
Тя иска да кандидатства медицина в чужбина, но ако може с английски и възможно по- далеч от нас
Например в Канада Аз пък смятам, че с немски ще има повече възможности, защоно в Германия има много добри университети с медицина и май неможе там да се учи на английски, а и таксите са по- поносими. И Германия не е като Пловдив, ако иска, може хич да не си идва, което мисля че ще се промени като виждане в нея.
Струва ми се, че съм права, но как да я убедя...
Вие смятате ли, че за медицина е най- добре в Германия, има ли някакви резервни идеи с английски, но с поносими такси /мисля, че Англия тутакси отпада/
...Вие смятате ли, че за медицина е най- добре в Германия, има ли някакви резервни идеи с английски, но с поносими такси /мисля, че Англия тутакси отпада/
Ние доста проучвахме и се интересувахме по темата - в крайна сметка синът ми е студент в Хайделберг. Той харесва много Лондон, мечтае да живее там, но таксите в Англия са неоправдано високи, както и стандарта на живот. Университета в Хайделберг е един от най-престижните в света и при това на такси, по-ниски от доста уни-та в Бг.
Благодаря ти, yav4e_mrav4e, всяка информация особено от първа ръка е много ценна. Знам че има още време за осмисляне, но ми се иска да се ориентираме лека- полека. За да можем да си дадем сметка, ще имаме ли възможности и сили за обучение в чужбина или да наблегне на кандидат студентска подготовка тук. Защото двете неща заедно... може да се разконцентрира и да не се получи нито едното.
Поздравления за сина ти Надявам се да му мине безпроблемно следването там.
В Хайделберг трудно ли се влиза? С какъв успех? И може ли да се разчита на някаква стипендия? Какъв сертификат изискват?
Дано да успея да убедя девойката да се откаже от безумните си идеи за другия край на света. Предложих и Аляска. Сигурно и там има университет.
Всяка информация за унита с медицина ще ми бъде полезна. Може и налични, ако предпочиташ.
Поздравления за сина ти
Надявам се да му мине безпроблемно следването там.В Хайделберг трудно ли се влиза? С какъв успех? И може ли да се разчита на някаква стипендия? Какъв сертификат изискват?
Дано да успея да убедя девойката да се откаже от безумните си идеи за другия край на света. Предложих и Аляска. Сигурно и там има университет.
Всяка информация за унита с медицина ще ми бъде полезна. Може и налични, ако предпочиташ.
Хайделберг има славата най-доброто място за учене на медицина в Германия и там напливът е най-голям. Поздравления за yav4e_mrav4e!
Също така много реномирани университети са тези в Мюнхен, Берлин и Фрайбург.
В Берлин преди доста от студентите са отпадали, но тази година има реформи и доколкото разбирам, ще бъдат в полза на студентите и преподаването, така че също не е за пренебрегване.
Също така много реномирани университети са тези в Мюнхен, Берлин и Фрайбург.
В Берлин преди доста от студентите са отпадали, но тази година има реформи и доколкото разбирам, ще бъдат в полза на студентите и преподаването, така че също не е за пренебрегване.
Залагам твърдо на немския- немска гимназия, в края на 11 или началото на 12 клас държане на Тест ДАФ.
Не мога да ти кажа с точност буквите, но това е нивото на немската гимназия. Просто Шпрахдиплом се дава от малко училища и това е алтернативата да се учи в немски университет. Децата от обикновените класове(които не са Лайстунгклас или Шпрахдиплом) в НЕГ го взимат безпроблемно. Единствено, преди 12 клас се записват на някакъв съкратен летен курс в Гьоте институт, за да се запознаят с формата на изпита. И за разлика от Шпрахдиплома, който е вечен, тест ДАФ е срочен и има смисъл да се държи само ако се кандидаства в Германия.
П.П. Въпреки, че вече ти отговориха в долния пост - попитах дъщеря ми и тя каза същото В2-С1
Ненагледна, не съм 100% сигурна, защото моите учат (учеха) по програма DSD и не се е налагало. Мисля, че е за 5 години. На приятелката ми дъщерята не я приеха в класовете с Шпрахдиплом и тя ми каза, че е срочен. Момичето вече учи медицина, приета с тест ДАФ. Във Фрайбург е. И дипломата и беше отлична, но по-скоро към 5,50, а не към 6,00. Казвам го по повод питането на bloomnicer. Завърши успешно 1 курс.
и аз се запивам да следя темата, интересува ме най-вече в част архитектура.
Имам познат, завършил във Виена архитектура, и това отговаря на ограничена проектантска правоспособност според нашите закони, той не е учил 6, а три или четири години, не помня, но мисля, че много от ВУЗ в немскоговорящите предлагат това, което тук получават завършилите специалност архитектура в строителния техникум. Тук завършилите архитектура в стр.тхникум не могат да защитят магистратура и да станат архитекти с пълна правоспособност, доколкото съм запозната
Доп., ДВ, бр. 28 от 2009 г.) Лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с професионална квалификация "архитект", “ландшафтен архитект”, “урбанист”, "строителен инженер" или "инженер" с образователно-квалификационна степен "магистър", притежават ограничена проектантска правоспособност и могат да предоставят проектантски услуги в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране след вписването им в регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност в съответната камара.
Мисля, че във Флоренция се учи 6 г. и излизаш от там с диплом за доктор по архитектура
но...за там трябва италианск, но пък, който е научил френски или немски, мисля, че италианският няма да го затрудни
"Колкото повече - толкова повече..."
Имам познат, завършил във Виена архитектура, и това отговаря на ограничена проектантска правоспособност според нашите закони, той не е учил 6, а три или четири години, не помня, но мисля, че много от ВУЗ в немскоговорящите предлагат това, което тук получават завършилите специалност архитектура в строителния техникум. Тук завършилите архитектура в стр.тхникум не могат да защитят магистратура и да станат архитекти с пълна правоспособност, доколкото съм запозната
Доп., ДВ, бр. 28 от 2009 г.) Лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с професионална квалификация "архитект", “ландшафтен архитект”, “урбанист”, "строителен инженер" или "инженер" с образователно-квалификационна степен "магистър", притежават ограничена проектантска правоспособност и могат да предоставят проектантски услуги в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране след вписването им в регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност в съответната камара.
Мисля, че във Флоренция се учи 6 г. и излизаш от там с диплом за доктор по архитектура
но...за там трябва италианск, но пък, който е научил френски или немски, мисля, че италианският няма да го затрудни
"Колкото повече - толкова повече..."
здр!
Не знам дали тук е мястото но някой може ли да ми каже къде и в кои университет има дистанционно образование.
Моля за помощ,
Не знам дали тук е мястото но някой може ли да ми каже къде и в кои университет има дистанционно образование.
Моля за помощ,
Аз малко ни в клин ни в ръкав, но като заминала 18 годишна пикла за Германия, за да учи и успешно завършила с много зор (наистина много) абсолвентка исках само да предложа нещо като среден вариант на мамите, които си правят много добре сметката къде и как ще е най-добре за децата им. Тъй като навсякъде във Европа вече е приета системата бакалавър и магистър съм на мнение, че и за детето и за родителите най-добрият вариант е детето да изкара бакалвър в България и да замине за магистратурата си в чужбина. Това става много лесно вече откакто сме в Европейският съюз, дипломите се признават безпроблемно. Сега да кажа и защо мисля така. Едно 18 годишно тинейджърче изобщо не е готово за емигрантският живот в чужбина, няма да описвам и колко е различно гимназиалното в чужбина и в България. Аз имх ужасно много пропуски, а завършух престижна гимназия в Пловдив. Няма да ви казвам, как се чувствах сред немците завършили немска гимназия, говорещи майиничт си език и с възможностите на мама и тати, първите години. Като добавим екстрата 18-19 годишно дете и емигрантсване (адаптация и т.н.) става доста незабавна картинката.
Съдя по себе си и хората, които дойдоха емигранти още в много крехка възраст след гимназия и тези, които дойдоха да правят магистратура с вече завършен бакалавър в България. Вторите вече не са тинейджъри, доста по-зрели са и повечето знаят какво искат и са наясно къде отиват и какво ги чака. Родителите също доста по-лесно преживяват заминаването на детето им на 25 например. Много е трудно човек да съзрява и да се бори едновременно с емигрантският живот. Може някой да мисли, че така човек се адаптира по-лесно като е по-млад, но човек се адаптира и на 20 и на 25 и на 45 ако това е избора му.
Та мами помислете за този вариант, наистина е по-удачният избор за повечето деца. Разбира се има изключения. Моите наблюдения са, че повечето магистратури тук се изкарват приятно и навреме и повечето дошли да правят цялото си образование тук се превръщат в мъченици и учат доста над предвиденото за това време.
Съдя по себе си и хората, които дойдоха емигранти още в много крехка възраст след гимназия и тези, които дойдоха да правят магистратура с вече завършен бакалавър в България. Вторите вече не са тинейджъри, доста по-зрели са и повечето знаят какво искат и са наясно къде отиват и какво ги чака. Родителите също доста по-лесно преживяват заминаването на детето им на 25 например. Много е трудно човек да съзрява и да се бори едновременно с емигрантският живот. Може някой да мисли, че така човек се адаптира по-лесно като е по-млад, но човек се адаптира и на 20 и на 25 и на 45 ако това е избора му.
Та мами помислете за този вариант, наистина е по-удачният избор за повечето деца. Разбира се има изключения. Моите наблюдения са, че повечето магистратури тук се изкарват приятно и навреме и повечето дошли да правят цялото си образование тук се превръщат в мъченици и учат доста над предвиденото за това време.
Бих искала да изложа преките ми наблюдения по темата. Завършила съм езикова гимназия с френски език през 2008 г. (и имам DELF B2, както и CAE за владеене на английски). В университета учих МИО с обучение на френски и испански, като имах много колеги, които бяха с немски, включително най-добрите ми приятели там, идващи също от езикови гимназии, обаче с немски.
И двата езика са почти еднакво търсени и популярни - в една сфера или друга. Ако си мислите обаче, че само защото детето Ви учи немски, ще може да замине за Германия, да завърши университет там и да печели големите пари - погледнете реално на нещата!
Имам редица познати, които след заминаването си за Германия (защото там приемат на практика куцо и съкато) отпадат още на първата година, някои не издържат и един семестър. Други, след като се направили и невъзможното да успеят да се дипломират, откриват че в Германия работодателите предпочитат да приемат на работа немци, вместо българи. След месеци неуспех в намирането на работа тези хора се връщат в България и почват обикновено в някой кол център с немски, понеже на летището никой не ги чака с оферта за големите пари, а повечето работодатели не са особено впечатлени, че си завършил в чужбина - предпочитат някой от тукашните униврситети, на когото да плащат 600 лв и да не мрънка.
Сега ще кажете, че с френски е по-трудно и по-скъпо да се отива в чужбина - ами имам много колеги, които отидоха там да следват магистратура след завършено образнование в България. Вярно, след гимназия е по-трудно, но ако детето влезе, се знае, че е достатъчно кораво, да завърши и да се пребори.
И накрая - не съм съгласна с мнението за "18-годишните тийнейджърчета, които не са готови за емигрантски живот". Изцяло до човек си е. Аз, например, бях в друг град още на 14, на 18 вече започнах сама да си изкарвам пари, а на 19 се издържах напълно самостоятелно и не исках от нашите нито лев, като успях паралелно да си изкарам и бакалавърска и магистърска степен. Учете децата да са самостоятелни, силни духом и мислещи, те сами ще си намерят пътя!
И двата езика са почти еднакво търсени и популярни - в една сфера или друга. Ако си мислите обаче, че само защото детето Ви учи немски, ще може да замине за Германия, да завърши университет там и да печели големите пари - погледнете реално на нещата!
Имам редица познати, които след заминаването си за Германия (защото там приемат на практика куцо и съкато) отпадат още на първата година, някои не издържат и един семестър. Други, след като се направили и невъзможното да успеят да се дипломират, откриват че в Германия работодателите предпочитат да приемат на работа немци, вместо българи. След месеци неуспех в намирането на работа тези хора се връщат в България и почват обикновено в някой кол център с немски, понеже на летището никой не ги чака с оферта за големите пари, а повечето работодатели не са особено впечатлени, че си завършил в чужбина - предпочитат някой от тукашните униврситети, на когото да плащат 600 лв и да не мрънка.
Сега ще кажете, че с френски е по-трудно и по-скъпо да се отива в чужбина - ами имам много колеги, които отидоха там да следват магистратура след завършено образнование в България. Вярно, след гимназия е по-трудно, но ако детето влезе, се знае, че е достатъчно кораво, да завърши и да се пребори.
И накрая - не съм съгласна с мнението за "18-годишните тийнейджърчета, които не са готови за емигрантски живот". Изцяло до човек си е. Аз, например, бях в друг град още на 14, на 18 вече започнах сама да си изкарвам пари, а на 19 се издържах напълно самостоятелно и не исках от нашите нито лев, като успях паралелно да си изкарам и бакалавърска и магистърска степен. Учете децата да са самостоятелни, силни духом и мислещи, те сами ще си намерят пътя!
Първо да започна с това, че не вие сте тези, които трябва да решавате къде да учат децата ви. Те сами трябва да решат, за да им е приятно да ходят на лекции, да завършат по-лесно и после с желание да ходят на работа по специалността си!
Най-напред изберете средното училище, виждам че и това не е ясно още. До завършването ще имате 5 години, през които неизменно желанията на детето ви ще се променят многократно, самите условия за прием и размера на таксите в университетите - също. То някои може да ги закрият, да открият нови, какво говорим за по-дребните неща...
И двата езика са еднакво много трудни. Ако останеш да работиш в Бг, определено препоръчвам немски, навсякъде е предимство за работа, френски туристи тук почти няма. С немски е пълно.
Добре е поне, че сте се спрели на езикова гимназия. Те са един вид универсални, езиците икога не са излишни и няма как после да учите нещо, несвързано с тях, както ако например сте завърщили биологична паралелка.
Във Варна общо взето може да избирате м-у 1ва, 4та, 5та и руското. Руското лежи на стара слава. Вече е престижно само за малките класове. Да, учат се 3 езика, което го няма другаде, но не знам така до колко може да се концентрира добре едно дете и наистина да научи нещо. По-добре е да знаеш един език перфектно, от колкото 5 езика само колкото да си изядеш боя. 1ва и 5та са горе долу на едно ниво - престижни и там наистина те учат. Но в първа няма френски, а и там учат всички "деца на някой" и обстановката е мноого снобарска. В 4та пък няма немски, но се "избутва" по-лесно и е подходяща за не чак толкова ученолюбиви деца, които пак искат да изкарат висок общ успех.
Най-напред изберете средното училище, виждам че и това не е ясно още. До завършването ще имате 5 години, през които неизменно желанията на детето ви ще се променят многократно, самите условия за прием и размера на таксите в университетите - също. То някои може да ги закрият, да открият нови, какво говорим за по-дребните неща...
И двата езика са еднакво много трудни. Ако останеш да работиш в Бг, определено препоръчвам немски, навсякъде е предимство за работа, френски туристи тук почти няма. С немски е пълно.
Добре е поне, че сте се спрели на езикова гимназия. Те са един вид универсални, езиците икога не са излишни и няма как после да учите нещо, несвързано с тях, както ако например сте завърщили биологична паралелка.
Във Варна общо взето може да избирате м-у 1ва, 4та, 5та и руското. Руското лежи на стара слава. Вече е престижно само за малките класове. Да, учат се 3 езика, което го няма другаде, но не знам така до колко може да се концентрира добре едно дете и наистина да научи нещо. По-добре е да знаеш един език перфектно, от колкото 5 езика само колкото да си изядеш боя. 1ва и 5та са горе долу на едно ниво - престижни и там наистина те учат. Но в първа няма френски, а и там учат всички "деца на някой" и обстановката е мноого снобарска. В 4та пък няма немски, но се "избутва" по-лесно и е подходяща за не чак толкова ученолюбиви деца, които пак искат да изкарат висок общ успех.
Подкрепям мнението на Rennie с две ръце! Всичко това лично съм го преживяла преди повече от 20 г., всъщност заминахме едни от първите.
Имам някой познати, които заболяха сериозно от стрес, вкл. и диабет. Не е за всеки тази лъжица. Никой от връщащите се деца не бих определила като мързеливи, по-сложна е работата. Адмирации за успелите.
Децата насочих към френски език, въпреки че аз съм завършила немската.
За сега плана е основно обучение тук, специализация навън, става въпрос за медицина.
Лично аз навремето, ако бивах питана за съвет, препоръчвах висше тук и докторат навън с презумцията, че като си доктор, никой не те пита, къде си завършил магистратурата.
Имала съм и колеги в работата справили се по този начин с проблематиката, не бяха ощетени по никакъв начин, освен, че са си спестили поне 3 години допълнително следване.
Имам някой познати, които заболяха сериозно от стрес, вкл. и диабет. Не е за всеки тази лъжица. Никой от връщащите се деца не бих определила като мързеливи, по-сложна е работата. Адмирации за успелите.
Децата насочих към френски език, въпреки че аз съм завършила немската.
За сега плана е основно обучение тук, специализация навън, става въпрос за медицина.
Лично аз навремето, ако бивах питана за съвет, препоръчвах висше тук и докторат навън с презумцията, че като си доктор, никой не те пита, къде си завършил магистратурата.
Имала съм и колеги в работата справили се по този начин с проблематиката, не бяха ощетени по никакъв начин, освен, че са си спестили поне 3 години допълнително следване.
Нека не преувеличаваме и не плашим бъдещите студенти в Германия. Мога да дам стотици, повтарям стотици примери на млади хора, завършили и реализирали се в Германия. Всичко зависи от желанието и мотивацията, нека не обвиняваме германците в расизъм, национализъм и прочие. Добрите винаги ги оценяват. Посредствените не. Учете немски и не му мислете! В Германия демографската криза ги принуждава да вземат все повече чуждестранни специалисти. Дай Боже да сте програмист, инженер или лекар - всички пътища са ви отворени.
Не става въпрос за плашене, а за психологическа подготовка и предварителна нагласа. И аз мога да дам десетки примери (чак стотици не, ама не познавам по име стотици) за успели вкл. и себе си, ама си е зор!
Децата имащи намерение да следват в чужбина, трябва да са наясно какво ги чака и отрано да се научат да са самостоятелни, да са в състояние да решават най-разнообразни проблеми от битово естество, да учат много, да четат бързо и по естество. Всичко това напоследък не се разбира от самосебе си, доста са поразглезени като цяло.
Спор обаче няма, за факта, че висшето образование в чужбина е по-добро. В Германия, Австрия и Франция има много добри университети и ако успееш да удържиш на темпото си заслужава, където и да те отвее вятъра след това. Наученото няма кой да ти го вземе.
Децата имащи намерение да следват в чужбина, трябва да са наясно какво ги чака и отрано да се научат да са самостоятелни, да са в състояние да решават най-разнообразни проблеми от битово естество, да учат много, да четат бързо и по естество. Всичко това напоследък не се разбира от самосебе си, доста са поразглезени като цяло.
Спор обаче няма, за факта, че висшето образование в чужбина е по-добро. В Германия, Австрия и Франция има много добри университети и ако успееш да удържиш на темпото си заслужава, където и да те отвее вятъра след това. Наученото няма кой да ти го вземе.
Подкрепям мнението на Rennie с две ръце! Всичко това лично съм го преживяла преди повече от 20 г., всъщност заминахме едни от първите.
Имам някой познати, които заболяха сериозно от стрес, вкл. и диабет. Не е за всеки тази лъжица. Никой от връщащите се деца не бих определила като мързеливи, по-сложна е работата. Адмирации за успелите.
Децата насочих към френски език, въпреки че аз съм завършила немската.
За сега плана е основно обучение тук, специализация навън, става въпрос за медицина.
Лично аз навремето, ако бивах питана за съвет, препоръчвах висше тук и докторат навън с презумцията, че като си доктор, никой не те пита, къде си завършил магистратурата.
Имала съм и колеги в работата справили се по този начин с проблематиката, не бяха ощетени по никакъв начин, освен, че са си спестили поне 3 години допълнително следване.
Имам някой познати, които заболяха сериозно от стрес, вкл. и диабет. Не е за всеки тази лъжица. Никой от връщащите се деца не бих определила като мързеливи, по-сложна е работата. Адмирации за успелите.
Децата насочих към френски език, въпреки че аз съм завършила немската.
За сега плана е основно обучение тук, специализация навън, става въпрос за медицина.
Лично аз навремето, ако бивах питана за съвет, препоръчвах висше тук и докторат навън с презумцията, че като си доктор, никой не те пита, къде си завършил магистратурата.
Имала съм и колеги в работата справили се по този начин с проблематиката, не бяха ощетени по никакъв начин, освен, че са си спестили поне 3 години допълнително следване.
Подкрепям и аз. Иначе не смятам, че всяка специалност във всеки университет в чужбина е по-добра. Глупости са това. И завършване с триста зора, среден успех и хронично недоспиване, защото трябва да се работи, не са ми личният критерий за успех в живота. Поздрави от Германия.
Всичко това напоследък не се разбира от самосебе си, доста са поразглезени като цяло.
В Сф и големите градове от поне 10-15 години високата средна класа отглежда децата си с идеята, че ще учат и бакалавърство и магистратура в чужбина и НЯМА да се върнат в Бя. Това са деца, които завършват известните от едно време 10-тина елитни училища в страната+АК, където и преди и сега виждаш сериозен зор, за да ги завършиш. Никое от тези деца не изживява шок, че в университета видите ли се учи и то не на български. Завършват, реализират се. За съжаление далеч от Бг. В огромната си част тези деца още в училище получават ориентация къде, как и защо се учи и изобщо, ама изобщо не тръгват неподготвени. За повече информация прегледайте темите на майките на студенти по държави.
Това, че някой извън тази категория заминава и започва да учи за първи път в живота си сериозно и на чужд език на 19 навършени години е една друга тема. Не всеки става за висшист, нека не го забравяме и да сравняваме ябълки с круши.
В Сф и големите градове от поне 10-15 години високата средна класа отглежда децата си с идеята, че ще учат и бакалавърство и магистратура в чужбина и НЯМА да се върнат в Бя.
И това с каква цел ?
В Сф и големите градове от поне 10-15 години високата средна класа отглежда децата си с идеята, че ще учат и бакалавърство и магистратура в чужбина и НЯМА да се върнат в Бя.
Не съм сигурна дали въпросът ти е буквален:
- Ако е буквален, отговорът какъвто и да бъде той, няма да те засяга изобщо и ще си го спестя.
- Ако е ироничен - отново не смятам да продължавам диалога.
Залагам на второто. Ако искаш ти сподели как се озова в Гя, какво учи, докъде я докара с ученето...
С какви трудности се сблъска. Така ще бъдеш от полза.
Въпросът ми си е съвсем буквален и въобще не е адресиран само до теб, а до всеки, който се припознава в цитата. Интересно ми е просто, защото и аз познавам доста такива случаи и направо си е нещо като мания вече. Ако искаш ми отговаряй, по тази логика и тебе не те засяга моят отговор. Мен никой не ме е подготвял, сама си исках, отчасти по съвсем лични причини, отчасти "да не съм по-назад", тъй като от моето училище поне 90 процента заминаха, а от класа ми остана само един. Исках да се осведомя от първа ръка дали си заслужава и прочие неща. Докъдето трябва съм го докарала за сега, не съм готова още, по-близо съм до възрастта на детето ти отколкото до твоята.