пак психология

Като съм тръгнала да ви занимавам с моите психологичски вълнения, нека да продължа. Ако искате да знаете защо съм толкова активна днес, то е защото мъжът ми е в командировка, детето е на училище, къщата ми е прибрана, а аз пера (по-скоро пералнята го прави), обаче не ми се чете книга, не ми се пише това, което имам да пиша, затова седя пред компютъра и ви занимавам с глупости!
Ето го и казусът:
Преди месец купих билети за концерта на Уигълсите за нас с Изабела и за една друга майка и нейния син. Струваха по 99$ на семейство; тя ми даде 100$ при случайна среща на улицата, но аз не бях сигурна за цената на билетите, освен това ги нямах под ръка и се разбрахме да си оправим сметките по-късно. Днес дойде вкъщи да вземе няколко торби с дрехи и играчки на Изабела за нейното момиченце (две огромни торби, по-точно), за които не и поисках никакви пари. На масата оставих и билетите, както и разписката с цената за четирите билета +1$ ресто. Това, което ме впечатли е, че тя си го прибра този долар! Това, разбира се няма да промени мнението ми за нея, нито сме опрели до този долар, но ме учуди феномена и ми е трудно да си го обясня. Същото се получава и със зълва ми - аз и давам тонове с дрехи за нейното дете (вярно, носени, но някои са и необличани), които тя продава и взема пари за тях, а когато и отидем на гости си купуваме храната (ето откъде зная цените на хр. стоки в Английско). Та се замислям, проблемът в мен ли е или в тях? Май съм прекалено добра, че чак на нещо друго избива....
Гарванче, ето защо ще си останем с едната къща  - не зная как да пестя от закуски.