Книгите, които са ни променили...

  • 32 022
  • 185
  •   1
Отговори
30 юни 2010, 20:02 ч.
  • планетата Земя
  • Мнения: 114
Интересува ме, кои книги са ви променили по някакъв начин, как и защо?
Не говоря за любими книги или такива, които обичаме да препрочитаме. Говоря за тези, които са ви променили мисленето, светоусещането, разбирането за света, за другите, за вас самите. Говоря за тези, които след като ги прочетем ходим дни със зомбиран поглед. Тези, които ни отварят очите, след които не сме вече същите...
Също и за онези, които са ни повлияли живота. Примерно сме прочели в точния момент и те са преобърнали света ни. Не от онези сектантските от сорта "Как да направим еди какво си", "Богат татко, беден татко" и подобни. Говоря за художествена литература.
Ще напиша и някои от "моите":
- "Том Сойер" - от него се запалих по всякакви приключения;
- "Пътуване към Икстлан" на Карлос Кастанеда. След нея прочетох почти цялата поредица и това развали малко "новия вкус", но като цяло доста ме впечатли за времето си.
- "Параграф 22" на Джоузеф Хелър. Започвах я сигурно 5 пъти, докато успея да я прочета и да вникна в смисъла и. След това стана култова едва ли не за мен. Във всяка ситуация можех да цитирам нещо подходящо от нея. (Особено впечатляващо беше онова с яйцата по 7 цента, продавани за 5 с печалба  Laughing)
- "Идиот" на Достоевски...
Има и други, които са ме впечатлявали, но тези сякаш са по-различни за мен...
Споделете вашите  Simple Smile

# 1 30 юни 2010, 20:23 ч.
  • София
  • Мнения: 1 783
"Балада за Георг Хених"

# 2 30 юни 2010, 23:23 ч.
  • Някъде по Дунава
  • Мнения: 4 766
Всички книги на Ерих Мария Ремарк ме развълнуваха и докоснаха дълбоко.В тях има толкова обич,и надежда,и болка( Триумфалната арка,Време да се живее и време да се мре,Живот назаем).

# 3 1 юли 2010, 08:58 ч.
  • край морето
  • Мнения: 44
Много са книгите, които са ме докоснали и формирали като характер.
Едни от тях са:
"Престъпление и наказание"
"Ана Каренина"
"Алхимикът"
"Богат, беден"
Разказите на Чудомир, Йовков, Е. Пелин

Творбите на Греъм Грийн  bouquet

Сигурно има и други, но в момента не се сещам.

# 4 2 юли 2010, 00:53 ч.
  • Мнения: 0
"Богат, беден" – Ъруин Шоу
"Windows on The World" - Фредерик Бегбеде
"99 франка" - Фредерик Бегбеде
"Сидхарта" - Хермен Хесе
"Вероника решава да умре" - Пауло Коелю
"Истинската история на Себастиан Найт" - Владимир Набоков

# 5 2 юли 2010, 14:01 ч.
  • Мнения: 2 617
Страхотна тема!
Променили, не бих казала, по-скоро, дали ми увереност, че и друг говори за неща, които съм мислела самата аз; понякога са ми посочвали и ориентир, за да не се загубя.

# 6 2 юли 2010, 14:02 ч.
  • Мнения: 11 747
Първата книга, която беляза живота ми, беше Пипи Дългото чорапче  Simple Smile  Първо нея прочетох и толкова бях влюбена, толкова уютно ми беше с нея, че дълги години отказвах да прочета каквото и да било друго, не исках да й изневерявам. Препрочитах си я редовно. Може и от там да съм взела малко приключенски дух, а може и да не е.

Другата е Война и мир - Толстой. Мислех да ми бъде наказание и порицание, за дето не си взех двата държавни изпита и не успях да се дипломирам (на 26 години). То се оказа изцеление - Боже, не съм била сама.

Третата е Братя Карамазови на Достоевски, която си беше истинска голгота. Минаха около 2 години, може би, още я асимилирам. Тази книга не се чете - тя се изстрадва, преживява се, изживява се. 

# 7 2 юли 2010, 14:18 ч.
  • Мнения: 502
   Аз на първо място поставям Чехов. На една  бригада в Банско от нямане какво да правя взех, че си купих събраните му съчинения в осем тома. Тогава книгите бяха евтини, имаше ги по книжарниците. И следобедите, когато си почивахме от брането на тютюн, аз открих най-специалния и до момента за мен автор.
  После дойде ред и на другите руски класици, повечето са ми любими.
  Достоевски е втората ми голяма любов. Първо прочетох "Престъпление и наказание". После пак го прочетох, и пак... Laughing
  После и другите му романи. И се разбрахме. Grinning  
  А като най-малка помня, че "Граф Монте Кристо" съм чела сигурно пет-шест пъти, тази тухличка...Все с нея си лягах. А също и "Стършел", и нея няколко пъти. Обичам да повтарям любимите неща до умопомрачение, така е и с музиката. Въртя едно парче до безкрайност...
  Всъщност има още доста творби. От българските любим ми е Димитър Димов с неговите "Осъдени души".  
  Обичам много, много Хемингуей, Фицджералд, Селинджър. Когато се запознахме с мъжа ми, той ми подари разказите на О'Хенри. И те са нещо специално и са ми повлияли доста.
  Хубава темичка. Hug

Последна редакция: пт, 02 юли 2010, 14:24 от С О Н Я

# 8 2 юли 2010, 15:00 ч.
  • планетата Земя
  • Мнения: 114
Ама как забравих "Граф Монте Кристо" и "Богат, беден"!?!
Още си спомням как в пети клас с приятелката ми тайничко четяхме онази супер пикантна част от "Богат, беден", в която Руди рисуваше учителката си по френски гола. Леле, каква тръпка  Crazy. После дори аз се опитах да я нарисувам.  Laughing
А от граф Монте Кристо "наследих" стремежа към перфекционизъм. Това ми беше първата голяма "тухла". Лягах и ставах с нея. Дори може да се каже, че не ставах, защото обикновено я четях до обяд, когато майка ми ме изритваше от леглото. Ех, лятната ваканция...
Имам много книги от детството, които са ме градили като човек. То едва ли не всяка, прочетена тогава книга, ме е променяла. Нормално! Сега все по-малко ми се случва тази "тръпка". Затова и пуснах темата - да си намеря материал за четене.   Wink

Последна редакция: пт, 02 юли 2010, 15:16 от Venda

# 9 2 юли 2010, 15:05 ч.
  • Мнения: 502
  Ами "Птиците умират сами" ? Между съучениците ми беше много популярна, после излезе и филма. Simple Smile

 В лексионите си пишехме цитати от "Птиците умират сами"-за онази птичка, дето притиска бодливия шип до гърдите си и пее с най-сладкия глас на света. Знае, че така ще умре, но все пак го прави, все пак го прави...Помня си го цитата. Simple Smile

Последна редакция: пт, 02 юли 2010, 15:15 от С О Н Я

# 10 2 юли 2010, 15:15 ч.
  • планетата Земя
  • Мнения: 114
Цитат на: Tsugumi в пт, 02 юли 2010, 14:01
... дали ми увереност, че и друг говори за неща, които съм мислела самата аз...
Точно за същите книги говоря. Когато сме млади или не сме достигнали до техните идеи - те ни променят. Когато вече сме се изградили като личности (поне основно) или идеите им са ни познати, тогава те само ни затвърждават. Но продължават да ни вълнуват.

# 11 2 юли 2010, 15:20 ч.
  • Мнения: 502
   Аз искам да ви попитам нещо. Предполагам повечето от вас са чели в ученическите си години тези книги-"Съдбата на човека", "Как се каляваше стоманата", "Млада гвардия", "Чайка", за Зоя Космодемянская, за децата от Ястребино, партизански романи. Някои дори ги изучавахме.
 Според вас, възпитали ли са ви тези книги в донякъде фалшив идеализъм, как смятате ?
 Мисълта ми е, че тези произведения разказват доста назидателно понякога, но пък в други случаи и увлекателно, за силата на човешкия дух, за смелост, борбеност, воля да не се отказваш пред трудностите и т.н.
  Повлияли ли са ви в тази насока ? Или напротив ?

Последна редакция: пт, 02 юли 2010, 15:51 от С О Н Я

# 12 2 юли 2010, 15:46 ч.
  • Мнения: 11 747
За птичката със шипа, оригинала не е ли на Оскар Уайлд? Не съм чела Птиците умират сами, но покрай филма знам, че се споменаваше.

# 13 2 юли 2010, 15:49 ч.
  • Мнения: 4 965
"По пътя" - Джак Керуак и всичко на "изгубеното поколение" - Буковски, Доктороу и т.н.

# 14 2 юли 2010, 15:55 ч.
  • Мнения: 502
Цитат на: pina в пт, 02 юли 2010, 15:46
За птичката със шипа, оригинала не е ли на Оскар Уайлд? Не съм чела Птиците умират сами, но покрай филма знам, че се споменаваше.

 Пина, аз от този роман го знам. Но може и при Оскар Уайлд да го има, то това е някаква келтска легенда. Ето :

http://www.jenite.net/2008/06/blog-post_25.html

# 15 2 юли 2010, 15:56 ч.
  • Мнения: 11 747
Приказка има, Оскар Уайлд - Славеят и розата. Тука, в Готварския правехме торти на тема 'Приказки', та аз торта със славея и розата правих  Simple Smile

# 16 2 юли 2010, 15:59 ч.
  • планетата Земя
  • Мнения: 114
Цитат на: azaf в пт, 02 юли 2010, 15:49
"По пътя" - Джак Керуак и всичко на "изгубеното поколение" - Буковски, Доктороу и т.н.
Това бяха култови книги за много от колегите ми в университета, наред с "Голият обяд" и "Дрога" на Бъроуз. Аз не успях да ги схвана тогава, но може да ги пробвам сега.

# 17 2 юли 2010, 16:02 ч.
  • Мнения: 502
Цитат на: pina в пт, 02 юли 2010, 15:56
Приказка има, Оскар Уайлд - Славеят и розата. Тука, в Готварския правехме торти на тема 'Приказки', та аз торта със славея и розата правих  Simple Smile

 Е, много специална торта е била...идейна, храна както за тялото, така и за душата. Laughing
 Не я видях между снимките в подписа ти... Hug

Последна редакция: пт, 02 юли 2010, 16:08 от С О Н Я

# 18 2 юли 2010, 16:31 ч.
  • Мнения: 6 365
Моби-Дик. Сложен и многопластов роман, в него видях литература от най-висока класа; най-съчувствената и хуманна философия; една от най-майсторските творби на английския език. Книгата може да се определи с една дума: мъжествена, а аз понеже съм мацка, придобих друг поглед към света. Всяка страница от Моби-Дик съдържа 10 пъти повече мъдрост от всички творби на Пауло Коелю.

Лолита: също толкова човечен роман, изискващ от човек да промени същината си, за да го разбере.

Себичният ген, Ричард Докинс. Никога няма да гледам на живота по стария начин.

Поредицата Дюн. Заслужава си само заради идеята, че Човек, а не животното, е способен да се контролира, но и да живее с много голяма доза несигурност. Франк Хърбърт е мъдър.

# 19 2 юли 2010, 17:13 ч.
  • Мнения: 2 617
Цитат на: С О Н Я в пт, 02 юли 2010, 15:20
  Аз искам да ви попитам нещо. Предполагам повечето от вас са чели в ученическите си години тези книги-"Съдбата на човека", "Как се каляваше стоманата", "Млада гвардия", "Чайка", за Зоя Космодемянская, за децата от Ястребино, партизански романи. Някои дори ги изучавахме.
 Според вас, възпитали ли са ви тези книги в донякъде фалшив идеализъм, как смятате ?
 Мисълта ми е, че тези произведения разказват доста назидателно понякога, но пък в други случаи и увлекателно, за силата на човешкия дух, за смелост, борбеност, воля да не се отказваш пред трудностите и т.н.
  Повлияли ли са ви в тази насока ? Или напротив ?
"Съдбата на човека" я четох една цяла зимна ваканция, много трудно. Не ме е променила, вероятно стилът не ми е допаднал. Същата история с "Млада гвардия" - един месец ми отне от лятната ваканция и така и не я запомних. "Чайка" не съм я чела. "Как се каляваше стомана" я четох точно около 10.11.1989 година, ирония на съдбата. Книга, която ми допадна, но не заради идеите си. За Зоя Космодемянская съм чела книгата от майка й, написана след смъртта на двете й деца. Повлия ми, но още тогава усетих премълчаванията - има един момент, за който тя споменава не много ясно; отнася се за душевното здраве на Зоя. Поначало крайностите в идеализацията не ми допадат. Не намирам за възпитателни (ако изобщо това е думата) историите за това, как са умрели ястребинчетата, Митко Палаузов; смъртта и изтезанията на Зоя също не са спестени като детайли.
Освен това, някои моменти са спорни от историческа гледна точка.

Mamacita Bandida, "Моми Дик" искам да я прочета от известно време. Попадна ми много интересна рецензия за нея.

# 20 2 юли 2010, 17:17 ч.
  • Мнения: 6 365
Всъщност Моби-Дик не е толкова страшна, колкото се разправя, напротив- има хумор, има екшън. На английски ли ще я четеш? Българският превод също не е лош.

# 21 2 юли 2010, 18:48 ч.
  • Мнения: 502
  Tsugumi, благодаря за отговора.

   Мисля си, че ако някой реши да пренапише някои от тези книги, но този път напълно искрено и достоверно, без премълчаване и идеализация, биха се получили много добри исторически произведения.  Не че те и сега не са такива, но когато нещата са описани по-просто и без политика, винаги е за предпочитане.

# 22 2 юли 2010, 22:42 ч.
  • Мнения: 21
Мисля, че книги като "Съдбата на човека", "Как се каляваше стоманата", "Млада гвардия" и др., които трябваше да прочетем по задължение , не отстъпват на съвременните трилъри. Сигурно оттогава заобичах трилърите. Като се замисли човек какви проблеми имат да разрешават  героите - дали по комунистическо или по капиталистическо време, се успокоява, че неговите проблемчета са бял кахър.

# 23 3 юли 2010, 15:48 ч.
  • Мнения: X
Аз наистина мога да се сетя за 2, най-много 3 книги, които не са ми дали абсолютно нищо. Всъщност не очаквам от книгите да ме променят в някакъв съдбовен смисъл, защото в крайна сметка винаги откривам по нещо от себе си в тях или нещо, което бих могла да бъда, ако...
Може би ако започна от най-ранното си детство няма как да подмина, нито вече споменатата Астрид Линдгрен, нито Ерих Кестнер, нито Марк Твен - те бяха първите, които не крещяха: Бъди такъв и такъв, бъди винаги готов! На фона на обърканите послания на началните ми учителки за партията-държава и държавата-партия, светът в книгите им беше красив, неподправен и човешките недостатъци не се сочеха с пръст. И най-важното техният свят не беше черно-бял, а преливаше от пъстрота, за която очите ми продължават да жадуват и до днес.

# 24 3 юли 2010, 15:51 ч.
  • Мнения: 2 617
Цитат на: С О Н Я в пт, 02 юли 2010, 18:48
  Мисля си, че ако някой реши да пренапише някои от тези книги, но този път напълно искрено и достоверно, без премълчаване и идеализация, биха се получили много добри исторически произведения.  Не че те и сега не са такива, но когато нещата са описани по-просто и без политика, винаги е за предпочитане.
Не съм сигурна в това. По причина, че не знам, какво означава "добро историческо произведение". Както беше писал Дюма в "Графиня Дьо Монсоро" (перифразирам): "Ние сме само романисти и трябва да се придържаме към истината, фантазията - тя е за историците."

# 25 4 юли 2010, 07:30 ч.
  • Мнения: 3 034
Тримата Мускетари - тогава за първи път повярвах, че в живота има и приключение, ако му отворим вратата - моето беше да пиша и от Дюма научих много, а най-вече дух.

Театър и Великият Гетсби - научих, че може мечтите да се сбъдват и да се окаже, че не си об,ислил добре желанието. А позитивното мислене дори още не беше на мода.

Вечери в Антимовския хан - още един учебник за мен, който ми вдъхна увереност, че описанието не е лоша дума.

Любов по време на холера - чисто емоционално и по женски, тази книга сигурно е причина за нелечимото ми търсене на "онази любов, без която не можем", отвъд правилата, времето и пространството.

Дона Флор и нейните двама съпрузи - а тази пък подхрани и без това опасно тлеещи пламъци, до ден днешен неугасени.

Има и много други, разбира се. Но тези винаги ще ги помня, защото не успявам никак да изтрия спомена за тръпката от обръщането на всяка страница.

# 26 6 юли 2010, 00:05 ч.
  • Мнения: 107
Темата е страхотна. Повечето книгите за мен са отделни светове. Вчера съм била в един, днес съм в друг, а утре кой знае къде ще ме отвее вятъра. Обичам да чета, макар че не знам дали очаквам от книгите да ме променят. Знам обаче, че има книги, които са ме впечатлявали до болка или до някое чувство, за което сега не мога да намеря думи.
Една от тях е "На изток от рая". Там имаше един човек, мисълта за който ме кара да се старая да бъда по-добра. Говоря за Сам. Не помня в подробности, какво правеше този човек, но помня, че го харесвах, харесвах, харесвах и така и до сега го харесвам.

Харесвам книгите на Клавел. Това за различните светове при него се прояви много ясно, защото прочетох повечето от книгите му една след друга. Получи се - от един свят в друг свят и все различно, и все примамващо, и все до никоето време през нощта  -  Laughing

Чела съм много книги, за коя имам спомен, за коя не...  но много от тези, които споменавате са ми любими. Как да не обичаш примерно Атос, Портос, Арамис и Дартанян, ами Пипи, Томи и Аника  newsm78 - а как беше името на бащата на Пипи - дооооста дълго и впечатляващо.

Дълго стана. Друг път ще обсъдя Зоя и Шура, за които скоро си примомних, прочитайки отново книгата на Зоя Космодемянска.   
   

# 27 6 юли 2010, 16:17 ч.
  • Мнения: 11 973
Цитат на: С О Н Я в пт, 02 юли 2010, 15:20
   Аз искам да ви попитам нещо. Предполагам повечето от вас са чели в ученическите си години тези книги-"Съдбата на човека", "Как се каляваше стоманата", "Млада гвардия", "Чайка", за Зоя Космодемянская, за децата от Ястребино, партизански романи. Някои дори ги изучавахме.
 Според вас, възпитали ли са ви тези книги в донякъде фалшив идеализъм, как смятате ?
 Мисълта ми е, че тези произведения разказват доста назидателно понякога, но пък в други случаи и увлекателно, за силата на човешкия дух, за смелост, борбеност, воля да не се отказваш пред трудностите и т.н.
  Повлияли ли са ви в тази насока ? Или напротив ?

В моето семейство поради ред  причини  се  роптаеше против "режима",  къде тихо, къде и  така че да чуят децата.независимо от това се издигаше в почит жертвата, която отделната личност е дала  за да стане светът по-добър.на  пръв поглед противоречие, но всъщност -не.

Така аз още в първите години, в които се научих да чета  прочетох "Митко Палаузов",  "Овчарчето Калитко" и  "Помни тяхното детство".Особено последната беше потресаваща.Свивало ми  се е сърчицето от болка,  че  това са само деца и  как може да се посяга на деца...Интересно, че тези дни си мислех дали ще дам един ден на сина ми да прочете "Помни тяхното детство", дали ще се трогне и дали ще повярва, че това са били реални саможертви от невинни по възраст и по помисли създания...И как да му обясня безумието на "комунистическата идея" и едновременно да го науча на  почит към жертвоготовността.Ей такива неща ми се въртят в съзнанието...

"Млада  гвардия"  четох в оригинал по задължителна програма.малко ми беше тегава,  трудно я четях.Но знаете ли,   често в някакви притеснителни моменти се сещам за началните  страници на книгата.Как  Уляна Громова в началото споделя мигновеното желание да се скрие, да си остане встрани от войната и като че да я няма...  и само миг след това отхвърля това бягство от себе си...точно в трудни моменти се сещам за нея,  в моменти в к оито ми се е искало да се скрия и от себе си.

"Повест за Зоя и Шура" също съм чела със свито сърце.
Несъмнено, тези книги са оставили отпечатък в съзнанието ми и мисленето  ми, дори и да не са го променили радикално

# 28 6 юли 2010, 17:03 ч.
  • планетата Земя
  • Мнения: 114
Аз повечето партизански романи не съм ги чела, защото бяха задължителни. Embarassed
Всичко, което беше в списъка за четене през лятото, оставаше непрочетено. Не знам защо така се получаваше - или не можех да ги намеря съответните книги или не успявах да ги дочета, защото ми бяха скучни или просто не са били за мен. Не се гордея с това де. Поради тази причина мразех часовете по БЕЛ и никак не ги разбирах. После поотраснах, прочетох "Името на розата" и "Пътуване към Икстлан" за часовете по психология и ми просветна, че ако си чел произведенията е много лесно да кажеш защо те ти харесват и да им правиш някакви анализи.
За съжаление нямам време сега да се доизкажа, но благодаря на всички за отговорите.  Hug

# 29 6 юли 2010, 22:42 ч.
  • Мнения: 107
Еййй, а на мен тези списъци ми бяха голям кеф, особено в началото на лятото. Голям мерак имах да прочета всичко. Е ...  newsm78 разбира се не успявах, но така съм прочела доста книги. Използвах списъка като насока... И до сега обичам да си записвам какво искам да прочета.   

# 30 6 юли 2010, 23:36 ч.
  • Мнения: 1 531
записвам се да черпя идеи и вдъхновение Hug

аз лично като дете МНОГО четях и още ме помнят по име от двете детски библиотеки, посел обаче спрях да чета, не исках... но много четях поезия и сонетите на шекспир и димчо дебелянов и рембо много ги преживявах Heart Eyes

# 31 7 юли 2010, 00:17 ч.
  • Мнения: 15
Много хубава тема!Като книги,които са ми повлияли по някакъв начин засега,определено слагам "Пипи Дългото чорапче"-на нея се научих да чета и я препрочитах толкова много пъти,че още я помня почти наизуст. GrinningПо-късно открих "На изток от рая", "Сто години самота","Портретът на Дориан Грей","Граф Монте Кристо","Ана Каренина","Спасителят в ръжта","Лолита","451 градуса по Фаренхайт".От книгите,които съм чела по-наскоро,определено съм потресена от "Зеленият път" на Кинг,а също и от "Windows on the World" на Бегбеде.В крайна сметка обаче засега най-най-най любимата ми книга е "Властелинът на Пръстените". Heart Eyes

# 32 7 юли 2010, 08:56 ч.
  • Мнения: 502
  Светкавица, благодаря на теб и на останалите момичета за отговорите. Hug

 Аз питах за тези книги, защото лично мен те са ме променили в някаква степен. Може би заради това, че съм ги чела в такава крехка възраст, когато децата са най-впечатлителни и попиват всичко. И не само, защото бяха задължителни. Аз ги четях с желание.
  Като пионерче съм ходила на лагер в село Ястребино, нямаше как да не науча  всичко за живота на тези деца. И това ми се е отразило на светогледа, поне тогава. После може и да се промениш в някаква степен, но впечатленията от детството и пубертета са много важни.

# 33 7 юли 2010, 10:36 ч.
  • Мнения: 107
Цитат на: С О Н Я в пт, 02 юли 2010, 15:20
   Аз искам да ви попитам нещо. Предполагам повечето от вас са чели в ученическите си години тези книги-"Съдбата на човека", "Как се каляваше стоманата", "Млада гвардия", "Чайка", за Зоя Космодемянская, за децата от Ястребино, партизански романи. Някои дори ги изучавахме.
 Според вас, възпитали ли са ви тези книги в донякъде фалшив идеализъм, как смятате ?
 Мисълта ми е, че тези произведения разказват доста назидателно понякога, но пък в други случаи и увлекателно, за силата на човешкия дух, за смелост, борбеност, воля да не се отказваш пред трудностите и т.н.
  Повлияли ли са ви в тази насока ? Или напротив ?

Подобни на тези книги, които съм чела са "Митко Палаузов", "Овчарчето Калитко", "Тимур и неговата команда", а най-вероятно още много, които не помня. Нямаше как да не ги прочетем, защото давахме техните имена на класа си. Превръщахме ги в хора, на които искахме да подражаваме. Нали трябваше да знаем, какво точно са направили. Не мога да кажа, че не ми е било интересно да знам какво са направили. В крайна сметка наистина написаното е било пълно с идеологии, които тогава са били по-разбираеми, а сега изглеждат като химера и са много странни.
Прочетох "Повест за Зоя и Шура"  и от днешна гледна точка, изглеждат като вманиачени и фанатизирани в нещо си хора, но тогава наистина са били така, за да се дадат в жертва на това. Не че в саможертвата има нещо лошо, но днес сякаш повече надделява това да се слагаме на първо място и след това да гледаме общата кауза. Май кожичката вече ни е по-мила!!! Иначе в книгата има много симпатични моменти, свързани с пакостите на Шура, но пък Зоя се ражда сериозна и целеустремена, съпроводено с някакъв огромен инат. Въпреки че аз съм от хората, които помнят много неща от онова време, вярата в партията и във вожда някак вече не ми е емоция и смятам, че това ще бъде най-странното за днес четящите тези книги, щом за мен беше странно...  newsm78

# 34 7 юли 2010, 11:00 ч.
  • Мнения: 1 531
о!!! в тази връзка да добавя, че много съм била впечатлена от книгите за партизаните, за ястребинчетата, за онова най-малктоо от всички, което го прострелваха, защото си бърка в джобчето, а то е искало да си вземе малката топка, за зоя и шура и майка им любов космодемянски

# 35 7 юли 2010, 12:19 ч.
  • планетата Земя
  • Мнения: 114
Сетих се, чела съм "Тимур и неговата команда". Определено ми хареса. Дори се бяхме организирали да ходим да помагаме на разни лелички - къде с пазаруване, къде с окопаване на градинки. Това бързо приключи, бяхме 3-4ти клас, но явно ни е научило на нещо. По-късно в 7ми клас открихме един дядо, който беше болен, а нямаше кой да се грижи за него. Чистехме му къщата от време на време, имахме планове да му направим нещо като записки, той беше историк и много обичаше да разказва. За съжаление почина скоро след това...
Какви неща ми припомнихте, момичета!
Сега се замислих, че героите от партизанските романи днес можем да ги открием до някъде в супергероите, които обаче са доста повърхностни. Моят син страшно харесва Спайдермен (вярно герой от комикс, не от книга), който има много сходни качества с партизаните от "нашите" книги. Само не е истински...Като попитах сина си защо Спайдермен е добър, той ми отговори - "Защото носи червен костюм!" ooooh! Laughing

# 36 7 юли 2010, 13:45 ч.
  • Мнения: 2 617
Всъщност, говорейки за книги от нашето детство, споменаваме такива, които са ни формирали, а онези, които са ни променили, според мен, би следвало да са от период след това.

# 37 7 юли 2010, 14:08 ч.
  • София
  • Мнения: 1 649
"Алексис Зорбас" и "Последното изкушение" на Казандзакис. Особено Зорбас.

"Улица Консервна" и продължението "Благодатният четвъртък" на моят най-любим Стайнбек.

"Джонатан Ливингстън Чайката" на Ричард Бах.

И други, но в момента това се сещам; после може да допиша.

А за партизанската литература - чела съм много, макар че съм от "младото поколение", ама то аз съм си книжен змей, де. Помня, че "Чайка" много ме беше потресла и ако не е променила нещо в мен, поне ме накара да се замисля за някои понятия като чест, сила, вяра, които ги няма в ежедневието ни... "Повест за Зоя и Шура", "Млада Гвардия" ми бяха инетресни, но има нещо фалшиво, прекалено в тях; просто са твърде крайни. Под "фалшиво" нямам предвид, че оспорвам фактите, но просто са твърде напудрени... Не могат да ме вдъхновят.

# 38 7 юли 2010, 15:05 ч.
  • Мнения: 502
   Да, и аз споменах преди думата "фалшиво", защото не намерих по-точна. Не точно фалшиво, а да кажем, не достатъчно честни са тези книги от днешната ми позиция на по-зрял човек. Защо казвам това . Ами защото съм съгласна с тези думи, че :„Всички съкровища на света не струват една детска сълза”. А в тези произведения има потоци от детски сълзи, и нищо не може да ги оправдае. Може би само това, че времената са били такива...

# 39 7 юли 2010, 15:31 ч.
  • Мнения: 455
Последната, която прочетох и мислех за нея месеци след това е "Триумфалната арка" на Ремарк. Имаше сцени, които непрекъснато изникваха пред очите ми, дори ей така без повод. Да не говорим, че докато я четях на моменти спирах и направо не можех да повярвам как с едно изречение или няколко думи, така точно назовава нещата, та чак дъха ти спира.

# 40 7 юли 2010, 15:39 ч.
  • планетата Земя
  • Мнения: 114
Цитат на: Tsugumi в ср, 07 юли 2010, 13:45
Всъщност, говорейки за книги от нашето детство, споменаваме такива, които са ни формирали, а онези, които са ни променили, според мен, би следвало да са от период след това.
Ами така е, но според мен няма противоречие в това. Формирали или градили не изключва променили, защото за мен трупането на знания не е като да правиш торта - пласт върху пласт. Всяко ново нещо ни кара да преподредим цялата си система от знания, за да може тази (хмм, как да кажа) конструкция да не рухне...

# 41 7 юли 2010, 15:51 ч.
  • Мнения: 11 747
Цитат на: С О Н Я в ср, 07 юли 2010, 15:05
   Може би само това, че времената са били такива...

Времената винаги са били такива. И в момента са такива, на други места по света.

# 42 7 юли 2010, 16:22 ч.
  • Мнения: 11 973
Като стана въпрос за  героична/ от каквато и да е гледна точка/ литература се сетих нещо.Не съм чела "Статски съветник"/ не съм и много сигурна  за  точното заглавие, но нещо такова беше/Гледала съм филма.В много сериозна възраст,  съвсем наскоро.И  пак се дивях на  избора на героинята и се чудех какво е това силно и притегателно чувство за  справедливост, което те лишава дори от съвсем естествения  инстинкт за самосъхранение.И дали си заслужават следващите поколения саможертвата...

А има и много книги ,които макар и да не ни променят изцяло  влияят  върху мирогледа и  приемането/ отхвърлянето на някои спорни или не толкова спорни ценности.

# 43 7 юли 2010, 21:45 ч.
  • Мнения: 2 617
Цитат на: Flip Fantasia в ср, 07 юли 2010, 14:08
"Повест за Зоя и Шура", "Млада Гвардия" ми бяха инетресни, но има нещо фалшиво, прекалено в тях; просто са твърде крайни. Под "фалшиво" нямам предвид, че оспорвам фактите, но просто са твърде напудрени... Не могат да ме вдъхновят.
Все пак, нормално е да звучи така книгата за Зоя и Шура - писана е от майка им. Също така е нормално да я наречем и "фалшива" в смисъл на документално придържане към фактите (споменах го още в първия коментар): Любов Космодемянская премълчава онези обстоятелства, които не биха се прикачили добре към образа, който е имала за цел да създаде (Зоя е имала проблеми с психиката, заради които е била и в такова медицинско заведение). Мнението ми не цели тенденциозност спрямо техния ореол.

# 44 9 юли 2010, 22:13 ч.
  • Мнения: 763
Много ми е трудно да отделя онези книги, които са ме променили. Има силни книги, след които ми се е мълчало и не ми се е искало да говоря с никого дълго време:
"Осъдени души" и "Поручик Бенц"
"Петата планина"
"1984"
"451 градуса по Фаренхайт"
"Приказка за Боговете"
Мога още да изброявам....
Просто моментът е бил такъв, че съм имала нужда да прочета точно тези редове.

Иначе по повод онази "възпитателна литература", мога да кажа, че по някакъв начин ми е дала някакви основи на морал и има влияние при формирането на ценностната ми система, но по-скоро в общочовешки план - Четвъртата височина, Павлик Морозов, Синът на полка, Ястребинчетата  и прочее са ме вълнували чисто по детски с техните герои без каквото и да е комунистическа пропаганда.  

# 45 11 юли 2010, 00:46 ч.
  • Мнения: 5 539
Всяка една хубава прочетена книга ме променя по малко. Но аз вече не чета какво да е. Преди четях наред, не подбирах, четях лакомо и непрестанно. Но днес подбирам книгите си много внимателно, защото човек трябва да пази себе си, щом веднъж се е изградил. А всяка една книга влиза в допир с душата на читателя си и може както да я възвиси, така и да я омърси.

Тук вече са споменати някои от книгите, които са ми повлияли в детството и по-нататък.

Като много деца и аз започнах с "Пипи", и също както пина сподели, я четях всеки ден, държах я винаги до леглото си, препрочетох я сигурно сто пъти, даже родителите ми се шегуваха с мен и ме подкачаха по този повод.
"Да убиеш присмехулник" пък ме вълнуваше през юношеството, също и "Вечната Амбър" и "Отнесени от вихъра"

От споменатите по-горе "По пътя" ме държа в плен доста дълго и занимаваше въображението ми, добре, че бях бременна тогава, иначе щях да отпраша нанякъде...
"Балада за Г. Хених" ми показа измеренията на добротата и вярата, които ни дават опора в живота.

Толстой, Солженицин, Достоевски...
Животът и творчеството на руските поети от началото на 20 век и съдбата им след Революцията /имах невероятен преподавател по руска литература в СУ/  - М. Цветаева, А. Ахматова, Блок, Хармс и т.н. - невероятни съдби и характери!

Утре ще добавя още, макар че списъкът трудно може да бъде завършен Simple Smile

# 46 13 юли 2010, 00:13 ч.
  • Мнения: 1 507
"Пилето" май беше първата такава книга. Не излязох от вкъщи, преди да я затворя и после не можех да я прогоня от ума си с месеци.
Също "Престъпление и наказание" - бях ядосана и отегчена, "цопнаха" ми я според тогавашните ми разбирания заради една конференция, на която трябваше да представям училището и се чудех кога ще имам време и дали ще открия в себе си желание да я прочета. Открих и още как! Толкова силно ми подейства, че отказах да правя каквито и да е анализи след това, недостойно ми се струваше.
"Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" може би ме промени най-силно. Удивителна книга, която ми разказа толкова много с такова спокойствие...
И още "Улица консервна", "1984", "Полет над кукувичето гнездо" - скъсах се от рев, "Назови го с думи" на Мари Кардинал, Херман Хесе и "Степният вълк" заедно със "Сидхарта".
О, "Параграф 22" щях да забравя - бях в болница тогава, едва ли случайно ми попадна в същия период!
И голямата изненада за мен - "Луда вода" на Христо Калчев. Бях толкова предубедена и свързвах името му с онези негови популярни за времето си вулгарни романи, та като гръм ме удари човешката история, пълна със самота, изгубена наивност и самоличност.

# 47 13 юли 2010, 13:04 ч.
  • Мнения: 657
"Тримата мускетари" - четирилогията - голямата ми детска любов, Дюма ме запали да чета и да обичам литературата;
"По пътя" на Керуак и стиховете и есетата на Джим Морисън (The Doors) - дадоха ми нов поглед в младежките години;
вечният Достоевски - невероятни усещания за живота, моето "откровение" са "Бесове", но и всичко останало ми е повлияло;
Е, има и други. Лошото е, че в последно време не откривам такива - дали съм остаряла достатъчно за кардинални промени или не намирам подходящата литература? Май е второто.
Като че ли последното ми откритие е Артуро Перес Реверте - не толкова за промени, но е наслада да го чета.

# 48 13 юли 2010, 13:27 ч.
  • Мнения: 6
Дами, ще кажа само една дума: The Godfather Чела съм я три пъти и планирам четвърти. Дори следването си изкарах с нея.....  Joy Joy Joy Joy

# 49 13 юли 2010, 14:32 ч.
  • Мнения: 3
Цитат на: stoya.manolova в вт, 13 юли 2010, 13:27
Дами, ще кажа само една дума: The Godfather Чела съм я три пъти и планирам четвърти. Дори следването си изкарах с нея.....  Joy Joy Joy Joy

Повтарям я след теб. Това е Книгата с главно К    Heart Eyes

# 50 13 юли 2010, 15:03 ч.
  • Мнения: 11 973
Цитат на: Лято в вт, 13 юли 2010, 00:13
"Назови го с думи" на Мари Кардинал,
Една не много популярна, но изключителна откъм себепознание книга...
Сега си давам сметка, че години след като съм я прочела/благодаря, че ми я припомни!/ съм приела изводите за себе си и вкл. колкото и да е отдалечена темата тази книга интуитивно ми помага по някакъв начин и в правилното общуване с детето ми.

# 51 13 юли 2010, 16:58 ч.
  • Мнения: 1 507
Светкавица, абсолютно съм съгласна Peace

# 52 14 юли 2010, 08:05 ч.
  • Мнения: 3 034
"Брулени хълмове" съм пропуснала, а просто... Просто ми извади на показ душата.  Confused И толкова години не успявам да избягам от онези блата, от онзи вятър...  Heart Eyes

# 53 14 юли 2010, 13:58 ч.
  • дядовата ръкавичка
  • Мнения: 3 943
"Тимур и неговата команда", "Повест за Зоя и Шура", "Четвъртата височина" - чела съм ги на 8-9 годишна възраст, дори съм ги препрочитала, особено "Четвъртата височина". Имах дневник, в който си записвах извадки от книги и мисли, които са ме впечатлили. В него имаше цитати и от посочените книги и от много други подобни,  напр. : "У човека всичко трябва да бъде прекрасно - и душата, и мислите, и дрехите ...." - май на Горки .
......  Тридесет години по-късно изобщо не си спомням съдържанието на книгите. Мисля си, че ако времената не бяха такива и поначало не бяхме възпитавани с такава ценностна система и морал, тези книжки нямаше да ми харесат. Знам ли, ще ги пробвам при сина ми, но той по принцип не е от най-четящите.

А  по темата: Не точно променили, но насочили ме  към интуитивно възприемане на света са "Семейство Глас" и "Девет разказа".

# 54 14 юли 2010, 14:13 ч.
  • Мнения: 11 747
Чехов е, с красотата.

# 55 14 юли 2010, 14:15 ч.
  • дядовата ръкавичка
  • Мнения: 3 943
Разбира се, благодаря за корекцията    bouquet

# 56 14 юли 2010, 15:40 ч.
  • планетата Земя
  • Мнения: 114
Благодаря ви, момичета  Hug
Много ценни книги сте споменали. Някои съм чела, но най-хубавото е, че има и такива, които не съм.

# 57 16 юли 2010, 16:43 ч.
  • Мнения: 11 973
Извън романтично-героичната литература , за които говорихме ще споделя и още нещо за промяна, по-точно за избор, който направих заради книгите.Професионалният си избор дължа в огромна степен на повестите и романите на Петко Здравков.Той не е особено популярен писател, не бих казала, че е написал шедьоври, но пише много искрено и затрогващо.

Най-популярната му творба е "Необикновената повест на един джебчия",дори и да не сте я чели,  със сигурност сте гледали филма "Авантаж" с Руси Чанев и Мария Статулова, създаден по тази повест, която пък е написана по истински случай.

# 58 17 юли 2010, 22:51 ч.
  • София
  • Мнения: 2 901
"Братята с лъвски сърца", Астрид Линдгрен
"Птиците умират сами", Колийн Макълоу
"Дългата разходка", Стивън Кинг
"Приключения в два свята", Арчибълд Кронин

# 59 18 юли 2010, 08:56 ч.
  • Мнения: 1 568
"Разговори с бога" на Нийл Уолш.
"Селестинското пророчество" на Джеймс Редфийлд.
"Малкият принц" на Екзюпери
Книгите на Джон Кехоу

# 60 18 юли 2010, 14:27 ч.
  • Мнения: 11 973
Цитат на: Валентина в сб, 17 юли 2010, 22:51
...
"Приключения в два свята", Арчибълд Кронин

Сега се сещам, че  тази книга оказа въздействие върху мен в посока също на професионален избор, който всъщност остана неосъществен.В много романтична светлина виждах лекарската професия, но после трезво прецених, че не е за мен. Simple Smile

# 61 19 юли 2010, 12:47 ч.
  • Мнения: 1
Страшно много книги могат да те 'разбият' емоционално, но досега само 1 книга трайно измени ценностната ми система - "Шогун" Дж. Клавел...е, 2 книги, 2-та тома Simple Smile Крайно разтърсваща е и за ума, и за сърцето.
Но пък аз имам още мн мн неща(класики) да чета...тук има прекрасни идеи- мерси, дами, заемам се  smile3529 Simple Smile

# 62 21 юли 2010, 23:30 ч.
  • Шумен
  • Мнения: 36
"Време разделно" на Антон Дончев. Нищо, че съм гледала филма безброй пъти. "Сказания за времето на Самуила" пак негова. Не можех да я довърша от сълзите в очите ми. Много тежка книга. След нея всичките ми проблеми и глупости, за които се терзая, ми се видяха....толкова маловажни и безмислени.

# 63 22 юли 2010, 02:16 ч.
  • Мнения: 0
Странно ми е, че липсва "1984" на Оруел. Защо никой не я споменава?!
Аз я четох веднага след 10 ноември 89 г., четох я и преди около 2 години - е  не спах! Върна ме в един кошмар, който сега го разбрах по различен начин (различен от предишния прочит).

ВСЕКИ ТРУБВА ДА Я ПРОЧЕТЕ!
Няма значение на колко години е и кога - важното е да стигне до НЕЯ!

п.п. аз си пазарувам от тук - http://www.bgstore.bg/product.php?ProductID=5557

# 64 22 юли 2010, 13:24 ч.
  • Мнения: 454
"Зеленият път" на Стивън Кинг, никога няма да я забравя!

# 65 22 юли 2010, 20:22 ч.
  • Мнения: 107
"1984" е притиворечиво, приемаща се книга...

# 66 23 юли 2010, 16:19 ч.
  • Мнения: 322
Цитат на: azti в чт, 22 юли 2010, 02:16
Странно ми е, че липсва "1984" на Оруел. Защо никой не я споменава?!

И аз съм от хората, които са си губили съня покрай тази книга  Peace

# 67 23 юли 2010, 22:47 ч.
  • Мнения: 17
Страхотна темичка! Върна ме назад във времето и си спомних хилядите мигове, когато съм чела денем и нощем , затаила дъх, омагьосана, търсеща... Толкова много са книгите, които са ме докосвали дълбоко и знам, че са били до мене точно в моментите за тях. Но все пак, ако трябва да уловя най-силните мигове , то това са "Братята с лъвски сърца" - и плаках, и вярвах, и не исках да свършва. Невероятна книга и моите деца я харесаха, както, разбира се и "Пипи дългото чорапче" и "Емил от Льоняберя".
После дойдоха други книги и автори, но от младежкият ми период много силни следи оставиха "На изток от рая", "Война и мир", "Мопра" на Жорж Санд, "Климати" на Андре Мороа, "Майстора и Маргарита" и "Сътворението" на Гор Видал.

Може би книгата, която мога да чета пак , и пак е "Любов по време на холера", наскоро гледах и филма и пак я прочетох. Също и "Доктое Живаго"
"Доня Флор и нейните двама съпрузи" на Амаду- безкрайна омая...

"Братя Карамазови" - безпощадна към духа ми.
"Къщата на духовете" и " Ева Луна" на Изабел Алиенде
"Къпиново вино" на Джоан Харис - моето мечтание

# 68 24 юли 2010, 16:58 ч.
  • Мнения: 1 156
ПОздравления за темата, наистина, страхотни спомени

За мен такива, които са ме разтърсвали дълбоко, и които продължавам да препрпо4итам...
"Цар Плъх", "Птиците умират сами·", "На изток от рая","1984", все о6те ми разбълни4ква мозъка... повестите на Гогол, Достоевски, с неговата многпластовост, неиз4епаем изто4ник на глъвоблъскане"Идиот", "Братя Карамазови". "Майстора и Маргарита",
"Знахар" и"Морал" на Тадеу6 ДОленга Мостови4,  "Кукла " на Б.Прус... "Пепели6та"...."Доктор Живаго"..."Гръцкото съкрови6те".

От българските автори Димитър 6умналиев е ажтора, който мног ме е разтърсвал. "Време разделно", "Железният светилник" ц останалата 4аст от книгите ..."Тутун "/извинете , липсват букви/...

"Ве4ната Амбър" з апотеоз за жената ,готова навси4ко в името на оби4та си към един мъж/или пос коро в стремежа си да го притежава/, "Парк Авену 79", "Ако утрото настъпи".."До утото на новата но сре6та" "Дъ6терята на Мистрал", "Аз 6те завладея Манхатън".и о6те толкова много.
От автобиографи4ните  тези з живота на Ж. Бекер, на Едит Пиаф...

И продължавам да откривам . Всяка една книга е един нов свят. И добре 4е са те, да ме спасяват от реалността от време на време.

# 69 24 юли 2010, 21:33 ч.
  • Мнения: 1 387
И  за мен "Братята с лъвски сърца" е книга,която дълбоко ме трогна и ми повлия като дете,а също "Момчето със шпагата","Момчетата от улица Пал", "Едничко дете","Кога ще завали този сняг"-прекрасни книги и сега бих ги препрочела с удаволствие!

# 70 25 юли 2010, 00:31 ч.
  • На земята, която е всъщност звезда.
  • Мнения: 2 541

А Карлсон нима от никой не е споменат? newsm78

# 71 25 юли 2010, 20:53 ч.
  • в ябълковата градина
  • Мнения: 1 706
"Тютюн" на Димитър Димов и "Осъдени души" също,
разказите и новелите на Съмърсет Моъм,
"Триумфалната арка", "Трима другари", "Обичай ближния си" и всичките други на Ремарк
"Шоколад" на Джоан Харис

# 72 26 юли 2010, 08:20 ч.
  • Мнения: 514
"Алхимикът" на Пауло Коелю. Появи се в момент в моя живот, в който трябваше да взема важно решение. Тази книга беше последната капка, която ме убеди да го взема. Така че за мен е много специална.

# 73 26 юли 2010, 18:55 ч.
  • Мнения: 528
Страхотна тема  Hug

Книгите, които са оставили трайни следи в съзнанието ми през годините и са градили личността ми са:
"Пипи дългото чорапче" - първата ми книга.
"Под игото" - чела съм я повече от 5 пъти  Crazy Чрез нея обикнах българските автори и открих себе си като патриот.
"Тютюн" - поглъщах лист след лист до ранни зори.
"Гераците"
"Призракът от Ляно Естакадо" - книгата от юношеските ми години.
"Мъртвите сибирски полета" - ... класика!

Последната прочетена книга  - "Изгубеният символ" на Дан Браун - появи се в живота ми в най-подходящия момент, промени мирогледа ми и ми даде надежда!

Обожавам разказите на Елин Пелин и Йордан Йовков, поезията на Славейков, Дамян Дамянов...

# 74 27 юли 2010, 19:59 ч.
  • София
  • Мнения: 9
Моите любими в хронология от детството през годините, четени по няколко пъти неизбежно оставящи своя отпечатък върху формирането на личността:

"Карлсон, който живее на покрива"
"Без дом"
"Воля"
"Клетниците" - адаптирана за деца
"Птиците умират сами"
"Отнесени от вихъра"
"На изток от рая"
"Малкият принц"
"Земя за прицел"- Свобода Бъчварова

# 75 27 юли 2010, 20:36 ч.
  • Мнения: 338
Интересна тема, гледам доста от вас са изброили поне няколко книги, които са ви променили. Мислих доста над въпроса(още от вчера) и не можах да се сетя за такава книга...Или съм неподвласна на подобна промяна, или не съм намерила още тази книга (при все, че доста съм прочела), или всяка една от тях ме е променила неусетно и по малко без да си давам сметка и е формирала светогледа ми. Залагам на последното. Защото имам много любими книги, но никоя не мога да нарека най-любима или книга, която ме е променила Peace

П.П. Личната титла, която съм си сложила в профила "Идеалист, мечтател, ветреник" е цитат от описанието на героя от "Немили-Недраги" Бръчков. Явно поне малко съм прихванала от него Wink А книгата, която ще ме промени вероятно ще е тази, която някой ден може да напиша Mr. Green

Последна редакция: вт, 27 юли 2010, 20:42 от Damaris

# 76 29 юли 2010, 15:14 ч.
  • Мнения: 72
От детските ми години:
"Стас и Нели"
"Чичо Томовата колиба"
От по-късно:
"На изток от рая'
"Истанбул"
"Името ми е червен"

# 77 29 юли 2010, 19:51 ч.
  • Мнения: 514
Забравих да спомена "Портретът на Дориан Грей" на Оскар Уайлд. Когато прочетох тази книга за първи път имах чувството, че никога не съм чела красива литература. Смятам, че тази книга по някакъв начин промени усещането ми за литература. Започнах  да оценявам по нов начин "четенето заради самото четене".

# 78 29 юли 2010, 20:15 ч.
  • София
  • Мнения: 1 649
Цитат на: peperuda333 в чт, 29 юли 2010, 19:51
Забравих да спомена "Портретът на Дориан Грей" на Оскар Уайлд. Когато прочетох тази книга за първи път имах чувството, че никога не съм чела красива литература. Смятам, че тази книга по някакъв начин промени усещането ми за литература. Започнах  да оценявам по нов начин "четенето заради самото четене".

О, да. На мен така ми подейства "Лолита" и кажи-речи всичко на Ф.С. Фицджералд. Обожам естетския подход към писането, извън чистата идея на творбата (тип ученическото "Какво е искал да каже авторът?")

# 79 30 юли 2010, 19:28 ч.
  • Мнения: 1 209
Повечето от тези, повлияли на мен, вече са споменати.. предимно европейски и руски класици.

Добавям "Полет над кукувиче гнездо", "Ракова болница", "Чудото", Сахалин", "Закуска за шампиони", "Спасителят в ръжта", "Тил Уленшпигел", "Кукла", "Швейк, Бай ганьо и Чудомир (чудно, че последният не е обект на подробно изучаване, според мен има защо). Разказите на Мопасан, Моравия, О'Хенри, Алан Маршал, Марк Твен.

От по детските : "Винету", "Хъкълбери фин" (предпочитах го пред "Том Сойер"), и почти цялото творчество на Линдгрен и Ерих Кестнер, следвано от Жул Верн , Майн Рид и Карл Май.

Много са... май...

# 80 30 юли 2010, 20:17 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 1 484
`Стани и ходи`, Ерве Базен.
Препрочетох я отново след 30+ години. ефектът не беше същия, макар че отново ми хареса.

# 81 30 юли 2010, 23:06 ч.
  • Мнения: 95
"Пипи Дългото чорапче"
"На изток от рая"

Последно ме впечатли "Мемоарите на една гейша", но имайте предвид, че напоследък не съм чела много.  Embarassed

Но си мисля, че всяка книга, която си прочел през живота си те е променила макар и малко. Или по- скоро променя мислите ти за момента в дадена посока,  в зависимост от това колко ще се замислиш над това, което четеш. А ако мисленето продължи по- дълго време, то се променяш повече  Mr. Green

Последна редакция: пт, 30 юли 2010, 23:12 от caramellche

# 82 30 юли 2010, 23:48 ч.
  • Мнения: 35
Уау, накарахте ме да се почувствам страхотно. Колко назад във времето ме върнахте.
Първата книга, взета от библиотеката - Майчина сълза. Била съм на шест.
И колко много съм плаказа на "Сърце" от Едмондо Де Амичис. И колко съм чела "Козет" на Юго.
После открих "Стършел", "Да убиеш присмехулник", "На изток от Рая", "Климати", "Осъдени души", френските, полските, руските автори от до. Нямаше книга, която да е излязла от класиците и да не съм я прочела. Да не говорим за Джейн Остин, Джоан Харис, много чета и Гришам, напоследък така модерната "позитивна литература".
А наскоро открих Антъни Капела. Завладя ме по начина, който го направи Джоан Харис. Препоръчвам ви горещо "Ако искаш да си легнеш с мен... сготви ми" и другите, излязли в Бг негови книги.
За българските автори - опитвам се да следя и съвременниците. Почти не успявам, но се старая.
Благодарна съм на всяка книга, която съм прочела. Богатството на езика се усвоява най-добре от книгите. винаги си личат хората, които не са чели и не обичат да четат.
Приключвам, че стана малко философско... но много ме развълнувахте и върнахте назад в годините. Особено това, че си спомних за първата ми книга. Ще ви следя.

# 83 31 юли 2010, 20:31 ч.
  • Сф
  • Мнения: 10 716
Цитат на: С О Н Я в пт, 02 юли 2010, 15:20
  Аз искам да ви попитам нещо. Предполагам повечето от вас са чели в ученическите си години тези книги-"Съдбата на човека", "Как се каляваше стоманата", "Млада гвардия", "Чайка", за Зоя Космодемянская, за децата от Ястребино, партизански романи. Някои дори ги изучавахме.
 Според вас, възпитали ли са ви тези книги в донякъде фалшив идеализъм, как смятате ?
 Мисълта ми е, че тези произведения разказват доста назидателно понякога, но пък в други случаи и увлекателно, за силата на човешкия дух, за смелост, борбеност, воля да не се отказваш пред
трудностите и т.н.   Повлияли ли са ви в тази насока ? Или напротив ?

Ами аз много харесвах такива книги, някои от тях са написани изключително майсторски. Например едва ли някой от днешните младежи чете Марко Марчевски, аз не съм спала по цели нощи, за да чета и да преживявам с героите. Ето например "Тайнствените светлини" е криминална. Майсторството си личи без значение в кой строй живеем и какъв е сюжета- партизански или приключенски.
Също много четях и Вежинов. За съжаление днес никой не ходи в библиотека , а и няма хубава книжарница, както беше едно време.
 Бургас има голяма такава и всеки път , когато я минавам я посещавам.
Иначе четях Незнайко,  Емил от Льонеберя, Андерсен. Ето сега се сещам, че една книга- "Двамата братя с лъвски сърца" ме разтърси и много плаках.
Иначе като голяма ме разтърсваха- Ремарк, Стайнбек ,   Арчибалд Кронин и много други.
Един от любимите ми автори, описваш човешката природа ми е Съмърсет Моъм.

# 84 31 юли 2010, 21:25 ч.
  • Сф
  • Мнения: 10 716
охо, забравих една от любимите ми " Мартин  Идън" и изобщо Джек Лондон, май не  споменат досега..

# 85 2 авг. 2010, 13:53 ч.
  • Мнения: 6
Здравейте, хайде и аз да се разпиша.
Много книги са ме формирали като личност, но са малко тези, които ме промениха.
Ето ги:
Поредицата Анастасия на Владимир Мегре
Разговори с Бога на Нийл Уолш
Селестинското пророчество на Джеймс Редфийлд

# 86 3 авг. 2010, 00:12 ч.
  • Мнения: 0
Здравейте, нека и аз се включа  Hug
Обожавам да чета книги и тези, които смятам, че са ми помогнали да съм това, което съм са следните:
1. " Сърце " - Едмондо де Амичис. Бях учудена, колко малко хора са я чели. Това е толкова истинска и разтърсваща книга, написана някак по детски.. Препоръчвам ви я горещо.
2. " Алхимикът " - Пауло Коелю  Heart Eyes
3. " Без дом " - Ектор Мало
4. " Престъпление и наказание" - Достоевски  и особено заключението на Разколников, в което накратко се казва, че най-голямото му престъпление е това, че не е успял да се пребори със себе си и се е предал.  Rolling Eyes
5. И разбира се " Вероника решава да умре" отново на Коелю, тя ме научи още повече, колко ценен е животът и как трябва да се радваме на всеки миг от него, независимо дали този миг ни кара да се усмихваме или да бъдем тъжни.

# 87 3 авг. 2010, 20:09 ч.
  • Мнения: 1 371
Страхотна тема.

Честно казано, книгата, която ме впечатли и остава завинаги в съзнанието ми е "Страдание и възторг". Бях в 9-10 клас, когато я прочетох. Не знам дали сте я споменавали досега. Биографична е. Не ми е и любима. Не съм я и чела втори, трети път. Просто това е книгата за мен, която ме е трогнала.

Препоръчвам я с две ръце на всеки.

# 88 4 авг. 2010, 13:57 ч.
  • София
  • Мнения: 4 966
Единствената книга,която ме е променила е "Разговори с Бога"...тя направо ми преобрази светогледа...
Иначе има доста други,които са ме впечатлили и докоснали,но не влизат в тази графа на (промяната Simple Smile)...

# 89 4 авг. 2010, 15:44 ч.
  • София
  • Мнения: 2 028
"Един ден от живота на Иван Денисович" на Солженицин. Няма такава книга.
"Животинска ферма" на Оруел
"Златният телец" и "12-те стола" на Илф и Петров.
"Сътворението" на Гор Видал
"Повелителя на мухите" на Голдинг

Последна редакция: ср, 04 авг 2010, 16:02 от Refrenolog

# 90 6 авг. 2010, 16:44 ч.
  • София
  • Мнения: 2 381
В шести клас прочетох 1. "Свидетели няма да има" на Джеймс Хадли Чейс и така прочетох над 30 негови романа и десетина на Агата Кристи.
2. "Клетниците" на В. Юго - има толкова много истини.
3. "На Изток от рая" - просто прекрасна!
4. "Четвъртата власт" на Джефри Арчър - книгите му винаги ме карат да се амбицирам и да продължа да се боря. те са моята терапия.
5. "Парфюмът" на Патрик Зюскинд.
6. "Портретът на Дориан Грей" на Оскар Уайлд.

# 91 6 авг. 2010, 20:17 ч.
  • Мнения: 1
"Маншон,Полуобувка и Мъхеста брада" - прочетох я като малка и са ми останали много сладки спомени.
"Дюн" на Франк Хърбърт - тази събуди любовта ми към фантастиката.
"В цъфналата ръж" на Робърт Бърнс -тогава разбрах , че и поезията не е съвсем за изхвърляне.
Всички други са просто  скучни или интригуващи ,но не са ме променяли особено много.

# 92 7 авг. 2010, 00:42 ч.
  • Мнения: 191
Много интересна тема - видях много книги, които искам да прочета!
Аз като бях ученичка, всяка лятна ваканция изчитах книгите от списъка. Спомням си, че "Под Игото" и разказите на Елин Пелин много ме впечатлиха.

Ето и книгите, по които съм била обсебена в различните етапи от живота ми:
"Отнесени от вихъра", "Сто години самота", "Брулени хълмове", "Любов по време на холера", "Птиците умират сами", "Богат беден", а в момента "Анна Каренина".
Сигурно има и още, но в момента тези книги изпъкват в съзнанието ми. Тях съм ги препрочитала безброй пъти, дори някои части от тези книги съм ги научавала наизуст поради постоянно четене.

Единствено не ми допадна стила на Стайнбек - "На изток от рая" и "Улица консервна" не ме впечатлиха особено.

  bouquet


# 93 7 авг. 2010, 22:22 ч.
  • Мнения: 1 999
"Отнесени от вихъра", една от книгите, на които съм плакала.
Почти всичко, което ми е попадало на Ремарк.

# 94 8 авг. 2010, 22:35 ч.
  • Мнения: 158
Много са. Но сега се сещам за една, която оказа огромно влияние. Може би защото прочитането й съвпадна с един определен момент в живота ми.
"Семейство Глас" /Франи/ на Селинджър

# 95 8 авг. 2010, 22:53 ч.
  • Мнения: 55
Цитат на: Kia в пт, 06 авг 2010, 16:44

"На Изток от рая" - просто прекрасна!


 Wink

Любимата ми. Няма да ми омръзне да я препрочитам. Както и повечето на Стайнбек. Но тази носи по-особена атмосфера.

# 96 8 авг. 2010, 23:10 ч.
  • Мнения: 115
"Пилешка супа за душата"-В книгата има истински истории,разказва се за любовта,за мечтите,за това как и защо трябва да обичаш и уважаваш себе си,за мъдростта...От както я прочетох доста започнах да размишлявам за нещата от живота,за това,което ни се случва,за малките неща,на които дори не обръщаме внимание в натовареното ежедневие...

# 97 9 авг. 2010, 16:46 ч.
  • Мнения: 1
"Престъпление и наказание" - чела съм я преди 12 години и  не мога да я забравя. Дори няма нужда от препрочитане.
"Портретът на Дориан Грей"
"Майстора и Маргарита"
..........много други............Мисля, че всяка книга ни променя малко или много.

# 98 9 авг. 2010, 19:41 ч.
  • София
  • Мнения: 38 811
Уж съм голяма, а още ме е страх от Достоевски...

Книгата, която ме промени е "Силата на твоето подсъзнание" и двете части, прочетени в точно определен момент от живота ми.
Малко преди това - "Алхимикът".
И едно мъничко книжле "Правилата" /как да си хванем съпруг/.
Имам и много други любими, уникални книги, някои споменати тук, но те не са ме променили.

# 99 10 авг. 2010, 10:01 ч.
  • Мнения: 21 620
  Брулени хълмове за дълго ми оформи романтичните схващания, чела съм я около 13 годишна...
  Иначе абсолютния ми фаворит е Параграф 22.

# 100 12 авг. 2010, 11:48 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 1 158
 БЪДЕТЕ В ТОЗИ СВЯТ НО НЕ ОТ ТОЗИ СВЯТ  - http://www.book.store.bg/p34556/bydete-v-tozi-sviat-no-ne-ot-toz … hristo-nanev.html

и

ДУХОВНИТЕ ЗАКОНИ НА ЖИВОТА - http://www.helikon.bg/books/18/145296_duhovnite-zakoni-na-zhivota.html

как ме промениха - незнам точно някак си промениха мирогледа и възприятията ми към света изобщо и направиха живота ми по лек

# 101 12 авг. 2010, 22:20 ч.
  • Мнения: 5 539
Забравих да спомена "Диагностика на кармата", но смятам, че темата се отнася до художествена литература само.

# 102 13 авг. 2010, 12:06 ч.
  • Мнения: 1
Цитат на: Дилянка в пн, 09 авг 2010, 19:41
Уж съм голяма, а още ме е страх от Достоевски...

Не се страхувай Simple SmileЗапочни с "Престъпление и наказание" и ще се влюбиш.
Внимание: Не се препоръчва на хора с чувствителна съвест, ще я обостри  Simple Smile

# 103 13 авг. 2010, 16:38 ч.
  • Мнения: 0
"Портретът на Дориан Грей" на Оскар Уайлд прочетох я преди няколко месеца и ме разтърси из основи.Отвори ми очите за много неща!
Романите на Дюма- неговите произведения ме запалиха по четенето.Толкова увлекателни и с такава лекота се четат!
"Властелинът на пръстените" на Толкин.Такава фантазия!Отнася те в съвсем различен свят!Смятам че е изключително полезна във връзка с развитието на въображението.
"Червено и черно"-Стендал. Нямам думи за нея...
Романите на Джейн Остин-не напразно тя е една от  най-влиятелните автори в английската литература!
Книгата,която най-много ми е повлияла е "Списъкът на Шиндлер" на Томас Кинийли.Затваряла съм я и съм спирала да я чета.Не съм спала с дни. Лично на мен ми вдъхна надежда, че с правилният подход и средства човек може да промени нещо!

# 104 17 авг. 2010, 15:03 ч.
  • Мнения: 420
Като дете "Чернишка" - български автор, честно да си призная не помня кой и "Сърце".
В юношеството ми- в поредицата на "Галактика" имаше невероятни попадения. Спомням си  една книга с разкази на испански автор мисля, че беше и разказът "Странно". Може би той постави началото на поредица от избори, които направих, влияещи и върху сегашния ми живот.
По- късно  "Идиот" и "Престъпление и наказание".
Кинг е моят пристан, а Пратчет винаги ме разтоварва.

# 105 17 авг. 2010, 20:05 ч.
  • Мнения: 107
"Чернишка" е на Емилиян Станев... Хубава е наистина.

# 106 17 авг. 2010, 20:39 ч.
  • Мнения: 3 634
"Черният облак" на Фред Хойл. Дори кандидатствах за "Физика" силно повлияна от нея, но майка ми се наложи и избрах друга специалност. Всички романи на Майкъл Крайтън ме карат да мечтая да се пробвам отново в научната дейност.

Романът „Черният облак“ (първата научнофантастична книга на Хойл, публикувана през 1955 година) е изграден върху убедително разработената хипотеза за състава и движението на космическия прах, за съществуването на облаци от органична (а защо не и мислеща) материя.

# 107 17 авг. 2010, 21:42 ч.
  • Мнения: 11 973
Цитат на: Октопод с рокля в вт, 17 авг 2010, 20:39
Романът „Черният облак“ (първата научнофантастична книга на Хойл, публикувана през 1955 година) е изграден върху убедително разработената хипотеза за състава и движението на космическия прах, за съществуването на облаци от органична (а защо не и мислеща) материя.

Може ли да се намери някъде, издавана ли е скоро?Точно такъв тип научна фантастика много ми допада, а не съм я срещала като заглавие. Не обичам "фентъзи", но обожавам "научна фантастика"/ за мен е коренно различно/.Иначе съм много на "Вие" с физиката и точните науки.

# 108 17 авг. 2010, 22:09 ч.
  • Мнения: 3 634
Има я в Читанка, а на хартия я четох от онези джобните книжки Библиотека "Галактика" май бяха. Там където продават употребявани книги сигурно я има. Вярвам, че ще ти хареса защото Хойл е преди всичко учен, а не писател. Романът е достъпен, макар и на моменти да има доста терминология.

# 109 18 авг. 2010, 09:36 ч.
  • Мнения: 11 973
Цитат на: Октопод с рокля в вт, 17 авг 2010, 22:09


Много благодаря, странно как сме я изпуснали, майка ми купуваше всички издания на Галактика, но май в един момент спря.Аз дори се сещам къде продават стари издания, надявам се да я намеря.

# 110 20 авг. 2010, 10:33 ч.
  • Мнения: 723
Установих скоро И то за сетен път ,че детските книги са "моите" книги,
чета ги преди лягане,докато се храня ,докато пътувам......,затова може би и почеркът ми си е все така "нееволюирал" от втори клас насам Simple Smile
Слабост ми е всичко на Ерих Кестнер,
а иначе "Панаир на суетата" отразява вижданията ми по много въпроси

# 111 21 авг. 2010, 11:11 ч.
  • Мнения: 420
Забравих "Кръстника". Научи ме на доста неща, някои от тях изключително практични.

# 112 22 авг. 2010, 10:15 ч.
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
По- скоро автори - Стайнбек, Селинджър, Уилям Уортън, Ремарк, Милорад Павич

# 113 24 авг. 2010, 13:54 ч.
  • Мнения: 50
Карнеги "Как да печелим приятели и да влияем на другите"

# 114 24 авг. 2010, 15:49 ч.
  • Мнения: 1
Сто години самота - Г. Г. Маркес.
За жалост обаче ние, българите, пак сме се изциганили и сме оплескали работата и с него. Сега той е издал изрична забрана за превеждането и издаването му на български. И това докато е жив и 70 години след това.  Cry Романът се намира само по сергиите за стари книги и то не лесно. ooooh!

# 115 24 авг. 2010, 15:50 ч.
  • София
  • Мнения: 1 649
Цитат на: ilianka_ в вт, 24 авг 2010, 15:49
Сто години самота - Г. Г. Маркес.
За жалост обаче ние, българите, пак сме се изциганили и сме оплескали работата и с него. Сега той е издал изрична забрана за превеждането и издаването му на български. И това докато е жив и 70 години след това.  Cry Романът се намира само по сергиите за стари книги и то не лесно. ooooh!

Стига бе!  Shocked Защо? За пари вероятно...

# 116 24 авг. 2010, 15:58 ч.
  • Мнения: 502
Цитат на: Flip в вт, 24 авг 2010, 15:50
Цитат на: ilianka_ в вт, 24 авг 2010, 15:49
Сто години самота - Г. Г. Маркес.
За жалост обаче ние, българите, пак сме се изциганили и сме оплескали работата и с него. Сега той е издал изрична забрана за превеждането и издаването му на български. И това докато е жив и 70 години след това.  Cry Романът се намира само по сергиите за стари книги и то не лесно. ooooh!

Стига бе!  Shocked Защо? За пари вероятно...

  Четох някъде, ето впрочем, от Уикипедия :... преводачът на книгите му на български език Румен Стоянов споделил в разговор с него, че издателствата у нас отчитали по-малък тираж , а по думите на преводача-"всяко българско семейство имало книга на Маркес вкъщи"...И това възмутило писателят и затова забранил издаването и превеждането на български.
  Личното ми мнение е, че  : първо-не е вярно, че във всяка българска къща има томче на Маркес, той стана популярен през последните двадесет години у нас. Пък и не е издаван в толкова голям тираж досега. Така че, преводачът му го е подвел.
  И второ, не е прав писателят да наказва по този начин почитателите си в една страна, в която явно законите не се спазват, но това не е по вина на обикновения читател, а на алчните издатели.
  Сори за спама.  Peace

Последна редакция: вт, 24 авг 2010, 16:05 от С О Н Я

# 117 24 авг. 2010, 16:02 ч.
  • Припят, Украйна
  • Мнения: 29
Да, заради авторските права - книгите на Маркес са в цяла България, а отчетените "официални" продажби са минимални. Тук се споменава за проблема:

http://news.bpost.bg/story-read-18457.php
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%B … D0%BA%D0%B5%D1%81

Аз поради тази причина се принудих да чета последната книга на Маркес - "Спомени за моите меланхолични блудници" на английски, макар че по мое мнение не беше особено силна книга (поне на фона на другите му произведения).

# 118 24 авг. 2010, 16:07 ч.
  • Мнения: 502
  Аз четох "Любов по време на холера", като си я изтеглих безплатно от Замунда. Това е положението. Wink

 Изобщо забраната на самия Маркес за превод на  романите му на български буди у мен недоумение, честно.

Последна редакция: вт, 24 авг 2010, 16:16 от С О Н Я

# 119 24 авг. 2010, 16:28 ч.
  • На земята, която е всъщност звезда.
  • Мнения: 2 541

Направо съм разочарована от поведението му.

# 120 24 авг. 2010, 17:02 ч.
  • Мнения: 0
Доколкото знам, причината е, някаква измама. Май съм чувала, че изобщо не е уведомяван, че ще бъде превеждан и издаван в България. За пари и дума да не става, нищо. А това се развива май още през социализма или в ранната демокрация. Смятайте?!?!  Naughty Оттогава досега "Сто години самота" не е издавана у нас. Нито легално, нито нелегално. Знам, че много издатели са се пробвали да се споразумеят с него (мениджъра му), но безуспешно.
Донякъде го разбирам, но сръдня вече 20 години  newsm78  Пък и нали в сегашните оферти всичко е регламентирано, няма да има скрито-покрито.

# 121 24 авг. 2010, 17:28 ч.
  • Мнения: 1
"Кръстникът"  Crossing Arms

# 122 25 авг. 2010, 05:30 ч.
  • Мнения: 514
Цитат на: Петле в вт, 24 авг 2010, 13:54
Карнеги "Как да печелим приятели и да влияем на другите"

И на мен ми повлия много Дейл Карнеги, четох го към 13-14 годишна и много се опитвах да го прилагам. Е, няма лошо нали е "Приложна психология" Laughing

# 123 31 авг. 2010, 12:38 ч.
  • Мнения: 2 811
Не мисля, че някоя книга може да ме формира като характер, освен, може би, приказките на Андерсен и индианските книги на Карл Май и Джек Лондон, които съм чела като дете. Тогава много си мечтаех да преодолявам някакви изпитания със същия стоицизъм като
Винету или малката русалка  и да имам авантюризма на smoke Bellew Mr. Green.

Иначе най-любим е Вонегът. Не ме е променил, но със сигурност ме е  накарал да погледна познати неща под различен ъгъл. Много харесвам литература, която е по-социално ориентирана, а не толкова дълбоко психологическа като руската класика, например. Тя също ми въздейства- вкарва ме в некви депресии, но нищо не получавам за себе си като осмисляне.
Много ми е специален и Кундера.

# 124 4 септ. 2010, 14:48 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 336
Видях, че доста често се споменава "Престъпление и наказание".
Това за мен е най-уникалната книга (която съм се зарекла никога да не препрочитам). ПРеди да я започна бях предубена, но в истинския смисъл книгата преобърна живота ми.
А и ме запали по руската класическа литература.

# 125 8 септ. 2010, 11:22 ч.
  • Мнения: 258
последно четох Тайната и Не пипай тази книга.Лично на мен ми промениха много неща,замислих се върху това което мисля ,за което се притеснявам и спокойно мога да кажа ,че започнах по спокойно и по положително да разсъждавам.Чела съм почти всичко на Ремарк,Балзак,Сидни Шелдън,Агата Кристи,както и други.Имам богата библиотека ,на за жалост е в Бг.

# 126 8 септ. 2010, 11:44 ч.
  • Мнения: X
 При мен, книгите, които са ми повлияли по някакъв начин , не са тези, които най-много са ми харесали. Само в детството ми Пипи ми бе любима героиня и се опитвах да й подражавам. Бях си намерила дори Том и Аника. На 17 г. прочетох "Климати" и много ми се искаше някой да ме обича ,както обичаха Одил. Опитвах се да бъда като нея , но мъжете не се държаха като в романа.Добре, че "Любов по време на холера" го прочетох в по -късна възраст. Професия си избрах пак по книга -"Средна възраст". Книгата не ми е била любима, но героинята й работеше ,както на мен ми се искаше на 18 - по партита, срещаше се с интересни хора, споделяха си . Няма бюра, офиси. Пак не се получи ,като по книга, но интересното е ,че 20 г. по-късно разгърнах произволно една книга на същата авторка Маргарет Драбъл и главната героиня отразяваше много точно тогавашното ми състояние- бореща се с килограмите и тортите, и депресията от средната възраст. Аз имам приятелка, която като бяхме млади , много емоционално реагираше на всяка книга, която прочетеше. По поведението й можеше да разбереш дали е прочела викториански или феминистки роман.

Последна редакция: ср, 08 сеп 2010, 12:22 от Анонимен

# 127 11 септ. 2010, 11:21 ч.
  • Мнения: 2 843
"Братя Карамазови" - изумителен текст, многопластов като Библията.

# 128 11 септ. 2010, 14:43 ч.
  • Мнения: 0
"Хана" на Пол Лу-Сюлицер
Четох я веднъж, когато бях на 13 или 14 години. Като четиво е интересно, показва как едно момиченце се справя с трудностите, проследяват израстването й, промените в характера и целите, които постига макар и трудностите. Дава ми кураж, така да се каже. Има смисъл, който с всеки прочит се усеща повече. Това лято или пък малко преди да настъпи, я препрочетох и ми повлия още по-силно емоционално и умствено.
Майка ми ми каза, че имало и втора част, която я имаме в нас, но покрай ремонта много малко книги са в библиотеката, повечето са опаковани на тавана и явно продължението е там. Ще го прочета, когато мога и не се и съмнявам, че ще бъде също толкова въздействащо.  Peace

# 129 11 септ. 2010, 20:09 ч.
  • Мнения: 2 216
Прекрасна тема! Набелязах си някои книги, които да прочета.
Малката кибритопродавачка на Андерсен - първата прказака, която ме разтърси като дете
Един военен разказ на Йовков, трябва да го намерия, не си спомням как се казваше, но помня как като заспивахме сестра ми четеше на глас, а аз плачех....
Тъй рече Заратустра на Ницше - бях в гимназията и ме наведе на много размисли и търсения
На изток от рая - Стайнбек Това е любимата ми книга. Винаги плача на финалното изречение и винаги прочитането и ми дава невероятна сила.

# 130 13 септ. 2010, 00:26 ч.
  • Мнения: 201
"Повелителят на мухите" на Голдинг. Накара ме да се замисля за човешката природа, за вродената жестокост и доколко сме хора, а не животни само поради някакви обществени условности. Доста мрачни размисли ми навлече, но тогава бях мрачен тийнейджър  Mr. Green

'Вино от глухарчета" на Рей Бредбъри. Успява да улови магията на детството и порастването, на малките неща които са важни. Накара ме да се вглеждам повече в тях, да поспра и да си запазя спомени за черни дни.

'Лолита'. Ами стопи ми мозъка тази книга, честно казано. Освен това я четох на английски, а Набоков е такъв майстор на прозата, че на моменти съм си чела на глас откъси от нея, за да чуя музиката в езика. Плаках, тръшках се, захвърляла съм я през стаята, защото отказвах да приема, че мога да съчувствам на някакъв гаден педофил.

'Спасителя в Ръжта'. Четох го на 14. Разбрах, че не съм сама, че всички преминаваме през този болезнен период, във който сме още деца, а се опитваме да бъдем възрастни.

'Странник в странна страна' на Робърт Хайнлайн. Не може да се каже, че ме промени, но някак потвърди романтичната ми и наивна идеология, че любовта движи света, в момент, в който имах нужда от това.


# 131 13 септ. 2010, 18:08 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 6 470
" На изток от рая" Джон Стайнбек
" Балада за Георг Хених" Виктор Пасков
Някои от приказките на Андерсен.
Повечето разкази на Йовков.
Книгите на Милан Кундера.
И много други...

# 132 17 септ. 2010, 20:00 ч.
  • Мнения: 223
Жакито - Салис Таджер
силна, покъртителна, истинска......

# 133 19 септ. 2010, 12:40 ч.
  • Мнения: 17
Напоследък много ме впечатлиха "Къпинова вино" на Джоан Харис и "Портрет в сепия" на Исабел Алиенде. Всъщност май всичко на Алиенде ми харесва - много е женствено, чувствено, а авторката е сладкодумен разказвач.

# 134 19 септ. 2010, 23:32 ч.
  • Мнения: 3 055
Цитат на: ananas в ср, 08 сеп 2010, 11:44
Добре, че "Любов по време на холера" го прочетох в по -късна възраст.
Каква е причината? Интересно ми е, тази книга ми е една от много любимите и близки...

# 135 20 септ. 2010, 09:26 ч.
  • Мнения: 3 634
Цитат на: ValeryM в нд, 19 сеп 2010, 23:32
Цитат на: ananas в ср, 08 сеп 2010, 11:44
Добре, че "Любов по време на холера" го прочетох в по -късна възраст.
Каква е причината? Интересно ми е, тази книга ми е една от много любимите и близки...

Поне за мен тази книга предполага определен житейски опит, за да разбереш по-добре героите.  Peace

# 136 20 септ. 2010, 10:28 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: ValeryM в нд, 19 сеп 2010, 23:32
Цитат на: ananas в ср, 08 сеп 2010, 11:44
Добре, че "Любов по време на холера" го прочетох в по -късна възраст.
Каква е причината? Интересно ми е, тази книга ми е една от много любимите и близки...
Просто ми попадна по-късно. Аз дотогава Маркес го поотбягвах. "Сто години самота" в ранна възраст и особено "Есента на патриарха" не ме бяха направили негова почитателка. Та "Любов по време на холера" я имаше в ергенската библиотека на мъжа ми и аз доста време я пренебрегвах.. Започнах я веднъж от нямане на какво друго да чета и буквално не можех да я оставя. След нея преоткрих Маркес. И както казва Октопод с рокля - трябва да имаш за нея известен житейски опит, за да осмислиш любовта от книгата. Колко рядко случваща се и затова красива и велика.

Последна редакция: пн, 20 сеп 2010, 10:36 от Анонимен

# 137 22 септ. 2010, 10:25 ч.
  • Мнения: 473
"Любов по време на холера" на Маркес.Дълбоко ме разчувства и промени светогледа ми.За съжаление филма не ме впечатли.Да добавя и "Лолита"

# 138 22 септ. 2010, 12:21 ч.
  • Мнения: 17
"Любов по време на холера" ми е една от най-любимите! Поне три пъти съм я чела в различни състояния / на различна възраст също/  всеки път ме е разтърсвала - различно. За съжаление от такава книга трудно може да се направи силен филм. И според мене филмът не успя да пресъздаде копнежа на героя, цялата енергийна зареденост, независимо че ролята  се изпълняваше от много талантливия мой любимец Хавиер Брадем. Често се лсучва така - книгите си остават неповторими като изживяване.
Вие представяте ли си някой режисьор да успее да пресъздаде целия колорит от романите на Амаду, например?

# 139 22 септ. 2010, 12:52 ч.
  • На земята, която е всъщност звезда.
  • Мнения: 2 541
Тези книги, които сте споменали, просто не могат да се вместят в два часа. По- скоро ги виждам реализирани като телевизионни сериали, задължително на испански език.

# 140 22 септ. 2010, 18:39 ч.
  • Мнения: 1
Трейнспотинг на Ървин Уелш ме разби тотално. Смисъл, не че е шедьовър или нещо..просто виждам света по различен начин.

И "Игра на тронове" и излязлото от "Песен за огън и лед" на Мартин, която ме запали по фентъзито. Ама Мартин е гадняр, защото вече колко години и нова книга няма.

# 141 22 септ. 2010, 19:15 ч.
  • Мнения: 2 156
Много са!В различни етапи от живота ми,за което съм благодарна,че нямаше интернет!
Соня питаше за Зоя Космодемянска,Съдбата на човека и др.
Да!Чела съм ги по няколко пъти и мисля,че оказаха влияние върху моето поколение.
Сега има всичко на книжния пазар,но ..... чета строго избирателно.

# 142 23 септ. 2010, 17:33 ч.
  • Мнения: 0
ето книгата, която промени мисленето ми Simple Smile препоръчвам я на всички:

"Богат татко, беден татко" - Робърт Кийосаки

# 143 24 септ. 2010, 18:11 ч.
  • Мнения: 1 404
"Покана за екзекуция" на Набоков, както и "Непосилната лекота на битието" на Милан Кундера.

# 144 24 септ. 2010, 18:13 ч.
  • Мнения: 200
Не бих казала, че една определена точно книга ме е променила. Имало е книги обаче, които са докоснали нещо дълбоко в мен
Робинзон Крузо - прочетох я в първи клас
Капитани на фрегати и книгите на Жул Верн, Клетниците
Тайната градина, Винету, Оцеола и т.н.
Произшествие на тихата улица, Човекът Амфибия, Повест за истинския човек
на по-късен етап
За кого бият камбаните, Морски труженици, Пари, Военни записки, Тъмните огнъове,
Разказите на Йовков, книгите на Талев, А. Дончев
и една чиито автор не помня, само заглавието: За кого свети слънцето
още по-късно: Край река Пиедра седнах и заплаках, Алхимикът, Паула, Хана, Дзен или изкуството да се поддържа мотоциклет, Пилешките супи, и още колко много като се замисля...

# 145 24 септ. 2010, 18:24 ч.
  • Мнения: 200
не стърпях и да допълня:
Богомил Райнов , Ромен Гари (Сняг в траур), Андре Мороа също.

# 146 24 септ. 2010, 23:24 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Mamacita Bandida в пт, 02 юли 2010, 16:31

Поредицата Дюн. Заслужава си само заради идеята, че Човек, а не животното, е способен да се контролира, но и да живее с много голяма доза несигурност. Франк Хърбърт е мъдър.

Мдам. Дюн е уникална поредица. Но трябва да се чете, докато човек е млад. Сега ми е наивна и детска. А като ученичка ме разтърси.
Някой написа Ремарк. Страхотен, никой не пише така истински за войната. И едновременно с чувство за хумор. Трябва да си препрочета "Трима другари" любима ми е.

В по зрелите ми години истински ме промени и размисли Халед Хосейни. Фактът, че наистина има хора които живеят по подобен начин някъде по света не ми дава сън. И на двете книги плаках, а после нощи не спах от мисли. И не съм същата от както знам, че има жени на които правят секцио без упойка.

# 147 30 септ. 2010, 22:45 ч.
  • София
  • Мнения: 311
"Спасителят в ръжта" и малко по-късно "Девет разказа" и Семейство Глас. Определено Селинджър ми е повлиял страшно много. Сега не смея да го започна пак от страх да не се разочаровам, но в гимназията ми беше идол.

# 148 5 окт. 2010, 00:13 ч.
  • Мнения: 1 507
Аз забравих да спомена Братя Стругацки.
Ето, сега отново приключих с "Пикник край пътя". Затворих я и си казах, че просто на мен самата не ми е обяснимо как тази книга още ме вълнува.

# 149 5 окт. 2010, 00:26 ч.
  • Мнения: 2 867
Цитат на: moyra в пт, 24 сеп 2010, 18:24
не стърпях и да допълня:
Богомил Райнов , Ромен Гари (Сняг в траур), Андре Мороа също.
Сняг в траур е от Анри Троая.

# 150 5 окт. 2010, 01:10 ч.
  • Мнения: 455
Цитат на: Лято в вт, 05 окт 2010, 00:13
Аз забравих да спомена Братя Стругацки.
Ето, сега отново приключих с "Пикник край пътя". Затворих я и си казах, че просто на мен самата не ми е обяснимо как тази книга още ме вълнува.

Да, "Пикник край пътя" е незабравима книга, чела съм я толкова отдавна, но и до днес си спомням последните думи: "Счастье, счастье для всех при том безпалтно". Лято, ако не е точен цитата ме поправи Simple Smile. Лошото е , че като се премествахме я загубих, а ми беше старо руско издание и някак си не ми се купува нова.

# 151 5 окт. 2010, 08:45 ч.
  • Мнения: 1 507
Вайда, то хубава до те коригирам, ама руски учих само два семестъра в университета. Определено не беше достатъчно.
На български книгата завършва така:
"Щастие за всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат!"

Между другото, ново издание няма. Аз я купих от антикварна книжарница, на български е, от 1980 година. И тъй като нямаше само "Пикник край пътя" като отделно издание, взех "Неуговорени срещи" - така се казва сборникът ("Пикник край пътя", "Охлюв на стръмното", "Бръмбар в мравуняка", "Милиард години до свършека на света").

# 152 6 окт. 2010, 12:58 ч.
  • София
  • Мнения: 140
От руските книги "Доктор Живаго" предизвика пълна промяна в мисленето ми. Разби представата за ВОСР насаждана в ученическата ми главица и ми помогна да видя  събитията след нея през погледа на обикновения човек.
 Днес може би не звучи толкова впечатляващо, но това бяха времена, когато се говореше за благото на обществото.
Пастернак ми помогна да осъзная, че обществото се състои от отделни личности.

# 153 14 окт. 2010, 22:41 ч.
  • Мнения: 9
Сред книгите, които най-силно са ме променили, са  романите на Стефан Цвайг - те са като микроскоп към човешката душевност. Също и разказите на Чехов, споменати са по-горе, както и тези на Мопасан, много са актуални дори  повече от 100 години след написването си.
"Сърце" на Едмондо де Амичис също, както и "Стършел"на Войнич.

# 154 18 окт. 2010, 14:44 ч.
  • София
  • Мнения: 114
Както и някой по-нагоре каза - радвам се, че толкова много книги още не съм чела.

Иначе по темата - "Пипи Дългото чорапче" на Линдгрен; "Тримата мускетари" на Дюма (няколко пъти я почвах и нещо не ме грабваше, когато я прочетох за първи път обаче - се превърна в голямата ми любов; знам десетки пасажи наизуст и наскоро четох някакво по-ново издание, в което ме дразнеше различният превод - не по-лош, просто друг); "Ейглетиерови" на Троая, "Лолита" на Набоков, "Любов по време на холера" на Маркес, "Хляб по водите" и "Богат, беден" заедно с продължението на Шоу и всичко на Стайнбек, което съм чела досега. Simple Smile

# 155 18 окт. 2010, 17:42 ч.
  • София
  • Мнения: 2 381
Май, сега се променям с "Да се обичаме с отворени очи" на Хорхе Букай. Отговарям си на някои въпроси.  Thinking

# 156 18 окт. 2010, 20:01 ч.
  • Мнения: 406
"Престъпление и наказание" - първият ми досег с Достоевски. Потресаващо!
После, в малко по-зряла възраст - "Братя Карамазови". Смазваща и съграждаща книга!
"Чумата" на Камю.
"Процесът" на Кафка.
"Хоро" на Антон Страшимиров.
Разкази на Чехов, Йовков, Радичков.

# 157 18 окт. 2010, 21:01 ч.
  • Мнения: 77
надявам се приемате новодошли! Simple Smile
книгата, която мен ме промени ,беше на крион-пътят към дома-много ме докосна, в момента чета яж, моли се и обичай на елизабет гилбърт ииииии....поне още един път ще я прочета!

# 158 18 окт. 2010, 21:54 ч.
  • Мнения: 3
    На Достоевски съм чела почти вички романи,с някой изключения..
Цитат на: terry78 в пн, 18 окт 2010, 20:01
"Престъпление и наказание" - първият ми досег с Достоевски. Потресаващо!
После, в малко по-зряла възраст - "Братя Карамазови". Смазваща и съграждаща книга! 
Мен също са ме променили тези книги,даже дълбокият им замисъл определи следващите попълнения в библиотеката ми.Но са ме променили много и книгите,които съм чела за концлагерите.Всеки казва,че са натоварващи,а всъщност хората не знаят историйте на репресираните-не искат да се докоснат до техните свидетелства.Да ги "чуят".Всички бягат от истината...А някой вместо даже да занемеят пред извършените зверства,даже и в знак на почит към загиналите в тежки условия на труд,глад и мизерия..Не някой даже ги охулват и в днешни времена,а истината трябва да се знае за да не се връща човечеството към грешките си-към онзи порочен "път" погубил милиони хора по света.

# 159 18 окт. 2010, 22:14 ч.
  • София
  • Мнения: 1 077
"Майстора и Маргарита" - Булгаков;
"Гняв" - Кинг;
"Портокал с часовников механизъм" - Бърджес;
"Тримата мускетари", както бе казано - приключенията украсяват живота;
"Винету" - научих се да пиша грамотно, на 7 преписах на пишещата машина на татко 3те тома Wink
"Гръцки митове и легенди" - завинаги любител на светоните митологии, ритуали, религии и суеверия
"Лолита" - Набоков;
приказките на Пушкин;
"Дванайсетте стола", "Златния телец" - Илф и Петров

Куп фентъзи книги, сред които блести Лоис МакМастър Бюджолд и поредицата за Майлс Воркосиган; Амбър;Историите за господаря Ли на Бари Хюгърт и "Китайски загадки" на Робърт ван Хюлик.

А защо не Агата Кристи, Конан Дойл, а от детските романи всичко на Астрид Линдгрен, Туве Янсон, Селма Лагерльоф, Ерих Кестнер (колко сълзи изплаках на "Летящата класна стая").

И много, много други...

# 160 19 окт. 2010, 07:41 ч.
  • София
  • Мнения: 3 885
"Страх от летене" на Ерика Джонг. обожавам я, определено е имала влияние върху мен. и по-късно пак от нея "Как да спасиш собствения си живот"

на 15 "Спасителят в ръжта" - много е важно да се чете на тея години. неповторим стил и уникалното чувство на емпатия, което оставя у теб.

през целия ми пубертет, че доста по-късно много ми е повлиял Хенри Милър - всичко, но особено "Тропика на рака", "Тропика на козирога" и "Сексус".

стиховете на Чарлз Буковски - белези за цял живот.

# 161 23 окт. 2010, 17:51 ч.
  • Мнения: 395
Цитат на: nikolaeva в ср, 30 юни 2010, 23:23
Всички книги на Ерих Мария Ремарк ме развълнуваха и докоснаха дълбоко.В тях има толкова обич,и надежда,и болка( Триумфалната арка,Време да се живее и време да се мре,Живот назаем).
Трима другари

# 162 24 окт. 2010, 14:44 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 839
И аз да си кажа  Grinning
Поезията на Емили Дикинсън.
По пътя и Бродягите на Дхарма на Джек Керуак.
Алексис Зорбас на Казандзакис.
Всички книги на Борис Виан... голямо зомбиране беше с тях   Crazy
Лолита на Набоков.
Вещиците от Истуик на Дж. Ъпдайк.
Морето, морето на Айрис Мърдок.
Илюзии на Уилям Уортън.
Бърни кълвача на Том Робинз.
Това + книгите и авторите, за които е писала Aurora  Peace

# 163 25 окт. 2010, 20:46 ч.
  • Мнения: 4 569
Чак да ме променят-не,но има книги,които са ме карали да се замисля:
-"Сърце" на Едмондо ди Амичис
-"Братята с лъвски сърца"-Астрид Линдгрен
-"Граф Монте Кристо" на Ал. Дюма
-"Кръстникът"-Марио Пузо
-"Сълзите на Афродита"-Ал. Костов
-... и още много

И един филм,който го има и на книга-"Белия Бим,Черното ухо".Накрая Бим умря. Sad

# 164 25 окт. 2010, 21:13 ч.
  • Мнения: 1 507
Цитат на: catwalk в нд, 24 окт 2010, 14:44

Всички книги на Борис Виан... голямо зомбиране беше с тях   Crazy

Забравих го Виан, а така бързо ме влюби в стила си Heart Eyes Blush
И аз много обичам да го чета!

# 165 26 окт. 2010, 08:42 ч.
  • Мнения: 1 568
Цитат на: Лято в пн, 25 окт 2010, 21:13
Цитат на: catwalk в нд, 24 окт 2010, 14:44

Всички книги на Борис Виан... голямо зомбиране беше с тях   Crazy

Забравих го Виан, а така бързо ме влюби в стила си Heart Eyes Blush
И аз много обичам да го чета!


Разкажете Hug

# 166 26 окт. 2010, 11:08 ч.
  • Мнения: 1 507
Цитат
Разкажете

"Колин избра една светлосиня покривка, която хармонираше с килима. Сложи в средата на масата прозрачен съд, пълен с формалин, където два зародиша на пиле сякаш представяха балета "Призракът на розата" в постановка на Нижински. Наоколо нареди няколко стръка мимоза на ленти: един негов приятел, градинар, ги отглеждаше чрез кръстоска на обикновена топчеста мимоза и захарни пръчки, каквито се продаваха по всички бакалници в близост до училищата. После за всеки сътрапезник постави по две чинии от бял порцелан с инкрустации от прозрачно злато и прибори от алпака, на чиито ажурени дръжки между плексигласови пластинки имаше закрепена по една калинка за талисман. Добави кристални чаши и салфетки, сгънати във вид на свещенически шапки; това му отне доста време. Едва привърши приготовленията, и звънецът се откачи от стената, за да му извести, че Шик е пристигнал."
Борис Виан - "Пяната на дните"

# 167 26 окт. 2010, 11:58 ч.
  • София
  • Мнения: 3 885
Catwalk, Лято Hug

Обожавам Виан, как успях да го пропусна. За краткия си живот (умира на 39 години) Виан е бял изключително продуктивен.
Щастливци сме, че на българския пазар е издадено почти всичко негово, а и в нета има доста сайтове с публикувани негови произведения.
Виан е бил изключителен талант. Дипломира се като инженер, прави някои технически открития, свири страхотно на тромпет, пее, композира, пише сценарии.

Интересното е, че дълго време пише под два псевдонима – Борис Виан и Върнън Съливан, което му навлича неприязънта на критиката. Така и не бива признат приживе.
Под псевдонима Върнън Съливан написва романите - “Мъртвите имат еднаква кожа”, “Ще пречукаме всички гадняри” и “Мадамите не чактисват” и „Ще се изхрача на гробовете ви” – скандални, пълни с горчивина, саркастични.
Разобличават го и по-късно започва да публикува романите си вече като Борис Виан - “Веркокен и планктонът”, “Пяната на дните” и “Есен в Пекин”. Първият има известен успех, другите остават незабелязани. „Есен в Пекин” написва за 2 месеца. Прекрасни романи, почти изцяло метафорични, много силни за мен.

Ако сега започвате с Виан бих ви препоръчала да започнете с разказите му – „Човекът Вълк” и „Мравките” са достъпни на Славейков, тъй като доста отдавна ги издадоха.

Стиховете на Виан са брилянтни за мен, типично в неговия уникален, неподправен стил. Много от тях са публикувани в интернет пространството. Тук фенове са се постарали доста - http://vian.hit.bg/

" ... не бих желал да пукна,
преди да съм опитал
вкуса на моя страх,
най-силния на вкус,
не бих желал да пукна,
преди аз сам да вкуся
вкуса на свойта смърт. "

Много ми харесаха тези думи на един фен, които срещнах в мрежата – „При Виан няма нужда от сравнение, защото светът му съществува сам за себе си и читателят може или да го приеме такъв, какъвто си е, или изцяло да го отхвърли. ВИАН не търпи умереност !”
Точно така си е. Не е лъжица за всяка уста.

наскоро прочетох ето тази биографична книга за Виан, която препоръчвам -

# 168 26 окт. 2010, 17:24 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 839

Ето едно кратко стихотворение от Виан.


Поетическо изкуство

Под ударите на вдъхновението
Поетът пише
Но има хора на които ударът не причинява нищо.

Прозата му е уникална - въвлича те в невероятен, удивителен свят... Пяната на дните ми е любима книга. Трудно се говори за Виан... той се преживява.
 Hug
До колкото знам във Франция го изучават в училище - техен класик си е  Sunglasses

# 169 26 окт. 2010, 22:09 ч.
  • Мнения: 36
Четирилогията на Талев.Може би съм я прочела в подходящ момент,незнам...
Всичко,което ми е попадало на Ремарк също.

# 170 27 окт. 2010, 13:45 ч.
  • Мнения: 3
Няма как, трябва да започна с "Лукчо", защото той отключи страстта ми към четенето.
"Човешка комедия" У. Сароян
"Сърца за изтръгване" Б. Виан
Всичко на Селинджър.

Спирам, защото се изкушавам да напиша един много, много дълъг пост.

# 171 27 окт. 2010, 14:04 ч.
  • София
  • Мнения: 3 885
Цитат на: Ridcully в ср, 27 окт 2010, 13:45
Спирам, защото се изкушавам да напиша един много, много дълъг пост.

надявам се да го направиш! Wink

# 172 27 окт. 2010, 14:24 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 839
Сетих се за още две книги  Embarassed
На Сароян ! "Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света" и на Рей Бредбъри "Вино от глухарчета"...

# 173 27 окт. 2010, 14:55 ч.
  • планетата Земя
  • Мнения: 114
 Hug
Момичета, благодаря за всички отговори. Виждам, че темата се развива и живее (и без моя помощ  Wink).
За Виан (както и Льо Клезио) имам много противоречиви мисли. Определено докосва много на дълбоко, но винаги оставя в мен чувството за нещо недоразбрано. Не схващам общия смисъл. Сигурно не трябва и да се опитвам, само да се наслаждавам на езика му, защото определено стилът му е вълнуващ. Не знам дали ме е променил, но определено ми направи впечатление с отношението си за красотата в "Сърца за изтръгване".
Интересно ми е какво мислите за "Странник в странна страна" на Хайнлайн. Доста е повлияла на някои близки за мен мъже, а аз никак не я харесвам...

# 174 17 ноем. 2010, 17:59 ч.
  • Мнения: 10 024
Прекрасна тема! Благодаря!  Hug
12 страници ме изпълниха със спомени...

Моите са много и ще допълвам постепенно.

В детска възраст обичах много Кестнер. "Хвърчащата класна стая" ми беше любимият от романите му, много ме беше развълнувала съдбата на Йонатан Троц.
Лизалоте Велскопф Хенрих "Синовете на великата мечка", "Сърце" на Амичис, Том Сойер, Линдгрен "Братята с лъвски сърца" са книги, които никога няма да забравя, както и "Чичо Томовата колиба" и "Страната на хилядите желания на Андре Мороа (вълшебна книга!).
В прогимназиална възраст Джон Уиндъм "Какавидите" от жанра фантастика ме впечатли най-вече.
Виктор Юго "Човекът който се смее"- това е най-големият хорор който съм чела.

Съкровищата от гимназиална възраст ми бяха:
Оскар Уайлд "Портретът на Дориан Грей"- костваше ми разпада на едно приятелство и събори идола на моето детство. "От дълбините" ме покърти и никога вече не бях същата.
Стайнбек "На изток от рая", "Тортила флет", "За мишките и хората", "Улица консервна", "Гроздовете на гнева". Последната ми изтръгна сърцето.
Ремарк "Искрица живот" ме докосна най-дълбоко от книгите му. Обичам и "Триумфалната арка" и "Трима другари".
Достоевски "Братя Карамазови", "Престъпление и наказание" ми нанесоха силна емоционална травма, искам да се върна към тях и да ги изпитам отново сега, в по-зряла възраст.

Вонегът лично за мен е номер едно и много се натъжих когато почина. Всичките му книги обичам, най-много "Гротеска, или никога вече самота", за мен е култова.
Чувствам се някак душевно свързана с него и се надявам да го видя "от другата страна".
Чешкият режисьор Петър Зеленка е негов почитател и във филмите му има доста вонегътски елементи. Сори за офф-а, случайно ако някой му е фен може да се зарадва на информацията.

"Шогун" ме преобърна на 180 градуса (не знам къде е колелцето). Прочетох я за почти 48 часа, нито ядох, нито спах. Побърка ме тази книга.

Мисля че това са най-ярките творби на художествената литература, които са ме докоснали.
Не мога да не спомена, че книгата променила и формирала живота ми е Библията. Никой не я е споменал до сега.
Ще следя с интерес темата.
  bouquet

# 175 17 ноем. 2010, 19:45 ч.
  • София
  • Мнения: 3 885
спомних си тези дни, че в пубертета много си падах и по мрачния и изключително боравещ с изразите Уилям Фокнър. "Врява и безумство" беше сред любимите ми книги.

# 176 1 дек. 2010, 20:58 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 839
Аз Фокнър така и не го  разбрах, може би затова и малко скучен ми идваше...

# 177 3 дек. 2010, 23:23 ч.
  • София
  • Мнения: 1 591
"Без дом"- това беше първата книга, която баба ми ми прочете (приказките и книжките с картинки не ги броя). Тя откри за мен чудния свят на литературата.
"Том Сойер" - това пък е книгата, която имам написана собственоръчно в N на брой тетрадки под вещата диктовка на баба ми. Първите тетрадки са мнооого нашарени с червен химикал, с който тя ми поправяше грешките. В последните този цвят липсва. Цял живот ще съм й благодарна за това. Бабо, обичам те и ужасно много ми липсваш  Cry
"Тримата мускетари" - първата книга, която прочетох сама в трети клас. След това я препрочетох още два пъти, както и всичко превеждано на български от Дюма - баща.
"Клетниците" - тогава разбрах, че класическата литература не е толкова страшна и че 1900 страници могат да се изчетат на един дъх... е, спях и ядях междувременно, но докато не я прочетох не си подадох носа навън (бях в лятна ваканция  Laughing ) Това е първата книга, на чийто край плаках. Ама ревах като магарица. От пубертета ще да е било  Thinking

# 178 4 дек. 2010, 09:42 ч.
  • Мнения: 65
"Мъжът и жената интимно". Laughing

# 179 8 дек. 2010, 16:20 ч.
  • планетата Земя
  • Мнения: 114
Цитат на: Дидро в сб, 04 дек 2010, 09:42
"Мъжът и жената интимно". Laughing
И как по-точно те промени?

# 180 9 дек. 2010, 07:56 ч.
  • Мнения: 65
Уби всичко детско в мен.  Wink

# 181 10 дек. 2010, 00:20 ч.
  • планетата Земя
  • Мнения: 114
Цитат на: Дидро в чт, 09 дек 2010, 07:56
Уби всичко детско в мен.  Wink
Добре, че не съм я чела тогава.  Simple Smile

# 182 12 ноем. 2011, 17:32 ч.
  • Мнения: 0

Бялата къща - Джон Гришам
Морският вълк - Джек Лондон
Гняв - Стивън Кинг
Тютюн - Димов
Кръстникът- Пузо

# 183 12 ноем. 2011, 22:36 ч.
  • Мнения: 3 634
Цитат на: magnifica в сб, 12 ное 2011, 17:32
Бялата къща - Джон Гришам

Намразих брането на памук без никога да съм го правила.  Mr. Green

# 184 13 ноем. 2011, 11:06 ч.
  • Мнения: 5 539
Хахах, и аз!

# 185 21 ян. 2023, 23:20 ч.
  • Мнения: 1
Тъкмо прочетох книгата, която започнах преди по-малко от месец - "Малък живот" на невероятно талантливата авторка Ханя Янагихара. Разтърсваща, болезнена и честна книга. За травмите от детството, за истински верните приятели и за болезнените загуби, които ни променят завинаги. Книгата е уникална и я препоръчвам с две ръце. Отдавна не бях чел толкова силна книга. Вярвам, че ми е попаднала в точния момент.
Друга книга, която съм чел отдавна и горещо препоръчвам е "Гневът на ангелите" на Сидни Шелдън. Предупреждавам, че е смазващо-тежка.. Успех!

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата