Мамчета на първолаци, как са вашите юнаци?

Привет и от мен!Дъщеря ми се чувства страхотно,много е щастлива.Сега много и липсва училището,защото няма да учат няколко дни.Класната е добра и си намери много нови приятелчета.Е разбирасе мойто гардже е и ученолюбиво.

Косьо се справя чудесно. Ходи с желание, много добре се справя  със задачите и домашните, има си приятелчета. В понеделник ще ги водят на екскурзия до Плевен и той я очаква с нетърпение . Като цяло се отнася отговорно към задълженията си.

Аз не мога да се похваля като горните мами. Но всичко е много относително - зависи от класната, организацията в училището, характера на хлапето. Моят си е див, палав и своенравен. Но докато ходеше на градина в провинцията, беше много по-дисциплиниран, послушен и уравновесен. Шокът дойде в софийската градина и сега си носим последствията и в училище.Няма проблеми с материала в училище заради желязната подготовка от старата градина, но за разлика от преди година, приема на нож всичко, което му кажа да направи. Стават апокалиптични истории заради страница с ченгелчета или прибиране на играчките. Госпожите в училище се оплакват от него, а аз вече имам страхова невроза: какво ще сервира поредния път, като го взимам от училище. Върши и говори неща, които никога не е виждал вкъщи. Плаша се, че не зам какво му става в главичката. Писах вече в предишна тема, че със старите приятелчета не се държи така. Ходи на плуване и шах. Гледам да има къде да хаби свръхенергията си и същевременно да не виси само пред телевизора. Опитвам се да говорим за децата от училище, но той все ми се изълзва и от други хора разбирам какви ги е сътворил. Надявам се да изживее по-бързо агресията и антагонизма, които демонстрира сега

  Димана понесе цялата адаптация към училищния живот изключително добре. Много се старае, пише си домашните с голямо усърдие, даже малко се вманиачава на моменти . Подрежда си чанта самичка, не знам какво държи в нея, бюрото и също е изцяло под нейн контрол, в общи линии моята роля е само да и прегледам домашните, след като ги е написала и да и кажа "Браво", защото си го заслужава.

 Госпожата и също е много доволна от нея, в тефтерчето за комуникация с родителя ми беше писала, че се справя отлично във всички часове. Като се видим, не спира да ми я хвали, така че, за сега съм доволно, но занапред ще видим....

 Има си приятелчета, разбира се с децата, не е имала никакви сблъсъци, ходи на шах, но смятам да я запиша и на карате.

Като цяло и аз и тя сме доволни и от учителката, и от адаптацията. Проблеми с представяне в час и писане на домашни нямаме. Хвалят я непрекъснато. Иначе намирам някаква доза нервност, която ми беше непозната - троска се и крещи. Очевидно е във връзка с училището, защото като си остане няколко дена в къщи всичко си идва по старому. Ние ходим на занималня, на танци и рисуване и може би умората й идва в повече.

Момичета, много благодаря за споделените мнения 
На моето хлапенце отначало му се искаше да се върне в детската градина, но вече се адаптира и започна да пише старателно ченгелчета и букви ( а как грозно пишеше )Харесва му да смята, даже с минус.
Имахме две прояви, за които получи " номинация " , но трябва да си е взел поука.Май му липсваше публика и реши да се прояви като спадна гумите на колелото на учителя по английски ( аз писах за това в друга тема)
Сега си готви домашните добре, но ходи на занималня и там ги държат по-изкъсо.
Записахме го в театрална трупа, за да има там публика, не в клас.
Класната е много добра, организира ни общи сбирки на всички деца и родители, води ги на куклен театър,срещнали са се с руския консул ( много бяха впечатлени ).
Наистина се радвам на всички  мнения, много ценен опит споделяте.
Желая на всички чудесни първокласници  успех

Пожелавам ти наистина в скоро време да се успокоят нещата. Има такива периоди. При нас това беше в детската градина. Беше започнал неистово да разменя с едно-две приятелчета разни играчки, до степен, че почти всяко ново нещо след няколко дни отиваше на "пазара". Беше му станало като някаква страст, само за това мислеше. Нещата придобиха неприятна окраска, когато на няколко пъти другото момче го подлъгваше, като разменяше счупени играчки за неговите нови. Говорихме му, наказвахме го, обяснявахме, дори му проверявах джобовете, защото той пак се изхитряше тайно да носи от къщи играчки. Другото, което много ме тормозеше, бяха едни сутрешни кризи през последната година в градината. Решаваше си, че не му се ходи на градина, и се започваше  първо с молене "само този ден" да го оставя вкъщи. Като видеше, че не става номерът, започваше да реве неистово и така го закарвах до детската....а там направо ми идеше да потъна в земята, когато трябваше да го влача насила, а той се дере, та се къса. Направо не ми се иска да си спомням....Не знам от какво беше- дали му беше омръзнало вече за ходи на градина, кризи на растежа ли бяха...не знам. Тогава осъзнах, че от страх и притеснение за децата ни винаги сме склонни да преувеличаваме неприятностите, да търсим под вола теле, да правим трагични генерални обобщения. При нас тръгването на училище (след една страхотна лятна ваканция, прекарана на морето при баба му!) определено се отрази много добре. Като че ли режимът и отношенията в детската градина подхранваха в него нещо инфантилно, стремеж да регресира, да се лигави, да атакува непрекъснато границите, поставени от нас. Отношенията учител-ученик в училище, както и това, че не се спи в у-ще и обстановката е по-дистанцирана, по-обезличена, като че ли му въздействат към съзряване и успокояване. Засега поне, при него тръгването на училище съвпада (неочаквано за мен) с период на стабилност и уравновесеност.
Та мисълта ми беше, че сигурно има нужда от време, за да премине това при твоя син. Имай повече доверие в него, търси повече позитивните неща!

Да благодаря и аз, макар да не съм пуснала темата, но с моя дивак имам нужда от подобни насърчителни постинги. Него сега го е избило на "търговия" - търгува си играчките за стотинки, с които да си купува поредната маниящина (боклуци разни - чипс, гризки), в чието пакетче има нещо за събиране. Давам му джобни, ама пусто желание да имаш още и още, какви ли не ги измисля, за да се сдобие с още един пакет. Търгаш от класа! Вкъщи само той говори за пари и прави уговорки какво да му се даде или купи. Оставям му пари за минерална вода (че на чешмите в училище се олива целия и се мъкне мокър ), като пет пъти повтарям, че стотинките са за минерална. Вечерта ми сервира, че и с тях си е купил чипс. То вярно, че и аз съм виновна, като съм забравила да му купя, ама и той си е дзвер

[ ама пусто желание да имаш още и още, какви ли не ги измисля, за да се сдобие с още един пакет.

Същия случай си имаме и ние.Като че ли има мания за купуване на каквото и да е.Не, че не му се купува, но постоянно казва "искам нещо".Може днес в 5 магазина да влезем, той все иска нещо.Въпроса е да се купи, може да е дъвка само.
Сега е вълната на металните тазо и корабите, дето ги ловят. В училище това правят - играят игри с тазо и печелят, съответно губят.
Вчера ги събрах и казах, че повече няма да ги носи в училище.Ама другите деца си носят и не знам какво ще прави. 

И моя син е на търговска тема  .В училище няма проблем с адаптацията от време на време си сменя прятелите но като цяло всичко е добре, но с писането е една мъка не че не ги пише, но е много грозно направо ужасно, иначе полага усилия но там му е слабото място явно. С математиакта и другите предмети е ок. Ходи с голямо желание на училище и сега се готви за рд, утре ще решим каде ще е

ima, да ти е жив и здрав! Т'ва с краснописа май си идва и от пола - момчетата не са ни много старателни Не можем да очакваме от тях да калиграфстват като момиченца-отличници. Те ще са ни силни по математика

nikani, така добре те разбирам, че просто думите са излишни. Като чета постинга ти, все едно за нас чета. Може да е от името - и моят "дилър" е Ники.

Моята госпожица се справя общо взето добре. Тя нямаше никакви проблеми с адаптацията - лесно се вписва, оправя се сама, трудолюбива е и ученолюбива. Обаче е мнооооооооооого мудна. Това дете живее на забавен каданс и това й пречи в училище. Донесе две 4-ки от работа в клас, защото не успяла да препише две от задачите от дъската. Останалото решено вярно, но последните задачи липсват. Същото и по български - диктовката вярна, ама само дотам, докъдето моята тутла успяла да напише. Последното изречение липсва. Тогава се наложи да я подпукам здраво и имахме неприятен и сериозен разговор. Стегнала се е, но да видим докога ще я държи. Иначе всеки ден имат оценки и тя се справя отлично по принцип.

С домашните проблем няма - стартелна е и не кръшка. Няма нужда от помощ. С чантата аз й помагам, защото ако трябва да я изчакам сама да си я оправи ще побелея чакайки да вади тетрадките си от бюрото лист по лист сигурно - толкова е бавна. Ужас! Аз обикновено съм наоколо за да я подканям. Приятелки си има, даже и гадже е забърсала  .

Дразни ме, че сякаш не си дава сметка, че тук нещата са сериозни и се отплесва и забравя, което аз тълкувам като липса на отговорно отношение. Онзи ден забравила да ми каже, че ще имат театър и искат пари. Вчера пък забравила да ми каже, че ще ходят на паметника на патрона на училището и им искат цветя. Ей такива работи. Досега никога не й се е случвало да забрави. Казах й тази сутрин, докато я карах, че който забравя си записва и че още веднъж ако се повтори нещо да ми забрави ще й се види тясно училището.

Общо взето съм й малко ядосана, но не мога да кажа, че ми е проблемна или трудно й понася. Според учителката аз прекалено много се вживявам, но дори и да е така - пак има какво да се желае.

 Какви са тези четворки и диктовки при вас, изумена съм . Димана сега приключиха с гласните, никакви диктовки не правят, тепърва ще сричат съгласни
  И оценки не им са пише, за добро представяне Браво и нищо повече, на мен така по ми харесва, защото ги стресира по-малко. Има време да свикнат и с оценяване и с всичко,  много по-лек им е режима.

 За забравянето , не е безоотговрон детето, не му се сърди толкова, сигурно наистина забравя, при нас си имат тефтерче в чантата и госпожата, като  има някаква специфична информация, която е важна, но може да бъде забравена, я пише в тефтерчето, да може родителят да я види

Какви диктовки, какви изречения  При нас само 7-8 букви са взели 

Иначе и мойчката доста забравя, но според учителката е нормално.

Аз имам друго голямо притеснение. Откакто е тръгнала на училище е наддала 4 кг 
Вярно е, че добре си хапва, но най-много й се отразява липсата на движение.
Явно ще трябва да измисля на какъв спорт да ходи вечер.

При нас се пишат оценки. Задължително всеки ден в тетрадките има оценки. Оценяват им и работата в клас и домашните. Аз си мисля, че всички имат оценки пък.  

Диктовките им са не нормалните диктовки, които ние знаем, а едни макети на изречения. Госпожата диктува, а те с едни модели означават думите - кое е име, кое е съюз, кое е глагол и т.н. Сега минаха звукови модели на думите. Там им диктува думите в изречението и те им записват в тетрадките звуковия модел директно. И доколкото знам, там се набляга и на време. Оттам й идва на моята златна проблема. При нея време не гони.   Същото е и по математика - там също им диктуват понякога задачите. Но тя успява да ги запише, когато им ги диктуват. Но оставиш ли я да преписва и тя докато хване молива - хоп! то междучасието дошло. Онзи ден баща й и даваше задачи за време. Тя ги решава без грешка и за време вече, ама защото баща й й засича. Това представяте ли си го? Да засичаш първолак за време. Не да му обясняваш и да му помагаш, а да му засичаш време. Ненормална история.

А за забравянето - там е работата, че тя по принцип не забравя. Просто сега му е дала на душата и мен това ме дразни. Тя е толкова спокойна и така еваш-еваш го дава, че... То от една страна това е добре, но от друга... да имаш нерви да я траеш.

Как 7-8 букви? При нас минаха гласните, съгласните и азбуката и вече от миналата седмица четат. Аз даже си мислех, че те докато започнат да четат тя моята ще забрави да чете. Иначе по математика са до 8. Но аз като й давах онзи ден задачи не се съобразявах с този факт. Давах си и и нагоре.

Т'ва за забравянето мисля, че си е общ синдром. Типичен за наш'те малчовци. Досега не им се е налагало да помнят едно-друго, особено ако не е свързано с играта, металните тазо, куклите или каквото ги вълнува в момента.
Тия с оценките нещо се изсилват и се правят на активни излишно. За какво им е да стересират децата допълнително? И-и-и, няма да се откажат от великанските простотии в образованието ни. На хлапетата им стига стреса от голямото Ново - каквото е училището като правила, организация и т.н., ами ще и ги оценяват. На какво отгоре - на "изградени навици за учене, усвояване и подготовка" ли??? Ама и тази даскалица що за педагог и психолог е?!? Гр-р-р!

Ох, тя мойта като се е стреснала... Думи нямам. Сърцето й застинало в ужас. Тя жената не ги кара да гонят успех и не набляга особено на оценките. Те са по-скоро индикация за нас, родителите. Иначе аз как да разбера, че моята девойка се тутка и не смогва? Ако индикация за работата й е кое е вярно или не в тетрадката - ами тя си е ОК. Но туткането аз иначе няма как да го хвана. Аз съм доволна от госпожата. То такова си им е училището. Знаехме си и тя не случайно е там. Аз държа да е по-натоварено и по-сбито темпото, та дано й се отрази на моята, ноооооо... то който си е муден и спокоен си е муден и спокоен, ако ще и бомба да му пуснеш на чина.

Абе я, майна, (пиша като бивша пловдивчанка, живяла във Филибето 15 години) не се коси толкова. Който е спокоен и живее по-спокойно. Ние нерваците и притесняващите се за всичко мрем или изкрейзваме млади 

И моя Калоян бързо се приспособи с обстановката в училище. Да чукам на дърво за сега никакви проблеми няма, но той може спокойно да си чете и смята от преди това.

При нас оценки няма. Госпожата им рисува усмихнати личица в тетрадките и "Браво!".  За сега са взели само гласните букви, а по математика са до числото 6. Отскоро имат и диктовки на словосъчетания с взетите до сега букви.
Не пише красиво, но аз и не държа на краснопис. Не го насилвам. Вече си имаме изграден режим - взимане от у-ще, обяд, писане на домашни, гледане на детски и волна програма до вечертаа .

Мили майки на първолаци, бихте ли споделили, къде ходи детето ви на шах и дали сте доволни.Благодаря предварително!

Та и аз да си кажа: наистина забравят! Колко пъти несесера остава да "спи" в училище или екипа за физическо в занималнята вече спрях да ги броя.Но има напредък от страна на училището - екипите им стоят вече в шкафчета.
Оценки нямат, само браво и лепенки с усмивки
А това с играчките и тазотата предполагам, че ще премине скоро.
А когато дойде реда на мобилните телефони / някои деца от класа на сина ми имат / ще стане една...
Вече станахме свидетели и на рекет от страна на някои деца от 1 клас : едно момиченце се оплака на майка си, че 2 момчета са му искали пари, иначе щели да я пребият
Добре дошли в реалността, казвам го и на себе си, т.като наистина трябва мнооооого да внимаваме. Децата ни са наистина важни и трябва да ги съхраним !!!

а на Milenita и ima специални поздрави 
Ще се справим!

Ами къде ще ходим? Нали зат'ва сме мами на диванета-хлапета!
Оказа се, че в нашия клас всички имат мобилни телефони, само нашият - не. Но и да имах възможност, намаше да му купя. 
Анко, за шаха - провери в сайта на Федерацията по шах къде ви е най-близкия клуб. Ние ходим в Иван Вазов, бл40 или 41 беше, точно срещу стадион Раковски, помещава се в клуб на СДС. Преподават ни две много мили каки-сестри и баща им. В събота сме на състезание в Русе , което мен много ме изненада, защото моя Дивчо ходи едва от месец и половина. Радвам се на ентусиазма му и се надявам по-дълго да му държи влага.
За по-големите лоши ученици - това според мен е най-големият и сериозен проблем за мъниците и нас, като техни родители. Особено тук, в гадното Софе . Ако на нас ни се случи, отсега си знам, че ще тръгна на кръстоносни походи безотказно до всички институции, докато не получим спокойствие за мъниците ни в училище
О-о-ох, от вчера ни затресе манията с гадните близалки Няма край борбата ни с боклучавите гризотийки, но както е казал Чърчил: We shall never surrender! (никога няма да се предадем) Нали, мами?! Позволявам си да пусна един линк от Jaly1, който, както тя е писала, осигурява няколко минутно прекрасно начало на деня. Да ви е хубав и успешен! И без забравени екипи, кутии, моливи и др.подобни!

http://www.theinterviewwithgod.com/popup-frame.html

 Димана ходи в шахматен клуб "Рицар", занятията се провеждат в училището й 32-ро, но вечер от 5.40 до 6.40.

 По повод мобините телефони, в неделя Димана с  балетна стъпка и небрежно подскачаща, дойде при нас с баща й  и ей така между другото ни вика "Ще ми купите ли, телефон за училище?", още преди да отговоря със същата балетна стъпка, венага дотърча и брат й и той "Ще ми купите ли, телефон за детската градина, истински, ама детски?" 
  Успях ме да отбием атаката , първи клас за мен са си малки за мобилни, та  тя е извън контрола ни, единствено когато е в час, след училище я взимам или аз или майка ми. Когато започне да бъде по самостоятелна, да се прибира сама или да ходи на разни занимания сама, ще преминем на телефонен родителски контрол . Но тарикатчето добри доводи изтъкна: 1.Да сме си говорели в междучасията.
  и чак след това, защото еди кой си и еди кой си имат .

  По финансовия въпрос, още нямаме проблеми, демек Димана не си купува нищо, чака ме да ме пита дали може да й купя