Тъжна съм. Тъгата ми идва от факта, че нищо не правя. Не съм тийнеджър, достатъчно зряла съм, но факт е. Харесвам някой човек, но никога по никакъв начин не показвам, че го харесвам. И после съжалявам, защото естествено човекът се отказва. Защо, по дяволите, все си мисля, че не заслужавам любов, че човекът до мен няма да е щастлив, че може да намери нещо друго по-добро, че ще е щастлив с някоя друга повече отколкото с мен. Защо не можах да стана егоист, защо винаги съм гледала да не наранявам другите хора, защо накрая винаги страдам аз?
- Публикувана: 26 юли 2010, 15:43 ч.
- Последно мнение: 27 юли 2010, 16:07 ч.
имам нужда от съвет
Че се мразя, мразя се, има моменти, в които се ненавиждам.
Че се мразя, мразя се, има моменти, в които се ненавиждам. Имаше едно огромно разочарование, което беше много отдавна и наистина беше много грозно и отвратително. Не мога да го преодолея, колкото и да искам.
Може би от там трябва да започнеш,трябва да преодоолееш,това което е било в миналото,за да можеш да вървиш напред и да живееш в настоящето без спомените от миналото да ти влияят.Ако виждаш,че не можеш да се справиш сама с проблема можеш да потърсиш помощ от психотерапевт.
Като те чета, виждам че си на ясно с проблема си. Вземи се в ръце и вземи от живота това, което се полага на всеки от нас. 
И аз постъпвах като теб. Но в един момент се спрях, огледах се и разбрах, че другите не са по-важни от мен. Че и аз мога да бъда достойна и да имам право на щастие. Интересното е че като се огледах разбрах, че другите наистина не са повече от мен и мога да направя себе си и близките си щастливи...
И аз постъпвах като теб. Но в един момент се спрях, огледах се и разбрах, че другите не са по-важни от мен. Че и аз мога да бъда достойна и да имам право на щастие. Интересното е че като се огледах разбрах, че другите наистина не са повече от мен и мога да направя себе си и близките си щастливи...
Тъжна съм. Тъгата ми идва от факта, че нищо не правя. Не съм тийнеджър, достатъчно зряла съм, но факт е. Харесвам някой човек, но никога по никакъв начин не показвам, че го харесвам. И после съжалявам, защото естествено човекът се отказва. Защо, по дяволите, все си мисля, че не заслужавам любов, че човекът до мен няма да е щастлив, че може да намери нещо друго по-добро, че ще е щастлив с някоя друга повече отколкото с мен. Защо не можах да стана егоист, защо винаги съм гледала да не наранявам другите хора, защо накрая винаги страдам аз?
Какво значи нищо не правиш?
Не работиш ли ?
Какви социални роли би си преписала ?
Не се чувстваш полезна ли ?
Не се отчайвай, и при нас мъжете е така.
И аз се опитвам да създам трайна и стабилна връзка, този месец се запознах с поне 4-5 красиви жени, но почти всички имат приятели. Понякога разкривам чувствата си с цветя или по сходен начин - директно ми казват че "имат чувства към друг" или "Аз държа на него". Задънена улица засега.....
И аз се опитвам да създам трайна и стабилна връзка, този месец се запознах с поне 4-5 красиви жени, но почти всички имат приятели. Понякога разкривам чувствата си с цветя или по сходен начин - директно ми казват че "имат чувства към друг" или "Аз държа на него". Задънена улица засега.....
Дали не е възможно просто досега да не си срещнала човек, когото наистина да харесваш, да искаш?
Срамежлива ли си? Обичаш ли още онзи с разочарованието? Какво конкретно си пожертвала за другите, или просто така си говориш... Не нараняваш ли хората всъщност с пасивността си? Защо се самонаказваш? Няма нужда да ми отговоряш, това са лични въпроси, отговори си на себе си.
В голям филм си се навряла да участваш, особено това със самомразенето...
Пробвай с некрасивите.
Срамежлива ли си? Обичаш ли още онзи с разочарованието? Какво конкретно си пожертвала за другите, или просто така си говориш... Не нараняваш ли хората всъщност с пасивността си? Защо се самонаказваш? Няма нужда да ми отговоряш, това са лични въпроси, отговори си на себе си.
В голям филм си се навряла да участваш, особено това със самомразенето...
И аз се опитвам да създам трайна и стабилна връзка, този месец се запознах с поне 4-5 красиви жени, но почти всички имат приятели.
Пробвай с некрасивите.
Пробвай с некрасивите.
Не ме кефят, а и всички ми казват че имам хубави очи.
Ти сериозно ли говориш ?
Пробвай с некрасивите.
Не ме кефят, а и всички ми казват че имам хубави очи.
Ти сериозно ли говориш ?
А и всички ти казват,че имаш хубави очи ?
Това как да го тълкуваме ? Като един от проблемите ли ? И изобщо в каква връзка го казваш ?? 
Казвам го по повод на това че ми предлагате да пробвам с некрасиви.
Е,и ? Пак не разбирам връзката между двете. Искаш да кажеш,че не можеш да пробваш с некрасива жена тъй като ти си красив,така ли ?
Човек е роден за да бъде обичан и ти не си изключение от това правило.Не знам какъв живот живееш,но няма нищо и никой който да ти пречи да бъдеш щастлива.Не слагай сама спирачки пред себе си.Забрави или се опитай да забравиш всичко в миналото което те кара да се чувстваш подтисната и маловажна.Утре сутрин когато се погледнеш в огледалото се усмихни сама на себе си и кажи дори на глас,че през този ден напук на обстоятелствата около теб ще бъде най-щастливия ти ден.Този начин на мислене е изпитан лично от мен и повярвай ми действа.Истината е ,че нашите мисли определят поведението ни и стила на живота ни.Ако искаме да живеем добре трябва да започваме всеки свой ден с усмивка и радост от това.Когато харесваш някого не крии чувствата си само така ще разбереш дали и отсрешната страна изпитва същото.Не позволявай на миналото и страха от провал да те спират.Бъди щастлива , прави и другите щастливи.Ти го заслужаваш,няма човек който да не го заслужава.
Една жена, независимо колко е ерудирана, способна, нежна, любяща (още 10 неща изброени в този стил) няма никакъв, ама абсолютно никакъв шанс с даден мъж, ако той не я намира за привлекателна. Това е основно нещо, което си въобразявам, че всеки човек знае, нали?
По отношение на девойката - та, какъв съвет може да и се даде при условие, че изобщо не я познаваме?
Може да е красива и с поведението си да отблъсква всички мъже. Може да харесва изключително неподходящи мъже. Може и да е... много непривлекателна
Всяко нещо си има индивидуален подход и голяма вътрешна мотивация. Ако щеш и психотерапевт, особено ако проблема е сериозен, а не е пусната темата в следствие на временна депресия.
По отношение на девойката - та, какъв съвет може да и се даде при условие, че изобщо не я познаваме?
Може да е красива и с поведението си да отблъсква всички мъже. Може да харесва изключително неподходящи мъже. Може и да е... много непривлекателна
Всяко нещо си има индивидуален подход и голяма вътрешна мотивация. Ако щеш и психотерапевт, особено ако проблема е сериозен, а не е пусната темата в следствие на временна депресия.
Нали знаем,че за всеки влак си има и пътници.Има много грозни хора които имат прекрасни отношения с противоположния пол и красиви които въпреки красотата си никога не успяват да открият подходящия.Красотата задоволява само едно от сетивата ни.Мисля,че хората имаме нужда от нещо повече,не само от това да изплакнем очи.
Има много грозни хора които
Хмм, много се изкуших да се включа. Аз например се смятам за изключително грозна, не приличам на човек, а по-скоро на човекоподобна маймуна. Странното обаче е, че в сексуално отношение съпругът ми винаги се е държал все едно съм София Лорен. Не ми прави комплименти за външния вид, но го показва като отношение. Сигурно затова съм още с него, въпреки, че сме безкрайно различни и почти нямаме допирни точки. Съпругът ми е привлекателен мъж - с правилни черти и хубаво телосложение/като изключим някой килограм в повече, но е от възрастта/
Съжалявам, че оспамих темата, но нещо авторката и не се включва, за да може да доразнищим проблема.
Съжалявам, че оспамих темата, но нещо авторката и не се включва, за да може да доразнищим проблема.
Аз също имам проблем със самочувствието и самооценката си....Връзките ми се провалят... и сякаш грешката е в мен...Незнам какво да правя,проблема като чели е някъде в психиката ми и във възприемането ми...Една моя колежка имаше проблеми с мъжа си и отиде на терапевт Александър Попов мисля че се казваше.. и незнам....Някои бил ли е на консултация при него? Сега има чудесен брак,но незнам...трябва ли да поискам съвет от специалист,че да променя вътрешния си свят?
Аз също имам проблем със самочувствието и самооценката си....Връзките ми се провалят... и сякаш грешката е в мен...Незнам какво да правя,проблема като чели е някъде в психиката ми и във възприемането ми...Една моя колежка имаше проблеми с мъжа си и отиде на терапевт Александър Попов мисля че се казваше.. и незнам....Някои бил ли е на консултация при него? Сега има чудесен брак,но незнам...трябва ли да поискам съвет от специалист,че да променя вътрешния си свят?
Милата!
Аз бях същата.
Много зряла за възрастта си.
Хубавото е, че си намерих половинка, която пое първите стъпки и се вмъкна в моята черупка.
Не се притеснявай, всичко ще бъде наред.
Аз бях същата.
Много зряла за възрастта си.
Хубавото е, че си намерих половинка, която пое първите стъпки и се вмъкна в моята черупка.
Не се притеснявай, всичко ще бъде наред.
Хмм, много се изкуших да се включа. Аз например се смятам за изключително грозна, не приличам на човек, а по-скоро на човекоподобна маймуна. Странното обаче е, че в сексуално отношение съпругът ми винаги се е държал все едно съм София Лорен. Не ми прави комплименти за външния вид, но го показва като отношение. Сигурно затова съм още с него, въпреки, че сме безкрайно различни и почти нямаме допирни точки. Съпругът ми е привлекателен мъж - с правилни черти и хубаво телосложение/като изключим някой килограм в повече, но е от възрастта/
Съжалявам, че оспамих темата, но нещо авторката и не се включва, за да може да доразнищим проблема.
Съжалявам, че оспамих темата, но нещо авторката и не се включва, за да може да доразнищим проблема.
Разплаках се . Ма вижте то ако висчки са красиви, природата има нужда и от грозота, един вид за баланс. Приемете го това и от опложителната страна 