Здравейте ,мами!Преи броени дни разбрахеме че съм бременна.За сега знаем само аз и бъдещия татко.Вярно че е прекалено рано. След 2 седмици ще ходя за подробен преглед и тогава ще ми кажат повече неща за бременността .Иска ми се да споделя с още някой.Всеки път когато се чуя със сестра ми или майка ми ми е едно такова......На устата ми е ,а не смея.Вия кога и как казахте на вашите близки?А как реагираха?
- Публикувана: 2 ноем. 2005, 08:10 ч.
- Последно мнение: 3 ноем. 2005, 02:00 ч.
Как казахте?
И аз казах веднага щом ги видях. Наистина такава новина не е за по телефона. Още повече, че аз исках да видя и реакциите им. Беше ми много интересно как ще реагират всички. Една от бабините деветини е че колкото по- рано кажеш толкова по бързо ще проговори бебето. 
, който вярва в това разбира се де. Аз лично не вярвам.
, който вярва в това разбира се де. Аз лично не вярвам. 
Първият път съпруга ми сподели новината с всички, още преди да съм успяла да се настроя как да им кажа. Спомням си, как каза на наш'те. Бяхме отишли на обяд. Водеше някакъв непринуден разговор с баща ми, но сърце не трае и изведнъж най-спокойно каза: "между другото....ние ще си имаме бебе...." сякаш това беше част от разговора и в реда на неговите мисли. Баща ми едва не си изпусна чашата от изненада. Не съм сигурна, че много се зарадваха веднага, по-скоро изненадата им беше толкова голяма, че не знаеха, как да реагират. В последствие нямаше по-щастливи бъдещи баба и дядо. Не зная как са реагирали свекър ми и свекърва ми, защото ми беше спестено. Предполагам че свекърва ми е ревала цял ден, а свекъра е казвал е "това трябва да се полее!", милият човек все си търси някой за компания за една чашка, а пък ние сме едни непиячи...
О, аз в това отношение "кокоши крак съм яла" Аз им бях казала дори, че правим опити и на първия съмнително положителен тест продъних телефоните от звънене в цяла България - разбирай - нашите живеят в Шипка, свекърите са в Бургас, баба и дядо също са там, кумовете ни са от Пловдив... просто търпило не трае и това е 
Всички мнооого се радваха, свеки чак се разплака
Аз им бях казала дори, че правим опити и на първия съмнително положителен тест продъних телефоните от звънене в цяла България - разбирай - нашите живеят в Шипка, свекърите са в Бургас, баба и дядо също са там, кумовете ни са от Пловдив... просто търпило не трае и това е Всички мнооого се радваха, свеки чак се разплака
Ние също казахме веднага на родителите си - аз на моите, а мъжа ми на неговите. Веднага казахме и на най-близките си приятели. На останали поизчакахме да се уверим, че наистина всичко се развива по план и казахме чак слд това. Аз също не мога да пазя тайна, пък и такива радостни новини, не трябва да се крият
Май последния който разбра беше шефът ми - горкичкият с глътна езика и онемя направо
Май последния който разбра беше шефът ми - горкичкият с глътна езика и онемя направо
А с работодателя как се процедира. 
Малко ме е страх там..... 
КОга е най-добре да се каже и как? 
Такова нещо крие ли се, аз бях толкова щастлива 
Аз казах веднага на майка ми и на сестра ми. За родителите на мъжа ми незнам кога им е казал, не ме е занимавал с тях.И на приятелите ни веднага им казахме.Въобще не вярвам на такива бабини деветини, че не трябвало да се казва до 3-ия месец.Това е хубава новина, защо да я крия
Веднага когато разбрах, че съм бременна се похвалих на мама, а съпругът ми на родителите си. На приятелките си казах след 3-я месец, а в службата към петия месец. Нямаше как да скрия защото все повръщах, а и пълнеех и това правеше впечетление. Не съм имала проблеми, даже се отнасяха много добре с мен.
Зависи какво е естеството на работата ти. Ако ще отнеме повече време да обучиш човек който ще те замества, по-добре е да кажеш по-рано.
Зависи какво е естеството на работата ти. Ако ще отнеме повече време да обучиш човек който ще те замества, по-добре е да кажеш по-рано.
.Въобще не вярвам на такива бабини деветини, че не трябвало да се казва до 3-ия месец.Това е хубава новина, защо да я крия
И такова суеверие ли имало
За пръв път чувам. А може ли и малко разяснения и обосновка за тези "Бабини деветини"
И такова суеверие ли имало
За пръв път чувам. А може ли и малко разяснения и обосновка за тези "Бабини деветини"
Веднага,щом ги видяхме (защото все пак това не е за телефон).
И аз веднага, но на сестра ми се обадих по телефона. много се зарадва, че ще става леля.
Първо казах на таткото , разбира се, в другата тема вече описах как, и искахме да кажем на родителите едновременно. След 2 седмици отивахме у нас, за 50ти рожден ден на майка ми! Идеален подарък за юбилей.!
Да, но се наложи да легна и пепо каза сам на маикини си, мога да си прдставя рева и адостта! Още повече, че брат му им бе сервирал същото, но с недомлъвки, преди 2 седмици, сега и ние! Горките и двамата им сина над 40 г. и изведнъж 2 внука за 2 седмици! Децата са с 13 дена разлика!
А на мама ща не ща казах по телефона! Е, не отидохме на юбилейното парти, но пък подаръка си бе най-големия!
На сестричката ми също се обадихме.
За приятели и познати поизчаках, да се изправя от леглото, но то стана ясно! хем съм болна, хем съм добре.
А колегите ме разконспирираха щом започнах да ги гоня за цигарите!
На шефа си мислех да кажа към 3т-4 мес. но стана така че разбра заедно с родителите ни. Нали се наложи да почивам. Но си бяхме близки и се разбирахме.
Важното е да уточниш колко точно ще отсъстваш от работа. Аз казах 1г. и удържах на думата си. Все пак и те разчитат на теб.
И повлякохме крак!
леля ми , 12 г. след каката, отново има бебче!
Да, но се наложи да легна и пепо каза сам на маикини си, мога да си прдставя рева и адостта! Още повече, че брат му им бе сервирал същото, но с недомлъвки, преди 2 седмици, сега и ние! Горките и двамата им сина над 40 г. и изведнъж 2 внука за 2 седмици! Децата са с 13 дена разлика!
А на мама ща не ща казах по телефона! Е, не отидохме на юбилейното парти, но пък подаръка си бе най-големия!
На сестричката ми също се обадихме.
За приятели и познати поизчаках, да се изправя от леглото, но то стана ясно! хем съм болна, хем съм добре.
А колегите ме разконспирираха щом започнах да ги гоня за цигарите!
На шефа си мислех да кажа към 3т-4 мес. но стана така че разбра заедно с родителите ни. Нали се наложи да почивам. Но си бяхме близки и се разбирахме.
Важното е да уточниш колко точно ще отсъстваш от работа. Аз казах 1г. и удържах на думата си. Все пак и те разчитат на теб.
И повлякохме крак!
леля ми , 12 г. след каката, отново има бебче!
Ами аз съм от мълчаливите, но мъжлето на една вечеря у нас, изтърси на майка ми - Я да ти видя гърба, оооо бабо здрав е ще помагаш!
После казах на бабите и дядовците, а на съкровищата не сме казали още, може би след седмица - две, те няма много да се зарадват, защото все очакват нещо по-добро за сина си, но и кой ги пита.
На шефа казах началото на 3ти месец, хванах го в подходящо настроение, беше сам и реших, че това е момента, той е много особен и не му харесват такива новини, но реагира доста добре, това за мен беше голям проблем, как да му кажа, но сега сякаш ми падна камък от плещите.
После казах на бабите и дядовците, а на съкровищата не сме казали още, може би след седмица - две, те няма много да се зарадват, защото все очакват нещо по-добро за сина си, но и кой ги пита.
На шефа казах началото на 3ти месец, хванах го в подходящо настроение, беше сам и реших, че това е момента, той е много особен и не му харесват такива новини, но реагира доста добре, това за мен беше голям проблем, как да му кажа, но сега сякаш ми падна камък от плещите.
.Въобще не вярвам на такива бабини деветини, че не трябвало да се казва до 3-ия месец.Това е хубава новина, защо да я крия
И такова суеверие ли ималоЗа пръв път чувам. А може ли и малко разяснения и обосновка за тези "Бабини деветини"
И такова суеверие ли имало
За пръв път чувам. А може ли и малко разяснения и обосновка за тези "Бабини деветини"
Ами сега като се сетя с първата бременност много ме беше срам да кажа на майка ми и даже неможах да я погледна от срам/незнам защо?!?!? 
/
А с втората бременност майка ми и беше надалеч и трябваше да й го съобщя по телефона, ама пак някак си се притеснявах. А мъжо и двата та пъти беше с мен, като разбирах, че съм бременна, та не се налагаше да го уведомявам.
/А с втората бременност майка ми и беше надалеч и трябваше да й го съобщя по телефона, ама пак някак си се притеснявах. А мъжо и двата та пъти беше с мен, като разбирах, че съм бременна, та не се налагаше да го уведомявам.
Ооо аз устисках 2 дни само! С мъжа ми заедно направихме теста петък вечерта, хукнах в понеделник в болницата за преглед и щом гинеколога констатира бременност веднага сервирах на нашите, а те от своя страна от радост почнаха да звънят да се хвалят на роднини. 
Бях в 5-та г.с. и не мога да си представя да съм си траяла до 12-та... Лееелеее! 
Бях в 5-та г.с. и не мога да си представя да съм си траяла до 12-та... Лееелеее! 
Ние също съобщихме веднага, даже мъжа ми тичаше из къщата и показваше на всички теста за бременност.
Първо разбраха неговите роднини, защото живеем при тях, после моите родители и накрая всички приятели и познати.
На моите родители им казахме, че ще стават баба и дядо, а на приятелите - че каним жените на погача след около 8 месеца
Но наистина това не е за по телефона.
Първо разбраха неговите роднини, защото живеем при тях, после моите родители и накрая всички приятели и познати.
На моите родители им казахме, че ще стават баба и дядо, а на приятелите - че каним жените на погача след около 8 месеца
Но наистина това не е за по телефона.
Първо естествено разбра таткото. Аз исках да крием до трития месец, защото не се знаеше как ще се развият нещата, но не се старпях и плачейки казах на майка ми по телефона. Тя ме успокои че това е хубава новина и не трябва да се притеснявам и оставих в нейни ръце да каже на баща ми и брат ми. Свекървата разбра защото имах някакви болки и трябваше заедно да ходим до болницата. И всички много се радваха. Само дето мен в началото ме избиваше само на рев по необясними причини. Но сега знам че по хубава новина от тазй няма.
Една от бабините деветини е че колкото по- рано кажеш толкова по бързо ще проговори бебето. , който вярва в това разбира се де. Аз лично не вярвам.
, който вярва в това разбира се де. Аз лично не вярвам.При мен е вярно
На майка ми казах в деня, в който и аз разбрах. Сина ми приказва толкова, че понякога се чудя как да му запуша устата
На таткото казах на 20 минута от теста в 4.30 му прошепнах че го обичам и ще след 9 месеца ще става татко.Стана като ожилен и ме попита да ли това съм му казала или му се е причуло.На другата сутрин казахме на свекървами понеже живеехме при нея.Сетраму на мъжът ми и казах вместо добро утро.На другия ден на наще и те очудени ми зададоха въпроса да ли ще се жениме и от кога съм бременна.На брат ми и снаха ми казах след прегледа на гинеколога
Аз казах 1во на мама, после и на скъпия 
И аз така - мама беше с мен на прегледа.
После разбра дядото (които ни чакаше с колата) и накрая мъжо.
Е, то имаше вече положителни тестове де.
За първото си мълчах докато влязах в 3 месец. Бях казала само на мъжа ми (естествено) и на майка ми.
За второто казах веднага щом се видяхме на живо защото исках да им видя реакциите. Събрах ги накуп и им го сервирах. Всички ни даваха зор за дете години наред, накрая решиха че няма да имаме повече деца и тогава аз реших че искам второ и забременях - след 13 години:)))))) Гледката определено си струваше:)
За второто казах веднага щом се видяхме на живо защото исках да им видя реакциите. Събрах ги накуп и им го сервирах. Всички ни даваха зор за дете години наред, накрая решиха че няма да имаме повече деца и тогава аз реших че искам второ и забременях - след 13 години:)))))) Гледката определено си струваше:)
а мъжО не го броя, той прави теста с мен 