Отдавна замислям да пусна тема за далечното и толкоз близко Коми.
Не знам дали тук е мястото на темата ,ако админът прецени нека я премести.
С Коми са свързани много съдби на българи работили и живеещи там , дори в момента там продължават да живеят наши хора , създали дом и семейство и едва ли някога биха се завърнали.
Само ще кажа че една година като дете учех там , имам приятни спомени от тези места , тайгата , белите нощи , реките пълни с риба , приятелите които се изгубиха и може би носталгия към дивото място.
Ще ми бъде интересно да узная ако ваши близки или самите вие сте били по тези северни ширини , или може би спомен свързан с Коми.
Ако ви е интересно ето какво открих от там.
http://www.usogorsk.com/
Не знам дали тук е мястото на темата ,ако админът прецени нека я премести.
С Коми са свързани много съдби на българи работили и живеещи там , дори в момента там продължават да живеят наши хора , създали дом и семейство и едва ли някога биха се завърнали.
Само ще кажа че една година като дете учех там , имам приятни спомени от тези места , тайгата , белите нощи , реките пълни с риба , приятелите които се изгубиха и може би носталгия към дивото място.
Ще ми бъде интересно да узная ако ваши близки или самите вие сте били по тези северни ширини , или може би спомен свързан с Коми.
Ако ви е интересно ето какво открих от там.
http://www.usogorsk.com/
Другите деца се правели, че ядат сняг, ама той понеже бил малък и си мислел, че ядат наистина, така че да не остане по-назад - хапнал доволно 
После изкарал доста време в тамошна болница. 
, обаче студа и снега бяха убийствени , трупаше до 2 метра а при минус 40 в жилището което обитавахме всичко метално се заскрежаваше включително и дръжките на вратите.
) и аз по вълнена рокля 
като 4е ли вси4ко беше наливно 
Две години от детството ми преминаха в Усогорск "Съветска"27 
месото го карали в открити камиони 
Яйца първата година като бях пуснаха два пъти за цялото лято(иначе продаваха яйца на прах), доматите за първи път края на юни. Но за сметка на това имаше леща, която в България беше много дефицитна 
.Направи ми впечатление (щом си го спомням след 22 години), че къщите им се намираха на огромно разстояние една от друга-уж селище, по точно посьолок се казваше, пък къщите далееко една от друга...Баба Галина (кръстена съм на нея) ни каза-"ще ходим да се къпем", взехме си дрехи, хавлии, излязохме навън, отидохме в друга постройка и там имаше руска баня-в първото помещение се събличаш, оставяш си дрехите; в другото-много топло и влажно като сауна- имаше някакви пейки, някакъв голям камък ,който го поливаше баба с вода, и се удряхме с брезови клонки.Ние със сестра ми бяхме там само за кратко, а мама и баба-сигурно за половин час 
...Мама си пише писма със лелите ми, нямат домашен или мобилен телефон, нямат и компютър...Та такива са ми спомените от там.От снимките, които нашите пазят, съм виждала баща ми-един брадясал и с много дълга коса-явно и той се е пазел от комарите 
.
!! 
) и като питах татко какво е това, той ми каза, че са "хладилници" за зимата - направили си кутии и затова ги ползват. Всеки имаше котка-сиамка. Кучетата Лайка бяха в изобилие и много красиви.
Якутия е четвърт земно кълбо на изток от Коми, ако не и половин. 
Помня още, че баща ми зимата като падне под -30 якъде, ходеше на работа по тениска с къс ръкав, сух студ, помня и как ни плашеше с куката за товарене, като не слушаме с брата, помня как брата се загуби/избяга в гората и маса колеги начело с баща ми го търсиха сума ти часове, лапешка работа, ама като се стъмни към 4 следобед и майка ми беше пред инфаркт. Намериха го де 