сблъскахме се с този проблем - страх ни е да акаме. Всичко си беше наред допреди месец. Става въпрос за третия ми син, който е на три годинки. Преди два дни се изходи с помоща на свещичка - драмата беше ужасна, треперех цялата. След почти 4 дни стискане от негова страна и мои молби, кандърми, игри и гушкане, така и не пожела да ака. Принудихме се да сложим свещичка - естествено, след толкова дни се беше запекъл. Извинявам се за натурализма, но съм помагала на акото с ръка. Имаше и кръвчица - ясно, че от консистенциятя и обема на акито е станало и нараняване на анусчето. Излишно е да кажа, че е травмиран повече от преди да се застиска.....Давам Дуфалак сиропче от два дни, виждам го, че му се ака, слагам в момента на гърне или чиния, но....НИ И НЕ. Давам и капки Биогая от вчера. Днес ще му е втори ден без да е ходил и ще трябва пак да го мъча със свещичка - Бизакодил и слагам по-малко от половината. А и за да я сложа, ще трябва доста зор -запомнил е процедурата, макар и бърза и кратка, и не дава да му пипнат дупето.Смених храните, давам овесени ядки, ябълки, избягвам запичащи неща.....
Как да го накарам да се престраши - вече се изчерпах като идеи и успокояване. Сега не би трябвало да е твърдо акото след три приема на Дуфалак, казвам му, че е мекичко и е станало на водичка, че няма да го боли този път, но ефект няма - много го е страх....
Извинявам се, ако има вече подобни теми, но те са повече за кърмачета и доста по-малки дечица. В психологическия не искам да пиша - "специалиста" никак не ми допада със съветите си по други мои въпроси.
Благодаря ви