Захласват ли се децата ви

Първият път се захласна на един месец - на имунизация. И след това почти всеки път като реве се захласва. Нищо не правя. Обикновено майка ми ако присъства е готова да припадне, че не взимам мерки, ама това е положението. Оправя се сам. Сега се захласва ако падне и се удари лошо (обикновено като пада не плаче, но понякога си се удря).
И Габ понякога се плаши, когато не може да си поеме дъх. Както казах - нищо не правя, майка-непукист съм 

А това захласване се получава и без да плаче ли?
При моите се е случвало само при силен и по-продължителен плач, но като им духнех в лицето се сещаха че трябва и да дишат...

В тази тема Първа помощ при малки деца има два линка по въпроса

Дъщеря ми спря да се захласва към 3,6-4годишна. Синът ми все още се захласва, обикновено при силен плач.
Положението при дъщеря ми беше по-сериозно. Не е припадала, но се е отпускала в ръцете ми.

Здравей.
Едната ми близначка се захласва от малка, може би беше  на 4-5 месеца когато започна. Да, но с времето започна да прави типичните Афективно  - респираторти пристъпи /гърчове/ Не го прави често, Имало е период  около 3 месеца без захласване. Миналият месец се захласна няколко пъти. Започва да плаче, спира да диша, става синя-бяла, по някое време се отпуска все едно е в безсъзнание и ми омеква в ръцете, погледа е вял, унесен и постепенно дишането се нормализира. Последните два пъти, когато се захласна дори изпъна ръце и крака точно като гърч. Затова се наложи да я запиша на невролог за да чуя специализирано мнение. Вчера я водихме в Токуда при Д-р Христова. Каза, че за такива деца е препоръчитлно да посещават детска градина или ясла, защото там тези захласвания няма да ги правят.  Но пък това беше една от причинита поради което не я пуснах на ясла. Направи ли го там ще им изкара акълите, да не говорим,че после няма да я искат. Д-р Христова каза, че е незрялост на дихателният център. Ако го прави 4 пъти и повече в месеца да давам Ноотропил, ако е по-малко не е наложително да се дават каквито и да е било медикаменти. Изписа ми рецепта, засега няма да давам, зачести ли ще го купя, нямам избор.
Важно за мен беше да разбера мога ли по някакъв начин да спра пристъпа преди да е посиняла цялата, т.е. още в началото. Защото при нас пръскане с вода, духане в устата не помага.
Показа ми три прийома, които мога да прилагам в подобни случаи. Първото е да стисна на детето ушната мида, но не мекичката част, а хрущяла, така че да я заболи и да изплаче. Второто да   стисна силно рамото по костта пак със същата цел, да предизвикам болково усещане за да изплаче и по този начин да си поеме въздух и да прекъснем пристъпа. И трето с химикалка или нещо друго твърдо да притисна нокътчето отгоре пак със същата цел.
На 1.8 месеца е. Забелязала съм, че около никненето на зъби е по-раздразнителна и тогава го прави по-често. С времето ще отшуми. Много е страшно и те разбирам напълно. не е грешка във възпитанието, защото аз ги имам две, двете се възпитават по абсолютно еднакъв начин, не ги лигавя, държа се еднакво с двете. Но характеропатията при едната надделява 
Надявам се да съм ти била полезна 
И дано малчуганите  го правят все по рядко 

И моят син се захласва от каткто се е родил. Ужасно е  Отначало много се притеснявах, докато не ми споделиха номера с духването в челцето  Определено действа, но задължително в челцето, не в носа или устичката, че не може да си поеме въздух 
От както поотрасна започнах и лекичко да го игнорирам, и кат се захласне само броя секундите /които мисе струват часове/... Общо взето почна да си проплаква от самосебе си 

Дъщеря ми беше на 1 месец, когато се захласна за пръв път , направо си обръщаше очите, беше ужасно,този период продължи до 11 -12 месец. Сега се не се захласва, по скоро ако не и изнася започва да реве силно, без да спира, все едно се е захласнала, но  си диша.
Пожелавам ви да отмине скоро

 Това лекарство същата лекарка го беше изписала на сина ми, той започна да говори по-късно.Аз никога не вярвам на един лекар след като ми изпишат подобни лекарства и отидох при още двама.Отрекоха напълно Ноотропила, давали го на хора след инсулт най-вече.Не го купих, но пък детето ми се оправи и без него.

  По темата - племенницата ми се захласваше до около 2,5г.Един или два пъти си глътна и езика, израства се наистина.

Момичета, благодаря ви на всички за отговорите. Аз се въздържам засега от каквито и да било медикаменти, просто напоследък като зачестиха такива случаи и малко се стреснах...почнах да се чудя да не би аз с поведението си да предизвиквам по-често такива реакции...
AnMary, благодаря за линковете, сега ще ги погледна.
daniiella, благодаря за подробното описание на възможни реакции от моя страна в такива ситуации. Дано да не ми се налага да пробвам. Засега и аз броя секундите докато си поеме въздух, но понякога изпадам в паника като продължи по-дълго и го навеждах напред с главата надолу и веднага си поема въздух...Дано отминава бързо при всички бебоци 
InaD, да, без да плаче детето не може да си поеме въздух. Когато се разплаче, честно казано съм спокойна...тогава поне си диша детето. 

Захласва се,това е начина и да си наложи мнението.Единственото нещо,което правя е да и духна в лицето и веднага се оправя.

Здравейте!Моята дъщеря е почти на годинка и се захласва от както се е родила.Случва се когато се удари силно или при друга болка.в началото много се шашках, а да не говорим за свекито но сега вече, дали от това, че съм свикнала съм по-спокойна.Аз също знам за номера с духванетоп и при нас се получава, въпреки, че вече не го правя.просто я оставям да изкара всичкия въздух и след това сама си поема дъх, без кавато и да е намеса.Чувала съм, че това състояние може да продължи до 10 годишна възраст но както и другите са писали се израства.Друго което знам като начин за помощ е да се обърне детето с главата надолу.На мои близки тяхното дете имапе такъв проблем и както Даниела беше писала, чак се отпускаше.майката правеше какво ли не, вклщчително и по някой шамар който се оказа най-ефикасен, след като другите методи не помагаха.В последствие заведоха детето на лекър, където му изписаха някакви хомеопатични лекарства.Не знма колко време ги е пил но сега е вече почти на пет годинки и това е само лош спомен.

krisi2020, аз също чух, че имало някакви хомеопатични за такива случаи. Засега и аз като не издържа да чакам да си поеме въздух и го обръщам с главата надолу, не помага нито духване, нито пощипване (и това пробвах вече). Ще изчакам и ако трябва и на хомеопат ще го водя, ако се влошат нещата...

Синьт ми се захласваше от новороден почити,в началото имаше зверски колики,захласваше се от тях,посиняваше.Много се шашках,не помагаше духването в лицето.После започна да го прави,ако не му дам нещо,ако не стане на неговата.След това при прохождането,като се удареше по силно.Бях изчела толкова по вьпроса и все се притеснявах,имах чувство,че няма да си поеме вьздух.
Израстна го,около втората си годинка спря да го прави и до сега не се е случвало пак.

Аз не вярвам в хомеопатичните "лекарства." Когато бях бременна се наложи да пия, понеже само те бяха вариант и ефект НУЛА. На децата, когато са ми изписвали по различни поводи - ефект НУЛА. За захласването ни беше изписала педиатърката Дормикинд, хем за успокоение, хем за добър сън. Никакъв ефект и захласването продължи и съня не се подобри.  Напълно отричам хомеопатичните "лекарства" 
А това с духането в лицето помага, но при съвсем леките случаи на захласване. И аз бия шамари, гледам да е още  в началото когато усетя ще посинее цялата и ще се отпусне и понякога действат. От захласване до захласване има голяма разлика. В началото, когато беше малка само почервеняваше и спираше да диша за кратко, тогава духането помагаше. Сега, когато прави типичния афективно-респираторен гърч нищо не помага. Онзи ден щеше да се захласне на два пъти, и направих както невроложката каза хем я ощипах по ухото, хем по рамото, та се размина 

Върна ме към ужасните моменти!!!
Моята госпожица започна от съвсем малка и продължи до около 4та и година. Направо се спускаше в ръцете ми и обръщаше очите, случвало се е и да "припада" както си тича и реве. Майка ако беше с нас и бъркаше в устата за да не си глътне езика, колко пъти си ходеше с посинели пръсти. Ужасно еее!!!
Отминава със времето. Но аз имам чувството, че вече по-големите деца го използват за манипулиране на родителите.
Ще отшуми, търпение и говорене.

Именно!

И колкото повече внимание обръщаш на това, толкова повече ще се захласва.

Ами не, не са го правили и двамата... Освен неистов рев при болка, падане, имуниzации и от тоzи сорт неща. Но това май не е същото 

Дъщеря ми го е правила придмно на инат/има и деца,които като се ударят,от болка/.Понякога имам чувство,че и повече от 30сек. не диша,остава безжизнена и отпусната,а един път беше обърнала драматично очите и беше ужасно и нито вода,нито разтрисане,нито обръщане на долу с главата,нито силно викане не можеше да я извади от това състояние.Но не влязох в темата да се оплаквам.Аз вече практикувам-като видя,че нещо напук прави и започва да се тръшка и да реве и се махам от погледа и театрото пропада.Така избягвам последните няколко пъти.Или излизам от стаята или веднага започвам нещо друго.

Много правилен подход 

Момичета и ни е имаме същият проблем. Мъжът ми като малък се е захласвал, но само два пъти. Синът ми го направи за първи път на 8 месеца. Имаме 3-4 сериозни захласвания от тогава. Водихме го при д-р Христова на ЕЕГ. Отхвърлиха епилепсия. Говорила съм и с белодробен специалист. Всички казват, че е незряла дихателна система. Факт е, че такива деца много се разглезват, но и лекарите не помахат много, а само заключават, че се израства.
Относно хомеопатията давала съм 1-2 след захласване Киетюд, но не знам дали му е помогнал с нещо. Знам, че се препоръчва Игнатия Амара по 5 гранулки, но не съм давала.

Ако някой знае добър хомеопат педиатър бих си записала час, за да поговоря за проблема.

Все още се гледаме с малкия именно заради този проблем. Много рядко се захласва, но пък сериозно.
Вече знам как да реагирам. Преди се шашках, но ми е стегнато сърцето непрекъснато като сме навън.

Толкова сериозна внимание не бих обръщала на захласването,освен ако не се получава при падане,удар,от болка.Когато е от инат,помисли не за водене по лекари,а за други начини.Аз едно време и езика съм си гълтала.Майка ми един ден с ножица едвам е успяла да ми го извади.При по-чувствителни хора това се получава,но и колкото повече трепериш и драматизираш и го показваш на детето,едва ли ще му  е от полза.Не знам дали прочете предишния ми пост,на дъщеря ми захласванията бяха все едно е умряла,не искам да ти кажа какво съм/сме преживявали с баща и.Но наистина се израства.

Inkа, мерси за съветите. Важно е наистина да не му се обръща внимание. Аз също го прилагам по препоръка на д-р Христова. Вече не се захласва от инат, а предимно като се удари силно
И моят син тръгва да си гълта езика или по-скоро му се стяга на топка, ако е същото.
Страх ме е само да не продължат пристъпите прекалено дълго, че можело да му навреди на мозъка.
Много  е неприятно и всяка от нас предполагам си мисли в тези 30 секунди, че детето няма да проплаче. Много лекари отхвърлят тезата да се вади езика. Според тях така само се удължава пристъпа, но аз го правя, за да има проходимост.

Пожелавам на всички ви по-малко такива емоции и повече положителни!

Да, малкият ми син се захласва, отпускал ми се е посинял в ръцете, без обаче да губи съзнание.   Още от новороден, като тогава със сигурност не е било за да се наложи или от глезотия   И на нас са ни го обяснявали като незрялост.   Вече не го прави толкова често, надявам се да го израства  
daniiella, Дормикинд не е истинска хомеопатия   , не се учудвам, че не ви е помогнало.
Иначе различни д-ри са изказвали различни мнения - според личната ни лекарка не трябва по никакъв начин да показваш на детето, че се паникьосваш, защото това го плаши допълнително. И въобще - да не правим нищо, а да чакаме да изплаче само. Други д-ри са ни казвали, че трябва да се духне в лицето. Много драматично изглежда и винаги ми треперят краката после, но се опитвам да запазвам самообладание в такива моменти.

Дъщеря ми се захласваше, много се плашех в началото. При нея продължи около 3-4 месеца, и спря в момента, когато спрях да й обръщам внимание. Т.е. при поредното захласване от яд, от истерия и тръшкане, просто я гледах без да реагирам. Четох някъде, че е трик за постигане на своето и оттогава взех мерки да не обръщам внимание, макар че винаги ми е било свито като го правеше.

Здравей,
малката ми дъщеря 2 пъти се е захласвала до припадък, вторият път с гълтане на език. Няма такъв ужас просто.
Ето темата, която пуснах преди време(за да не се повтарям).Там момичетата също дадоха много полезни съвети и доста ме успокоиха 
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=545411.0

Никита, благодаря ти много за линка към твоята тема   Много ми помогна, защото и синът ми не се захласва на инат, а когато се разстрои за нещо или се удари. Хубавото е, че пак се случва по-рядко напоследък и досега не е припадал. Днес като бяхме на разходка падна от пързалката и се захласна   Той се спуска с главата надолу обикновено и мъжът ми го хваща долу, само че една баба се изпречи на пътя му и Малчо се приземи направо в пясъка   Добре че само устничката му се беше цепнала и нослето му е охлузено, пак леко се размина...Досега не си е гълтал езика, дано да не се случва...за първи път чета, че не трябвало да се вади, винаги съм се чудела как ли ще действам, ако се наложи   Иначе и синът ми е много кротичък, дава си играчките, взимат му ги и той гледа отстрани...едва напоследък започна да проявява някакво чувство за собственост и си ги иска обратно   Да те питам нещо - какво значение има откога се захласва...че Малчо от раждането си е така...това трябва ли да ме притеснява, че не сме правили никакви изследвания, според педиатъра му ще го израсте 

Лъки, аз не си спомням всичко точно, каквото ни е обяснявал, тъй като нашият случай не е да се захласва от раждането, той само спомена, че щом е толкова късно първият път, значи няма медицински проблем. Целта е с тези изследвания да се изключи епилепсия. Ако го прави преклено често и то винаги с припадъци, тогава те пращат на ЕЕГ и евентуално медикаментозно лечение.Но това и ако го прави без причина, просто както си стои да припадне. Кога е провокирано от удар, силна болка, т.е. има видима причина за това, тогава просто наистина трябва време да го израсте и както ни обясни, с възрастта рискът да го направи намалява и от тук нататък може само по-добре да става, да намаляват тези случки, докато окончателно спрат.При повечето деца просто е ....незряла нервна система или нещо подобно.По-чувствителните деца са предразположени. Малката реве дори, ако е щяла да падне  Тя и каката е така, ама не ми е правила такива номера.
Не знам дали има нещо общо и фактът, че е родена около 3 седмици по-рано (за незрялата нервна система). Голямата даже я преносих.Но това са само мои предположения. Разпитва ме как е родена ( секцио са и двете).Питах го това какво общо има - каза, за да се изключи вероятна травма при ваденето на детето, ако е по нормален начин.Това е, за което се сещам.