бихте ли записали децата си на вероучение?

Първо бих се постарала да го запозная със всички религи в общ вид. Защото това ще му помогне да се предпази от различните секти.

имам предвид православно вероучение ,разбирасе-никакви секти.

Да, за да бъдеш истински християнин е нужно познание, а не само думите: Аз вярвам.

Честно казано не. Ако иска да се образова в тази сфера, нека го направи самоинициативно и когато реши, че е готово за това.
Аз самата не съм привърженик изцяло на Църквата, като институция и мисля, че много от нещата се правят за власт, както е било още от дълбока древност. За мен Църквата се доближава много повече до политиката, отколкото до Бога.

Да, с удоволствие бих я записала!

Специално - не бих я записала и без това е претоварена, предпочитам в училище да изучават история на различните религии, и то на ВСИЧКИ религии, като изучават най-характерното за тях - философия, кое е общото и различното, от кого са проповядвани, как са възникнали, и т.н. 

Да допълня, че поне след 5-ти клас трябва да се въведе такъв час, преди това са прекалено малки според мен.

Синът ми учи вероучение като СИП втори, трети и четвърти клас - беше почти задължително да се запише, но според мен му беше интересно, въпреки, че имаха много малко часове и не му влезе много в главата.
Смятам, че беше полезно, въпреки, че разбиранията ми за религията са други.

Не.
Освен ако не е някакъв курс като История на религиите...

тук имат вероу4ение и едно 80% от децата у4ат, разбира се моето дете у4и алтернатива, защото ние не сме католици.

Твърдо не.

Бих  
Като за начало смятам да й дам да прочете една Детска Библия!

Не. Привърженик съм на свободната воля.
Самата аз прочетох Библията, когато бях на 16 г. и взех решение за себе си и вярата си.

Не Ако иска и когато иска да го направи сам!

Това е и моят отговор.

И аз съм на това мнение.
Ако тя самата има желание да го изучава тогава нямам против, но аз да я карам - не.

 много точно  
нямам какво да допълня
винаги съм казвала, че незнанието убива!

п.п. естествено, че ако е поднесоно по начин, по който чак и на мен ще доскучее и не му е интересно на детето  е, няма да го вържа я!

Начинът по който се преподава вероучение поне в училището на дъщеря ми е безинтересен за децата. Лично аз не я записах, реших че детската библия може и сама да си я прочете. В крайна сметка се оказа, че познанията и са по-добри от тези на някои деца, посещавали СИП.

Да, бих.
И ще.

Абсурд.

Не.По-скоро на общообразователен курс по история на религиите, ако има такъв.

така както стоят нещата много е важно да имат такова образование за да отстояват своата воля  и да не се поддават на влияния

Дъщеря ми изучава Благонравие от 1 до 4 клас. Беше задължително.
Освен общата култура /изучаваха притчите като приказки/, която получи мисля, че това и повлиа много благоготворно като цяло - обръщаше се много внимание на добрината, взаимопомощта, доверието.
Ние не сме вярващи.

ЙЕС!
Само да добавя...задължително да се преподават безпристрастно!

Не! 

Мисля, че на свестния човек не му трябва релеигия, за да е свестен. Долния човек и с религия няма да стане по-човек.

Освен това мразя показната религиозност. Според мен  на истински религиозния не му трябва храм, не прави демонстрация на вярата си. Затова ме дразнят модерните от няколко години църковни сватби, фереджетата, молитвите на маса(когато има и пр.атеисти), виещите от джамиите, монотонно биещите камбани, кръщанетата по навик и т.н.

За обща култура мога сама да му намеря нещо да прочете.

Не.
    Това е решение, което тя ще вземе. В какво и как да вярва.

Да! Съжалявам, че аз съм го пропуснала!

Не, тя сама ще си прецени, когато е готова за това. Ако става въпрос за запознаване с нравствените добродетели, бих го направила без да намесвам религията.


Съгласна съм   .

Да!Синът ми учи от 1 клас СИП Религия.И мога да кажа,че му е много интересно. Иначе часът по Религия така е сложен между другите часове,че разписваш декларация,че ти носиш отговорност за детето си през този един час,а не учителката.

Това е и моето мнение

Не , не бих!Още в самото наименование на "предмета"е заложен елемент на някаква форма на въздействие-вероучение!Аз мисля,че вярата е състояние на духа-или я имаш или -не!Никой не може да ме"научи"на вяра,ако аз самата не съм готова да вярвам или тя-вярата-не е дълбоко в сърцето ми.А добродетелите и ценностна система,в която да вярва едно дете или възрастен,може да даде семейството и родителите.И много повече с личния си пример,отколкото с всякакви "учения".

И моят

според мен вероучението е нужно винаги но в днешно време ,когато се увеличават случаите на детска престъпност -според мен не история на религиите е нужна на децата а вероучение ,което да изгради в тях морални критерии.не на всички дечица има кой да им каже ,че е лошо да се краде,убива и т.н. това го показват последните случаи на изумително жестока детска престъпност

Аз ще уважа неговото право на избор
И това съвсем не ми пречи да го уча на добродетелите и моралните ценности в живота.

Аз пък не смятам, че религията е нещото, което би изградило ценностната система на децата и на хората въобще. Нито ще реши проблемите с престъпността, нито ще направи хората по- добри. Един човек се оформя като характер вследствие на възпитание от родителите, среда, контакти, училище...всичко е комплексно.
Освен това Библията както ни учи да не крадем, убиваме и т.н. от друга страна ни учи на смирение, покорност, скромност и ред други неща, които далеч не са качества в днешно време, даже напротив- пречат.
Има много други начини да се поднася информация на децата и да се учат кое е лошо и кое не.

Да,защо не!В годините назад е имало часове по вероучение в училищата.В тия часове децата ще добият елементарна представа за православното християнство, за това как да се държат влизайки в църква,за обичаите и ценностите на които трябва да се държи и да се спазват ...все пак сме православни християни и сме се запазили като народ именно благодарение на вярата си!

Да, категорично бих я записала. Аз съм от поколението, което тенденциозно беше държано далече от религията и въпреки, че съм се интересувала, имам много бели полета в познанието. Не виждам за какъв избор говорят някои от прежде писалите - в училище имаме ли избор дали да учим математика или физика. Искаме, или не, религията е в основата на всичко, което се е случвало през вековете. Това е материя, която трябва да се познава. Друг е въпросът дали детето ще стане практикуващ християнин, атеист или ще избере друга религия.

Само дано не изглежда така, че ходя след теб и се заяждам:))))))
Просто, ей на, в тази област се разминаваме:)
Нищо лично!

Та...вероучението е запознаване на децата само с една религия. Според мен това е ограничаване на информацията. Един вид цензура и моделиране на съзнанието в нежелана за мен посока (когато става дума за мое дете, мога да си позволя подобни изказвания).
Предпочитам децата ми да на ясно, че по света съществуват много религии, които в същноста си не се различават особено. Т.е. всички призовават към добро най-общо казано.
Искам обаче да знаят, че тези религии могат да бъдат изопачени така, че да се превърнат в безмилостно оръжие срещу невинни хора и това се е случвало не веднъж.

Мисля, че човек би могъл да изгради характера, ценностите си и поведението си въз основата на историята и философията.
Имайки свободата да прецени сам кое е добо и кое е лошо, свободата да избере сам дали ще е вярващ или не и в какво...той ще е много по-сигурен и спокоен в избора си.
И най-важното - много по-толерантен към хората с други убеждения.
Самият факт, че вероучението втълпява на децата съществуването само на един бог е предпоставка те да са настроени съмнително към другите религии, а всички знаем това до какво води.

Най-естественото нещо на този свят е човек да иска да вярва в една всемогъща сила, която му помага. Когато е дете - това е майката, с възрастта образите се променят.
В голяма степен боговете олицетворяват образа на МАЙКАТА....те са строги, справедливи, винаги готови да прегърнат послушните си деца.

Аз предпочитам децата ми да вярват по-силно в себе си и по-малко в свръхестественото. Но какво ще решат те....ще поживеем и ще видим:) Неизбежно ще минат през най-различни вярвания и убеждения, ще се лутат, ще спорим...и надявам се да избера най-доброто решение за себе си.
Моята задача е да им покажа къде и как да търсят информацията, която им е нужна, изборът в крайна сметка е техен.

Бих го записала - просто защото той от съвсем малък проявява голям интерес към тези неща,неизвестно по каква причина - по тази причина и най-редовно си четем детската библия и му е много интересно.В семейството не сме усърдни и осъзнато вярващи,в смисъл - като повечето сме,на църква се ходи на Цветница основно и се празнуват само големите празници - Коледа и Великден.Но на мен самата също винаги ми е било интересно,смятам библейските истории за много цветни и многостранно интересни и никак не мисля,че създават покорство,примирение и т.н. - това може да го твърди само човек,който не е наясно с нещата Дори от обща култура - предвид,че в поне две трети от библията става въпрос за борбите на един народ да си извоюва земя и независимост...тия работи със смирение не стават.Аз по-скоро се притеснявам от жестоките сюжети в Стария завет,отколкото от смирение,покорство и т.н.
И освен това - макар че принципно съм съгласна,че е много важно човек да има широк поглед върху различните религии - мисля,че просто се изхвърляте.Не може на 7-годишни деца да им тръснеш всичко накуп,че и да очакваш да проявяват избирателност - изобщо нищо няма да схванат.Започва се с първата крачка - да опознаеш собствената си религия или поне тази,която практикува семейството ти,а впоследствие надграждаш с останалите.А ако не им бъде представена религията от по-ранна възраст(дори не в училище и като специален предмет,а чрез разговорите и празнуването на празниците и отговор на естествените детски въпроси),е напълно възможно никога да не проявят интерес към вярата и свързаните с нея философии - не че ще е фатално,но определено смятам,че нещо се губи,дори само като част от общата култура да е.
Мисля,че просто пренасяте върху децата възрастния модел мислене,което е погрешно - за децата тези истории са като приказки,интересни и забавни,невероятни и фантастични и честно казано,никак не се вдълбочават да разсъждават особено върху тях или да си правят някакви философски изводи.Съдейки по сина ми,той например се дразни от постоянно споменаваното в детската библия присъствие на бог,но пък се увлича страхотно от битките,от Давид и Голиат,от историята за шареното палто на Йосиф и как надхитрил братята си - за него с нищо не са по-различни от Котарака в чизми и Седем с един удар
Може би защото имам поглед върху помагалата и това как се преподава и интегрира вероучението в немските училища - затова нямам никакви опасения по въпроса.Религията се разглежда като част от културата не само на народа като цяло,но и на всеки човек - а въпросът с Вярата вече си е нещо съвсем лично и доста далеч от мнозинството от 7-годишните.

Браво!!!!
Категорично съм против дъщеря ми да учи вероучение... история на религиите -  да, но примерно в гинмазията. Не желая да й пълнят главата с подобни неша, при това поднесени по незнамкакъвси начин. Искам аз да бъда тази, която ще й даде подходящата информация по въпроса и то по подходящия начин. С мъжа ми сме атеисти! Родителите ми натискат да кръстим детето, но ние няма да го направим. Нека тя да има право на избор. Ако случайно стане вярваща (което на мен не ми се вярва) ще застана зад нея.... Честно казано, обаче всичко идва от възпитанието вкъщи. След като ние сме атеисти не виждам защо тя трябва да вярва в някаква религия.... и ще се постарая да не вярва....

 Не, никога.
 
    Още повече, че не схващам, как така да ги запиша, като на курс ли, не съм вярващата, но  смятам, че един вярващ човек  трябва да се запознае с свещениците от своята епархия и да научи децата си да общуват с тях и тн....

  Изумена съм че вярващ човек, може да гледа на вярата, като на учебен предмет , баба ми винаги е била силно религиозен човек, израсла съм в среда на истинска вяра в Бога, това да не съм религиозна е личен избор, до който съм стигнала с  течение на израстването си. По същия начин подхождам и към децата си, опитвам се да ги науча да мислят и да обичат, в какво ще вярват те са ми ще изберат.

 

АБСУРД ,та аз дори няма го кръстя
тва за мен са пълни глупости...

Т.е. четейки му за Котарака в чизми и Седем с един удар постигаш същия ефект:)
Предпочитам да чета на Елина за костенурчето Франклин, което във всяка книжка научава нещо важно за реалния живот. Учи се да бъде добър, да не се страхува от лекарите, от училището, да е търпелив...и тнт.
Много по-полезна книжка.
Случки с герои, битки и тнт...предпочитам да научава пак от историята. Има достатъчно и са истински.
Да не говорим, че митологиите изобилстват от такива драми...доста интересни.
Староисладнските саги и митове лично на мен са ми по-увлекателни от Библията...ама това е друг въпрос:)

     Напълно съм съгласна с това!
Сблъсквала съм се с хора, които са искрено вярващи и въпреки това вътре в душата им ги тегли към лошо, ситуацията е "дали няма да ме видят" или "Ако после се разкая, ще ми е простено"; познавам човек, който сваля мацка след мацка, с постоянен лаф "Нощес ми се яви Исус и каза, че ти си Момичето, което..."
А също съм се сблъквала и с всеотдайни атеисти, които са прекрасни хора...

Много от вас искат "История на религиите", и само една се сети, че трябва, ама ако е безпристрастно.
Един от най-големите манипулатори от нашенски мащаб, Ваклуш Толев, се афишира именно с курс по "История на религиите". Съвсем сериозно има лекции в Софийски и Пловдивски университет. Историята на религиите обаче се преподава пречупена през идеята за НЕГОВОТО СОБСТВЕНО УЧЕНИЕ, което смесва доста религии и уж било  религията на новото хилядолетие. Учениците му са убедени, че той е прероден Христос, направете си изводите...

Аз не бих записала детето си нито на вероучение, нито на история на религиите.
Смятам, че НАУКАТА е "религията" на бъдещето.

Сега остава някой да каже, че религията е опиум за народа и отивам да се приключа

Може ли аз да съм първа:)))
Все пак...недей да се приключваш:))))))

Не! Ще ги запиша на езици, плуване, танци- все полезни дейности за децата.

Ъъъъ, ами то не е ли?
Вярата е знание за незнайното...
А религията е връзката с бога, но... е сведена до ритуали, които не ми се коментират...
Колко от вас знаят какво символизира паленето на свещ?

Само не се приключвай, щото не е по християнски...

Реза - войнстващ атеист, както винаги Ето ти идея за лична титла

 ааа, не:) кокошката с температура повече си  ми харесва:)))))))
   

НЕ,не..тава е масова манипулация,при това доста безумна..
ако това не те притеснява и води до ПРЕКЛЮЧВАНЕ

Аха, сигурно се касае за най-великата световна конспирация, продължила хиляди години, дело на таен орден и целяща да държи в подчинение целият свят. Пиши имейл на Дан Браун, може да хареса идеята за новата си книга

Не:)
Касае се за първичната нужда на човека да се уповава на нещо голямо и силно.
В началото на живота това е майка, а по-късно - бог.
Ако се замислим, ще открием много паралели на образа на боговете с този на майката.
(да не забравяме, че култа към Богинята-Майка е един от най-дълго просъществувалите в човешката история...а съществува и до днес)
Освен тва в миналото религията е давала обяснение на много неща, от които поради липса на знания хората са се страхували, съмнявали...чудели.

Искам да кажа, че за мен религията е необходим етап от развитието на човешкия дух, но е време да еволюираме...

Когато кръщавахме сина си отецът ни каза, че всичко тръгва от семейството. Ти си човекът, който трябва да обясни на детето си кое е лошо и кое е добро, ти си отговорна за него на първо място. След това идват училището и църквата . Ако в дома си едно дете не получава и научава това, което е нужно, надали ще успее да го научи от училище или от църквата.

Аз бих записала детето си единствено на вероучение, в което се изучават всички религии, защото той е свободен човек сам да избере в какво да вярва. В Англия до колкото зная се изучават основите на всичко с цел да има и търпимост и толерантност м/у изповядващите различни религии.

Отричането от Бог, Реза, ни най-малко не е направило човечеството по-щастливо. Дори ако вземем за пример един от емблематичните случаи на отричане от Бога - човекът, който пръв е възкликнал "Бог е мъртъв!". Той завършва живота си сам, изоставен, в лудница.
Защото отричането от Бог е отричане от вярата, от надеждата, от самата идея за справедливост. Отричане от смисъла на всичко, което правим. Човекът няма опора в трудните моменти, това засилва усещането му за тревожност и самотност.
Не е въпросът в това, да докажем научно и емпирично, че Бог не съществува. Въпросът е дали си струва

Човек може да има завършен душевен свят и без бог в него. Тогава той намира смисъла на всичко в други неща.
Този, който е умрял в лудницата не е стигнал до там, защото е обявил бог за мъртъв, а защото е имал психични проблеми, човека. Малко ли са вярващите в лудниците, които си говорят с бог?

Освен това аз съм далеч от мисълта да доказвам, че няма бог...просто ... дори да го има...не ми е нужна вярата в него.

За теб вярата е в основата на всичко и това ти дава сили и смисъл и тнт...ОК. Въобще не ми е цел да те убедя в противното. Щом имаш нужда от това, коя съм аз, че да ти го отнемам...с какво ще  запълня после празнината, след като е ясно, че моите разбирания не са ти по сърце?

Аз друго се питам....защо вярващите не могат да разберат, че в живота на един атеист може да има точно толкова смисъл, доброта и блаженство колкото в техния? Защо атеистите могат да приемат тази религиозна инвазия по ТВ, по вестници...навсякъде...а фразата "няма бог" е повод за...образно казано набиване на канчето:)

И аз така мисля.

"Когато си мслеше,че не те гледам,аз чух как каза една молитва и знаех,че някъде има Бог,с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ"-защото Бог не "живее"в църквата и вярата не се преподава в никакви часове,пък били те и по вероучение!

Лилита, аз вярвам в Бог, но не съм съгласна, че тези които не вярват нямат източник на надежда, любов и всичко останало, което прави живота на човек пълен и щастлив. Всеки намира своя Бог в едно или друго. За едни това е религия /някаква, не само християнска/, за други е семейството или родителите, или какво ли не още.
Това, което е Църквата няма нищо общо с религията, като такава, Църквата е институция, като кметството и парламента, но би трябвало да води и учи хората в духовния им живот. Аз не мисля, че това че ще накараш детето да прочете Библията ще го направи по-добър човек от това дете, което не я е прочело. Както се спомена тук няколко пъти това е въпрос на цялостно изграждане на характера и възпитание от най-ранна възраст какво е нормалното поведение в обществото. Пък, ако то почувства с душата си нужда да се занимава по-обстойно с религия, хубаво.
Аз попринцип съм против да се записва детето на курсове, които родителят е решил, че трябва да посещава. На първо място е личността на детето и това, което го вълнува него, а не това какъв човек и какво съм решила аз то да знае и да се занимава.
Стана малко дълго, съжалявам.

Изключително жалко е да си мислите, че Църквата е просто институция като кметството. Жалко е да се говори, че църковният живот е сведен до ритуали. Това не са ритуали, а тайнства, всяко от които има жизненоважен смисъл за нас, хората. Само хора, които нямат идея какво представлява св. Литургия, св.Причастие, покаянието, св. Кръщение и останалите тайнства, биха говорили така. Всички тук говорят за това колко всичко свързано с всички религии им е ясно и как те ще научат децата си кое как е. Е, казвам ви, няма друг човек, който да знае толкова, колкото знаете вие! 
По темата - смятам, че вероучение трябва да се преподава на децата от свещеници или в най-лошия случай от хора с богословско образование и че трябва да е само за деца, чиито родители са съгласни. Във вярата няма нищо задължително!

Да, бих го записал.
На 2 годинки го вкарах в църква и му показах как да се кръсти.
Сега ходим рядко на месеца един път, но тои знае,че ще запалим свещичка за здраве и трябва да се прекръсти.
Прави го смешно но е важно ,че го осъзнава и сам се сеща.
По добре от рано да има инфо за религията, от колкото след това да си скубя косата с някоя секта   то  Божа работа, но съм длъжна да се опитам да го предпазя ит каквото мога

А от къде идват тези ритуали или тайнства, нали пак от хората, които съставляват църквата.
Не е задължително да отида в църква и да се изповядам пред свещенник, за да ми се опростят греховете. Убедена съм, че ако се разкаеш искрено в душата си Бог ще го разбере, независимо дали  ще го декларираш пред някой или не. Освен това не мисля, че който и да е смъртен може да ти каже че са ти опростени греховете, само защото си отишъл при него и си му разказал какво си направил, ако няма нещо вътре в теб, което да е съпричастно към това.
Всичките ритуали могат да се заменят с някакви други и пак да означават същото, това е просто традиция създадена от хората, за да отбелязват значимите за тях моменти. Всеки преценява дали да се придържа към общо приетите или да ги отбелязва по начин, по който той ги чувства. Не мисля, че Бог би направил разлика, защото смисъла е един. Дали ще отида в църква да се моля, или да се венчая, или да се кръстя или в гората значение няма, дори бих казала че Божиите творения са по-подходящи за тези ритуали.
И Църквата наистина е институция. Има си секретари, бюджет, йерархия и дорба за власт, както в останалите институции. Въпросът е, че задачата и е друга. Тя трябва да води хората, да ги направлява, успокоята и просвещава в духовното и божественото. За жалост мисля, че много малко хора в нашата църква специално си дават сметка за това.
Не карам никой да вярва в това. Просто за мен нещата са по-абстрактни и не се свъзват единствено с общоприетите символи и разбирания за израз на вяра и ритуали.

Може ли да се усъмня, че дете на 2 години осъзнава какво е църква, вяра в бог и прекръстване?
Той просто копира това, което правиш ти.
Не че е лошо...просто уточнявам:)

А митологиите всъщност какво са Основите на религии,които на един етап са били изместени от християнството (или в случая с инидийската митология - основите на тяхната религия) и съдържат всичко,което го има и в библията - космогонията,връзките на боговете помежду им и истории за подвизите им и връзките им с хората Просто са историите на други религии,не на християнството
Категорично не е същото само с приказките - дори ако го погледнеш просто от гледна точка на това,че не ограничавам сина си какво да чете и какво не в съответствие с моите собствени възгледи Точно обратното - оставила съм го сам да определя интересите си и го сблъсквам с различни страни на културното наследство,с различни стилове ако щеш,което изгражда у него както преценка,така и чисто естетически вкус Между другото той също е фен на Франклин и имаме всичките книжки,по тях се учи да чете - което не го е спряло да се интересува от библейските истории и от Сагата за нибелунгите (филма имам предвид) Би могло да се поспори и относно историята - защото старозаветната част от Библията е точно история в древен и натурален вид,а не измислици - и това са научно доказани факти
Разбирам атеизма - както казах,аз самата не съм от традиционните вярващи и не бих казала,че съм религиозна в общоприетия смесъл - имам свой собствен начин да вярвам,който не е близък до никоя религия,а е някакво собствено вътрешно усещане.Това обаче не ме кара да заклеймявам или да си затварям очите за ценното в религиозните системи.Човек отвсякъде може да научи нещо и да извлече за себе си полезното,ценното и интересното - на това се опитвам да уча и децата си.

Именно. Отвсякъде!
Не само от Библията:)
Митологиите са основата на религиите 100% и именно затова трябва да се познават:)
Много хора тук призовават към християнсво, защото то е традиционно за българите и трябва да я пазим и помним.
А колко от тях знаят нещо за Тангра, Перун и тнт? Те нима не са част от културата ни? Не трябва ли да се помнят? С какво християнството е повече?

Не бих цитирала във форума Евангелието, но за да не съм голословна ще ти припомня кой пръв се е кръстил. Самият Господ Иисус Христос пръв се е кръстил в името на Светата Троица. Сам Господ е основал Църквата и е пратил Светия Дух, за да могат да бъдат извършвани тайнствата от Него. Хората са само свидетели на светите тайнства. Православните свещеници носят наръкавници, които им напомнят, че не техните ръце ги извършват. Нищо в Църквата не е плод на човешки измислици. В противен случай не би просъществувала.
Това имам предвид като казвам, че много от пишещите не познават християнството и църковния живот, но пишат сякаш всичко им е ясно. Със същия успех бихме могли да проведем разговор на някоя задълбочена медицинска тема, само защото знаем основни неща от обща култура.

Реза, християнството е различно от митовете, защото за живота на Христос на земята има безброй исторически свидетелства.. Това поне никой не отрича. 

Да...но каква е истината за него все още не се знае.
Какво точно и казал и направил...и тнт.

Това, което ти пишеш аз го знам. Просто не вярвам в него.
Не всичко, което прочета се превръща в моя истина.
Митовете и легендите също тръгват от някакви реални хора и случки силно преувеличени. Това е характерно за миналото. Погледни историята на Месопотамия...та там има царе, които според летописите са живяли по 100-200 години...това реално ли е?
Не...но хората са истински.

За всяко нещо има логично обяснение...


Упс:)
сетих се за един пример.
Орфей е доказано същестувал човек.
Това означава ли, че царството на Хадес съществува?
Ако да - не означава ли, че бог не е единствен...имайки предвид, че Хдес е неделима част от Старогръцкия пантеон?

(Йеппе, нали си говорим приятелски    ти си ми другарче и си те обичам )

REZA 
добре,че ти се пише толкова много...щот аз отдавна спрях да говоря с хора,с които не може да се води пълноценнен разговор
 

Е...недей така:)
От всеки може да се научи нещо, стига да стане ДИАЛОГ...
Йеппе е страхотен човек... и аз много я уважавам, нищо че сме в двата полюса по реигиозноте въпроси:))

Не бих!
Нямам идея какъв ще е преподавателят и как ще им поднася тази толкова деликатна материя.
Бих я записала на някакъв спорт или танци без колебание!

Моите деца не бих ги записала на вероучение. Самата аз имам достатъчно познания, за да мога да им обясня основните неща при различните религии, а когато пораснат и ако проявяват интерес, нека се запишат сами на каквото преценят. Но от мен тласък в религиозна насока няма да получат. Между другото, аз обичам да ходя в църква, да си запаля свещичка и да се помоля. Но не съм от традиционните вярващи.

Бих я записала, защото православието /и не само то/ би могло да й бъде добра опора и ориентир. Щастливи са хората които вярват в нещо по-висше от тях, на които не се налага да вземат генерални решения и да търсят основони насоки т.к. този, над тях, вече го е направил от тяхно име. Тези хора не са самотни, не са колебаещи се, животът за тях е по-прост и чист, при нужда имат на какво да се опрат...  Друг е въпросът, че православната религийя, по начина, по-който се представя, надали би била актуалена и убедителна за едни млад човек. Аз лично съжалявам, че дакато съм била малка не е имало кой да ме посвети. Просто времената бяха такива. Сега дори и да искам не бих могла да повярвам истински, а често това ми липсва.

Реза, разбира се, че е така! Пак казвам - не искам да убеждавам никого в нищо. С горния си постинг исках само да покажа, че има неща, основни за християнството, които не се знаят или пък се забравят и когато се води подобен спор е добре да се напомнят!  

Разбира се, че бих го записала, най-малкото това си е култура. Изключвам вероятността в тази ранна детска възраст да се запознават с философията на религията и т.н., идеята, която се прокрадва в някои от писанията, че в подобен час едва ли не "промиват мозъците" на децата за мен е меко казано тъпа... Мисля, че моето дете трябва да се запознае с основите на православната религия, в която е кръстен. И разбира се, че в бъдеще ще се запознае и с другите религии и различни философии и че никой няма да го ограничава в избора му и т.н. Много ми е странно, че има толкова негативни мнения към подобни часове, честно казано учудена съм...

E, да де и аз за това говоря. Всичко това, което си го написала може да се постигне не само на местата и начина определени от хората /тук говоря за начина на провеждане на самите ритуали и значението, което им се придава/.
Сегашните ритуали са наслагвани с векове в съзнанието на хората, като изначални. Просто ти вярваш, че това което ти се представя сега от църквата е било така от самото и създаване, а аз имам сериозни съмнения в това. Освен това има съмнения, че има Евангелие написано от Христос, което потдържа тезата, че няма нужда да ходищ да се кланяш само на определените места и няма нужда от посредници между Бога и вярващите, за да ги чуе. Но Църквата не е допуснала да се появи, защото то почти обесмисля нейното съществуване, като духовна организация или поне не и отрежда такова лидерско място във връзката с Бога.
Но тава са си мои разсъждения и не казвам, че аз съм права, а ти грешиш или обратното. Всеки е прав за себе си. Тук няма правилно или грешно и никой човек попринцип не може да каже със сигурност.

Всеки човек носи своя храм в себе си и сам преценява на кой или какво и как да го отдаде.

Реза, у всеки човек е заложена потребност да търси Бога, духовното и аз го разбрах на 15 години, когато усетих потребност да получа отговори на много въпроси и тогава попаднах в една секта-те първи ми дадоха отговори- и само приятелите и мама и татко ме измъкнаха. Защото не знаех нищо за религията. Помисли за това, което аз преживях!
Дай на децата си правото да знаят много, а не да не знаят нищо!
А ако те поискат да се запишат ще им разрешиш ли?

Някой въобще чете ли какво пиша или да спра да се хабя?

Към НЕ вярващите ....
Колко от Вас са чели Библията...само така от любопитство или за обща култура?

Аз съм я чела.
Не само от любопитство:)
Имам прекрасно издание в нас на английски, пазя си го, като хубава книга:)
(чела съм я на български, де...английският ми е ... маммма миа)

Ама това сериозно ли го вярваш, Лекси ?  Ако наистина смяташ, че хората, които предпочитат сами да вземат  решения и да направляват живота си, вместо да се надяват бог да го прави вместо тях, са нещастни, самотни и нямат опора в труден момент, то значи, че дълбоко се заблуждаваш . 

Е, да кажем, че просто имат по-малко душевни терзания и съмнения и като цяло са по-праволинейни. Важи основно за "по-слабите" духом, към които се числя и аз. Иначе съм далеч от мисълта да правя генерални изводи от сорта, че видиш ли вярващите са щастливи, а безбожниците не. Всичко си зависи от конкретния човек. Просто е много по-удобно да има някой над теб, който да поема част от решеният и да дава основните насоки. Нещо подобно имаше и в "Братя Кармазови". Но в днешно време са малко хората, които биха вярвали така сляпо и безрезервно, както се е вярвало преди.

Защо е необходимо да се обиждат хората изразяващи мнение различно от твоето?!Жалко е ,че млад човек като теб се изразява така спрямо другите-според тебе пълноценен е разговора ,когато всички са на едно мнение с теб ли?!Реза поне не напада, а излага своите разбирания ....аз уважавам всяко мнение и разбиране по въпроса за вероучението,пък  било то и различно от моето.Нали сме различни хора в този форум,нормално е!Но без обиди, моля!

Разбира се, че ще запиша Маргарита на вероучение. Религията ми е изключително интересна. Мен тя ме вълнува, разбира се, че ще вълнува и детето ми... Освен това съм християнка, така че и дъщеря ми няма как да не е такава. И ще ходи на вероучение!

Само не разбрах кое е толкова смешно ?

Напълно припокриваш моето мнение
Точно така.

Аз моите бих ги записала,ако искат естественно,ако не искат не бих ги насилвала,религията е нещо което трябва да приемаш с сърцето си а не на сила.
Иначе ще ги кръстя  при първият удобен случай,задължително в България.

Определено да.Големият ми син дори  като живеехме в Кипър ходи в такова у-ще. Адски съм доволна