Как се справяте с насилието и изобщо морала в класическите детски приказки?

Блажка, и аз отскоро си мисля кое да пресявам и кое не
Една Червена шапчица не мога да прочета без да бъда попитана Защо вълка иска да яде момиченцето например
Честно казано направо ги избягвам. Може би в една по късна възраст след 10 г ще могат по лесно да възприемат тази част от живота, но не като приказка а по скоро като басня имайки предвид и обкръжението от бойни компютърни игри и залят пазар с играчки предполагащи разбиране към насилието.
За в момента съм се спряла на Зайчето Питър, на 5 Приказки за деца на Валери Петров, Патиланци и някои други тукашни книжки.
За в момента са ни достатъчни и без това ги въртим непрекъснато

Внимавам какво чета. Знам, че от една възраст нататък децата с удоволствие едва ли не четат подобни ужасяващи за нас приказки и не ги възприемат като ужасни...
Сега има такъв богат избор на приказки, че не е трудно човек да намери нещо по вкуса си. Например, последната книжка, която купих, е Червената шапчица - твърди страници, сгъваема, на изд.Пан. В нея вълкът не е убит и разпран от ловеца...само от страх отваря уста толкова широко, че Червената шапчица и баба й изскачат живи и здрави, а вълкът толкова се уплашва от ловеца, че избягва и повече никой не го вижда в тази гора...Та зависи как е поднесена една приказка.
Но основно за момента се придържам към приказки без такива негативни емоции - Зайчето Питър, Мечо Пух, Франклин и прочие неща за най-малките.

И аз съм много изненадана от подобен род действия и описания в детските приказки.Като 4ета за снежанка се 4удя какво ли си представя детето-нова майка,ловец,изтръгване на сърцето и т.н.
Но пък съм донесла много книжки от БГ и за щастие сред тях има и без ужаси-поредицата за Ме4о ПУх или КаЮ е много поу4ителна-КаЮ си прибира игра4ките или КаЮ е болен(от 6арка) и т.н.Както и много книжки със стих4ета за животни,които  щерката оби4а.
Оба4е като ми подаде щерката понякога книжка,която иска да 4етем и ако не се усетя,4е има и такъв момент за цензура като стигна до него се  какво да 4ета и как да си измислям,4е и да го запомня за следващия път измисленото...

Подбирам внимателно книжките, купувам такива, които не съдържат описания от рода кой кого изял, заклал, убил и т. н. Такива са напр. книжките от поредицата за Франклин, Мечо Пух, на ИК " Златното пате" - напр. "Дядо и ряпа" на Ран Босилек...
Смятам, че за всяка възраст могат да се намерят подходящи книжки, които да стават за четене и да не внушават на децата отрицателни емоции.

Моята дъщеря вече е на 6 и половина и още внимавам какво чета. Забелязах я как се натъжава от приказките, в които има мащеха , затова ги избягвам. Не винаги чета дословно приказките, понякога избирам подходящи думи и замествам.

И аз съм в потрес. Особено то книжката за Макс и Мориц, които за назидание биват смлени в мелницата и изкълвани от няколко патици 

Според някакво изследване детското филмче с най-много насилие било Том и Джери!!!! Там наистина има много насилие не смятате ли! Аз вече се чудя какво да чета на децата си. Подбирам,цензурирам и обеснявам,че това е измислица там където все пак съм го прочела,ама ми е много трудно наистина с насилието в детските книжки. Подбор - това е истината!

Чета приказката както си е. Нищо не променям, само обяснявам, това е.
И предпочитам оригиналите на приказките а не осакатените им варианти.

Някои цензурирам, а след първия прочит загубвам  
Гледам да не й купувам явно жестоките, но понякога й подаряват  (майка ми от патриотични подбуди й бе купила "Болен здрав носи", където за мой ужас лисицата си беше сложила парче месо на главата и бе казала, че й изтекъл мозъкът). Сцената я прескочих, книгата втори път не четох.
От класическите приказки наблягам на по-миролюбивите и възпитателните, но и другите ги чета за пълнота. Тя не ме кара да ги повтарям, явно преживява страшните моменти и им търси решение. Например беше си измислила, че Червената шапчица се обадила на баба си по телефона и баба й дошла да я вземе с тролейчето. Вълкът и там се качил, ама имало много хора и той се държал прилично.
"Спящата красавица" се разказва без лошата фея. .
Иначе ти препоръчвам това за хубави версии на класически приказки - чудни акварелни илюстрации, добър подбор и внимателно поставени нюанси.

Периодично я взимам от британския съвет, жалко, че не виждам такива свестни компилации на БГ (от новите, иначе от старите книжки има великолепни).

Много благодаря на всички за интересните мнения. Това са ни наистина едни от първите срещи с класическите приказки, и останах с впечатлението, че изискват по-друг тип четене, и май е така. Досега каквото сме чели, е било или нещо, което отразява реалните ситуации, с които едно дете може да се сблъска, или пък са били разни образователни и интерактивни серии, или пък нещо забавно и леко "глупавичко", което да създава интерес към четенето изобщо. Може би наистина в един момент децата отсяват и не приемат всичко за чиста монета. Много съм доволна, например, че моите момченца не искат да се бият за никакви принцеси. От друга страна обаче, когато стане въпрос за тези лоши мащехи, се сещам за поне два случая на жени с доведени деца, които се грижат за тях всеотдайно, и ми става криво и нечестно. Признавам си, мислела съм си, че всички мащехи са лоши.
Съставих си обаче списък от подходящи четива на български, за което сърдечно благодаря!   

И аз така правя. Не съм чела особено жестоки приказки досега да си призная, но в края на Червената Шапчица нашия вълк не става другарче на ловеца. Аз също съм против явното насилие и абсурдите, к. напр. този за лошата дъщеря, но съм и против винаги захаросания и щастлив край. В живота не винаги е така; защо да не дадем шанс на децата да се сблъскат и с малко реализъм?

Анда, хвърли поглед на

Компилация от класически приказки без ужаси, преразказани с хубаво чувство за хумор.

Едно време животът е бил много тежък, да оцелееш е било трудно, хората са били нискообразовани и са имали малко време да мислят. Били доста по-първични и в думите и в действията си. Само да се сетим как кълнат много старите бабички, когато се карат, такива са били времената, така са говорели всички. Пък и зли мащехи е имало, щот много са мрели и всеки е драпал той да оцелее. Когато нямат какво да ядат, като бачкат до изнемога, когато не са прочели нито една книга и не са си излизали от селото, едва ли всички ще бъдат благородни и фини по природа. Като добавиш как са се клали и как са изнасилвали - при нас турците, на запад инквизицията. Да гледаш обесени и намушкани хора е било ежедневие, ние за някакъв вълк имаме претенции.

Та, моето мнение е, че "класически приказки" няма. Онези приказки са били за онова време, нашето време и нашия начин на живот изискват други приказки и друг прочит на старите. А и какво значи класически автори. Тези приказки са се разпространявали толкова апокрифно, че в момента всеки нарочен класик има поне по една версия на "класическа приказка".
За българските да не говорим - злоба и наивност. Приказките са отразявали живота, не ги виня.

Като дете, на мен насилието в приказките не ми се е отразило, правила съм разлика между действителност и приказка. Но с един модел на поведение, насаден от приказките и до днес се боря.
Обикновено на добрия му се случва нещо несправедливо лошо, а той не си мръдва пръста да се пребори, само сяда и заронва крокодилски сълзи. После от някъде се появява някой по-добър и много по-силен, и както добрия си рони сълзите, без да пророни дума, онзи веднага прозира несправедливостта. И не само, ами без да иска нищо, се втурва да помага и разхвърля лошите. После всички са щастливи. Е, точно този модел на мен лично много ми беше деформирал съзнанието. Все очаквах "справедливост" от по-големите и по-силните и си мислех, че я заслужавам by default. У Цвета не искам да насаждам такава пасивност и сляпа вяра в "доброто", искам да е силната и справедливата, без значение колко е малка.

Аз също гледам да подбирам приказките, които чета на Стоил. Също като Андината майка, свекърва ми беше купила "Болен здрав носи", когато Стоил тепърва започваше да се интересува от книжки. Като я прочетох, се замислих каква всъщност е поуката, като накрая хитрата лисица пак остава ненаказана, а глупавият, но добър вълк пада в пропастта и умира!? Следващите пъти се наложи да я редактирам... А приказката за Малечко-Палечко, дето предрешил невинните дъщери на великана и той убил собствените си деца!? Или за Иванчо и Марийка, дето бягали от баща си, който ги гони заради мащехата!? Добре, че поне завършва с щастлив край...
Затова четем най-вече за Франклин, Каю, Мечо Пух и др. подобни без насилие книжки.

Чета предимно Мечо пух, Франклин - имаме почти цялата поредица от книжки; вземам видеокасети под наем - детски, мога да препоръчам сега "реставрираната" от Дисни - Пепеляшка: много ми хареса и аз гледах с детенце.
Избягвам книги с насилие, но какво беше изумлението ми, когато във варианта на Червената шапчица прочетох, че вълкът когато отишъл при бабата се представил за рекламен агент  - 5 минути се хилих без да мога да обясня на детето защо се смея.

Тинкър . Много точно си го обяснила.

Но преди всичко критерий трябва да е детето. И аз като вас първоначално прескачх и попроменях, докато един ден не проумях, че моето съкровище хич не се впечетлява от разните му изяжданици, изкормваници, изгаряници, зли мащехи и т.н. Първоначално, признавам си, доста се притесних - толкова ли не съм я научила да разграничава доброто от злото, допустимото от немислимото ... Но след известни наблюдения ми стана ясно - дъщеря ми отлично прави разлика между измислица и реалност и съответно преценката й и реакциите й са различна .  
Друг е въпросът, че от голяма част от тези приказки няма какво да се научи... Предпочитам многократно да и чета за Франклин, приказките-стихотворения на Леда Милева, Карлсон, Пипи и т.н.

И аз чета както са си и не виждам кой знае колко да са впечатлени!Е,въпроси ми се задават с кофите,но да Ви кажа честно момчетата ми сънуват кошмари със сюжети на филмчетата,които са гледали,а не от някоя приказка...
Предпочитам старите(класическите)приказки.Преди време, по време на разходка,малкия ме врънка,че искал да му купя книжка и аз ,за да спре му взех някаква малка разфасовка за стотинки.После съжалих хиляда пъти,че не взех някоя по-скъпа и съответно хубава.Беше за червената шапица и вярно елементи на насилие нямаше,но как да обясня на детето какъв е тоя безплатен ваучер за пътуване до Хаваите,с който вълка омайва бабата!?!

Добре, Косе-Босе за каква възраст си я оставила и/или ако си я редактирала, как точно косето се е справило с лисицата без помощта на приятел?

Е точно с тая приказка за червената шапчица пада голям смях като взема да се правя на онези от хоум шопинг - и само сега получавате уникалния шанс да вземете 2 на цената на 3, не пропускайте възможността, вие сте избрана от 1000 други да бъдете изядена.... И аз се забавлявам да импровизирам и на нея й е забавно театралното представление. Доста по-лесно е от това да обясняваш как врабчето и лисицата отишли да вършеят, или как бабата изстъргала нощвите.

Флаш, признавам си, че не четем много български приказки и тази специално не я знам в детайли, други са й я разказвали. Личното ми мнение е, че косето в началото си е чист мухльо, как така ще си дава яйчицата, нали много иска да има дечица.  Ако човек много иска нещо, поне се бори за него. Но после нали заедно с кучето измислят хитрия план да накарат лисицата да се пъхне в храстите при кучето. Т.е. накрая то не е пасивен ревльо, а активно участва в действието. Ясно е, че в много, много случаи човек, още повече дете, или косе-босе, не може да се справи сам. Тука недоволствам само срещу пасивното приемане на страданието и сляпото облягане на големия.

Още нещо се сетих, като се разписах за нощвите. На мен питката от житената питка, ми е толкова симпатичен герой - аз съм питка сладичка, сладичка и мекичка, от хамбара метена, от нощвите стъргана, с медец намазана, на баба не се дадох, от дядо избягах, от вълчо избягах...
Хем хитра, хем със самочувствие, хем жизнерадостна. И накрая книжката завършва - и хитрата лисица сладко, сладко хапнала глупавата питка. Е, глупава ли е питката - не, просто е млада и наивна и вярва в ласкателства. Хитра ли е лисицата, не - лисицата е от онези далавераджии, дето няма да се спрат пед нищо, гледат да те омаят в лъжи и да те сдъвчат и изплюят после. За това не харесвам бг приказките.

че това май си е много в час и отразява съвсем реални страхове, и аз вече като звънне телефона съм нащрек  с каква ли оферта ще ме тормозят, особено след като веднъж ни предлагаха гробове на изгодна цена. 

Ясно...е, аз определено предпочитам българските приказки.
Ще погледна книгата която препоръча на Анда, нямам я и ще я купя да добия представа за това което говорите.

Четяха ме много. После и сама до 10-12 години четях приказки. Не съм жестока и не обичам насилие.
И на дъщеря ми и ги чета в оригинал /без Андерсен/.

Нашата червана шапчица носи курабийки, плодове, баница и бонбони на баба си, среща куюйчо, баба меца и байо-байо и ги черпи. Първо им отказва, те казват "моля" и баба меца носи даже круши на малките мечета, а байо, ако се е случило ЧШ тоя път да не носи моркови, го водим с нас да пие чай с бисквити у бабата на ЧШ.

Смятам да мина на басните на Лафонтен и да прескоча за сега Андерсен, братя Грим и болшинството БГ Нар. Приказки....

но! разказвам само аз засега. Картинки не показвам и си ги разнообразявам както ми дойде.

Не харесвам съвременните варианти. Не знам, може да е и само от пуста носталгия, но пък в една приказка определено не само сюжетът е от значение.
Как ви се струва това:
"Хубаво беше извън града. Беше чудно лято. Ръжта жълтееше по
полетата, овесът зеленееше. Сеното бе събрано на копи по ливадите, а щъркелът се разхождаше на дългите си червени нозе и говореше по египетски.."
В сравнение с това:
"В градината на стар чифлик се излюпили патенца. Всички били малки, жълтички и пухкави, освен последното. То било толкова едро и грозно, че отначало мама патица го помислила за пиле. Но като видяла как умело плува в реката, се успокоила и го заобичала."
И 2-те са "Грозното патенце", но първият откъс е от превод на Св.Минков и не че езикът на 2-рия е лош, но пък определено му липсва атмосфера. Когато чета на Ради, ми се иска не да му предавам низ от действия в някаква последователност, а и по-различен характерен свят. Честно казано това е, което ми е останало от приказките. Докато не почнах да ги чета наново с Ради, не си спомнях за мизерията и жестокостта. И макар,че знаех сюжета на известните, доминиращият спомен е, че бяха Хубави. И не си спомнях да съм се ужасявала от разпрания корем на вълка в Червената Шапчица или мащехата на  Пепеляшка или Снежанка. Вярно, че сега е различно и се ужасявам от "Заведи го в гората и го убий, но за доказателство ще ми донесеш белия и черния му дроб..", но явно децата приемат историите по-различно (дори детето да знае какво и за какво служат белия и черен дроб, знае много малко за болката, а и какво е смъртта за него, изобщо трудно може да почувства, нещо, което не е "пипнало"). От друга страна, едно по-голямо дете прави разлика между въображаемо и реално и не е ли по-интересно, дори нормално, въображаемото  да е по-различно, странно, дори страшно, да е място за бягство, ако искате или да място, където страшните неща се случват, но  пък в повечето случаи краят е добър (за разлика от действителността).
Тинки, често на едно силно дете му писва да бъде такова, а приказките за онеправданите и възтържествуването на истината са сладко отклонение от действителността. Но явно е въпрос на дете;).
Конкретно по въпроса, някои "жестокости" не мога да ги преглътна и ги прескачам, други- не и наблюдавам реакции, говорим.

Тинк,
ами положението е по-лошо с момичетата, защото принцесите обичайно наистина си нямат друга работа, освен да хубавеят и да чакат да бъдат омагьосвани и спасявани. В този смисъл препоръчвам с две ръце "Приказките на Осмиянко" от Криста Бендова, само дето по антиквари евентуално може да се намери. Там има многоучеан принцеса, спортна принцеса, която прави змейовете на футболни топки, светеща принцеса, абе всякакви весели разновидности. Ние също си измисляме такива. Инак и аз като Ива не харесвам осъвременени приказки, но нямам нищо против добре написани нови със съвременна атмосфера. Бих се издразнила на вълка-рекламен агент, но на твоята интерпретация много се смях, страшно въображение имаш!
Затова ми харесват и книжките на Астрид Линдгрен - супер енергични, весели и инициативни геройчета. Туве Янсон също е много добра в психологически план, чудна е тази жена.
Джани Родари е много добър в това отношение, Андерсен също впрочем - защо ви се струват жестоки? някои са тъжни може би, но не са жестоки, никога няма кръвопролития. Не бих лишила детето си от тях, намирам ги за много красиви.

А за питката - хм, в моя вариант тя избягва от всички животни, обикаля си нивката и се връща при бабата и децата... Иначе в английската приказка за gingerbread man наистина лисицата му вижда сметката накрая... и на мен ми се вижда тъпо.

Благодаря за идеята за книжката, ще се възползвам.

Напоследък доста се замислям по тоя въпрос. Наскоро в нета открих книжката за Макс и Мориц. Като дете много я обичах, чела съм я десетки пъти, страхотно много ме забавляваше. Никога не съм се замисляла за жестокостите в нея.  Предполагам вече съм била на възраст, в която съм разграничавала реалното, от измислиците в приказките. Сега, обаче бях доста разочарована от повечето "весели" случки там.

" И - трас! - със каната за мляко
се хвърля мигом във атака.
Кръв капе от това духало
и седем зъба се търкалят."

или това:
 "И безмилостно решава:
„В блатото ще ги удавя“.
Плахо-плахо ритат двете
животинчета с нозете -
всяко смътно предусеща
своята съдба зловеща.
Хоп! - едното литва в кръг.
Плиш! - удави се без гък.
Хоп! - и второто се гътва.
Плум! - и бездната го глътва.

.....и за мъст жестока жадна,
яростна и безпощадна,
им облива със газта
неприличните места.    Без коментар.

Като малка са ми чели много приказки  - за вещици, мащехи и изоставени деца, Клан- клан недоклан. Не помня да са ми въздействали особено или да са ми повредили психиката.  Аз също харесвам оригиналните варианти на приказките, но някои части от тях не си представям да ги прочета на 2-годишно дете.  Скоро майка ми купи на малката "Дядовата ръкавичка"- приказчица за най-малките, лесно се запомня. Много красиво илюстрована, обаче няма нищо общо с приказката, която ние знаем. Бяхме доста разочаровани, затова я потърсих в нета. Е, да ама приказката завършва така:
- Какво мислиш бре, човече! -
дядо сам на себе рече
и ръкави си възпрете,
и с тоягата удари,
и повтори и потрети..."
Не бях очарована от края й. Какво да обясня аз на това дете, като ме пита защо дядото ги пребива от бой, след като те просто си търсят къде да се постоплят?

С риск да ме биете ...
аз не мисля, че класическите приказки са лоши... в смисъл не се притеснявам, че ще чета на Александра как вълка изял червената шапчица, как после ловеца му разпорил корема....
Децата съвсем не възприемат нещата така както ние.. например на мен сега Андерсеновите приказки са ми ужасно тъжни. Да, ама аз вече съм с обременено съзнание.. като дете ги обожавах и никак не са ме карали да се натъжавам!

Ето, значи всички ние сме ги чели тези приказки и никой не е останал потресен от това, че сестрата плела ризи от коприва в ГРОБИЩАТА.... значи и на нашите деца няма да им стане нищо!

В приказките се отразява донякъде действителността. А колкото по-малко се спестява на едно дете от действителността - толкова по-добре....

Аааа, ще ви кажа какво ме дразни - лошо адаптирани класически приказки. Умирам от яд направо...
Иначе ако става дума за книжки без насилие - Франклин е идеалния вариант. Миролюбива, с поука и красиви илюстрации!

Ей, това е. Напълно съм съгласна.
 Андерсеновите приказки ги обожавам. Абсолютно реалистични.  От тях не бих спестила нищо. Но те в никой случай не са за малки деца. Дразнят ме тези, в които има ненужно образна жестокост, като по-горе цитираните от мен.

Де да знам, старомодна ли съм, ама смятам, че по картуун има доста повече простотийки, дори и насилие... Тя гледа като зомбясала, наясно съм, че точно това би могло да й въздейства повече от споменатите приказки, но понякога и аз зяпам с нея.. особено кучето Кърижд...

ПРЕДИМНО насилие...
В къщи любимото на двете големи деца (да се чете Елина и баща) е Джак Самурая...
Аз съм израстнала с приказките на Андерсен и сие, с филмите за Втората световна, Чичо Томовата колиба, Том и Джери и Пинко.....пък нищо ми няма на психиката (поне на пръв поглед).

Момента, в който Ловеца разпаря корема на Вълка е най-прекрасния (ако вярвам на очите и ушите си) за Елина в цялата приказка....
Аз избягвам да и чета такива хоръри...не за друго, ама на мен ми става гадно....но все някога ще стигнем и до тях. Най-малкото, защото им ги четат в градината.

Децата имат нужда да тъгуват. И предпочитам да им доставям нужната доза тъга чрез приказките, вместо да се сблъскат с нея неподготвени на един по-късен етап.

Не знам до колко съм права...

Явно е до дете и до етап в развитието. За мен Червената шапчица си беше съвсем нормална приказка без никакъв повод за притеснение, детето обаче си я премисля и явно го вълнува възможността някой да яде деца (даже веднъж ни помоли да не я ядем, тъй като татко й я нарекъл "сладкишче"). Приказка с безпомощен добър герой и силен по-добър герой, който го спасява, може да се възприеме различно - като малка обичах да се идентифицирам със силния герой, който отива и спасява другите добри, абе нещо като Робин Худ в поличка, даже си имах въображаем град сред клоните на една гора.

Наистина е гадно това от Макс и Мориц, но като дете не съм се впечатлявала - нито съм знаела какво е газ, нито за какви неприлични места става дума. Затова пък направо потръпвах от приказките на Е.Т.А. Хофман и по-специално от тази за малкия Хацек - или нещо такова беше името, малко злобно същество, много грозно нарисувано. Бррр, и до ден днешен не бих я отворила пак тази книжка.

Това е и моето мнение. Чели са ми същите приказки, а това не ме е направило маниак убиец или нервозна параноичка. Каквото и да си говорим, светът не е приказно място, в което всички са добри, мили и справедливи. Ако начинът да опазя дъщеря си е малко страх- така да бъде! Приказките носят поуки и предупреждения- добронамереният непознат, който на горската пътечка те пита: "Момиченце, къде отиваш?" може да е вълк в овча кожа. Меденият гласец, който те кара да отвориш входната врата може да предизвика гибелта ти. Същевременно, нищо не е такова, каквото си мислиш, че може да е- чудовището може да е добро и красиво по душа, а милата старица да е зла мащеха. Не смятам да и спестявам това, но ще гледам да и обясня, че приказките са красива или страшна измислица, т.е. както филмчетата, или компютърните игри(защото и такъв момент ще дойде), те нямат нищо общо с действителността.
Много хубава темичка,BTW. 

Ами то е ясно, нали сладкишите се ядат! 

А, тук си много права. Аз известно време давах да гледа, но после спрях. Сега вече изобщо не включвам на Картуун. Гледа Анимал планет и събота-неделя сутрешните анимации по К1 - те са безобидни. Картуун ме забавлява много (и аз съм голям фен на кучето Кураж), но просто не е подходящо за дете.

По този повод - извинете за разводнената тема - откъде да си намеря улица Сезам?

За епизодите не знам, но ето им сайта:
www.sesameworkshop.org
Има готини игри за дребосъци, макар че моето диване премина вече на тези с обличането и гримотенето в www.barbie.com

може би децата са различни, повечето не се стряскат от това, което ние възрастните наричаме насилие в приказките. Като че ли ние сме обременените по въпроса, но думата имат мами-психолозе за коментар.

Бу, ние без пари не можем да теглим филчета като че ли, а и при нас няма нужда, но точно сега сме с малкия на компютъра и играем на http://pbskids.org/sesame/ . За филмчета, ако може отнякъде да се тегли Dora the Explorer, ще е много добре. Изключително свежи, образователни и интерактивни серийки, и не само за момичета, и аз се заплесвам да ги гледам, защото ми е интересно.

По Канал 1 чат-пат го дават, но не мога да хвана по каква логика.
Иначе сутрешният блок на ВВС прайм е много добър! Последното любимо на Ането предаване е Тикабила - майсторят разни неща, четат приказки, пеят песнички -приятно е. Преди харесваше Туийнис, ама не сме ги засичали скоро.

  Честно казано нито цензурирам, нито перефразирам, не че не съм имала и такъв период  . За един доста дълъг период от време, за децата приказките са си просто приказки, те не се отъждествяват с героите и не правят причинно-следствена връзка от историите, с две думи да се цензурира е чисто престараване....

  Вярно идва един период на осъзнаване, но е по-добре да осъзнаеш, какво точно значи нещо, което винаги си знаел(примерно, че вълкът наистина изяжда бабата и за това го наказва ловеца), отколкото истината да ти се стовари неочаквано на главата, това спестяване си е мечешка услуга.

   В къщи гледат Картуун-а, но и двамата нямат агресивно поведение, нито към животни, нито към хора, все пак това опира до възпитание....(пиша този пост от около 30 минути, но непрестанно ме прекъсват и спирам, защото и да имах някаква мисъл, тя отдавна се изпари )

Наскоро ми се оплакаха в градината, че Самуил не искал да яде ябълка, защото в нея имало отрова.  И откъде детето знаело такива неща, само за отрови приказвало. За малко да кажа, че у дома тайно се занимаваме с алхимия (едно философско камъче няма да ми дойде зле, хе-хе-хе). А той, човекът, преживявал приказката за Снежанка. Нахълта в една галантерия и каза на продавачката: "Не ти ща отровния гребен!" След което демонстративно излезе.
А аз си спомням една приказка, която слушах като малка. Българска народна приказка, в която вълкът, лисицата и мечката попаднали в яма. След някой друг ден ужасно огладнели и лисицата придумала мечката да изядат вълка. Изяли го, ама пак огладнели. Тогава лисицата скрила едно чревце от вълка (!) под мишницата. на мечката казала, че си е ПРОБИЛА дупка под мишницата и от там си вади чревца! Глупавата мечка си пробила дупка и умряла.
Ами съвсем нормално го приех тогава, чак на дърти години се възмутих.
Приказките са хубави такива, каквито са. Просто трябва да им дойде времето. Те са най-прекрасния начин да разкажем на децата си за отминалите времена. 

Напълнo съм съгласна.   
На мен майка ми ми четеше страшно много (Андерсен, братя Грим, Шарл Перо и пр.) и никога не съм имала страх от каквото и да било. Приемала съм го за даденост и ми е било интересно.

А за тая пък ябълка 3-годишната дъщеричка на едни познати беше казала: "ами така станало, защото я яде неумита". Та ние на тези приказки им бодем очите, а малките могат и вежди да им изпишат. 

О, да, и Ането ме пита дали ябълката, която беля, е отровна. За гребен още не се е замисляла обаче.
Затова пък един ден беше силно притеснена дали няма някой да я омагьоса. 

Василиса, смях се с глас на случката с отровния гребен!

Да ви кажа и аз какво мисля по темата. Преди няколко дни купих Малечко Палечко. Е направо се потресох - злодеят, на който му миришело на човешко и който си изял дъщерите вместо братята на Малечко, ужас! Казах си: "Не, това отказвам да го чета". И даже си мислех да пусна тема тук, но ето че сте ме изпреварили. И сега си мисля, че може би сме толкова чувствителни, защото четем за подобни неща всеки ден във вестниците, телевизията ни залива с кървища и гадости и може би затова някак си искаме да опазим децата си и сме чувствителни на тема "насилие". Да, ние сме ги чели тези същите приказки и сме станали хора, нормални, човечни. Обаче по наше време беше ясно, че това са пълни измишльотини и приказките си остават в книгите... А сега е друго...Границата е тънка... Ох, не знам дали ме разбирате какво искам да кажа...
Все още не съм нясно да ги чета ли, да не ги чета...

А Arthur гледала ли си? Тук го дават между 7.30 и 8 и моят съпруг понякога закъснява за работа заради него.  Днес го даваха отново към обяд и Изабела каза - упс, татко изпусна Артър.

О да, разбира се, и Arthur, и Blue's Clues, и Clifford, но при нас поне такaва любов като тази по Дора не е имало!

Аз в момента съм с лек проблем покрай училището на Изабела (лека параноя ) и току я изпитам за нещо; днес я накарах да ми преброи до 10 на френски; тя го направи, а после вика "а сега може ли на испански?" Брои до 10 без проблем! Познай откъде знае да бори на испански? 

Май познах ... 

На мен пък като малка не ми харесваха особено класическите приказки, не заради насилието (нали знам, че е измислено) а заради това, че всичко е някак предопределено и стереотипно, вълкът е винаги лош и прочее. На мен пък много ми беше жал за вълка специално, защо все той, какво е виновен като е вълк, и защо няма шанс да стане добър, дори и да иска?
Та затова, най-егоистично, гледам да чета неща, които на мен да ми харесват!

Бях споменала в предния си постинг че чета на децата си Патиланци
Да ама.... останах много разочарована.
Тази книжка е пълна с домашно насилие - на всяка страница, в всяка история баба Цоцолана гони децата, ругае ги и за наказание ги пошляпва, а когато им се размине боя, те са много щастливи.
Снощи ме попитаха какво е пердах, аз бая се чудих как да им обясня?
Вие какво мислите по въпроса

За Патиланци - така е, но пък Патиланчо проявява невероятно чувство за хумор и успява да предаде ужасно смехотворен вид на всяка история, че в карайна сметка, както Ради обича да повтаря,  "Баба Цоцолана станала Мецана".

Аз пък сърдечно благодаря, че ме светнахте за този Франклин. Не знам как така сме се разминавали досега с него, но книжките са наистина много съвременни и свежи.

Последно като четох на дъщеря ми за Патиланци и беше меко казано скучно, а на мен доста забавно. Проблемът е, че всяка втора дума трябва да обяснявам какво означава.

Франклин върви редовно и по телевизионните канали. Питай сина си, той сигурно го познава.

И аз мисля, че ще ги подбирам най-старателно както книгите с приказки, така и филмите, които гледа.

Ами аз питах таткото "Ти чувал ли си за Франклин", а той ми казва същото "Питай синовете си". И естествено, синчетата бяха съвсем просветени. 

Чела съм като малка,чела съм и на дъщеря си и ще чета непреработени класически приказки ,пълни с насилие , като Червената шапчица и Малечко палечко .
Изключително ми е смешна тази теория ,тръгнала от запад ,за насилието и ужаса  в приказките.
Не мислете децата си за толкова ограничени и неспособни да разграничат измислицата от истината.Жестокостта на приказките е в главите на нас възрастните.Ние все много умуваме, разсъждаваме и търсим под вола теле.
Насладете се на въображението на безименния народен разказвач ,на гения на някой писател,който от векове възпитава нашите деца чрез "жестоките си истории",учи ги да разграничават доброто и злото,развива въображението им,фантазията им.
За всяка възраст си има подходяща литература и ако децата са малки и не разбират много за света около тях ги изчакайте и тогава ги запознайте с тези приказки, защото и най голямата майка -орлица да сте ,един ден те ще се сблъскат с тези неща и сами ще стигнат до тях.
Единственото,за което много съжалявам са осакатените от някой моралист приказки в съвременните омекотени-цензурирани варианти.
Извинявам се ,ако някой се е засегнал,изразявам мнението си.

Не искам дам прозвучи като заяждане, но ако ние представяме един свят без насилие на децата - т.е. те не го познават от детска възраст, може би никога няма да се сещат че може и така.
Агресията е заложена в гените ни , но не мисля че трябва да я толерираме в детската литература и да я подхранваме по тоя начин. Само един поглед над нашата история - човешката (не само българската) и ще разберете какво имам предвид.

Не мислите ли че е време да сложим край на това - вярно че не можем да опазим децата си от насилието по улицата, но поне у дома си то може да се почувства закрилено и защитено и да расте свободно от всякакви тегоби на нашето поколение.

И не съм съгласна че така децата се учат да разграничават доброто и злото. А въображението на децата може да се стимулира по хиляди други начини

И аз мислех като теб, но виждам, че детето се плаши. Може би наистина е още малко, но засега смятам наистина да не я запознавам с изтеклия мозък на лисицата, още повече че не ми се струва и добра литература.