За "веселите" празници

Мразя ги тия празници!
Чувствам се по-бездомна и по-безпътна и по-самотна и по-нещастна.

Едни много особени празници ни предстоят. Тежък декември се очертава .

Момичета, нека си помечтаем и пожелаем най-съкровените мечти по-време на настъпващите "весели" празници, нека си пожелаем да изпратим тая лоша 2005 година за нас изпълнена с мъки и сълзи и да повярваме, че новата Новата 2006  ще бъде най-прекрасната година в нашия живот и ние ще сме едни от най-щастливите хора на земята.
От сега си пожелавам 2006 да излекува всичката мъка, която сме изживяли и дай Боже догодина да станем майчетата със сбъднати най-съкровени мечти!   

И аз съм дълече от предпразничните настроения . Миналата Коледа и Нова година бях с любимото детенце и с такава трепет правих украсата и купувахме много подаръци,за давиждам блясъка и щастието в очите му . А сега ?Не ги обичам празниците .

"Веселите" празници..........

Ами, че те са главно за дечицата ни.............

Просто незнам.

и при нас е само "спомняш ли си?...."
така е, празниците минават с топка в гърлото, аз не смятам да празнувам тази година както друг път. Ще се настроя оба4е положително, защото детето го заслужава.
Ако не беше тя, щях да го изкарам на рев поне една седмица.
Оба4е гледам да се абстрахирам, невъзможно по4ти е, но като вляза в депресия, няма излизане после.
Ох, другият вторник, 6 месеца.....е каква Коледа да карам?

А пък аз даже много се радвам на празниците, макар че като разбрах, че съм бременна и веднага си се представих с голям корем пред елхата, да ама не ми било писано. Обаче едно ми дава сили, тази година си отива, зареждам се оптимистично, от първи януари всичко ще е друго, ей така си го втълпявам и се радвам, че броени дни остават, Вилкони, миличка лошото остава зад гърба ти, погледни към бъдещето и вярвай, че ангелчето ти е добре там където е сега 

Ей тва ме крепи и мен...

и аз не ги исках тези празници, като се замислях всеки път че сега щях да съм в 6ти месец и ми стваше тъжно и ревливо...

но... Нова Година Нов Късмет...
усмихнете се, гледайте напред, надявайте се... накарайте човека до себе си също да се радва... той го заслужава, както и всички ваши любими хора, който са били до вас през тежките моменти. 
Мислете положително и не се оствяйте на болката.
Дано това помогне на всички ни!

ееххх каква тема само.
И аз се бях размислила за това, че сега щях да съм в 30 седмица, ако всичко НЕ се беше случило...
Какви празници само - с 1 загубена бременност и 1 мн. болен баща, който няма да е с нас на Бъдни вечер.
И аз чакам с нетърпение да я изпратя тази 2005. Вчера с мъжа ми си говорехме как си пожелаваме от сърце три неща, които догодина по това време да са вече факт. Стана ми някак по-спокойно и мисля, че днес вярвам повече от вчера, че лошото е зад гърба ни.
Вилкони, никого не натоварваш с мислите си. Нали затова сме тук, за да сме ЗАЕДНО в тез иси мисли и страхове. Прегръщам те и дано...

Момичета пожелавам ви следващата 2006 да е вашата година
Не справедлив е живота аз знам...но си помислете и колко много неща около вас ви карат да се усмихвате.
Коледа е....стават чудеса...знам и вярвам, че е така. Та за къде е човек без вярата си.
Тея, Ирини, Marliece и висчик останали момичета, които не познавам...Коледа е

Момичета, тази Коледа наистина ще е най-тежката през живота ни 
Неможете да си представите как ми се иска да вярвам че всичко лошо ще остане в тази 2005г.  но за съжаление мъката и болката си остават в нас и няма да се заличат с изпращането на една година и настъпването на друга   
Ирини,мила и аз като теб неспирам да мисля в коя седмица щях да бъда а моята е 39.Напоследък плача постоянно и имам чувството че изпадам в депресия- нещо което не съм си позволявала дори веднага след аборта.
Знаете ли много ми се иска да ви споделя нещо и ще го направя- закъснява ми вече 5 дни а тестовете са ми отрицателни.Никога М. не ми е бил от най-редовноте а и след аборта нямам ПМС и неусещам кога ще ми дойде/което иначе е гот заради болките в гърдите и корема/ но последната ми беше на 29 дни.Незнам какво да си мисля защото от два дена ме болят само зърната нещо подобно на сърбене а днес както си седях пред компютъра ми се зави ужасно свят и ми се доповръща- нещо което съм изпитвала вече и то в началото на бременността.НО тестовете са  за съжаление Мъжо вчера имаше имен ден и както си седеше на масата и вика "а ти знаеш ли моето момиче че днес ти е 30-я ден и още не ти е дошло" направо онемях нямах представа че е запознат с циклите и т.н.Като си легнахме му казах вече да не ги блещи такива и то на маса пред хора и че не ми е 30 а 32 ден и че не съм бременна защото тестовете са ми отрицателни а той много сериозно ми отговори "бременна си ще видиш аз съм сигурен".Силно се надявам да е прав но ужасно много се съмнявам.
Иначе би било много хубаво да съм  и тогава ще повярвам че на коледа стават ЧУДЕСА 

vilkoni , пожелавам ти това, за което все още тайно се надяваш , да е истина
Стискам палци, надежда винаги има

Охх vilkoni слънчице при мен първите симптоми, когато бях бременна бяха точно тия който имаш ти  
Почти съм убедена, че чудото се е случило при теб, за което съм ужасно щастлива, това ме кара да вярвам, че наистина чудесата се случват по коледа

Това е милички,права е Хера!Трябва да не забравяме,че имаме близки,които ни обичат!

Хей,момичета,
аз само да ви кажа че ми дойде което е гот защото това е третата ми менструация след аборта и вече няма нужда да се пазиме с мажо  Не че ако бях бременна щях да го върна но сега поне с чиста съвест ще може да не се пазиме тъй като лекарката ми каза че може да почнеме с опитите едва след този трети М. Хайде сега дружно да си стискаме палци и да се молим за всички нас по коледа наистина да стават ЧУДЕСА и към средата на януари да се похвалиме с по     от мен безброй    за всички вас

ХАЙДЕ!От твойта уста в божиите уши!

ДАНО!!!
 

  Дано!!!

Някъде бях чела, че е нормално жената да изпадне в депресия около датата на раждането, в смисъл, на изгубения термин.... Аз самата лятото, хем си бях в БГ и всичко беше прелестно, бях на морето и около дататата на термина ми така се сдухах, че не знаех какво ми става...после осъзнах каква е причината...Ревях без причина, всичко ме дразнеше, а се предполагаше , че съм отишла там за купон.....Най-тъпото е, че скоро пак ме сполетя аборт....и докога така, лято след лято, ще си броя неосъществените термини, питам аз?
Иначе аз се люшкам между двете крайности - един път си мисля, че веселите празници не са нищо по-различно от един друг ден в годината и че само ние си слагаме някакви символични надежди в смяната и че нищо никога няма да се промени , после пък изпадам в еуфория и решавам, че Новото, надеждата , началото и бла бла бла идват с новата година и че трябва да вярваме и да се борим...Не знам вече, лудост ме обзема....И все пак, като че ли надделява, поне у мен, чувството за надежда и просветление, необяснимото усещане за чудесата, не само на Коледа, а изобщо божиите чудеса.... Само вие си знаете какво ви е на душиците, но ви желая да сте силни и да не се предавате, ЯСНО! 

G&J , в същото лутане съм и аз. Може би е типи4но за нашите слу4аи, за нашите преживелици. Има дни съм оптимист, имам дни на пълно от4аяние.Гледам оба4е да изплувам бързо от тях, налагам си го, защото си даох сметка, 4е вляза ли в депресия, драпам и не мога да изляза, много е трудно, ама много.


Ето днес, правя се на ударена, ама не става, поне минава по леко. Днес са 6 месеца от смъртта. В неделя ще отида на църква. И какво? Празнота и надежда. До кога ли?

Тея, Тея....Цял ден ги мисля твоите 6 месеца....Знам много добре....И не можех да намеря думи, с които да те "заговоря" и да ти кажа какво ми е свинско по случая....Сериозно. Няма да ти хвърлям хвалебствени слова от сорта на колко силна жена си и така нататък, само ще ти кажа, че една свещица гори в моя дом тази вечер за Дани, ей тука е - до мен, докато пиша......И още ще ти кажа, че добре правиш, че бързо изплуваш, като те награби лудостта и мъката, само така ставаме по-силни, иначе-пиши ни бегали.....Аз миналата година умрях, нещо в мен умря, тази - по-леко го преживявам-и в един момент си дадох сметка, че верно, което не ни убива, ни прави по-силни...Пък ние още съществуваме...някак си- значи- сме по-силни!

Милички не мисля че дечицата ви ще искат вие да сте тъжни особено на Коледа.Със сигурност ви е много трудно,но живота е такъв несправедлив и все се питам ЗАЩО?Целувам ви

Весела Коледа, колкото и весела да е всъщност...

Аз днес не издържах...празника се превърна в нещо ужасно, единствено детенцето ме крепи да не се срина напълно  .
Днес запалих 4 свещички, за 4 ангела...а трабваше да са три  . Проклет живот...

 
Момичета,знам че ви е трудно,но не губете вярата си и бъдете силни.
От сърце ви желая една нова много добра и плодородна година
Всичко добро и повече усмивки

Zdravejte momicheta,
az minalata sybota izgubih moeto sykrovishte,tochno na bydni vecher.A do predi 1 sedmiza si misleh che tova e naj-shtastlivata godina v jivota mi-svatba,bebe.....
Dano Novata godina ni pogledne s dobro oko i ni donese pylni koremcheta i posle sladk bebcheta.
Zeluvam vi vsichki i se molia vsiaka vecher za vsichki nas!!!!