Уплаха

Съчувствам ти за това , което ви се е случило. Моят син 2 пъти са го нападали улични кучета, единия път само го подгони, но другия го захапа за крачола и го повали на земята. Добре че бързо се намесиха хора. И двата пъти се случи в центъра на града. Но той много тичаше и явно с това ги предизвикваше. И досега го е страх от кучета, но не е преживявал това, което описваш за дъщеря си. Може би твоят страх и е повлиял. Като се замисля, аз и двата пъти се уплаших, но тъй като все някой се намесваше може синът ми да не го е забелязал, чувствал се е защитен. И друг път като се е случвало да ни обикаля някое куче съм се държала твърдо, въпреки че и мен много ме е страх от кучета. Защото това е единствения начин и той да е спокоен, развика ли се, току виж кучето го възприело като агресия. Единия път го нападна едно куче, което бяха приютили в двора на ТВ центъра. Като се прибрахме веднага се хванах за телефона и ги направих на нищо. Звънях и до приюта и веднага го прибраха. После си купихме спрей за самозащита. Естествено, той не е припарвал до него. Но си мисля че това, че майка му прави нещо му дава чувство на сигурност. По това време на годината кучетата стават много агресивни, внимавайте! Не мога да ти дам конкретен съвет за вашия случай, но исках да споделя как е било при нас, дано ти е от полза или поне успокоение. Само да не вземете да леете куршуми и др. подобни глупости.

Какво значи "и се хвърли"? Да я хапе? Да лае по нея? Да и се радва? Ухапа ли я? Събори ли я? Като кучкарка, просто не мога да си представя, че куче ще се хвърли на детенце, за да го хапе, без да е провокирано или без да "предупреди" с ръмжене. Според мен кучето се е радвало на детето, а ти с реакцията си си уплашила детето. Всяко детенце би се стреснало ако хуче скочи върху него и започне да го ближе по лицето, но ако околните реагират спокойно и усмихнато и обяснят, че кучето го обича иска да го целуне, детето се успокоява и приема всичко като игра. (е, освен ако не чува реплики от сорта:"Не пипай кучето, защото е лошо и ще те ухапе. Не стъпвай в локвата, защото ще извикам кучето да те изяде!.... чувала съм и по-големи тъпотии!)
За да не насадиш трайно в детето си страх от кучета, пребори се със своя страх, намерете някое малко и спокойно кученце, нека стопанина му го държи и го погледнете от близо, вижте колко ушенца има, колко очички, дайте му солетка и ако смяташ, че детето е готово - погалете го. НО, бавно, с много търпение. Играйте с плюшени кученца, но само в "позитивни" игри - кученцето играе с котето/мечето, те са приятели, гушкат се....
Не те съветвам да даваш никакви лекарства, дори хомеопатия. Това е проблем, с който сама можеш да се справиш.
(А за рибата.... и на мен би ми станало гадно да я гледам как се мята. Можело е да и спестиш тази гледка.)

mumi,  докато кучето е в/у детето ми нали не си мислиш, че аз ще седна да го галя?

Ако искам да гледа животни, ще отидем в зоологическата градина! Вместо да се нахвърляш на жената, вземи се замисли в коя нормална държава ще видиш свободен пес на улицата! Нямам нищо против животните, но всеки да си знае мястото! Писна ми да се съобразявам със зверове, които ми се мотаят в краката!

Другия фактор е възрастта на детето, аз на моето каквото и да му обяснявам няма да го разбере, а нейното не е много по-голямо!

И не на последно място, в момента най-малкото, от което pepa има нужда е насаждането на вина!

Тъкмо се канех да ти предложа да отидете на хомеопат, но виждам, че си запозната до някъде, а и не знам какви хомеопати ви се намират в Шумен. Аконит е подходящо при уплаха и шок, но е по-добре хомеопат да прецени. Ако нямаш възможност да намериш класически хомеопат, можеш да си зададеш въпроса тук. Ето ти и картината на Аконит

Никол, препрочитам постинга си и не виждам къде съм писала на рера да гали кучето докато то е върху детето и.
Аз живея в държавата България, не я намирам за нормална, но съм се научила да живея в нея.
Детето може да разбере! Щом може да каже "бау бау апи", значи ще разбере ако му обясниш, че бау бау гушка.
Вина да си "отглежда" този, който се чувства виновен.
Глупаво е родителите да прехвърлят страховете и на децата си.
(между другото, кучетата нападат безпричинно именно хора, които изпитват панически страх от тях.)

С другото съм съгласна, но не и с това. Вече съм си разказвала историята. След смразяващото преживяване започнах да изпитвам страх (до преди това само съм се радвала на бездомните псета).

Иронизирах това "Всяко детенце би се стреснало ако хуче скочи върху него и започне да го ближе по лицето, но ако околните реагират спокойно и усмихнато и обяснят...". Аз поне нямаше да имам сили да се усмихна, докато кучето е в/у детето ми. Още повече, че е било бездомно, т.е. без никакъв контрол от собственик ...
Нищо няма да прехвърлям в/у детето си, само ще му обясня след време, че животните са животни и не мислят и реагирт като хората!

За последното и аз като РЕНИ не съм съгласна, до сега куче не се е обърнало дори след мен, а се побърквам като видя куче! И страха ми не е насаден от родителите ми, а от куче, което почти изяде майка ми! Точно тогава се изпариха от главата ми всичките позитивни мисли, с които съм израсла! Вече знам, че кучето е животно, което си има негови правила и никога не се знае как ще реагира!

Има и кучета - идиоти, така както има и хора, които могат да ти се нахвърлят безпричинно . Това го казвам като кучкарка. А и лично на мен не би ми било никак приятно чуждо куче, да не казвам за улично да се хвърли да ближе детето ми, въпреки че обожавам кучета.

pepa, не мога да помогна, но от все сърце пожелавам уплаха да мине по-скоро!   

Обяснила съм, че от уплаха не разбрах дали се радва кучето или не. Но дори и от радост да се е хвърлило върху детето нали се сещаш, че ако ти се хвърли нещо с размер и килограми повече от твоите няма как да не се уплашиш?
Описала съм, че опитах да и обясня, кучето е искало да я "цунка"
Такива "тъпотии"никога не съм казвала на детето си. Притеснението ми е точно от това, че моя страх от кучета може би е точно от такава случка, в несъзнателното ми дество. Обичам животните но изпитвам ужас от близостта си с тях, особено от кучета. Най малко искам дъщеря ми да стане като мен и като върви по улиците да трепери при всяка среща с куче.
Мислиш ли, че не съм опитвала?
Ако нямаш идея за съвет, нямаше нужда да коментираш моето поведение.

Благодаря ти Светле. За класически хомеопат в града не съм чувала, но при всички случаи ще я заведа при хомеопат. Кошмар е да трепери и плаче при всеки шум.

Pepa, не мога да ти помогна със съвет, но искрено се надявам да се справите бързо с проблема!
Стискам палци!!!

Извинявай, но ти от любов към кучетата си загубила разсъдък.
Аз също обичам животните, но нека е мой избор кога, ще имам среща с тях. От къде ще знам ,че кучето само гушка детето ми. Та то е два пъти колкото него.
Нали помниш сличая с жената до Зимния дворец? Беше обезобразена.
Хайде нека не си правим експерименти с живота на децата. Който има кучета- с наморник и кайшка. Ама абсолютно не сме длъжни да ви търпим вас кучкарите. Не стига че песовете ви серат по градинки и пясъчници. Хайдееееее- марш!

коксмо,
пише се наморДник и каИшка.

рера,
съвет съм ти дала, но очевидно не ти харесва.

Намирам за доста ограничено да обобщавате така нещата. Не всички кучета "серат" в градинките и не всички кучета са човекоядци!
Интересно какво ще кажете на децата си след някоя и друга година като кажат: "Мамо, искам куче." (а такъв момент със сигурност ще дойде!  )

За наДморник незнаех че така се пише. Каишка знам. Грешката е техническа.
"серат" и то как. До сега не съм видяла някой да събира акито на песа си.
Не всички кучета са човекоядци-да, но моля те кажи ми как аз като изляза с малкия и някое куче се метне с двете лапи на него, ще знам за въпросното куче како е? Някои деца са доста чувствителни. ьзя
Дали, ще има куче в моето семейство конкретно е наше семейно решение. Определено не ти влиза в работата. Пак казвам нека сама да имам шанса за срещата си с песовете, а не без мое желание да "ухажват" детето ми. Все пак отговорност за възпитанието и здравето му нося аз.
В цял свят се гледат кучета- учете се от тях! Или си доста ограничена за това?.
Ще се научите, като стане като там " Уплаха на малко дете - 5000$" ( примерно казано).
Пиша и се чудя дали изобщо си У ред? КаК може да спориш, когато иде реч за здравето на едно дете пред някакво си куче?
Обичам животните, но когато трябва да избирам м/у пес и детето си- сещай се сама.....

Ще бъда брутално груба и директна. Ако куче скочи по подобен начин върху моето дете,няма да се поколебая да предприема най=крутото действие спрямо него.Аз не мога да знам в момента то какво си мисли и как е настроено спрямо мен или детенце. И не ме и интересува.  Да са си оправили 15 години проблема общинарите-не съм виновната АЗ за глутниците бездомни помияри!!!! А колкото до  БЕЗотговорността на собствениците на кучета-е,там просто не ми се говори и се възпирам умишлено,за да не си развържа и без това цапнатата уста-в случая клавиатура.
Само преди има-няма 3 часа един пенсионер си изака най-спокойно любимия любимец на една полянка пред храстче и го гледаше с такова умиление,сякаш първородното му внуче си е свършило за пръв път работата в гърненце. Единствено фактът,че беше инвалид,ме възпря да не му вдигна луд скендъл!!!!
А тук,в кварталчето ни,са още по-нагли-ИЗС....т ги насред тротоарите.
Коксмо дикс е права-българинът ще се оправи само като почнат да му бъркат с яко глоби в джоба!!!!

Детето се е уплашило и то доста и това е най-важното. Аз имам куче и не съм съгласна, че кучетата не се нахвърлят безпричинно върху децата, защото моето куче един път направи точно това. Оттогава е само на каишка (при него го има и момента, че моето дете му налага як тормоз, та за това вече не обича никакви индивиди под 1,20 м). На нас също ни се случи едно куче да ни се радва, ама наистина да ни се радва това лято, но беше супер огромно и аз и Тими, който определено няма страх от кучетата специално, да си изкараме акъла. Просто кучето  адски грубо искаше да го подуши. Обезумях, а той още повече. Така че, mumi, не си особено права в случая!

Дъщеря ми е доста плашлива и ако нямах кучета в къщи щеше да е още повече.Това,че имам животни не ми пречи да съм безкомпромисна към агресията или дори само да е близане.Ако искам детето ми да се порадва на куче,ще попитаме дали не се натрапваме.
Добре ,забравете,че е било куче,представете си,че се обръщате и виждате един човек/мъж или жена/ сграпчил детето ви и се опитва даго целува или и вие незнаете какво.А?Как ще реагирате?Аз лично и един мога да му фрасна в първият момент.Майките реагират спонтанно и особено ако имат вроден страх.
Колкото до леенето на куршум-аз съм ЗА.Но трябва да се прави веднага защото после се натрупва и срахът става от всичко.
опитай да водиш малката в някой зоомагазин.Там поне са затворени и малки животинки.Гледайте рибките,хамстерчетата,смейте се на папагалите,но не отивайте веднага при кучето.Ако и така се плаши трябва да икажш ,че те са си в къщичките и не излизат.Може някое филмче за сладки кученца да гледате.Незнам как да ви помогна,но най- искренно ви съчувсвам.
Много е важно никога да не чува като си говорите,че вас ви е страх и ,че нея я е страх.Когато коментирате нека да чува ,че като се наспи няколко пъти и вече ще и мине.Децата си внушават каквото чуват,дори и като си играе то ви слуша.
Ще се радвам скоро да пишеш как всичко е минало и отново е весело  дете.

Определено съветът на Анчето е разумен-за зоомагазина-и аз бих постъпила така,ама все пак изчакайте малко време.
Дано забрави бързо детенце 

Муми, съжалявам, изобщо не си права! В моя дом са отглеждани не знам вече колко породи кучета-никога не ме е било страх и от най-свирепите песове, и никога не са ме нападали, не ме и лаеха дори. Затова и нямам страх ОБАЧЕ един ден /надвечер по-точно/ в София, в кв. Дружба ме нападнаха 12 кучета. С нищо непредизвикани...Не ми се мисли какво щеше да стане, ако не бяха излезли пазачите от съседния завод-сигурно щяха да ме изядат жива. От тогава ме е страха, много ме е страх. Ако се случи това с детето ми не знам как бих реагирала...
Пепа, съжалявам, но мисля, че не е късно. Занеси една дрешка да му леят куршум-нищо не губиш. И аз не вярвам в такива работи, ама в последно време ми се наложи да преосмисля позицията си. Така че пробвай-нищо не губиш, за твое успокоение

Pepa, Мисля че идеята със зоомагазина на първо време трябва да опитате, а защо не и да потърсиш помощ от професионалист, имам предвид детски психолог.
Аз самата точно днес си мислех минавайки с малкия покрай бездомните кучета, как ли бих реагирала ако се случи нещо подобно.И знаеш ли, ужасих се от себе си- представих си как убивам кучето с голи ръце.Обичам животните, но ме е страх от кучета.
А по повод мнението на mumi-скъпа, ако се случи на твоето детенце, едва ли ще ръсиш толкова "мъдри" съвети.Не съм съгласна с теб .Не съм анти-кучкарка, ама точно с такива като теб съм готова да споря.

Благодаря ви много момичета. Вчера майка ми я е завела без да знам при една баба да и лее куршум. Аз също изобщо не вярвам в тея неща, но се изумих , че бабата познала че уплахата е от куче. Казала, че е много наплашено детето и от веднъж няма да стане.В събота трябва да отида аз, защото и аз съм била изплашена от същото куче и да нося дреха на Симона, която тя три дни не трябва да съблича. Дано пък помогне, щом е познала е че и двете сме изплашени от куче Инъче, да постоянно и говоря животни, купих книжки с кученца, плюшено куче, с тях си играе, карам я да милва кученцето и т.н. , но съседите от горе имат куче, вчера го чу да лае и изпита ужас. Свря се в мен, трепери и вика "нееее бау-бау". Явно е прекалено скоро за нова среща с живо куче. Ще изчакам още.

Добре е ,че си отишла да му леят куршум.Не се опитвах да натрапвам мое мнение за това,но удавник за сламка се хваща.Не насилваи малката да си играе сега с кученца ,сигурно още повече и напомнят за случея.Казват,че за всичко са нужни 40дни.Имам в предвид ,че още е навреме,но сигурно бабата ще ви препоръча след тези ходения да изчакате30дни и пак да идете.Така казват се махали остатъците.Може да идеш в църква и да и поръчаш един водосвет и литургия,мисля,че беше Киприянова.Аз за моето момиче какво ли не съм правила и смятам,че има ефект.Вече не пищи и да сочи в леглото нощем.
Имах един случей с едно детенце.Работих като правих снимки с пони във Варна.Край мен минаваха много деца.Имаше една майка, която стояха настрани и несмееха да доближат.Детето започваше да се тресе от ужас и страх в количката.Виждах,че майката нещо се опитва да направи,но винаги държах огромна дистанция,за да не се натъкна до тях без да искам и да влоша нещата.Един ден майката ми обясни,че ги изплашило наскоро едно куче и детето казвало,че и понито е куче и ужаса започва.То вече от всичко се боеше.Незнам дали кончето въздейсва по конски си начин,но проведохме една хипотерапия на сближаване.за моя огромна радост детето започна да гали кончето,да го храни и даже започна да го язди.В последствие вече не изпитваше този ужас от кучета.Стана ни много добро приятелче и кончето доста бомбони и бисквити намаза.
Мисълта ми е,че можеби страхът трябва да се преодолее чрез друго животно и чак тогава и с кучета.
Зная ,че ще успеете.

Кокто съм писала и друг път лекувам детето си с хомеопатия. През латото, на 3г3м, тя преживя подобен шок от силна уплаха - блъсна я едно електромоторче, от тези дето ги дават в Южния парк и на деца дето не могат да ги овладеят. Ужасно се уплаши и после само като ги видеше се притискаше в мен с ужас, и то не само от тях ами и от колелата и детските колички. Лекарството за такъв шок е Аконит - 30СН. Хубаво е да се даде веднага, но и след време пак има ефект.
"Аконит-Aconitum napellus-Огромен страх и мъчително безпокойство, дори при леки оплаквания. Непоносими остри болки.Може да има страх от смъртта.Лекарстовото е основно за шок.Проблеми след голяма уплаха/например шок след катастрофа/. "

Как се дава? Колко често и по колко гранули?

Аз дадох един път три гранулки. По препоръка на хомеопата; повече нямаше нужда.

Според мен трябва да я успокоиш за начало. Отидете на магазина и потырсете някоя  книжка, в която се говори за добро куче. Като свикне с такава идея, после отидете и изберете играчка-куче. Нека да е добро куче и да я пази. И същевременно учи детето, че кучето е добро животно, но с непознати кучета не се играе (както и с непознати хора  )
Просто й дай модел за поведение. В градинката се запознайте с някой безобиден пудел или някоя друга дребна порода куче, все имаш някой познат с куче. Та, питайте стопанина дали кучето е послушно, обича ли деца, дава ли да го галят. Научи я как да се запознава с куче - да подаде внимателно ръка да я подуши. Какво обича кучето - напр. да го галят, да играе с топка. Попитайте стопанина какво НЕ обича кучето - не обича да му бъркат в ушите напр, да го теглят за опашката, да се крещи, да се маха с ръце... Наблягай на това, че кучето може също да се страхува от нея. Че може и да има лошо куче, от което трябва да се пази.
Всичко това трябва да става постепенно и в течение на времето.
Животните се радват на деца, но децата често махат необмислено с ръце и много крещат, и не се знае как ще го приеме кучето. Учи я да има разумно поведение с животните, то важи не само за кучетата. По какво да познаем дали кучето се радва и си играе, или е ядосано и ще нападне...
Аз като малка имах необясним страх от птича перушина и изпадах в див ужас, ако видя някъде. А една сутрин се събуждам и баба ми казва - "Виж какво е спинкало при тебе" и ми показва една огромна рошава перушина, която някак се е измъкнала от възглавницата. Някак не успях да се уплаша, а и щом е "спала" при мен и не ме е ухапала ... и спрях да се страхувам от перушина.