Ще четат ли книги децата ни?

Aко е за примерите-племенницата ми е на 16 и чете като умопомрачена. Другата е на същата възраст, но се съмнявам, че това лято е прочела поне ред. Племенника ми е на 13 г - чете, но рядко.
Имам същите опасения като теб за "новото" поколение. Струва ми се, обаче, че това до голяма степен зависи от родителите и средата в училище.

За мой личен ужас не мога да дам подобен пример. Сестра ми и братът на мъжа ми са на 14-15г. - и двамата не четат. Сестра ми от малка все гледам да я запаля по книгите, чела съм и, предлагала съм и интересни книжки за възрастта и, но май няма да е прочела цяла книга   . Даже, голям срам, ама наскоро се опита да чете една книжка на синчето (любимата му за Мечо водолаз   ) и на места дори сричаше   , а не е глупаво дете   . Цялата информация си я получават от Нета и телевизията и за книги не остава време, четат колкото им трябва за училище и това е. И имат бедни речници, не могат да се изразяват добре... Но се намират и дечица,които четат, ала явно благодарение на големите усилия на родителите си, не знам...

Абе, не знам защо си мисля, че все пак с момичетата е малко по-добре положението. Повечко четат все пак. Ама тия момчетии...  Ето брат ми, майка му страшно много го кара да чете, следи го дали си пише домашните (даже ги пише с него), с две думи - не е хаймана... ама книга да седне да чете - ТЦ! Та, си мисля, че и семейството не е кой знай какъв фактор в днешно време.

Давам два лоши примера:
1. Сестра ми /16 год/ - една единствена незадължителна книга - Приключенията на Лукчо
2. Братовчед ми /13 год/ - никакви книги, по 6-7 часа дневно пред компютъра.
И сега добрият:
Малката ми племенница /9 год/, която на всеки празник освен другите подаръци получава и по няколко книги. Забавлявам се да й купувам моите любими книги от детството - последно "Шекспир за деца" - уникална книга. Малката чете всеки ден, разбира се насръчавана от родители си. Наскоро четох, че е важно на бебетата да се купуват от пластмасовите книги с рисунки, за да могат да свикват с книгите и навика да четат. Така че да може Спасчо да държи и разбира горе-долу и хайде на пластмасовите книжки.

моите ще четат...
в казармата успях да запаля един борец и един боксьор (тъпи като гайди) да четат.. нали съм си гаднярче им пробутах Жени на Буковски - най-смешното беше, че се сбиха за книгата..
и двамата се биеха в гърдите - че през живота си не са прочели ни една книга.. след известно време станаха на кълбета заради Буковски..
След това им порадих Секус-ите на Милър - нали съм гадюха на единия едната част, на другия другата
наскоро видях боксьорчето (наскоро.. наскоро.. преди 4-5 години) беше студент 2-ра година право!!! в Бургаският свободен - но все пак.. Че и очила беше сложил.. Т.е. аз не го познах - друг човек. Той ме спря - и най-културно се извини и попита:
- Прощавайте, много съжалявам, може и да бъркам, но не сте ли Вие случайно гпосподин Динев?...
Аз го загледах и щях да колабирам.. Беше ми новобранец и беше нечленоразделен...Говореше на Уа, Ва, Га... На девойките викаше "путтаа"
като го видях - говореше като учителка по български..

BeaZtiE,

направо ти завиждам на увереността!

Надявам се, след 10-15 години, когато децата ни, тези които сега са с памперси, пак да се е върнала "модата" да се четат книги.

Синът ми, на 10, цяло лято "чете" "Спайдърмен" и е стигнал до 30та страница. От задължителния списък - нищо.

Дъщеря ми, на 15, питам я за задължителен списък. Тя ми казва - имаме да четем Библията. -Няма ли да я четеш? - Да не съм ненормална  Един ден й викам, вземи прочети нещо на Стивън Кинг. - Не обичам! - Какво не обичаш, трилъри ли? - Не, не обичам книги!
Направо нож ми заби в сърцето, никога не съм си мислила, че точно моите деца няма да обичат да четат! За съжаление е факт!
Надеждата ми е в малкото ми изтърсаче. Дано поне то прояви интерес към семейната библиотека

моите щерки - на 9 и на 7, четат доста. голямата повече, малката - по-малко, но все пак задоволително, особено като сравня с братовчедките им - на 11 и 14.  до кога ще е така обаче, не знам. все по-дълго се задържат пред компютъра и четенето постепенно намалява   .

Тая Библия...и Георги я пропусна. Прочете само Старогръцки легенди и митове, наоколо се мотат Прометей и Антигона...толкова от това което ще учат. Записа се на библиотека едва сега...не могли да му намерят Макиавели...отзад напред почва. Като малък по четеше, сега много рядко и то на английски, без значение заглавието.
Но като цяло - не четат и това си е, мишката наистина изяде книжката!

Аз имам племенница на 11, която като види книга и изпада в амок. Това е едно абсолютно неуправляемо и непукистично дете, което нищо не може да го стресне и уплаши. Единственото, с което можеш да я ужасиш е да я накараш да чете книга. Беше с мен на море едно лято и брат ми ми каза "Купи й някаква книга да чете през лятото" и аз отидох и купих две книжки - "Пипи Дългото чорапче" и "Андерсенови приказки". Това дете изпадна в истерия като му дадох книгите и казах, че искам на ден да изчита поне по 2 приказки. Намалих на една - пак ужас. И накрая прибрах книжките и с това приключи книжната ни одисея. Тази случка ме втрещи направо. Още повече, че брат ми чете като луд непрекъснато у тях пред очите на децата.

Моите още са много малки, но четем много с тях, имат си любими книжки, всяка вечер си четем, сами си подбират четивата вече... Ще видим какво ще излезе от цялата таз работа, но се надявам мишката у нас да пожали книжките.

Какви примери мога да дам аз - единият е сестра ми, на 17 години, покрай нея и съучениците и приятелите й: тя чете страшно много, някои нейни приятелки също, но като цяло отношението към книгите е "Абе, да не съм луд да чета!". Друг пример е племенницата ми, на 9 години, която с голям зор си прочита книгите от списъка(които последните години бяха Пипи и Маншон, Полуобувка... сърцето ме заболя задето любимите ми книжки не се радват на интерес   ), но пък в тях никой не чете, докато в нас баща ми е абсолютен книжен плъх, аз също като кака давам добър пример и така. Иска ми се моите деца да четат поне наполовина колкото мен и баща си - пак ще е достатъчно! - и ще направя всичко възможно да им създам любов към книжките. Но няма да им се налагам, ако не им идва отвътре, понякога на хората им идва акъла на по-късен етап от живота. А за компютъра ще си има ограничения, май това е единственият начин.

Honda , изключително си права !!! Нали ги виждам децата пред блока , седнали като стари баби и буквално клюкарсват , кой с кого тръгнал и някакви от този род ... А са около 10 -12 годишни , не повече . Аз на техните години , още с кукли играех . Абе въобще ад , какво е това поколение , какво е това чудо не зная , но не го приемам , има си време за всичко !

Honda , изключително си права !!! Нали ги виждам децата пред блока , седнали като стари баби и буквално клюкарсват , кой с кого тръгнал и някакви от този род ... А са около 10 -12 годишни , не повече . Аз на техните години , още с кукли играех . Абе въобще ад , какво е това поколение , какво е това чудо не зная , но не го приемам , има си време за всичко !


Айде всичко наййй
и се молете нашите да не са такива , защото няма да тръгне тая държава на добре !!!

Аз мисля, че четат и ще четат... Но днешните деца са други и книгите, които харесват, са други - НЕ НАШИТЕ ЛЮБИМИ КНИГИ ОТ ДЕТСТВОТО. Колкото пъти аз съм се опитвала да пробутам на децата ми любима книга от моето детство, нито веднъж не им е харесвала. На днешните деца живота е друг и света им е друг, но това не означава по-лош, просто времената са други... Ами Хари Потър го гълтат като топъл хляб, при това всеки том има към 500 страници. Моите деца, например, много харесаха "Коралина" от Нийл Геймън, това е нещо като "детски хорор", ако съществува такъв жанр... Аз много искам децата ми да четат и затова следя редовно какво ново излиза, чета много рецензии, главно рецензии ОТ ДЕЦА и гледам да не каканижа като развален грамофон едни и същи заглавия от моето детство... Затрупвам ги с книги от библиотеката, като се старая да има разнообразие, взимам например нещо приключенско, нещо от литературата на фактите за деца (за мумиите или за акулите, да речем), някакви смешни стихчета, някакви приказки... поддържам камара от десетина детски книги на нощното си шкафче, която актуализирам редовно. Всяка вечер децата си избират сами от коя искат да им чета за "Лека нощ". Ние имаме 3 деца и всяко от тях ми връчва по една книга, аз не отказвам на никого, всяко от тях кротко си чака реда . Най-важния стимул, за да започне едно дете дете да чете е да може само да си избере, ако вкъщи има достатъчно много атрактивни детски книги, рано или късно детето неминуемо ще си издърпа една и ще се зачете в нея...

у нас винаги книгите са били на почит. Така съм възпитана и аз, и брат ми. Но сега като гледам нашата хубавица (на 10 год) - направо ми се реве. Четенето е голям проблем, но с помощ от свекървата засега успяваме да я накараме да прочете барем задължителните книги. То при нас положението е малко по-различно, защото аз влязох в това семейство преди 2 години, и положението вече беше изпуснато. Но вече вървим към по-добро. Обаче аз задължавам да се прочетат брой страници, и изпитвам когато ми хрумне, и ако не е прочетено както трябва, сяда и почва да го пише.  (Може би някой ще ме обвини че прилагам много крайни мерки, но това дете във втори клас не знаеше да чете, а само сричаше, да не говорим че пишеше България със А, а сега мога да се похваля че завърши само с една 5.)

Моите и тримата четат сами от около 6 годишни. Но преди това сме изчели сума неща заедно, включително и на свещ, по време на гадните режими на тока.
Сами започнаха първо с приказки - български и от цял свят. После малко по малко детската класика, но и нови работи - Хари Потър и Пеги Сю са им любими. Сега са ранен пубертет, а малкият ще е в първи клас, но и като ги види вечер натъркаляни да четат, чете и той. Ходят си сами в махленската библиотека, избират си сами, понякога се чудят как аз не съм чела нещо, което те "вече" са чели и им обяснявам работи с политиката на преводите от времето на моето детство. На задължителните книги много не се кефят, но дъщеря ми каза за "Под игото" например, ме е голям екшън!

МардиГрас ти питаш дали ще четат децата ни. А аз се питам дали има откъде да го видят? Колко възрастни (и майки тук в това число) не четат и се информират единствено от тв и жълтурестите ни вестници.....

Не мисля, че компютърът е такава заплаха. По-скоро мисля, че PC ще измести времето пред TV, което е просто съвсем нормално.
Удоволствието от четенето е много по-различно от игрите на компютъра. Любовта към книгите не може да дойде насила. Мама и татко трябва да разкрият вълшебния свят на книжките и приказните герои още в ранна възраст. После започват книжките с картинки, които се четат заедно.Родителите са живия пример за това. Ако в едно семейство родителите никога не подхващат книга, то и децата ще предпочетат други занимания.
Аз четях много и всичко, родителите ми никога не са ме ограничавали, брат ми също четеше, но много по-избирателно.От моето поколение (аз съм на 26) има много, които не четат и вината не е в компютъра или в телевизията, вината често не е и в родителите, а в темперамента на детето. Наското тук във форума четох тема за провописните грешки. Нечетящите деца и възрастни, освен че имат затруднения при изказа, правят много повече грешки.Сега нямам български книги при мен, но за това пък чета в интернет - www.slovo.bg, www.litclub.com, www.whybulgaria.com
Сега се сетих, че като малка обожавах майка да ме води на куклен театър, помня как когато минавахме по Владислав, театърът беше там, и винаги исках да видим дали има билети.За мен това беше магия , като угаснат светлините и започнат да излизат куклите- гледах притихнала с отворена уста

И аз съм доста скептично настроена по отношение на четенето и децата. Обожавам  да чета и ще ми е много мъчно ако моето дете не чете. Мисля си, че има начини да се научи едно дете да обича книгите- трябва да има пример. Да вижда мама и тати да четат, да не ги вижда пред компютъра само, да му се четат приказки всяка вечер / някъде бях чела, че това е едно от най-важните неща/, да не гледа много телевизия....

  Мен ме ужасява, че дори и нещо децата да четат, то не е от класиката. Например Стивън Кинг- на какво може да се научи едно дете от неговите книги?

Ох, проблем голям.
Деверът ми е на 15 години-ако е прочел един ред в живота си ще е добре. Е, като изключим, че миналата годона чете "Хари Потър" Но от задължителната литература-нищо.
Племенникът ми е на 8,5 г. -за 3 клас. Чете, ама след хиляди молби и закани от страна на сестра ми, която е начална учителка и страшно много обича да чете.
Майка ми го води на море тази година и го накара да прочете една книга от списъка със задължителните. Като награда му купила и два комикса.
 Незнам дали има надежда за малките, които са още с памперси
Моята щерка определено обича да си играе с книжки и да и се чете. Много е смешна като разлиства книжката и сочи с пръстче редовете  Надявам се, че ще обича да чете като порасне. Аз самата много чета, но баща й- НЕ-за съжаление.

Не, не мисля че зависи  Ето пример: аз мога да чета денонощно.
Когато бях ученичка четях всичко от списъка, дори се записвах на библиотека, а сестра ми през живота си е прочела не повече от 10 книги и то когато беше с проблемна бременност и трябваше да лежи (тя е на 30г)
За мое голямо съжаление дъщеря ми на 12г  - изобщо не прилича на мен    Вече за втори път взема книги от списъка и ги връща, когато дойде датата, но дали е прочела и 10 страници....

и аз съм се притеснявала за това дали ще се четат книги, но мисля че притесненията са излишни. Както електронната музика не завладя младите хора или концептуалното изкуство ценителите, така и книгите ще си останат винаги на мода 

Ами Ането си хваща любимите книжки и като не издаяни някой да й чете, почва да бърбори каквото помни от сюжета. На ден ни преследва с поне пет парчета. Вярно, че видео нямаме, телевизия почти не се гледа вкъщи. Аз съм малко драснипалниклечковица в това отношение - гледам да расте както аз съм расла, защото ми се струва, че бях щастлива като малка. Пък и за да я разбирам по-добре, да знам горе-долу как щрака мозъчето й.
Не знам дали след време ще е същото, но засега много обича книжки - днес дори беше натоварила две в кукленската си количка, разхождаше ги и им приказваше. Редовно ме изненадва с реплики от книжки - най-често от Франклин, трябва да призная, но имаме и по-класически попадения тук-там. Напоследък обаче ни в клин, ни в ръкав ме пита: Мамо, да си виждала някъде сабята ми? Сабя нямахме, но костенурчето ходеше да пита майка си, та и ние направихме по спешност такова нещо.

В живота си човек трябва да прочете 10 книги,но за да разбере кои са тия 10 трябва да прочете 10 000!!!


Моят син чете,но понеже има списък с книги за ваканцията и мама го е понатиснала да ги прочете.Наистина покрай компютъра не се сеща много.Чете комикси редовно.Един път пишеше домашно по български и трябваше да пише синоними на разни думи-сеща се ама малко.Обясних му ,че за да знае повече думи трябва да чете,защото от  компа няма да ги научи.

Съгласна съм с изложените мнения,но все пак мисля че едно дете да има желание да чете,все пак трябва да вземе пример от родителите..А бих казала че не само малчуганите,но и много възрастни,младежи и т.н.не хващат книжката в ръка.
Та колко от тукашните мами и татковци си купуват книжки за четене?

От скромния си опит, мога да кажа че зависи най-вече от средата в училище. А пък отношението на учениците към книгата, май зависи в голяма степен от учителката по литература.
В тая връзка - Голямо Благодаря на нашата /имам предвид учителката на щерката/       

Ние четем и двамата и за  щастие все още успяваме (финансово) да си кукуваме книги!Но това е въпрос на личен избор!Като малка и на мен ми беше гадно да чета,особено пък задължителните(които сега го натискам да чете ),но после с времето нещата си дойдоха на мястото.Та до някъде ги оправдавам малчуганите,но само до някъде!!!

Проблема не е само в компютрите. Родителите не могат да обърнат достатъчно внимание на децата си. Учителите не могат /или не искат/ да ги запалят по книгите и ученето. Учениците и въобще децата нямат уважението и респекта от възрастните. За това според мен сме виновни всички.
Ще се постарая дъщеря ми като порасне да чете книги. Няма да я насилвам с нещо определено, каквото и харесва.

Надявам се да чете. За сега обича да й чета, но като порасне ...

Аз също като малка мразех да чета, и също задължителната литература.Но това не означава че детето като има период в който не му харесват,това ще е и за в бъдеще.
Аз примерно преди около 5 години почнах да чета,и то именно защото нещо много силно ме е впечатлило,промени ми се гледната точка и така...
Iv75, хубаво е че и мъжът ти чете,аз моя не мога да го накарам за нищо на света.Беше ми казал че обича само енциклопедии,та му купих една за 40лв.много готина,два пъти да я е отворил.Насила четене не става,определено.

Съгласна съм с твоето мнение, средата е много важна, и примера който дават родителите и учителите. Аз без книга не мога, брат ми един ред не е прочел през живота си, така че мисля, че е и въпрос на характер. А за в бъдеще моето мнение е , че нищо не може да измести книгата и удоволствието, което доставя четенето, независимо от компютрите, телевизията, филмити и прочее технологически забавления. Това, което дава четенето на книги, нищо друго не може да ти го даде, трябва просто на детето да му се покаже красотата на този процес.

Аз мисля, че преди всичко е въпрос на пример на родителите и възпитание на любов към книгата. Опитвам се да науча дъщеря ми да цени книгите, нещо което много от познатите ми семейства не правят като се оправдават, че нямат време. Една позната даже не се и опитва да накара сина си да прочете задължителните книги, а му ги взима от видеотеката на касети, за да знаел поне за какво става дума.
Винаги съм купувала много книги и много държа на тях, за съжаление напоследък наблягам повече на детските. Дъщеря ми е затрупана с книги - и от моето детство и съвременни и я оставям да си избира какво да чете, с изключение на задължителните за училище. Мога с гордост да кажа, че обича да чете и според мен защото така сме я научили. Още от бебе започнах за й чета вечер преди да заспи и досега си ни е ритуал, но вече се редуваме.
Истина е за съжаление, че днешните деца не четат и това е факт.

Ще четат разбира се, ако така си ги научим. Според мен проблемът е, че на децата не им е достатъчно интересно. А почти всяка книга, която е в списъка за задължителна литература от училище е "скучна, тъпа, гнусна". Откъде накъде ще си губят времето с такива работи младежите.
Аз лично чета доста, винаги съм си била така, но нямам спомен защо така се е получило. И въпреки това рядко хващам книгите от задължителната литература. Ако ми се сторят интересни ги чета, ако не - прочитам това, което пише за тях в учебника по литература, обикновено върши работа. Ама сега последната година се скъсах да чета анализи за "Тютюн" (просто нямах време да я прочета, иначе ми се беше сторила интересна) и едвам  разбрах за какво става въпрос, толкова зор не бях виждала 
Иначе гаджето ми в момента си го култивирам, мъча се да го накарам да почне да чете. Не е много лесно, но ако успея да намеря нещо, което му е интересно някак си успявам да му привлека вниманието към книгата.

Болният ми проблем
Баткото е на 9 год. и не мога да го накарам да чете с желание. Не, че го оставям да не чете - но го прави със зор.
А като малък толкова обичаше книжки. Всеки ден купувахме по една и така се приспивахме - с четене. Имате ли идея как да му стане интересно

Аз много обичам да чета книги,от както се помня чета .На всичките ми рожденни дни ми подаряваха книги.Постоянно се криех защото вече бяха започнали да ми се карат че нищо друго не правя.Децата ми имат невероятно богата библиотека за тяхната възраст.И двамата проявяват интерес,но установявам че каката напоследък се интересува повече от телевизията и компютъра
Не знам дали зависи от примера който им даваме или от средата в която са в училище или от характера на детето .Предполагам че всичко е комплексно.
И аз се притеснявам да не стане така с дъщеря ми - да изгуби интерес. Онзи ден ни заяви че не иска да ходи на училище защото трябвало да учи .

хе,хе, хе - интересно е да видиш след около година как са се променили нещата по някой въпрос  ... при нас в момента книжката надделява над мишката - през ваканцията децата ми повече четат отколкото стоят пред компютъра. голямата дори за рождения си ден си поръча две книжки, едната от които естестено новия хари потър. в един момент заяви, че тази книга и без рожден ден най-вероятно съм щяла да и я купя и може би се минава като си я поръчва вместо да поиска нещо друго, но все пак реши да не рискува да остане без нея  ...
не мисля, че има универсална формула "как да накараме децата да четат", на различните деца влияят различни неща. при моите съм забелязала, че отиването до библиотеката или книжарницата за нова книжка подтиква към четене. или ако им кажа за някоя книга, че съм я чела когато аз съм била дете и съм я харесвала много. но същите неща нямат абсолютно никакъв ефект при братовчедките им(с които най-често ги сравнявам)... така че всеки от нас трябва сам да се помъчи да открие как да събуди у децата си любовта към книгите. стига да иска, разбира се.